Изпит LPI 102

Днес бях на изпита на LPI 102, вторият от първото ниво. Ако го взема, ще трябва да ми изпратят сертифкат LPIC 1, “Младши администратор”.

Въпросите бяха горе-долу леснички, като естествено имаше няколко неща, които ама никога не бих се сетил да наизустявам, както и някои въпроси за инсталиране и работа с принтери… Неща, които са ми малко скучни и така и не знам “отмах” как стават. Много от по-интересните теми в нивото не ми се паднаха… Поне няколко отговора пък бяха открити по правилата на спортния тотализатор. ;) Но мисля, че все пак изпит 102 не ми се опря – така де, не е ниво, което ме плаши, нещо повече, въпреки, че съм си скромничък, правил съм по-сложни неща ;)

—-

На изпита се видях с Крис. И Матю беше там, само че като изпитван. А Крис беше квестор; учудих се, че беше единствена от LPI-екипа на Сдружението. Оказа се, че всеки е имал ангажименти, само тя се е оказала “под ръка”.

Трябва да ида на “бирените” срещи на ИББ, започна да ми е някак… странно без хората от тези среди ;) Е, то аз всяка сряда се каня да ида на срещата, но все има нещо, а ако няма – тогава “ми е много късно” ;)

—-

А, и докато съм още тук – една страница за разглеждане: http://supf.dnsalias.org

Много нови неща за Drupal

Why move from MT to Drupal? – на практика статийката е сравнение на MT (Movable Type) с Drupal. Интересна е и с това, че се поставят някои разграничения между видовете ползван софтуер – например разграничено е използването на WordPress, новия “най-“популярен блог-софтуер като крайно специализиран продукт. Дори MT явно леко бяга от това типично блог-определение. Не знам, никога не съм ползвал MT… всъщност дори не съм го изтеглял – спря ме лицензното споразумение ;)

—-

Drupal for Bloggers project – доста успешен на първо разглеждане опит да бъде така закърпен Drupal, че да се вписва точно в тази категория на типични блог-продукти. Не че и стандартният Drupal не може да бъде настроен да работи като блог, но той все пак идва с идеята да е нещо по-цялостно, всъщност нещо по-голямо… Иначе и WP си е “цялостен” ;) Идеята на автора е интересна, а пък и се развива учудващо бързо. Доколкото разбирам, въпросният James Seng е разработвал и MT, тоест участвал е в разработката… но може и да се лъжа, а и може просто да е писал нещо за него, но със сигурно го е използвал интензивно.

—-

Sites that use Drupal – Иха-иха, тук ще разглеждам, ще разглеждам ;)

Ново работно място

Да, от вчера съм на ново работно място. В смисъл, че мястото, на което е компютърът ми и където седя, е различно. Не че съм си намерил нова и по-хубава работа… ;)

“Новата” ни стая е бившата стая на шефа – той се премести в нашата. Макар нашата да беше по-голяма, е с източно изложение и миналото лято аз лично щях да припадна от ужасната жега. Сега имаме вътрешно стайче, в което ще се настанят двама от колегите и на практика ще ни стане по-широчко отпреди. Като добавим и това, че тук си е прохлада, даже си става леко студеничко на моменти… Супер! А и двата прозореца и в двете стаички са с по две отварящи се крила, които на всичкото отгоре *работят*;) Преди имахме само едно в центъра, с две витрини отстрани и то беше със счупена брава…

Които са изпитали мъката да общуват с мен през интернет миналото лято в жегите, знаят, че бях на ръба на нервна криза…

—-

Днес отново дойдох с колело на работа, за втори път от почти цял месец. Покарах малко и по платното; шофьорите засега не правят глупости, но знае ли ги човек, то те са си практически непредвидими ;Р :(

