Category Archives: blogging

1344

Чудя се защо най-некадърните писатели са и най-самомнителни. Гледаш го пише горе-долу сносни неща, но прозират отвсякъде. Нищо истинско. А така се държи, с такъв наклон на молива ги реди, така поства, че все едно постоянно гледа вперен читателя. Дали го четат? Дали го харесват? Дали ще го четат утре повече, дали повече ще го харесват? Споко – не струвате! Истинското изкуство се прави за себе си.

1317

Има мода в мрежата да си разбирач с някакъв незнайно откъде дошъл “имидж”. И за мен сигурно мислят така. Но каквото твърдя че разбирам е видимо. Много ползват преводи на свободен софтуер, за които и аз съм помагал. Само например. Ама разни “интеракшън” и “лайфстайл блогъри”, дето никой никога не е чел – не, мерси. Не говоря за познати, с такива не съм се запознавал. Но ми писна да ми се “мяркат”.

1293

Микроблогът още не е изчистен като понятие. Ако пиша в своя платформа, другите нямат лесен начин за проследяване. Няма friends. Локално е – не е точно социална мрежа. Самите големи микроблог-сайтове се чудят дали са мрежи за състояния, за моментни съобщения или социални. Голяма обърквация. На този фон всеки трябва да се замисли, преди да се записва за малък сайт или да си пуска свой си микроблог.

1289

Сложих ограничение на дължината в микроблога. Стори ми се съвсем логично, а и аз или пиша много кратко, или се отплесвам и пиша много дълго. Изкуствено ограничение от 400 знака (с интервалите) ще ми даде външен коректив. Ако ми е удобно, може да помисля за план максимум – съвместимост с Twitter и Jaiku, където ограниченията са по 140 знака.

1271

Да спасим Велян, да покажем, че не сме безразлични! Ако аз и ти сега не изпратим есемес… опа, това беше друго :D Да подкрепим нашия участник в “Евровизия”… опа, и това беше друго. Ако и ти се кефиш на ентусиазма, с който Велян списва velqn.com, линквай! Аз лично съм си избрал един по-старичък пост, “Тримата метъли. Новите метъли“. На фона на всякаквите безмислени есемес-класации, в които участват учудващо много хора и постоянните гласувания в парламента, в които участват учудващо малко депутати, това е нещо съвсем смислено. Който го подкрепят – остава. Петков, четеш ли?

1267

Има някои блогъри (все по-малко на брой, за щастие), които пишат неграмотно. Да се чуди човек на какво са ги учили в училище и как с тоя си правопис работят и изкарват толкова пари днес. Почти всички такива блогове разчистих от четеца си, но Мариян Маринов го чета през “Свободна планета”. Днес вече ми дойде в повече. Толкова много откровени правописни грешки в един пост не бях виждал. Махам го от планетата, все пак по някакъв начин аз съм отговорен за качеството й… Мариян беше един от хората, които разпалиха огъня, дето доведе до разцеплението в сдружение “Свободен софтуер” и до фактическото му изчезване. Но това няма нищо общо с отписването му от планетата, а неграмотното писане на български език.

1240

Микроблогът е почти готов, остават доизлъсквания. Също трябва да направя да мога да пускам нещата през джабер. И емисии да направя, и ограничение за брой букви. Дали ми трябват коментари…?

Четири години по-късно…

Четири години по-късно…

Преди четири години Arcane Lore се роди. Започна като малък и скъп личен проект и такъв си остава и днес — без излишни претенции, без превзетия шум от гоненето на класации, но с приятната привързаност, която всеки път ми дава сили отново и отново да отворя празен бял файл и да започна да пиша. Със защитеността на личното, вплетена здраво с подкрепата на публичността. Личната публичност.

Започна, мина една, после две, че и три години и макар да пиша рядко (поне в сравнение с някои други, но то пък защо изобщо да се сравнявам), блогването постоянно ми липсва и недостига. Стремежът и недостигът май са по-добрата възможност тук — безметежността е крайна ценност другаде.

Случиха ми се много неща през тази изминала година. За кратко работих отново щатна офисна работа, занимавах се с основите на ITIL и добрите практики за управление на ИТ. Сред страхотен екип от колеги, но се оказа че просто това не е за мен. Веднъж изкушен от свободната практика и работенето от вкъщи, нямам как да се върна към офисна наемна работа и да се чувствам добре. Останах с няколко ценни нови познанства и приятелства, с Велин примерно си паснахме хобитата, и двамата изкушени от фотографията (хей, трябва да излезем да поснимаме пак;).

