Tag Archives: Sunny beach

Слънчасване преди тръгване

Вчера слънчасах зле – не че не се очакваше, всеки път при повече слънце ме удря в главата, но си беше неприятно. Вечерта, през деня с прекъсвания и после следващата вечер едвам оцелях – температура, главоболие, болки в мускули и в очи, подвига ми се и даже мина лека треска. Почивах, стоях на сянка, с изключение на една разходка до центъра да пия бира с Алекс, и пих през цялото време много течности. Разбирай вода и сокчета, че то в хотела друго няма. От малък черната коса често ми докарва най-малко прегряване. Като поседя повече на слънце и ме удря в главата. Навремето ме караха да нося разни шапки като съм на море или на село, но сега кой ти гледа такива неща. Всяка година се каня да си харесам някакъв вид лятна шапка, но все е след като вече съм слънчасал и/или ще се прибираме.

А ние вече ще си тръгваме – днес ни е последният пълен ден и времето беше лошо като за море – облаци, после дъжд и вятър, размятаха се и разни светкавици. Трябва някой път да гледам от брега гръмотевична буря вътре в морето и да я снимам – от едно лятно ходене в Царево, когато бяхме без деца, но пък мъкнехме котарака, си спомням че е готина гледка. Сигурно не е приятно да си моряк и да си навътре в такова време, но от брега понякога се вижда добре и трябва да се снима.

Отидох да видя Алекс, та си направих една разходка от южния край при нас до центъра. Полафихме си яко за какво ли не, покрай всичко друго и за електромобили и проекти за коли. Пих на барче на плажа наливна Бургаско за 3лв. и не е заради парите, но не беше много добра. Преди (вече доста) години си спомням, че бургаското не беше зле, а и досега правилото да пия “местната бира” (макар че в България няма такова нещо, всичко се прави в два-три завода и само лепенките са различни) е сработвало добре. Но за сметка на пивото, срещата си струваше разходката.

А разходка направих. Фоторазходка в Слънчев бряг. Като успея тия дни да събера снимките, ще ги кача отделно. Стрийтът всеки път е различно нещо, а досега май не бях стрийтвал сам в непознато място. Знам и защо апаратът ми не ми пасва напоследък – стъкълцето на визьора е потъмнено от чистене, трябва да го сменя някак и да запомня да не го чистя, защото не е стъкълце и се разтваря от течностите. Сега така се чувствам леко като сляп, когато снимам и то кефът наполовина си заминава. Но ще пусна скоро нещата от фоторазходката.

Иначе руснаците рязко намаляха след 15 август и се живее по-спокойно. Една жена с дете, която ни заговори на басейна каза, че след 1 септември пък цените падали наполовина. Което си е добра оферта, ако човек е готов да летува насред бетонната джунгла тук – излиза, ако намалението е 50%, някъде около 17 лева на човек на ден, с три яденета на блок-маса, басейн, стаи с климатик и ремонтирани бани. И въпреки всичко не мисля, че ще се върнем. Отново не намерихме правилното място за почивка. Но търсенето продължава, тъкмо догодина може да проучим как е на не-черното море, ако имаме възможност.

Руснаци и подводница Ем-Пи-3

Плажни археолози

Ако достатъчно копаеш в пясъка…

Първия ден човек е уморен от пътуването и всяко удобство може да го зарадва. Но пък има настаняване, пренасяне на багаж, търсене на място за засищане и утоляване на жаждата и всякакви други притеснения, свързани с документи, дали добра стая се е паднала, дали колата е добре, дали трябва да се караме на някого или някой нас ще си позволи да ни ядосва. Затова първото впечатление на почивка не е правилно и трайно.

Вторият ден е спокоен и уреден, животът е хубав и почивката ще започне на пълни обороти. Или на празни — нали е почивка все пак. Най-добър е вторият ден. Още не си уморен и изнервен, а който почива с деца знае, че почивката накрая се оказва за всичко друго, но не и за почиване.

За нашия случай добавете към всичко подпийнали руски ученици на групи, които сноват по коридорите, викат, прескачат общите тераси, тропат на вратата ви в четири през нощта и през всичкото останало време се държат като господари на територията. Я вас не понимаю, но всъщност всичко много добре си панимаят. Зная руски, но не искам да падам дотам, че да се обяснявам на руски гаменчета в български курорт. Ще научат пет-шест израза на български.

Ние сме си виновни, че морският ни туризъм е зависим от евтини тълпи руски учащи и английски компании — и двата вида хем хулигани, хем алкохолизирани. Е, рушнячетата може да не са поркани като ингилизите, но компенсират с бройка и наглост. Имаме море на конвейер, море конфекция и ширпотреба. С хотели, всичките способни да поемат целия съветски народ, ако и когато реши да почива на незамръзващо море. Така са го мислели навремето в СИВ явно — че къде другаде да иде мужикът без ушанка в багажа? Балатон не е море, а на Адриатика е било проблемно геополитически през повечето време. Остава само северното Черноморие и най-вече по на юг, на по-топличко — у нас.

