Докато работех за превода на КДЕ на български, без сам да разбирам, без да си го поставяме за цел в екипа превеждах предимно програмите, които използвам. Тези, които съм свикнал да отварям често и да им гледам зле преведените интерфейси. Стремеж някакъв към “чистофайничество”; не мога да почистя това, което не виждам, нали? ;)

Казвам, че не е било цел на екипа, защото наистина символ-верую беше (а и вярвам че и днес е) класацията на преводите в Интернет. В страницата на КДЕ, едни графики с приятно зеленичко… има ги подобни за превода на Gnome. Само че в “GNOME на български!” не се прехласваме чак толкова по тях. А пък и статистиката е “приятелски настроена” така или иначе ;)

Едно от нещата, с които не бях съгласен с Радостин Раднев, който днес ръководи проекта, беше неговата визия за това кое трябва да се превежда и кое – “не трябва”. Или по-скоро “трябва да не се превежда”. Моето мнение е, че щом някой е отделил време и всякакъв различен негов си ресурс за превода на *нещо*, то това нещо трябва да бъде представено пред хората като заслуга на човека, трябва “да се даде кредит”. Ако преводът не е добър, големите разбирачи в екипа са за това – да помогнат на човека да довърши качествено започнатото.

Защото пределно ясно е, че това е доброволна работа. И ако не поощряваме доброволната работа с една блага дума поне, накъде сме тръгнали въобще?…

“Не самодейността, не обичам тази дума… любителското изкутсво! Любов трябва на изкуството, а не интриги!” (“Вчера”)

Докато бях в екипа, се опитах да подобря малко поне доста остарелия превод на Quanta, дело на Борислав Александров. Честно казано, не помня дали успях да предам последните си преводи, преди да напусна екипа, ама вече бях поработил малко. Но едно е факт сега: една от настолните програми, които ползвам най-често, Quanta, вече е без превод.

Преводът още стои в клона KDE_3_3_BRANCH на cvs. Радостин явно го е изтрил от HEAD и в новата, 3.4 версия на КДЕ просто няма да го има.

Аз вече не използвам КДЕ, стремя се всички настолни програми, с които работя, да са от проекта Gnome. Мисля, че *така трябва*, защото работя по подобряването на българския Gnome. А и наистина ми харесват повече. ;)

Но Quanta е прекрасна програма и Bluefish и Screem успяват само да се доближат до нея засега. Вярвам, че някой ден ще мога да се чувствам достатъчно удобно с Bluefish или Screem, за да забравя за “другата” програма. Още повече, че тя започва все повече и повече да зависи от KParts – нещо прекрасно за КДЕ програма, но само ако се изпълнява в среда на КДЕ, а не ако се извиква от “Gnome като моя” ;)

Да, някой ден ще спра да обновявам Quanta и ще я изтрия, може би.

Но дотогава ще ми е много тъпо, че ще ми тръгва без превод. Да, знам, че в превода имаше грешки, ама я сериозно – някой оплакал ли се е от тях? Ако да – защо не ги е оправил? Преводът си беше използваем, все пак… така де, аз поне го използвах…

Който не иска превод, да си го изключи.

Пробни jabber клубове

Една от очакваните с интерес нови възможности на клиентите и сървърите в мрежата на jabber е описаната в разширението на протокола № 144 (JEP-0144) – Roster Item Exchange.

Качествено новите възможности на джабер, които се очакват с нетърпение включват също и пълно внедряване на PubSub, което от своя страна ще доведе до безброй нови неща, сред тях стандартен начин за обмяна на rss новини, обмяна на аватари на потребителите и много други.

Но специално 0144 се занимава с нещо доста по-конкретно – става дума за възможност за обмен на записи от списъка на потребителя. В списъка (roster; защо казвам точно “списък” можете да прочетете тук) може да има най-различни записи, включително и абонаменти за новини, реализирани с въпросния PubSub (JEP-0060) и др.

