Monthly Archives: July 2007

bTV за полицейската цензура

В момента тече седмата минута от началото на новините на bTV. И преди малко приключи всичко по втората новина в емисията – “ГДБОП задължи интернет-потребител да не публикува информация, свързана с неофициални митинги и протести за парк “Странджа” на личния си сайт”. Или нещо подобно.

Научих за репортажа от Йовко и се настаних пред телевизора, но в две- или триминутния репортаж нямаше нищо, заради което да сменям основния си източник на информиране, именно блоговете.

Сутринта засякох края на частта от предаването “Реално” с Иван Бедров, където Тома Белев, председателят на Асоциацията на природните паркове говореше с водещия за проблемите пред парковете и адекватността на политическите реакции. Споменаха се сайтове и блогове по такъв начин, че явно са говорили за тях по-рано в предаването. В новините разбрах какво са говорили – Тома Белев споменава на водещия за проблема с Мишел, на което вторият реагира учудено и иска разяснение на проблема с цензурата на ГДБОП върху блоговете.

И това беше. Зная, че Мишел сигурно е търсен от доста журналисти и че сигурно е отказал не само контакта от bTV. Нормално – когато надушат “следата”, журналистите са “неспираеми”. Лошото е, че хем обонянието им е слабо, хем са със забавени реакции.

Единственото нещо, за което се бяха “погрижили” поне малко беше да се свържат с Нели Огнянова, която в качеството си на преподавател по право, политолог и активен блогър коментира проблема. Всъщност в цитираните обявления от страницата savestrandja.ludost.net няма призиви за нарушаване на обществения ред, нито някакви кроежи на масови безредици. Нищо, което да задейства специален орган като ГДБОП или дори изобщо полицията. Доц. Огнянова каза още, че може само да гадае дали това не е първи етап на по-масирана акция срещу блогерите. Която след това първо предупреждение може да прерастне в нещо по-голямо под мотото “Ние нали ви предупредихме!”.

Съжалявам, че често на страниците си говоря с леко презрение към конвенционалните медии (всъщност към медиите като концепция въобще), но не съм бъркал. Как може да се подготвяш за седмично предаване с гост наживо в студиото и да не запознат с най-фрапиращото в развитието на темата ти?

Не е имало време? Случката е отпреди цели два дни, а в логовете на моя сайт (и сигурно и в други блогове) има напоследък редовни посещения от компютри в bTV. Журналистическо разследване? Търсене на информация по темата, подреждане по важност за запознаване на аудиторията? Как, като не знаете нищо?

И защо да ви гледам, след като съществува Интернет? Да, един от журналистите ще каже, че съм “малко черно влечуго” или както беше там (прочетете повече за пасквила в 24часа при Marfa) – но той е идиот, и вестникът му е идиотски, така че не ме трогва.

Григор онзи ден ми каза, че гласността е лекарството, което имаме. Публичността пък е това, което може да ни остави на спокойствие да лекуваме с гласността света ни. Истинска саморегулирана публичност има само в мрежата и само блоговете като най-динамична и в същото време лична част от тази мрежа могат да движат обществените процеси в днешни дни.

Не медиите – медиите са имали роля, когато новини отдалеч са предавани или лично с файтон или трен, или по телеграф. Днес новините се предават пряко, в обща и интегрирана публичност, с не-медии. Както съм казвал и преди, хубаво е че медиите отмират и още по-хубаво е, че в новата среда на пряка публицистика всяко оставане в нормите на конвенционалната журналистика се проваля от само себе си.

Добрите журналисти могат да се развият и в блог-средата, но никога няма да го има вече тоталния приоритет и ценност на “медията”, “вестника”, “списанието” като светая светих на публицистиката и единствена врата към хората. Всеки личен блог може да бъде списван също толкова или повече добре и ценно.

Ах, да – замалко да забравя. Журналистите реагират малко мудно, нали? А знаете ли кога ще реагира МВР? Обещали са да е… утре. Може би е нормално така – първо медиите да “проучат”, после да “информират” и чак тогава – иначе полицията рискува да се изкаже неинформирана по материя, която е непроучена.

Какво ли се хабя – сигурно нищо няма да кажат. Или най-много министърът им ще каже в интервю после, че е готов да защити доблестните мъже, които са работили през десетилетия в системата (моля? кои десетилетия?…) и че всъщност е виновен самият Мишел, който сам се е привикал да се самопредупреди.

 
П.П.: Ако някой се чуди за какво става дума, може да надникне тук. Ще намери достатъчно препратки с информация.

 
П.П.П.: Още по темата от:
 
gf – Понеделник, 16 Юли 2007
yovko – bTV Новините – за optimiced.com

 
Не точно по този проблем, но пак показателно:
 
marfa – Дребни, черни, форумни влечуги :Р
bogomil – Интернет – враг на традиционната журналистика
peio – За глупавото писмо на СДВР, Блогъри в БНТ – запис

Полицията разследва блогери?

Нима е възможно при толкова много други проблеми, при показни разстрели в центъра на столицата, откраднати милиони от управата на парното, ежедневни далавери в големите предприятия и безброй съмнителни сделки за имоти за туристически строежи и какви ли още не други престъпления полицията да се занимава с разследване на блогери? Можете да прочетете повече по темата от Мишел, който разказва с горчилка в устата за обидата да бъде следен като престъпник.

Не искам да казвам на полицаите как да си вършат работата разбира се – нито разбирам, нито искам да разбирам от занаята им. Те това са учили, вярват в ценността на работата си (надявам се) – да си я работят.