За справка че е до политика, а не до география — вижте Гърция и Турция, които са с не чак толкова по-различен от нашия морски климат.

И понеже някои ще кажат че е претъпкано, гаменско и чалга, но поне е достъпно море и това е цената, за да е достъпно и за българите, аз пък ще им кажа че зная много хора, които няма да успеят да дойдат на “достъпното” море. Доста от тях — за поредна година, а някои са и с деца. Та морето ни не е достъпно и изобщо начинът да е достъпно за нас не е да е евтина чалга за големи групи чужденци, оставящи малко пари. Въпросът е да можем ние да си го позволяваме, а не да е евтино за всякаква паплач.

Плажен динозавър

…ще откриеш плажни динозаври.

Та вторият ден е супер. Ние сме вече трети и след две нощи с будене от руски по коридорите през нощта мога да призная, че чакам следващата част от пътешествието. Е, морето като море е утеха и него не чакам да свърши, напротив.

Светко се учи да плува и не излиза от водата. Има и басейн, което за мен е някакво кощунство на море, но влизах и там — след това на вечеря всичко имаше един и същи аромат — на хлор. Не се сещам защо. :-)

Една от игрите на Светко в морето е да върви клекнал на плиткото и да казва, че е подводница. Казва се ем-пи-3 — той си го е измислил, не знам защо не е OGG, а MP3. :-)

Та подводницата всъщност не е за под вода и не иска вълните да й заливат главата, защото била подводница кабриолет. Хитро. Обаче поне е електрическа и не замърсява водата. Електромобилен клуб FTW.

Като споменах electriclub.com — днес ще видя Алекс тук, а другата седмица евентуално Пламен, другаде. Ако има време в Бургас на връщане, ще се обадя и на Тодор. Хубаво ще е да намерим тук къде се пие бира, но по-евтина от наливна Загорка за 4лв като на плажа. С тоя детски лагер в хотела няма къде да пийне човек — и добре че е така, само алкохол липсва на руснаците. Те явно си намират сами, но поне е по-малко.

Иначе си изкарваме супер. Нищо че мрънкам, все пак почивка е, а и на децата много им харесва. Уморяват се много от вълните и от басейна и спят дълбоко, не се будят от данданията. А пък имат всякакви вкусотии, шоколад и сладолед, че и детски филмчета в стаята. Пуснах ги и на едни електронни игри във фоайето и бързо ги убедих, че така не си заслужава и като време за игра, и като пари. Май е добра идея да взема някаква конзола с волани и тем подобни, за да играем вкъщи. По-добре, отколкото да се изкушават така, а конзолата може да се ползва и на събирания на нас, големите.

Миналата година бях решил, че тази ще се качим на ветроход. Бяхме видели Роял Хелена на пристан в Несебър. Е, по-нататък ще е. Пък и сме с бебе сега, няма как. Ох, като си помисля как ще сме скоро с трето дете със собствено мнение и изисквания… но живи и здрави да сме!

Остават дните след втория. Не са много, скоро ще си тръгваме. Пътешествието ще продължи. Ще гледам да не изгоря лошо преди това. М, това какво е, шоколад?…

Слънчев бряг след четвърт век

IMG_20140813_094807-e-web1000

Проход на Републиката

И ние като Робинзон Крузо, за да сме с модата в крак, летуваме на Слънчев бряг. Шегата настрана, изглежда добре и спокойно — не бях идвал тук от малък — можем да си стиснем ръцете за около 25 години — и сега си е бая презастроено, шумът от дискотеките с русначета е на границата на престъпление, но все пак май ще се справим. Дограмата ще ни спаси, а и климатикът работи за нас.

Пътя от центъра на страната до Бургас го взехме през Прохода на Републиката. Другите са с повечко завои за три деца в хечбек, но този пък е досадно дълъг. Така се случи, че спряхме само веднъж, баш навръх, на границата между Болярка и Загорка. Опитах да се впиша във 4sq от кръчмето “Предела”, но се оказа, че окончателно са минали към Swarm, а аз това го деинсталирах. Загубиха един потребител. Преди години, когато геолокацията в мрежата прохождаше, бях силно впечатлен, щях да пиша сайт, още държа домейна, но днес всички проекти ми се струват безсмислени. Освен OpenStreetMap, разбира се, то е голяма работа.

Пак не снимах колата, а и бях взел нови тасове и ги бях сложил — на прохода децата видяха, че единият е паднал някъде. Кой знае къде е отхвърчал — ето затова хората връзват тасовете със свински опашки, не за да не им ги крадат, а за да не летят като фрисбита по пътищата.

