Не се литкам по статистиките на сайта, но е интересно да опитвам да ги анализирам. Вече ми мина времето, когато ровех в логовете, сега гледам там само ако е нещо важно. Но графиките на инсталацията на Piwik за сайтовете ми е интересна. Само с един поглед мога да разбера кой ден от седмицата е и най-вече дали е уикенд или не. Някои хора само на работа ли браузват?!? От вкъщи не е ли по-готино?…
1398
Днес пак си възобнових абонамента за PDML. Това е най-добрият и активен пощенски списък на фотографска тематика, според мен. За FLOSS и Linux следя блогове и планети, за електромобили – EVDL (също най-добрият по темата). Фотографското бях изоставил, заедно със снимането ми. Сега нарочно опитвам да си върна нагласата, оттам и снимането.
Догодина
Взе да ми липсва възможността да се виждам наживо с някои хора, да си бъбрим на кафе и после или да говорим за философията над още питиета, или пък за фотографията из улиците на града. Вярно е, че някъде откакто випускът ми завърши лека-полека започнах все по-рядко да виждам приятели. Само добавях неща към интересите си и съответно хора към компаниите — първо покрай философията, после покрай GNU/Linux, после покрай любителската фотография… И тъй като всички все работим нещо, все по-рядко се виждаме. Но пък да съм далеч географски и въпросът “абе дали да се видим с еди-кой си на кафе” да не стои изобщо — това взема да става леко досадно.
Определено усещам лиспата на кола. Все си повтарям, че ако имам удобен транспорт, няма значение къде точно живея. Най-важните хора сред приятелите ми са все още събрани в един град, но се оказва, че България не е толкова мъничка, колкото изглежда. Само като си помисля, че например в Щатите човек може да е на цяла седмица шофиране… То същото като да си тук, но без кола. “Една човешка длан”, ама друг път.
Да си съставя кратко планче. Догодина по това време да съм взел кола, която ми харесва. Да съм отишъл на поне два концерта в другия край на страната — все ще дойдат и другата година готини групи. Да съм отишъл да видя приятели някъде наоколо и да сме завели малкия на почивка. То това лято скоро ще свършва, значи ще се кара доста зимно. Без да се вманиачавам в автомобилизма, все пак “трябва да празнуваме всичките си празници” е само празно казване, ако не се събираме наистина.
1396
От няколко дни взеха да се събират много мухи вкъщи. Преди не беше така, лека-полека взе да става нетърпимо. Летят ниско, все са около мен като работя нощем и хапят. През деня също си пробиват път, защото в хола е прохладно, а навън е жега. Като малък можех да ги гоня и трепя, сега опитах – махах кърпи като перка. Без ефект. Направо ми се ще утре да ида да взема някакво тровило. Че голям тормоз…
Екология на всеки
Грижата за околната среда и като цяло балансираното, екологично мислене за развитието върви много зле в България. Ако екологията е знанието за равновесието в природата, разбирано най-общо, то у нас определено няма въжеиграчи. Не обвинявам природозащитниците — тук обвинявам всички инвеститори, които търсят печалба на всяка цена и всички собственици на земи, които позволяват инвеститорите да им промиват мозъците.
Но, както казах, спасение явно няма. Иракли е на път от доста време и вече май даже не е новина за медиите. На Рила копаят и строят, защото само ако успеем да привлечем всичките скиори по света, представяте ли си… То ще е един туризъм, то ще е един кеф, едни доходи, пари, пари. Пред такава перспектива на кого му пука за някакви пършиви езера. Пък и те езерата ще останат, ама само какви яки хотели ще вдигнат наоколо, че и пътища, и яко туристи — абе голям кеф, нали? То по цялото море всичко като е застроено да не би да е зле, а? Даже там има още място за хотели, дори и да няма достатъчно вода за пиене и да няма канализация — абе на кого му пука, бе-е-е…
Странджа? И Странджа ще наакат, само гледайте! Единствената мъничка победа преди време беше обявяването за незаконен на един строеж край Варвара — а дали го бутнаха? Май не, нали… Нищо — ще го узаконят като утихнат нещата и него.
