Много неприятно, от около седмица съм с отит. Най-досадното е, че е и на двете уши. Имал съм много проблеми с ушите, най-вече като малък, стигна се до перфорация на тъпанчето веднъж, но смешното е, че при изследванията с въпросното ухо чувах по-добре от преди и по-добре от другото. А пък докторът си понаправи кариета, дори имаше кратък репортаж по новините. Нещо от сорта на “съвременни технологии в квартална поликлиника”.
Дори баба и дядо на село ме бяха видели и то без да им казваме – самите ние не знаехме дали и кога изобщо ще се излъчат няколкото кадъра… Правя знак с ръка зад стъклото, че чувам звука, въртят ме на някакъв стол, изобщо голямо хубаво беше… ;) Кеф за хлапето. Измъчено от дългото боледуване… Отитът е много неприятен в малка възраст – боли ухото, боли и коремът.
Не че е приятен сега, де. Както установявам.
—-
Днес реших да изляза най-накрая – в най-топлите часове, малко след обяд. Да взема неща за закуска утре, да се разходя. Евентуално да си пробвам късмета в някоя аптека и да дам най-накрая шестте ленти за проявяване.
Взех храничка, разходих се.
В аптеките нямах шанс обаче. Първата лелка ме погледна през дъна от буркани и аз не посмях да тръгна да я разпитвам. Викам капки за уши ми дайте, еди-какви си, нали имате. Аз още имам на дъното в шишенцето, ама то не пречи. Три лева – три лева. Питам я после за някакво лекарство. Евентуално слаб антибиотик, който действа там на бръмбъзъците, дето са се навъдили. Тя вика не може. Можело да ми даде еди-си-кое лекарство, то било много хубаво, ама добре било с лекарска консултация и предписание.
Абе ей – нали учите повече и от лекарите бе! Толкова ли не можете да дадете там каквото трябва – ако става с аналгин, аналгин дайте. Ако трябва ампицилин/whatever – дайте го. Нали не е с рецепта?
—-
Пролетта също имах възпаление – то беше за първи път май от детството. И като стана кофти вече, събота отиваме с Краси (кой ме убеди и “заведе”, сетете се;) в Първа градска – само там имало дежурни. И след чакане по коридори с течение, прегледа ме една кака. Почти “на крак”, съвсем набързо. Каза ми – ами то почти се е успокоило, слагайте още малко капки, после то само ще мине.
Супер. Сега не се сещам дали платих 10-тте лева за преглед. Май не, но единствено защото каката беше дежурна.
А сега – да ходя да диря GP-то си (колко от вас си познават лекарите по-добре от “просто по име”?), да търся направление, за да може накрая някой, дето вече сигурно ще е почти на моя възраст, да ми каже “ами то ще мине само”.
Или, другият вариант, естествено – да ида в близката поликлиника и да си цакам 10 лева. Защото иначе ме осигуряват здравно, нали. А, да – сетих се! Май си платих, защото имах “дупка” в осигуряването, въпреки че работех вече над две години без прекъсване в Енергото и бая пари бяха удържани за осигурявания. Значи удържат от заплатата ми, за да може след това да не ме обслужват, само защото преди 4 години и нещо за два-три месеца след завършването на университета не са ми внасяни осигуровки.
Ами другите пари, бе? Какво става, когато човек работи, да кажем, 20 години и си плаща и след това един месец просто не плати. И после работи още 10 години и пак си плаща. И след това изведнъж, да не чуе дявол, вземе че се разболее?
“Ама не е осигурен, имал е прекъсване.” – вие имате прекъсване, в мозъчната кора.
—-
В другата аптека едно момиче ме наплаши, че можело слуховият нерв да е възпален, затова трябвало да ми даде съдоразширяващи. Ама по-добре да мина през лекар, за да каже той. Иначе не било опасно, не – можело с такова възпаление дни наред никакво развитие да нямам. Тоест хем “нерв”, хем хич “не се нерви” ;)
Но беше учтива каката и почти ме убеди да се завтека към чичо доктор.
