XMPP-услугата на DreamHost е под всякаква критика. Те са едни от малкото доставчици на хостинг, които поне знаят за Jabber/XMPP и предлагат много удобното електронната ти поща и месинджърът ти да имат един и същи адрес. Всичко е супер на хартия, обаче реализацията е ужасна. Сървърът им е стар, не поддържа почти нищо освен основното и все има проблеми (като самите DH). Да, може да се настрои XMPP-трафикът към съответни домейн да се насочва не към въпросното мижаво сървърче, а към простотията на Google за XMPP. Към приложенията на Гугъл, с включено към тях Jabber/GTalk – да бе, може да звучи приятно за някои, но аз не ща.

Да не говорим, че има огромни проблеми в комуникацията между собствения XMPP-сървър на DreamHost и тия GTalk за домейни на Гугъл. Което е абсурдно, помислете само – имаме двама човека, които и двамата са клиенти на DreamHost и двамата искат да ползват джабър към домейните си. Обаче клиент1 избира вътрешната услуга на доставчика, а клиент2 делегира джабъра си на Гугъл (добавят се записи в DNS-а и всичко джабърско се пренасочва към GTalk, без външен човек много-много да разбира.

Обаче накрая клиент1 и клиент2 не могат да си говорят помежду си, защото заради калпавото, мързеливото или “неприоритетното” управление на XMPP-услугата и в двете компании се оказва, че клиент1 и клиент2 даже не могат да си разменят записвания (оторизации). Или ако с триста зора най-накрая успеят, то е едностранно и пак не върши работа.

Лека-полека през последната година – година и половина този проблем като зараза се разпространи и върху jabber.org. Развалиха най-известния сървър, сложиха му някакъв несвободен софтуер (дето уж бил “по-добър” от ejabberd – по-добър, чушки) и не стига, че постоянно пада, ами и започна да се държи като ощипана мома, тъй де, Google, и да не приема записвания от всички сървъри. Не зная дали е заради черни списъци, дали е заради проблеми в рутирането между мрежите на компаниите… но няма значение – важното е, че съсипаха jabber.org.

Имаше момент(и), когато DreamHost не виждаше GTalk и Jabber.org, после “изолираният” беше Jabber.org… абе всякакви пермутации. И взе да ми писва. Защото бях прехвърлил всичките си контакти към моя си домейн. Наложи ми се да “върна” записвания към тези неработещи сървъри към акаунтите ми в jabber.org и gtalk. Защото поне когато са “локални”, връзката си работеше.. то оставаше и да е другояче…

И идеята на всичко се разсипва. Уж имам джабър към домейна си, но не мога да го ползвам. А защото повечето от контактите ми са вече там (и част от тях си работят), не мога и да се върна. И трябва да влизам едновременно в няколко сметки, за да имам връзка с контактите си. Всичко това – като оставим настрана няколкото човека, които упорито отказват да излязат от любимото им ICQ и за които пускам даже отделен клиент.

Е, това вече не се търпи. И защото държа на това пощата и джабърът да са ми с един и същи адрес, от днес започвам да търся начин. Истински, а не измислен с измислените DreamHost. Те за уеб са евтини и стават, но за джабър не стават, колкото и евтини да са.

Изискването ми е да е стабилна и препоръчвана услуга, от която да мога да изисквам и на която да мога да разчитам. Което значи да е комерсиална, защото само парите дават такава стабилност в мрежата. И значи да е с добро име, или поне да не е (и) с лошо (като DreamHost).

Засега има два варианта – или да тегля една майна на целия DH и да се изнеса в нещо като Linode, или да отложа местенето на уеб за по-добри дни, а да преместя само джабър. Първият вариант е най-добър, но ми е скъпо – 20 долара на месец за най-ниския план ми е неоправдано много, колкото и добра да е услугата. Така че това – евентуално по-нататък.