Днес гледах репортаж от протеста в София и от решението в министерството, че всичко било наред и около 5000 декара от парка влизат в устройствения план на община Царево. Предвидени са за застрояване. Кметът на Царево, известният вече рушител Петко Арнаудов от БСП стоеше мазен и доволен на масата до министъра Чакъров и грееше от кеф. Предвиждат се докъм 60 000 легломеста. Всъщност май са “предложили” от общината повечко — 9000 декара със 100 000 легла — но са им одобрили “орязана версия”. Така се прави — казваш нарочно повече, за да може после да намалиш и да кажеш “ето виждате ли, ние даже намалихме площта за застрояване”. Тарикати дребни. Ама нямало да се застроява чак всичко — една малка част от земите били предвидени за инфраструктура и обслужващи постройки. И-и-ха, верно ли бе?
Така че не се надяват, ами направо вече потриват ръце и се канят да пуснат багерите и да застроят почти 100% от крайбрежието. Ще останат само мънички точици — устието на Велека и Силистар.
Тъпо ми е за местните, които не разбират как яко ги работят. Да, наистина може част от тях да поспечелят някой лев от застрояването — но голЕмата парА ще падне в джобовете на малцина избрани. Дядо и баба на село пак ще си останат с пръст в устата и без пари за хляб, най-често защото са продали на уж изгодна цена имота си на инвеститор. Имота, дето техните баба и дядо още са го събирали, кътали са го и са казвали на децата си “имот не се оставя” и “тая земя ще ви храни, ако я копаете”.
Факт е, че в мрежата “Натура 2000” влизат доста земеделски земи и частни гори. Но е факт също така, че за всяко ниво на защита в мрежата се полага на собственика съответно обезщетение. Така че дори и изобщо да не работи земята си, собственикът на имот в границите на “Натура 2000” ще получава постоянно компенсация от държавата. Е, вярно — не са много пари накуп, но пък са постоянен доход. Ако човек реши да обработва имота си в защитената територия, като се съобразява със съответните конкретни ограничения, може освен обезщетението от държавата да реализира и печалби от реколтата.
Ама е много по-яко да продадеш имота на инвеститор и да гушнеш една топла-топла пачка наведнъж, нали? Вярно, ще ги изпиеш за нула време, ама все пак тръпката е по-друга от някакво си обезщетение и някакви си реколти. Да, някои няма да продадат на инвеститори, ще издържат на натиска им и ще си направят сами свои си хотелчета. Колко време ще издържат на конкуренцията на големите и колко усилия по поддръжката ще им коства, какво качество изобщо ще успеят да поддържат и накрая колко пари ще могат да спечелват е друг въпрос.
Но искат хората бе, искат да си осерат земите, защото били техни. Частен имот, разбираш ли, мога да правя каквото си искам с него. И защитен да е, няма проблем — ще се обадим на бай кмета Арнаудов и той ще ни уреди, ще пусне там далаверката с министъра Чакъров. Няма оправия ви казвам, няма!
—-
Защо го пиша това? Всъщност не иронизирам — наистина, няма оправия. Преди време писах, писах много и гледах да са все разбираеми и важни неща, да не се повтарям и да не пиша глупости. Някои може би са забелязали, че от известно време вече избягвам да пиша на такива теми.
http://yasen.lindeas.com/tag/ecology
http://yasen.lindeas.com/tag/irakli
http://yasen.lindeas.com/tag/strandja
Резултат няма. Официален резултат няма — иначе блогъри наоколо също пишат и някои от читателите сигурно мислят подобни неща. Но щом властта си е навила на пръста да застроява — не виждам как някой може да каже копче. И то всякаква власт — изпълнителната в столицата, местната в общините, всякаквите контролни органи, дето уж са експертни, а всъщност са купени и платени, самите инвеститори с интересите и плановете си. Какво говорим, даже някакъв беше вадил пистолет в Рила и беше заплашвал съвсем директно.