—-
И дадох най-накрая пет от лентите за проявяване и сканиране. Две – в едно по-измислено фото, дето пишеше с големи букви “Цифрово фото”. Кое ви е цифровото, бе, вие знаете ли каква е идеята на цифровата фотография? Ами просто е – вие да изчезнете! ;)
Викат ми “джипег само”, резолючията не запомних, ама не ме впечатли. Малка, а пък по едно CD на лента. Нейсе!
Три Fuji-та дадох на по-близко до блока ни фото. Жената май разбра, че искам не “просто снимки там” – това е добре, ако напускам работа, трябва да си намеря близо до блока ми фото, че от предишното нямам оплаквания, но е до работата.
Само дето по-скъпо излиза нещо. На лента излиза десет кинтен горе-долу. Като сложиш и филма (ако е на цени на едро, да е 2-3), излиза доста. 12-тина лева, толкова май е копирането на цяла лента на 10х15см.
—-
Не издържах и на връщане, като пазарувах, взех една Konica и веднага я заредих. Но нищо не снимах – вече около две седмици посвикнах да гледам само кадрите. Всъщност истинският майсторлък трябва да има май две части – едната е да видиш снимката, другата е да я направиш.
Не зная коя е по-важната и дали има такава.
Но пак съм armed and ready ;)
Само да ми се оправят ушетата…
Отново в София
Отново съм в София, пред Wishmaster. Което ми напомня, че наистина трябва да си взема свестен монитор – след двадесетина дни без никакво облъчване това сега ми идва в повечко…
Бяхме на море, дори пообиколихме малко, после на сватба в Балкана, пък и в другото “вкъщи”, дето пак е в Балкана…
Изщраках шест ленти за три седмици. Осветих ги избирателно ;) Отсега се настройвам, че поне от една трета до половината от снимките няма да стават за нищо. (е, дано се изненадам приятно, де;)
Имам много за разказване, много впечатления, някои от които се опитах да блогвам още “на място” – я на плажа, я другаде. В МБТ (Мазен Бакалски Тефтер) ;) Не съм сигурен дали успявах… Ще пресея от тези неща и ще допълня и от тук и сега.
Но малко по-нататък, сега ми предстои аклиматизация. Ама мноу вали тука бре!… Искам да се видя “офлайн” с доста хора, ще въртя телефони тия дни – че и рожденни дни се задават… А пък и шест филма са си малко състояние, като се изчислят в проявяване и сканиране на всеки от тях… И вадене на избрани копия… Че нали и сватба снимах… Е, пропуснах фолклорния фестивал в Бургас, макар да минаха “под носа ми” през Сарафово, ама нейсе – друг път ;)
Ще видим. Засега – по малко телевизия, по малко Интернет. И без преуморяване. ;)
Здравейте!
Пред отпуска 2005
Днес е последният ми работен ден! Преди отпуската.
Наздраве! ;)
Естествено, има най-различни малки “грижи”, които се появяват – вчера се счупи един raid, днес имах проблеми с архивирането през bacula… Но това няма значение, мили деца, защото чичко ловец ще ви купи сладолед! ;) ;Р (някой помни ли “Улицата”? А “Цата-ули”?;)
Преди малко довърших статията си за Ърбанстайл на тема “Направи си сам… макро“. Събрах набързо малкия си опит в това нестандартно, но супер-приятно снимане на макро. Ако имам по-стандартна техника за макро, сигурно няма да ми е толкова манияшко и интересно да отвинтвам обектива си всеки път… ;) Като казах това… – дано пластмасовият ми байонет няма проблеми. Аз много внимавам при тези манипулации с обектива, но знае ли човек – EOS 3000 е нисък клас апарат, обективът му е съвсем непретенциозен. Дори няма такъв обектив в сайта на Canon. Е, има го някъде навътре, при старите продукти, но пък без снимка…
Като се върна от морето, ще напиша статия за качествата и недостатъците на Canon EOS 3000. Качествата му са доста, особено за първи SLR-апарат. Но и недостатъците не отстъпват – аз вече силно страдам от два от тях. Но за това – след отпуската.