Нищо, тъкмо ще взема на старо оригинални ровърски тасове и поне ще пасват, че тия китайчета са едно към гьотере. Лети джанти не са на дневен ред, първо евентуално Рошко ще глътва пари за други модификации.

За морето питате? Че да се върна на думата? Морето е супер, но май следващите ще гледам да са в Гърция, при земите на рода ми от едно време. Чувам също и че из българската Гърция местните горе-долу ни разбират и говорят помежду си стар диалект. Значи вече са се върнали след разселването из островите, а и не се страхуват от международното положение. Все едно, дано можем догодина да сме на юг, вместо на изток, към Кавала вместо към Бургас.

IMG_20140816_104233-web1000

Слънчев бряг

Мисля, че у нас морето е толкова застроено и пригодено за масовия турист, дето идва като огромна маса с масов транспорт, най-вече заради туристическа обвързаност и зависимост от СССР и братските славянски народи. Вярно, клиенти — ама ако бяхме подбирали, можехме да имаме качество и без количеството. Какво пиша аз пък… все едно някой ни е питал.

Казвам, че като за почивка на Слънчев бряг сме супер. Притеснявах се за лоши условия, но всичко е наред, хората са любезни и включената ни храна е и обилна, и доста вкусна.

Светко и Оги най-накрая днес влязоха във водата, предни години беше все рев, страх и само строене на замъци и малко пояси в прибоя. А сега едвам успях да ги убедя да излезем, без сили останах и сега реанимирам с аспирин.

Долу има басейн и разни джаги и подобни. Басейн на морето ми е странно, аз на морето най му харесвам… морето. Но ще видим, аз радлер пропих, та камо ли… Светко фиксира едни билярдни маси и ме врънка да го уча. Аз от толкова години не съм натривал син тебешир, че може да я докарам и дотам той мен да учи, ама и това ще видим.

На мен ми дай безплатен паркинг, прохладна стая, достатъчно храна и възможно по-малко работни неща и мога цяло море с деца да издържа. И да ми хареса. :)

Електронни данъци… или нещо подобно

“Открих” че мога да си плащам данъци и такси през Интернет. НАП, мои бивши работодатели, пак са свършили малко работа, но хем малко, хем наполовина. Сблъскването със система като тази на payments.nra.bg наистина е облекчение в сравнение с реденето по опашки и разправиите с всякакви нервозни лелки. Но не е това, което трябва да бъде. Не може да се казва “и така е добре, щото ако и това го нямаше” — трябва електронното общуване с властта да е изрядно и винаги и по всякакъв начин в услуга на гражданина. Особено когато говорим за плащане на пари — други могат да си позволят уеб-некадърност, но данъчните нямат никакво, ама никакво оправдание. Защото тази услуга си я плащаме. Буквално.

Навсякъде, където има “пари отдругаде” за качеството на ИТ-услугата се обръща слонско стъкларско внимание. Защо например “Софийска вода” след като направи няколко гафа с изтрити бази от данни и опита да въведе “самоотчет през Интернет” продължава да разчита изцяло на проверки на място от инкасаторите? Ами защото не им пречи на печалбите да е така. Защо Енергото продължава да няма цялостна и интегрирана система за услуги и справки през Интернет, а пищи за въвеждане на тримесечното отчитане? Ами така им изнася. Защо НАП хвърлят всяка година безумни пари за нова техника, нови програми, консултиране, курсове за персонала (на които никой нищо не научава, но поне има “присъствие”), поддръжка, а в същото време цялата система продължава да е тромава и ръбата, даже неприветлива и обидна? Ами защото така им изнася.

Сайтовете за разплащане на НАП работят добре само с Explorer на Майкрософт. Някъде на ръба все пак се справя Opera. С Firefox/Iceweasel и базирани на Gecko и WebKit браузъри почти или изобщо не работят. Заглавната страница на payments.nra.bg зарежда подразбиращата се страница на Oracle Application Server. Всички действия се извикват от другите сайтове с линкове към поддиректории навътре. И да, пак само с Explorer или в краен случай — Opera. На шега си помислих, че не знаят, че Opera се “справя” с куците им сайтове, иначе сигурно щяха така да омажат нещата, че и тя да не работи, а само експлодерът. За изпращане на подписани документи пък да не говорим — там, доколкото разбирам, трябва да имаш не само IE, а и Word. Пак на същата фирма, познахте. Да, пак несвободен софтуер, познахте.