Вторият вариант е примамлив, например Hot-Chilli звучи прекрасно. Разгледах сървъра им, има всичко каквото искам, даже и много неща, които не ми трябват (всякакви транспорти към услуги, които никога няма да ползвам, като Facebook и GaduGadu, MySpace и подобни).

Цената от 1 евро на месец не е висока за такава подробна услуга. Минавам на етап събиране на оценка за jabber.hot-chilli.net и после ще преценя. Сто на сто ще е по-добре от DreamHost, единственият минус ще е, че услугите ще са ми разхвърляни между различни компании, а това никога не ми е харесвало. Но какво пък.

А междувременно най-вероятно няма да съм достъпен в джабър, поне известно време. Тоест колкото време им отнеме на DH да се “занимаят” с проблема ми. Но който иска да ме намери, поне е лесно – пощата ми е като джабъра ;)

След като дълго си налагах да търпя по стотината спам trackback-а на ден, реших да подходя по-грубо. От днес тук работи Bad behavior – надявам се да не се отрази на употребата на сайта от истинските читатели, а само да отреже спам-машините. Обратните свързвания са последната пролука, през която се вливаше нечистотията на всякакви нежелани реклами. Заради спама в свързванията те бяха в режим на одобряване. И това не спря досадниците – веднъж седмично губя по около час да прелистя по заглавия и изтрия над хилядата спам-свързвания.

Bad behavior прави серия от проверки на средата, за да прецени дали коментарът или свързването не идва от спам-скрипт. Разбира се, възможни са грешки в тази преценка. Но се надявам тук да ги нямаме.

Официално приставката за Drupal не е обновена нито до версия 5.x, нито до версия 2 на самия Bad behavior. Използвах тази кръпка в drupal.org, за да я покдарам.

Новината е съвсем прясна, от преди малко – след 21 месеца разработка версия 4.0 (наричана Etch) на проекта Дебиан е официално публикувана. Честито, дебианци!

Дебиан е проект за свободна операционна система, който поддържа общо 11 различни процесорни архитуктури и включва практически всичко от света на свободния софтуер – от малки скриптове през езикови компилатори, среди за разработка, игри и цялостни настолни среди като KDE, GNOME и Xfce. Всъщност Дебиан е цял един отделен свят и като потребител на тази операционна система вече може би около десет години (честно, не помня кога реших, че моята дистрибуция е Дебиан, толкова време мина) мога с ръка на сърцето да кажа, че за мен това е най-успешният софтуерен и социален проект.

Може да има по-добри чисто софтуерни проекти, може да има и по-добре работещи социални мрежи. Макар да се съмнявам и в това, все пак възможно е. Но проектът Дебиан и в частност Debian GNU/Linux като най-мащабната му част съчетава най-напредничавите неща от двата свята – свободния софтуер и социалната организираност с разпределена власт.

Брандън Робинсън на лекцията си на OpenFest ’06 описа вътрешната дебианска организираност като някаква уникална работеща анархия. Известно е, че чисто социалните анархистични проекти винаги са се проваляли – или са изчезвали, или силово са трансформирани в противоположността си, диктатурите. Фактът, че проектът Дебиан не е начинание за пренареждане на “тук-и-сега” социалното е неговият шанс. Във виртуалното всичко е възможно – дори и Дебиан като концепция и принципи да съществува. Нещо повече – да продължава да бъде едновременно най-принципната и най-гъвкавата общност в света на свободния софтуер.

Дебиан 4.0 Etch идва с познатия вече от тестовите версии графичен инсталатор и по подразбиране се инсталира с настроени шифрирани дялове на диска. За работеща система е достатъчен само един инсталационен диск, но пълната дистрибуция е съставена от 21 CD-диска или 3 DVD-та. Освен чрез инсталационни дискове, както и при предишните версии можете да инсталирате Дебиан и с всякакви други медии – мини-дискове, usb-памети, а също така и през мрежата. Разбира се, невъзможно и непрактично е да се инсталират програмите от всичките 21 диска – някои са с повтарящи се функционалности, други конфликтират помежду си. Но има избор. За пореден път Дебиан защитава мотото си “универсална операционна система”.