—-

Инсталирам Drupal за екип Проектория, надявам се да стане хубаво. Надявам се и ако започнем същинска работа, тя да е качетвена и да ни е интересна. Трябваше да кажа това, нали е първият ден по работата по “новата Проектория”; не че съм суеверен, но… защо пък не ;Р (Сещам се за историята за Нилс Бор, който на въпроса “Защо имате подкова на вратата си, та вие сте учен, нима вярвате на такива неща?” отговорил “А, аз не варвам, но съм чувал, че носело късмет и на тези, които не вярват” ;))

—-

Bacula се оказа твърд орех – има страшно много възможности и те са много страшни, обаче май ми се опира настройката и използването й. Засега оставам на Amanda и BackupPC, не че и двете работят като хората, ама нейсе ;) Архивирането е мъка за всеки админ, е, освен когато е пренасочено към /dev/null, тогава става бързо и няма проблеми с настройката му ;))

През последните дни съм “леко отвеян” и не се задържам над един текст повече от няколко минути, явно е заради това.

Трябва да се стегна, имам план, от който първата точка е явяване и подобаващо представяне на изпит 102 на LPI. Да, знам, че не е толкова важно да имам сертификати, но пък и не трябва да се отказвам от всяка такава цел, само защото “не е толкова важно” ;)

—-

В понеделник написах нещо, което може да е засегнало хората, които силно са се вживели в проблемите, които България има с Либия и Ирак. Ако е така, извинявам им се; последната ми цел би била в този бележник да обиждам някого. Но зад всичко друго в бележника заставам.

Отново на две колела

Днес ми е първият ден след 20 Април, в който идвам на работа с колело. Не бях се качвал въобще на велосипеда оттогава. Един разговор с Ванката сутринта след купона вкъщи, по пътя до работата ми и неговото вкъщи, ме убеди, че никой няма право да ми казва дали да използвам велосипед или не.

Особено тъпите шофери, които си мислят, че цВилиВили-зацията същеВствува, само защото те карат коли и градовете са възникнали, за да има нещо около бензиностанциите.

А всъщност улиците не са за автомобили, пътищата от време оно са за да могат по тях да ходят хора. А не да се страхуват дали оня кретен насреща е на кеф и дали ще ги подмине, без да има опасност за живота им или белотата на дрехите им.

—-

Все едно, днес мина добре, макар че всъщност през почти цялото време карах по тротоарите.

—-

Имало осъдени медици в Либия, ах, на война в Ирак по войниците стреляли с истински куршуми…

Простотии! Някой сеща ли се поне веднъж на седмица колко ЖЕРТВИ ИМА ПО УЛИЦИТЕ?

А някой замисля ли се, че пешеходците винаги имат предимство, като кара колицата си, защитен зад ръждясалите й ламарини?

—-

Ух, продължавам минаването ми от Amanda на Bacula, че взех да се ядосвам с тая тема за трафика…

Да отидеш на купон… вкъщи ;)

В петък с Краси организирахме купон вкъщи по случай един неин рожден ден (много щастие, здраве и късмет!!;), а също и донякъде за “освещаване” на обиталището ни. Вече две години сигурно ще станат скоро, откакто се заехме да “се настаняваме” и ремонтите вече са поприключили, поне по-мащабната част от тях. И е уютно, дори когато се съберат една тайфа приятели и вдигат гюрултия, пак си е готино, пак си е “у нас” ;)

Единствено дивият египетски тигрояд имаше малко проблеми… С общуването… ;) Поскара се с Павката, после и с Емо… Арти си е такъв – силно честолюбив, когато някой само леко го побутне дори, той се чувства длъжен “да си го върне”. А въпросното “връщане” включва якичко одиране на кожата… в общия случай. А аз постоянно обяснявах на всички колко мил, гальовен до разлигавенотс е всъщност котаракът ни… Дали ми повярваха?