Това, което прави 0144 е просто да обменя записи. Когато очакваният момент на внедряване на това разширение в клиентите и сървърите дойде, обмяната, синхронизирането на списъците, също така и автоматичното поддържане на служебни списъци, например добавяне името на нов колега и изтриване имената на двамата напуснали в служебния джабер сървър – всичко това ще бъде лесно, достъпно. Ще бъде възможно.

Днес тези неща се правят от админите със скриптове на обвивките. Не че едно решение със скриптове не може да бъде елегантно, просто 0144 ще даде тази свобода в ръцете на потребителите, не само на скриптиращите админи. И правилно – списъкът е мой и трябва да мога да го управлявам. ;)

Засега няма внедрен 0144. Има много планове за скорошно внедряване, но екипите, които се опитвам да следя, все решават, че много по-важно е да се програмира PubSub.

Днес попаднах на пробна реализация на Roster Item Exchange. Компонентът е наречен “Clubs” :) Инсталиран е на сървъра jabber.cd.chalmers.se – пуснете откриване на услугите (disco) на този сървър и ще видите услугата.

Имайте предвид, че това е пробна реализация и нямам никаква представа дали и как работи. Авторът Magnus Henoch твърди, че всичко работи, в основни линии.

Както неведнъж съм казвал, в света на свободния софтуер най-доброто е това, което се прави в момента. ;)

Аз ще пробвам Clubs, а вие? ;)

“Отблизо”, описанието… И брадите на хората

Преди два дни с Краси двамата се юрнахме да ходим на кино. Не че св. Валентин е страшно традиционен празник, нито пък винаги на Трифон Зарезан зарязваме лозите…

Знам, че се изписа много и тази година за празниците, защо, кога и кои трябва да се празнуват и т.н. Нямам нито категорично отношение, нито пък ми се пише за такова. Просто отидохме на кино. А за нас това напоследък е събитие.
Всъщност искахме да идем на театър, но в Сатиричния билетите бяха свършили. И затова – в Мултиплекс-а, тъкмо видяхме Дикс, който бачка там. ;) Вечерта беше готина, пък и освен Дикс в НДК видяхме и Генчо (a.k.a. Gengata), когото не бяхме виждали цяла вечност. Последният ни разговор на бира на старата агитка, Павката, Ванката, Генчо и аз, беше още почти по студентско време. Темата беше О’Шипка и тогава ми харесваше да говорим за тая дупка. Сега го мразя – единственото нещо, което оправдава съществуването й, е че долу се свири музика наживо. Всичко друго е бля-я-я. (Лично мнение;)

—-

Сега се сетих как през най-големия студ тази зима, във снежната виелица, отидохме с премръзнали крака, едва-едва се добрахме до заветното “O’…” и бяхме качествено прекарани. Отидохме в съседното “Вещиците”, където веднага се намери място за нас на маса за двама и то до камината. Приятното впечатление се разреждаше от разтапящия се скреж по брадата ми. ;)

Е, едно е сигурно за “Вещиците” – наистина се различава, защото понякога там е готино. Понякога – изобщо съвсем не е. За разлика от съседното място, където винаги е отвратително. Имам предвид ако си отишъл да хапнеш, не говоря за живата музика. ;)

—-

Като казах за брадата… След нова година бях с променен дизайн малко ;) Бях с брада. Малко хора ме видяха с нея; освен най-близките май само хората от екипа на “Gnome на български!”. Лека-полека я намалявах, докато накрая приличах на подстриган вариант на Джеймс Хетфийлд от едно време. Махнах я, когато при поредното “намаляване” се порязах гадно.

Има нещо интересно в брадите, което чак сега разбрах – всъщност като носиш брада не си с брада. Ти си си както си се знаеш, просто другите около теб виждат брадата ти. Като посвикнах да я нося и като престана да ме дразни, си се чувствах “най-нормално-обръснат”. А пък хората ми казваха “о, брада си пуснал”… странна работа. Сега пък, като я махнах, се хващам, че леко посягам да я “пригладя” ;)

—-

Казвах ви за киното. Гледахме “Отблизо” (“Closer”). Не го гледайте. Тъп е.

