Category Archives: health

Къща “Черна дупка”

Имаше едно такова детско филмче, за една гимназия, където ставаха странни неща, хора изчезваха, пътуваха във времето и всичко това заради някаква черна дупка, дето току се появяваше в някоя от стаите.

Започнах така да се чувствам вкъщи. Е, не съвсем де, не съм изперкал толкова, но ето – сега ми няма очилата. Все съм се забавлявал как някои хора си губят очилата, не вярвах, че може колкото и внимателен да си, просто ей-така изведнъж да ти изчезнат очилата. Колкото и паметлив да си, да забравиш къде си ги оставил. Е, вярно, че аз не съм образец за внимателност, нито за паметливост… тоест помня де, но помня портове, сокети и директории, също и донякъде синтаксиса на sed, но вярно, че често слагам нещо някъде, на специално и различно място, “за да не го забравя”… и забравям къде точно е мястото.

Но очилата са проблем. След един ден взиране вече започнах пак да фокусирам – особено с екрана ми е най-трудно, но като че ли е по-малко размазано от началото. Но все пак си е проблем. Имах нужда вече от нови стъкла, усещах, че не са ми таман, а и сигурно одъртявам и пресбиопията чука на вратата. Бях започнал да се заглеждам в реклами за нови видове очила, нови операции, даже се сетих, че имаше йога упражнения за очи, дето уж коригираха почти всичко.

Сещам се и че когато си вадих капитанското, лекарят в Транспортна болница ми се накара, че не било разрешено да карам яхта с очила, следващия път нямало да ме пусне… Сега, аз знам, че сигурно си е просил “почерпка” и сигурно няма такова жестоко ограничение, но пък ако си оперирам очите, коригирам най-вече астигматизма и евентуално и пресбиопията, ако се е появила вече, би трябвало да съм ОК. Някой правил ли си е такива операции? Не се сещам за приятели, но то пък кой се хвали с такива неща. Знам за смяна на леща заради катаракта, но това е май по-рутинно, а и за щастие нямам перде, само не мога да фокусирам съвсем точно.

Но както и да е, една събота и неделя ще отиде за основно пренареждане и претърсване на всичко вкъщи. Не стига, че не мога да си намеря фотоапарата, а сега и очила нямам. Така де, с какво да го търся? :) И него, и един куп други неща, че и бормашината…

Първа седмица на изправено бюро

Една седмица на изправено бюро – 2 килограма свалени. Режим: без хляб, три-четири пъти през деня лицеви опори (засега полу лицеви, серии по 10) и (почти) без хранене след залез слънце. Теглото свалено бавно, със задържане в средата на седмицата. Два свалени, още 10-12 чакат. За първи път работя изправен, бях силно скептичен и критичен към метода, но е супер.

Като си прав, постоянно се движиш и през десетина минути се раздвижваш леко (сечения, тръскания), отделно упражнения – миналата седмица опори, сега вече е добре да мина и на клякания.

Болките в лявото рамо почти изчезнаха (понякога още мажа с диклофенак), а болките в кръста намаляха. Но за тях си трябва клякания и/или преси.

Тонусът определено е по-висок и макар да имам ужасно много изостанала работа с клиенти покрай децата, съм с една идея по-уверен, че ще се справя. Освен всичко, не пропусках възможност да изляза и да ходя пеша в квартала – то колата е на почти километър от квартирата (благодаря ви, столична община, и на вас, зелена зона, и на вас идиоти, които не издавате стикер за паркиране на хора под наем), така че всяко ходене до колата си е физ-зарядка. За цялата седмица съм изпил най-много общо две-три бири с приятели, което пак е много за мен, защото напоследък отказвах и като се виждахме на “цар Иван Асен II”, аз сърбах кафе.

Самото бюро не е готово, не е и читаво сглобено. Знам, че продават готови такива, включително разни с механизъм за вдигане и сваляне, знам, че може човек да си събере бюро, като сложи масичка върху нормално бюро… Но при нас с три щъкащи викинга време и пространство за майсторене няма. А пари в нова мебелировка – или в следващата квартира, или, живот и здраве, в нашето си място. Затова сега просто съм с монитора върху два кашона и отделно гнездото на Тинкпад-а – на други два-три кашона. Вдясно имам един кашон за мишката, която ползвам рядко, но все пак и тя е добре да ми е удобна. Супер е, стабилно е и е таман. Лактите ми са под 90 градуса.

Първите дни на всеки 45-50 минути посядах за 5-10, а сега нямам нужда. Когато вземат да ми се уморяват краката и движението на място не помага, или се разхождам някъде, или се махам от бюрото и сядам на фотьойл с книжка за 5 минути с вдигнати крака.

