Google, майната ви!

Ааааа-а-а-а, не се трае вече! Тия взеха сериозно да прекаляват. Едно след друго “нововъведенията” на интернет-майкрософта са все по-отчайващо тъпи. Особено когато става дума за търсачката. В другите услуги — иди-дойди, те и без това другите услуги в 75% от случаите са изсмукани от пръстите. Но търсачката защо пипате постоянно, това не разбирам. И то не машината отзад — нея си я променяйте и подобрявайте както искате. Така и така GNU “клекна” за GPL3 и не включи копилефта да се разпростира и до онлайн услугите. То кой ли Гугъл би ги пуснал да го включат, де.

Та вътре си пипайте, правете по-адекватно търсенето, добре — ама защо се опитвате да направите по-добър интерфейса? След като откакто се появихте и страницата си беше супер, през всичките тия години само я разваляте. Контекстни реклами — добре, всеки трябва да яде. То Google ако не са рекламите ще мине на диета направо. Платени линкове — добре, плащат си хората. Филтриране и цензура на съдържанието по георгафски и политически принцип — е, отвратително е, вярно, но се ядва. Поне нас в България не ни филтрират, само преподреждат резултатите, за да са “по-адекватни за нас”. Нови, по-тежки дизайни и интеграции с “google account”-и — е щом ви влече добре. Макар че точно акаунта в търсачката и персонализираното търсене аз не зная някой да го ползва нарочно. Всеки или не го ползва, щото няма акаунт, или не го забелязва, защото не му обръща внимание.

Обаче тая “новост” вече почти прелива от ръба. Цитирам: “This warning message appears with search results we’ve identified as sites that may install malicious software on your computer”. Въй, верно ли? Я-я-я, колко интересно! Ами да се опитат, да заповядат — има браузъри, чиято цел не е да инсталират каквото видят. По-нататък: “If you click the title of the result, you’ll be shown the following warning rather than being taken immediately to the webpage in question”… Абе аз с вас ли искам да си говоря или искам да намеря някой сайт?

Аман! А тая нова опция изключва ли се? Защото като гледам, екстрата я има и когато човек не е влязъл в профила си. Значи не се управлява от гугъл-акаунта. Тъй значи, от най-обикновен каталог ще ставате медия с мнение? Майната ви! От днес вече сериозно започвам да отбягвам Google. И ще внимавам какво говоря онлайн на хора с поща или джабър @gmail.com.

Търся си нова търсачка. Не искам да ползвам Google за целта, затова да питам — някой ползва ли вече алтернатива? За предпочитане на компания, която има проверима подкрепа за свободния софтуер. Или някаква разпределена мета-търсачка (ако са се появили истински работещи вече).

Jingle в джабър, на каква цена

Може би най-накрая ще видим първото внедряване на библиотеката Jingle в джабър-клиент. Има разни опити с Psi, но там кой знае кога ще има нова версия. Liorithiel писа снощи, че има работеща версия на Gajim, в която е вградил поддръжка за пренос на глас и данни с библиотеката Jingle на Google. Проектът е част от ежегодните вече спонсорирани конкурси Google Summer of Code. Всичко това е добре — не че гласовите разговори са най-важното нещо за направа в XMPP-мрежата, но все пак… Нали често някои хора се заглеждат към “лъскавините” на Skype и други нестандартни софтуери — ето, съвсем скоро ще има работещ глас, видео и т.н. и в джабър-клиент.

Следващата версия на Gajim ще е с пренос на глас явно. Това е добре, дано след това лека-полека и този, и други клиенти се ориентират към нещо доста по-важно — например работа с PubSub от страна на клиента и всичките нови функционалности, които ще произлязат от това.

В една кратка статия споменавам Google вече за трети път. А пък изобщо не става дума за тях. Да, всичко е добре… но не е ли малко странно? Пак си припомням как дълго време гигантът, казано направо, пречеше на разработчиците на Jabber/XMPP и всяваше смут със своите слухове за супер-дупер библиотеката libjingle, която като пуснат, ах само като пуснат. [1] [2] [3] Съвпадение ли е, че след този шум и премълчания, но очевиден дискомфорт в средите от намесата на Google в една свободна общност, на практика няма голям ентусиазъм и бурни развития на отделни проекти? Да, EJabberd ги спонсорират и сървърът става все по-добър. Да, OpenFire успяха да завихрят нова общност и също правят все по-добър сървър.

