Кампанията “Иракли” – отворено писмо

Исках да започна с “който се интересува”, но се спрях. От проблема с масовото застрояване на черноморието трябва да се интересува всеки у нас. Поне всеки, който се чувства граждански ангажиран. Затова – за всички давам информацията, която успях да събера за действията за спиране на застрояването на Иракли.

Някои казват, че ще се строи извън границите на защитената местност и затова не било проблем. Но съгласно европейския проект за защитените местности “Натура 2000” точно там цялата област от нос Емине чак до Обзор се предвижда да стане защитена местност. С европейски статут. Това, което се прави в момента по черноморието е разпределяне на последните парчета от баница, която изобщо не е трябвало да се пече. Застрояването на Иракли днес цели проваляне на проекта за създаване на защитена местност там. Понеже когато има хотели, няма нито начин, нито смисъл да се определя мастото като защитена местност или резерват.

Моля всеки, който се интересува поне малко от проблема, да следи развитието на протестите! Тук ще опитвам да публикувам по-важните неща. За момента такова е отвореното писмо, придружено със заявления за интерес до МОСВ (министерство на околната среда и водите) и РИОСВ-Бургас (регионална инспекция по околната среда и водите).

Отпечатайте заявленията в два екземпляра и ги попълнете. Без датата – тя се попълва при подаването. Можете да подадете заявленията в офиса на екологично сдружение “За Земята“. Те ще се погрижат да ги предадат на място в РИОСВ-Бургас и МОСВ. Ако някой може да ги предаде лично и на двете места, да го направи сам. Трудността идва от това, че министерството е в София, а инспекцията – на другия край на страната, в Бургас.

Ето трите документа:

(ако отдалечената препратка престане да работи, използвайте локалното хранилище – то е тук, на сайта)

Отворено писмо:

препратка (.doc)

локално хранилище (.pdf)

Заявление до МОСВ:

препратка (.doc)

локално хранилище (.pdf)

Заявление до РИОСВ-Бургас:

препратка (.doc)

локално хранилище (.pdf)

Кампанията “Иракли”

Близо до нос Емине, на север от него и на юг от Обзор се намира местността Иракли. В най-големия залив в местността в морето се влива река Вая. Големият залив е известен отдавна като ареал на различни видове редки птици и горски бозайници. Това място, съчетаващо планината и морето, е уникално за нашето черноморие – точно там Стара планина слиза до водите на Черно море. Заради нуждата ценните обиталища на животните да бъдат запазени, местността има статут на защитена местност, съгласно българското законодателство.
Към северната част на залива и близо до устието на р.Вая имаше лагер с бунгала, в който почиваха хора, които искаха да бъдат на море, но без стреса на урбанизацията, а със спокойствие и красота около тях.
На юг от този лагер се простира частта от залива, която преминава към защитената местност. Там лагеруване не е позволено. До границите на защитената местност всяка година в гората се опъваха палатки и биваци, а на плажа слизаха хора, на които и лагерът с бунгала им е в повече.

Бил съм там и зная как повечето хора преди тръгване си почистваха всички отпадъци, и пътьом събираха и отпадъците на малкото непочистили. Зная, че това вълшебно място на ръба на планина и море трябва ако не да остане диво, то поне да не се застроява с хотелски комплекс и почивни селища. Иракли отдавна не е дивото място, каквото е било преди, но не си заслужава едно от последните останали по-спокойни кътчета по черноморието да се превръща в поредния комплекс от стъкло, бетон и луксозни вили.

От няколко години се подготвя проект за почивен комплекс в Иракли. От няколко години се чува, че ще дойдат инвеститори и строители с големите багери, но все като че ли нищо не се променя.
Но от тази година вече в Иракли няма да е същото – започва изграждането на комплекс на Swiss Properties Ltd., което е български филиал на швейцарското дружество BPI AG.

БЗДП (Българското дружество за защита на птиците) официално твърди, че “застрояването на въпросните райони в близост до защитената местност Иракли ще доведе до нарушаване ареалите на много птици и дори до изчезването им от района и всякакво застрояване на целия район от нос Емине до целия Иракли ще е пагубно за защитената местност”.