Ще ходим в Сарафово. За десетина дни, най-вероятно – 12. Без котарака – милият Арти ще прекара нашата почивка при Петето, колежка на Краси и наша приятелка. Тя дори сама предложи да приюти животинката. Дано нашият познайник не пакости, докато е при нея – тя е имала много опака сиамка преди време, но Арти си е котарак и има неизбродими граници на начините си да досажда. Ама пък всъщност е съобразително и мило коте, което се приспособява бързо. Дано са ок ;)
За пътуването взех от “Илиенци” три ленти Fuji Superia 100, от които едната вече е преполовена в апарата ми. Остават в хладилника две, плюс една Superia 200. Три ленти за 12-дневно море… А пък и на връщане ще минем през Търнов за сватбата на Сашо, барабаниста на групата… Та смятам и там да поснимам.
Не зная колко ленти да помъкна. В “Илиенци” “Суперия”-та е по 9.50лв. комплекта от три бройки, ама си е ходене до там. Вие колко ленти бихте взели на мое място?
Лентите на Фуджи са винаги по 37 кадъра, винаги има един “бонус”. Значи имам 74 кадъра iso100 и за сватбата – 37 кадъра iso200. В апарата също имам половин лента…
Ще видя, в краен случай може да купя оттам. ;)
Не можах да намеря време да взема статив, а пък сега няма да може – хем ще внимаваме за паричките, хем имаме багаж да събираме и няма да има време. Толкова с изгревите с дълги експозиции ;) Но ще снимам, да, определено.
Пък дано нещо става от снимките ми – ще видя, като се върна чак.
Сигурно няма да пиша тук от морето, затова:
Леки дни на всички и до скоро!
Глупаво докладване за грешка
Отварям аз преди малко фото-галерията си, решен да отделя малко време за довършването й, и гледам, че на първата страница се мъдри снимка, дето не съм качвал. Човек, в категория “People”. Вътре има снимка на Нео и отпред пред него – “матрицата”. Отдолу – следният коментар:
“There is a bug in the admin section of “Enhanced Simple PHP Gallery” which give full access. I just post an image and prevent webmaster with this comment.”
—-
Без думи останах. Разбира се, че може да има бъг, разбира се, че явно има, щом пичът е качил снимка и т.н. Обаче никъде в сайта на ESPG няма доклад за грешка, дори и във форума им. Е, то този проект не е от най-“пъргавите”, де, но все пак…
След кратко ровене в гугъл също останах с пръст в устата. А няколко дни преди отпуската хич не ми се дебъгва php.
—-
Сега – кое е нормалното поведение. След като само “предпазваш” уеб-мастера, най-добрият начин е не да “deface”-ваш сайта му, а да се свържеш лично. Имам контакти пръснати в целия ми домейн – и в трите сайта, ако не се лъжа. Ако пък няма начин за свързване със собственика на този точно сайт, защо не се обърнат хората към разработчиците? ESPG е свободен софтуер, докладите за грешки се приемат с радост и отделни възгласи “ура”.
—-
Накрая – защо го пиша това. Не, не ме е страх, че галерията ще се прецака още. Няма значение дали някой се възползва и качи още снимки или изтрие някои от моите – аз имам цялостно резервно копие на всичките си неща и го обновявам и възстаномявам лесно. Най-малкото – всички са без SQL база от данни (М.Балабанов твърди, че е езиково правилно да се казва “база от данни” и е грешна практиката да се ползва “база данни”;) и манипулациите стават и бързо, и без специални инструменти.
А пък и галерията не е довършена – то си го пише най-отдолу на всяка страница.
Като казах защо не ми е проблем да споделя това, да кажа и конкретната причина. А тя е, че такова съобщаване на грешка е адски малоумно, особено, когато е изпратено от измислен пощенски адрес, като
Сега ми хрумна, че току-виж някое роботче прихванало оттук въпросния адрес и ако е истински, почне да му пуска по малко писма – я за виагра, я за евтин софтуер, я за нигерийски или руски милиарди…. ;)
Почистване
От първи декември 2004г. на стария ми адрес, “turin.dnsalias.net”, стоя малка страничка, уведомяваща хората за новия ми адрес. Още преди това пък на стария адрес работеше автоматично прехвърляне към новия с mod_rewrite на уеб-сървъра.