Но къде са малките проекти — допреди две години никнеха като гъбки. Не, не е станало ужасно по-сложно да се започне начисто нов джабър-проект. Съгласен съм, не е нужно да има безброй различни по име и външен вид, но еднакви отвътре програми. Но това многообразие е белег на самата свободна общност — още отдавна ни казаха “release early, release often”. И аз имах идеи за клиент, а днес даже не си спомням подробности, че и не виждам смисъл да ровя наново. Защо е така — дали не се подобрява качеството и нивото на пазарния продукт, но за сметка на онзи ентусиазъм, от който тръгва всичко? За който ентусиазъм, в крайна сметка, са всичките усилия за свободен софтуер.

На мен поне ми мирише на Гугъл. Има много други фирми, които правят “акани неща”, но нито една не може да се мери по мащаби с нашите “don’t be evil” приятели. Опитвам от няколко дни да намеря достатъчно добри неща за мрежата, които Гугъл са направили и така да “компенсират” всичко, което осират. Това с Jingle е само малък пример — те дори имат цели услуги, които прецакват въздуха на други, нормални доставчици. Например Blogspot/Blogger.

Във всеки случай аз ще ограничавам все повече използването на услугите на тази фирма. Повечето от услугите им са ми ненужни, ако са качествени или несигурни и опасни, ако са калпави. Преглеждам какво съм им ползвал през годините и отписвам нещата едно по едно. Като гледам, без алтернатива засега е единствено търсачката.

Но то и за това идеше реч навремето, нали? Търсачка. Само търсачка. Хм… добрите намерения…

Добри го няма

Миналата седмица разбрах и още ми е някак тежко. Почина един човек, когото почти не познавах, но винаги усещах, че е точен, някак близък като някой, който не е в компанията ми само защото не сме имали късмета да се “засечем” по-рано. Ели ми каза в разговор точно преди седмица. А и Ели ми е близка и тя сега е тъжна.

Запознах се с Добри по работа — преди да започна в НАП, откъдето се махнах с огромно удоволствие няколко месеца по-късно. Ели беше казала още отдавна, че фирмата, в която е дизайнер може да си търси админ. Помня, че беше преди доста време и бяхме на балкона на квартирата на Мила и Венци за по цигарка и да си полафим на тихо и проветриво. Рядко сме се засичали с Ели на купони там след завършването. А тогава и Венци беше жив още, може би беше рожден ден на малката или пък на него.

Аз й казвам, че най-вече ще се радвам да работя с нея, но тогава беше първото ми опитване да работя сам и й обясних. След няколко месеца си търся вече работа и се разбрахме да ида да видя дали ще ми хареса при тях. Това беше едното от предложенията, другото беше при данъчните. Да ме питате сега да ви кажа в прав текст защо не отидох там и не приех предложението на Добри… не мога да ви кажа. Хареса ми много повече, но някак се “жертвах” за другата работа, може би търсейки сигурност, не зная. Когато след това на няколко пъти се търсехме за работа — я аз си търся, я на него пак му трябва админ — все си казвах, че има време. Има време и някой ден ще ида да работя там. Защото ми допадна как говорихме на интервюто, защото е сериозен и точен, пие бира и слуша правилна музика. Така подразбрах, не успях да се уверя сам.

И сега е починал неочаквано. Подробностите са за статистиците. Не са важни за хората, които се замислят сега за него. Инцидент на магистралата, за който изобщо не е бил виновен. Не че има значение днес. Не че има и значение, че се е връщал от почивка и че е говорил с колегите си преди тръгване. И че се е радвал и е бил нетърпелив да се гмурне отново в работата с приятели наоколо.

Нито пък има значение, че аз често се сещах за него и за работата с него и всеки път си казвах, че някой ден, някой ден… Няма значение, защото там, където и както е, предполагам не му трябва линукс администратор. Замислям се и за това, че беше на моите години, че даже и малко по-малък. Какво става, нормално ли е? Да не би да е време вече?!? И ако не е, тогава защо така някои си отиват?