Решението?
Решението е у всеки от нас поотделно. Няма общо решение, което статуквото да позволи, няма смисъл да го чакаме. Всеки от нас трябва сам за себе си да реши дали е за застрояването или не, какво е отношението му към екологията по принцип и конкретно за всеки проблем. И съответно сам за себе си да реши как да пристъпя към всяка такава гореща тема.
Аз не карам ски. Няма и да се уча. Това е моят начин да не участвам в замърсяването на планините и урбанизирането на заснежените склонове. Ски-туризмът е основната причина за застрояването на планините. Нещо повече — ски-туризмът е почти единствената причина за застрояването на планините.
Вече няма да ходя на море в малък курорт. Ще ходя на море със семейството си и с приятели с автомобил и ще отсядаме в голям град. От големия град ще се придвижваме до желания плаж пеша, с колела, с градски транспорт или с автомобила, ако е по-далечко. Няма да използвам никакви услуги на местни малки хотели. Храна има в изобилие на други места и не е нужно да спонсорирам виновниците за застрояването на Черноморието. А пък и не отивам на море за да се тъпча, я!
Да не говорим, че в България по морето няма толкова отдалечени плажове, до които да не може да се стигне за нула време с автомобил след закуска от близкия голям град. Вярно, автомобилите замърсяват въздуха — но много повече замърсяват природата малките курортни селища. А и аз някой ден ще си правя електромобил, така че и това отпада като притеснение.
—-
Екологията не е някаква политическа концепция или лозунг от преди изборите. Както и свободата, демокрацията, изкуството, образованието на децата ни, дори пресичането само на зелено — всичко това зависи от нас.
Имам предвид от всеки от нас. Поотделно, не заедно и не показно. От мен. От теб.
Свобода, а не страх!
Всеки иска да е свободен. Свободата като дума е част от разговорния ни набор, но не всеки се замисля дали наистина е свободен. Защото едно е да казваш “какво толкова, че ме следят и записват, аз нямам нищо да крия”, а съвсем друго е по същия начин да нямаш какво да криеш, но да държиш на личното си пространство. На поверителността на личната си комуникация, на правото да не си даваш на всяка крачка името, отпечатъците от пръстите и снимки н аличето в профил и анфас.
И в тоалетната хората нямат някаква чак световна тайна конспирация за криене, но искат да остават сами и да не ги записват тайно камери и диктофони, нали? Така, както на маса с приятели всеки иска да може да води личен и поверителен разговор, а не да знае, че го записват, защото “той нищо няма за криене”. Защо с ежедневния живот в Интернет да е различно?
Ако поне малко ви трогва темата за поверителността на личните данни в Интернет, ако поне веднъж сте чували за “1984” на Дж. Оруел или по принцип разбирате свободата като нестабилно състояние, за което трябват постоянни грижи, а не само като още една от думичките, прочетете за какво е кампанията “Свобода, а не страх”. На адрес http://svobodata.org
1394
Вече няколко блогъра пишат за новия филм за Батман “The Dark Knight” (“Тъмният рицар”). Бил еди-какъв си, бил добър, ама не какъвто “трябва”. Ще взема да го гледам. След като харесах “Sin City” и редовно заспивам на глезени скучнотии като старите “батмани”, предвкусвам пир. Може после да пиша за филма, ама как аз съм го усетил, а не “какъв трябва да бъде”. Изкуството е за себе си, не за другите.
Отглеждане на дете. Прохождането.
