Разхвърляно 10

Защо не съм писал нищо напоследък? Причината е комплексна. Вземах изпити за шофьорска книжка, тъща ми си дойде при нас в Троян, имах кратки пътувания до София и обратно. И общо взето ми се бложеше, но не ми беше до техническата част на заниманието — отваряне на лаптопа точно с тая цел, настройка и писане на текст и т.н. Конкретните причини няма да коментирам много, или поне едната от тях.

Шофирането

Шоферлъка явно си ми се отдава, и макар доста време да беше минало откакто съм карал първоначално курсовете, си се справих. През 2000-та заради недоспиване и малко студентско следпразнично (да го наречем) невнимание изгорях с минимума грешки на листовките. Сега всичко мина ок, взех си от първия път теорията и днес ме одобриха и на практическата част. Всъщност точно се връщам от изпита по кормуване в Ловеч. Имам много какво да разказвам, може да пиша по-подробно за нещо около шофирането по-нататък. Но най-забелязващото се е това, за което съм писал и преди — тук всички някак живеят “по-бавно”. Няма го нечовешкия юруш на София и не само че опреснителните часове по кормуване бяха по-спокойни, не само че и самият изпит беше далеч по-непритеснителен, а и имах много време между отделните часове. В София сигурно щяха да ме “пробутат” за два дни да взема опреснителните и да мина на изпитите. Просто там всички си прекарват ежедневието на педали и никой няма да ти каже “ела след десет дни за следващите 40 минути кормуване”. Примерно, де. ;)

Но това на мен не ми пречи. Даже като млад шофьор ще се замислям много дали изобщо да карам в София. Честно казано, като знам какво е движението, като съм го видял и като пешеходец, и като велосипедист, а и като шофьор още на курса навремето, хич не ме и влече да се бутам там. Разбира се, ако се наложи — няма проблем ;)

Пътуванията

Пътуването до София беше заради среща по работа в офиса, но така се случи, че се разминах с хората и отложиха уговорката за тази седмица. Имах евентуална уговорка с едни колеги от “Философия”, искам да обсъдя някои, да ги наречем академични въпроси — но и с тях се разминах, защото служебната работа беше с предимство. Успях да се видя с наколко колеги в ранния следобяд и преди да пътувам обратно за Троян. Открили една готина кръчма, ама на много теферич място. Няма да казвам, че хем ще вземе да почне да се пълни с хора, хем пък и то всички си имате/имаме вече такива кръчми из града. Тази е типично “бандитска”, както ги класифицират Дени и Андрей — малко дворче с асма и на проветриво място. Хич не е лъскаво, но е много спокойно място и готвят вкусно, а и къде другаде да мога да пия на истинско спокойствие и на маса с приятели джента? Пък и момчето да знае как се приготвя. ;)

Работа и сайтове

Сега имам още документи за уреждане около шофьорството, но вече трудните моменти отминаха и залягам пред лаптопа да довърша задачката, която последно ми бяха възложили от работата. Малко е сложно с работното място сега, когато сме повечко хора тук, но ще се справя. Когато има спокойствие и кодът и той си върви по-леко и бързо.

Имам и някои набързо оформени сайтове, които отдавна се каня да обновя. “Свободна планета” ще има нов интерфейс скоро, засега на адрес http://svobodnaplaneta.com е изцяло тестова постановка. Има още някакъв малък брой неща за доизглаждане и като са готови ще я обявя малко по-“официално”. Тоест да не се притеснява някой за смяна на адреси, емисии и т.н. Ако и когато има някаква промяна в сегашните, ще предупреждавам. Другото, което съм пуснал, но пак съм отложил за след служебните ми неща, е http://seo.lindeas.com. Раздел към Линдеас за уеб-оптимизация отдавна беше планиран, даже преди време бяхме говорили съвсем предварително с Калин по въпроса. Така че поне мястото вече го има. Между другото, сайта съм записал и за участие във второто българско състезание по SEO. Има много време до края на състезанието, даже може би прекалено много, за да се казва каквото и да е отсега, но когато имам/имаме време за работа там, който иска да го подкрепи — това ще е адресът.

Микросток

Смятам тази есен да започна лека-полека пак да се занимавам по-сериозно с микросток-фотография. Присетих се от Fotolia, където пак ми се бяха събрали количеството кредити за изтегляне. Други сайтове, които си заслужават, както и преди съм казвал, са IStockPhoto и Dreamstime. Но на мен най-добре ми върви точно Фотолия-та, не зная защо. Бях писал в микросток-форума на Роби за един нов сайт, YAY Micro, но там още нямам нито една продажба. Макар във форума на въпросния YAY вече доста хора да започват да се хвалят с първи продажби, тоест сайтът прави добър старт. Като се има предвид, че е съвсем нов и пресен е ясно, че няма да е с нивото на продажби в утвърдените агенции. Но фактът, че се развива приемливо бързо е много радващ. Аз нямам нови кадри, а от старите не всички са ок, така че ми се ще да залегна там.

