Tag Archives: judge

UnLinkedIn

LinkedIn преди години беше единствената социална мрежа, която успя да ме задържи. Причината, която изтъквах, когато хората ме питаха защо въобще се занимавам с такива мрежи беше, че това не е обикновена социална мрежа. Ставаше дума за професионална мрежа в смисъла на мрежа от професионалисти. Крайната цел, разбира се, е да си намеряирам читава работа. Всеки иска това от мрежа като LinkedIn, нека не се преструваме.

Резултатът? За вече не помня колко години ползване на LinkedIn нито веднъж не съм си намерил работа през сайта. Кандидатствал съм, свързвал съм се за интервюта, обсъждал съм позиции с хора, които би трябвало да отговарят за тях. Търсил съм и съм следял конкретни компании, които ме интересуват. И нищо. Да, вярно – имах доста контакти и то смислени контакти, не спамери. Но какво от това?

Като капак на всичко преди няколко дни ги хакнали и огромен брой пароли “изтекли” в мрежата. И аз да се доверявам на такъв сайт? И други ги хакват, но ето дори и например Google (които съм критикувал неведнъж) правят много неща, за да възстановяват доверието. LinkedIn да са пуснали част от себе си като свободен софтуер? Или нещо друго подобно? Те дори Facebook са по-добре в тоя смисъл…

От година-две пък започна нахлуване на HR-и, а те, както знае всяко хлапе, са най-презряното племе в социалните мрежи. Не само, че не могат да ти намерят работа, не само че дори не се опитват, ами си прекарват деня във флууд и спам и после го наричат “работене”. Да не се обиждат истинските HR-и – става дума не за вас, а за тия, дето цял ден се шляят из мрежите, а иначе не могат да отговорят на едно писмо и не могат да спазят една уговорка…

Като казах за писмата и се сетих – едно от най-гадните неща е да търсиш работа сериозно, а отсреща все да виждаш един ред отговор на мейла ти с въпроси “нека се чуем, че то по мейл не се върши работа”. Или нещо в тоя дух. Не се върши работа по мейл? Ми прав ви път, тогава! Капакът на всичко е, че когато се обадиш по телефона, ти казват “нека се видим, че то по телефон не се върши работа”. Не се върши работа по телефон? Абе вие ИТ ли сте, или берачи на дюли?

Единствената разлика е при общуване с чужбина, но там 1) е по-рядко попадането на HR-идиот все пак и 2) заради разстоянието все пак поне по телефон отговарят смислено на въпроси.

Накратко – чао, LinkedIn! От 2006г. досега никаква полза нямам от вас. Ще си намирам работа без сайта ви. Както доста хора по доста поводи казваха – работа се намира през мрежа от познати, а не през сайт на социална мрежа.

Социални мрежи – юли 2011

Любителите на Google, здравейте и приятен ден – надолу може да не ви хареса, предупредени сте. Е, то си е всъщност едно дългичко мрънкане, но все някак трябва да си върна ищаха за писане, пък и Гугъл са си за бой така и така.

Както казах тези дни, не споделям ентусиазма на някои за Гугъл Плюс. Преди малко изтрих профила си. Съжалявам и че го регистрирах, защото поканата беше изпратена на друг адрес и сега Гугъл знае за мен още нещо, което хич не му е работа. Направих го от бързане – видях, че приятел ме е поканил и веднага ми хрумна “я да видя какво и как е станало в сравнение с Diaspora и Friendika” и в бързината не видях, че писмото беше до друга поща, не гугълската ми. Все едно. Уж внимавам за такива неща и уж по навик пазя някаква поне обща хигиена на личните данни в Интернет, пък то… Нищо де, все тая.

В същия ден пък, когато бях писал за вродените проблеми на Google+ сървърът на Диаспора, който споменах, след месеци без никакви проблеми, изведнъж се срина. Имал май някакви хардуерни проблеми при доставчика и всичките промени в профилите за ден-два се загубиха. Веднага възстановиха архив, но все пак беше отпреди ден-два или три. Но това се случва и на най-добрите, не е болка за умиране.

