Monthly Archives: November 2005

Превод на Quanta

Системата за управление и разработка на уеб-сайтове QuantaPlus, част от KDE, е преведена. Пакетът беше много труден за работа, толкова специфичен софтуер винаги се превежда трудно, пък дори и човек да го е използвал дълго. А аз използвам Quanta.

Преводът е мой, под редакцията на Златко Попов. Това е първоначална пълна версия и ще има много поправки в бъдеще – вече откривам тук-там леки неточности, но ми е приятно да видя, че няма принципно сгрешени преводи, стилът също е консистентен. Някои от въведените понятия може да бъдат преосмислени, но това ще дойде след още време, когато достатъчно поработя с преведената Quanta, за да мога да преценя “трезво”.

Освен Quanta, готови и редактирани са и преводите на другите програми от модула на KDE “kdewebdev” – Kommander, Kfilereplace, Kimagemapeditor, Klinkstatus, Kxsldbg. Средата за уеб-разработка на KDE може вече спокойно да се използва на български език. Както казах, някои понятия не са съвсем ясно разграничени и утвърдени, но те се забелязват при по-интензивно експлоатиране на програмите.

Kommander е редактор на скриптови диалогови прозорци за KDE, в него можете да създадете .kmdr-файл, който, като бъде изпълнен през Kommander, да върши работата си, изглеждайки на външен вид досущ като KDE-приложение. Kfilereplace е инструмент за търсене и замяна във файлове. Kimagemapeditor създава HTML-маркирания за изображения, със съответните дефинирани области и препратки – кодът, създаден от тази програма, е за вграждане в интернет-страници. Klinkstatus служи за проверка на валидността на хипертекстови препратки. А Kxsldbg е графична обвивка на дебъгера xsldbg.

Май повечето от тези програми могат да се извикват от работеща инстанция на Quanta за доработка на създавания в момента в нея сайт.

Следващите ми преводи са на фотографски програми. ;) За тях – друг път, има време ;)

Междувременно започнах работа по системата за разработка на интернет-сайтове Screem, работеща в GTK+ среда. GNOME няма “официален” редактор на сайтове, но от наличните Screem и Bluefish първият е на светлинни години пред другия, а и Bluefish е преведен. И макар преводът на Bluefish да има някои натрапващи се несъответствия с GnomeHIG (например две думи в етикет на основно меню), реших да се заема със Screem, а поправките на Bluefish да направя след това и да ги предложа на Пейо Попов.

А Screem е страхотна програма, все повече си мисля, че в обкръжение на Gnome е по-добрият вариант от Quanta, която доскоро просто раздираше мрака и нямаше нищо в Gnome, което да я достига дори. Мда, познавам хора, които ползват така Gnome с Quanta именно. Но ще видим как ще стане преводът на Screem ;)

Джетикет

Не зная дали има вече такова наложено понятие, но всеки, който е ползвал джабер повече от две-три години, би трябвало да има някакво усещане, някаква обща представа за какво иде реч. Казвам “две-три години”, може би са нужни и повече, ако човек просто е ползвал джабер за същата комуникация, която преди е правил в icq. Но може и много по-бързо да проличи проблемът, ако човек се интересува живо от провалите и успехите, от цялото развитие на джабер. На протоколите, разширенията им, сървърите, клиентите.
Във всеки случай е ясно, че именно джабер е движението, което се усеща и при собственическите “месинджъри”, макар при тях да е само далечно и “подпочвено”. Но пък то при собственическите технологии всичко е “подпочвено”… Така, както когато google направиха пощенска кутия в уеб с обем 1 гигабайт, всички други изведнъж много силно заобичаха потребителите си и така се затупаха по гърдите, че някои дори повярваха, че Y! и MSN, например, още имат от оня живец и ползването им не се е превърнало в навик. Или във “фирмена политика”. Но google не е добър пример, а пък и говоря за джабер…

Засега джабер е спокойно място със стабилно развитие и се чудя кога този баланс ще се наруши. И кой ще го направи – дали някой корпоративен доставчик на джабер-базирани услуги или самите потребители.
Доставчици има много вече – освен публичната мрежа от свободнодостъпни сървъри, има и много системи с вградена поддръжка на XMPP – най-често корпоративни системи за потребителска обратна връзка, call-центрове. Знам, че го ползват доста в големи телекоми (в чужбина, естествено), в някакви най-различни конфигурации на pub-sub възли, за които потребителите се абонират и след това биват заливани с реклами… Или кой-знае какво още.
Но това са затворени приложения, те дори не се припознават външно като джабер, за тях пише в документациите, че ползват Jabber/XMPP. Значи не се броят.