От трети фервуари 2005г. старият адрес от уеб-сървъра се пренасочваше към новия. С “redirect permanent”, както си му е редът. Навремето този начин беше измислен, за да се даде възможност на програмите, които използват стар адрес, автоматично да обновят записите си и вече да се обръщат към новия.
—-
За мое съжаление това улеснение не даде голям ефект – все още има връзки към стария сървър, логовете му се пълнят. Е, вярно, че повечето със заявки за RSS-новини ;) Но на много места все още фигурирам със старото име.
Моля всички, които искат да четат това и занапред, да обновят записите в програмите си!
Защото по-късно днес (ще оставя няколко часа за зареждане на RSS в четците на новини) ще махна виртуалния хост “turin.dnsalias.net”.
—-
В бъдеще може да използавм пак това име, май ми харесва. А пък и е първото ми “мое си” име. ;) Но засега ще остане недостъпно. Както може би се досещате, конкретната причина е, че няма да мога да поддържам повече пренасочването. Ама пък и тъпо е да го поддържам безкрайно – целта му беше да е временно… ;)
Трябва да напусна
Малко ми е тъпо да пиша точно тази статия сега.
Исках да напиша за новия фотографски проект, за който намекнах в предната. Но ще отложа фотографията за следващата статия. И вече ще си пиша повече неща и повечето ще бъдат за фотография и линукс/джабер – както си му е редът. ;) Тоест както ми се ще и ми харесва.
—-
Трябва да напусна работа. Вече не търпя обстановката. Днес, като се прибирах към вкъщи, си мислех за тази промяна в търпимостта ми и достигнах до извода, че самото принципно решение да си подам оставката е “променило чувствителността ми”, гледам на службата с други очи просто. Това значи само едно – лавинообразен процес, който определено ще спре в един момент. Въпросът е само дали аз ще си подам оставката или ще ме уволнят, ако продължавам много “да се отличавам”.
Важното всъщност е дали изобщо е важно за мен дали съм уволнен или съм напуснал. Предприятието от няколко месеца май не е държавно вече. Чешкото електроразпределение трябваше, доколкото знам, да е влязло в пълно владение преди месец-два. Тоест по никакъв начин не съм държавен служител. Не че преди съм бил такъв в истинския смисъл – просто бях служител в държавно предприятие. Има разлика, “държавен служител” е по-друго май… ;)
С две думи – ако ме уволнят дисциплинарно дали това ще се отрази по някакъв начин на “бъдещето” ми? Струва ли си да чакам цял месец, в който със сигурност ще се опитат да ме потормозят малко. Досега винаги съм бил добре поставен, но единствената причина за това е била, че *единствен* разбирам от линукските сървъри (почти всички – инсталиирани от мен). Тоест нужен съм. Но ако продължа да се карам с началството, това хич може да не е предимство по време на предупредителния едномесечен срок.
Ако някой знае нещо и/или има сходен опит, нека каже! ;) В такава ситуация решенията се вземат трудно и човек има нужда да изслуша различни мнения…
—-
По принцип нито съм скандалджия, нито пък след това мрънкам пред приятели и досаждам. Но този случай май си заслужава.
—-
Днес за пореден (смятам – за последен) път опитах да помоля за TFT монитор. Първият път беше преди две години и причината да го направя сега е именно различният ми поглед към нещата – нали реших принципно да се махам и много формални прегради паднаха сами.
Шефът на ИТ-направлението ни е в отпуск и го замества шефът на моя отдел – отдел “Анализ и развитие на ИТ”. Голяма работа е, когато замества. Може и да става за шеф, но много странно защо никой не му го признава…
Все едно, с две думи – скарахме се. Не било предвидено. Това е отговорът, който получавам, след като миналата седмица с насмешка ми беше казал “окей, нямаш проблеми”, когато му поисках монитор направо. Може би е нормално когато служител намекне за напускане, да му кажеш, че не е незаменим, но да ми съска насреща, очите почти да му изхвръкват и червен-червен да ме плюе докато ми казва “мноо хубаво, ние пък ще си намериме друг!”… е малко… обидно.