Аз, разбира се, оставам откриваем и (донякъде) активен в Diasp.org. Но ето още един пример за разликата между Facebook, Google и подобните им и разпределените мрежи. Особено свободните разпределени, които се поддържат от мрежа отделни ентусиасти и малки компании из целия Интернет. Докато за мен по-важното е защитата на данните ми и свободното им и лесно прехвърляне от една в друга такава мрежа, за армията на Google по-важно е, че последната публикация ще се запази. Защото Google имат много пари и съответно много сървъри. Въпреки ето такива изцепки – Google made my son cry. Или много други подобни – това е само пример.

След като преди време (след много дълго моткане) най-накрая отвориха GTalk сървърите си към мрежата Jabber, сега май единствената причина да си държа сметката в Google е GMail. Но пък и това е глупаво и е повече навик, отколкото необходимост – имам си своя поща, даже така и така си я плащам заедно с хостинга на сайта. Даже и уеб-интерфейса, дето го ползвам по веднъж-дваж на година най-много, пак е по-удобен и по-бърз от гмейлския.

Какво остава? Търсачката? От много време търся с DuckDuckGo през https, сложено е по подразбиране из браузърите ми и тем подобни. Единствено търсенето на изображения е по-удобно с Гугъл, но така и така го правя през DDG, с “!gi”. А и без това кой изобщо е казал, че за ползване на търсачка ми трябва сметка и профил в Гугъл?!?

Ясно ми е защо го правят всичко това. Хем са “обидени”, че Facebook си е позволил да е толкова голям сайт и да е “evil” (разбирай да печели от свои реклами, не да се вътри с гугълските). Хем с тия профили, плюсове, интеграции на всички услуги и не знам си какво още ще си подобрят търсенето. Днес никой не разчита на директории и регистри за търсенето, а пък мрежата е станала прекалено огромна, за да се справят ботовете с постоянното претърсване, че после и с анализирането, преценяването, категоризирането, свързването… Колко по-добре е вместо да се тормозиш така, да си имаш една малка (малка?!?) армия потребители, които уж по свое желание сами да си цъкат на плюсчетата, да бъз-ват, да пускат препратки, да си пишат за тия препратки в чата, да ги обменят в писмата си по пощата… Не сме забравили, че Google четат всичко – макар и машинно, макар и “за съответност на рекламите”, макар и да не дават на трети страни данните. С G+ най-накрая системата е завършена. Дерзайте, живи гугъл-ботчета! Дъ мейтрикс хез ю! Браво на Гугъл, без майтап, това си беше сериозна работа и сериозно лутане вече бая години.

В другите новини – StatusNet 1.0 прекалено дълго се забавя. Има много непреведени низове и изобщо преводът на 1.0 на български ще е много назад, но “не мога да огрея все пак всички”. (В KDE се качваме нагоре – особено сега в Троян без Интернет и с тъща.) А на Identi.ca вече прекалено дълго стои поредната 0.9.х версия, а колко са хората, които ще си изтеглят и инсталират бетата на 1.0, само за да видят развитието. След като в началото нещата се пускаха веднага, сега явно акцентът е върху бизнес-плана на платените инсталации. Лошо няма, но както беше казал чичко Реймъндс, “Release Early, Release Often”.

“Бързи” днес са Friendika. Преди няколко месеца не можеше да се ползва почти за нищо, днес по функционалност отдавна е изпреварило Diaspora. Само да се беше завъртял там някой дизайнер да изшлайфа интерфейса. Друго предимство на Friendika е, че е на PHP и всеки компютърно грамотен и четящ файлове “readme” може да си го качи на свой хостинг. Още една крачка към идеала за такива услуги – разпределена мрежа от профили, всеки от които е мъничко компактно за инсталиране разширение към личния сайт. Мрежа от “моите данни – при мен си”.