В описанието на филма пишеше “романтична комедия”. Е чий болен мозък е измислил, че филмът е “романтичен” и че е “комедия”, не зная. Но на нас ни беше смешно, защото така се бяхме настроили – да ни е весело.

Иначе, за въпросния “измисляч на описания” – мой човек, ако това ти е “романтичната комедия”, не ми се мисли кое за теб е тъжно, тежко и трагично! Ама наистина! ;)

Събор на гномчета

Тази неделя Владимир Петков a.k.a. Kaladan събра в офиса на ИнтерСпейс част от все още мърдащите преводачи на свободен софтуер у нас. По-специално гномските такива. Kaladan, Владимира Гиргинова, Стойчо Станчев, “шефчето” на екипа ни Сашо Шопов и моя милост. Другите не можаха да дойдат по обективни причини най-различни. Но остава желанието да правим тези срещи периодични, като лека-полека участието в екипа “Gnome на български” ще става все по-престижно, все по-яко и куул ще е да участваш пряко с превод или просто да си фен на Gnome и на българския му превод.

Поне така искаме да стане. А когато толкова много хора искат нещо достатъчно конкретно и осъществимо, каквото е това, то ще стане, няма как ;)

Всъщност най-важното е, че на всички ни харесва. Харесва ни да правим нещо ценно, което се използва от хората, харесва ни също така и да работим заедно, да приемаме критиките и предложенията на другите и да не се караме. Защото е безкрайно ясно, че го правим в свободното време и “за кеф”.

Никое предложение няма да бъде пренебрегнато, ничия протегната ръка няма да бъде отхвърлена. Всеки интерес на общността към проекта ще бъде радост и гордост за участниците.

—-

Да, в проекта за превод на Gnome има правила, общи положения, насоки и идеи. И ще има още по-изчистени текстове за тези препоръки.

Но се надяваме да не изпадаме никога в положението на издаващи заповеди, които … лека-полека се оказва, че … просто нямат останали подчинени, които да ги изпълняват.

—-

Цялото настроение на Gnome средата, от която лъха спокойствие и стремеж към изчистеност и красота е настроението, което ще ни води, когато отваряме някой файл за превод, редакция или стандартизиране.

Надявам се. А вярвам, че се надяваме всички ;)

Една година по-късно…

Измина една година от началото на бележника ми. Най-старото съобщение е това, от 20-ти, но всъщност първият запис е този. Има запис “hello”, има “2”, но “1” няма ;) Всъщност, ако търсим точност, най-“старият” запис в този бележник е този , справка — датата му :)

Но не това са важните неща…

—-

Една година, която определено трудно ще отмина и забравя. Време на големи радости и надежди и, както се оказа накрая, още по-големи разочарования.

Но нека карам подред. Не искам да пиша дълго, защото трудно издържам напоследък да чета дълги текстове. Така де, мисля за вас ;)

Някои други от публикуващото братство ни дадоха подобни “годишници”. Някои бяха обобщение и преглед на случилото се, други пробваха началото на една бъдеща обосновка на това лудо явление, желанието да се “блогва”.

Аз едва ли ще напиша нещо кон-цептуално, пък и в това мое контра-цептуално настроение… :Р (трябва да престана да си играя с думите толкова, или поне някой ден да ги питам дали не им е гадно;)

—-

Как?

Това е техническият въпрос, най-вече как “компютърно”. Около новата година някъде (може би през януари, а може и декември) хора около мен започнаха да си правят лични страници от този нов вид. Аз бях забелязал появата на софтуер за тях от редовните ми “apt-get update” на Дебиан. Бях пробвал цял куп от тях, но точно това, което не ми харесваше, се хареса после на повечето от другите. Всички ползваха база данни за съхраняване на статиите, паролите и какво ли още не. Аз се радвам много на сървърите за бази данни, всъщност на тези, които са свободен софтуер…;) Но въпросът беше принципен, идеята KISS (Keep It Simple, Stupid) беше нарушена. А една малка лична страница, която никога няма да има нито броя записи, нито броя едновременни посещения, че да се оправдае използването на качествена SQL база, има нужда точно от това — от KISS и “оставяне на спокойствие”.