Остава само да отметна общо 3 задачи за клиенти (стоят ми на жълто листче на стената, за да ме притесняват), после да оправя спирачките на колата, да си прегледам презентацията – и заминавам за TuxCon. След това пък дано имам седмица-две да си почина – нашата почивка не е истинска, с тишина и неправене на нищо, но поне да нямам грижи за сървъри и срокове. Пък ако успея тази седмица да задържа теглото и евентуално да смъкна още половин или един килограм – супер. В началото се смъква бързо, защото е най-вече вода и отоци. Трудното е после, когато започват да се харчат “запасите”, които най-много ми пречат.

Грип за почивка

Изкарах грип или нещо подобно “на крак” през почивните дни. В кавички е, защото бях на легло и даже бях много зле, но пък виж как хубаво си запълних съботата и неделята…

В събота имах планове да ида до OpenFest и след това следобяда да се включа в една фоторазходка. В неделя пък беше вторият ден на OpenFest. А аз се събудих с висока температура, болки в гърлото и никакви сили за такива геройства, даже едвам се пренесох в стаята на Светли и окупирах леглото му – пиратски кораб и превърнах стаята му в инфекциозно отделение. Двете нощи бяха най-гадната част от преживяването, заради студа и треската. Да, Краси усили парното, даде ми още одеала, даде ми лекарства, напълни ми грейката с вряла вода, но от време на време пак ме тресеше.

И така до понеделник сутринта, когато се събудих почти не спал и започнах да кроя планове как ще отида до лекаря и как да се облека за дългото пътуване през една пряка до поликлиниката. Броях наум дните, за да знам дали е дежурен сутрин или следобед, когато се усетих, че съм доста по-добре…

С две думи – добре съм. Понеделник сутринта нахлу с пълни сили и сега имам само лек гърлобол, но как да ида с такова оплакване на доктор и как да му обясня, че съм бил зле два дни, като съм кукуряк почти вече… Чудно нещо – точно събота и неделя, дали е съвпадение, дали има такъв двудневен грип или е нещо бая по-сериозно и психосоматично?

Безкофеиново

От около месец опитвам да карам без кафе и чай. Енергийни напитки – редбули, монстъри – така и така хич не употребявам, но виж кафе и особено чай сутрин и следобед ме вдигаше на крака, готов за подвизи пред монитора. Но прекаляването със стимуланти има лоша страна, при мен изразяваща се в напрегнатост и нервност, високо кръвно налягане, учестен пулс и изобщо с една дума – стрес.

Без кафе започнах лесно, виж черния чай по-трудно спрях, но подобрението усетих още първия ден. Нямам нужда вече от валериан и валидол, спокоен съм или поне нервността ми е затихваща. Лошото е, че нямам тонус, поне не толкова, колкото ми трябва за работа. Около обед ми натежава главата, а следобед откровено ми се спи. Боря се с това и засега успявам, но не това е целта. Сигурно може да събера сили, ако всяка сутрин излизам към 6-7 часа в парка да тичам и ако тренирам нещо или започна пак да карам колело – пак в парка, че на улицата е толкова мръсно, че гледам да не дишам дълбоко – но честно казано нямам сили за такива геройства.

Дългосрочното решение зная какво е, но все още няма възможност за смяна на средата с по-чиста и спокойна. Затова търся краткосрочно как да се справя. От вчера започнах пак с малко кафе – стоя далеч от чая, макар да го харесвам, за разлика от кафето, което винаги съм възприемал като средство за събуждане или за убиване на времето на маса. Та с малко кафе вчера вече пак съм на линия. Но не искам така. Някой има ли подобен на моя опит и проблем? Какво обикновено, ежедневно нещо би помогнало – например ако работя в стая с повече слънчева светлина или ако се разхождам 15-тина минути навън на всеки два часа?

И между другото, честит ден на Европа!

2181

Кашлям лошо. Болестта е упорита и лекарят ми предписа нови лекарства. Лошо е втори антибиотик, но алтернативата да развия по-лошо дихателно усложнение е реална. Ще пия чай на Димитър Пашкулев и освен с него и антибиотика ще се лекувам и по “бабешки”. Имам болничен за тази седмица. Добре, че не съм на работа и зле, че съм с лоша кашлица.

May the 4th

Няколко неща се случват – и добри, и не дотам. Недоброто е, че съм доста болен и то точно по Великден и прилежащите му почивни дни. Даже си изгърмях два дни платен отпуск, като си мислех, че съединявам почивните дни за малко по-голяма ваканция, а пък то една ваканция… цяла седмица съм с кашлица и на купешки илачи. Ама как да знам, че ще се разболея? Докторът ме пита дали ми трябва болничен, а аз му викам не, аз си имам отпуска – зачуди ми се за секунда, преди да се сети.