Интерфейсът на всички тези и подобни сайтове е като взет от най-страшните кошмари на дизайнерите, уеб-програмистите и специалистите по ползваемост. Само един пример, наистина само един, защото мястото ми тук си ми е ценно — влизаш да си плащаш здравните осигуровки и след няколко екрана глупости се появява огромен списък с двадесет и пет-шест различни “наименования на плащане”. Различни видове причини да си на сайта, които трябва да прочетеш внимателно и пак много внимателно да прецениш коя да избереш. Супер-тъпо и некадърно. Неработещо. Решението? Прави се помощник от 3-5 стъпки, в които с максимално прости въпроси се уточнява потребителят къде трябва да попадне. Съвсем прости и ясни въпроси и възможно по-малко на брой стъпки. А не така — сега за да прочета всичко трябва първо да пия кафе, за да е сигурно че няма да объркам нещо и после трябва да им чета тъпите текстове един по един и то няколко пъти.

Така нямало човек да сбърка? Глупости, точно така човек бърка. С помощник в стъпки човек не отделя излишно внимание на формата и се замисля за съдържанието. Как да отговори на конкретния ясен и кратък въпрос, който му е зададен. И не греши. И е щастлив и си е свършил работата и сайтът си е изпълнил предназначението. Но това са неща от фантастиката за е-правителството ни, нали…

Бях чул преди време, че благодарение на промените в НАП, най-вече вкарването на данните в електронен вид, в бюджета са влезли не-знам-си-колко милиарда допълнително. В смисъл — потрошаваме редовно пари, но пък вижте как покрай всичките глупости дето правим, все пак колко много допълнителни пари сме събрали за разпределение от държавната власт.

Всичко това ми прилича всеки път на злобните подмятания на разни партийни дядковци, които след 10-ти разправяха “толкова добре вървеше всичко, ето, партията даже всичко оправи, вижте колко много автомобили има, а преди да дойде партията само каруци вървяха”. И на партийните дядковци, и на “държавните” служители (имам предвид малките шефчета в държавни и бивши-псевдо-държавни структури, не конкретно редовите държавни служители) им липсва трезва преценка на едно отношение.

Липсва им преценка на отношението между прогрес, развитие от една страна и принос от друга. И без партията щеше да има автомобили, въпросът е какво е направила партията, за да са щастливи хората. И без ИТ-инвестициите и всякаквите ненужни и спечелени под тезгяха търгове в държавните и подобни институции щеше да навлезе употребата на компютри. Въпросът е какво са направили данъчни, енерго, топлофикация, водоснабдяване и всички подобни, за да са щастливи хората. Ами… нищо.

“Yahoo!” добрите пичове ли са?

Стив Балмър е крайно нагъл в бизнеса си. Поне така изглежда отстрани, само си представям как стоят нещата всъщност. То в цялата си история Майкрософт са си наглеци, само който не е запознат с ИТ и Интернет отпреди поне няколко години може да не знае това. Ако се чудите защо и откъде накъде Google развяват знамето с “Don’t be evil“, ами най-вече заради такива като Microsoft е. И може би основно заради тях точно, макар да не се казва в прав текст. Много са “нововъведенията” в WindBlows, които бяха в началото на други компании. Те бяха сплашени от гиганта и или изкупени, или осъдени с много пари и пак изкупени и накрая неща като DoubleSpace и други подобни се оказаха “инвенция” и вградени в уиндоса. Опитвам се да се сетя за нещо, което Microsoft са измислили и са успели да наложат и то оцеляло като наистина ценно… и не успявам. А, да, освен едно — да правиш бизнес, като откупуваш други фирми през сплашване и външно обезценяване на акциите със слухове. Или пък направо и буквално крадеш технологии — както са направили още в началото си с графичния интерфейс — после се надяваш да ти се размине и… ти се разминава.

Знаем за тръпката, дето преброди цялата мрежа съвсем наскоро, когато Майкрософт предложиха на Яху да ги откупят. Цената беше привидно даже завишена, защото беше над пазарната за съответния брой акции. Това идва в момент, в който Яху се опитват да стъпят на нова, по-твърда почва за онлайн-услугите си и имат много затруднения. Немалка част от тях точно финансови. И въпреки това от Яху отказват изкушаващото предложение, защото е обидно ниско. И са си прави — от може би година-две се опитват да си възвърнат позицията на една от водещите компании за онлайн-услуги. Купиха Flickr и успяха да не го развалят (което за компания от такъв мащаб, която обикновено е като слон в стъкларница, когато има работа с малки Web2.0 проекти си е много добро постижение). Отвориха голяма част от кода на онлайн-услугите си и например уеб-пощата им, макар да е все още на светлинни години от идеята за удобен и ползваем сайт, все пак става по-добра. Започнаха много проекти за свободен софтуер (YUI Ajax library, Design Patterns library, разбира се Zimbra и т.н.), вярно с много по-малко шум, отколкото има около Google Code, но все пак ги развиват. Купиха също и Del.icio.us и него не успяха да развалят, напротив.