Файловата система е достатъчна като база данни за всичко, от което изобщо някога ще се нуждае един блог. Или поне моят бележник, ок.

Изборът падна доста бързо върху Blosxom (“блосъм”) и той послушно движи страниците ми и днес. Настройването с малко повече от две-три щраквания с мишката, както е при други известни блог-машини, всъщност изобщо не беше трудно и ако е било малко по-продължително, то всъщност… е било и интересно.

—-

Какво?

Трудно е да се пишат накратко неща, които са много. И по свой си начин всичките важни. Все пак през годината съществуване на Arcane Lore имаше един провал и един успех. Първо се явих на дипломна защита на магистърски текст по философия. Чак сега набирам “скорост” и хъс да пиша отново.

Успехът е завръщането в действителността на философския екип “Проектория“. Видимото завръщане стана сравнително късно, през зимата, но двамата с Юнуз го подготвяхме още от средата на годината някъде…

Разбира се случваха с много, много други неща. Например блог-общността се разделяше и обединяваше, вълнуваше се от едни и същи неща или пък съвсем не, появяваха се нови страници на нови ентусиасти. Също така и няколко страници бяха затворени. По разни причини, най-вече, защото “така не можело”. И в двата смисъла — понякога не можело по принцип, понякога самият човек не можел и не искал повече така.

Появи се уеб-агрегаторът Planet FSA.

И аз се преместих във владенията на Проектория, които и Юнуз вече обитаваше отдавна.

Другото? Ами най-вече губя приятели. Силно се надявам само така да ми се струва. Но е тъпо да не можеш да видиш или дори чуеш важни за теб хора, а да виждаш всеки ден по няколко пъти шефа си, да речем. Че и да говориш с него…

Не ви го пожелавам. Просто отделяйте от времето си за “простотии”, като например шматкане по улиците, висене пред чаши с кафе, или гледане на (тъп) филм. Стига това да значи, че може да си сверявате часовника на приятелството.

Това е жертване на иначе превъзнасяни неща, като “професионален успех на всяка цена” или “колкото може повече пари вкъщи”.

Аз мисля, че донякъде успявам. И поне с няколко човека успях да не прекъсна връзка ;)

—-

Защо?

Да, наистина, защо изобщо се пишат такива страници?

За мен отговорът е пределно ясен, а самото писане е необходимост. Именно затова човек лесно пише в сайта си, защото “пише”, не е споделяне пред някого, а в известен смисъл наистина “пред себе си”. И единствената причина, поне за мен, такова споделяне да се “затвори” в “таен личен дневник” е някакъв странен фетишизъм.

Става дума за неща, които така или иначе човек казва на другите. Но някои хора предпочитат да ги “запазват за себе си”. Дори да имат отделен сайт, отделен дневник.

Да, сигурно е въпрос на личен избор и няма нищо лошо. Но аз се радвам, че имам такова място и че това място е истинско, “живее”. Не се налага дори да се насилвам, за да го правя близко до настроенията и разбиранията ми. Внимателното му отглеждане от “малко” го е направило… готино, поне за мен.

Затова имам нужда от това писане, колкото и рядко или кратко да е то.

И новите ми интереси ще намират мястото си тук, в нови и интересни форми. Новите ми текстове, всяко нещо, което е ценно за мен и което съм готов да споделя. Нямам отделен дневник за по-“тайни” и потайни неща.

—-

Най-хубавото нещо в това да имаш такъв бележник е, че правейки го такъв, какъвто ти харесва, правейки го готин, той става ценен и близък.

Най-хубавото е, че не бих изтрил нищо.

Това за мен е идеята на блогването.