Та лошо е да се боледува, но явно стресът ми е дошъл в повече и тялото е казало “баста”. Бронхит, но като гледам как не мина след антибиотика, дано не е някаква пневмония. А яка доза пих – Аугментин 1гр. през 8 часа. В понеделник ще ида до поликлиниката – поне ни е наблизо, даже по-близо от в Надежда.

—

Между другото, сайтът ми вече не е на Drupal. От преди малко. Преди два дни някъде ми щукна да не се занимавам да копирам на ръка от Друпал в Уърдпрес, както бях почнал преди половин година (и спрял пак някъде тогава). Отворих си конзола в MySQL, за всеки случай и за по-визуално ориентиране се заиграх с пробни заявки през графичен клиент и накрая взех да копирам публикациите от едната база поокастрени и натъкмени в другата. Признавам си – не стана докрай и не стана съвсем добре, затова порових във вечното спасение – някое и друго търсене в мрежата. Не е срамно да си признаеш, а и както вика един приятел, “сисадмините без гугъл сме загубени”. Ползвах някои заявки на хора от нета и накрая съдържанието беше преместено. Само с етикетите и категориите не успях автоматично както трябва. Ще ги добавям на ръка в скоро време, тъкмо ще прегледам самите текстове. Снимките почти ги няма все още, на старото място са, но ще ги премествам и тях.

Отказвам се от всякакви допълнителни, нестандартни и рядко нужни екстри, каквито бях изсипал в Друпал и ще поддържам минимална инсталация на WordPress. Лесна поддръжка и всъщност колкото може по-малко поддръжка, това е целта. Спестеното време по-добре са го отделям за писане и снимане, отколкото за ровене в код и четене на иначе прекрасната документация на drupal.org. Та честит ми нов блог-дом!

Темата е под-вариант на TwentyTwelve, промених я доста, но нещо все още не ми харесва шрифтът, не ми пасва за четене много. Ще се дооправя в движение. Чудя се дали, за да ми е по-лесно, не преместя и фотоблога така – въпреки че Pixelpost е страхотен и удобен, само спам-контролът му куца (а и си е изоставен проект, колкото и да е кофти).

—

Най-хубавото е за десерт, разбира се. Който знае какво е “May the 4th”, може да се е досетил. Успяхме да намерим време този късен следобед и до тъмно, с една почивка за следобедна закуска по средата, да изгледаме с децата “Междузвездни войни: Нова надежда“. Или “Епизод 4”. Тоест първият… тъй де. Гледахме обновената версия, от 1997г., с добавените кадри, с надписи на български. Светко се оказа, че си ги е чел съвсем свободно и бързо през цялото време, а аз и Краси се редувахме да им четем – всъщност да четем на Оги. И двамата са много впечатлени, разказвахме им за идеите и им давахме прилики с приказките, с доброто и злото, различните видове характери и различните мотивации на хората…

Светли е много доволен и, познайте – казва, че е Дарт Вейдър. Той му бил харесал най-много, а и освен него готини били Джаба и R2. Джаба участва в римейк версията, затова. R2 – ясно, най-готиният дроид. Но Вейдър… И тогава се сетих, че и аз като малък повече харесвах Империята и Вейдър. Оня Император ми беше гаден, но виж Лорд Вейдър си е друга работа! Даже му рисувахме шлема по тетрадките… Бунтовниците и джедаите във старите серии са някаква шайка несериозници, като се замисли човек – за разлика от новите серии, където си е пълно с джедаи.

Майтапа настрана, тези филми са класика на жанра, нещо повече – обемат го почти целия.

May the 4th be with you!

Отново с очила

Онзи ден си взех новите очила. Два дни отлагам да пиша за това, а ми се искаше още същата вечер. Но пък как да пиша, като ми е толкова въздушно, приповдигнато и – ако щете вярвайте – сякаш не ме боли глава. :) Да, два дни все чакам да се върне онази тъпа, потискана болка в и зад очите, но я няма. Е, ядосах се днес на децата, че пак дивяха като стадо маймуни, но се спрях по едно време и се зачудих какво е различното. Друг път явно болката от напрежението в очите е така потискана, че най-малкият друг стрес пренасочва вниманието ми и болката се “отключва”. А сега даже се развеселих и си казах, че то май няма смисъл да се ядосвам, щом даже не ме боли и глава. Бях забравил какво е усещането. Преди една година си загубих очилата на детската площадка, а и преди това имах лек дискомфорт с тях (седем години от прегледа са много време). И през цялото време очите са се опитвали да компенсират. А астигматизъм на практика не се компенсира изцяло – то си е вид загуба на данни при преноса и колкото и обработки да прави централният процесор, картината е невъзстановима. Невъзвратима обработка със загуби.