Diaspora спечели парите от дарения, но е на Ruby. А кой знае Ruby? Е, глупав въпрос, но е вярно че 1) Ruby е много по-сложен за инсталиране и поддръжка и 2) масово хостингите, особено евтините и безплатните, са с PHP и без Ruby. За това последното хич не ги виня, де ;)

Иначе всичко това със социалните мрежи си е много скучно. Имам моменти, в които се чудя как има хора, които толкова се впечатляват от такива неща. А не се впечатляват от Wikipedia например – тя също е социална мрежа. Абе бури в чаша вода. ;)

Между другото, Novacut успяха да съберат малко над 25000 долара дарения за разпределения редактор на видео. То и това е социална мрежа – за работа по продукт, като Уикипедия. Ще става все по-интересно. Хм, видеото е стара мечта, а и отдавна искам да си взема dSLR с видео. Може да е добро оправдание да оставя Pentax и да мина на Canon.

Тотални избори

Винаги е модерно да се критикува властта и хората да се оплакват, че нищо не се оправяло, защото сме си били виновни самите ние. Защото не сме били гласували на изборите. Защото не сме били ангажирани, не сме го били показвали. Защото народът ни бил муден и изборно незрял и затова, видите ли, си заслужавал управлението. Не бил луд този, който яде зелника, а тези, дето му го давали. Тоест на някого са му виновни хората, които не са гласували. Или не са гласували за неговата партия.

Майната му – проблемът изобщо, ИЗОБЩО не е в това. Общите парламентарни избори не променят нищо и джафкането че “трябвало да гласуваме” си е нищо повече от точно джафкане. Има два вида джафкащи – едните са недоволни от неучастието на хората в изборите, защото имат някаква чиста вяра в непорочността на представителната демокрация и затова съжаляват, че с всеки следващи избори очакваната мечта за идеалното общество на всеобщо щастливо гласуване се отдалечава все повече. Тези хора са готини – точно заради безкористното им отношение.

Вторият вид джафкащи ме изнервят и досаждат. Тайният им или в някои случаи не толкова таен мотив за недоволство е фактът, че на предните избори е спечелила не “правилната партия”, а някоя друга. Това винаги е свързано с отместване на недоволството от властта и грешките на властта към недоволство от конкретни хора, конкретни властимащи. Проблемът става личен и грешките на системата на властта минават на заден план. Защото, разбира се, “когато дойдат правилните хора, всичко ще се уреди”. Ще се уреди, грънци… Отвращава ме това принизяване на дебата – всъщност най-често точно хора с такива мотиви и разбирания са хапливи към съзнателно негласуващите. Честно казано, ако някой привижда така лична или партийна “греховност” и заменя с нея общите проблеми на властта, за мен това е плитко, несериозно и неграмотно. И не го уважавам.

Ще кажете “ама нали има силни личности, нали има лидери, нали има честни политици, нали има реформатори…”. Има – грънци… Истината е, че “всички са маскари”, защото “келепир има в тая работа”. Не, това не е някаква простащина или нихилизъм, нито пък “балкански манталитет”. Всъщност може и да е, няма значение – важното е, че не е нещо, от което да се срамуваме. Алеко, през репликите на Бай Ганьо, е казал толкова верни неща. Ама ние не – той нали простак и далавераджия, значи ще страним от всичко, което казва.

Всички са маскари – това, че един конкретен министър щял или не щял да си подаде оставката няма никакво, ама никакво значение. Или пък че някакво си правителство за n-ти път искат да му гласуват недоверие. Или че имало някаква си коалиция, дето била толкова акана. Всички са ченгета, комунисти, мафиоти – маскари с една дума. Да не се заблуждаваме – няма хора във властта, които да не са замесени някак в някакви игри на нелегални пари и далавери. Или които да не са свързани с милиционерското по някакъв начин. Или пък които да не са комунисти – не по идеи и брошури, а по начин и методи на управление. Маскари са, защото никакви избори не могат да ги засегнат. Изборите “засягат” само прохождащите нови депутати и кметове, дето още не са се намърдали на “правилните места” и свързали с “правилните хора”. Всички други, и в трите вида власт, са буквално недосегаеми.