Едно завръщане и няколко чинела

“Жоре, айде стига думка, а? Искам да поспя малко.”

…

“Бомбардират, бомбардират, па спрат. При тебе спиране няма!”

…

Е, за нас винаги е било не “Жоре”, а “Саше”, тази е разликата. Иначе Жоро е същият образ, как иначе щяхме да се съберем със Сашо. Всички ние – аз, Дикс, Милен и Гери.

“Ентусиасти” – така ни наричаше самият Сашо и след това се разхилваше по неговия си небрежен, но заразителен начин. И именно от него се вкорени в мен тая безумна любов към “ентусиазма”, това преекспониране на “ентусиазното” във всичко. И скоро след това моето казване и убеждение, че най-важното нещо е ентусиазмът. И “ентусиаст” не е повече обидна или пренебрежителна дума. Просто да си ентусиаст е най-многото, което можеш да направиш. Е, да, можеш да опиташ да създаваш вселени, но най-накрая винаги ще се връщаш към усещането, че не създадените от теб свят, общество и тем подобни са важни, а именно поривът ти да се занимаеш с тях. Да имаш “хъс”. И да си ентусиаст.

—-

Преди около година и половина се видяхме за последно за по-дълго на четири очи и две чаши със Сашо. Тогава аз вече известно време бях на сегашната си длъжност в сегашната ми работа, но все още не бях усетил безумната студена тръпка от липсата на време за приятели. Смесена с тъпото пренебрежение “нищо, ще ги видя другата седмица или след месец”. И естествено, не ги виждаш. Лека-полека и те започват да тръпнат с тая треска… абе гадно нещо е работата. Не съм казал, че мога без работа, ама… все едно.

Та тогава се видяхме, защото наш дръмър заминаваше надалеч, във Варна. За някои Варна може да е близко, но за мен не е. Винаги има един периметър, отвъд който всичко е “недостижимо далеч”. Тази граница се променя не само от свободното време и разстоянеито, но и от какво ли не – пари за транспорт (“транспорт” – ха, все едно сме товари в рудовоз…), настроение, ако щете и душевен мир и глобално затопляне.

Важното е, че за мен Варна е далече.

За Сашо София пък не беше толкова – виждали сме се през това време тук по купони, рожденни дни. Но вече не свирехме. В София останахме само аз и Диксън и не успяхме да намерим рецептата да пробваме, да се разочароваме, и пак да продължаваме. А пък и двама китаристи само… Въпреки че именно така започнахме преди… колко години станаха…?

—-

Сашо се завърна тия дни. Още не сме се видели, но не е късно – по-добре да подходим към събирането на старата глутница с “ентусиазъм”. Отколкото да се видим веднъж на по бира, за да отбием номера.

Най-трудният проблем след като си намери човек постоянна работа е да нагоди личните си ангажименти към нея. Защото обикновено началството не гледа с добро око на обратното нагаждане;)

—-

Добре дошъл, Сашо!

Ентусиастично се подготвям за събиране в едно помещение на едни лунни вълци! ;)

А, и непременно трябва да си пуснеш блог ;)

П.П.: Сега се сещам, че трябва да събера двама сашовци – Сашо Панов ще се зарадва на стария познат, вярвам ;)

Сурва, сурва!

Честит рожден ден, Нова Годинова!

Да си мирна и богата!

Да сме живи, здрави, щастливи с теб!

До година, до година, до амина!

Gossip и KF

Новините в кратце: нови-новенички преводи на два Jabber клиента за Gnome – Gossip и kf.

KF преведох вчера следобяд, а върху Gossip поработих повечко и преди седмица може би. Сега беше по-лесно и по-бързо – имах нахвърляни идеи за превод на ключовите понятия. Абе концепция имах ;) Превод на Gossip беше обещал Калоян, но се разбрахме двамата, че ако нещо не му харесва в моя превод, ще коли и ще беси и накрая (..трябва да остане само един..) ще има така или иначе добър превод на Gossip.

