1494

Чудя се колко от лан-ките в София знаят, че масово потребителите им си слагат безжични рутери, въпреки изкуственото ограничение по TTL? Рутер без такава възможност се продава за 50-тина лева в магазина, а такъв с “поправяне” на TTL-а – за над 100. И въпреки това хората купуват по-скъпите рутери – защо ли? Кой идиот изобщо е измислил ограничението с TTL и спиране на рутирането? И най-вече – защо?

Излишни правила

На кого са нужни толкова много правила? Да вземем за пример правилата за движение по пътищата. Някой знае ли ги всичките? А на път през друга държава? Или колко са хората, които във всяка отделна ситуация се съобразяват с всичките тези правила? По-важно ли е да се спазват и помнят всякакви повтарящи се, излишно ограничаващи и дори в конкретни случаи противоречащи си правила за нещо или е по-важно това нещо да се върши правилно?

Вярно, добре звучи максимата, че “незнанието на нарушението не го оправдава”. Но това изобщо трезво мислене ли е?

Или е втренчване в манията за все повече правила, все повече извънреден ред… все повече власт?

Не желанието за нарушаване от незнание на закона е истинският проблем. Проблемът е в нежеланието за знание на закона. Кой би искал да си отрови няколко дни от живота, за да чете преплетени един с друг текстове с тежък изказ, само и само да разбере дали има право да се жалва или сам е в нарушение? Законът е далеч от хората — далеч във всякакъв смисъл, далеч с нарочно неразбираемия си изказ и с постоянното посредничество на дипломирани “преводачи” на законите. Законът не е писан, за да се разбира — целта му е да се изпълнява. Законът от средство е станал цел.

Говорих с баща ми по такава тема, когато пътувахме миналия уикенд до вилата. Той ми даде един прост пример, който говори сам за себе си. Мисля, че е истинска история, в някакво предаване са го давали или са го писали в някаква статия — но и да не е, не е важно.

В някакъв средноголям малък градец навътре в Щатите имало пътни катастрофи. Както навсякъде, не много повече, но все пак си се случвали постоянно. Изведнъж спрели. И някакви хора се поинтересували защо вече няколко години в градчето нямало нито една катастрофа. Тъй де, първите години го приемали за добър късмет и изключение от статистиката, но няколко години поред са си постижение за отбелязване и проучване.

Оказало се, че всичко се променило неусетно, но отведнъж, когато новоизбраният местен шериф нарочно решил да махне всички пътни знаци. Всички. И катастрофите секнали.

Обяснението — има достатъчно общи и естествени правила, според които хората могат да живеят.

Всяко излишно правило всъщност е в услуга на някого конкретно и в ущърб на други.

Когато имаш правило за предимство на дясностоящия, всякаквите знаци, маркиорвки и регулировчици само пречат. Защото целта на всички е избягване на катастрофата, а едно просто общо правило за предимството си е съвсем достатъчно. Освен ако, разбира се, някой не е тръгнал да се самоубива, но то от такива всичките знаци на света не могат да предпазят. Има още няколко такива общи правила, с които всяка ситуация, колкото и “сложна” да е, може да се изчерпи.

За всяка област от живота има достатъчно естествени правила и достатъчно кратки и ясни общи писани правила. Малко и логични правила се помнят, съобразяват и спазват много по-лесно.

Всичко друго е внесено в системата само привидно за улеснение. Всъщност не само че не улеснява, а и затруднява, защото гради среда на рекет.

1492

Днес още преди да отворя очи знаех, че навън е бяло от сняг. Гледах как после танцуват снежинките, показвах на Светлин и го гледах как се възхищава. После исках да снимам от прозореца и да пусна снимки в блога, но изведнъж в четеца ми дойдоха няколко първоснежни честитки и снимки от блогове и се поотказах. Не снимах докато валя, защото тичах след г-н Бебешон, а сега съм и уморен, и не ми се снима.

1491

Днес е световният ден на философията. Третият четвъртък на ноември е. Целта – философията, достъпна за всички. Тазгодишната тема – Всеобщата декларация за правата на човека. Честит празник!

http://unesco.org/shs/philosophyday2008

Вътрешните избори на СДС

Тези дни политическа вълна залива блоговете. Или поне политически по-податливите от тях. Днес темата на деня е “Мартин Димитров за СДС”.

Преди да продължа, нека уточним, че всичко това не е хич ново. Такъв шум сме виждали и преди, появява се периодично. Най-вече преди избори. А избори предстоят — именно вътрешнопартийните избори в СДС. Да не гледаме чак към парламентарните, макар и те да идват по-нататък — от комата, в която изпадна след протестите и качването на Костов на стола, СДС не е в състояние да прави подвизи. Нямам идея дали е “изпята песен”, дали е “партия на прехода” — аз не вярвам в “прехода”. Точно по времето, когато дойдоха на власт от много места се чуваше за малките и по-големи далавери, за политическите назначения, за вътрешните чистки. Едно към едно с вътрешнопартийната политика от 40-тина години преди това.