Прохождането е едно от нещата, които определено се забелязват, отбелязват и запомнят. Довчера едва пристъпящото бебче, което мама и татко на разходка придържат наведени с една или по-често направо с двете ръце вече изведнъж започва да реди тегели напред-назад из къщи. Много дълго се очаква детето да проходи, но на него му е някак като че ли все едно. Някои бебета прохождат много рано, на първия рожден ден на едно приятелско бебче имаше детенце на десетина месеца, което от два-три месеца вече уверено щъпуркаше. Някои път се пускат сами да ходят доста по-късно. Мен ако питате, тревогите “ах, кога ще проходи” са повече родителски — на самото бебе си му е съвсем спокойно и когато то си реши, просто се изправя и тръгва. Разбира се, както при всичко друго, свързано с децата, ако има някакви медицински тревоги, трябва думата да има лекар-специалист. Но иначе няма място за тревоги. Ако не прохожда, значи все още не го е намерило за нужно :)
Светли проходи миналата седмица, на почти точно 15 месечна възраст. Още отпреди това, от няколко месеца вървеше прав, но придържан за ръчички. В началото едвам-едвам стъпваше и макар това да беше един от големите кефове на всяка разходка навън, много бързо се уморяваше. Лека-полека и почти незабележимо за нас започна да стъпва все по-уверено, а пък ние започнахме да го придържаме за едната ръчичка само. И така, едвам забележимо като развитие, месец-два преди да проходи вече си обикаляше цялата стая с хващане за предмети и подпиране на стените. В началото с огромно внимание и доста адреналин, по-нататък с растяща увереност и редовната грееща усмивка.
Не на бънджита, проходилки и юздички
Твърдото ми убеждение е, че такива неща само вредят на бебето. Това е подкрепено и от думите на ортопеда, който в ранна възраст му направи редовния преглед на костната система и ставите. Най-естествената помощ за прохождането е леко придържане от родителите — всичко друго е издевателство над костната система. Понякога по-голямо, понякога по-малко, но винаги в някаква степен вредно. А изправянето и прохождането на бебе е толкова сложно и свързано с растеж и развитие на цялото тяло, че не си заслужава да се жертва заради няколкото по-свободни часа за родителите.
Дори придържането на ръцете трябва да е внимателно — ние винаги гледахме ръцете му да са най-много хоризонтално или леко повдигнати, никога чак изпънати нагоре. Продължителното държане на ръцете изпънати нагоре, за да е по-удобно на придържащия възрастен, води освен до нетипична поза на костите и до притискане на гръдния кош и затруднено дишане. Ако така се придържа детето, то много бързо се уморява и започва да се задъхва. Затова най-добре е леко да се приведем и да оставим бебето да “ни води”. Това значи доста навеждания и доста вървене приведени из паркове, площади и градинки, съответно и болки в кръста и гърба, мускулна треска, леки схващания. Но всичко това минава много бързо и е нищо пред голямата радост да знаем, че за детето ни не са жертвани грижи.
За бънджита, проходилки и други “помощни” средства ортопедът беше достатъчно обоснован и обстоятелствен, като ни даваше съвети за гледането и прохждането.
Визирам тези проходилки, които представляват количка, в която вътре се слага бебето и евентуално се връзва с каишчици. На практика в такива проходилки бебето не се научава да ходи, а да се обляга и виси и да избутва проходилката с накланяне на съответната страна.
Като проходилка може да се използва нещо, което се движи и което бебето може да хване отстрани, за да се придържа и да избутва. Едни приятели ползват за това една играчка, хипопотам с колела и вертикална стена от задната част. Детето им хваща играчката за дръжката отгоре на стената и започва да обикаля стаята с нея. Нашето дете пък тук само започна да използва столовете с облегалка. Хваща се за облегалката на стола и започва да го бута из стаята. Която е предварително “разчистена” и “обезопасена” и има много място за такива разходки. Та такъв вид проходилки са ок и могат да отменят част от придържането и разхождането. Но всякакви други “класически” проходилки са вредни.