Сред подаръци, плейлиста на XMMS-а с над 3400 песни, отделно няколко аудиодиска и списък с видеоклипове се изкарахме добре. Е, да, и към десетина големи бутилки бири разни, плюс твърди алкохолеци още няколко шишенца… Много хора не дойдоха и на мен лично ми беше малко по-тъжно, отколкото се полага на такова събитие, но нищо – стискам палци следващия път да се съберем.

Павката беше очарователно трогателен – класът му на изпращането са му подготвили и поднесли “грамота”, в която тържествено изказват топлите си чувтсва към него. След цяла година ученически непослушания. Страшно трогнат, той беше по естествен начин “напред с материала” ;)

—-

На следващия ден, естествено, бях на работа, но не издържах много и към обяд кръшнах да спя вкъщи. Не успяхме в събота вечерта да идем на купона на Надя, по случай нейния РД, и той – на патерица. Тя много ни убеждава на нашето парти, пък и се обади по телефона в събота.

Надкин, не се сърди, най-сърдечни пожелания и следващия път няма да пропуснем! А пък и в най-скоро време ще се постараем да ви се “натресем” ;)

Някакъв вирус помете УинБози-те ;)

Много се радвам… Не знам защо, по принцип не съм някакъв деструктивен маниак, нито пък се кефя, когато някой страда. Но това да ползваш Windows и да се оплакваш, че страдаш, си е направо престъпление. Който ползва WindBlows, просто трябва да се приеме, че е подписал някаква декларация за съгласие с всички изтезания, мъчения с рестартирания и най-сладките – тези с изтриване на информация.

—-

Знам, че звучи малко гадно, ама много се извинявам – толкова пъти съм чувал “да, ние знаеме, че Линукс е по-читав, знаеме и че свободният софтуер е по-качествен, просто използваме ето това тука”.

Ами използвайте си го!

Да сте живи и здрави и да живеете дълго, за да можете да лекувте Уиндоусите си. Това е някаква болест, казвам ви – да чакаш някой да благоволи да издаде кръпка за еди-кое си, което правело акани работи на компютъра ти. На твоя компютър. С твоите данни. Които може да промени, изтрие или да изпрати през LookOut-а ти до непознат адрес в мрежата. Служебната ти информация. Личните ти файлове.

Гадост… И като се сетя само за репликата “ама те Линукс са много назад още, не е развито това…” Брррр.

—-

На бачкането цялото предприятие е без компютри – работи се като в каменната ера – с четрички върху равна повърхност. Не че не се справят калените каки и лели – справят си се, та пушек се вдига. Но когато някой се обади по вътрешния, с огромно удоволствие му съобщавам, че проблемът е в това, че има Уиндоус и колегите не могат да му помогнат, а аз нямам време да му преинсталирам операционната система с нещо качествено, тоест свободен софтуер.

Е, не казвам точно така, но всъщност така си го мисля ;) Пък те да се досещат…

—-

Друго интересно е, че контакт-листата в месинджърите ми днес е супер-кратка. Имам предвид хората, които са включени. От всички тях и в момента светят само Ели, Ийори, Крум, Сашо Шопов и Йовко Йовков. от тях доколкото знам само Йовко е на Линукс, но пък всички се занимават с информационни технологии. Дизайнерите Ийори и Ели сигурно ги пази администраторът им.

А другите, надявам се, не са заразени. Най-искрено се надявам да имат някаква работа и затова да не са “онлайн”. Надявам се и работата да е нещо приятно и интересно, и по никакъв начин да не е свързано с пощене на въшялсали уиндоуси ;)

—-

По този повод… Крайно време за мен е да стана по-отявлен jabber-евангелист… И да взема просто да престана да включвам icq-транспортера на jabber-клиента си. Jabber е по-качествената услуга, по-свободната, по-достъпната. Защо тогава да толерирам използването на ICQ? Имам доста приятели там… да… ами продължавам да ги навивам да минат на jabber.

Все пак хората имат способността да различават добро от зло, нали… Нали това е бил всъщност първият световен проблем – още в едемската градина ;)

Честит рожден ден!