За четене:

  • статия в BlueLink – граждански портал за околната среда в България: Строеж заплашва местността Иракли
  • план на застрояването – спецификация от сайта на фирмата, която ще строи в Иракли
  • пълен списък на защитените територии в България – от сайта на изпълнителната агенция по околната среда
  • защитената местност “Иракли” – пак от там, подробно за “Иракли”
  • Irakli – The END – галерия със снимки на лагера след разрушаването му за разчистване на терена за новия строеж на курортен комплекс
  • тема във ФотоФорум за спасяване на “Иракли” – темата е дълго и активно дискутирана, но си заслужава да прочетете мненията и да споделите и вашето ;)
  • Irakli – блог за спасяване на защитената местност “Иракли”. Публикуват се снимки и съобщения за дейности в подкрепа цялостта на “Иракли”

Време за колело

Вече втори ден времето е изненадващо топло, сухо и приятно. След измислената зима, която нито имаше достатъчно сняг, нито беше достатъчно дълга. Но за сметка на това успя да ни побърка всички с мигновените и нечовешки застудявания, обилните дъждове и вездесъщата кал по улиците.
Вече наистина идва пролет… “Пролет, пролет, пролет пролет! С момичешки устни, с момчешки ръце…”
Вчера си беше дори горещо на моменти, а вечерта беше мека. С Краси се видяхме с Дени и Андрей и отидохме на гости на кумовете ни, които имаха годишнина от сватбата. Дървена – пет годинки ;) През целия път си мислех, че вече е време да постегна байка, да го смажа и да напомпам гумите. И да стана отново нормално мобилен в града, да мога да ида навсякъде, без да се дърпам за реверите с проклетите контрольори в градския транспорт. Тия некадърници май усетиха по-топлото време и започнаха всяка вечер вече да си правят хайки в подстъпите към Надежда – или на спирката на рейсовете на надлеза, или на тази на “Орион”. Много добре знаят, че привечер няма откъде да се купят билети, дори май шофьорите са в комбина с тях. Един идиот отказа да ни продаде билети, нямал уж, а след това го видях как показва тестенцето на един от “хайката”… Да знаете, ако пътувате към най-изолирания транспортно квартал (Надежда и прилежащите му Свобода, Толстой и Връбница) – или се движете на групи, или си вземете още през деня билети. Хайките се събират на тия две места, за които казах, а отделни групи от двама-трима контрольори постоянно сноват между трамвайните спирки “Триъгълника” и тази в началото на Ломско шосе.
Тоест докато големите отряди отцепват района, малки дозорни групи сноват и “прочистват”. Леле, колко са ми познати… и как ги ненавиждам! Всички в Надежда ги ненавиждат, но няма какво да направим – целият квартал е откъснат от железопътната линия. Надежда е най-недостъпният квартал в София. Който ходи там, трябва да плати данък на СКГТ. Някой навремето сигурно е гушнал голям рушвет (или е изпълнил партийна поръчка) за построяването на “Надлез Надежда”, който изолира пешеходно квартала. Другият квартал, който е засегнат от влакова линия, е Люлин, но там има тунел, има мостове, има и метро. А до Надежда няма никакъв, ама никакъв пешеходен достъп. Отгоре през надлеза е самоубийство да се минава пеша – при натоварено време ще те сгази лавината от коли, а нощем ще те отнесат подпийналите шофьори на “най-бързата кола”, фолксваген голф. Откъм “Орион” е същото… Пешеходецът трябва да е наистина смел, за да се добере до Надежда или да се измъкне оттам.
С велосипед е малко по-лесно, поне не е забранено за колела. И по надлеза, и по моста към “Орион” може да се минава с колела. Аз поне не съм виждал знаци за забрана. Но пак си е ужасно опасно – мен преди на няколко пъти замалко не са ме прегазвали разни кретени на надлеза. И на всичкото отгоре – ядосани, моля ти се! Крещят ми и ме псуват, като прелитат с огромна скорост. Аз какво – като съм на две колела, съм с два пъти по-малко предимство, така ли… Тъпанари.