Грешките на GoogleTalk
Първият голям корпоративен доставчик на публична джабер-услуга е Google, с техния GoogleTalk. За тези, които не са се поинтересували – това си е джабер сървър. Но, както всяко нещо, пръкнало се от “големите фирми”, има добра и лоша страна. Добрата е, че все пак е джабер. Интересно, казват си някои, но добрите неща свършват дотук…
Лошото на GoogleTalk е, че заявява откритост към публичната джабер мрежа (не директно, а покрай откритостта към всички протоколи и клиенти…), но засега няма възможност за свързване между сървърите. Какво означава това? Ами аз сега като имам джабер име xmpp:turin@jabber.org, например, за да се свържа с някого от @gmail.com, трябва да си направя акаунт там. И не само това – след като имам акаунт към google, трябва да се регистрирам в сървъра на GoogleTalk.
Безсрамие… Чиста проба шантаж – елате ни вижте! Запишете се, вземете си брошура, безплатно е. Пък после, някой ден, ще можете да се свързвате и с имена от други джабер сървъри. Разбира се, че ще можете, нали сме заявили политика за взаимна свързаност! Кога ли? Ами не знаем, ама вие засега се запишете при нас. Все още сме “бета”, нали разбирате…
“Бета”… идиоти! Като сте “бета”, наберете тестери и отворете сървъра само за тях. Аз така разбирам тия етапи… “алфа” е вътрешно тестване, “бета” е за външни тестери. Не за публична употреба.
Някои казаха, че може би Google “изчакват”, защото разработват някаква супер-яка система, която ще защити публичната мрежа от SPIM (SPam in Instant Messages), който щял да я залее, ако Google се били включели. Дрън-дрън та пляс! Нищо не разработват, ако искаха да има защита – да помагат при оформянето текстовете на JEP-разширенията. Има вече спецификации срещу SPIM в джабер, текстовете са готови донякъде. Да помогнат за тях, пък после екипите на свободните сървърни проекти ще напишат софтуера.
Те Google какво си мислят – че са най-великите и само те могат да пишат софтуер?… Блях…

Грешките на потребителите
Да си дойдем на думата – нали все пак статията е за “джетикета“.
Другият проблем на джабер-мрежата са новите потребители. Но няма начин, “it comes with the territory”. Потребителите правят много грешки, но това си е нормално – всички грешим, а пък всички сме потребители.

Не се регистрирайте излишно! Една сметка ви стига.
Някои от грешките са технически за мрежата, например водят до излишно натоварване на сървърите. Аз имам няколко сметки в няколко сървъра, но винаги ползвам редовно само тези в два от тях – в jabber.org и в българския jabber.minus273.org. Другите ми сметки са тестови – когато имам време да работя по мой джабер-софтуер ползвам тях, за да не преча на хората в списъка ми с постоянно “премигване”. Съответно и всички знаят само две мои джабер-имена. Транспортери нямам регистрирани там, нито някакви други записвания. За транспортери съм пуснал мой си сървър и той ме свързва със собственическите протоколи, когато имам нужда. Така поне малко пестя от трафика на публичните сървъри.
Няма нужда да регистрирате свое джабер-име във всеки сървър, който забележите! Това не е ловна територия, няма смисъл да напикавате храстчетата! Най-малкото е абсурдно невъзможна задача, защото винаги има място за още един сървър – както и при електронната поща – не можете да “запазите” името си навсякъде. И определено не е нужно, а пречи на Интернет!