Много от най-новите версии на програмите не успяха да влязат в стабилното издание 4.0 и някои може да се учудят, че например GNOME е във версия 2.14 (като вече съществува следващата версия 2.18). Обяснението е много просто – официалното, стабилно издание на Дебиан винаги съдържа подробно изпитани и поправени версии на програмите. Нарича се “стабилно” не само защото програмите са по-обстойно прегледани и по-стабилни в работата си, а и защото не се променя, остава “стабилно” като съдържание. Много хора се притесняват да използват активно другите версии на проекта – testing и unstable. Когато съм имал нужда от по-нова версия на дадена програма, аз без притеснение съм обновявал системата си до unstable, а дори имам и записи за хранилището experimental. Да, всяко такова покачване на версията на програма извън официалното издание трябва да се прави внимателно. Трябва и човек да знае какво прави. И най-вече да не се страхува от малко писане на команден ред, ако нещо дребно се обърка. Но аз лично не съм имал истински проблеми с моя Дебиан, въпреки всички обновявания от unstable и experimental. Дори от доста време подразбиращата се версия на изданието за моя компютър е unstable.

Но все пак е ентусиазиращо да знаем, че започва основната работа по следващата официална версия. Изданието 4.0 Etch съвпада и с обявяването на резултата от гласуването за ръководител на Дебиан. Всяка година разработчиците в прокта избират свой ръководител. Мандатът е точно едногодишен и ролята е по-скоро представителна и организационна, не чак толкова техническа или програмистка. Ръководителят на Дебиан е търсеното лице за въпроси относно развитието на проекта, той е желан гост на конференции и събеседник за интервюта.

Новият DPL е Sam Hocevar (sho). Досегашният ръководител на проекта, Брандън Робинсън, имаше лекции в двата дни на родния OpenFest.

Честито на дебианци! И на всички – Христос възкресе!

Сигурно не сте чували за Ryzom, аз поне не бях. Наскоро FSF обяви, че откупването на програмния код на играта и следващото му развитие е основен приоритет. Тогава се зашумя повече около този MMORPG – преди това е бил място за около 3500 потребителя.

Интересното в тази новина е в следването на модела на освобождаване на Blender, програмата за тримерна графика. Преди време (не помня сега, май преди две години някъде) общността събра пари, откупи кода на Blender и след това го публикува изцяло под свободен лиценз. Сега цялото развитие на Блендер се насочва и насърчава от създадена специално за целта фондация.

При кампанията за откупуване на Blender проличаха няколко неща. Първо се разбра, че общността на свободния софтуер не е някаква измислена или несъществуваща, а може с конкретни действия да направи един проект действителен. И то не само с писане на код или с докладване на грешки, а и финансово. Ефектът от кампанията за Blender е голям – вече така се набират средства за не една кауза – само за пример ще дам ежегодните дарителски кампании на Wikipedia и CreativeCommons. Видя се, че това действа и то действа добре – човек може да е сигурен, че като даде пари те ще отидат по направление. Независимо дали са хиляди или само няколко долара – парите се управляват еднакво и до голяма степен прозрачно.

Друго следствие е, че такъв откупен код не е по никакъв начин по-лош от писания начисто проект. Днес Blender е наистина мощна програма за тримерна графика и много от специалистите в областта я използват с удоволствие. Разбира се, интерфейсът й се различава от тези на други водещи програми и затова не можем да кажем, че има лесна и пряка заменяемост. Но тя не е и търсена. Също както дизайнер, свикнал с Photoshop не може да се прехвърли веднага на The GIMP дори и да е мотивиран, така и Blender има своя си отделна общност от дизайнери и аниматори. От години се опитвам да се науча да рисувам с Blender и все нямам достатъчно време и напредвам много бавно. Но зная от хора, които го ползват, че е много удобен и ценен инструмент.