Но все пак… блогери? Защо, защото в Интернет е разпространяван в последните две седмици призив за спонтанно протестиране в защита на парк “Странджа”? Тези протести са в рамките на половин час, с малки разлики като при протеста на Орлов мост, продължил около час.

Последният до днес осъществил се протест даже изобщо не е в нарушение на закона – група хора обикалят пешеходните пътеки на Руски паметник, за да привлекат вниманието на шофьорите и медиите към проблема с унищожаването на природата ни. Има снимки, на които полицаите (между другото колкото половината протестиращи, че и повече) регулират движението и дават път на протестиращите.

Конфликтът на протестите за “Странджа” въобще не е насочен към полицията. Да, тя е силов орган на властта и при протест винаги “поема напрежението”. Но в случая става дума за съвестни граждани, загрижени за бъдещето на околната среда и живота на децата ни. Какво общо има тук организираната престъпност?

Защо? Може всичко това да не е вярно, може властта да води разследване, което не е пряко свързано с протестите и споменатия в началото разпит да е подтикнат от нещо друго, не от статиите във въпросния блог.

Защо? Защо един блогер, който определено не е най-опасният или престъпно организиран “елемент” у нас бива четен служебно, привикван и разследван? С две думи – сплашван. От служба на държавна издръжка и в условия на ширеща се показна истинска престъпност, когато не минава месец почти без показни стрелби в центъра. Сигурно има обяснение, вярвам че има обяснение.

Може би разследването е криминално и мащабите му са отвъд нашите ограничени разбирания за големите процеси в обществото и в престъпния свят.

Може би… Ако е така – няма проблем и се извинявам за шума. Но така ли е наистина? Питам като гражданин, който има право да знае – какво става, кой е следен и най-вече защо?

…Ти! Теб следят ли те?

 
П.П.: Още по темата от:
 
optimiced – “Странджа”: Да мълча или не?, Ключова дума: “Странджа”, A Short Story: To Speak or Not?
maniax – №1939 (english version), Отговорността
antonia – Кой се страхува от истината?
george – гдбоп вс. блогери?, гдбоп вс. блогери? епизод 2
dao – 1984???, Как да…?
ladyvera – Петък 13
nabludatel – Полицията привиква блогъри заради Странджа, Полиция vs.блогъри – как е по света
yovko – Ще продължим!, За правата ни
nellyo – Не тези с блоговете, ГДБОП чете: мрежовото общество, За статуса на блогърите – отново, 325 НК
semkiibonbonki – ГДБОП следи и тормози блогъри, Блогърите срещу тормоза на ГДБОП
doncho – Полицейски махмурлук, Блогър в милиция how-to
kaladan – Полицията чете блогове
veni – “Българската полиция не бие, господа”
sasho – Полицията сигурно е полудяла
valery – Полицейщина, Homo sapiens срещу Homo blogus
e-stankov – Модерна власт, Гражданската партия
marfa – Избирателна законност
minus273 – Quis custodiet ipsos custodes?
monologer – :-X
dnevnik – Полицията привиква блогъри заради протестите за Странджа
digg – Blogger Harassed by Police in Bulgaria, Bloggers Harassed by Police in Bulgaria [2]
grigor – Срещу полицейския произвол, Срещу полицейския произвол – 2
hadzhiev – Да, Време е!!!
djekova – Върхът на наглостта
milenafuchedjieva – Героите на Странджа
naous – блог мафия?
angeligdb – Полицията срещу… блогърите: май наистина сме най-фантастична страна
sickboy – Аз съм блогър и терорист, чакам призовка
tin4e – Блогърите под прицел
pointlesspring – Свободата на словото и полицейския произвол…, Bloggers Harassed by Police in Bulgaria
bloody – Господа организирани престъпници… ВНИМАВАЙТЕ!!!, 5 пъти мисли, един пиши… или направо заеби!
dzver – Michel – Optimiced е новото лице на организираната престъпност
georgiev – Bloggers Harassed by Police in Bulgaria, The organized crime (not bloggers) in Bulgaria
freezombayo – Природата не се продава!
supudo – Странджа
markucz – ГДБОП се развихря
fxcoup – Freedom restricted – Post in Bulgarian
ivanov – Да спасим Странджа!
abator – Двоен стандарт
novo20 – ГДБОП разследва блогер: Да мълча или не?
gorichka – Тихо
kaloian – Свободата е в нашите ръце
lemon – Саламандърче
nojivilichka – Специална рецепта
nakom – Живеем в полицейска държава
ratm – ГДБОП тормози български блогъри
antoniy – All for one and one for all!
akolev – No comment
teri – Bulgarian police tries to close the mouth of bloggers, Полицията привиква блогери
jdbg – Big brother: Blogging edition
bborisov – Блог блогувам – кътища потайни…
yurukov – НСБОП разследват блогър във връзка с протестите за Странжда
peio – И аз по повод сплашването на Мишел
nedman – Сплашването на блогъра Оптимайст: Моите 50 пари
slavy – Майор Чичолина от ГДБОП
pippi – To blog or not to blog…
newbiemanager – НСБОП са страшни!, Моето мнение по ВЪПРОСА.
borj – Държава, полиция, общество, Йовко е цар
bogomil – Защо ме хванаха “куките”, НСБОП събира мед за кошера
delian – Блогър = престъпник
divedi – Милицията подгони блогърите!
ju-lian – Блогъри са привикани в МВР заради Странджа
gery – За блоговете, Странджа и ГДБОП
ss7 – Поредната полицейщина
waterfairy – Свобода на словото?
vpetkov – Dead Silence
petyr – Затвор за български блогъри?
criticalconsumer – Strandzha and the Freedom of Speech. A brief in English.
eenk – МВР и блогърите
thebestseo – Блогвам – значи съм ТЕРОРИСТ
selene – Свобода на словото в блоговете
juji – Свободата на словото и последствията от него
zlika – Не знам дали ще съм жив…
stanislavtochev – @ГДБОП: БРАВО МОИТЕ ХОРА!
gotha – Ето какво се случва в нашата мила родина
dreamkeeper – Гласовете ни чуват
julianpopov – Някои хора живеят в 1976 година или мечтаят за 1984
gerdjikov – Защо не трябва да мълчим и как ГДБОП чете Конституцията
grupa-geo – Райски времена за престъпниците, Време за оставки
longanlon – Хайде и аз за полицията и Странджа
foxburrow – За Странджа!
hardtrance – Шапкарска интелигентност
segabg – Дневници за забраняване
vlado – ГДБОП завинаги!
taralezh – Не ме е страх!
terranatura – Протестите за Странджа били израз на неподчинение – ГДБОП започва чистка по комунистически почин
bluelink – ГДБОП ”съветва” блогърите, които отразяват протестите за Странджа
iko – Да пиша или не?
orlin – Брожение в блогосферата
niko – Ей, господин полицай.. и аз имам шапка!
batpep – За Мишел и неговата борба
willl – Свободата на словото: сдъвкано и изплюто
avangardisco – Блогъри от всички страни обединявайте се!
shizoid – A.C.A.B.
lifecirclerc – Police against bloggers. Or where it goes?
freedombg – Блогър стана опасна “професия” и в България
forkbomb – За свободата на словото
sami – Новата медия
zbrox – To serve and protect