BgFotoNET – отново добра идея и лошо изпълнение

Вярно, често критикувам нашенските фотографски сайтове, но някой може ли да стане и с ръка на сърцето да каже някой наистина добър фото-сайт? Има хора, дето се превъзнасят по руските портали, но с един бърз поглед ще се убедите, че и те са отвратителни като сайтове. Защо е така? Може би вкусът на нашенеца фотограф е притъпен от ФотоФорум и Фото-Култ? Може би защото има цяло “поколение” любители-фотографи, които откриха Интернет и компютрите по неподходящ начин, водени технически, правно и донякъде и естетически от “стожери” като ФотоФорум? Сайт, който има за основна цел да създава и поддържа флеймове, за да може да му се качват постоянно посещенията. И съответно собствениците му да си купуват коли с парите от рекламите.

Те и рекламодателите са виновни — чули-недочули за реклама в мрежата и хоп — да се рекламираме и ние. Добрата реклама винаги е премерената и съобразената с аудиторията. Не само с покупките на аудиторията, а и с вкусовете й. Не може когато някой потребител ти каже “много са ти рекламите” и те наистина са много, ти да му казваш “ами то безплатни неща в Интернет няма, ще търпите”.

Оставям настрана тоталното неразбиране на авторските права, което възпитаха през тия години ФотоФорум и Фото-Култ. Най-важното нещо изведнъж стана да се караме с вестниците, които публикуват със “снимка Интернет”. Никаква възможност за избор на лицензи и на всичкото отгоре най-долу винаги се мъдри “всички права запазени”. Иначе правата били на съответните автори, обаче сайтът можел да ползва всяка снимка както прецени за свои си нужди. Затова днес когато кажеш на фотограф, изкушен (или “израстнал” фотографски) изцяло от тези родни сайтове за неща като “някои права запазени” или отказ от издателски права, веднага те гледат подозрително, че нещо май искаш да им откраднеш.

Но и това е друга тема. Или може би не съвсем — и BgFotoNET отдолу има текст “All Rights Reserved”. Даже два пъти — веднъж за небезизвестния PHPNuke (ако се чудите кой го ползва днес, ето пример) и втори път за цялото съдържание. Вярно — този сайт няма почти никакво потребителско съдържание, освен във форума. Повечето са новини и малко ревюта.

От доста месеци вече от бегефотонет правят нещо като видео-списание, казват му “BgFotoNET TV”. Идеята е добра, радва (не, не съм го гледал). Макар и доста закъсняла — във времето на масовите видеоизлъчвания да слагаш файл за изтегляне и да нямаш удобен начин за гледане на старите епизоди е толкова… хм, толкова Web 1.0…

Изпращат хората писмо за всеки нов епизод. Оставям настрана правописните грешки (“за вЪВ бъдеще”, “настройките на ВашияТ акаунт” и т.н.) — много други сайтове също имат нужда от грамотни редактори. Направи ми впечатление нещо друго. Писмото е пратено от admin@bgfoto.net до newsletter@bgfoto.net. С копие (видимо CC, не скрито копие BCC) до точно 420 адреса… Не зная дали това са всичките потребители, или аз съм попаднал в една от “партидите”. Но честито ми — вече имам 420 адреса на хора, интересуващи се от фотографски новини и обсъждания. Нещо повече — хора, които нямат нищо против да получават такива писма и искат да гледат видео-списания за фотография. Хвърлих един поглед… някои от имената ми говорят нещо. Тук-там няколко по-известни фотографи, домейни на студиа. Интересно.

Не е нужно да казвам, че с удоволствие се отписвам :)

В такива случаи се чудя защо ли има хора, които се учдят и дивят на бесните темпове на развитие на спам-индустрията. Само в София вече знам за две места, където се работи точно спам и се работи яко. Бас ловя, че и някои от “големите” фирми в мрежата са намесени. Пръкват се всякакви сайтове с услуги, една от друга по-ненужни. И пращат спам навсякъде, зарибяват хора да купуват “реклама” и после спамят. Та чудно ли ви се струва? Да, пощенски адреси могат да се съберат по сто и един различни начина. Но сто и един пъти по-лесно е да се абонираш за такъв сайт, дето праща вестника си с “копие до”, вместо да пишеш webcrawler за адреси…

П.П.: Пощенските адреси на сайта по-горе са леко замаскирани, за да не влизат директно в спам-роботите. Нещо, което бегефотонет не направиха за моя адрес в писмата си, но нейсе ;)

Jabber в кутия

Съвсем логично плъзна и у нас модата по Twitter/Jaiku/Pownce/whatever. През последната година има такъв шум на запад, както и Orkut беше популярен и интересен преди да влезем и ние. И да видим, че не само не е нищо особено, ами и е “evil”. И заради компанията, която държи вечно личните данни, и заради централизирането и отнемането на контрола върху профилите на отделните потребители. Да, крайно казвам и не, не е без алтернатива. Правилният опит е проектът AppleSeed — но за това друг път.

