Monthly Archives: August 2007

BlogDay 2007

Това ми участие ще е за втори път, миналата година писах за BlogDay 2006. Инициативата “blogday” малко ме обърква пак, може би защото неща от рода на “седни и пиши, днес трябва” никога не са ме трогвали. Става малко като верижните статии, само че по-“спешно”. Е, не ми е неприятно — ако беше нямаше да пиша изобщо. Просто ми е чудно кой сайт да включа. През тази година намерих много блогове, четох голяма част от тях и също така значителна част изтрих от четеца и от отметките си. Някои с удоволствие. Може би около две години вече опитвам да вирея колкото мога повече в блогсферата. Дори търсенето си прехвърлям в блог-търсачки — когато е ясно, че темата няма как да не е обговорена от блогъри, ползвам такива търсачки. Прави са като казват, че при търсене в блогсферата човек се натъква на много по-малко, даже пренебрежимо малко спам.

Та към темата. Трудно, лесно — няма как, ето ги в случаен ред…

Mix – блогът на Kanew може да ви е попадал пред очите, може и да не ви е впечатлявал като някой от поредните супер-мега трафик-разбиващи блогове. Канев пише както си му е редът — личен дневник, с неща от първо лице и насочени към читателя. При него няма лъскави крещящи блог-примеси като “ние трябва да”, “приоритети на юзабилити”, “да протестираме”, нито има нещо, което да си личи, че е писано за повече трафик и рейтинг. Когато ви стане леко носталгично за ония времена преди година, когато хората пишеха за себе си, а не за агрегатори, търсачки и реклами от гугъл, вижте историите на Канев.

Dagranov – Илиян Даргънов пише отскоро и се надявам това тук да не го обърка по никакъв начин — не се заблуждавайте, макар и съвсем нов, блогът е интересен и списван с грижа и внимание към важните детайли. Интересите му са свързани с фотографията, авиацията, астрономията, уеб-стандартите и ползваемостта на страниците. Може би не точно в този ред, но винаги подредени интересно и разказани увлекателно. Лиценз – някои права запазени, CC-BY-SA.

Winter is comming – Ели е дизайнер с правилна нагласа към музиката и приятелите. Имам предвид, че ги цени, събира ги и ги слуша, а не ги ползва само за фон, както правят други. Разбрах за блога й наскоро и по тъжен повод. Но след като знаете блогове на философи, които са линукс-сисадмин и фотолюбител, продуктов мениджър в онлайн-фирма, пътуващ докторант и филолог, сега се запознайте с Ели, която е музикален фен и графичен дизайнер. Без да се стреми със сайта си да печели някакъв ресурс, Ели просто успява да пише лично, от първо лице. А нали блоговете бяха за това, remember? :)

Velqn – Велян е спорно дали е с нов блог, но мен поне ми харесва с това, че успява да направи всичко около сайта си интересно, занимателно и в същото време ценно. Определено това е един от най-обгрижваните откъм визия блогове, които следя. Не казвам, че е с идеална ползваемост, а че Велян редовно се грижи нещата да стават не идеално, но по-добре. Но за него и други ще кажат и линкнат за BlogDay, няма да говоря повече ;) Лиценз – някои права запазени, CC-BY-SA.

Assenoff – Асенов пише доста за свободен софтуер и за нещата, които са близки в ежедневието на системния администратор. Който по определение трябва да работи с GNU/Linux и да е хевиметъл. И той като Велян не е неизвестен, но си позволявам да го промотирам, защото с особено някои от статиите си напоследък ми връща онази нагласа, за която все говоря тук по-горе. За писането за себе си и за подразбиращото се, но ненатрапвано обръщение “ти” към читателя. Особено с текста “Моят хеви метъл”. (Като проверявам препратката, сега виждам, че и той ме е свързал за blogday. Да не заподозрете заговор някакъв :) Лиценз – някои права запазени, CC-BY-NC-SA.

Станаха пет. Уж ми беше трудно да започна, а сега ми се ще да сложа още два или три пъти по толкова. Никой да не се “сърди”, подбрах адреси, които не съм споменавал досега и които не съм свързвал преди. Всъщност какво ти сърдене, животът продължава и както казахме най-важното в блогването е човек да може сам пред себе си да си отговори защо го прави. Такива цитирания и обяснения от външни хора (мен в случая) са си малко “алабала и дрън-дрън”.

И формалната част — адрес на инициативата BlogDay и на етикета в Technorati.