 
Подобни списъци има при Антония, Валери, Станислав, Dao … и на още доста места.

 
Програма за достъп до информация – Държавно-репресивният апарат създава условия за автоцензура

За общото и грижата

Истински ценното и общото между нас е в грижата за средата ни, а не е тази среда като самоцел. Това, което ни прави хора не е нещо, което трябва да поставяме нависоко и да му се кланяме. А е самото ни общо действие, самата ни общност, виреенето ни в обща среда, за която полагаме естествени грижи.

Истински важното е не да извеждаме абстракции и да ги изписваме над арките на входовете, а да извървяваме всеки ден пътя от конкретното до абстрактното и обратно. И да правим всичко това с грижа за средата — защото ако няма здрава обща среда, честна, справедлива и човешка, няма никакво общество.

Можем да кажем винаги, че проблемите на средата са “нечий друг проблем”. Че има хора, които следва да се грижат за дърветата в градинката до блока или за почистването на боклука. Да, има хора за всичко, но грижата за общото е всеобщо занимание.

От всеки поотделно зависи целият ни свят и жизнеността на обществото. И всяко наше действие затвърждава или подронва общата вяра в обществото, в средата. Ако аз и ти вървим по алеите и не мачкаме и газим напряко тревата в градинките, тази ни грижа оправдава съществуването в света на тревни площи и на алеи.

Това наше съзнателно ограничение на самите нас е малката цена, която можем да платим. Тази и много други мънички, ежедневни цени, които можем да си позволяваме. Да се усмихнем ведро поне веднъж на сърдит човек в града, да спрем ненужния си яд поне веднъж, да отстъпим предимство поне веднъж, да постъпим честно поне веднъж, макар и да не е в наша полза.

Поне веднъж на ден. Тихомълком — без да парадираме и трупаме точки, че правим компромиси. Малки цени. Вместо голямата, ужасната цена — да имаме криза на общото. Която цена е тежка за изплащане винаги.

За Странджа – 10 юли, Руски паметник

Вчера разбрах за днешния протест в защита на Странджа. Радвам се, че чак сега се разпространява информацията и никой не е тръгнал да слухти за информация или пък да докладва на власт и медии. Добре е също, че протестът остава неформален и спонтанен – всичките опити на партии (например Зелената партия) и различни НПО-та (екологични сдружения) да вземат с подкрепата си някакъв официален актив пропадат. Така и трябва. От “подкрепа” от партия или сдружение никоя идея в България не е прокопсала.

Днешният протест е от 19 часа на Руски паметник. Без блокиране на движението, само с постоянно обикаляне на кръговото движение по пешеходните пътеки. Това на практика е блокиране на движението, но изцяло в рамките на закона. Пешеходецът има предимство на пътя, особено на означените пешеходни пътеки.

Протестът ще продължи 15-20 минути най-много и след това всички са призовани да се разотидат по домовете. Не оставайте на групички след протеста, така само ще изнервите излишно полицията.

Въпросът не е да нервираме полицаите или тоталитарния им шеф министъра, а да покажем че отстояваме позицията си и не сме “чудо за три дни”.

Лично аз днес нямам възможност да ида. Точно за тези дни получих малка поръчка за сайт, а когато човек е на свободна практика не трябва да рискува такива неща, защото съставляват “заплатата” му. Затова нека който не е успял да отиде на предишните протести, а е искал, да иде сега днес. Ако има възможност, разбира се. Да ме “замести” един вид. ;)

Текстът с обявяването на сегашния протест след време ще се смени, но все пак ако четете това преди протеста, проверете и на централния (за момента) сайт на инициативата.