Ако се задържи няколко дни, скачам на байка. Не че имам толкова къде да ходя, де – откакто напуснах работа повече стоя вкъщи. Но въпросът е принципен. Миналото лято почти не съм се качвал на друг транспорт ;)

Честита пролет!

Променяйки света

Говорим за екология. Или може би за нещо много по-мащабно, включващо не само изследването на живия свят, но и на човешката ефективност в него. Действайки в света, човекът го променя. Нима например някой се е съмнявал, че със заниманията ни с екология и с предпазващи еко-проекти не променяме живота, природата, света? В екологията е крайно време да бъде включен като обект на изследване и човекът. “Екологичният” човек дори – този, който прави резерват, за да спаси прелетни птици и обрича на разрушение екосистемите около бъдещата автомагистрала. Който в лаборатории възстановява ДНК на тилацина и птицата додо, когато за производството на електроенергията за тази същата лаборатория всеки ден се издълбава по един декар в открит рудник за лигнитни въглища.

Например.

Тези дни Антония в нейните “Дни” отвори за пореден път темата за контрола и самоконтрола на консуматорството.

Темата е належаща и решенията са много. Затова и няма решение. Когато отговаряме на един въпрос по много различни начини, но отказваме да заемем лична позиция, въпросът продължава да стои. Както има разлика между “теория” и “хипотеза”. Някои казват “има различни теории по въпроса”. Никога няма различни теории – теорията винаги е една. Тезата е една, всичко друго е набор от малки, недокрай доказани тези – “хипо”-тези.

Днес светът се променя много по-бързо, отколкото физически можем да издържаме. Не говоря за социални промени – с тях сме свикнали, днешният човек е на “ти” с постмодерното социално, което никога не застива в традиция и все “изненадва”. Дори не можем да живеем вече без социалните предизвикателства.

Става дума за физическите промени. Промените в жизнената ни среда, но отново разбирани физически, не социално. Климатът се променя със скорост, която поне съвременният човек не е виждал. Може да е имало големи климатични промени преди десетки хиляди години, когато хората са започвали бавното заселване на Земята, но откакто сме се установили, откакто господстваме биологично не е имало промени на климата с такава ужасяваща бързина.

Не говоря за сравнително малка промяна, като изчезването на десетина вида птици или на избиването на бизоните или тасманийските вълци. Свикнали сме с това – просто поставяме описанието на вида в “червената книга” и продължаваме напред с промишлената революция. Ако някой вид пък изчезне съвсем – чудо голямо, нали има толкова много по света. А пък насекомите например са ужасно, ужасно много – най-различни видове гадинки. Така че за нас не е проблем да няма някакви изчанчени птици от някой далечен остров. Има други, а пък и в джунглите нали казват, че имало много още неоткрити видове. Тъй че можем да се успокоим.

Като се замисля, лошото на промишлената революция е само едно и то е, че доста се е застъпила с постмодерна. И защото в постмодерността има една стряскаща, но и очароваща съвременния човек особеност – да “няма излизане”, затова и никога не можем да избягаме от революционното в промишлеността. Постмодернът носи в себе си способността да се въртиш в кръг и всеки път да намираш нещо ново и нова причина да продължаваш да се въртиш в кръг. “Въртенето в кръг” в постмодерна е развито до такава степен, че се привижда дори като движение по спирала и така се оправдава. Затова са възможни например явните диктаторски режими във време, което вече е разсъждавало върху свободата, личната воля, справедливостта. Възможно е да се излъчва “наживо” по телевизията свръх-технологична война с държава, която не само че не е свързана с терористични атентати, не само че няма оръжия за масово унищожение, ами е била светска и в някаква степен “западна” културно.

Въпросът е как може отделният човек да противостои на общите процеси на “вървене в кръг”. Защото друго отличително за постмодерна е и голямата роля на отделния човек. Не на “гениалния водач”, а на случайния отделен човек, който се включва заради отделния случай. Как може всеки от нас да помогне за забавянето на промените във физическия свят? Промени, които, ако продължават със същата или близка скорост, съвсем закономерно ще доведат до физическо изчезване на биологичния ни вид.