Преди месец се разчу, че Yahoo подготвят масово внедряване на OpenID в сайтовете си. След първоначалната еуфория, че ще разрешат идентификация и автоматично влизане във всичките си услуги от всеки OP (OpenID Provider) се оказа, че не е точно така. И сега на практика заменят “yahoo login”-а със своя автентикация, базирана на OpenID, тоест те стават още един OP. Леко разочарование за неползващите услугата им, но пък така е по-добре за вече регистрираните им потребители… може би. Хора от openid-екипа им са постоянно активни в пощенските списъци на разработчиците на OpenID и дискутират свободно имплементацията на Яху, приемат нови идеи и работят по следващата версия 3.0 на спецификацията. Фенове… ;)

Съвсем наскоро пък, май малко след предложението за изкупуване от Балмър, се подочу, че Yahoo изпробват Jabber/XMPP за услугата си за моментни съобщения. Това е толкова добра новина, че си заслужава отделно писане, но наистина данните в мрежата са малко и засега явно нещата са в съвсем начален стадий на изпробване. Малко преди тях AOL/ICQ “изпуснаха” информация за свой сървър, шлюз между тяхната мрежа и джабер-федерацията. И там нещата са тестови, но явно са в по-напреднал етап. Официално от AOL не отрекоха, че опитват да интегрират мрежата си с XMPP, но явно имат доста принципни трудности в стремежа си да запазят ползваемостта на досегашните си клиенти, а и добрата нагласа на досегашните си потребители.

Каза се наскоро, че тази година ще е определено успешна не само за OpenID, но и за XMPP. Защото дори и Майкрософт да изкупи Яху, това значи, че ще скапе всичките им онлайн-услуги в опита си да ги мигрира към уиндоуски технологии. Съответно MSN ще “глътне” и “сдъвче” услугата за моментни съобщения на Яху (YIM) и при неизбежните проблеми от това голяма част от потребителите ще мигрират към сървъри от джабер-федерацията. Където и без това вече има критична маса, най-малкото заради гугълския GTalk/GMail, който си е джабер, макар и не съвсем пълна и на моменти, в детайлите, недобра имплементация.

А Яху имат не само IM, имат много други услуги, които при евентуално откупуване ще подлежат на миграция към Windows/IIS/MSSQL/MSN и тем подобни. Такава е политиката на големия шарен прозорец — преди време, при изкупуването на уеб-пощата Hotmail за сравнително кратко време успяха да а мигрират от FreeBSD към Windows. Имаха големи технически проблеми при тази миграция, които бяха видими и за които е писано много из мрежата. Но пък нямаха проблеми в скапването й.

Всъщност Майкрософт винаги са стояли много зле на фона на онлайн-услугите. Все опитват да са “онлайн”, даже опитват операционната си система да направят “онлайн”, ама или все не става, или никой не им ползва тая “онлайн-ност”. И самите те явно го разбират, но няма как да се спрат — в опита си да откупят Яху си личи надеждата да си оправят уеб-престижа. Но няма начин това да стане, най-много да съсипят поредната компания. Е, този път захапват наистина голяма и известна компания и то след дълги години на “добро поведение”. Ако не броим лобирането им в Novel и подмолните действия в света на GNU/Linux през Lindows/Linspire, които след един удар по главата с чувал с пари им станаха верна “маша”.

А Яху явно са “добрите момчета” на деня. Джери Янг е отказал на Стив Балмър. След като получи публична подкрепа от Гугъл. Днес пък Балмър е казал, че един вид “не приема” отказа на Яху и ще продължи да преговаря и да настоява за откупуването. Има два варианта — или да завиши офертата, което е малко вероятно, или да я занижи, за да “накаже” Янг и да ползва Яху “за назидание” на бъдещите изкупувани фирми. И все пак с всички тия нови технологии (OpenID, XMPP), с проектите си за свободен софтуер и с публичната подкрепа на Гугъл едва ли Яху чак ще се стреснат. Имат и подкрепата и здравия интерес на доста хора в Интернет вече, особено след този отказ на предложението.

А, да — има и трети вариант, който е доста вероятен — Майкрософт да започнат активно тайно лобиране сред акционерите на Яху. По типичния им маниер — “дръж тая бала с пари, я кажи сега за кого ще гласуваш”. Надявам се това да не успее. ИТ-бизнесът вече не е това, което беше през 80-те и 90-те, днес има много по-силна пряка публицистика, има много повече информация за фирмените стратегии, “изтекла” в Интернет, има много по-голямо влияние на онлайн-престижа. Нещо, което Яху не успяваха да поддържат добре, но в което напоследък влагат правилните усилия. И нещо, което Майкрософт никога не са имали.