Но дори и тези времена в СДС да са отминали, дори и двата мандата в опозиция да са отдалечили от тази партия прикритите интереси на властта, пак не виждам за какво толкова се шуми.

За пореден път изборно активните запяват “трябва да взимаме страна” и за пореден път всеки се застрахова, че ако избранникът му нещо сбърка и не изпълни обещанията си, той, видите ли, веднага ще оттегли подкрепата си. Чудо голямо — толкова много вече избори след “промените” все хорската “подкрепа” е решаваща и политиците все си изпълняват обещанията. Но все едно. Темата ми не е за анархизма и против представителността, а за кандидатурата на Мартин Димитров.

Казват, че Мартин Димитров е по-доброто за СДС, защото е икономист. И като е икономист… какво? И Костов е икономист, например. Много хора са икономисти. Много от тях са ни управлявали. Много от тях ни управляват.

Обяснението е, че ако икономист управлява нещо, то нещото ще има пари и няма да е бедно. Много плитко мислене, ама много. Изтъква се и това, че е прокарал в парламента поправка парите за ООД да са минимум 500 лева, а не 5000, както беше преди. За това — аплодирам!

Допадаха ми първите интервюта, с които Пламен Юруков “влезе” в медиите, след като застана начело на СДС. От една страна искрено се учудвам защо не са се събрали около него седесарите, но от друга страна ми е ясно, че с идеите, които представяше, в България не може да се излети в политиката.

Та Пламен Юруков още от времето на първите си интервюта залагаше на идеи, които са почти направо либертариански. Сещам се за цитати като “повече свобода и отговорност, по-малко държава” и “аз си имам печеливш бизнес, не се и замислям даже дали да крада”. Самият той обясняваше много разбираемо и достъпно как е важно в политиката да влизат хора с идеи и без парична мотивация от самата политика. Тоест по-добре да си имаш свои доходи, свой си бизнес и ако имаш добра идея за управление, да идеш да я направиш. А не — както е масово у нас — със или без идея, влез там да се напапаш, пък все нещо ще ти се “падне” да посвършиш — я законче, я дебатче, я нещо европейско — то си идва с работенето.

Точно тази принципна нагласа за идеите в управлението и против “професионалните политици” би трябвало да е допаднала на седесарите, нали се пишат съвременни и свободомислещи… И залагането на свободата, отговорността и собствеността, за сметка на по-малкия държавен контрол също би трябвало да съвпада с идеите на СДС. Но не би — Пламен Юруков обяви наскоро, че няма да се кандидатира на вътрешните избори за председател. Една от причините е ясна — кампанията за дискредитирането му, макар и да не даде никакви доказателства, послужи за наслагането на негативен спомен. А, колкото и да е тъжно, публиката няма “разбирания”, тя има само смътни спомени и разпознава “добрите” от лошите” най-вече по телевизионните им образи.

Другата причина била, че седесарите не са се обединили достатъчно около него и сега, за да не причинява излишно разцепление в организацията, се отказва от борбата за лидерство. Пак тъжна работа. Не защото ми е колега философ, не защото не е икономист. А защото визията му за политика е ценна. Ценна поне в тези две конкретни неща, които споменах — заставане зад свободата и отговорността, вместо зад излишния силов контрол и разбирането, че политиката не е маса за наяждане и място там за гладни безработни няма.

Всъщност точно той успя да прокара в самото СДС възможността за пряк вътрешен избор. Още една от добрите идеи, може би единствената, която за краткото си време успя да реализира. Днес никой не отбелязва тази малка победа, всеки по предизборен инстинкт е обърнат към кандидатите и раздава покрепи и славослови новите и казва колко е “важно да е икономист”.

Ама какво пък — те СДС ще си решат. Може би наистина Мартин Димитров е правилният избор, може би наистина Пламен Юруков е навредил косвено на СДС с това, че твърде дълго му се наложи да се защитава от обвиненията към него. Може пък и да е вярно, че всичко в СДС (както навсякъде в политиката) е чисто и просто борба на лобита и борбата няма да е между кандидатите, а между “кукловодите” им. Нямам идея, а и нямам как да знам. Аз съм безпартиен.

Но ако ме питат “за или против Мартин Димитров”, ще кажа “за него не зная, ама глупаво направихте, дето изпуснахте Пламен Юруков”.