Защото Калата харесва Gossip. И аз го харесвах, струваше ми се наистина симпатична програмка, още докато бях на KDE. Ще ме попитате “защо така”, не ми ли харесва вече. Ами как да кажа…

—-

Значи има едно голямо недоразумение в света на jabber. Тоест то не е точно в неговия, а по-скоро е някаква смрад, която се “просмуква” от съседните реалии на другите протоколи.

Тази зараза явно няма да подмине и Gossip и лека-полека и той от красив и спретнат Jabber клиент ще започне да се превръща в недомислено подобие на недомисления Gaim. Или просто линукска Miranda. Да, прекалявам, знам. Gossip е готин програмчик (засега) и аз наистина си го ползвам… Понякога; трудно е човек да се откаже от Psi, а и е спорно дали изобщо има смисъл ;)

—-

С две думи става въпрос за това, че някои хора вярват, че когато се прави jabber клиент, целта е хората да могат да имат връзка помежду си. Те разбират това като възможност да говориш с хора, които ползват всякакви изгъзици от сорта на icq, yahoo, msn и освен това трябва да се осигурят услугите, които тези протоколи правят възможни. Именно – typing notification, avatar support, file transfer и кой знае още какво.

Ще кажете, че това са хубави неща. Да, хубави са. Но във всеки протокол са заложени по различен начин. Нещо повече, когато на AOL, Yahoo или Microsoft им скимне, могат (и го правят редовно) да променят някъде нещо, за да трябва поне месец-два разработчиците на програми като Gaim да човъркат, отгатват и хакват, за да проработи най-накрая програмата им с новия протокол.

А междувременно какво става? Ами нищо, потребителят месец-два няма връзка с хора от тази мрежа, но айде, карай да върви, нали скоро ще има нова версия, тя ще оправи нещата и всички пак ще плеснем с ръце и ще се прегърнем.

—-

Всички тези услуги се поддържат и от jabber протокола и допълненията му. Основният протокол наскоро беше приет като RFC. Разширенията са около 150 някъде. И не се повтарят.

Има и typing notification, и avatar support, и file transfer, и какво ли още не…

Просто някои предпочитат среднощно хакване на собственическите протоколи, вместо да напишат модули за клиента си, които да осъществяват съобветното разширение на jabber протокола (JEP, Jabber Enhancement Proposal)

—-

Откъде идва голямото неразбиране? От предубеждението за ценността на най-разпространеното. Много хора мислят, че най-важното в живота е да имат icq, защото там “има мно’о хора и мно’о разбират и са интересни”.

Глупости.

Най-ценното е това, което дава най-много възможности. Все пак клиентът за моментни съобщения е инструмент. Той е по-ценен, колкото по-качествен е, колкото повече и по-добра “работа” може да се свърши с него. А не колкото са по-големи количествата на пазара и в мазетата на хората.

—-

Затова преведох kf. Това е един от клиентите, който засега има амбициите да остава чист в своята “jabber-ност” и да развива и въвежда колкото може повече от “благинките” на JEP.

Какво говорим, има JEP за VoIP с Jabber клиент… Примерно “десен бутон -> глас” и си в джаза… ;)

Красота.

И няма начин утре някой да смени изведнъж протокола и да заложи капани за “неофициалните” клиенти.

Другата, основната новина е, че смятам в най-скоро време да започна проект за jabber клиент, който да следва тази щрихирана по-горе нагласа. И да бъде използваем и полезен максимално.

Ще пиша на Python. Ще бъде бавно в началото, защото от скоро го уча.

Чудя се за графичния тулкит. Ако използвам wxWidgets или FLTK, ще бъде многоплатформено. Но повече ми харесва GTK. За QT има достатъчно клиенти (тоест Psi;). Така че остава дилемата GTK <-> лесно пренасяне за уиндос.

Може би все пак GTK… Ще мисля по празниците, с чаша вино пред телевизора. В почивките между чистене, готвене, гостуване, бой с котарака и други такива домашни забавления.