Преди това успях да се разкарам от НАП, след като потроших професионално няколко месеца там ми дойде акълът в главата и вече нямам никакво желание да работя отново за държавни институции. След енергото и данъчните мисля че съм видял достатъчно. Отидох и да си взема дипломата, с Емо заедно размятахме черно-лилави тоги и се дуелирахме с карамфилите, дето ни ги подариха из стълбите на аулата на СУ. Някои ни гледаха странно — правим се на харипотъровци в такъв “важен” и “тържествен” ден. Нищо, те повечето наоколо бяха хлапета, на около пет-шест випуска след нашия. Мернахме и Маги с дъщеричката й — също беше в тога и си взимаше дипломата (тя, не момиченцето й;).

Мислех си, че магистърската ми промоция ще ми е важен ден, че ще се чувствам някак “по”. Но най-готиното в цялата дандания беше, че след това отидохме с Емо и Ася на кафе и побъбрихме бая, макар и за кратко време и бързащи. Гаврътнахме и по една жива бира, това също направи деня различен. Е, вярно — и самата промоция ми беше приятна, не крия. Мислех, че ще ми е кофти така толкова след випуска си, но като бяхме заедно с Емо ми стана едно готино и свойско. И бях пълен с положителни емоции, като се качих на подиума последен или пред-последен (ех, този азбучен ред…) и поех подадените ръце на ректора и разни други в черно-лилави рокли там.

Иначе университетът не струва. Убедих се, като кандидатствах есента за докторантура. Всъщност не е само университетското, и в БАН явно са подобни нещата. И не е само в София, и на другите места сигурно е същото. Ама нищо де, карай да върви ;)

Видях се много пъти с приятели, с които не се бях виждал отдавна и още повече пъти с приятелите, с които често се срещаме. С някои пък още не успявам да се видя — или те са заети или неоткриваеми, или аз… Важното е, че все пак се сещаме и като можем, се търсим. Някой ден, живот и здраве да е… ;)

Не ходихме на море, нито имаме почивка вече девет месеца. Или май бъркам — май цели девет месеца вече вкъщи си имаме най-великата и най-готината почивка! Да, точно така — малкият ни син Светлин е домашното ни съкровище, милият сладур той. Събитието на годината е раждането му — първо с очакването и тревогите, после с радостите и трудностите по отглеждането му. Или може би той ни отглежда, зная ли ;) Започнах да пиша статии за отглеждането на дете. Имам още теми, Светко расте все по-бързо и по-бързо, всеки ден е уникален и все по-богат да нови и нови изненади, игри, усмивки, закачки, бърборения и зъбчета. Девет месеца, в които имаше и много притеснения и надежди, в които пообиколихме пътищата заради едни доктори.

Заради тези здравни тревоги изпуснахме един много важен за нас ден, сватбата на Петя и Иван. Толкова много се готвихме, още от предната година, обсъждахме и планирахме с тях нещата, но накрая не можахме дори да идем на празника им. А те са ни близки приятелчета и искрено се надявам да успеем да им се реваншираме някак занапред.

Сега Светли бърбори и се смее зад мен на леглото, аз пак работя. След като цяло лято успявах с отделни уеб-проекти на парче, като наемен специалист на свободна практика да изкарвам насъщния, от нова година пак работя към фирма. Само че отдалечено. Много се зарадвах, като разбрах за тези подробности около работата — търсил съм доста, но никога преди не съм намирал работа в София или дори в България, която да е отдалечена. Имам предвид работа за уеб-програмиране или системна администрация на GNU/Linux. Просто няма — всеки шеф е готов да ти плаща за чистачка, вода, ток, храна, транспорт и т.н., но само и само да може да влиза в офиса и да те вижда, че си там, наведен над монитора и копаш нещо. Не могат да проумеят, че работа може да се върши и отдалечено. Доколкото зная, Apple са едни от първите, които преди години въвеждат практиката за работа с отдалечени програмисти и вместо да поддържат огромни халета с нагъчкани вътре програмисти-роби, разчитат на личната и домашна мотивация на служителите си. Които освен че си свършват работата, са и доволни и щастливи, че работят от дома си.

Фотографията ми е постоянно в ума, но апаратът все по-рядко е в ръцете ми. Чувствам се леко изчерпан, имам нужда от някакво презареждане. Да, снимам, даже се събираме на стрийт и правя доста кадри, снимам и семейството си и приятели… Но не си харесвам снимките. Не, не че са лоши, особено ако хората, които съм снимал са ми важни, ми е приятно да ги гледам. Но художествено не се справям с предизвикателството.