Разхвърляно 06

Обичам “разхвърляните”, дават повече простор. Може би не само в текстовете тук, а и наживо. Има хора, които се вманиачават по формалния, общоприет, конвенционален “Ред” и смятат, че са подредени. Аз се чувствам добре, когато мога да намирам нещата си, а не когато са подредени като аптекарски шишета. Ако двете съвпадат — хубаво. Но най-често когато някой ми “подреди” нещо след това с часове не мога да го намеря. Веднъж така пропуснах изпит в университета. Търся си аз цяла сутрин студентската книжка, преравям всички места, където съм я оставял и където е логично да е, но не я намирам, закъснявам и отивам да видя колегите на излизане, вече настроен да ходя втория ден. А майка ми точно предния ден ми била “подредила” бюрото и оставила студентската книжка на видно място подравнена в единия ъгъл. Знаела, че ще ми потрябва, но аз не съм открил реда, по който да я намеря.

Снимането е много лично занимание. Леко се скофтих, като видях, че от може би два месеца почти нямам кадър, който да ми харесва. Нещо повече, от който да съм доволен като етюд, като междинен резултат в ученето и задобряването в нещо. Просто няма. Снимах почти всяка събота може би около два месеца. Все с приятели от фоторазходките, тръгнали от urbanstyle.org, после и на сесии с модел на simplestudio.org. Страхотно е, спор няма — всеки път ми действа амбициращо и ентусиазиращо. И все си мисля, че в картата съм събрал поне няколко добри кадъра. А когато ги видя на голям размер на новия монитор, направо ми се отщява да снимам. Не зная какво ме променя, дали огромните нерви около липсата на достатъчно проекти за работа, дали грижите и тревогите около Светли, дали това че не съм снимал на филм може би цяла година вече…

Избори някакви пак се задават — този път отново ще ни лъжат, че има местно самоуправление и че наистина си избираме управата на общината. Малките кметове пак ще се назначават, доколкото разбирам, за общински събетници отново ще се гласува пропорционално по партии, доколкото разбирам. А досегашните ясни кандидати за кмет на София са един от друг по-големи гламчовци. Бойко Борисов продължава да си развява полицейския кон и да се прави на “яко момче от народа”. Тити Папазов, дето сме го виждали по телевизора как заеква в скороговорки в интервюта за баскетбол ще “спасява” града. СДС казаха нещо от сорта на “повече свобода и по-малко държава”. Пламен Юруков спечели бързо интереса ми с такова казване и не сгреших в първата преценка, че или съветниците му са философи, или той самият е забъркан така. Не зная дали изобщо може да направи нещо, но поне това, че има свой си бизнес малко го оправдава — нагледали сме се на безброй политици, които влизат в кацата с меда за да лапат, щото нямат откъде иначе. Не може само един такъв факт да приспи анахристичното в мен, но засега поне външно Юруков е доста добре премерен в казванията си. Нещо повече, обяснява ги, за разлика от останалите, дето като папагали повтарят написаното от съветниците им и знаят само да сучат локуми в интервютата.

Рекламите от автоматични кампании и тяхната приложимост към малките сайтове и личните дневници е напоследък “гореща” тема. Не, няма да казвам “за” и “против” отделен сайт за реклами, няма и да обяснявам как и защо съм сложил реклами. Който иска, може да се запише за рекламите през моя референция и да пробва сам. Но няма да агитирам — накратко не съм доволен от автоматичните реклами. Те вършат работа за сайтове с голям трафик и “случайни” потребители. Личните страници не са нито достатъчно посещавани, нито човек може да си прави гаргара с посетителите си. Правилният начин е да се рекламира нещо конкретно, като човек се договаря за твърди и реални пари. Блогът е ресурс не защото по някаква случайност този месец е “направил” еди-колко си посещения, а защото аудиторията му е профилирана. И посетителите са читатели, които се връщат, за да четат пак текстове по темите, по които се пише. Най-адекватната реклама в лични дневници е насочената към читателите и щадяща ги. А това с автоматични кампании не може да стане — дори и да са “контекстни” пак не е достатъчно премерено.