Бебе и коте

Котаракът се радва (тъй де, не се радва хич, ама…) на рядко допускане вътре. Преди си го пускахме когато поиска да си похапне или да си поспинка, а сега почти през цялото време е низвергнат навън. Но и това ще се оправи, а и той го понася по котарашки гордо. Дано всичко е наред с него, а пък сега таман да си походи на чист въздух и спокойствие. Бебо расте с всеки изминал ден и всичко разбира. “Говори” с възгласи и подвиквания, но повечето от нещата, които му казваме си личи, че ги разбира. И или се подхилква дяволито, или ни отговаря с бърборене, че не, не иска да се прибира, а иска на люлчиците. Или пък сутрин направо ни носи чехли и обувки — да ставаме и да го извеждаме на разходка, какво се размотаваме, а-ма-ха! Детската кухня в Троян отново заработи след едномесечна почивка и така малко готвенето и храненето се пооблекчи. Добре, че тукашните манджички ги яде — тези в София и аз се отвращавах като ги опитвах, а той изобщо отказваше и да ги вкусва.

Следващата голяма патардия предполагам ще е около избора на автомобил. Надявам се всичко друго да е наред около нас и това да ни е грижата за есента.

1422

Който се интересува – излезли са местата за докторантури в СУ “Философия”. Аз пропускам този път. Пак са пуснали място моите “любимци” Емилия Минева и Харалабми Паницидис – 1 място за “История на философията на Новото време – ХІХ век”. Не знам какво търсят, ама дано си намерят.

1420

Онзи ден цял ден и вчера почти цял “Свободна планета” пак беше недостъпна. Сървърът беше долу, не работеше и хранилището с преводите на GNOME. Бях решил да преведа нещо, но уцелих лош момент. Понеже 1) FSA-BG вече няма, стои само тази машина и 2) планетата не е нещо, което ще оставя да се затрие, ще я преместя на мой хостинг. Ще има промени и в съдържанието, целта ще е профилиране.

Да крадеш от бебе

Тази сутрин излизаме на разходка с малкия и какво да видим — някой е тършувал в количката му. Силно учудени и леко възмутени разбираме, че набързо някой е бръкнал в джоба на количката и е измъкнал пакетчето му с обикновени бисквитки. Количката е бутната малко настрани и долу е паднал и полупразен пакет носни кърпички.

Опитам се да разбера какъв тъпанар трябва да си, за да крадеш бисквитите на бебе. Даже не са някакви примамливи лакомства — всъщност лакомства са си само за него, той обича бисквитки. Най-обикновени, даже и името им е такова, “обикновени”.

Колко трябва да си жалък, за да влезеш в жилищен вход, да претарашиш бебешка количка, която очевидно се ползва в момента и да откраднеш бисквитите на бебето? Съвсем честно, не мога да си го представя…

Тия дни, както бях писал наскоро, в Троян е малко по-оживено от обичайното. Прииждат разни туристи заради скорошния празник на манастира, заради летните разпускания в многобройните курортни селца наоколо. И заради всеизвестния Априлци, разбира се. До много късно нощем по улицата фучат форсирани разни “спортни” автомобили, младежи вдигат шум по до късно. Няма лошо — нека почиват хората, нека се веселят. Но да вземат бисквитите на малко дете от количката му…

Вечерта до малките часове под прозорците някакви младежи си бърбореха и се задяваха. Пак няма лошо — лято е, ваканция е и няма даскало — като си тийн и нямаш домашни, що да не се задяваш с тайфата до късно? Ама и лято да е, и пубер да си… пак си има най-нормално социално приличие, съобразяване и толерантност му се вика. И не стига, че малкият се буди вечер от тия викове и крясъци, а и количката да му тарашат…

Има и още нещо. Напоследък в града има все повече цигани. Не съм с предубеждение към тях — както не съм принципно против пиещите до късно пубери. Тъй че и братята роми не са ми пряк проблем. Но едно е истина, мисля — май градът лека-полека и почти неусетно за местните се превръща в спирка или дестинация за туризъм. С това нараства все повече и броят на привходящите “елементи”. Хей, в някакъв смисъл дори и аз самият съм такъв…

Не ми пука кой точно е тарашил количката на малкия ми син. Не ме вълнуват особено силно и емоционалните му подбуди. Само искам да стои надалече и да не си позволява да припарва. Както до нашата, така и до всички чужди колички. Абе направо до всички чужди вещи! Прошляци. Направо не ми го побира умът колко изпаднал и осакатен трябва да е човек, за да краде от бебе! Не е кражба от глад — три счупени бисквитки на дъното на пакетчето няма да го заситят. Но успяха да разтревожат Светко, а и успяха да вбесят мен.

1417

Утре в София ще се съберат фотографи за едновременната световна фоторазходка. Идеята е на Скот Келби, познат в средите на тези, които ползват Photoshop. Аз не ползвам, но все пак бих отишъл, ако си бях в София. Може би утре ще изляза да се разходя с апарата сам тук. А като се върна ще се събираме с компанията за стрийтове. С доста хора отдавна не съм снимал.