Нов AbiWord

Тези дни обнових превода на AbiWord. Не бях забелязал колко ужасяващо остарял е. Нещо повече, някак странно е… “изостанал”. Има една глупава особеност на екипа на AbiWord – не използват gettext, а четат преведените низове от xml-файл… Това – добре, обаче за улеснение на преводачите (айде, айде…) генерират периодично .po файл (и съответво po шаблон за започване на нов превод), който въпросните “улеснени” преводачи трябва да изтеглят и да преведат с gettext редактор по техен избор. След това идва най-интересното. С perl скрипт този gettext файл (не, не се копилира, не…) се преобразува в xml, който след това влиза в инсталацията и се използва в работата.

Най-малоумната част от цялата акробатика е, че при създаването на .po файла новите низове се претърсват за съвпадения с вече преведени и се добавят намерените съвпадения като неясни (fuzzy) низове. Ще кажете “нормално, така се прави винаги за удобство на преводача”. Брях тоя преводач, брях това удобство.

Да, така е. За удобство се прави.

Обаче умниците в AbiWord не отбелязват тези нови, автоматично сглобени низове като “неясни”. Грешка, грешка – отбелязват ги, но само в .po файла. Когато голямата машинария захапе превода и тръгне да го превежда в xml, хич не я интересува кое е “неясно” и кое не е. Всичко, което не е “непреведено” влиза в официалното издание на AbiWord като официален и видим превод.

—-

Така… Сега да помислим какво става на практика.

Аз имах превод на предишна версия на програмата, сигерно вече минаха повече от две години оттогава. Огромна част от низовете са си същите, някои от тях с минимални промени, например някъде прибавена точка, другаде махнато двоеточие.

Обаче ако днес си инсталирате AbiWord, ще се хванете за главата. Има ужасно много съобщения, които очевидно не са на мястото си. Понякога разминаването в смисъла е направо отчайващо.

Какво е станало всъщност? Ами просто за тези две години и кусур автоматиката се е “грижила” за превода ми и е добавяла “неясни” преводи, които на следващата си стъпка е приемала за напълно “ясни”. Така преводът се е задръстил с глупости.

—-

А се чудя аз защо Румен и Ани на последната бирена среща в сряда, на която ходих (май беше тази след OpenFest; ей, откога не съм се мяркял… тази сряда съм там, няма начин – виждате как влияе дългото отсъствие, справка – AbiWord;) ми разправяха, че преводът на Abi бил ужасен, кой е тоя, дето го е превеждал… едвам намерих сили и гордост да кажа “‘ми аз”…;)

Сега преводът е новичък и използваем. И аз си го ползвам и съм доволен. Засега… защото тази програма ще трябва да я следя постоянно и да се грижа честичко да си обновявам работата по нея…

—-

А ако питате защо не съм следил превода досега, ще ви кажа просто, че повече от година бях координатор на превода на КДЕ и работех изцяло в среда на КДЕ – и вкъщи, и на служебния ми настолен компютър. На сървърите не съм слагал КДЕ, спокойно ;Р

От седмица-две вече не съм координатор на КДЕ на български. Ролята ми се поема от Радостин Раднев. Надявам се тези дни в централата на КДЕ да склонят най-после и да ми изтрият сметката за писане в CVS. Kе искам да имам достъп, след като не съм разработчик вече (преводачите и те се водят “разработчици”, не знаехте ли?).

—-

Покрай завръщането ми към Gnome имам за споделяне доста наблюдения върху разликите между двете настолни среди, а също и върху някои прилики, които не ми се нравят, но пък и едва ли ще се променят.

Но за това – друг път ;)

Завръщането на Projectoria

Едно дълго обмисляно, внимателно отлагано и грижливо подготвяно завръщане:

http://projectoria.org

Всъщност Проектория не се завръща, а започва начисто. Открива топлата вода с нагласата, че топлата вода винаги трябва да бъде откривана, защото… ами просто защото е добре да я има и да не бъде “скрита” ;)