Category Archives: philosophy

20 години колеги

Преди точно 20 години едни хора се събраха да учат философия. Да я “следват”. Различни, с различни интереси, убеждения и приоритети, никога на едно мнение, но винаги готови да поспорят с колегите си – я за Хегел, я за Горгий или пък Декарт. Събирани и разделяни в различни компании, харесващи различни преподаватели, но накрая все заедно на кафе в Яйцето или на купони.

Когато ни подхвърляха “и какво ще работите с тая философия”, се смеехме и казвахме “как какви – президенти”, че той президентът нали беше от “нашите”. И сега работим какво ли не – от учители, през журналисти и програмисти до предприемачи. Важното е, че сме готини.

Честити 20 години, откакто се събрахме, колеги! :)

Училищният парад

И никой не забелязва, че откриването на учебната година е военен ритуал.

Строй, посрещане на знамето на училището, проверка, издигане на националното знаме, рапорт пред директора, реч на директора и официалните гости… Извеждане под строй на войн… ъъ учениците към назначените места…

Но какво да очакваш от общество от чавдарчета и пионерчета… 40 години през пустинята, така ли беше? Е, има още…

Рапорт даден!

Една година Линдеас

Малко преди лятната почивка, гледам година назад и докъде съм с Lindeas, пък и по принцип. Описано шеговито, иначе по-сериозно и конкретно за работата ще пиша в Линдеас. Всъщност не е точно една година, а вече година и половина, но да кажем, че е поглед назад към първата година на работенето ми в моя си фирма. Плюс някои планове за бъдещето.

Говорих на две яки и сериозни конференции в България – OpenFest и TuxCon. Беше истинско удоволствие, момичета и момчета! Още по-голям фен съм. А и имаше интерес към моите неща, да не повярваш. :)

на OpenFest 2015:

на TuxCon 2016:

Спрях се да предложа лекция по другата ми специалност, неща за авторско право, философия, познание в Интернет и социални мрежи. Може да опитам тази година, но дали някой ще иска да слуша такива неща…?

Пропуснах ‪‎FOSDEM‬ тази година в последния момент заради грип. Но пък ходих да карам ветроходна яхта в Бяло море! Вече съм яхтен капитан, имам си и книжка за кораб до 40 бруто тона. Страхотно е, детска мечта ми е, откакто четях за клиперите и за корабомоделизъм и търсех по РЕП-овете броеве на “Катера и Яхты”. Тогава си представях, че си построявам сам фолкбот и обикалям света или че съм юнга на “Калиакра”.

Но на нещо по средата като размер, например 30-тина футова килова яхта си е доста по-добре. Искам да заведа и семейството, но няма да е тази година. Нито време, нито пари. Но някой ден…

Nea Klima, о-в Скопелос

Nea Klima, о-в Скопелос

За работата – от нула в началото до около дузина клиенти, от тях двама със сериозен ангажимент – не изглежда много, но си е доста работа. Скоро се надявам да мога да наема хора и да започна да събирам екип, но зависи от толкова много неща, най-вече поръчки и приходи, та ще видим.

Няколко поредни подвига с Калин за уеб интеграция и цялостни решения. Друго си е до теб да е човек, врял и кипял в уеб. Продължаваме с нови проекти, включително наша услуга за уеб конференции, хоствана в Lindeas и интегрирана с други услуги. Тъкмо място за стабилни доработки и връщане на код към Jitsi. Ако някой иска сайт с някаква сложна интеграция с видеоконференции, сега е моментът, докато не е дошла есента след ваканциите и не сме се зарили в работа. ;)

Нещата, с които изоставам засега:

1) свободно време – колкото и да се фукаме иначе, не можем без него)

2) пакетиране на ‪JitsiMeet‬ за ‪‎Fedora‬ и ‪CentOS‬ – вече два клиента с такива инсталации, но не съм си доволен от пакетите, особено в частта с изключенията за SELinux, така че имам още работа, преди да са достатъчно добри (и неопасни, работещи), за да ги публикувам

3) работа по ElectriClub, включително наскоро назря една идея за конференция на тема електромобилност – няма да съм сам, но има доста работа, включително и по сайта. Блогът върви добре, но хората във форума като че ли позагубиха интерес.