—-
За почти три години (започнах около Коледа на 2002г., водя се официално от първи или втори януари) не съм получил удовлетворението от работата, което смятам, че заслужих. Внедрих много ИТ-технологии в Електроразпределение-Столично, всичките от тях – с реализации, основани на свободен софтуер. Когато постъпих, имаше един линукс-сървър, който беше “поща” и адреси имаха около 15 човека. Сега в LDAP-сървъра за пароли има може би около 300, не съм проверявал скоро. Скоростта на интернет-връзката беше 32Kb/s, сега е 1Mbs/. Това е заслуга на шефа ми, наистина, но всичко надолу съм изградил аз. Всичко, свързано по някакъв начин с Интернет. В атмосфера на постоянно оспорване, отричане на технологиите и на решенията ми.
—-
Бога ми, та аз дори с гордост и радост заведох документите си за сертифициран от LPI (Linux Professional Institute). Един от първата група хора, сертифицирани в България. Може и да не сме първите, няма значение. ;)
Да подскажа ли? Ами никой не обърна внимание, въпреки че се “похвалих” и на двамата началника, въпреки че повече от година стоя залепен зад гърба ми рекламен календар на LPI, който получих на първия изпит от Калоян…
За какво си говорим… та аз намразих компютрите, намразих и линукс…
—-
Тази вечер до късно ще чета Кодекса на Труда.
Проблемът ми е основно един, всъщност – дали нещо може да ми попречи да съм в отпуск (или каквото там и да е;) в периода 15 август – 15 септември. Краси може да излезе след 15 август само и ако нещо се обърка и аз трябва да съм на работа по време на вече планираната ни почивка… не знам…
Ясно е, че ако напусна директно (има чернова за допълнения към договора за конфиденциалност, но още не съм ги подписал, сигурно ще ги дадат за подписване след година-две…) ще съм си свободен, но пък ми е интересно какво губя.
Тоест с две думи – дали си заслужава да кисна там един месец предупредително, или “не съвсем”.
—-
Взех валериан и сега чета кодекса.
Срещах понякога колеги прависти в университета. Сега леко съжалявам, че от моето постоянно псевдо-философско заяждане с тях на тема “доколко изобщо има смисъл в съвременното право” (или нещо от сорта;), хич не сме говорили по-сериозно. И аз продължавам да си нямам конкретно понятие по правните въпроси.
Добре поне, че съм що-годе добър читател ;) Философите поне това си го можем ;)
Изгаряща диета, изгаряща работа…
Да, както диетите, работата ми ме изгаря. Направо съм “прегорял”, психолозите май му казваха “burned-out”. Трябва да питам Краси за точното определение. Защото не съм “прегорял” в смисъла, който те влагат в понятието (по-скоро метафорично го казвам), но едно е сигурно – втръсна ми от работата ми!
Вече не издържам и съм решил (горе-долу) твърдо – след отпуската пускам оставката си по каналния ред. Това значи, че към средата на месец октомври вече ще съм волна птичка.
—-
Сигурно ще имам нужда поне от месец-два, за да си възвърна работоспособността. Сега съм толкова изтощен от глупости, от липса на истинска работа, от неуважение към труда ми и “работене залудо”, че и отпуската няма да ми помогне съвсем. Да, ще си отпочина, ще съм свежарка, но когато вляза в стаята в службата, ще издържа максимум седмица-две.
А пък като си помисля, че от три години се молим за климатик. Не че няма пари предприятието – почти на всеки джам има климатик вече. Просто ние, “програметата”, сме отделна каста и, за наше съжаление, най-низшата в тук.
Чакам от половин година да ми дадат TFT монитор. Дадоха на всякакви измислени секретарки и счетоводителки. Новите собственици, чехите, до един имат нови машини, с TFT. Двама колеги от стаята ни имат и те. А останалите двама – да си траем?
И да стоим три години на заплатата, която ни е била представена като “първоначална, за изпитателния срок”?!?
Миналата година ходих на преглед и съм с очила оттогава, а сега вече усещам, че съм се влошил и трябва да ходя да си сменям стъклата. И всичко това, защото някой някъде го мързи да си размърда и да ми даде TFT монитор?
—-
No pasaran!