Всеки може да помогне да се нормализират промените в климата. Като не унищожава тревни площи, като не използва автомобила си, когато може да походи малко пеша, като събира отпадъците си разделно и ако не може да ги изхвърля разделно, то поне предава хартията на вторични суровини. Като спестява електроенергия – не защото сметката му ще бъде по-малка, а защото така ще забави поне малко унищожаването на плодородни земи от ТЕЦ-овете в “Марица-Изток”. Като опитва да пести хартия във всеки възможен случай и не унищожава без нужда салфетки, амбалажна хартия, офисни консумативи – не защото ще му струва по-евтино, а защото ще намали поне малко изсичането на горите…

Като казва на познатите си наживо и на непознатите си в мрежата как могат да помогнат на света. Как могат да променят света… да спасят света. Защото ако утре изчезнем, няма да има кой да ни впише в “червена книга” и да продължи работната си седмица.

Звярът се завръща

Който още не е разбрал… Е-хе-хе-хееей, да знаете, че ще пукне топчето! Да не се плашат децата…! Опс, обърках нещо новината :)

Радио Тангра се завръща! Back for the attack! All hell breaking loose and comming in your direction! В понеделник (20-ти март) да бързате да си пуснете компютърчетата, най-малкото заради адреса http://radiotangra.com!

Новината разбрах преди малко от Алекс, която цитира Лина… изобщо… мания, братче, мания! Имало сайт за “спасяване” на радио Тангра, за който аз изобщо не знаех. А и никой от приятелите ми не е споменавал. Това, което си спомням от времето, когато разтуриха радиото е как всички, включително и тези от нас, които гледаха мачове и тем подобни, бяхме бесни, ама бесни задето от хубавото радио ще правят поредната тъпня на тема спорт, мачове и други подобни тъпотии. Сега се сещам как Ванката, който иначе освен супер-голям фен на музиката си пада и по футбола и Славия, като отворихме темата само смръщи нос и каза през зъби “Абе бегай бе, лайна…” И дълго време след това когато сме отваряли дума за музикалните медии, винаги сме били единодушни, че само старият вестник Ритъм и старото радио Тангра са били нещо хубаво и добро. И сегашните радиа са пълна бозица резлива и списанията (особено списание Ритъм – мале, мале…) са тъпня.

Вече зная кого ще зарадвам наживо с новината. Днес ще видя Калин, после Дикс. Тия дни ще се срещна да пием по нещо с Павката и Ванката. Отсега знам, че Ванката хич няма да се мръщи. Жалко само, че малко от моите хора имат връзка с мрежата… Защото новото радио Тангра ще се излъчва само в Интернет, няма да се “цапа” със свръхкомерсиализирания и вече разпределен “ефир”.

N.B.: Хората си правят проектите лека-полека. Йовко си пусна Фотозин (UrbanStyle тук не го броя, там май няколко човека го “навихме” да го съживи.) Радио Тангра влиза с устрем в мрежата. Бележка – да сложа в ред проектите си и да започна да ги избутвам и аз.

Преводи, отново

Тези дни отново се заех с работа по преводи на свободен софтуер. Бях оставил всякакви такива занимания, когато наближи сватбата. От началото на тази седмица Краси е отново на работа, свърши й отпуската, майка й ни дойде на гости и аз седя пред компютъра и опитвам да намеря предишния си ентусиазъм.

Задачите, които са на дневен ред са, общо взето, три.