Като казвам, че Yahoo! са добрите момчета на деня, зад това стои голямото “но” на техните многобройни издънки с издаването на лични данни на потребители на властите и с цензурата, която допуснаха, например миналата година във Flickr. Да кажем, че не че са чак “добри момчета”, просто напоследък се държат по-добре. ;)

Затворена отвореност

или “Гугъл — на всяка манджа мерудия”

Зашумя се около платформата “Android” на Google и веднага бърборенето така заля мрежата, че по-трудно се откриват новините около проекта OpenMoko. Аз като казвам, че Google и нищо да не правят, просто “стъпват тежко” и всички се изпотрепват да ахкат и охкат със замечтан поглед към тях…

Да сме наясно — отворената и свободна платформа е OpenMoko, а гугълският Android е несвободен софтуер. Не знам доколко изобщо е и “отворен”. Но всички се прехласват по него, защото от Гугъл са обещали едни 10 милиона долара, дето ще ги раздадат на разработчиците на приложения за платформата. Абе хвърляме тука едни пари и гледаме как се бута тълпата…

Android изобщо не е “Open” и “отворено” е само звученето на името на създадения за целта консорциум — “Open Handset Alliance”. Докато OpenMoko е свободен софтуер изцяло (GNU GPL) и се разработва прозрачно за общността вече доста време, дори външният дизайн на първия смартфон на проекта, Neo1973, е лицензиран под CC-BY-SA. А “андроидът” от своя страна е само помпозно обещание от Гугъл и засега си е изцяло несвободен софтуер. В лиценза му пише много неща, все типични за собственическите лицензии, но се открояват някои очевадни не-“Open” клаузи:

…in order to use the SDK, you must first agree to this License Agreement. You may not use the SDK if you do not accept this License Agreement…

…Google gives you a limited, worldwide, royalty-free, non-assignable and non-exclusive license to use…

…you may not extract the source code or create a derivative work of the SDK…

…you will not remove, obscure, or alter any proprietary rights notices (including copyright and trademark notices)…

и т.н, и т.н.

Какво си говорим… “Open” — дръжки.

Единственото отворено и свободно в цялата бъркотия е едно ядро Линукс, приставка за Eclipse и браузърно ядро WebKit. Но тях и няма начин да не ги пуснат, представете си да си позволят да затворят Линукс или Уебкит.

Да, вярно — обещават, че по някое време през 2008г. ще публикуват платформата като свободен софтуер, съгласно условията на Apache License. По някое време в бъдещето. Дотогава “Андроид” не е нищо по-различно от целия куп всякакъв собственически софтуер. Дори я няма естетската лъскавина на продуктите на Apple, заради която понякога частичната им затвореност се неглижира от някои.

На фона на всичко това статията в английската Уикипедия за Андроид започва така: “Android is an open source mobile phone platform…“. “Open source”?!?

Всъщност не е важно как се нарича поредната измислица на Гугъл. Не е важно и че някои прекаляват с вмъкването на думичката “open” само за замазване на очите. Както например Майкрософт с техния Office “Open” XML, дето е всичко друго, но не и “open”, но пък вижте как готино звучи — даже може двама-трима да се заблудят и да го объркат с OpenOffice. Което е съвсем, съвсем друго нещо, настолен офисен пакет с много повече ресурси, функционалност и престиж, но от кого да крадат ресурс Майкрософт, ако не именно от тези, дето го имат? А всички знаем, че Майкрософт от началото на съществуването си е компания, градила се изцяло на кражбите на идеи и реализации от конкуренцията.

На фона на OOXML Android си е цвете за мирисане. Пък и обещават добрите батковци и каки от добрия Гугъл да го публикуват под свободен лиценз — какво по-хубаво?

Какво по-хубаво ли — ами Neo1973, това е по-хубавото. С нетърпение чакам официалната промоция на първия продукт на OpenMoko и вече съм сигурен, че следващият ми телефон ще е Neo1973. И сега може да се купи, но това е версията за разработчици, не е все още крайната за потребители. Почти всеки ден в планетата на проекта се появяват обявления за нови версии на програмите и на изцяло нови програми, нови идеи за платформата. След като Qtopia закриха проекта си Greenphone и в заявлението си казаха, че една от причините е да не се разпокъсват силите на разработчиците и дизайнерите на свободни смартфони, тоест на практика казаха “проектът ни се влива в платформата OpenMoko”, бъдещето за истински отворените и свободни мобилни комуникации изглежда добре. :)

Разхвърляно 07

Как да не е разхвърляно — дълго пред-рожденно смъцъфърцване и съвсем мъничък, но приятен импровизиран празник с няколко приятеля, дошли на гости за час-два след работа. Преди десетина дни пък започнах да пиша текстове срещу заплащане, в това поне нали би трябвало да съм добър, нали съм учил все неща, свързани с разбирането и изработването на текст. Малко след това получих и първите си парички от това. Засега съвсем мъничко на брой в сравнение с нормалното щатно офисно заплащане, но в крайна сметка всичко опира до постоянство, интерес и развитие. Един вид първи ми подарък за рождения ден, който сам си направих. Да вляза в ритъм още малко и може да пиша и другаде. Да се надяваме, и в моите сайтове.