Друг тип грешки са поведенчески. Много хора идват в джабер от icq, yahoo и, не дай си боже, от msn. Въпросният msn-messenger е чудо на чудесата, някаква уникална грешка на природата. Наскоро ми се наложи за кратко да го ползвам за служебни разговори и останах сащисан. Бях говорил през него преди 5-10 години някъде и не знаех, че се е изродил съвсем. Но то пък не е толкова стрранно ;)
Проблемите на мигриращите приятели са основно в комуникацията с местното население. Ако вие сте отскоро в света на джабер, позволете ми да ви дам няколко съвсем кратки и добронамерени съвета!

Попълнете визитката си!
Първо, ама най-най-първото нещо, което трябва да направите, е да въведете данни във визитката си. Всички клиенти поддържат в някаква степен стандарта за джабер-визитки. Не е задължително да пишете всичко, напишете само това, което прецените, но нека то е нещо, по което могат да ви разпознаят. Не, не ЕГН и дата на раждане (макар да може, ако ви влече;). Става дума за следното…
Например вие се казвате Иван. Регистрирате си име в джабер и по стар чатърски навик решавате то да е “van4oto”. Искате след това записване за състояние от, да речем, мен. Какво получавам аз? Получавам заявка от van4oto, с акаунт към сървъра jabber.ru… Първият ми въпрос е “кой, да му се не види, е това?”
Или въведете данни във визитката, по които приятелите да ви разпознават, или напишете след заявката за записване едно кратко “здрасти, аз съм еди-кой си;)!” Пазенето на личните данни не е оправдание – вие си раздавате данните почти всеки ден на непознати (които били регистрирани по закона за ала-бала…), дори в някои фирми, банки и т.н. си оставяте временно документа за самоличност. А не искате да си напишете името или прякора за пред приятели! Лошо, Седларов…

Това е най-забележителното за мен от размърдването в джабер-средите засега. Ще пиша пак, интересно е и има още ;)

Гочи-то на хакера

Населението на гномската планета се увеличава. Е, все още нямаме дами сред нас, то това може да е малко странно, но пък винаги можем да кажем, че сме заселници всички, нали? ;)

Каладан, който сам е планета, продължава да се грижи за облика ни, като реже глави наред и после им добавя сенки. Като някакъв “гримьор от ада” ;) Ето ги резултатите му досега. Тези, които изглеждат по-добре, са изрязвани от него, по-калпавите са правени от моя милост. Големият проблем с такива манипулации е липсата на качествен изходен материал. Ако само знаете колко ужасни стават пригодените за уеб снимки и след най-леката обработка…

Та ми идва идея една наум. Да започнем лека-полека “лов на глави”. Аз (и който друг от планетата иска) ще тръгна на фото-сафари за гноми. Периодично ще си правим мини-изложби и конкурси – кой как и какво е уловил по-добре. Най-малкото правим конференции “Локализация, локализация”, периодични партита за лов на буби също… Така хем ще имаме “материал” за рязане на глави, хем може да започнем с нещо по-оригинално, например “фото-новини от екипа на GNOME-България” ;) Няма такива неща в мрежата, или ако има, то снимките са с ужасно качество, от типа “чекай да та штракна с жиесема”.

Ще направим и отделна категория в планетата, където ще са тези фото-репортажи. Не, не че ще претендирам(е) за супер-качествени фотоси или пък ще се “дуем” пред другите, били те ИТ-та, фотографи или някаква комбинация от двете.

Просто ще се забавляваме. Поне аз ще опитам ;)

Лошо фото-студио, лошо!

Писна ми вече, не издържам – не мога две снимки да направя като хората. Уж тия фото-студиа би трябвало да улесняват хората. Уж там са специалисти. Е, взе да ми омръзва вече – всеки път, ама всеки, всеки, всеки път казвам “всички кадри”. И тъкмо в едно студио бяха започнали да ми сканират снимките както искам, след две-три ленти и те почнаха да правят номера…

Първо – бях дал празен диск. Изтрит с k3b, след това, за по-сигурно (не че не вярвам на k3b, ама…) – с командата “blank” на cdrecord. И го давам аз тоя диск вчера, пояснявам, че е изтрит, но ако има нещо – да го изтрият, имам си го.