Първо трябва да довърша моята част от втория етап на платения превод на КДЕ. Ще разкажа малко за това. Преди нова година, някъде около три месеца преди края на годината, се оказах част от заплатения екип за превод на КДЕ. Допреди това, както надявам се някои знаят, превеждах доброволно. За известно време (може би година и половина, забравих в момента) бях и координатор на екипа за превод на КДЕ на български. Като координатор преводите ми бяха малко, защото просто имаше много друга работа. Всъщност тогава Радостин Раднев се беше обадил в пощенските списъци на ССС, че трябва да се сформира нов екип, защото старият изоставал нещо. Но нямаше координатор, Радостин бил зает. И аз казах, че ще поема това – вече бях превеждал за Gnome. Всъщност на Радостин му трябваше човек, който да предава файловете, да се грижи за админ-ската страна на координирането и да “опира пешкира” пред общността. Тоест истинският ръководител на екипа беше Радостин. Дори веднъж, когато Боян Иванов (участвал в стария екип и продължил доста време да превежда и с нас) ме помоли да използва неговия си CVS-акаунт и аз, естествено, нямах нищо против, Радостин писа на централата да закрият акаунта на Боян. През мен, без никой да ме пита. Само с едно копие на писмото, “за да знам”.

Глупавото беше, че тези акаунти са направени именно за това – за да могат преводачите да изпращат сами файловете си. Но не, Радостин има друга концепция за преводачите. Те трябва да бъдат водени, направлявани и доени. По-късно, при платеното превеждане, се видях наживо с Радостин и сме седяли неведнъж на маса, обсъждайки нещата. И макар да не съм съгласен с методите му, трябва да кажа, че той е свестен линуксчия и с това тук не искам да го нападам по никакъв начин. Просто представям моята гледна точка.

Боян се отказа изобщо да участва, аз писах до ССС с молба да се кажат ясно какви са правата и отговорностите на координатора и каква е моята роля. От ССС не получих нищо, наподобяващо подкрепа. Вече беше започнал периода на разпад на това сдружение, което с толкова надежди съградихме навремето. И миналата година, покрай абсурдните скандали около OpenFest-а, напуснах ССС.

—-

Та първият етап от платения превод на КДЕ беше силно стимулиращ. Тъкмо бях прекратил постоянния си договор към енергото – не работех и имах много свободно време. А когато разбрах, че ще мога да изкарвам пари (макар и малко) от работа по свободен софтуер, бях на седмото небе. Осъществената мечта на линуксчията ;) Официално още бях (и съм и сега май) координатор на българския екип, но истинското координиране сега го прави Златко Попов. Първият етап на договора беше за два месеца работа по превод на програмите. След това се надявахме да има задание за превод на документацията, след това – за поддръжка и подобряване на превода…

Но не – прекратиха договора след нова година. Обяснявам си го така – това стана около половин година след изборите. Поръчителят на проекта е държавна агенция. Задачата минава през Интерспейс, тоест ние се отчитаме пред тях и те ни дават парите, които имат от агенцията. Нещо такова. И така – след избори, както знаем, изпълнителната власт (а и всяка, която е възможно) бива “сменяна”, назначават се “свои хора”. Но това, както всяко друго нещо, си е работа и не става за един ден. Явно по-незначителните агенции трябва да изчакат министерствата, комитетите, големите агенции и т.н. И до “нашата” просто са достигнали след половин година. Може и да не е така, но силно се съмнявам. Новият шеф казал “всички проекти от предишното ръководство ги прекратяваме и ще ги преразгледаме, дали да ги продължим”. Много ясно. Демек “ще видим дали ще има нещо от тия проекти за нашите хора и ако няма – ядец”. Власт… Блях.

—-

Все едно, сега тече вторият етап от проекта – има пари, останали от първия и Интерспейс ни нае (не всички, само двама май) да подовършим още малко. В договора по първата част имах клауза за конфиденциалност (?!?!!), затова не казвах нищо. Все пак подписах договора, защото бях без работа и ми трябваха пари. А и не държах да раздувам за кого работя. Но тази клауза ми направи толкова лошо впечатление, че след като за втория договор ми бяха сложили клауза “да информирам потребителите за състоянието на превода” (или нещо такова), аз я отхвърлих. Значи първо “не казвай”, после “казвай задължително”.

Един съвет от мен – никога, никога никога не подписвайте с лека ръка клаузи за конфиденциалност! Ако ще ги приемате, помислете три пъти преди това. Аз лично вече изобщо няма да приемам такива клаузи. То и преди съм бил против тях, но си прецених за себе си, че точно за този проект нямам проблем да не говоря – и без това не горях от желание. Съобщавах, все пак, тук за напредъка. Имам две статии, за Quanta и за фотографските програми около DigiKam.