На 7-ми се роди племенникът ми. Да е жив и здрав и да е щастлив в живота си! Най-скъпи пожелания и на родителте му и сестричката му (Риори, вече си “кака”;)!

Знам, че е малко странно да пиша така в бележника си, който едва ли в момента се чете от някой от тях, но нищо – на добър път, малко момченце!

Понеделник, ден първи след болестта…

Днес отварям нова категория в бележника – “everyday”, “всекидневна” ;) Има много неща, които ми се иска да влизат тук, но не са за никоя от другите категории, освен може би за “personal” (“лични”), но пък там трябва да има повечко свободно пространство за наистина по-“личните” неща ;)

Днес е първият ден, в който съм на работа, след като се разбилях миналата неделя и в който се чувствам горе-долу… годен за ходене на работа. В третия ден на ударното антибиотично лечение, след капките в нос, уши и дори очи (за последното съм благодарен на Краси, която успя да ме убеди и заедно да преодолеем страха ми от приближаващи се към очите ми предмети…

След най-лошите дни на боледуването, с поглед към развитията в ССС, които, естествено, съм изпуснал, рожденните дни на приятели, празника на георгиевците, многото празници на близките ми, съм в едно по-леко и по-въодушевено настроение ;)

Още едно клише, на което да робуваме…

Бесен съм…

Не че съм ядосан, не – даже много ми е спокойно; просто изпитвъм някакъв чист, вътрешен бяс, недоволство от вселената и нейното “42”. И в същото време не ми пука, защото “така стоят нещата”…

Явно банките диктуват статуквото. Ако някой продава развалени яйца, жив ще го одерат (в преносен смисъл, де…), но това, че една банка затруднява клиентите си, … си е в “реда на нещата”.

И после – гледаме глупави репортажи по телевизията, слушаме истерични интервюта, диспути по безмислени теми… И живеем в клише.

—-

Конкретният ми “повод за размисъл” са ОББ (www.ubb.bg). От няколко дни се пробвам да купя хостинг и име, тъкмо и за името имаме планове с Юнуз. Също и членският ми внос към ССС чакаше. Дадоха ми пенсийката още в петък, но до днес не съм успял нищо да направя. Причината – ами причината е в ОББ и безмозъчните им ИТ-специалисти. Или рекламния им отдел. Или охраната. Има ли значение? Важното е, че електронни разплащания, т.нар. “банкиране” (да ви се не видят неологизмите…) е недостъпно за мен, поне това на въпросната “обединена” банка е недостъпно за мен.

Трябва да кажа, че не аз съм избрал тая “банка”. Натресоха ми я от службата – нали всеки трябвало безкасово да си получава ст’инките. Е, аз още днес ще задвижа нещата за смяна на картата към такава на друга банка, но не това е важно, въпросът е принципен.

А проблемът ли – ами първо E-pay не приемат картата ми. След дълго интимничене с един банкомат успях да разреша на картата да се ползва от интернет. Ама кел файда, щот’ E-pay първо паролата не ми искаха, после от потребителското име се оплакваха… Хайде, накрая си влязох в акаунта. Пробвам за пореден път да впиша картата си вътре – не става. Между другото, тия карти на ОББ не знам с каква боя са нарисувани, обаче на моята за нула време й се изтри така номерът, че трябва да го чета под ъгъл слещу светлината. Извадих си очите, че то трябва и два пъти да се въведе тоя номер, а и полето е “зазвездено”, за пароли… От страх, че някакъв java скрипт може да ми прецака paste-ването със средния бутон, всеки път се кьоравих и въвеждах номера наново.