Причината за отлагането е банална – не ме питайте, не ми се говори. Тези дни Краси провери в сайта на оптиката, където съм си правил предните очила и видяхме тлъста отстъпка “до 50%”, която изтичаше до ден-два. Е, оказа се, че накрая отстъпката ми е само 30% на стъклата и 10% на рамката, но нали стана.

Най-близкият ми магазин на Joy Optics беше в Кауфланд и отидох там. Една баба с очила ме прегледа и даже взе да ми обяснява принципите на ортоптиката, докато аз се опитвах наум да прелиствам спомените от уроците по физика в училище. Много съм доволен от лекарката, очилата са ми съвсем по мярка. Не бих казал, че мацките, дето висят отпред и продават, вършат също толкова добра работа. Но да не си развалям доброто впечатление – важното е, че взех правилна рецепта с добри рамки и стъкла. Стъклата бяха от най-евтините поликарбонатни и антирефлексни, колкото и да ме убеждаваха да съм си вземел от най-скъпите. Рамки също сам си харесах, макар една да ми мрънкаше, че еди-кои си (няколко пъти по-скъпи, разбира се) били по-хубави. Ами хем не ми харесва как стоят, хем са ми скъпи – оная не, пак ми вади други от скъпия край на витрината. Аман! Като разбраха, че по цял ден съм на компютър и че съм “програмист”, взеха да се прескачат да ми пробутват най-скъпото. Без майтап! Вярно е, че в тоя бранш се взимат много големи за стандарта ни заплати, но аз съм беден докторант, останал без поръчки за сайтове (донякъде по своя воля, защото вече не трая крайните клиенти) и прекалено често буквално (почти) без пари. Важното е, че не ми стана кофти, нито се притесних – просто им казах “ето тия рамки, с най-евтините от по-хубавите стъкла” и това е.

Това беше преди седмица, а онзи ден ходих със Светко да си взема готовите цаки. Той беше очарован, защото рядко вече го водим в големи магазини, пък много обича да седи в количката, да зяпа всякакви неща наоколо и да си избира кое точно иска да му се купи. Успешно взехме две-три лакомства и една играчка. Не се залъгвайте да взимате едни големи пластмасови яйца “EGGO” – вътре има нещо LEGO-подобно в една от десет бройки, останалите са с някакви измислени полу-непотребни дрънкулки. Не виждам смисъл, при условие, че има малки оригинални LEGO-та от по 15-тина лева, които са супер и са си истинско лего, качествено изработено – а тия в EGGO са от друга пластмаса, с по-голям допуск в размерите, не винаги щракват… абе не си струва!

При получаването Светко, седнал в огромната количка, се оглежда с интерес и ми казва “ей, този магазин много хубав, бе!”. “Мда, защото дават очила без парички, нали?” “Да!” Когато питах дали има някакъв калъф, понеже ще шофирам и не искам веднага да ги слагам, веднага отвърнаха “О, няма да шофирате с очила!” Зачудих се защо така категорично, после рових в мрежата и не намерих нищо принципно против шофирането с очила. Някой да знае за такова правило? Че аз с очила виждам по-добре, а при шофирането it’s the whole point – затова зрящите, а не слепите не карат коли. След това карах, де – и си е много добре, сто пъти по-добре от преди без очилата и с болката.

Не на последно място – виждам много по-добре. Бях забравил как е, мина доста време от предните очила. Виждам листата на дърветата и то доста надалече – от седмия етаж виждам чак в съседния квартал точиците в короните на дърветата. А за работата с монитор нямам думи – мога отново да си стоя повече от половин час, без да се уморявам и да ми се приспива. А, споменах ли, че не ме боли глава? :)

1521

Следва бавно и трудно напасване към ритъма на новата година. Който… пак си е същият, всъщност. Днес реших, че лошото настроение, болките в главата и изобщо неразположението ми през последните седмици май се дължи на това, че си счупих очилата наскоро. Бях ги залепил и държаха, но се разпаднаха и тия дни карам без. Така е кофти. И не виждам, и ме боли глава. Трябва да ида да си направя нови.

1483

Второ хапче от депо-антибионика взех и нещо май не съм по-добре. Най-добре бях вчера, когато два часа и половина чаках пред УНГ-то. Даже сe чудех дали да не тегля една на всичко и да си ходя, ушите ми бяха почти отглъхнали. Добре, че не го направих. Докторката се учуди, че не ме боли, силно било възпалението и на двете тъпанчета. Има една “добра” страна – с капки и памуци не чувам пищящи бебета :P

1433

Счупиха ми се очилата. Отвратително. Трябваше да ида на нов преглед и да си сменя стъклата, но да ми се счупят рамките точно сега е отвратително. Едни нови очила, особено ако се поглезя и взема по-хубави, са бая скъпи. А още не са ми превели парите за миналия месец, за втори път така ми забавят заплатата. Сега като/ако дойде, ще иде за сметки и задължения. А без очила не мога да работя.