Градът се е напълнил със селяндури. Не хора от село — на село има страхотни хора. “Селяндур” е нещо като “градски идиот”, само дето си е наред психически. Та напълнил се е. Не зная кога е станало и само мога да предполагам как. Но лека-полека селянията е масовата градска култура вече. Да си “ърбън” в класическия смисъл вече е старомодно, днес най-градското нещо е да опънеш барбекю между блоковете, да извикаш родата от кюстендилско и граовско (нищо против областите, имам и аз роднини и оттам) да си докарат москветата и “новите” голфове. Да се събираш така по потник или без през ден след работа, да вмирисваш цял квартал на скара. Но да си е твое, “частно”. На общинска земя, ама какво от това? Че то тука единият ти дядо е имал къща навремето, преди лошите да му я отчуждат, да построят тия грозни блокове на нейно място. Вярно, имаш три апартамента в тях, ама това не ти пречи да се държиш навсядъке като у вас си. Не е и лошо да си бетонираш в градината пред блока две пейки с маса между тях. Не, не пейка на алеята, както го прави (тъй де, не го прави) общината — в градинката, за да може да си пиеш ракийката, да бодеш доматите и да плюеш люспите наоколо. Докато викаш “ай наздрай, комши! аа, тука ного убаво стана!”. Нищо, че майките с деца нямат къде да седнат, нали си си сковал маса с пейки в земята, дето е на единия ти дядо! Че може привечер и белотец да се удари, а така! Пък и колата ти е “паркирана” удобно, тука под балкона, дето си я ремонтираш и дето й преточваш маслото в “тревната” площ

Както ми каза един таксиметров шофьор преди месец-два “айде, айде, сега у Перник ракията че вадат от хладилнико, стига сам работил”. А твърдеше, че е от моя квартал. Сигурно “другият дядо”…

Та някой ден общината трябва да започне пак да отчуждава земи. Не масово и не на обикновените хора. А на тия, дето откраднаха толкова неща и построиха на бивши общински земи молове, автогари, бизнес-сгради и какво ли още не. Лека-полека след години общината ще започне да си събира пак ресурса, с който сега все още се хвали, че “била богата”. Ще започнат да работят и контролните общински служби. Например разните там озеленявания, строителни контроли и т.н. Трябва да започнат. Защо ли — защото цялата тая общинска земя, дето й казват “общински терен” е и моя. И твоя, и на всички, дето сме заедно в общността, жители на общината. Общият интерес е интерес на всички и затова е по-важен. А най-важен е този интерес, който крепи общността, който е жизненоважен за правилното и подреденото й съществуване. Този интерес няма начин да е частен, той винаги е общ.

Друг е въпросът, че никога не е управляван както трябва. Но все някой ден и това ще стане. Общото го изисква. Само дето не вярвам да стане с избори…

Настройки за търсене

Заслужаващите си уеб-четци в дистрибуциите на GNU/Linux често идват с настроено търсене в една известна търсачка. Някои имат вградена възможност да се избира между няколко адреси, но най-често подразбиращото се търсене е именно в Google. Как да променим това за отделните уеб-четци? За примера използвам AltaVista, която се справя толкова добре, колкото и въпросната известна търсачка, но е далеч по-лека и ненатрапваща се. Докато си търся търсачка, AltaVista е много адекватен междинен етап за мен. Ето с примери:

Epiphany Уеб-четецът на GNOME е без изнесена в менютата и прозорците настройка за търсенето. Това следва концепцията на GNOME HIG, според която потребителят не трябва да се зарива с настройки, които ползва веднъж на дълго време. За да промените търсенето в Epiphany, отворете about:config и потърсете настройката “keyword.URL” и заменете подразбиращото се “http://www.google.com/search?ie=UTF-8&oe=utf-8&q=” с “http://www.altavista.com/web/results?itag=ody&kgs=0&kls=1&q=”. Когато следващия път напишете някакъв текст в адресното поле, ако текстът не е DNS-име на сайт, ще се зареди резултатът от търсенето му в AltaVista.

Galeon Предишният четец на GNOME, който проправи пътя на идеята “the web. only the web.” в противовес на всичките безброй екстри и приставки, които затрупваха уеб-четците. За съжаление Galeon се сля с Epiphany преди да стане осезателна нуждата от бързо търсене и то с друга търсачка. В Galeon може да си направите отделно поле за търсене. Създавате папка с отметки, която да се показва като лента с инструменти. И в тази папка си създавате “умна отметка” с адрес като даденото по-горе търсене в AltaVista. В лентата ще се появи поле, което ще зарежда резултати от търсене на въведения текст.

Konqueror В програмата на KDE за преглед на файлове и уеб-страници от менюто “Настройки” -> “Настройване на Konqueror” -> “Уеб съкращения” може да се избере подразбираща се търсачка. Под списъка с уеб-съкращения има падащо меню с търсачки, като по подразбиране е избран записът “Google”. Списъкът в това меню е дълъг и съдържа различни предварително зададени комбинации от търсачки и техни настройки.