Хайде, хората нямали пари за качествена боя, простено да им е…

Да, ама не. E-pay не ще картата и не ще. След ровене в Google открих някаква забутана новина в неизвестен електронен вестник, съобщаваща, че ОББ, понеже, видите ли, притежавали “незнам-си-колко-процента” от банкоматите в страната, решили да си бият камшика, да се отцепят и да си правят своя си система за електронно разплащане…

Много хубаво. Пък и навсякъде го пише, нали разбирате – аз специално си направих акаунт в E-pay, само и само да не мога да си ползвам картата, ‘начи…

Викам си – то хубаво, конкуренция… нищо че се прави от монополист върху банкоматите…

Отивам безропотно на сайта на банката, той бил с Flash. Да, имам plug-in, ама ако нямах? Къде пише, че flash-поддръжката е същностна черта на уеб-четците?

Хайде нищо, нали имах flash… Ровя аз, ровя из сайта и накрая стигам до регистрацията за тази услуга. Минава ми през акъла “аз хубаво ще се регистрирам, ама къде ще ползвам това разплащане, като не знам някой да го поддържа?”, но стоически прогонвам еретичната мисъл и продължавам. Попълвам аз, пиша, вързан през модема на dial-up, защото едни умници скоро ме ограбиха (взеха ми пари и не ми доставиха интернет, аз на това му викам кражба).

И ми излиза една странно различна по дизайна си страничка – вместо лъскавия изглед на сайта на банката – един прав текст, с картинка – въртящ се знак с удивителна или подобна глупост. Текстът гласи, че за да използвам сайта, трябва да имам Internet Explorer версия 5.0 или по-висока.

Е, да ви….! А като го проимам, ще може ли да узная какво да правя с него? В смисъл, за какво бих могъл да го ползвам?

И за какво, собствено, ми е притрябвал IE? Каква гениална функционалност на сайта отсава скрита за мен, горкият потребител на технологично престарелия Galeon? За сведение, пробвах и с чистата Mozilla, и с Konqueror, и с FireFox, и със старичък Firebird… Махах идентификации на браузъри, променях ги… явно “програмата” иска точната идентификация на Exploder-а…

—-

И всичко това, защото някой някъде се пише, че разбира от компютри. Да, и аз работя в монополист, но не се гордея особено с това. Нямам причина – гордея се с моята работа тук, с това, което съм постигнал и направил.

А тези, които работят в подобни на тази банка места, имат обратното разбиране явно. Може би ги кефи, че работят в банка, но не са горди с постиженията си там. Поне искрено ми се ще да е така. Понеже човек трябва или да е глупав, или страшно некадърен, за да се гордее, че не знае, че всъщност *не ми трябва IE, за да достъпвам сайта му*…!

I like to move it

Много впечатления, много яд, който искам оттук да впръскам във вените на обществото (ха-ха, то пък този бележник като е значим за делото на здравеопазването;)) – е, поне като комар малариен, да пренеса недоволства, които може да са споделени от много хора, просто още едно изказване не би им попречило…

От друга страна, … – чудя се. Дали си заслужава. Днес времето беше толкова хубаво, свежо и прохладно, докато идвах за първи път пеша до работата, ми беше така спокойно, че не ми се иска да развалям хубавото начало на зле започналата седмица.

А пък и нали не е хубаво да правим лошо. И дори и да си се убедя, че едно изплюване на горчилки ще е нещо добро принципно, пак… не е красиво някак.

Няма значение, каквото и да реша, този бележник ще продължава да живее. И като пиша нещо, то пак ще си е в съгласие с разбирането ми, че “дневниковото” е нещо, което няма място тук. Ще пиша бележки, когато мога и искам… ;)

Другият ми проблем е, че сайтът трябва да си намери ново обиталище. Трафикът, който генерирам, е съвсем нищожен, но въпросът е принципен. Днес ще търся кое колко струва. По-добрият вариант е да си имам свой си хостинг, за който да знам, че си е мой, тоест в случая – че си плащам, за да е мой. Цените би трябвало да са ниски, още повече, че не ползвам никакви бази данни тук, само езици за скриптиране…