1416

Проблем ми е производителността на два вида програми – за моментни съобщения и за емисии новини. За jabber ползвам Gajim, той е ужасно бавен. Empathy е много пъргава, но бедна откъм възможности. Ползвах Psi, но днес искам с gtk. Емисиите чета през Liferea. Към 200 броя я бавят много. Straw – същата работа. Или са бавни, или са на Python и са много бавни. Claws Mail е OK, но е все пак то е за поща.

Архитектурни блогове 01

Без да наблюдавам отвътре архитектурната общност у нас, мога само да се възхищавам на ентусиазма на активното поколение български архитекти. На лекотата и размаха, с които мислят и правят проектирането си. Лекота, която заразява силно. И размах, който е внимателен, нежен. Не пречи на средата и цели да улесни, запази, подпомогне и подобри. А не да разчисти всичко и да строи наново или пък да строи според статуквото, без да се интересува дали е добро или не.

След WhAT Association и блога им, наскоро открих и друг екип архитекти, адекватни на средата в Интернет. ProvoCAD подържат блог, който със сигурност ще е интересен на хората, които вече са забелязали WhATa. Представяне на проекти и макети, които са достатъчни, за да ме “залепят” пред екрана за доста време.

Като гледам неща като това и това си мисля, че е някак жалко, дето във времето на все по-честото говорене за свобода, за комуникация, за граждански решения, за обществени дебати никъде няма… форум. Няма къде хората да обменят идеи и проекти, няма къде да ги критикуват пряко и къде да ги изпитват в обсъждания. Да, имаме паркове и градинки, но отиваме там, за да се откъснем и да помълчим. Имаме кафенета и барове, но в тях дебатът е леко странично занимание и по кръчмарски е “между другото”.

Всички “дебатираме” единствено пред телевизора. Не че чак абсолютно всички гледат телевизия, но моделът е ясен. Няма начин за истински дебат, просто няма изградена физическа среда. Да, обсъждаме в Интернет, но не е съвсем същото — за добро или за лошо все още живеем предимно извън него. Нямаме форум.

Ще цитирам текста на проекта на Милен Мечкуев и Тодор Кузнецов от ProvoCAD: “Целта на проекта е именно превъплъщението на „революционния комитет”, като обществен форум, като съвременен център за дебат. Възрожденците присъстват в него и остават едни от нас, такива, каквито винаги са били – хора от народа. По този начин се почитат не само отделните личности, но и се продължава святата идея за общество.”

Надявам се, че няма проблем и разчитам на правото си на цитиране, защото сайтът не е освободил права (не бих посмял и да попитам, най-малкото защото има толкова много и подробни проекти вътре, че само и единствено авторите му трябва сами да решат дали да освобождават някои издателски права или не). Но това не ми пречи да се радвам на още един сайт за култура и изкуство и да го препоръчвам на всички, които са имали или имат интереси към архитектурата, рисуването, дизайна и градските технологии въобще.

Това не е някаква блог-реклама със скрита цел, каквито стана модерно да правят тези, които си следят постоянно броячите на блоговете и подскачат от радост при всяко ново записване за емисията им. Който ме чете по-отдавна знае, че аз такива реклами никога не правя. Всъщност и не познавам хората, които са зад ProvoCAD, нито тези от WhATa. Но извън глупавите блог-класации и всекидневния шум, който от жълтите вестници бързо и лесно навлезе и във “вървежните” блогове, тези уеб-проекти са от сравнително малкото, които вършат точно каквото трябва. Работят по развитие на разбиранията и вкуса на читателите им. Затова всеки може да намери по нещо, което да го разтърси и нещо, от което да се възхити. Както например аз намерих това. Вие намерете своите… :)

1414

Попадал съм на много стандарти за писане на код, но понеже ми се е налагало да работя с хора с вече изградени навици и по вече започнати проекти, не съм следял. За PHP говоря. Но покрай модулите на Drupal стандартът там ми пасна много. Отстъп точно два интервала, без табулации. Преди и след скоби – само при логическо отделяне, иначе залепяне към функции. Яко! Трябва си стандарт, особено при PHP…

1413

Надзърнах как изглеждат сайтовете ми, заредени през IExplorer 7 с настройки по подразбиране. Мама миа, това е някакъв ад! Най-зле в момента са дизайните на http://electriclub.com и http://svobodnaplaneta.com. Текстове се препокриват, разместват, изчезват… А пък http://novo20.com не показва правилно javascript-а за гласуване. Трябва да ги оправя. Но IE си остава гадост и не трябва да се ползва!!

1412

Мисля си, че май трябва да идваме в Троян през учебната година, не във ваканциите. Особено лятната явно си е джангър. Напоследък хлапета викат, тичат и крещят наоколо. Не съм някакъв злобен сух заядливец – заради бебето ми е грижата. Редовно изтръпваме, когато в полунощ някоя тайфа преминава и вдига дандания. Приспиването на бебе е голям труд, а толкова лесно отива на вятъра с няколко подвиквания.