Всъщност тази туитър-мания ми прилича на една друга — по Skype. Колкото Skype е нестандартен, собственически, несвободен и съответно — във вреда на идеята за свободен Интернет, толкова и туитър-подобните сайтове объркват развитието на правилната технология. Не, не казвам “правилна” в някакъв полу-религиозен фанатичен смисъл — правилна е, защото е публикуван отворен стандарт и има имплементации, които са свободен софтуер. Казано по-просто — достъпна за всички технология. Да, говоря за Jabber/XMPP.

Някой може да каже, че е пробвал еди-кой си джабър-клиент и хич не му е харесал, еди-кой си бутон е бил в еди-какъв си цвят, или пък как нищо не е разбрал, защото не е достатъчно “интуитивен” по отношение на любимия му WindBlows. Странно как jabber е неудобен, а неудобният до побъркване клиент на icq се ползва без притеснение. Мда, някои дори харесват iPhone — вярно, красива джаджа, но нали технологиите трябва да са достъпни. Ами DRM? Ами в icq неизвестният протокол? Дето нямате представа какво става с данните или поне какво би могло да стане?

Това, което разви технологиите така бързо и масово през последния общо век вече е именно достъпността, отвореността им към хората. Всеки може да ползва електроенергия, автомобилите не са запазени за избрани или за армията, електрониката, радиото и телевизията, домашният компютър — на практика всичко около нас днес е продукт на свободни от централен контрол технологии.

Затова има комитети по стандартизация, има съгласуване на местно и международно ниво. Което следва да се прави с оглед развитието на технологията и на нейната достъпност за хората. А не на частен икономически или политически интерес.

Затова има и Интернет. Цялата мрежа, която доста хора днес ползват, “защото я има” и защото “я виж, тука има аванта” съществува, защото изграждащите я технологии са гарантирано достъпни и са описани в стандарти. И не на последно място съществува като съдържание, защото има хора, които полагат някакви усилия да “връщат” ресурс в мрежата. Но и това последното е друга тема, за свободните лицензи за съдържание и за това как някои се тупат в гърдите, че са големи и значими в мрежата, а публикуват със забрани и правят фирми и сайтове, които увеличават съдържанието със запазени права.

Всъщност какво е Twitter? Като махнем конкретните функционалности, какво е принципното му значение в развитието на интернет-идеите? В същността си Twitter или всяка подобна услуга е Jabber-сървър с PubSub. Останалото е уеб-дизайн.

Проблемът не е каква е и дали я има свързаността на тези сайтове с jabber-ботове, а е в това, че крайната имплементация на PubSub се забави доста. Вече поне от две години се знае какво е Publish-Subscribe в XMPP, дори от може би около година има работеща инсталация по подразбиране. Всяка нова версия на най-бързо развиващите се XMPP-сървъри, EJabberd и OpenFire е с включен pubsub.

С две думи PubSub е нещо като огромен класьор. Който можеш да споделяш с други потребители на jabber-федерацията, можеш да защитаваш с шифър, да преместваш, разпределяш и мигрираш. И всяка страница от него има свои си джобове, в които могат да се съдържат всякакви данни — от булеви стойности до големи файлове.

Това е краткото обяснение. Дългото е толкова дълго, че и аз му губя края още в началото. Може би точно това е проблемът и затова PubSub се внедрява толкова бавно. Има толкова визии за използването му, колкото са и разработчиците на XMPP. И всичките са мащабни визии. Ако беше нещо малко или еднозначно, досега да е направено хиляда пъти.

Не е фанатизъм, пак казвам — така работи Интернет, дето всеки ден ползваме. HTTP например е същото, но понеже е внедрен и разпространен доста преди основният финансов интерес да се обърне към мрежата, затова е пощаден от такива недоразумения като Skype и Twitter. Или Orkut и Facebook. Или Microsoft OOXML. Пак казвам — на някои им харесва, удобно и весело им е да ги ползват — радвам се. Но това не е Интернет, какъвто е замислен и какъвто се е развивал толкова време.