Вземам диска днес и с нетърпение го пъхам в едно от устройствата. След мъничко Gnome ми закача диска и отваря файловия мениджър. Седя и се пуля срещу екрана – гледам, вместо една, четири директории и редовните файлове от “програмата на Агфа” (която естествено не ползвам – несвободен софтуер, при това за WindBlows). Викам си “брях, да съм дал четири ленти, вместо една”… Може пък да ми се губят моменти, може да имам бели петна, изобщо то си е нормално – как да не се чалне човек с тия фото-студиа…

Първите три директории са на стари филми и започвам да се чудя как са попаднали там… Уж ги бях изтрил. Ама хайде, нейсе, може да съм объркал нещо аз и да са си били там.

Второ – гледам, в пликчето лентата е в кутийка. Аз от много време когато давам лента за проявяване, я давам без пластмасовата кутийка. Защо ли? Ами защото си пазя лентите и тази кутийка ми трябва. А досега винаги, винаги, *винаги* са ми тафили кутийките в студиата. Ако съм им ги оставял, разбира се. ;)

Но решавам, че може да са ме запомнили жените във фото-то, нали има-няма седмица и им нося нова лента. И да са решили да сложат кутийка (нали в тия фото-та ги има с лопата да ги ринеш, иначе къде отиваха моите навремето?;), за да услужат на редовен клиент, който явно я е загубил, щом не им я е дал. Викам си – това е хубаво.

Но третото нещо ме разби. Значи файловете се именуват по абсолютно идиотски начин, явно автоматично от програма някаква – примерно _1A-00100.jpg или нещо от този род. Аз не използвам автоматични отварачки за консерви като WindBlows, едно от най-усложнените неща, които ползвам за снимките си, е F-Spot, а пък и по-често ползвам gThumb. Всъщност – и това рядко, за преглед използвам GQView.

И както си върви номерацията, стига до 18 (разбирай – съответното в техния изчанчен формат) и “изведнъж” прескача на 21. Развих лентата, погледнах – там са си, две снимки на малки детайли. Батерийки. Не се смейте – просто се уча да снимам. Исках да видя тези детайли. Снимките изглежда са контрастни и достатъчно осветени. Сред другите има лоши снимки – особено някои снимки на мои приятели вътре в стая, когато им бяхме на гости. Но снимките на хората са сканирани, а тези двете – не.

—-

Ще кажете “ами купи си цифров апарат”.

Значи първо на първо, има разлика между снимането на лента и това с цифров апарат. Да, благодаря, някой ден ще си купя и цифров, но засега страстта ми е снимането на лента. Причините не ги знам, пък и не е важно. Защото като не съм доволен от управлението на държавата, не ми се казва “ами иди си намери друга държава”, нали?

Освен това, не печеля достатъчно в момента дори да си купувам филми. Един цифров апарат (поне такъв, какъвто аз бих ползвал) струва най-малко хиляда камъка. Аз съм без постоянна работа вече, пък и не съм събрал пари под възглавката, защото в Енергото заплатите си бяха мизерни.

—-

Въпросът е какво да правя. Ясно е – ще продължавам да снимам така и ще напредвам все по-бавно, защото няма да имам пари я за ленти, я за някоя нова джаджа за апарата. И определено – за мой си, лично мой собствен филмов скенер.

Но пък може и да успея да уредя нещата в света около мен и да се сдобия с филмов скенер. И тогава ли, тогава… познайте какво тогава, “фото”-та! Ядец, такова!

Планетариум

Тема първа.

Покрай факта, че населявам вече две планети, Свободна планета (доскорошната планета FSA) и Planet GNOME-BG (П.П.: от 10.08г. вече са в един сайт), ме налягат сложни мисли за блогерското битие. В такива рядко населени земи може да изглежда “правилно” да се пише по-често, да “не се оставя почивка” на читателя. А това не е моят начин, още повече, че именно за предпазване от такава свръхпродуктивност още в началото нарекох блога си “бележник”, не “дневник”. Очевидна разлика, поне за мен.