Kazehakase При режим “expert” в “Edit” -> “Preferences” -> “General” -> “UI Level” вдясно от полето за адрес се появява още едно поле, което е за търсене. Всъщност в Kazehakase всички полета са “умни отметки” и можете да ги настройвате и редактирате с десен бутон -> “Edit smart bookmark” върху тях. Самото поле за адрес е такава отметка и неговото поведение може да се промени също (макар че едва ли ще е по-удобно). В настройката на отметките за търсене в Kazehakase има последователност от адреси в дясната колона, които се използват в зависимост от условията в лявата колона. Отляво има регулярни изрази, които се сравняват с въведения текст. Например редът “^b:(.*) http://bugs.debian.org/\1” търси съвпадение в докладите за грешки на Дебиан при въведен текст от типа “b:sometext”. Параметърът “\1” означава въведения текст. Подразбиращото се търсене обикновено е на последния ред и отляво има “(.*)” За него отдясно задаваме “http://www.altavista.com/web/results?itag=ody&kgs=0&kls=1&q=\1”

Iceweasel (наричан още Burningdog, Firefox) няма лесен начин за задаване на ваш си адрес за търсене. Поне няма в подразбиращата се инсталация, иначе има огромен брой приставки, някои от които ще свършат работа за това. По подразбиране има поле за търсене вдясно то адресното, което може да се превключва между няколко възможности с бутонче от лявата страна. Най-отдолу на списъка от десетина имена има настройка “управление на търсачките”, откъдето можете да пренаредите, изтриете или да вземете нови записи от страницата на Мозила. Дори и там нямаше нужната в момента AltaVista. В about:config също не се откриват говорящи настройки, които да добавят нова търсачка. Тъй или иначе под Дебиан Iceweasel е много бавна програма, поне сравнена с другите споменати. Гроздето е кисело :)

Акции “анти-клошар”

Събираме отпадъците разделно, имаме си разноцветни кофи за стъкло, метал и хартии. Стоят си и старите, металните, в които хората изхвърлят всичко, дето не попада в класификацията “стъкло-метал-хартия”. Било защото е нещо друго, било защото е всичко. Става малко като в майтапите с прането — “бялото пране е ясно, цветното и то, ами шареното с какъв прах да се пере?”. Но добре че стоят металните кофи, защото тия новите са от някаква армирана пластмаса, дето в големите жеги прави често от кофите пушеща купчина от нещо гадно, омесено вътре с боклуци. Подпалват се кофите за боклук — о изненада, о чудо на чудесата! Все пак някой е предвидил и това и периодично из кварталите минават камиончета на въпросната “Еко”-фирма и хората слагат нови кошове.

Взеха и да им лепят разни лепенки. Първо бяха червено-бели светлоотразителни. Явно първите кофи са паднали жертва на некадърните ни шофьори, та затова ги облепят да блещукат. На мен ми допадна, между другото, че след поредния мини-пожар овъглените останки след ден-два изчезваха. Не зная дали от фирмите ги почистват или пепелта си се саморазнася… Както продължават да мигрират ятата найлонови пликчета, останали още от големите кризи с боклука. Пъплят тук-там из градинки и отмарят в храсталаците.

Та тия лепенки са интересни. Напоследък има нови, още по-интересни. Не знам дали някой ги заглежда, но впечатляват. От тях разбираме, че “вземането на контейнери и отпадъци от тях (независимо то целта) ще се третира като кражба по член” еди-кой си. Всяко посегателство, включително и създаването на условия за пожар или увреждане на съдовете пък е престъпление по друг член. Изобщо — внимавайте с фасовете.

Разбира се, това с преследването на вземането на отпадъци е уникално. Клошарите станаха престъпници по още един член. Междувременно събираме разделно. Събираме, балираме и носим надалеч…

anti clochard

Google, майната ви!

Ааааа-а-а-а, не се трае вече! Тия взеха сериозно да прекаляват. Едно след друго “нововъведенията” на интернет-майкрософта са все по-отчайващо тъпи. Особено когато става дума за търсачката. В другите услуги — иди-дойди, те и без това другите услуги в 75% от случаите са изсмукани от пръстите. Но търсачката защо пипате постоянно, това не разбирам. И то не машината отзад — нея си я променяйте и подобрявайте както искате. Така и така GNU “клекна” за GPL3 и не включи копилефта да се разпростира и до онлайн услугите. То кой ли Гугъл би ги пуснал да го включат, де.

Та вътре си пипайте, правете по-адекватно търсенето, добре — ама защо се опитвате да направите по-добър интерфейса? След като откакто се появихте и страницата си беше супер, през всичките тия години само я разваляте. Контекстни реклами — добре, всеки трябва да яде. То Google ако не са рекламите ще мине на диета направо. Платени линкове — добре, плащат си хората. Филтриране и цензура на съдържанието по георгафски и политически принцип — е, отвратително е, вярно, но се ядва. Поне нас в България не ни филтрират, само преподреждат резултатите, за да са “по-адекватни за нас”. Нови, по-тежки дизайни и интеграции с “google account”-и — е щом ви влече добре. Макар че точно акаунта в търсачката и персонализираното търсене аз не зная някой да го ползва нарочно. Всеки или не го ползва, щото няма акаунт, или не го забелязва, защото не му обръща внимание.