Това, което остава под повърхността обикновено е как се развива технически проектът след откупуването. Виктор Дачев, преводачът на Blender (а също и на любимия ни GIMP) ми е казвал, че все още на кода се гледа от разработчиците по по-особен начин. Някак “собственически” може би, не знам. Специално за преводите доста неща са били внедрявани бавно и трудно. А и общността на програмистите там не е така открита и не работи стандартизирано – както е, да кажем в програмите на проектите GNOME или KDE.

Че кампанията за откупуване на Ryzom ще е успешна е ясно – не само че FSF е застанала зад идеята с голямо дарение и обявление, ами и вече почти са събрани нужните пари. Въпросът е дали в скоро време ще има изцяло свободен сървър и клиент за Ryzom. И дали развитието на играта ще се спира от остатъци от собственическото мислене или ще върви без такива проблеми и ще има шанса да диктува развитието на виртуалните светове. Ако няма организационни спънки такова “водене” в жанра е съвсем възможно – свободният софтуер има тази особеност да е “водещ”.

Ако искате, не мислете за това като някакъв вид защита за горите или пък противодействие на световното обезлесяване. За всеки трезвомислещ е ясно, че дори за да се забави само все по-масовото изсичане на тропическите джунгли е нужен не призив от малък блог, а осъзната и премерена международна политика. Колкото и да не ни харесват промените в климата, изчезването на цели видове животни и унищожаването на уникални гори – това не са неща във властта ни. Не и на всеки от нас поотделно. Но може би може да има значение, ако всички ние заедно се замислим какъв е в крайна сметка смисълът на тази “коледа”. И на цялата истерия около нея.

Като оставим замалко настрана религиозния момент и това, че за истински вярващите християни празнуването на Рождество Христово е едно от централните събития – във всеки друг смисъл коледните празници са просто почивни дни.

Не е нужно още една поредна година да затвърдяваме “традицията” да се отсича добре оформено иглолистно дърво. Казват, че “елхата” е младо дръвче – истината е, че повечето иглолистни видове растат на височина доста по-бавно от познатите из нашите земи широколистни. Съвсем нормално е смърчът или борчето, което искате да занесете отсечено вкъщи да е по-голямо на години от децата ви. Или от племениците ви, ако нямате свои. Сигурно поне ще е на повече години, отколкото при децата е прието и практически допустимо все още да вярват в белобрадия старец, чудесата под елхата, влизането през комина и други подобни щуротии.

Нека коледата е семейният празник, на който всички с усмивки на лицата се събират в къщите и се стоплят от студа и вятъра навън. Вечер, в която близките си разменят подаръци, но не някакви много скъпи или специални, а истински подаръци от сърце. Без значение дали са малки или големи, скъпи и редки или пък е само усмивка и топла прегръдка. Вярно, децата най-много се радват на куклите, камиончетата, компютрите и всякаквите игри. Но и за тях най-истинският и ценен подарък е близките им да са щастливи на коледа и да отделят цяла една вечер и следващите два дни за тях. Нито скъпите подаръци, нито голямата отсечена елха правят празника такъв какъвто трябва да бъде – ден, който се запомня с години. Ден, който с приятно чувство да си спомняме дълго след това, например когато планираме как ние да организираме коледата. Какви подаръци да купим, как по-бързо да се приберем, каква елха да изберем.

Ако всичко това е твърде лично и не приляга на писан текст, нека се върнем на изсичането на елхите. Не сте ли стояли очаровани пред елхата като малки, загледани в бляскащите й играчки и снега от памук? Поне веднъж сигурно сте я възприемали така, сякаш можете да й заговорите или поне сякаш и елхата вижда празника вкъщи и се радва за вас. Е да, но коледното дърво е мъртво – то е отсечено и вече е започнало да изсъхва доста преди да влезе в топлия дом. Където съхне още по-бързо и почти веднага след няколкодневния му престой започват да се ронят игличките му, неговия основен жизнен орган.