Друго интересно от блогерския живот в “планетарен мащаб” са диалозите в самата планета. Малко се постреснах, защото бях виждал такива неща само в гъсто населените “звездни системи”… планетите около Дебиан и Гном, например. И докато в гном-ските среди е вече прието да се говори със статии-реплики, в Дебиан май не гледат с добро око на това. Имаше преди време дори възмутени възгласи от хора, които трудно следят дискусиите. За какво става дума ли? Ами има тенденция вместо с коментари към съответната статия, да се отговаря и пита с нова статия, която да се появи в съответната планета редом със статията на “другия”. Някак различно е и доста хора го харесват.

Аргументите против? Ами първо на първо – всеки си решава сам за себе си. Аз пиша най-вече за конкретни неща, които ме вълнуват и се опитвам всяка статия да е възможно най-завършена. Поне за времето на писането си. Но не ми пречи да чета отговори на писанията ми в планети, дори напротив – забавлява ме, готино е. Но аз няма да пиша така.

Най-големият аргумент против според мен е, че така представен, разговорът си е top-posting. Както в сакатия пощенски клиент LookOut, където отговорите се пишат обикновено *над*, *преди* текста, на който се отговаря… Нещо объркано ми звучи… Като “една грешка с един презерватив и една машина на времето” ;)

Иначе може лесно да се проследяват дискусиите с четец на новини (много са, аз в момента ползвам Liferea, но не е най-доброто решение, леко неудобно ми е; като намеря по-удобен, ще пиша) – повечето коментари се излъчват редом със статиите.

(моят бележник няма излъчване на коментарите – проблемът ми е технически, не зная как да го направя, пробвах да пиша приставки за блосъм; някой ден ще успея;)

—-

Тема втора.

Харесва ми как Пейо пише по повече от една тема. Така нещата, които имат нужда от изписване, не пропускат реда си. Това е приятен стил, но аз няма да успея да се впиша в него. Не просто че не е мой и аз пиша по друг начин, а и ще противоречи малко на концепцията ми а “бележник”.

И все пак…

От доста дни вече се шуми около нощните улични палежи в Париж. “Медиите” (дето не са никакви медии, ама нейсе…) ни започват да говорят за “бунтове”, за нуждата от “намеса на армията” и за какво ли още не. Всъщност тези, които излизат нощем на улицата не са ненормални серийни убийци, а хора с проблеми, подтиснати от властта и без никакъв шанс за нормален живот. Някои от тях – в такова състояние повече от десет години. В центъра на йевропата…

Преди да започнете да разрешавате телевизията да ползва за моделин сивото ви вещество, прегледайте тази статия (преводна от “Хералд трибюн”). Открих я през препратка в статия на Пейо. Това е хубавото да четеш сайтове на родния си език – макар да имам в четеца за новини записи за Indymedia, Free Press и други подобни, пропуснах тези френски теми…

—-

Тъй… Между другото, ако някой се “чувства на място” в средите на GNOME-BG или Свободна планета и иска жителство, да ми пише или да ми мигне в джабер (адресът и джабер-имената ми са горе в десния панел на страницата;).

Началото на Planet GNOME-BG

Може би малко от вас са забелязали новия запис в раздела ми с препратки. Най-долу вдясно… Става дума за българската планета на Gnome, svobodnaplaneta.com. Работи от днес следобяд и се обновява периодично. Записани в нея са блогове на преводачите на Gnome на български, тези от екипа на “GNOME на български!”, които имат дневници. Засега това са kaladan, ash, zbrox, yavorescu, doganov, gerdjikov и моя милост, turin.

По идея на kaladan “събрах” тази планета. Изгледът е копие на централната планета… хм… нещо като “Gnome Prime”? :) В скоро време може да внесем малко наши си краски в него. Ще стегнем редиците на агиткомитета ни и ще направим геройски опити да убедим и останалите от екипа да започнат да списват свои си бележници.