Обаче тая “новост” вече почти прелива от ръба. Цитирам: “This warning message appears with search results we’ve identified as sites that may install malicious software on your computer”. Въй, верно ли? Я-я-я, колко интересно! Ами да се опитат, да заповядат — има браузъри, чиято цел не е да инсталират каквото видят. По-нататък: “If you click the title of the result, you’ll be shown the following warning rather than being taken immediately to the webpage in question”… Абе аз с вас ли искам да си говоря или искам да намеря някой сайт?

Аман! А тая нова опция изключва ли се? Защото като гледам, екстрата я има и когато човек не е влязъл в профила си. Значи не се управлява от гугъл-акаунта. Тъй значи, от най-обикновен каталог ще ставате медия с мнение? Майната ви! От днес вече сериозно започвам да отбягвам Google. И ще внимавам какво говоря онлайн на хора с поща или джабър @gmail.com.

Търся си нова търсачка. Не искам да ползвам Google за целта, затова да питам — някой ползва ли вече алтернатива? За предпочитане на компания, която има проверима подкрепа за свободния софтуер. Или някаква разпределена мета-търсачка (ако са се появили истински работещи вече).

Jingle в джабър, на каква цена

Може би най-накрая ще видим първото внедряване на библиотеката Jingle в джабър-клиент. Има разни опити с Psi, но там кой знае кога ще има нова версия. Liorithiel писа снощи, че има работеща версия на Gajim, в която е вградил поддръжка за пренос на глас и данни с библиотеката Jingle на Google. Проектът е част от ежегодните вече спонсорирани конкурси Google Summer of Code. Всичко това е добре — не че гласовите разговори са най-важното нещо за направа в XMPP-мрежата, но все пак… Нали често някои хора се заглеждат към “лъскавините” на Skype и други нестандартни софтуери — ето, съвсем скоро ще има работещ глас, видео и т.н. и в джабър-клиент.

Следващата версия на Gajim ще е с пренос на глас явно. Това е добре, дано след това лека-полека и този, и други клиенти се ориентират към нещо доста по-важно — например работа с PubSub от страна на клиента и всичките нови функционалности, които ще произлязат от това.

В една кратка статия споменавам Google вече за трети път. А пък изобщо не става дума за тях. Да, всичко е добре… но не е ли малко странно? Пак си припомням как дълго време гигантът, казано направо, пречеше на разработчиците на Jabber/XMPP и всяваше смут със своите слухове за супер-дупер библиотеката libjingle, която като пуснат, ах само като пуснат. [1] [2] [3] Съвпадение ли е, че след този шум и премълчания, но очевиден дискомфорт в средите от намесата на Google в една свободна общност, на практика няма голям ентусиазъм и бурни развития на отделни проекти? Да, EJabberd ги спонсорират и сървърът става все по-добър. Да, OpenFire успяха да завихрят нова общност и също правят все по-добър сървър.

Но къде са малките проекти — допреди две години никнеха като гъбки. Не, не е станало ужасно по-сложно да се започне начисто нов джабър-проект. Съгласен съм, не е нужно да има безброй различни по име и външен вид, но еднакви отвътре програми. Но това многообразие е белег на самата свободна общност — още отдавна ни казаха “release early, release often”. И аз имах идеи за клиент, а днес даже не си спомням подробности, че и не виждам смисъл да ровя наново. Защо е така — дали не се подобрява качеството и нивото на пазарния продукт, но за сметка на онзи ентусиазъм, от който тръгва всичко? За който ентусиазъм, в крайна сметка, са всичките усилия за свободен софтуер.

На мен поне ми мирише на Гугъл. Има много други фирми, които правят “акани неща”, но нито една не може да се мери по мащаби с нашите “don’t be evil” приятели. Опитвам от няколко дни да намеря достатъчно добри неща за мрежата, които Гугъл са направили и така да “компенсират” всичко, което осират. Това с Jingle е само малък пример — те дори имат цели услуги, които прецакват въздуха на други, нормални доставчици. Например Blogspot/Blogger.

Във всеки случай аз ще ограничавам все повече използването на услугите на тази фирма. Повечето от услугите им са ми ненужни, ако са качествени или несигурни и опасни, ако са калпави. Преглеждам какво съм им ползвал през годините и отписвам нещата едно по едно. Като гледам, без алтернатива засега е единствено търсачката.