Какъв е смисълът? Магично приношение, каквото е паленето на бъдника? Дори когато младият мъж отива вдън гората, за да намери подходящо дърво за бъдник, преди да го отсече той го моли за прошка. И когато го донесе в двора, започва цял ритуал по подготовката на тази “връзка с горния свят”, това “дърво на живота” – сипва се миро, слага се в него жито, увива се в ленен плат. И накрая всичко се запалва в огнището, за да гори няколко дни – от Игнажден до Коледа. Но бъдникът е магично дърво, християнският разказ не е могъл да махне ритуалите му и дори пепелта от него има ритуален смисъл.

А какъв е смисълът на коледната елха? Нея дали я молят за прошка, когато я секат? Когато “разчистват” цели хълмове и малки горички? Спомнете си предишните години как изглеждат кофите за смет след коледа – заринати от сухи елхи, набързо опощени от лъскавите си и цветни играчки. Изхвърлени на боклука, непотребни. Толкова ли кратка е привързаността ни в днешно време? Толкова нетрайна ли е красотата? Ами магията, какво става с нея – как може едно малко дете да вярва, че това е по-специално време от годината, след като основният му символ се въргаля в боклука веднага след приключване на празничното наяждане?

Вземете си живо коледно дръвче в саксия и след празниците го засадете. Нито дърветата, нито децата заслужават другото. :)

Новата версия на свободния CMS Drupal завладява феновете и на други уеб-платформи. Явно и в лагера на Wordpress са били очаровани от лъскавините в Drupal 5 и новият му изглед (т.нар. “тема”) вече има версия за WP. Инсталирана е в блог-хостинга Wordpress.com. Темата се казва “Garland” и освен изчистения си и стандартизиран изглед има една много удобна екстра, “color picker” – лесен начин да изберете сами с няколко натискания на мишката цветовете на сайта си. Разбира се, малко пипване на общия изглед тук-там също ще ви даде допълнителна визуална уникалност. И в това Garland улеснява, защото е изцяло базиран на CSS и XHTML 1.0 Strict. След като за версиите 4.6 и 4.7 имаше най-различни и наистина добри визуални теми, но подразбиращата се и идващата с инсталацията “Bluemarine” беше нелоша, но за времето отпреди пет години, сега Garland обира овации наред.

Нещо още по-интересно – понеже Drupal 5 все още не е съвсем готов, има само beta1 и beta2, но няма официално издание, някои хора са се притеснили да не би Wordpress с това експресно клониране на Garland да отвлекат полагащото се внимание на общността от Drupal. Още преди да е излязъл официално. И макар всичко това да е свободен софтуер, разработчиците са достигнали някакво негласно вътрешно решение да не включват Garland в наличните за потребителите на хостинга Wordpress.com теми. И така хората ще могат да видят в действие изгледа първо в друпал-сайтовете. А тези сайтове са много в мрежата и докато досега повечето уеб-разработчици полагаха много усилия да избягат от визията на добрия, но остарял Bluemarine, сега със сигурност ще виждаме честичко варианти на Garland на Drupal. Както вече сме свикнали да виждаме често Kubric на Wordpress.

А най-хубавото е, че колкото и да се дърпат и закачат помежду си “феновете”, от своя страна разработчиците много добре разбират как работи свободното лицензиране на продуктите им, в случая дизайна – и не е страшно, че някой може да вземе готовия ти продукти да го използва, защото всичко това в среда на свободно лицензиране просто не е фатално.

Хубавото е, че ако имам начин, метод, решение, софтуер… идея и я споделя аз не губя нищо, а пък печелят всички.

Както се канех по-рано днес, празничната рибна вечеря стана доста добре. Успях за час и половина да се прибера от работа, като мина на път през близкия универсален. Взех разни продукти, но забравих за гъбите – и добре, защото нямаше да вървят с рибата. Краси така ме успокои, а и аз вече мисля, че си стана готино и без тях. :)

Получи се печено на фурна филе от риба хек с картофи и заливка от кисело мляко. Продуктите са: филе от хек (две парчета, тоест общо… една риба:), пет-шест картофа, около половин кофичка кисело мляко, малко топено сирене, лимонов сок (забравих да взема лимони и трябваше да ползвам сок от шишенце), чер пипер, сол, розмарин, джинджифил и малко вода. А, да – и около чаша бяло вино.