GNOME на десет години

Днес се навършват десет години от деня, в който Мигел де Икаса обявява намерението си да създаде нова настолна среда, която да е изцяло свободна. По това време KDE далеч не е свободна среда, защото Qt-библиотеката все още е под несвободен лиценз. Промяната там натсъпва доста по-късно, три години след това, с излизането на версия 2.2 на библиотеката. Дълго време KDE и Qt се развиват с нагласата “ние сме по-добри, защото сме по-развити технически, а това със свободата е вятър работа”. Днес, разбира се, не е така и KDE и Qt са свободен софтуер, с “полагащата” се на всеки такъв проект общност, с нови идеи и развитие. Но дълго време GNOME беше по-правилният принципен избор. И аз помня част от това време като потребител.

От вече далечната 1997 година досега проектът GNOME измина дълъг път и дори дълго време вече търпи езиковите “издевателства” на екипа за превод на български “GNOME на български!”. Може би най-активният, най-голям и най-ефективен екип за превод на свободен софтуер. Основната част на средата вече от няколко поредни издания е 100% преведена, голяма част от допълнителните програми също са преведени и всичко това продължава да се поддържа. Екипът има преводачи на отделни програми и групи програми и един ръководител, който изпраща файловете в централното хранилище. Основна част от трафика в пощенския списък на преводачите на свободен софтуер е именно за превода на GNOME и до голяма степен самият списък се поддържа пак от същия екип.

Преводът на български се разви много от усилията на Сашо Шопов, Владо “Kaladan” Петков, Ростислав Райков. И разбира се цяла “армия” други преводачи, които превеждат, проверяват за грешки и изглаждат стила на целия превод. Работи сайт на проекта, в който най-активната част е системата за проследяване на грешки. Както и трябва да е във всеки разработен и активен проект. В “Планета GNOME-BG” пък сме тези, дето вместо в свободното време да работим по преводите, пишем блогове. :)

Досега голяма среща на преводачите на свободен софтуер от цялата страна се състоя веднъж — “Локализация! Локализация!” (english), инициирана и организирана най-вече от Kaladan и “Интерспейс”.

Текущото състояние на превода на GNOME на български можете да видите тук. Честит рожден ден, GNOME!

Приспособяване за 19 инча

Днес отделих малко грижи за страницата. Общата широчината е вече не фиксирана, а 98% и запълва целия екран. На разделителни способности до 1024х768 ляво и дясно поле трябва да се показват едно до друго, при по-малки размери на екрана вече дясното поле отива долу след лявото. Лявото, съдържанието, е почти до края на свободното място надясно с 81% широчина. Опитах всякакви малки трикчета с “min-width” и “max-width”, но кой знае защо не работеха заедно. Навсякъде където четох твърдяха, че са си ок в комбинация. Сигурно влияе някаква настройка от наследен стил.

Все едно, пробвах на 1024х и 1280х и изглежда ок. За мен едно от важните неща беше да има повече място за снимките, които вече ще качвам с 800 точки по дългата страна. Вместо 640, както досега. Вече мога да си позволя и по-спокойно да си обработвам кадрите — GIMP се стартира почти веднага и ретуширането вече не е безкрайна и досадна мъка. А сега виждам, че на по-добър монитор с правилни настройки снимките ми изглеждат различно. Леко по-бледи, с по-нисък контраст и малко по-слаби цветове. Личи си и разликата от липсата на обработка, например на доста често нужното изостряне или ретуш на лица.

Продължавам и работата по новата версия на UrbanStyle. Може би когато приключа миграцията на данните ще прехвърля сайта на новата версия. Има доста нови и интересни идеи за там. Стоилов ми подхвърли концептуално нови неща, които съм сигурен ще се харесат и използват. Ще ги включваме едно по-едно, засега така или иначе съм все още на прехвърляне на потребители и публикации.

Имаме леко “затишие” в работата с дизайнера, с когото работих през последните месеци. Ще използвам тъкмо това, за да се свържа с други хора, на които преди време бях отказвал отделни проекти точно около раждането на бебо. Трябва да намеря време и за довършване сайта на уеб-студиото на Lindeas, който така и остана в леко насипен вид.

Реших да мина на “работен режим” и въпреки че не съм в офис и на щат, да съм в мрежата и съответно да работя разните неща в работно време. Преди и след това — има и други неща, животът не е само правене на чужди сайтове. Също така идеята за четиридневна работна седмица винаги ме е изкушавала. Как през последните месеци съм забравил и стоя не само и петъка, ами и през уикенда даже… Сега съм на линия от понеделник до четвъртък. Три дни след това са си съвсем мои. Това значи без проекти от типа “програмирай до среднощ, защото утре цяла събота ще тестваме”. За всяко нещо си има време и това, че съм на свободна практика не трябва да значи да се трепя пред монитора без спирка.