Но то и за това идеше реч навремето, нали? Търсачка. Само търсачка. Хм… добрите намерения…

Добри го няма

Миналата седмица разбрах и още ми е някак тежко. Почина един човек, когото почти не познавах, но винаги усещах, че е точен, някак близък като някой, който не е в компанията ми само защото не сме имали късмета да се “засечем” по-рано. Ели ми каза в разговор точно преди седмица. А и Ели ми е близка и тя сега е тъжна.

Запознах се с Добри по работа — преди да започна в НАП, откъдето се махнах с огромно удоволствие няколко месеца по-късно. Ели беше казала още отдавна, че фирмата, в която е дизайнер може да си търси админ. Помня, че беше преди доста време и бяхме на балкона на квартирата на Мила и Венци за по цигарка и да си полафим на тихо и проветриво. Рядко сме се засичали с Ели на купони там след завършването. А тогава и Венци беше жив още, може би беше рожден ден на малката или пък на него.

Аз й казвам, че най-вече ще се радвам да работя с нея, но тогава беше първото ми опитване да работя сам и й обясних. След няколко месеца си търся вече работа и се разбрахме да ида да видя дали ще ми хареса при тях. Това беше едното от предложенията, другото беше при данъчните. Да ме питате сега да ви кажа в прав текст защо не отидох там и не приех предложението на Добри… не мога да ви кажа. Хареса ми много повече, но някак се “жертвах” за другата работа, може би търсейки сигурност, не зная. Когато след това на няколко пъти се търсехме за работа — я аз си търся, я на него пак му трябва админ — все си казвах, че има време. Има време и някой ден ще ида да работя там. Защото ми допадна как говорихме на интервюто, защото е сериозен и точен, пие бира и слуша правилна музика. Така подразбрах, не успях да се уверя сам.

И сега е починал неочаквано. Подробностите са за статистиците. Не са важни за хората, които се замислят сега за него. Инцидент на магистралата, за който изобщо не е бил виновен. Не че има значение днес. Не че има и значение, че се е връщал от почивка и че е говорил с колегите си преди тръгване. И че се е радвал и е бил нетърпелив да се гмурне отново в работата с приятели наоколо.

Нито пък има значение, че аз често се сещах за него и за работата с него и всеки път си казвах, че някой ден, някой ден… Няма значение, защото там, където и както е, предполагам не му трябва линукс администратор. Замислям се и за това, че беше на моите години, че даже и малко по-малък. Какво става, нормално ли е? Да не би да е време вече?!? И ако не е, тогава защо така някои си отиват?

BgFotoNET – отново добра идея и лошо изпълнение

Вярно, често критикувам нашенските фотографски сайтове, но някой може ли да стане и с ръка на сърцето да каже някой наистина добър фото-сайт? Има хора, дето се превъзнасят по руските портали, но с един бърз поглед ще се убедите, че и те са отвратителни като сайтове. Защо е така? Може би вкусът на нашенеца фотограф е притъпен от ФотоФорум и Фото-Култ? Може би защото има цяло “поколение” любители-фотографи, които откриха Интернет и компютрите по неподходящ начин, водени технически, правно и донякъде и естетически от “стожери” като ФотоФорум? Сайт, който има за основна цел да създава и поддържа флеймове, за да може да му се качват постоянно посещенията. И съответно собствениците му да си купуват коли с парите от рекламите.

Те и рекламодателите са виновни — чули-недочули за реклама в мрежата и хоп — да се рекламираме и ние. Добрата реклама винаги е премерената и съобразената с аудиторията. Не само с покупките на аудиторията, а и с вкусовете й. Не може когато някой потребител ти каже “много са ти рекламите” и те наистина са много, ти да му казваш “ами то безплатни неща в Интернет няма, ще търпите”.

Оставям настрана тоталното неразбиране на авторските права, което възпитаха през тия години ФотоФорум и Фото-Култ. Най-важното нещо изведнъж стана да се караме с вестниците, които публикуват със “снимка Интернет”. Никаква възможност за избор на лицензи и на всичкото отгоре най-долу винаги се мъдри “всички права запазени”. Иначе правата били на съответните автори, обаче сайтът можел да ползва всяка снимка както прецени за свои си нужди. Затова днес когато кажеш на фотограф, изкушен (или “израстнал” фотографски) изцяло от тези родни сайтове за неща като “някои права запазени” или отказ от издателски права, веднага те гледат подозрително, че нещо май искаш да им откраднеш.