Забравих да сложа мазнина и едва сега се сетих. Така е по-добре, цялото ястие изобщо не беше тежко и мазно. Може би стана малко по-сухо, но пък нали затова е чашата вино до чинията :) Филето покисна малко в лимонов сок с чер ппер докато обеля и нарежа картофите на кръгчета. После в тавата наредих ред картофи, отгоре рибата и върху нея – останалите картофи. Добра идея е да се сложи сол при лимона и рибата, защото картофите поемат много и може рибата накрая да остане леко безсолна. Също така при рязането на кръгчета винаги остават “капаци”, като при биченето на дъски – резени, които от едната страна са закръглени. Те могат да се използват така да се подравни всичко, че да няма стърчащи много картофи или филета, за да не изгорят. Сложих тук-там малко томено сирене, ползвах някакво, което взимам за първи път – в кутия, май беше “Жоси”. На четири или пет места по малко, все пак не искам да готвя сирене, а риба. Изсипах равномерно върху всичко неразбито кисело мляко. Преди това върху рибата между картофите поръсих малко розмарин и съвсем мъничко джинджифил. Зачудих се, но поръсих още мъничко чер пипер върху заливката. Може би са по-подходящи подправките за готвене на пилешко, но какво пък – нали аз готвя, тъй де. :) Добре стана. Когато реших, че е готово и бях доволен и от снимките му, го пъхнах в затоплена фурна.

След има-няма нула време… добре де, след двайсетина минути всичко е готово. Изядохме го с бялото винце. Шардоне на “Туида”. Бива. Аз казах в предната статия, че недолюбвам бялото вино и харесвам плътните аромати на червеното, но това ми допадна – върза се добре с рибата, която наистина беше леко суха. Абе добре си беше – нали с вино я ядем, я!

Няколко извода за мен, а може и за вас, ако се интересувате:

1) Картофите, когато попият лимон, се готвят по-бавно и все изглеждат леко сурови. Всъщност не са сурови, а просто стават хрупкави като въз-сурови и това е от лимона. Когато се готвят с нещо кисело, като например лимон или домати, трябва да се приготвят преди него.

2) Пустите картофи взимат и солта. И макар аз да не обичам сол и да кашлям от нея, когато е дори с малко повече, все пак добра идея е да се осолят отделно от картофите другите продукти, с които се готвят.

3) Когато се слага слой картофи най-отдолу, трябва да се внимава как загрява печката. Ако е като нашата, която топли през въздуха на фурната, може отдолу картофите да са малко недопечени, защото хем са били в сос, хем отгоре всичко се загрява по-бързо, защото е открито. Ако се готви в микровълнова фурна правилата се променат… ама аз не се кефя на микровълновите, така че какво ми пука :)

4) Винаги когато се пече така сосът или е малко в повече, или ако се наложи да се допича ястието, вече никакъв го няма. Крайно време е да се науча колко течност трябва да се слага.

Целия процес си направих кефа да го снимам. Снимките можете да намерите в галерията, подредени отделно. Снимани са с Pentax *istDL с обектив Pentacon auto 1.8/50. Всички на бленда 1.8, естествено :) Не очаквах, но въпреки ръчния фокус и оскъдната светлина от лампата всички излязоха добре и затова реших да ги кача всичките. Е, някои съвсем не са изпипани като кадри, но пък това са само илюстрации на готвенето ми. Опитах се да са максимално добри за целта си. Харесва ми, значи се е получило :)

N.B.: Взе сериозно да ми липсва фотодневникът на това ново място. Имам идеи как да го върна и трябва да побързам. Снимките се трупат, от тях поне по някоя тук-там все си заслужава публикуването. Да си оправя фотодневника!

Вкусно беше. Кой ли е следващият кулинарно тематичен празник…?