А за шума из блоговете — ще отмине, всеки път е така. Спокойно :)

1489

Google започват да правят същото с OpenID, като преди с Jabber/XMPP, когато изнудваха общността за тяхната Jingle. Стават доставчици на OpenID, наскоро и Microsoft били станали с Live ID. Те са си лика-прилика двете фирми. Внедряват OpenID, ама както и каквото те кажат. Ще омажат още една добра идея и ще налагат “стандарт”. Гадно, дано не оакат OpenID.

1488

Случайно попаднах на сайт, развиващ подобна на една моя идея. Порових и открих, че през последната половин докъм една година се е развил цял такъв “отрасъл”. Отбелязах 15-тина подобни сайта, повечето неразработени докрай или развити в по-друга посока. Но поне 3-4 съвсем работещи конкурента има. Някои са направо големи играчи. Така е, както писах в една курсова работа, идеите не са на отделни хора.

Лека нощ, бабо!

Онази нощ е починала баба ми Богдана. Говорих на два пъти с мама, вечерта успях да чуя и тати — цял ден с чичо обикаляли града, за да се разправят с бюрократи. Искам тати да е спокоен и да не се товари, много му се събра в последните години. На неговата възраст е нормално да си гледа пенсията, да си почива и да се радва на внучетата. А не да тича постоянно по частни проекти към разни фирмички и да проектира електростанции вместо всякаквите там назначени млади днешни пишман-инженери в бранша. Не да му крадат колата и да му разбиват къщата. Искам светът, чиято надежда дядо Стоян така и не дочака и двайсетина години по-късно съпругата му остави за дочакване от нас и децата ни най-накрая да започне да идва. Баба е починала в съня си и сега е в по-добрия свят.

Помня как се радваше, когато отивахме горе с брат ми и баща ми или пък отивах сам. И сядахме на фотьойлите, тя намаляваше радиото и започваше да ме разпитва за моите неща. И все се усмихваше, кимаше разбиращо и започваше да вмъква в разговора нейни разкази за подобни случки от нейното детство и младост. Тогава аз вече бях някъде в началните и средните класове, а тя беше загубила дядо заради лекарска грешка. Лека-полека като че ли намаляха събиранията по празници и рожденни дни в тясната им гарсониера. Нямаше го веселият шум от едно време, когато големите вдигаха наздравици на масата в кухнята, а аз с братовчед ми и братовчетките се щурахме наоколо и играехме на гоненицо-криеница.

Обезсилвам се, като помисля, че даже нямам нейна снимка от мен, а се пиша фотограф. Но пък нали не снимаме хората, за да имаме образите им, когато не са вече сред нас? По-скоро ми е някак тежко, че не успях да покажа на баба, че фамилната история наистина ме засяга и интересува. Че не събрах и записах спомените й, а тя се надяваше някой от нас да го направи. И все пак сама е писала разни неща, подреждала е снимки и събития. Гузно ми е малко пред поколението колеги на дядо, част от които веднъж-дваж видях на сбирка на “Съюза на възпитаниците на ВНВУ и техните наследници”. Видях погледите им, когато кимаха към мен и промълвяваха “О, внукът на кап. Праматаров, браво, браво!” Братовчедките Невена и Ангелина писаха стихове, а аз дори не показвам моите никъде. Тъжно ми е, че през последните години почти не съм минавал да видя баба си, а навремето като малък съм прекарвал дълги дни под техни грижи — баба ми ме води на френски, дядо ми ме учи да рисувам и понякога на семейни вечери разказва нещо малко за войната, артилерията и “щуките” и времето преди лагерите. Та аз тогава изобщо даже не знаех, че е имало такива “лагери”…

Но не това е важно. Всички тези неща и всичките ни близки хора са завинаги в сърцата ни. Всичко друго е преходно и извън нас. А ние те обичаме, бабо Богданке! Бог да те прости!

1486

Докато прелиствах сутрешната доза емисии, видях в сайта “Нашето детство” сканираните страници от читанката по “Родна реч” за 3-ти клас от едно време. Стоя и не вярвам!!! Спомням си почти всички илюстрации. Не помня над половината книги от университета, но букварите са си друго нещо. Дали и в днешните училища и с днешните деца е така?

1484

OsCommerce ми беше най-бързо инсталираното “нещо”. Даже не повярвах, че се е накатерило, та проверявах в базата. Таман го разцъквам и гледам хвалят две други – Zen Cart и Magento. Бях чувал преди за Zen Cart, ама за Magento мернах, че било най-най. И трите са свободни проекти, разбира се. Още ме сърбят ръцете да си пиша аз, то най-добре. Готовите ту изкушават, ту “отрезвявам”. Увидем, здраве да е.