Може би най-важното за тези въпроси е човек да отиде при добър ортопед и просто да го слуша какво казва.
Защото за прохождането, както и за доста други неща, “бабешките” и “приятелските” съвети са почти винаги крайно погрешни. Като казвам “бабешки” имам предвид заръките на днешните ърбан-баби, които хич не знаят натрупания опит на доста поредни поколения, който може все още да се намери само на село. Селските баби сигурно могат да кажат, по-скоро да покажат, много за гледането на бебета. Точно на село никога не се оставят децата да висят в ластици, да обикалят двора в проходилки, нито им се връзват поводи като на впрегатния добитък. Такива “усъвършенствания” се тачат точно от градските баби, които са вече привикнали към градския стрес и ценят много възможността за половин час дрямка, докато бебето си деформира ставите, мятайки се в бънджито.
—-
И тъй, Светко вече ходи и припка навсякъде :) Промъква се тихо за проучване или изненадване или пък тича и пищи от радост :)
Тези дни нямам никакво време за блога си, защото малкото ми налично време го отделям за служебна работа. А е малко, защото Светли постоянно снове и макар Краси вече да е доста по-добре, все пак трябва да щади крака си и аз често гледам да помагам. При програмистката, пък и при всякаквата софтуерна работа, всяко такова прекъсване води до още по-големи забавяния, защото след него трябва да си припомням какво съм правил, какво съм имал предвид, докъде съм стигнал, какви са били идеите ми. И така до следващото прекъсване… ;)
Направихме и прощъпулник, но за това друг път.
1392
Макар все още по малко заради другите ми грижи, и тук в Троян снимам. Не съм запълнил картите, но съм доволен. Най-вече детайли, на ново място чист стрийт е малко неудобно. Ако бях турист щеше да е ок, но така се притеснявам. Но съм забравил кабела и не мога да прехвърля и кача. Снимам и видео, но за него нямам firewire. Доизснимах последната лента, а тук във фотото не ми се дава. Чудно положение.
ДВГ — начин на употреба
Само който не е карал отдавна кола или не е сядал никога зад волана не знае колко трудно е всъщност. Не говоря, че не може да се научи горе-долу — това става още на курсовете или скоро след като човек започне да кара редовно. Имам предвид, че съвременните автомобили са толкова претрупани със странични на движението занимания, че е обяснимо защо руси каки в SUV-ове и уморени дядовци в москвичи не се справят с градския трафик.
Движението по пътищата има едно основно изискване: придвижи се, като не нараняваш, не убиваш и не рушиш собственост. Но на практика в една кола има толкова много външни на тази основна цел неща, толкова малки, но критични подробности и занимания, че всеки нешофьор може да се хване за главата.
Ръчните скорости
Да, зная че много хора ги харесват. Аз лично леко им се дразня. Не защото не може да се свикне да се ползват, а защото са отживелица, която съвсем нелогично е масово разпространена и търсена. Причината да има различни скорости и скоростна кутия и да има съединител е в една особеност на двигателите с вътрешно горене. При нула об./мин. те имат нулев въртящ момент. Това означава, че за да може изобщо да задвижи колата, ДВГ трябва първо да се развърти до определени обороти. Съединителят осигурява плавния преход и връзка между неподвижните колела и вече бързо въртящия се двигател.
ДВГ дори не може сам да заработи, даже за да може да влезе в работен режим му трябва външната сила на стартерен двигател. Стартер, който е… правилно — който е електродвигател. Електродвигателите имат въртящ момент още при нула оборота.
Но да оставим за момент темата за електромобилната конверсия — не мога да разбера защо толкова много повече ръчни скорости се продават у нас и в околните страни. Съгласен съм — когато веднъж човек свикне с “ръчката”, не е проблем. Когато стане чисто механично движение, отработен навик, върху който не се замисляш, е ок. Но все пак това са излишни действия и излишни решения. Колкото и механизирани и отработени да са, със сигурност отнемат части от секундата от това безценно време, което дели всяка критична ситуация от катастрофата.