Но и това е друга тема. Или може би не съвсем — и BgFotoNET отдолу има текст “All Rights Reserved”. Даже два пъти — веднъж за небезизвестния PHPNuke (ако се чудите кой го ползва днес, ето пример) и втори път за цялото съдържание. Вярно — този сайт няма почти никакво потребителско съдържание, освен във форума. Повечето са новини и малко ревюта.

От доста месеци вече от бегефотонет правят нещо като видео-списание, казват му “BgFotoNET TV”. Идеята е добра, радва (не, не съм го гледал). Макар и доста закъсняла — във времето на масовите видеоизлъчвания да слагаш файл за изтегляне и да нямаш удобен начин за гледане на старите епизоди е толкова… хм, толкова Web 1.0…

Изпращат хората писмо за всеки нов епизод. Оставям настрана правописните грешки (“за вЪВ бъдеще”, “настройките на ВашияТ акаунт” и т.н.) — много други сайтове също имат нужда от грамотни редактори. Направи ми впечатление нещо друго. Писмото е пратено от admin@bgfoto.net до newsletter@bgfoto.net. С копие (видимо CC, не скрито копие BCC) до точно 420 адреса… Не зная дали това са всичките потребители, или аз съм попаднал в една от “партидите”. Но честито ми — вече имам 420 адреса на хора, интересуващи се от фотографски новини и обсъждания. Нещо повече — хора, които нямат нищо против да получават такива писма и искат да гледат видео-списания за фотография. Хвърлих един поглед… някои от имената ми говорят нещо. Тук-там няколко по-известни фотографи, домейни на студиа. Интересно.

Не е нужно да казвам, че с удоволствие се отписвам :)

В такива случаи се чудя защо ли има хора, които се учдят и дивят на бесните темпове на развитие на спам-индустрията. Само в София вече знам за две места, където се работи точно спам и се работи яко. Бас ловя, че и някои от “големите” фирми в мрежата са намесени. Пръкват се всякакви сайтове с услуги, една от друга по-ненужни. И пращат спам навсякъде, зарибяват хора да купуват “реклама” и после спамят. Та чудно ли ви се струва? Да, пощенски адреси могат да се съберат по сто и един различни начина. Но сто и един пъти по-лесно е да се абонираш за такъв сайт, дето праща вестника си с “копие до”, вместо да пишеш webcrawler за адреси…

П.П.: Пощенските адреси на сайта по-горе са леко замаскирани, за да не влизат директно в спам-роботите. Нещо, което бегефотонет не направиха за моя адрес в писмата си, но нейсе ;)

Jabber в кутия

Съвсем логично плъзна и у нас модата по Twitter/Jaiku/Pownce/whatever. През последната година има такъв шум на запад, както и Orkut беше популярен и интересен преди да влезем и ние. И да видим, че не само не е нищо особено, ами и е “evil”. И заради компанията, която държи вечно личните данни, и заради централизирането и отнемането на контрола върху профилите на отделните потребители. Да, крайно казвам и не, не е без алтернатива. Правилният опит е проектът AppleSeed — но за това друг път.

Всъщност тази туитър-мания ми прилича на една друга — по Skype. Колкото Skype е нестандартен, собственически, несвободен и съответно — във вреда на идеята за свободен Интернет, толкова и туитър-подобните сайтове объркват развитието на правилната технология. Не, не казвам “правилна” в някакъв полу-религиозен фанатичен смисъл — правилна е, защото е публикуван отворен стандарт и има имплементации, които са свободен софтуер. Казано по-просто — достъпна за всички технология. Да, говоря за Jabber/XMPP.

Някой може да каже, че е пробвал еди-кой си джабър-клиент и хич не му е харесал, еди-кой си бутон е бил в еди-какъв си цвят, или пък как нищо не е разбрал, защото не е достатъчно “интуитивен” по отношение на любимия му WindBlows. Странно как jabber е неудобен, а неудобният до побъркване клиент на icq се ползва без притеснение. Мда, някои дори харесват iPhone — вярно, красива джаджа, но нали технологиите трябва да са достъпни. Ами DRM? Ами в icq неизвестният протокол? Дето нямате представа какво става с данните или поне какво би могло да стане?

Това, което разви технологиите така бързо и масово през последния общо век вече е именно достъпността, отвореността им към хората. Всеки може да ползва електроенергия, автомобилите не са запазени за избрани или за армията, електрониката, радиото и телевизията, домашният компютър — на практика всичко около нас днес е продукт на свободни от централен контрол технологии.

Затова има комитети по стандартизация, има съгласуване на местно и международно ниво. Което следва да се прави с оглед развитието на технологията и на нейната достъпност за хората. А не на частен икономически или политически интерес.