Всички са маскари – протестът срещу конкретни личности във властта само размива проблема. Защото и да падне това правителство, след него ще дойде или пак същото, или по-калпаво. Няма “лидери” и “силни личности” – има PR и точни хора, промотирани в точното време и поставени на точното място. Един голям цирк, в който ние сме зрители, а ни карат да се изживяваме като участници и ни убеждават, че не било цирк, а сложна и много важна и трудна драма на Шекспир. Глупости.

Решението?

Истинско решение няма, защото в някаква степен е така по целия свят. Но това, което можем да направим, е да намалим и ограничим проблема у нас.

Нищо няма да стане с протести, нищо няма да стане с излизане на улицата, нищо няма да стане с крещене пред парламента, нищо няма да стане с подписки, нищо няма да стане с оплаквания из медиите, нищо няма да стане с оставки на министри, депутати или генерали. Нищо няма да стане и с нови избори – освен ако толкова много не искате следващия батко-полицай-бабаит да седне на големия стол.

Ще стане с избори – но не с общи парламентарни избори. Те са измислени за заблуда на населението. Нито и с кметски избори – добре, този път се гласуваше вече не само за “големи” кметове, но и за кметове на отделните общини. И какво се промени? Някой да е забелязал някой “малък” кмет да е направил нещо сам, отделно? Дори и да се гласува за тях поотделно, ясно е, че пак се назначават. Само че не както преди след изборите от кмета, а преди изборите от шефа на партията.

Ще стане с избори. Избори за всичко. За всяка публична управленска длъжност, за която може да се организират избори.

Избори за началници на полицията

Защо хем полицията ще има политическо, тоест не-полицейско ръководство, хем това политическо ръководство ще се назначава от изпълнителната власт? Ние гласуваме единствено за парламентарната власт. Делегираме си изборните права на депутатите. После те избират кабинет от министри. Делегират нашите делегирани права на премиера. После той, заедно с партийните централи, избира министър на полицията. Делегира делегираните му от депутатите делегирани наши права на министъра. Е това ако не е далеч от народа… здраве му кажи.

Всеки началник на районно управление и всеки началник на районна дирекция на полицията – на изборна длъжност! Оперативните началници вътре в управленията и дирекциите естествено могат да бъдат само специалисти полицаи, но защо е казано началниците на институциите да не могат да се избират от народа? Може пак да са полицаи, може да излизат на предизборни дебати и прояви с униформите си. Но да са изборни. И когато две години подред тази районна структура на МВР не си изпълнява задачите и хората пропищяват от престъпниците и вече започват да прибягват до саморазправи, защото полицията не прави нищо – идват нови избори за полицейски началник и хората си казват думата.

Така всеки такъв полицейски началник на изборен пост ще се замисля много силно, преди да вземе подкуп, преди да се обвърже с престъпници, преди да прави всякакви зулуми, вместо да си върши истинската работа. Защото столът ще му е горещ. Защото ако не е читав, утре чисто и просто ще излети от него.

Избори за съдии и прокурори

Положението със съдебната система е още по-отчайващо и от това в полицията. И защо за съда не се шуми толкова в медиите, а все се гледат полицаите? Може би защото е по-лесно, защото полицейските неща са все по-видими някак, всяко отделно нещо е по-скандално от някакви си там проблеми в съдилищата. Но не е така – истинският проблем на положението в България е точно това, че съдът като институция, съдът като власт е неработещ. Неработенето на съд е много по-страшно от някакви кадрови проблеми в полицията. Защото ако работи съдът, за всички проблеми има културно решение – съд. Ако съдът пък не работи, тогава решенията са все некултурни и повече или по-малко силови.