Нашата най-жива медия вече е Planet GNOME-BG.

Задайте траекторията в четците си за новини и заповядайте на орбита! ;)

П.П.: Не изтърпях да не сложа тук първите ми опити за потребителски емблеми за планетата… “Глави”… kaladan, как им казваше?

Ето ги:

doganov: doganov    ash: ash    turin turin

Ще продължа с другите. Ако някой от планетата иска сам да си направи, няма проблем – просто нека ми я изпрати ;)

Yum в Дебиан?

Да, тази сутрин след редовното обновяване на Wishmaster (туй мойто си дебиан-че, то) видях, че в Sid е влязъл Yum (Yellow dog Updater, Modified). Въпросното “жълто куче” е дистрибуция на линукс-базирана система, работеща с RPM пакети. Не зная дали още съществува Yellow Dog, или пък каква му е ролята в днешния ма-а-алко по-шарен и по-уютен свят на RPM-базираните дистро-та. След появяването на “официалния клонинг” Fedora, в тези среди се наблюдава небивало преди раздвижване, но на мен наистина не са ми интересни. Може да съм предубеден, но всичко, което се е пръкнало от RPM, ми носи неприятен привкус на конформизъм. Може би защото дълго време RedHat бяха смятани от мениджъри и всякакви подобни неориентирани екземпляри за “мейнстрийм”. За “стандарт” дори. Може и така да е. Може и затова LSB (Linux Standards Base) да се основава на RPM почти изцяло. Но мен това не ме интересува, дори да са “оправили” най-накрая rpm-ите и в чисто техническо отношение.

Аз не се интересувам от софтуер заради техническото отношение. За мен е важно, че Дебиан и GNU са се зародили и се развиват в среда на грижата за свободата и осмислянето на действията. Че няма неща, които да не са в тон с основната идея, основната цел – промяна към възможности за свободно развитие и поддържането им.

Затова се постреснах в първия момент – точно Yum да е в Дебиан. Вярно, поддръжка на rpm има отдавна, може дори човек да си инсталира rpm-пакети директно върху дебиан. Ако е достатъчно смел, достатъчно луд и достатъчно голям цапач. Но тази поддръжка си е добра за преобразуване на пакети. Или за отварянето на rpm-и и разучаването им с едно натискане на enter в MC, например. Но чак пък yum…

Всъщност всичко е както трябва, това е поредното доказателство, че Дебиан е универсална операционна система. Поредното напомняне, че е основа, върху която може да се гради. Както моята конкретна инсталация, която вече е може би на 7-8 години (не помня кога инсталирах машината си, нито колко хардуерни обновявания претърпя… за софтуерните да не говорим, те са почти всекидневни). Както многобройните деривати на Дебиан, “конкретизациите” му – различните базирани на Дебиан дистрибуции. Които са на практика Дебиан, без да са всъщност съвсем. И инсталациите им могат да бъдат мигрирани от една към друга.

Може би без Ubuntu и Knoppix. Или поне не съвсем. Странно защо са толкова харесвани, мен например ме ограничават… Разни хора – разни идеали ;)

National Geographic – България

От днес, 3-ти ноември 2005г. се разпространява първият брой на българското издание на National Geographic! От днес по обяд вече е бил из будките и книжарниците. Така поне разбрах – аз цял ден съм пред екрана и превеждам интерфейса на свободен софтуер. Кой като мене ;)

Списанието е легенда за фотографите по цял свят, всъщност не само за тях, а и за всички, които се интересуват от “другото”, от “драконите отвъд края на картите”.

За мен това е и по-особен повод. Повод да поздравя Шазлин, която зная, че е част от екипа, донесъл това очарование и до нашите земи. Благодаря за NG, Шази, и успех в тази нова работа! Знам, че е страхотно за теб да си част от този екип и пожелавам все по-голямо признание сред хората в него. Пък някой хубав ден – и сред читателите! ;)

Още не съм видял дори списанието, но ентусиазъм не ми липсва, нали? ;) Ще си го купя при първа възможност утре – 3.90 май струва, определено си заслужава, дори и само името му да е гаранцията за качество ;)

Екипната ми игра

Мисля, че определено съм екипен играч. Но от най-лошите.