Работата на системния администратор е изхабяваща. Особено на админа на GNU/Linux – ако не знаете, администраторите на Microsoft почти не четат на мониторите си, най-много се взират да различат “OK” от “Cancel” и “Register later”.
—-
Какво ще правя?
Едната възможност е да опитам “здравината” на някои мои си идеи. Но за такива неща не се говори предварително, нали знаете – уроки и т.н. ;)
Другата възможност е да си намеря работа на нормално място – място, където няма да затъпявам с всеки изминал ден. Място, където ще ме изчакат две-три седмици или месец, за да вляза в ритъм и да съм работоспособен. Място, където условията са добри и за мен, не само за работодателя. ;)
И понеже опитът ми с търсене на работа през сайтове и агенции не беше успешен (“BulWork” ме пратиха на две-три абсурдни интервюта, дори едното повече свързано в Уиндоз, отколкото с Линукс, а им бях казал…), ще опитам по-сериозно търсене на работа след отпуската.
Когато, надявам се, вече ще тече предизвестието ми за напускане.
—-
А, в този ред на мисли… – ако някой има нужда от системен администратор на GNU/Linux (Debian, RH, Slackware, абе всичко, дето “мърда” ;) с позакърнели от продължителна безмислена работа умения, но с желание за развитие, може да се свърже с мен.
Пък току-виж сме се харесали ;)
—-
Сега като се сетя, при постъпването ми тук “интервюто” ми беше направо смешно, после се усетих, че са имали критична нужда от линуксчия за сървърите. Трябваше да се досетя, че няма да съм ценен кадър и да си обера крушите овреме.
Гадното за мен е, че съм (бях, нали ви казах, че затъпявам) един от най-грамотните в софтуерните ИТ тук. Дори в отдела ни; не единствен, но да има двама още, най-много трима, и то “трудно”. И като помисля колко идеи имах в началото…
Където и каквото и да работя занапред, няма да е безмислено и ще ценя тази работа, която цени и мен.
Ден на системния администратор
Честито на печелившите! ;)
Всяка година забравям за тоя ден. Беше нещо “последно”, май “последният ден”, обаче на кой месец… Е, месецът е юли, денят е днес. Обаче пак трябваше да ми го напомнят. Мерси на vessela от Проектория, която беше първата! След това заваляха поздравления по месинджъра — от мен и до мен.
Не че този ден е особено голям празник, не че имаме особена нужда от официален “ден” — сисадмините си празнуваме винаги, когато едновременно решим и можем. Та не е важно кой е денят — просто е майтапчийско някак да поздравяваш така.
—-
Та нека и аз честитя сега с това на всички, които са на кеф да получават поздравления! Да сте живи-здрави и да имате повече време за бири и по-малко нужда от администриране! ;) И дори и така, забравен като дата, този ден е готин майтап — нали и вие сте се плеснали по челото с думите “ей, ама днеска ли беше тоя ден, бе”, като видяхте заглавието? ;)
—-
Леки дни, добри заплати и колкото може по-малко от неавтоматизираната работа! ;)
ССС планетата без Силвина?…
Напоследък виждам, че много от блоговете (не само тези в свободната планета) ги е хванала отпускарска (или пред-отпускарска) липса. Но се учудих искрено, като отворих сайта на Силвина и видях, че има статии, които не са минали през уеб-агрегатора. Последната й статия, която е получена, е от месец май (май…;), а аз в напоследък не намирах време да чета отделно страници и разчитах на агрегатора. Трябваше да не изоставям Liferea; вече отново ми е в аплета за бързо стартиране в Гном-а ;)
—-
Силвина, извинения за това отсъствие — хич не е нарочно, причината е, че и мен ме беше хванала липсата и бях решил, че през това време планетата ни ще работи, без да мрънка ;)
Не зная кой и доколко разчита или пък изобщо отваря често този агрегатор, но съм поел ангажимент да го поддържам, затова и пиша това тук.
Бях казал преди време на Йовко (май…;), че това е едно от малкото неща, които едновременно мога и искам да правя за общността на свободния софтуер. Най-видимият ми ресурс за нея.