Дейността на един районен съдия или прокурор е също толкова замерима, колкото и на полицейския началник. Защо тогава не се направят преки избори за местните ръководители на съда и на прокуратурата? Хората могат да гласуват и то могат да гласуват много точно и правилно, когато проблемът е близо до тях. Много ми пука на мен кой ще е депутат, при условие, че ме делят десетки и стотици километри с местоработата му. Или десетки и стотици административни стъпала за достъп до него.

Но за местен кмет, местен началник на полицията, местен съдия и местен прокурор всеки може да гласува. И то да гласува наистина по съвест, защото ще има преки впечатления от тези хора и ще знае, че ще е пряко засегнат от грешка в избора си.

—-

Това е начинът. Ако толкова са ни мили изборите, нека не се крием зад парламентарните избори. Много лесно е да се крием зад тях, да се обвиняваме кой гласувал и кой не, кой протестирал и кой не – но нищо добро не правим за обществото си. Ако ще твърдим, че все пак изборите могат да променят нещата, тогава трябва да въведем избори за всички власти, а не само за една. Защото така, с едни избори за само една власт, която след това избира и делегира нагоре по веригата не става нищо. И така наистина изборите не променят нищо. Както не променя и мрънкането и джафкането срещу нарочното съзнателно негласуване на хората на общи избори.

Морал и яицазимитпо лъгуг

Исках да не пиша за това, поне не толкова често и не в отделна тема, но този коментар на Вени ме накара да размисля. Има обявено състезание по SEO. Казано накратко, това е борба за първо място в резултатите на Google за България при търсене на низа “яицазимитпо лъгуг“. Оптимизацията на сайтове има много други и много по-сложни аспекти, но у нас явно все още е “модерно” само популяризирането на адреса в гугъл.

Това състезание има хиляда лева награда за първо място. Някои хора в мрежата подкрепят Бого Шопов и неговото решение да дари парите на save-darina, ако спечели. И открито агитират и скандират за него. Има два проблема, които разбуниха духовете покрай състезанието — единият е по-скоро формален, с правилата на състезанието. Питаше се дали така Бого не нарушава правилата. Отговорът е, че не, не ги нарушава, това си е чисто SEO, разбирано като популяризиране на адреса — печелене на свързвания.

Другото нещо, което всъщност може да е проблемно, е някакъв морален аспект на нещата. Не казвам, че Бого да дари сумата е нещо лошо, не. Но определено проблемно е да се агитира за това даряване по начин, който внася вина сред участниците. Ако някой друг утре спечели състезанието, ще му бъде ли натяквано как е “похабил” парите и не ги е дарил? Масово може би не, но със сигурност ще има и такива гласове. Защо? Ако състезанието беше по математика, нямаше да е така “модерно” да се агитира за благотворителност от джоба на победителя, нали?

При състезание по оптимизация основният ресурс за спечелване е именно “гърбът” на популярни сайтове. Каквито са например активните блогове. Така че от гледна точка на SEO Бого Шопов води състезаването си идеално. Всякакви “протести” от сорта на “ама той така прецаква малките, защото е батко с блог” са неадекватни. А защо сте малки? Защо нямате блог? Искате с новосъздадено сайтче да “излъжете” търсачката и да се наредите над човека, който има освен всичко и четено съдържание на страниците си? Това е несериозно “оплакване”, ясно ;)

Но че състезанието е SEO-актив за всички участващи в него и в обсъжданията около него е ясно също. Защото след края на състезанието Google и Yahoo няма да изтрият от индекса си всичко, свързано с него. Темите за яицазимитпо лъгуг дълго ще стоят автоматично намърдани в индексите и ще се котират, докато лека-полека човешкият коректив не ги избута по-надолу.

И какво остава? Остава пак моралният проблем, въпросът “Щом искате да дарите и имате възможност, защо не го направите сами? Защо искате да дарите чужди пари — в случая чужда награда в състезание? Ако пък искате точно тези пари да идат за дарение, защо не участвате самите вие и не ги дарите накрая сами, като победител?”