Затова има и Интернет. Цялата мрежа, която доста хора днес ползват, “защото я има” и защото “я виж, тука има аванта” съществува, защото изграждащите я технологии са гарантирано достъпни и са описани в стандарти. И не на последно място съществува като съдържание, защото има хора, които полагат някакви усилия да “връщат” ресурс в мрежата. Но и това последното е друга тема, за свободните лицензи за съдържание и за това как някои се тупат в гърдите, че са големи и значими в мрежата, а публикуват със забрани и правят фирми и сайтове, които увеличават съдържанието със запазени права.

Всъщност какво е Twitter? Като махнем конкретните функционалности, какво е принципното му значение в развитието на интернет-идеите? В същността си Twitter или всяка подобна услуга е Jabber-сървър с PubSub. Останалото е уеб-дизайн.

Проблемът не е каква е и дали я има свързаността на тези сайтове с jabber-ботове, а е в това, че крайната имплементация на PubSub се забави доста. Вече поне от две години се знае какво е Publish-Subscribe в XMPP, дори от може би около година има работеща инсталация по подразбиране. Всяка нова версия на най-бързо развиващите се XMPP-сървъри, EJabberd и OpenFire е с включен pubsub.

С две думи PubSub е нещо като огромен класьор. Който можеш да споделяш с други потребители на jabber-федерацията, можеш да защитаваш с шифър, да преместваш, разпределяш и мигрираш. И всяка страница от него има свои си джобове, в които могат да се съдържат всякакви данни — от булеви стойности до големи файлове.

Това е краткото обяснение. Дългото е толкова дълго, че и аз му губя края още в началото. Може би точно това е проблемът и затова PubSub се внедрява толкова бавно. Има толкова визии за използването му, колкото са и разработчиците на XMPP. И всичките са мащабни визии. Ако беше нещо малко или еднозначно, досега да е направено хиляда пъти.

Не е фанатизъм, пак казвам — така работи Интернет, дето всеки ден ползваме. HTTP например е същото, но понеже е внедрен и разпространен доста преди основният финансов интерес да се обърне към мрежата, затова е пощаден от такива недоразумения като Skype и Twitter. Или Orkut и Facebook. Или Microsoft OOXML. Пак казвам — на някои им харесва, удобно и весело им е да ги ползват — радвам се. Но това не е Интернет, какъвто е замислен и какъвто се е развивал толкова време.

GNOME на десет години

Днес се навършват десет години от деня, в който Мигел де Икаса обявява намерението си да създаде нова настолна среда, която да е изцяло свободна. По това време KDE далеч не е свободна среда, защото Qt-библиотеката все още е под несвободен лиценз. Промяната там натсъпва доста по-късно, три години след това, с излизането на версия 2.2 на библиотеката. Дълго време KDE и Qt се развиват с нагласата “ние сме по-добри, защото сме по-развити технически, а това със свободата е вятър работа”. Днес, разбира се, не е така и KDE и Qt са свободен софтуер, с “полагащата” се на всеки такъв проект общност, с нови идеи и развитие. Но дълго време GNOME беше по-правилният принципен избор. И аз помня част от това време като потребител.

От вече далечната 1997 година досега проектът GNOME измина дълъг път и дори дълго време вече търпи езиковите “издевателства” на екипа за превод на български “GNOME на български!”. Може би най-активният, най-голям и най-ефективен екип за превод на свободен софтуер. Основната част на средата вече от няколко поредни издания е 100% преведена, голяма част от допълнителните програми също са преведени и всичко това продължава да се поддържа. Екипът има преводачи на отделни програми и групи програми и един ръководител, който изпраща файловете в централното хранилище. Основна част от трафика в пощенския списък на преводачите на свободен софтуер е именно за превода на GNOME и до голяма степен самият списък се поддържа пак от същия екип.

Преводът на български се разви много от усилията на Сашо Шопов, Владо “Kaladan” Петков, Ростислав Райков. И разбира се цяла “армия” други преводачи, които превеждат, проверяват за грешки и изглаждат стила на целия превод. Работи сайт на проекта, в който най-активната част е системата за проследяване на грешки. Както и трябва да е във всеки разработен и активен проект. В “Планета GNOME-BG” пък сме тези, дето вместо в свободното време да работим по преводите, пишем блогове. :)

Досега голяма среща на преводачите на свободен софтуер от цялата страна се състоя веднъж — “Локализация! Локализация!” (english), инициирана и организирана най-вече от Kaladan и “Интерспейс”.

Текущото състояние на превода на GNOME на български можете да видите тук. Честит рожден ден, GNOME!