—-

Допълнение – снимки от протеста:
Стефан, Симион Патеев, Гергана, е-вестник

Да снимаш охраната или да не снимаш охраната?

Звучи някак тежко, нали – като съдбовен въпрос. Е, може в някои случаи отговорът му наистина да е определящ, особено ако си имате работа с по-нахакани или по-откачени охранители, дето могат да ви набият и потрошат съдбовно.

Но краткият и правилен отговор е “Снимайте охраната ако искате – ваша си работа! И не се връзвайте на заяжданията им с елементи на псевдо-полицейско сплашване.”

Много хора спекулират с правото на неприкосновеност на личния живот. Забравят, че то се отнася точно до личния живот, който предполага някакъв вид усамотяване. Ако издебнеш някого и го снимаш в жилището му например ще нарушиш правата му определено – спор няма. Но как може някои хора да настояват за неприкосновеност на образа си, когато става дума за снимки на обществени места? Това не го разбирам.

Когато си на обществено място, където всеки те вижда (тъй де, може, има възможност да те види – едва ли си толкова привлекателен, че всички да са вперили постоянно поглед в теб) не можеш да имаш никакви претенции кой какви снимки ти прави. Аз те виждам, нали? Видях какво направи. Имам право – значи имам право и да те снимам.

Изключение може би има само за места и събития, които са по някакъв начин със запазени права. Понеже фотографирането позволява разпространение и издаване на публикации, попада все пак в областта на законите за авторско (издателско) право.

Спорен момент може да е снимка в близък план, при която фонът е много малко и е силно дефокусиран. Но всичко, което включва по-общ план в кадъра е моя снимка на обществено място и единственият критерий е художественият ми вкус. А, да – и културата на сниманите. Ако някой не иска да го виждат как си бърка в носа, най-добре да не го прави на публични места, нали? :)

Но ако нямаш зад гърба си за фон сграда с някакви запазени права (има такива места по света, не са много но ги има – разни мега-забележителности със специални осветления най-често) или не държиш точно срещу фотоапарата ми страница от най-новата ти книга или нещо от този род – какви претенции към мен като фотограф изобщо можеш да имаш?

Този въпрос не е към читателя, по-скоро е реторично питане към хората които не четат тук – поне се надявам да намират ценните си за четене неща другаде. ;)

—-

Вчера се събрахме за фоторазходка в София. В началото се видяхме в Южния парк с yovko, dimodi и emicha. После аз и emicha продължихме снимането с peterst. За самото снимане ще пиша отделно, ще кача и снимки. Цял ден снимане в неделята – голям кеф, а накрая на мен ми се снимаше още, исках да поизчакам да слезе още надолу слънцето и да снимам вечерна София със златните светлини на летния залез след морния пек на деня.

Но за друго ми е думата, друго ме тормози от вчера. Точно преди да направя последните си кадри и да запълня втората карта, някакви охранители ни развалиха хубавия ден.

Минахме покрай НДК на два пъти и първия път снимахме някакво състезание по плажен волейбол. Заградили пред билетния център едно каре, сложили трибуни вътре, насипали пясък долу и гонят една топка. Лошо няма – поне имаше доста ценни кадри и беше готино да ги търсим. Аз мислех, че ще ни спрат и няма да ни разрешат, но се качихме, влязохме вътре и си снимахме без да ни закача никой. Както си трябва.

После ходихме другаде и накрая минахме обратно пак през НДК. Не бях видял никъде около волея охрана – може да не съм гледал, макар когато съм с фотоапарат да имам навика да следя за всякакви досадници и да ги забелязвам отдалеч.

Имаше някакви в светлосини униформи, седнали на отсрещната страна, на пейка на сянка пред информационния център. Минахме на десетина метра пред тях и те станали и вървели зад нас, докато ни настигнаха около средата, при “слънцето” на НДК.

 
 – Вие какво снимате, за какво снимате, че искаме да ви питаме? – те
 – А, нищо – един от нас
 – Любители сме – друг от нас
 – Снимаме за нас си – трети от нас
 – Ами щото ние мислим, че ни снимахте нас, да ви питаме защо ни снимате – те
 – Кои, вас сме снимали?!? – един от нас
 – Не сме ви снимали – друг от нас
 – Че за какво ни е да ви снимаме – трети от нас
 

На табелките им пише всякакви надписи, в различни шрифтове и един с по-малък шрифт и в червено, гласящ “Национална агенция за сигурност”. Чак накрая видях, че стърчащите отстрани кобури май бяха със спрейове, не с пистолети, както изглеждаха. Всъщност са от най-обикновена охранителна фирма – яки момчета, които определено знаят как да те ступат, но пак толкова определено не познават законите. Надписът “Национална агенция за сигурност” е сложен нарочно, за да стряска по-стряскащите се граждани. Всъщност това е описателно, нещо като “мото” на фирмата – ясно като бял ден е, че не става дума за никаква държавна агенция.

Ако се разровите в Интернет ще видите, че българските фирми за охрана масово съдържат в описанията си “Агенция за сигурност” или “Национална агенция за сигурност”. Лошо няма, само дето навява неправилни асоциации у гражданите. Има разлика между държавна агенция по сигурността и частна фирма за охрана, която има офиси в цялата страна и затова се нарича “национална”.