Днес готин ден, утре – по

Готин ден днес. Готин ден и вчерата. Доста време бях навън и ще компенсирам със следващи готини дни вкъщи. Ще работя и наваксвам с едни нови придобивки и ще се радвам на сина си, който вече от няколко седмици говори на “а-гу” :)

Днес цял ден бяхме навън да снимаме, времето не беше хич за такива геройства с дъжда, дето спираше за пет минути. Точно колкото да те подлъже да си платиш поредното кафе и да излезеш на тротоара, че да може по-добре да те целкат новите капки от новата дъждовна вълна. И все пак беше готино.

Видяхме и Бобсън, и той запътил се за фото-аксесоари. Накрая пък Велин ми пусна една муха, която досега бях умело избягвал — anime. Бях гледал много малко неща, откъси от епизоди от сървъра на Маниякса и то преди години. Знаех, че е богато изразно и много привличащо, но така и не бях се залисал по още една мания.

Е, и това стана. След “Ghost in the shell 2”, филм който ще се гледа още много пъти сто на сто, оставам с планове за следващата ми аниме-вечер. Вкъщи, на новия монитор.

А, та монитор казах. Мда-а, свърши се времето на радиационния ми може би вече осемгодишен 15-инчов CRT. Няма да слагам по-висок диоптър и няма вече след два часа работа да трябва да поспивам, че да продължа. Прозорчето към света е 19-инчов Eizo, за който ще пиша много скоро. Само да посвикна, да вляза в ритъм с него. Не знам как толкова време съм търпял само четвърт гига. С новия гигабайт памет лети. Снимки, векторни, каквото ми душа иска. Сайтът ми как тесничък изглеждал всъщност :) И снимките ми и те едни мънички…

Та ми е едно по-спокойно и не така стресирано. Прехвърлям сега малко от нещата, които другите са писали през това време и май решавам да не се впрягам прекалено. Нещата винаги са били зле и всичко отива на разваляне. Или както пееха “Мотърхед” — “Everything changes, and it all stays the same”. Няма да оправим политиката, най-малкото защото тя е неспасяем случай. Аз лично ще се радвам, ако цялата политика ме остави на мира и отиде да се хвърли отвисоко. Има по-важни неща. По-важни от всичко. Утре съм си вкъщи цял ден и ще си говоря с бебчо. А-гуу-у? ;)

Проблеми в полицията?

Излишъкът от власт е общият проблем на обществото ни. Най-чувствителни на пренасищането с власт се оказват именно силовите държавни структури. Военните са по-настрани от тези напрежения и слава богу. Тежестта пада върху полицията. Днешната ни полиция е изнервена и готова във всеки момент да приложи сила. Може би защото знае, че министърът й ще я защити за пореден път, а може би е някакъв остарял оцелял навик от предишни времена. Може и на самите хора в полицията да им идва наистина в повече и да полагат допълнителни усилия, за да контролират своя си стрес.

Каквато и да е причината, това е нередно. Трябва да се обърне внимание и проблемът да се реши. Не е нещо толкова сложно или трудно — има много страни, в които полицията работи адекватно и самите полицаи нямат външен на полицейската им работа стрес. Не че има места, където няма престъпления или уставната тежест за полицая е по-малка. Но има места, където не е нормално през ден-два да има такива скандали:

Полицаи малтретират бабичка (видео youtube, vbox7)

Казвам, че това е скандал не за да търся жълтото в новината. Както правят телевизиите напоследък, които също започнаха да правят материали за полицейското насилие, но само показвайки го, без коментар. За мезе към другите новини, подправка за вдигане на рейтинга по старата рецепта “малко политически скандали, малко крими, малко селебрити, спорт и времето”.

Моят коментар е, че трябва да се намери проблемът, причината. Не само да се тръби, че има нещо гнило, а да се показват причини. Може самата полиция да има проблем — редно е гражданите да й помогнат да се оправи. Все пак да не забравяме, че това са наши служители. Изхранват децата си от нашите данъци, от данъците на родителите ни и бабите ни имат ниски пенсии, за да можем да плащаме на служители като тях.