Затова ще оправя нещата. ;)
—-
Най-видимият, а и най-големият (май…;) след като вече месец и нещо не участвам активно в проекта за превод на Gnome. Опитвам да се върна, тоест да започна да превеждам пак. Ще видим… не ми се пише сега за причините и пречките ми. Мейби лейтър ;)
Станишев – краят
Днес БСП е върнала мандата за съставяне на правителство. Толкоз с амбициите на Станишев за официалното управление на страната. Причината да пиша не е, че съм очарован от такъв ход, нито пък че съм чак отчаян – лошото е, че това “шоу” започва сериозно да писва.
Какъв е логичният следващ ход, ще кажете. Ами някои твърдят, че може да има възможни още комбинации за евентуално правителство между останалите партии в парламента. Истината е, че най-вероятно наесен, пресни-пресни върнали се от отпуска, ще трябва да гласуваме пак.
Тъй де, да гласува който иска ;)
Не помня точно колко милиона струват едни отделни избори, но няма защо да се безпокоим – пари винаги има. Тя държавата крета назаем вече десетилетия, така че щом ще трябва да се харчи, ще се намерят и средства, и наточени пазаруващи, и върли защитници на тезата “ама как, това са належащи разходи, ние дори сме ги свели до възможния минимум”.
И ще се изпокрадат безбожно много пари отново. Както всеки път. Не че при работещо правителство не се краде – краде се, етсествено, с пълни шепи. Просто около избори се прави без срам, а с “мисъл за България”. Блях…
—-
Притесняват ме две неща, основно.
Едното е, че тази поредна истерия този път изглежда режисирана. В смисъл, че режисурата й много прозира. Ако човек беше следил новините през последния месец, можеше съвсем спокойно да прогнозира това развитие. Това е особено и за един друг “жанр” – безбройните слаби филми от Холивуд. Безинтересна завръзка, предвидим сюжет. Накрая изкуствена развръзка.
Аз също бях склонен да прогнозирам отказа от мандат на БСП, но като всички бях заразен от общата еуфорична надежда “този път нещо да бъде различно, да стане някакво чудо и да се оправим”.
Не, не че БСП щеше да ни оправи, тъкмо напротив. Но добре е политическата “класа” да бъде освобождавана от предизборното напрежение, защото и те са хора, а като “се напрегнат предизборно” прекалено, не знаят какво правят.
Държавата била в криза. Дрънделки.
Политиците са в криза. Не разбират какво става, не са доволни повечето, че не са участвали в измислянето на постановката.
—-
Ясно личи, за мен поне, някакъв по-общ замисъл за развитието на България. Нормално – предстояха големи промени. Влизане в европейската федерация, например. Голям стрес – явно някой някъде не е бил доволен от някое от договорените неща.
Не съм привърженик на идеята за тотална световна конспирация. Но смятам, че в съвременния свят определено има най-много няколко големи конспиративни сили, които са в постоянна конкуренция. Не битка – по-скоро пазарна конкуренция; нали знаете – всичко е бизнес.
Който мисли, че политиката е изключение и развитието на държавите се определя от социалните идеи на отделни личности-водачи, че в “развитите демокрации” всичко се решава от избирателя и че предизборните диспути между лидерите имат някакво значение, че в тези диспути има “нападки”, “изненади” и “гениални идеи”… значи просто не е живял на Земята през последните години…
—-
Другото, което ме притеснява, е че от седмица-две опитвам да преосмисля позицията си относно “Атака”. Защото не зная какво да мисля за тях.
Вече зная, че прибързано се съгласих с обвиненията, че са политически крайни. Крайните партии са друга хава – слава Богу, у нас нямаме силна такава партия. Обяснението може би е, че след 45 години тоталитаризъм народът още помни.
Въпросът е какво всъщност е “Атака” в политическия ни живот. Че не е панацея – не е, то е ясно. Надявам се да не е отрова – май и това не е.
Едно е ясно и за най-невнимателния наблюдател – на следващите избори “Атака” ще вземат още проценти. Това, за което трябва да се надяваме, е водачите й да успеят да съберат в себе си в едно гнева и толерантността, да постигнат умереност. Иначе лоши дни ни чакат.
—-
С две думи – аз от сега още започвам с позитивното мислене и послания. Че тя есента – ей я къде е… ;)