От кампанийния блог protest.bloghub.org тръгва отворено писмо до двете министерства – на културата и на образованието и науката по повод нападките от страна на издателството “Труд” на няколко вече електронни библиотеки. Припомням (нека ме извини читателят, който е запознат с темата), че в Интернет съществуват електронни библиотеки, които действат на базата на изключенията от издателските права, както са уредени в българския закон (ЗАПСП, Закон за авторските и сродните му права). Въпросното издателство вече се възползва от силната (и силовата) си позиция и заплаши не един такъв сайт и не един такъв сайт свали съдържание от страниците си.

Въпреки че на пръв поглед издателството е в правото си – много хора ще кажат, че когато нещо се препубликува без съгласието на наследниците на починалия преди по-малко от 70 години автор се нарушават изконните права на тези наследници за изключително разпореждане с творбите на дядо им. Да, на пръв поглед авторските права се припознават от повечето хора като собственост – такава, каквато е собствеността върху материален имот.

Но “Труд”, дори и наистина да имат някакви договори за отстъпване на права от наследниците (каквито не са предоставили в средата, в която заплашват сайтовете, именно Интернет), умело избягват въпроса за изключенията от издателските права. В ЗАПСП има отделен член (номер 24), който урежда общи изключения от всички запазвания на авторски права (разбирай “издателски”; близостта с “авторство” не е близост по смисъл, а случайна – както неведнъж съм отбелязвал в мои статии тук).

Този член 24 е в закона не за да бъде подминаван, не и за да бъде изместван по приоритет от други членове, а именно да действа като задаващ ИЗКЛЮЧЕНИЯТА. “Изключенията” са неща, които са извън общата система на останалите правила. Изключенията не са нещо, за което може да се казва “да, добре, има такива текстове, но все пак в закона се защитават авторските права, вие не сте ни платили, значи ни ограбвате и сте в нарушение”. Изключенията са това, което се взима предвид СЛЕД всички останали правила и ако има конфликт между тези останали правила и изключенията, изключенията задават това, което СЕ ИЗКЛЮЧВА от правилата.

Изключенията са приоритетни пред общите правила.

Това е нещо, което дори и малките деца научават още в първите си години – светът се гради върху общи правила, но животът се управлява от изключенията на конкретното тук и сега. Трудно ми е да разбера как бизнесмените от издателския бранш в “Труд” опитват да поставят общите правила над изключенията. Забележете – не става дума за общи правила от друг порядък, каквито са по-общите закони или Конституцията. Ясно е, че ако общите правила са дадени в закон от по-общ порядък, то те са с приоритет пред изключението в по-конкретния закона от по-нисък порядък. Но в случая говорим за правила за защита на права и правила за изключения от тази защита – и двете са от един и същ закон, публикувани са в един и същ брой на Държавен вестник, под едно и също име – ЗАПСП. Естествено, че на нивото на ЗАПСП изключенията имат предимство пред общите правила… Защо ли? Ами… защото са изключения!

Отвореното писмо на protest.bloghub.org говори само за себе си. Нека всеки, който поне малко усеща съпричастност към темата или разбира, че това е нещо важно и нещо, което е актуален проблем, чакащ развитието си, да прочете писмото. Преди имаше отворени писма до издателството – доста хора в блогсферата писаха такива, включително и аз тук. Но инициативата на протестния блог е по-адекватното нещо днес, защото стана ясно, че нито “Труд” отговаря на тези писма или се трогва някак от аргументацията, нито пък великите ни “национални” медии, до които с копия бяха адресирани те, изобщо се осмеляват да кажат нещо, което би разчоплило раната на “колегите” от “Труд”. По-адекватно е да се пише на тези двама министри и защото точно двете им министерства всъщност са ощетени от кампанията на “Труд”. Вярно, че именно министерството на културата раздухва в момента плакатната и рекламна истерия с “пиратството ограбва”, нещо толкова недомислено и неправилно, че даже не ми се говори за него. Вярно, че е малко вероятно точно тези министри да защитят истинските интереси на министерствата си, истинските интереси на хората в тази страна – тези, които обичат да четат и искат и децата им да могат да откриват литературата за себе си. Тези, които се вживяват в творбите не по задължение и защото са заплатили такса на “Труд”. Тези, които вярват, че художественото наследство трябва да бъде общодостъпно. Тези, които вярват и знаят, че културата се гради върху достъпност до общото.

И въпреки, че може да изглежда ненужно усилие, подкрепата на това отворено писмо е част от нещата, които градят общата ни култура. Най-малкото защото без подкрепата за достъпното общо… това общо лека-полека просто ще изчезне. Или не – ще стане платено в сайтовете на издателства. Което, като си помисля… си е съвсем същото като да изчезне.