Празнувания

На рожден ден дойдоха Мила с малка Дени и Дени и Андрей. Не очаквах, всъщност не, очаквах и това беше проблемът. Цял ден се тормозих и се притеснявах, че ще има купон, макар и малък. Не можах да се отпусна, а мразя така. Все пак когато дойдоха едни весели и се разприказвахме за наши си глупости, веднага ми стана приятно. Следващия ден пък скитах из кръчмите с Иван и Павел, за това сега хич не ми се припомня даже. Исках да ида на BarCamp-а, организиран от Богомил и да пия една бира с други като мен изкушени от новия днешен уеб, но не успях да стигна. Не че съм се прибрал, то пиенето с Павката е олимпийска дисциплина — въпрос на чест и изтощително. Сърдит съм, че трябваше да остана, не ми харесва и не бяха такива чак сбирките ни като студенти — но какво пък, рожден ден ми е, приблизително веднъж в годината е. Обадиха ми се приятели, докато съм бил навън е дошъл и Сашо. Много исках да видя нашия дръмър, пък и той чака в близките дни дете, а не съм го виждал от зимата май. И семейството на брат ми дойде, но на следващия ден, когато си бях вкъщи и беше много весело. Малките за първи път видяха Светли и го гушкаха постоянно и двамата. Той ги гледаше леко учуден и с безмерен интерес, но на моменти му писваше и… пискваше :)

SCO и Microsoft

Две хубави новини — SCO фалират, а Microsoft ги ощипа европата с половин милиард в зелено. Накратко, след няколкогодишно увъртане и от двете страни, най-накрая европейските съдии са решили, че M$ провеждат нечестно конкурентната си политика. Преди по едно време беше проблемът в интегрирането на уеб-четец към операционната система, сега пък е нещо с програмата им за филми. Или там какъвто боклукец е “медиа плеярът”. Не ползвам такива неща и не ща да зная. Не ми е интересно и самото решение — то бива, бива ама толкова време да се бавят и да оставят явен монополист да си разиграва коня… Нещо повече, това сега е поредното вдигане на медиен шум около Майкрософт. И кой печели от него? Хайде да познаем! Всички журналисти се надпреварват да казват, че “тях Майкрософт бълха ги ухапала” и че официалните годишни приходи на фирмата били почти 50 млрд. долара. Милиарда, годишно! Четири години ги чакаха, и накрая ги глобиха с половин милиард. И половината новини са за това. Е, честито! Както каза Николай Манчев тия дни, това си е начинът да си купиш монопол.

А SCO са вече не смешни, а направо жалки. Преди уикенда адвокатите им казаха, че ще “се възползват от процедурата” за обявяване на банкрупт. Днес пък стана ясно, че вече наемали счетоводители на час, понеже през уикенда половината им счетоводен персонал бил или напуснал, или уволнен поради недостиг на средства. Двама от напусналите счетоводители били известни в бранша и със стаж в SCO над десет години. И всичко това само за да се оформят документите за фалита. Който не знае кои са SCO, да провери. Много показателен пример. Тогава Novell им посочи среден пръст и заслужено ги изрита настрани. Днес същите Новел правят малки смели глупости, ще видим докъде ще стигнат. Най-прясната е увъртането им около подкрепата за бързата процедура по приемане на измисления офисен стандарт на Майкрософт OOXML. С подкрепата си за OOXML още от миналата година Novell “издърпа” силово от другата страна няколко дистрибуции на GNU/Linux, като TurboLinux, Xandros, своята си SuSE и най-показно Linspire. Сключи и сделки за патентни споразумения с Microsoft. Упорства да направи лошо впечатление и с подкрепата на Mono, при която се набляга не на това, че се пише по-лесно на него, а че приложенията са преносими платформено. Последната “междуплатформена” заигравка на Novell се нарича Moonlight. Но тя е съвсем нова инициатива.

Аз лично чакам кой ще е следващият в редичката на Microsoft и SCO. Малко ми е неприятно, че Мигел де Икаса е все в центъра на стратегиите на Новел откъм техничарската им страна. Напоследък друга фигура ме интригува все повече — Марк Шатълуърт на Ubuntu. Ще пиша отделно за него.