Моля коментирайте по същество и не скачайте на вестоносеца ;)

“Яицазимитпо лъгуг” – SEO като тактика и като стратегия

Аз съм от тези, за които SEO (оптимизиране на сайтове за търсачките) е като заклинание, като магия — може да е бяла или черна, но на практика никой не знае как работи. Дори и самите “специалисти” само ползват инструменти и техники, но не разбират самия процес. Тоест разбират част от него, но масово за “SEO” се възприема някаква друга, “вълшебна” част. Ще обясня.

Много модерно стана изведнъж да се говори за seo, за рейтинги и успеваемост на търсенето, за реклами и статистики. Тази вълна мина на запад преди време и както винаги ние тук сме някакво ехо в ИТ. Всичко при нас е със закъснение. Това, между другото, е добре дошло за всякакви малки компании (то у нас в мрежата “големи” няма тъй или иначе) да правят набързо и да пускат поредния супер-“оригинален” продукт. Който всъщност копира, при това лошо, някоя успешна концепция от “английския уеб”. Това е една от причините да съм казвал и преди, че хората, живеещи повече в мрежата и особено блогърите като не само обитаващи, но и огласящи тоя свят, трябва да градят новите уеб-концепции и да правят новите уеб-проекти. И това време ще дойде. Но думата ми беше за seo-то.

Представете си следната картинка — имате някакъв сайт, който, да си кажем правичката, е куц та дрънка. Както огромната част от другите подобни му сайтове в мрежата. Почти никой не ви го посещава, и има защо. Или направо никой практически, но не сте открили още (вие или момчето при вас, което се нарича “администратор” или “уебмастър”, но не знае основния синтаксис на SQL или PHP даже), че посещенията ви са от автоматични роботи на индексиращите машини. Нейсе, никой не е идеален, пък и фирмата ви в сферата си на дейност си е добра. Просто сайт нямате… тоест имате, но е шум в канала.

Тук изключваме личните страници, при които грижата е друга — там и да се впечатлите от seo-магиите, няма да платите на външен експерт за оптимизация, а ще прочетете Уикипедия, ще поровите в Гугъл, Яху, Алтависта и ще разберете как да си подобрите сайта. Като нищо може и интерес към seo да придобиете и да задълбаете там. И правилно, онези с куците фирмени сайтове са готови за прилапване.

Та значи чува фирмаджията, че има някакво си “сеу” и решава да инвестира, за да излиза на първо място в гугъла и да има рейтинг 5 и нагоре, абе изобщо да е намбаруан. Намесва се seo-експертът и какво се случва? На практика се довършва работата на уеб-разработчика, който е направил преди няколко месеца сайт на нищо неразбиращия фирмаджия и му е взел два пъти по-малко пари от нормалното, като му е дал сайт, който е двайсет пъти по-зле то нормалното. Seo-то оправя грешките на пишман-програмистите, включва малко мозък, за да обмисли качествен начин за навигация, разположение на елементите в дизайна, рекламите, подобрява поне малко общото усещане за използваемост на супер-куция преди това сайт. Добавя някои банално стандартни неща, като валидиране на кода, ключови думи, говорящи категории, карта на сайта за търсачките… (И още подобни, но да не се отклоняваме — хората са го описали най-подробно из сайтове и енциклопедии.) И о, чудо — сайтът наистина вече е по-добър за ползване. И се “качва” в търсачката (преди даже може би просто не се е откривал).

И какво прави seo? Довършва работата на уеб-“студиата” у нас, които в огромната си част са или 1) две-три хлапета от квартала, които за сто лева правят сайт в MS Word, защото това могат и знаят и защото останалите парички над стоте идват от мама и татко и 2) средно големи студиа с щатни специалисти, които за да спечелят повече проекти и да си наберат повече клиенти и проекти за портфолиото подбиват цената и после сгърчват дизайнерите и програмистите си, за да се “вместят” в парите. Няма смисъл да казвам, че и в двата случая качеството страда. Може би във втория по-малко, защото се прави все пак от специалисти. Но тогава пък в това “конвейерно” писане изчезва иновативността. Да, има и готини студиа, съгласен съм. Но масово са такива измислени.