Затова и напоследък все по-рядко публикувам снимки тук във фотоблога и галериите ми. Виждам как от доста време нямам достатъчно добри неща и най-много ме грабват все кадри отпреди година-две поне. Даже доста от нещата, които съм качил тук, ми стоят някак кофти. Имам идеи много и постоянно, но все не стават. Все снимките или са добре технически премерени, но нямат тръпка вътре, или пък изобщо не стават… Гледам снимки в мрежата, разлиствам фотографски албуми и книги вкъщи, зяпам на някой хубав филм по телевизията как е снимано — гледам боке-тата, композициите… Гледам и после се отказвам да изваждам аз апарата… Трябва ми някакво вътрешно побутване и вярвам, че скоро в новата година ще го намеря.

Това са нещата, и са все готини неща. Важните неща. На годишнините блогърите нали пишат защо бложат, кое е важното за тях в това, как става при тях, кога и защо… И аз съм писал за това предишните години. Сега не зная какво да допълня на “защо”-то, освен едно — “затова”. Заради всичките тия неща, за които бърборя вече половин час… Лек ден! И лека година!

Три години по-късно…

Arcane Lore започна като личен мой бележник преди точно три години. Много неща се промениха, с много хора не съм се виждал от доста време, открих и нови приятели. Самият бележник се промени доста и от малък личен проект се опитва да се развива и през изминалата година претърпя промени вътрешни и външни. Започнах да събирам в тези страници не само моя информация, а и проекти за свободни преводи на стари книги, справочници с припратки към външни сайтове, отскоро и библиографски данни. Есента за съвсем кратко време и подразнен от непрофесионализма на поредния калпав хостинг-доставчик dom.bg преместих всичко на ново място и с нов софтуер. След като дълго време доказвах на себе си най-вече, че Blosxom може да се използва успешно за много неща, накрая мигрирах страниците към Drupal. И сега доказвам, пак на себе си най-вече, че и с него може да се правят много неща.

След като преди една година останах без постоянна работа, когато приключи и проектът за платен превод на KDE, намерих време за доизмисляне и работа по няколко уеб-проекта. Така се стекоха нещата, че всички са в различен етап на недовършеност и може би само новинарският сайт Lindeas News е работещ. В общи линии само — има много неща по него, които смятам могат да го направят истински интересен новинарски сайт. Но все още са скрити отдолу и в разработка. Когато станат — тогава.

По някаква странна ирония съвсем наскоро разбрах, че имам още ангажименти по въпросния проект за превод на KDE. Случи се в най-неподходящото време, точно преди да започна нова, различна работа. Но грешката е моя — покрай дипломирането ми, сватбата ми, уеб-проектите и няколкомесечната ми държавна служба просто съм забравил.

Естествено, най-важните неща са точно сватбата ми с Краси и дългоочакваното ми дипломиране. Имах планове и да изкарам шофьорските изпити и да започна своя фирма, но и двете неща трябваше да почакат. Ходихме на прекрасно пътешествие във високите Родопи и Балкана. Поне се нагледахме на сняг, много сняг. Не като тази зима.

После отидохме на почивка в Крапец, за който имах само спомени от детството. Прекрасно място, в което и храната е страхотна и евтина, че и бирата даже е страхотна — тя пък най-вече защото е именно евтина. Най-дългият залив с плажна ивица на родното море, със страхотни кадри и почти без туристи. Използвам пак случая — не ходете в Крапец често или с големи компании! Ходете рядко и пестете мястото — то е едно от последните такива! За всичко друго използвайте Слънчев и Златни — на север ходете само с пестеливото си настроение.

Тази година си взех цифров фотоапарат и оттогава почти не съм снимал с лентовата огледалка. Събрах и няколко и все страхотни обективи, на които не мога да се нарадвам от липса на време за снимане. Срещнах се с още такива луди фото-глави като мен, че и се срещаме периодично за фоторазходки. Покрай работата по един сайт се срещнахме и с george наживо, че и поснимахме в едно малко градче. Йовко подклади още фотографския ентусиазъм с идеята му за свободно фотостудио “Simple Studio”. Всичко това ме подсеща, че утре отново има фото-сбирка за снимане. Сега слагам батериите да се заредят. :)

Надявам се, че ставам все по-добър в укротяването. И в мисленето на неразбираеми неща, като черните дупки да кажем.

О, много, много и най-различни неща се случиха през тази година. Три години са и много и малко, но поне са повод за поглед през рамо. Аз как ги разказвам, все едно е новогодишна нощ… :) Честито на бележничето ми, честито и на мен. Честито и на вас читателите, добре дошли на приема :)

П.П.: Всъщност ентусиазмът ми е дошъл в повече и точната дата на роджения ден на сайта не е днес, а утре — 21-ви януари. Нищо де, то вече е почти утре.