Автоматиците, от друга страна, през последните десетилетия са се развили достатъчно, за да са доста често по-пъргави и по-прецизни от комбинацията на ръчна скоростна кутия и опитен шофьор. Това последното може да е спорно, съгласен съм — но колко процентно са наистина опитните шофьори по пътищата?
Празен ход
Всички всеки ден чуваме по улиците как колите работят на празен ход. Осовено по кръстовища и в задръствания, но далеч не само тогава — при всяко превключване на скоростите има време, в което двигателят работи не за задвижването на колата, а “за себе си”. Абсолютно ненужно.
Свикването с празния ход е част от свикването с ръчните скорости по-горе. ДВГ имат силно стеснен обхват от работни обороти. Всяко падане под долната граница затормозява двигателя или направо го спира. Всяко преминаване на горнат аграница пък рискува повреда на двигателя. Поставят се фабрично ограничения на ниските обороти, за да не може да “падат” прекалено. И така двигателят винаги работи, харчи гориво и хаби енергия. От момента на запалването си до момента на спирането си. Огромна част от това време е заета от работа на минимални обороти на празен ход. Особено в града. Начинът автомобилът да се спре, да не се движи, но да е в готовност да потегли най-често означава да работи така. Някои нови модели имат и специални стартери за бърз старт и стоп и двигателят спира при празен ход и се пуска автоматично с натискането на газта. Но се срещат рядко и сигурно в близките десетилетия ще изчезнат заедно с отмирането на ДВГ.
Да не говорим за “форсирането” на празен ход или на по-ниски предавки, което някои “мъже” правят в кварталните улици, за да впечатляват. И да будят бебета, за което заслужават бой по канчетата, ама и това е друга тема ;)
Съединител
Пряка нужда от наличието на ръчни скорости. Още един педал на пода, за който трябва да се мисли. “Долен ляв фрикцион” :D Ок, не чак да се “мисли”, но все пак като скоростите и той е още едно скъсяване на разстоянието до катастрофата. Чисто механично, физически — колкото и да сме отракани и бързи, трябва ни време, за да може да се премести левият крак, да се съгласува с десния на газта или на спирачката, да се съгласува и с ръката на скоростния лост евентуално и чак накрая да натисне педала.
Съединителите са настроени различно и затова всяка различна кола си иска някакво време за “свикване”. Не можеш да се качиш на колата на приятел и да почнеш “просто” да караш — няма такива опери, първо трябва да се изтормозиш със свикването с различния ход на педалите и скоростния лост.
Преминаваме през всичките тормози, свързани със съединителя, като потегляне на наклон, задържане на наклон, синхронизиране на скорости (да, има синхронизатори, но и на тях им трябва време и плавно пускане на съединител, а това също забавя реакцията). И на всичкото отгоре е още една от безбройните въртящи се части на автомобилите с ДВГ и то такава част, която се изхабява и има нужда от поддръжка.
—-
Малко смахнато звучи, но двигателят с вътрешно горене изобщо не е удобен за такива малки мащаби и за динамично използване в градска среда. Звучи смахнато, защото всяка кола у нас е с такъв двигател и всички хора съвсем очевидно си ги ползват. Системата е добре отработена и днес има наистина качествени автомобили и се карат значително по-лесно от едно време.
Но принципно погледнато всичките “характеристики” на този тип двигатели — нулев въртящ момент при включване, малък обхват на работните обороти, нуждата от скоростна кутия, най-вече употребата на ръчна скоростна кутия, съединителят, високото ниво на шума, работата на празен ход… — ги правят “so last century”…
—-
Щом сте прочели дотук, значи темата ви е интересна. Не я приемайте остро, защото не е насочена толкова “против” всички тези неща, колкото “за” ориентирането ми към електромобили и електрически конверсии. ;)