—-

Та сега съм се захванал с довършване на тези преводи. С голямо нежелание, защото ентусиазмът от началото на проекта липсва. Тъй де, аз доброволно и без пари мога да си превеждам други неща. И неща които ми харесват и които използвам в момента. А и след като точно по Коледа и Нова година бях с 20 лева в картата и ми преведоха парите чак някъде към 10-ти или 15-ти януари, просто не ми се занимава. В договора си пише, че парите се превеждат в началото на следващия месец, ама не ми се вярва някой от тях там да е ходил по улиците, без да може да вземе подарък. Имахме пари, Краси работи, но не можех да взема пари, без да разбере, не можех да я изненадам. А подаръците по празниците са за това – за хубава изненада.

Другата ми преводаческа задачка в момента е да обновя превода на AbiWord. Българският превод в хранилището беше тотално “омазан” – явно някаква грешка е станала при автоматичното му обновяване. Просто не ставаше за нищо – все едно гледате изход на diff. Само че разбъркан. AbiWord има уникално идиотска система за превеждане. За “удобство” на преводачите се генерира .po файл за gettext. Но този файл не се използва директно в програмата. Вместо това от него се генерира XML, който се ползва. И в този XML (забележете) биват включвани и неясните низове. И така с времето, с маркирането на низове като неясни, преводът се “изражда”… Някаква странна софтуерна вампирска история. Ако годинка не го преглеждаш и обновяваш, преводът става неузнаваем. И грешен, разбира се.

Сега поправих структурата на файла и съм взел да го преглеждам ред по ред. Че не се знае дали при поправката ми някой неясен низ не се е оказал маркиран като нормален…

Накрая, за десерт, съм си оставил прегледа на превода на джабер-клиента Psi. Да, Psi вече има превод. Стоян Бонков го преведе и имам съгласието му да обработя превода, за да е в съгласие с конвенциите на родните екипи за превод. И съответно – да се вписва по-добре в преведена графична среда. Но това ще стане по-нататък.

Blosxom с малко Ajax

Днес леко обнових изгледа на бележника си. Новите неща засега са само в бележника, но скоро ще опитам да преосмисля малко и да обновя дизайна и на фотодневника.

Първата новост е наличието на етикети (tags). След всяка статия има списък с поставените й етикети и списък с “подобните” етикети. Засега само първият списък е видим, защото съм сложил етикети на много малка част от статиите и откриването на подобните не работи още. В десния панел има списък с етикетите (tag cloud), където засега също се мъдрят само три етикета ;) Но това ще се подобрява с времето.

Филтрираните по етикети статии се достъпват на адреси от вида “/tags/…”. Всеки етикет се изписва като препратка към съответния му такъв адрес. Засега се отказах от възможността за сложно рекурсивно филтриране. Това е такова филтриране, което позволява при търсене на статии тематично да се стеснява обхвата. Например след като сте влезли в списъка със статии “ala”, да можете да уточните търсенето, добавяйки тези с етикет “bala”. И така да уточните, че ви интересуват статии с “ala” и “bala”. И така нататък…

Това сложно търсене може да е още по-функционално, като например да има настройка за избиране на отношението между етикетите – дали да е “и” или да е “или” и т.н.

Но засега ще пробвам с прости етикети, в стила на del.icio.us, например. Дано се окажат полезни при разлистване на бележника ;)

—-

Другата новост е това, за което говоря в заглавието. Добавил съм малко ajax-функционалност. Макар всъщност това моето да си е най-обикновен javascript и изобщо да не е чак ajax :) “Ajax” идва от “асинхронен javascript и xml”, но нали е модерно да се говори за динамики и web 2 – ами да кажем, че и аз “минавам между капките” :)

В десния панел категориите с различните видове препратки са динамични – свиват се и се развиват с натискане на мишката. По подразбиране в различните видове страници (статии, коментари, статични страници и т.н.) са отворени различни блокове. Но ако ви потрябва нещо, което не е отворено, само цъкнете с мишока върху името му и то ще се “разгъне”.