Велосипедът

Колелото ми стои почти цяло лято прибрано в коридора. Последно излизах с него преди няколко месеца, и то инцидентно. Работенето вкъщи на свободна практика има и негативите си — преди ходех на работа с велосипед, а сега като излизам рядко и то за срещи с приятели, колелото все е неудобно. Няма паркинги за колела, не мога да си го оставя пред заведението и да не се тревожа кой и кога ще го открадне или повреди. Автомобилите са навсякъде, но в часовете за ходене на работа са някак по-малко, тоест всичките са в движение и човек може да кара покрай бордюра или върху тротоара. А когато аз излизам сега, след работното време на приятелите ми, всичко е фрашкано с паркирани автомобили. Не зная кой ще е следващият кмет на София, а и не ме интересува, нито ще гласувам. Но и да не гласувам, и да не ме интересуват полит-игрите им, все пак имам интереси и изисквания към града. Не е приемливо да има толкова много автомобили из улиците и тротоарите. Не ми е работа да решавам как да оправят проблема, но трябва да го оправят. Заплата получават, да им се не види и търтеите…

OOXML се провали… засега

Вече е почти официално — Microsoft OOXML не е приет за стандарт от JTC1 (Joint Technical Comitee 1) на ISO/IEC. Това на практика означава, че опитите на монополиста от Редмънт да “прокара” проекта си на недовършен, на практика напълно ненужен и повтарящ друг стандарт OOXML, включващи дори и съвсем официално оповестени опити за подкупване свършват в глуха линия.

Все пак от Майкрософт се надяват, че при ново гласуване в началото на следващата 2008 година резултатът ще бъде обратен и тяхната визия за стандарт на офисен файлов формат ще бъде приета. За да се приеме като стандарт на Международната организация по стандартизация (на английски ISO), проектът трябва да мине два етапа на гласуване. Първо трябва да спечели поне две трети от гласовете на националните институти по стандартизация, участвали в изработката на предложението и после трябва да спечели три четвърти от гласовете на всички членове с право на глас.

По неофициални, но вече сигурни данни OOXML е отхвърлен и на двата вида гласуване. А за Майкрософт е особено важно да пробута иначе лошото си предложение за стандарт, защото от това зависят приходите на компанията от държавните администрации. Ако частните клиенти и крайните потребители не са чак толкова чувствителен пазар и при тях винаги е имало и ще има някакъв баланс между различните решения, при държавните администрации въпросът е друг. Там всичко е доста по-категорично — ако ще се ползват офисни програми, трябва да е ясно какви са те, с какъв формат работят и т.н., за да има така гарантирана преносимост на архивите. Както между ведомствата, така и във времето.

Някои администрации отдавна вече таят подозрения и странят от собственичеки затворени решения. Защото ако ползват такива затворени продукти и формати на конкретна фирма, с годините лесно ще станат нейни технологични и финансови “заложници”. Затова все повече назрява нуждата от отворен формат за офисни документи. Самите администрации го искат. Затова и Майкрософт помпозно озаглави формата си “Office Open XML”.

Някои казват, че проблем на говоренето против собственическите формати е това, че се намесва “отворен код” наравно с “отворен стандарт”, без всъщност да има нещо “пряко FOSS” при отворените стандарти. Да, донякъде това е така, но донякъде и не е. Има много общо между отворения код и свободния софтуер от една страна и отворените стандарти от друга. Вярно, технически е различно да си покажеш и публикуваш кода и да си покажеш и публикуваш файловия формат (например). Но някъде в основата си са едно и също — споделяне на знанието за масова технология с цел да се направи по-добра и да дава равен достъп до себе си на всички. Независимо дали са големи компании, малки фирми или хакери в гаражи. Ако имаш отворен, публикуван и официално приет стандарт, можеш да го прочетеш и да знаеш “как”. Ако нямаш и разчиташ само на великата фирма да ти доставя новия софтуер, не знаеш нищо за инструмента си.

Вярно, не всеки чете стандарти. Но и тук е приликата със свободния код — някои казваха “че защо ви е кодът, не всеки го чете и не всеки може да пише”. Да, така е, но приниципната достъпност на технологията е нещо по-различно от удобството на еднократното използване. Някои четат стандарти и пишат програми на базата на техните изисквания. Също както някои четат код, поправят го и пишат съвместим нов код.

Неофициалният резултат от гласуванията е следният:


P-Members (това са страните, които са участвали в изработката на предложението) – 17 “за” от общо 32. 53.12% (при изисквани поне 66.66% “за”)
Общо гласуване на всички страни с право на глас – 18 гласа “против” от общо 69. 26.08% (при изисквани най-много 25% “против”)
Решение: Disapproved

 

България, представлявана от БДС, в качеството си на страна с право на глас е казала “за” с особено мнение. Друго интересно осевн нашенското безхаберие е вкарването в квотата на предложилите в последния момент на 11 допълнителни страни. Въпреки че част от тях са гласували “за”, това не променя резултата. Променените в последния момент от “Observer” на “Participant” 11 страни правят така, че нужната за отхвърлянето на предложението минимална част гласове се покачва. И вместо да са били нужни само 10 гласа “против”, за да се отхвърли предложението, след “вмъкването” на Кипър, Еквадор, Тринидад и Тобаго, Уругвай и още няколко вече стават нужни поне 14 гласа. Почти всички от тези “вмъкнати” страни са гласували “за”. С изключение на едно “против” от Еквадор и въздържание от Тринидад и Тобаго. И все пак — против са не 14, а 18. ;)