И се заформя някакъв култ към оптимизирането. При условие, че общите неща в него са все най-нормални и задължителни, присъщи на правилно построените сайтове. А тези неща, които са по-специфични, всякаквите трикове и трикчета са или “black hat”, измамни и подли, или са точно “заклинания”, които и самият seo-специалист не разбира как работят. Например целият този шум с класиранията в търсачките. Първо на първо Гугъл хич не е единствената търсачка. Дори в сферата на търсенето не е най-иновативната, нито най-старата и оригиналната. Такава беше AltaVista преди време, Google са иновативни все в другите си услуги. И второ — почти всички алгоритми за изчисляване на класиране в резултатите са фирмена тайна на съответната търсачка. Да, има публикувани неща, но те са на маргинални проекти — никой не знае как точно се преценява Google PageRank или Yahoo WebRank, например. Тоест има хора, които знаят, но те имат NDA-клаузи в договора си с Google и да ги питате, “не знаят”.

С две думи — обгрижвайте си сайтовете, правете ги кадърно и читаво. Има изписана литература по въпроса, ако ползвате готова платформа, част от оптимизациите ви идват с нея, най-малкото във вид на документация и препоръки. Ако сте достатъчно добри в това, можете да печелите пари от фирми, подлъгали се да си купят некачествени сайтове. Такива винаги ще има, малко или много. Но SEO не е панацея, в никакъв случай. Истински ценното за едно търсене е намирането, а хората намират съдържание. Ботовете понякога се подлъгват по формални неща, разбираемо е. Но корективът на рейтингите в мрежата е човешкото търсене, тя заради него е изградена.

Проблемното разбиране на SEO е мисленето му като тактика. Всъщност качествената SEO може да бъде стратегия. Част от проекта, не от етапната задача.

Има хора, които приемат предизвикателството на оптимизирането на сайтове като отделно занимание, като упражнение. Преди време, може би две години някъде, беше нашумяло у нас световно състезание по SEO, което целеше възможно по-високо класиране в Google на израза “v7ndotcom elursrebmem“. Организирано от John Scott от компанията v7n.com. С награди за от първо до пето място. Втората част на израза е изписаното наобратно “membersrule”.

Сега има български вариант на това. В много по-малки мащаби, локално за българия и с награди далеч под тези на световното на v7n, DAO.BG Social Network спонсорира SEO състезание с низ за търсене “яицазимитпо лъгуг“. “Гугъл оптимизация”, изписано наобратно. Условията за участвие са тук. На мен лично ми прави впечатление, че исканият линк към спонсора е даден точно и явно е забранено да се добавя отношение с “rel”. Очевидно заради възможността хората да сложат “nofollow” и така да запазят “изтичане” на рейтинг. Колкото и да е спорно дали и как точно работи тази система в търсачката на Google.

Чийто сайт е на първо място при търсене на “яицазимитпо лъгуг” в българската версия на Google на 1 декември 2007г., той ще спечели хиляда лева. Интересно занимание, и състезанието ще е весело. Вече има огромен брой страници, специално създадени за битката за наградата. Много от тях опитват да ползват всякакви мръсни хитринки за формално покачване в класирането. Други залагат на съдържанието. И както състезанието на v7n отбеляза края на истерията по “вълшебството” на SEO на запад, така и това състезание сега ще ни покаже докъде всъщност е разбирането на нашенеца за оптимизацията. Ще ни го покаже безпристрастно машина — индексът на Гугъл.