 
 – Ами ние искаме да видим дали не сте ни снимали – те
 – Не сме ви снимали – един от нас
 – Не сме сигурни в това – те
 – Вие там ли седяхте? А, ние се оглеждахме дали да не седнем наблизо на сянка – друг от нас
 – Значи сте гледали през апарата къде да седнете, така ли, а? – те
 – Ако искате, ще прегледаме снимките да видите, че ви няма никъде – един от нас
 – Може да ги прегледаме, как така ще ни снимате – те
 – Добре, обаче ако ви няма на снимките какво правим тогава? – един от нас
 – Какво да правим? – леко разперване на ръце и наежване – Ние не ви казваме нищо, дори няма да ви вземем лентите, защо, какво искате да кажете? – апаратите са цифрови, яко бяха лентови нямаше изобщо как да “прегледат” снимките на място
 – Не, аз ви казвам, че това са моите снимки и вие искате да ги видите. Защото смятате, че присъствате на тях. Аз ви питам ако ви няма на снимките какво правим тогава? – един от нас
 – Не, няма да ви взимаме лентите, то ако сте снимали нещо, то ще си проличи, ще видим тогава – те
 – Кое ще си проличи, къде?… – ние
 – Щом не сте ни снимали – добре, ама ако сте ни снимали, то ще се разбере, ще се разбере – те
 

Разделихме се без да си правим повече проблеми. Нямам представа тази охрана дали е била на мероприятието по волейбола наблизо и дали ни се заяждаха така, защото мислеха че сме ги снимали как отмарят накуп на пейка с кафе в работно време. Всъщност няма значение – живи и здрави да са момчетата.

Ние наистина не сме ги снимали. Аз лично за мен сега съжалявам. Ако ги бях снимал, щях да публикувам снимката – дори и само като напомняне, че на публични места всеки има формално право да прави кадри отдалеч или пък в общ план. Особено на лица, които изпълняват някакви служебни задължения. Особено ако тези служебни задължения са свързани с обществената безопасност. Става дума все за формално право – има и морален аспект, но те подходиха властово, а не с човешкото “момчета, ако сте ни снимали изтрийте ни, моля, защото лично на нас не ни е приятно и ще сме ви благодарни да не ни показвате на други хора”.

Но не сме ги снимали. Снимаме по-интересни неща. Ако не ни се бяха обадили, аз поне изобщо нямаше да ги забележа, и нямаше да направя някаква връзка между тях и плажния волейбол наблизо.

—-

Следващите неща преди няколко месеца ни ги каза на друга фоторазходка униформен полицай, когато се усъмни дали не сме снимали едно посолство. Не преувеличавам – нарочно питахме момчето за подробности и това е смисълът на думите му, преразказан по памет, разбира се:

Никой няма право да взима, дори да докосва фотоапарата ви без ваше съгласие. Фотоапаратът е лично ваша частна собственост и да ви го вземат от ръцете е все едно да ви бръкнат в джоба, за да видят дали в портфейла си имате стотинки например. Дори и да не ви го крадат, дори и да не трият снимките ви, а само да ги разгледат – пак е същото, все едно само да видят колко пари имате, без да ви ги крадат.

Апаратът е ваш и дори полицай не може да ви го вземе. Нещо повече, дори полицай не може да ви накара да изтриете снимки. (Разбира се, изключение са случаите, когато има престъпление, специална акция или посещение на държавно ниво – всякакви такива подобни неща, които автоматично ескалират правомощията на полицията за съответния район локално.)

Полицай може да ви вземе личните данни, за да докладва че сте снимали някакъв значим и охраняван обект. Ако е сграда – посолство или резиденция на посланик. Изключение прави в момента само американското посолство, то е със специален статут и там наоколо е категорично забранено да се снима и наистина могат да ви вземат апарата, защото сте в нарушение и той е инструментът за него. Но всички други места и сгради у нас могат да се снимат.

Ако частна охрана ви се изрепчи и иска да ви взима личните данни или да ви разпитва насила или да ви взима фотоапарата, правилното действие е веднага да се обадите и да извикате полиция. Най-често частните охранители прекаляват, защото или не познават закона, или са бивши полицаи и трудно свикват все още с частната практика, при която имат много по-малко права по закон.

При всички случаи достъп до личните ви данни и до преглед на имуществото ви има само и единствено служител на полицията. И то след като се легитимира.

Странджа има шанс

Върнах се вкъщи от спонтанното събиране за защита на Странджа, след като се видях след това привечер с приятели. Добре мина всичко.

Гледах снимките си. Не си падам по тази тръпка на актуалната репортажна журналистика – който чете тук е забелязал. Обичам да снимам стрийт и ърбан фотография, обичам и всякакви ситуационни кадри, дори правени в ломо-стил със стара Смяна. Но ми е неприсъщо да “гоня новината”, да се вра и бутам навсякъде, само и само да хвана нещо по-горещо и скандално.

Нищо против нямам фоторепортерите, просто аз не съм такъв, не снимам така. Снимките ми сега бяха отново за улавяне на общото настроение, както опитвах на протеста за торентите и на велошествието. Личната ми преценка (без да съм видял всички кадри, много ми се спи вече) е, че преди съм се справил по-добре. Сега опитах да снимам като репортерите, а не трябваше ;)

Та май ще отложа пресяването на около двестата снимки, които нащраках на протеста. Снима и Мила с моя апарат. Тя си е журналист, а и фотограф отпреди – радвам се че и тя поснима, а пък и аз си се порадвах на събитието, без този път да съм все откъм визьора скрит.