Проблемът е на всички. Излишъкът от власт е навсякъде, дори не е нужно всеки път да го посочваме. Но е нещо, което трябва да спре. Дори и да не можем да минем без някаква координираща границите на социалното власт, недопустимо е да имаме проблем с “контролирането” на контрола.

Не е нормално всеки втори да има желание да управлява, ограничава и тормози някого. А е отчайващо пък все по-често да има не само желание, а и оправдание.

Има ли в полицията и сред полицаите проблеми със стреса и насилието? Важно е да знаем. Нека не отговаря министърът в помпозна реч, трябва социолози и психолози да кажат. В МВР има такива специалисти, надявам се да са добри и да работят за решението.

 
Още по темата:
nabludatel — Полицаи малтретират бабичка
valery — Комплексаите и помята им
luchko — И пак полицейщина!
akolev — Полицаи малтретират бабичка!
angeligdb — Първо еколозите, после миньорите, след това блогърите, сега… бабичките — кой остана още?!
yovko — Пак полицейски бабаитщини
hardtrance — Бабичките-контрабандисти — другите Оперативно Интересни Лица за полицията
veni — МВР разкри големите престъпници, нахвърля се върху бабите
abator — Свинщина
nezavisim — За Бабите продаващи къпини и магданоз и полицията, която ни защитава от натравяне
markucz — Стига толкоз!

Всичко е в отношението

“To question authority is to be somehow unpatriotic, unamerican and in league with terrorists worldwide? Fuck you!”

видео, текст

Знаете ли Хенри Ролинс? Не съм бил никога луд фен на “Ролинс бенд“, но ако сте в 25-35те си, поне веднъж сте се вълнували от свобода на словото и нова музика и ако не падате от Марс няма начин да не сте поне чували за него.

Това е човек, който винаги има какво да каже и го прави — казват, че понякога прекалява, но по-добре ли е да мижитурстваш някъде встрани, като пръстосмучеш банални балади и фалшиви “добър вечер, обичам ви” на концертите? Не е ли по-правилно, по-принципно да казваш нещата както са и да живееш единствения си живот без да го продаваш за компромиси? Не е ли това винаги идеалът на пънка, анархизма, в голяма степен на хипи-движението и дори с доста уговорки заради леко инфантилната вяра в приказките, доброто и героите няма ли го и в стария хевиметъл? Не е ли това човешкото, искреното — което не търпи двуличието на огромната йерархична машина на властта, която е заместила това, което би трябвало да е обществото ни?

Ролинс в този епизод говори за свободата в Интернет. Нищо, което вече да не сте чували или чели в по-изискан и загладен стил. Но не фактите са важни — ясно като бял ден е, че опитите за регулация на Интернет са “лошо нещо”. Важен е пламът, ентусиазмът, личната ангажираност.

Преди исках да пиша за много проблемни неща, да пиша мотивиран, че казвам правилните неща и че може би някак помагам. След това минаха протестите за Странджа, някои казаха “успех” и аз се сетих как българските (тогава все още бъдещи “евро”) политици преди половин година се надскачаха за хорската симпатия за проблема с IPRED2. Сещам се как някои казаха “успех” тогава, а всъщност важните поправки не се приеха.

И сега тези дни министърът на замърсяванията Джевдет Чакъров продължи срока на едногодишната забрана да се строи в Иракли. Някои може би ще кажат “успех”, но едва ли много уверено. Ще се строи, забраната не е за цялата местност и ония мизерници Стоян Захариев, “Суис Пропъртис” и “АКБ Форес” ще си строят върху 1000 декара. Иначе имало цели 38 000 декара, които още една година ще чакат евентуалтоно си включване в “Натура 2000”.

И защо беше целият този шум? Прах в очите, това е специалитетът на днешното управление. Не — това е специалитетът на всяко управление. Печели време и тушира напрежението. Не решава проблеми, но какво пък — те проблемите никога не свършват, защо да ги решаваме…

И след новините за Иракли не ми се пише за отделни проблемни неща, не ми се пише и за провалящи се кампании и още по-малко всякакви шибани отворени писма или пък за “граждански контрол” на властта. Власт не трябва да има, това е. Лошото е, че не може да бъде премахната властта — тя толкова е навлязла навсякъде, че има безброй оправдания и мотивации в целия ни свят. Един огромен властов мицел. Не, не трябва да се премахва, а да се преживее. Някой ден ще има ред без власт. Не сега. Сега са тъмните векове и навсякъде прелива от контрол.