Настройки за търсене

Заслужаващите си уеб-четци в дистрибуциите на GNU/Linux често идват с настроено търсене в една известна търсачка. Някои имат вградена възможност да се избира между няколко адреси, но най-често подразбиращото се търсене е именно в Google. Как да променим това за отделните уеб-четци? За примера използвам AltaVista, която се справя толкова добре, колкото и въпросната известна търсачка, но е далеч по-лека и ненатрапваща се. Докато си търся търсачка, AltaVista е много адекватен междинен етап за мен. Ето с примери:

Epiphany Уеб-четецът на GNOME е без изнесена в менютата и прозорците настройка за търсенето. Това следва концепцията на GNOME HIG, според която потребителят не трябва да се зарива с настройки, които ползва веднъж на дълго време. За да промените търсенето в Epiphany, отворете about:config и потърсете настройката “keyword.URL” и заменете подразбиращото се “http://www.google.com/search?ie=UTF-8&oe=utf-8&q=” с “http://www.altavista.com/web/results?itag=ody&kgs=0&kls=1&q=”. Когато следващия път напишете някакъв текст в адресното поле, ако текстът не е DNS-име на сайт, ще се зареди резултатът от търсенето му в AltaVista.

Galeon Предишният четец на GNOME, който проправи пътя на идеята “the web. only the web.” в противовес на всичките безброй екстри и приставки, които затрупваха уеб-четците. За съжаление Galeon се сля с Epiphany преди да стане осезателна нуждата от бързо търсене и то с друга търсачка. В Galeon може да си направите отделно поле за търсене. Създавате папка с отметки, която да се показва като лента с инструменти. И в тази папка си създавате “умна отметка” с адрес като даденото по-горе търсене в AltaVista. В лентата ще се появи поле, което ще зарежда резултати от търсене на въведения текст.

Konqueror В програмата на KDE за преглед на файлове и уеб-страници от менюто “Настройки” -> “Настройване на Konqueror” -> “Уеб съкращения” може да се избере подразбираща се търсачка. Под списъка с уеб-съкращения има падащо меню с търсачки, като по подразбиране е избран записът “Google”. Списъкът в това меню е дълъг и съдържа различни предварително зададени комбинации от търсачки и техни настройки.

Kazehakase При режим “expert” в “Edit” -> “Preferences” -> “General” -> “UI Level” вдясно от полето за адрес се появява още едно поле, което е за търсене. Всъщност в Kazehakase всички полета са “умни отметки” и можете да ги настройвате и редактирате с десен бутон -> “Edit smart bookmark” върху тях. Самото поле за адрес е такава отметка и неговото поведение може да се промени също (макар че едва ли ще е по-удобно). В настройката на отметките за търсене в Kazehakase има последователност от адреси в дясната колона, които се използват в зависимост от условията в лявата колона. Отляво има регулярни изрази, които се сравняват с въведения текст. Например редът “^b:(.*) http://bugs.debian.org/\1” търси съвпадение в докладите за грешки на Дебиан при въведен текст от типа “b:sometext”. Параметърът “\1” означава въведения текст. Подразбиращото се търсене обикновено е на последния ред и отляво има “(.*)” За него отдясно задаваме “http://www.altavista.com/web/results?itag=ody&kgs=0&kls=1&q=\1”

Iceweasel (наричан още Burningdog, Firefox) няма лесен начин за задаване на ваш си адрес за търсене. Поне няма в подразбиращата се инсталация, иначе има огромен брой приставки, някои от които ще свършат работа за това. По подразбиране има поле за търсене вдясно то адресното, което може да се превключва между няколко възможности с бутонче от лявата страна. Най-отдолу на списъка от десетина имена има настройка “управление на търсачките”, откъдето можете да пренаредите, изтриете или да вземете нови записи от страницата на Мозила. Дори и там нямаше нужната в момента AltaVista. В about:config също не се откриват говорящи настройки, които да добавят нова търсачка. Тъй или иначе под Дебиан Iceweasel е много бавна програма, поне сравнена с другите споменати. Гроздето е кисело :)