Срещнах доста хора, първо Maniax, после NeeAnn (май, чак като си тръгвах реших че е бил той;), Еринин. Мернах и Григор Гачев и Петър Пенчев. Свойска атмосфера ви казвам – хората му казват “среда” :) По едно време се бях залисал и аз след другите фотографи (на бас, че повечето бяха любители, най-вероятно и те блогери – имаше само трима-четирима с истински професионални апарати, другите бяха SLR-и от моя клас, имаше и момчета с филмови SLR-и). И изведнъж чувам “Ясене, Ясене!” Обръщам се и гледам аватарът на Gergana, но наживо – смее се как се пуля и се мая. Нащраках ги двамата с Istoyanov, зарадвахме се на такава среща – познаваме се изцяло задочно, през фотографските общности в родния UrbanStyle и чужбинския 23hq.

Самият протест мина добре, весело и с иронични закачки към туристическите бенотопредприемачи – изпоналягаха хората да си правят плаж на тротоара. На бетона направо – че то комай това ни чака и по морето близките години.

Бях силно възмутен, че по едно време отсреща ни пускаха маршове от колони и уредби. Чак после разбрах, че ченгетата имали професионален празник и щели да репетират парад някакъв. Ами честит да им е, да заключат пищовите в шкафчетата и да ударят по един гроздомицин по случая ;)

Все пак можеха да си пуснат маршовете след протеста, а не да заглушават хората.

Повече за нещата от протеста – когато подготвя и кача всички снимки. Иначе за Странджа има добри новини – прокуратурата се е самозадействала и е отменила решението на съда, с което се отменяше заповедта на министъра за определяне на парка. (Сложен изказ, юридически. После на нас философите казват, че сме говорели завъртяно;)

Така че за Странджа вече започва да се чува и може би все пак има шанс. И можем да погледнем и към строежите в Пирин, Рила и Витоша. Поне като сме почнали ;) Лека нощ!

Място на протеста за Странджа, 4 юли

Преди малко ме помолиха да разпространя това, което е вече новата информация в появилия се отново сайт на flashmob-а за Странджа.

Не е забранен протест пред Археологическия музей и на мястото на бившия мавзолей. Все повече хора призовават протестът да се проведе там, а не пред партийния дом.

Изрично в закона за събиранията е спомената сградата на парламента, тя е с особен статут и ако не ни разрешават там да се събираме, като нищо могат да употребят и сила. Защото бившият партиен дом днес се води “народно събрание” и попада в защитата на закона в този случай.

Същото е положението и с президентството, и то е с по-специален статут явно.

На мен не ми се проверява дали е точно така написано, затова и аз предлагам на хората да идат пред ахреологическия музей и при мавзолея. По-далече от кордоните с полиция.

И още нещо – този път не се блокира движението, протестът има за цел да е масов в пешеходните зони. Нека покажем, че сме много и че гласът ни може да се чува дори и без блокиране на кръстовища! ;)

Място – археологически музей, бивш мавзолей, а също и наблизо на официално разрешения митинг пред театъра в градската градина. 19:30 часа. Събираме се за кратко на необявените места, най-много половин час и се разотиваме.

Протестирайте си, играйте си…

Преди малко за кратко страницата на спонтанния протест за защита на парк “Странджа” изчезна. Беше заменен от стандартна тестова страница на Apache от GNU/Linux дистрибуцията CentOS. Не знаех на какви системи хостват в hit.bg, а и не ми се проверяваше. В първия момент реших, че някой е отровил DNS-ите при мен, после си казах, че може и да е deface-нал нарочно сайта за привличане на внимание.

Да, ама не – след още пет минути цялата страница е официално изтрита. Показва се подразбиращата се страница на hit.bg за грешка 404 (not found). Няма я и все едно никога не я е имало.

Дали е съвпадение, че малко преди това обичният ни кмет, дето имаме за полицай (или беше обратното, мне, май беше пожарникар, който се прави на генерал) е казал пред журналисти “Момчета, не си играйте на революционери!” по адрес на протестиращите.

Логиката е следната:

Имаме ЗАКОН. Този ЗАКОН трябва да се спазва, щото иначе – акано. Който не спазва ЗАКОНА – в кауша. Законът, който се спазва в българия е все такъв, дето има нещо общо с МВР. Защо никой не спазва законите за строителството, защо никой не спазва правилника на парламента (искам името на депутат, който е присъствал на всички заседания и не е гласувал с чужда карта!)?

Защото сме бандитска държава. Не че ние гражданите сме бандити – самата държава си е бандитска. Властта е изградена от бандити (не визирам никого конкретно, разбира се). Които могат да казват “Гражданите имат право да протестират, но само както, когато и където аз им разреша” (или нещо подобно, няма значение) и след това да спят спокойно.

Обаснението на кмета Борисов за натиска за пренасяне на протеста пред театъра:

1) Идвал някакъв немски министър точно по това време. Не било хубаво, да не сме се излагали пред германеца.

Значи гражданите са някаква измет, папчач, която ще изложи страната (или управлението й, или кой знае какво, може би самите тези граждани). Байганювците, прошляците и хулиганите, които немецът не трябва да вижда, щото кой знае какво ще си помисли! Че то при него няма протести, не – как да има, там само яко полиция навсякъде и навсякъде кметовете идват от силови структури.

2) Софиянци не трябва да бъдат наказвани с блокада. Дори и в името на най-благородна кауза кметът няма да разреши блокада на центъра на двумилионен град.

Така казва в интервюто – значи за него най-благородното нещо е да не се блокира двумилионен град. Е, всеки с принципите си.