Причината да добавя още javascript е най-вече в претрупването на десния панел. Преди месец някъде бях го преподредил и леко съкратил, но лесно се запълваше при повечко нови коментари. И понеже хем се радвам на коментарите, хем не искам да е претрупан сайтът вдясно, сножих динамични блокчета. Дано ви харесат и на вас!

Следващото ми занимание мисля да е да накарам запомнянето на данните във формата за коментари и правилното показване на gravatag-ите да проработят.

П.П.: Изпробвах промените в браузъри с Gecko (Kazehakase, Epiphany, Firefox) и в тях работи идеално. Пробвах и с KHTML (Konqueror), но там нещо блоковете се вграждат един в друг и става малко мазало. Не съм и нямам възможност да изпробвам с IExploder – ако някой има проблеми, нека каже.

Mediawiki на dom.bg

Наскоро писах как можете лесно и бързо да инсталирате и пуснете в употреба уеблог-системата WordPress на хостинг-място, осигурено от доставчика dom.bg. Причината да смятам това изобщо за полезно по някакъв начин е, че въпросният хостинг е много евтин. Има по-добри, не казвам, че е добър. Макар на всички мои писма да е било отговаряно винаги в рамките на най-много няколко часа, дори и привечер и нощем. Но все пак този хостинг има едно отличително качество и то е ниската цена. Не, изобщо не рекламирам този доставчик! Достатъчно съм се измъчил с услугата му, за да пожелавам такива кахъри на хората… Причината да пиша тези малки “спасяващи” решения е, че сигурно има и други хора, които като мен вече са се подлъгали и са си купили хостинг именно от dom.bg. Надявам се тези неща да помогнат на някого, който е при такъв или подобен доставчик, да осъщетвява идеите си в мрежата поне малко по-лесно и удобно.

—-

Ако сте опитвали да инсталирате MediaWiki на акаунт в dom.bg, сте забелязали, че се появява същият проблем, както при WordPress – след инсталация страницата не се зарежда, връща се грешка 500. Причината отново е във факта, че PHP се изпълнява не като модул, а през CGI. Работил съм с повечето от свободните проекти за малки уеб-сървъри и много често ми се е налагало да пускам PHP през CGI. Но винаги, когато натоварването е било по-голямо, тоест въпросното php не е било “за кратко”, “инцидентно” или “единствено”, съм сменял малкия сървър с Apache. Именно защото за Apache има модули за такива неща. Използват повторно заделената си памет и т.н. Не мога да си представя как работи уеб-сървър в условия на голямо натоварване (защото каквото и да си говорим, dom.bg е един от масовите доставчици, доста страници търкаля това CGI…) с PHP, извикван всеки път през CGI, за всяка php-страница.

Но все едно, ето как да си пуснете MediaWiki на dom.bg:

Отваряте файла /includes/OutputPage.php и закоментирате реда

header(“HTTP/1.1 {$this->mRedirectCode} Moved Permanently”);

При мен беше под номер 427. Под него добявате следния ред:

header(“Status: {$this->mRedirectCode} Moved Permanently”);

Закоментирате и реда

header(“HTTP/1.1 304 Not Modified” );

При мен беше под номер 122. Под него добавяте следния ред:

header(“Status: 304 Not Modified” );

И след това MediaWiki вече е готово за “пълнене” със съдържание. Само първата промяна ще е достатъчна, за да “тръгне” сайтът. Но променете и втория указан ред, за да избегнете всички възможни връщания на грешка 500 по такава “cgi”-причина.

Отново, както ии при WordPress, може да се постави кратка проверка на местата, където се изпращат http-заглавките и да се изпраща адекватен отговор, в зависимост от това дали PHP е като модул или е през CGI. Ако има интерес, ще публикувам такава проверка и може да пиша на разработчиците да я добавят. За улеснение на обновленията на версиите за такива cgi-потребители. Но мисля че засега с такъв малък хак всички ще се справят. А и dom.bg може да обновят някой ден сървърите си. Не само че са през CGI, ами и версиите на софтуера им са едни… стари, де… Ама няма значение, тяхна си работа… ;)

Смятам да не пиша повече за този проблем. Принципът ви е ясен и сигурно има страшно много други програми, които ще връщат грешки в такава среда. Ясно е какво трябва да се промени. Ако имам друг хак за “справяне” с dom.bg, принципно различен, тогава ще пиша.