Не в смисъл, че не върша работа – напротив. “Лош”, защото работата с мен е трудна и доста често и моята работа с другите изобщо не е лесна, макар все да съм имал късмета да действам в среда адекватна и благоразположена. И сред ентусиазирани специалисти. Лошото е, че почти винаги май екипният ентусиазъм е служел за смазване на моята “трудна екипност”. Рядко и трудно е оставало нещо, за да попривършим замисленото в началото.

Благодарен съм на всички, че все пак са извървявали доста от пътя с мен. И все е имало резултат – дори и да сме се успокоявали, че “междинният резултат е важен, хубаво е, че поставяме жалоните” и че “естествено, че е само междинен”. Вярвам в тези неща – те крепят равновесието в Силата, все пак…;)

Лошото за мен е, че в машинката аз съм все зъбното колело. Не съм нещо грубо, счупено или ръждясало – просто съм зъбен. Бях казал преди време на една от “бирените срещи” на линуксчиите в София, че мога да работя с хора, но съм конфликтна личност. Пасвах си някак на тогавашната длъжност – сисадмин в голямо предприятие. Едва ли не – “всичко ще оправим, само не се обаждайте отново днес, че наистина ще си имате проблеми с компютъра” ;) Е, не чак така.

Тези дни почистих китарата си. Едната – другата има нужда от малко ремонт на ключовете, та засега подрънквам само на електрическата. Имат си и имена, естествено, не ставайте смешни…

Но нещо ми липсва. Трябва да отидем с Majestic до музикалните магазини и да си купим по някоя китарна джаджа – и той май се е зарил в админски линукски грижи и не свири.

Трябва ми екипно усещане. Нищо, че пръстите са ми схванати от толкова време само орлови дращения по клавиатурите.

Бях се поободрил и откъм снимане. Отщраках се, доколкото е възможно с лентов апарат и с моите доходи на временно безработен. Имах добри кадри в очите, макар и малко на брой. Опитвах най-различни трикове, повечето с плачевен резултат, но пък се уча.

Но нещо ми липсва. Отчайващо е да харесваш да снимаш на лента, а да нямаш възможност да го правиш качествено. Нямам скенер и сканирам във фото-то. Стават добре файловете, но ако съм тръгнал да ги копирам на хартия. 10х15 може би най-много.

За компютър просто не стават – резолюция малко над 3 мегапиксела. Да се чудиш да режеш ли, да замъгляваш избирателно ли, да изостряш ли… Ако приложиш повече от два филтъра на Gimp, резултата го пиши бегал, освен ако не е за уеб. В по-голям размер не струва.

Днес излязох за първи път от доста време без фото-чантата си. Трябва ми екипно усещане. Нищо, че още нищо не отбирам от снимане и съм с кофти техника.

Наближава времето за предаване текста на дипломната ми работа. За пореден път наближава. Ще я довърша и ще я дам на научния, но после какво? Ще стискам палци да не ми се паднат миналогодишните злобари на комисията, пък и ще се подготвя добре. Дано се дипломирам най-накрая.

Но нещо ми липсва. Искам да се занимавам с философия отново, но колегите ми или са се преформирали в компютърни (най-често) специалисти, или се интересуват само от философия и ми говорят с думи, които помня, но вече трудно разбирам.

А ми е интересно и ценно занимание. От ученическите години вярвам, има важни неща за случване във философията. Не точно чисто академични, а социални. Преди време спорехме за различните ни разбирания, за ужас на околните, но когато леко-полека се оказа, че са ни сходни, ги помирихме и престанахме да ги обговаряме. И да се срещаме.

Трябва ми екипно усещане. Няма да е като първоначалното на “Проектория”, но трябва да го достигна.

Всъщност проблемът е в мен, в това ми усещане. Трябва да “поиграя екипно” с него… Резултат все някакъв ще излезе, пък бил той и междинен. ;)