Уточнение: Обявеният за днес протест не включваше блокада. Обявено беше само кратко, най-много половинчасово присъствие на тотоара пред “партийния дом”. Показен спонтанен протест. Нищо друго. Къде видя кметът призив за блокиране на движението?

Да, може да има провокатори, които да “завлекат” хората към блокада. Но това не е политически митинг, на който отиват случайни хора, а събиране на интернет-грамотни (в подавляващата част) защитници на българската природа. Нормалното нещо на такъв протест е всеки да следи своите реакции и реакциите на приятелите си и да се пази от провокиране. Защото знае защо е там и знае какво може да направи полицията.

Накрая:

Никой не иска да се конфронтира с полицията, сакън! Вярно, че чисто формално погледнато всяко блокиране на кръстовище следва да се премахва с полицейска принуда. Но никой не трябва да гледа на законите чисто формално!

Винаги има златна среда – хората имат право на кратък спонтанен протест, чисто човешко право. И винаги такъв протест може да бъде изтърпян, изчакан и безмълвно разрешен. В разумните му граници във времето.

В крайна сметка е важно не законът да ни формира, а ние да формираме законите. Това е добре всички властимащи да си припомнят преди лягане, защото днешните недоволни младежи са тези, които ще решават съдбата на обществото утре. Може би с нови закони, ако се запази обществената система. Може би с публични изказвания, ако се открие начин за по-силно местно самоуправление или друга анархична форма на обществен ред по места. Кой знае…

За правото на протест

Живеем с тревогите на граждански протести. Учители и лекари искат по-добри условия на труд и по-високо заплащане, адекватни на социалната роля на професията им. Как реагира обществото – изчаква в мълчаливо съгласие с протестиращите. Как реагира властта – образователният министър обяснява с чертеж на учителите че “пари нема”, а полицейският министър пуска компромати за лекари.

После съдът, сезиран от община Царево и еко-министерството постановява, че такова нещо като природен парк “Странджа” всъщност няма. Не били определени точно границите му. Фирма, която строи в доскоро китното селце Варвара разни бетонни коптори (и се казва “Краш 2000”, както каза един приятел тези дни “е не му ли казваш на това подходящо име за строител”) първо подава и тя жалба, а после веднага след решението на съда я оттегля. Шефката на фирмата на доста объркан български обяснява в предаването на Милен Цветков преди малко, че тя много обичала природата и затова оттеглила иска си. Аз пък си помислих, че го е оттеглила, защото вече е имало решение в нейна полза, ама нейсе.

Как реагира обществото – няколкостотин човека, млади и стари, но повечето младежи се самоорганизират в спонтанен протест. Блокират за по половин-един час най-много централни кръстовища в София. Има обявени протести и в други градове, но не зная дали изобщо са се събирали хора там.

То ако са били по-малко от стотина няма смисъл – минава двойка полицаи и ги наплашва да се разпръснат. Така се прави – полицията има специални разпоредби за предотвратяване на събирания на хора. Наричат ги “нерегламентирани” и “необявени” събирания.

За да протестира днес човек, трябва да има разрешение. “Моля другарко, имам пиш!” Да, вярно – събиранията били с уведомителен режим, а не с разрешителен. Трябвало да кажеш на полицаите къде да те търсят и кого да търсят, ако нещо се обърка, а не да чакаш разрешение. Странно защо тогава протестът срещу акциите на полицията против торентите беше “изнесен” от Бат Бойко от центъра чак в Южния парк. Уведомителен режим, друг път.

Всички протести в България са не с уведомителен режим, а с режим “изнася й на властта”. И понеже най-често се протестира именно срещу властта, затова успех имат единствено протестите, които в крайна сметка “изнасят на властта”.

Таксиджиите за нула време “притиснаха” всички. Защо? Колко ли скрити интереси има в таксиджийския бизнес? Ще кажете, че е параноя – не, не е. Публична тайна е, че такситата подпомагат активно проституцията и дори понякога джебчийството. Такситата имат договори с всякакви транспортни съоръжения – то не е аерогара, ж.п.-гара, автогара, то не са централни магазини. Никоя община не може да си позволи да са незадоволени така активни в разпределението на териториите бизнесмени, фирми, че и отделни шофьори.

А Странджа? Кой знае за нея, къде е тя и какво общо има с интересите на общината и на полицията? Никой, някъде към турската граница и нищо.

Затова на един от видеорепортажите в мрежата за блокирането на “Попа” се чува съвсем отчетливо как един от полицаите се възмущава на обясняващия нещо младеж. “Ама не трябва така, не е редно, ние си вършим работата – а вие знаете ли че има начин да направите това, има си професионален начин, само е трябвало да го спазите!”

“Професионален начин” на протест. Нямам думи. Това е понятието, до което достига тренираният в полицейско ежедневие разсъдък, когато мисли “правилния” начин за протестиране.

За сведение на съгражданите полицаи – “професионален начин на протест” е нещо като “тероризмите”, с които ежедневно ги стряска духащият от САЩ вятър на социална параноя.

Да спасим Странджа! И не само нея – да спрем превръщането на страната ни в така нужния явно кенеф на Европа. Или поне да опитаме. Вече сме големи, вече разбираме. “Имаме пиш”, но не искаме разрешение.

Отглеждане на дете. Колики.