Ekiga – новият gnomemeeting

Готова е версия 2.0 на проекта Ekiga. Това е наследникът на добре познатата на потребителите на Gnome програма за видео-разговори GnomeMeeting. Ekiga стартира с номер на версията 2.0, наследявайки от GnomeMeeting поддръжката на H.323.

Новото в новата програма е добавената поддръжка на протокола SIP и улеснените мрежови настройки, позволяващи на потребителя да се свързва без промени в защитни стени и/или маршрутизирането.

Ekiga е първата свободна програма, която поддържа и H.323, и SIP. Няколко други проекта работят за по-добра поддръжка на VoIP в GNU/Linux, като OpenWengo, KPhone, някои XMPP/Jabber проекти и др. Но Ekiga е първата, която постига това и по първите отзиви в мрежата затворени проекти като Skype вече нямат и технологично предимство пред свободните проекти.

На адрес http://www.ekiga.net се намира SIP-регистър, откъдето можете да вземете свой SIP-адрес, на който другите потребители могат да ви търсят. В мрежата има и други такива регистри, но екипът на Ekiga и по-специално основният разработчик Damien Sandras са се погрижили за пълна VoIP-услуга.

GDFL остава в Дебиан

Вчера стана ясен резултатът от гласуването в проекта Дебиан за свободността на лиценза GNU FDL и съобразността му с препоръките на DFSG.

Решението е, че GFDL без непроменливи раздели е свободен и отговаря на DFSG. Следователно всички документи, лицензирани под този лиценз и несъдържащи непроменливи раздели остават в Дебиан. И могат да бъдат добавяни нови такива в дистрибуцията.

Обсъждането на това гласуване беше дълго и много натоварено. Решението е компромисен вариант между двете крайни – за пълно приемане и за пълно отхвърляне на лиценза. Струва си да се отбележи, че това компромисно решение печели пред възможността за пълно отхвърляне на лиценза само с 66 гласа.

Вариантът за пълно приемане на лиценза във всички случаи беше най-малко вероятно да се приеме от цялата общност на Дебиан. Все пак в средите на българските потребители и разработчици на Дебиан настроението беше в голяма степен в подкрепа на пълното приемане на лиценза. Антон Зиновиев проведе дълги дискусии в пощенските списъци на Дебиан в защита на GDFL, с което и представи позицията на голяма част от дебианците в България.

Приемането на GDFL в Дебиан, макар и с условия, предотвратява предсказваното от известно време разцепване на проекта и е логичен завършек на дълга и изтощителна дискусия.Вчера стана ясен резултатът от гласуването в проекта Дебиан за свободността на лиценза GNU FDL и съобразността му с препоръките на DFSG.

Решението е, че GFDL без непроменливи раздели е свободен и отговаря на DFSG. Следователно всички документи, лицензирани под този лиценз и несъдържащи непроменливи раздели остават в Дебиан. И могат да бъдат добавяни нови такива в дистрибуцията.

Обсъждането на това гласуване беше дълго и много натоварено. Решението е компромисен вариант между двете крайни – за пълно приемане и за пълно отхвърляне на лиценза. Струва си да се отбележи, че това компромисно решение печели пред възможността за пълно отхвърляне на лиценза само с 66 гласа.

Вариантът за пълно приемане на лиценза във всички случаи беше най-малко вероятно да се приеме от цялата общност на Дебиан. Все пак в средите на българските потребители и разработчици на Дебиан настроението беше в голяма степен в подкрепа на пълното приемане на лиценза. Антон Зиновиев проведе дълги дискусии в пощенските списъци на Дебиан в защита на GDFL, с което и представи позицията на голяма част от дебианците в България.

Приемането на GDFL в Дебиан, макар и с условия, предотвратява предсказваното от известно време разцепване на проекта и е логичен завършек на дълга и изтощителна дискусия.