Плачът

Бебешкият плач е нещото, което приковава вниманието ви веднага. Ако се опитвате да се занимавате с нещо друго, например да пишете, четете или говорите с някого, в момента, в който детето ви се разплаче изведнъж забравяте всичко. Забравяте къде точно сте, какво правите и докъде сте стигнали. За половин секунда всички мисли спират и колкото повече усилия полагате да се концентрирате върху нещо странично и различно от детегледането, толкова по-трудно ще ви е при всяко прореваване или измрънкване.

От само себе си ми се появи едно сравнение и като че ли пасва идеално за описание. Когато бебето се разплаче, измрънка недоволно или още повече когато се разреве с глас, мозъкът ви се рестартира. Трябват секунда-две за възвръщане на вниманието, макар то да е вече внимание в условия на стрес. Неприятното е, че когато детето има колики рядко интервалите в плача са достатъчно дълги. Стигат само да се окопити човек, за избърше студената пот от челото и да се опита да си довърши работата.

Така е когато се опитвам да работя край детето. (А аз нямам къде другаде;) Когато се занимавам изцяло с гледането на бебето – успокояване, игри, песни – тогава плачът не е така разбиващ концентрацията, макар да е ясно, че на всеки сърцето се къса когато плаче бебе. Краси също изнемогва понякога.

Коликите

Всички бебета ги имат. Добре де, може би почти съвсем всички. И аз, сигурно и вие сте плакали като малки неколкомесечни бебоци. И сме будили родителите, понякога и сме ги ядосвали с плача си и изтезани от недоспиване сигурно са давали мило и драго, само и само бебето да поспи спокойно няколко часа. Че да поспят и те.

Коликите са пряко свързани с плача, за който казвах. Може би този рестартиращ мозъка плач е точно плачът от колики. Детето се извива, стиска юмруци, цялото зачервено крещи с все сили и разтреперана брадичка.

Самите колики се причиняват от засядане на пяна от газове в червата. Когато процесът е уравновесен и газовете наистина се отделят от обработваната течност, тогава те се изкарват навън с изпръцкване, като част от тях преди това се абсорбира от стените на червата. Но когато мехурчетата с газове са много малки и много на брой, се образува пяна, която “засяда” в червата и не може нито да се изходи, нито газът в нея да се отдели или абсорбира. Всички лекарства против колики имат за цел размиването и разграждането на именно тази пяна. Някъде след третия месец процесите се нормализират, сложната система в човешкия чревен тракт заработва изцяло и коликите не се появяват.

Чайове и капки

Малко са нещата, които могат да се направят за успокояване на колики. Наричат тези болки “тримесечни” и явно наистина са си такива – трябва да се изтърпят до около тримесечна възраст. Има всякакви бабешки рецепти за чайове, има и купешки препарати – от билкови чайове до капки против газове.

Повярвайте – всичко зависи от детето, от неговата чувствителност и от начина, по който протича “влизането в ритъм” на червата му. Няма универсално лекарство срещу колики. Ако някой рекламира такова, значи лъже.

Ние опитахме различни лекове с минимален, в най-добрия случай, ефект. Можете да пробвате с отвара от семена на копър, отвара от анасон, чай “Бебезан” (билкова смес от няколко подобни растения), готови чайове на “Хип” и други подобни фирми. В аптеките има цели рафтове с такива илачи – не се шегувам, наистина. И както например при спиртните репеленти против комари и тук няма истинско решение.

Друг вид лекарство са капките от типа на Еспумизан и Саб-симплекс или чужбинското и трудно намираемо Инфакол. Има няколко варианта и няколко търговски имена, но тези са най-известните. Общо казано това са емулсии, които действат изцяло на физичен принцип. Не взаимодействат химически в тялото и се отделят в същия вид, в който са поети. Действието им е такова, че премахват пяната в червата, от която идват коликите. Повърхностното съпротивление на емулсията е такова, че при досег пука миниатюрните мехурчета и така разгражда пяната. Имайте предвид, че тези капки са нож с две остриета – много често запичат детето и после то се мъчи дълго. Както казах, универсално решение няма…

Гушкането

Бебетата нямат още изграден начин за справяне с болка и уплах и често изпадат в паника. Тази им тревожност е като верижна реакция, защото ги фиксира върху болката, оттам се повишава паниката и тревожността. Затова най-добре си гушкайте децата, пейте им, говорете им и ги успокоявайте. Помага.

За колики също така е полезно лекото притискане на коремчето. Например с гушкане или с държане на коляно. И в двете пози се улеснява оригването – а то е много важно, защото погълнатият и неоригнат въздух само засилва коликите. А бебетата постоянно гълтат въздух. Особено ако се хранят с биберон, с лъжичка или ако имат някакви функционални проблеми с гълтането.

А иначе болката от коликите е нетърпимо силна. Затова бебетата така отчаяно реват и искат помощ. Карането и викането няма да ги спре – тях просто много, много ги боли коремчето.

Когато възрастен човек получи колика (случва се, макар и рядко) болката е сравнима с тази при перитонит. Който не знае, перитонитът боли много. Наистина ужасно много.

На смени

Не мога да си представя как сам родител се справя с всичко това. Може би ако помага някоя баба и/или дядо. Може би затова има традиция бабите да са винаги “наблизо”, а и самите те искат да помагат постоянно.

Но колкото и хора да се струпат вкъщи да помагат, винаги най-важното си остава мама и татко да си помагат взаимно. Особено за успокояване, защото бебетата като че ли усещат всяка нервност. Тъй че – гушкайте си бебетата, гушкайте се и вие и просто издръжте три месеца.

Ние сега сме в началото на третия. Стискайте ни палци ;)