3а) искам и да конвертирам Рошко на ток, защото вече си има заместник (децата го кръстиха Дракончо, не ме питайте защо). Миниван за цялото семейство е по-добре от хечбека, но тъкмо Ровъра може да го конвертирам и да карам децата на училище с него, вместо да замърсявам с вана или да спонсорирам корумпираната община с нередовните рейсове сутрин. Но за електромобилна конверсия трябват 1) пари, 2) гараж и 3) ясна процедура в българските институции, а от тия трите неща дори и да намеря първите две, третото е сякаш обречено… Контрастът с например Щатите и как там си правиш и узаконяваш модификации по колата е от земята до небето.

4) за които не знаят, аз съм PhD ABD (All But Dissertation) и мисля, че тази година е последната ми, преди да загубя права – това значи, че трябва да реша дали да предложа нов текст на секцията ми в БАН. Имам почти готов дисертационен текст, който се нуждае от доработки, за да го представя пак. Преди две години ме върнаха с някои леки забележки. Работата не е много, тезата ми е развита и си мисля, че би имала приноси, но трябва да намеря време да я дооправя и да я дам на научния ми ръководител проф. д.ф.н. Веселин Петров да я прецени.

Гушкайте децата си

Наскоро върнал се от пътуването ни и все още несвикнал съвсем, ми трябваха само няколко излизания до магазина, едно до училището и едно до парка, за да се почувствам у дома си. Казано и в добър смисъл, и иронично. Иначе се заблуждавам и аз като вас, че София е модерен град с нормални хора и че например улицата ми и тя е европейска.

Излязох да пия бира-две с Ванката и Павката и каквото беше пролетно топло мартенско време, краката ни отведоха вън от усойните места в Яворов направо в Борисовата градина. А там знам как е през почивниците, особено пък в топло време – пълно с народ.

Срещу нас по алеята върви млада компания, семейство с приятели. Още преди да ги забележа отдалече се чува рев на дете. Представете си колко време е плакало. На разминаване чувам нещо от сорта на “остави го, така трябва, нека се научи, не може все да иска пуканки, ще спре сам, не се обръщай”… А десетина метра зад тях пъпли малко бебе, протегнало лява ръчичка към тях и цялото в сълзи и със сополи под нослето реве неистово.

Отчаяно, с една-едничка мисъл и цел – да настигне мама и тати и да им каже колко е притеснен, разтревожен, ядосан и уплашен. Протяга ръка и реве, без да знае, че явно точно заради това е “наказан” и затова милите му мама и тати не се обръщат и вървят, все едно не го чуват. Реве без да спира и пъпли – бебе на около две години и половина или три – увито в яке, не се интересува от минувачите и протегнало ръка към единствените негови хора на тоя свят, реве и текат сълзите и сополките му…

Знам, че нямам право да се намесвам. Знам, че не е прието така и знам, че когато моите са плакали на улицата, понякога баби са се намесвали поучително и само са си докарвали справедливия ми гняв – защото ние никога не сме оставяли децата си да вървят след нас през целия парк и да ни викат, “за да се научат”. Дори и най-много да са ни ядосвали, дори и от друго да сме били ядосани, все сме намирали сили в себе си да се обърнем и да гушнем малкото мишле. И да го гушкаме, докато се успокои и спре да плаче, да хълца и да се дави. Защото децата трябва да се гушкат, а не трябва да хълцат и да се давят.

Възмутих се публично, но не отидох да се скарам на родителите, защото не е моя работа, а е тяхна – те трябва да оправят нещата и едно каране ще вкара само още тормоз за детето. Не отидох и да гушна детето, защото също не е моя работа – то иска неговите си хора, не го интересува какви са и защо са го наказали за някакви си пуканки, иска да го гушкат те, а не непознати – и така трябва да бъде. Но се възмутих, отчаях и натъжих – това поне можех да направя.

Децата трябва да се гушкат. Дори и без причина, а ако има причина – да се гушкат десет пъти повече. Децата трябва да се гушкат, и да бъдат държани гушнати, докато те сами не се отдръпнат, защото само те знаят колко дълго имат нужда да ги гушнете, а не вие. Възрастните хора много-много не разбират от гушкане, затова най-важното е, че гушкането е за детето, не за нас – така че толкова дълго, колкото то прецени.

И ако го наказвате така, какво ще спечелите? Мислите си, че ще стане по-спокоен, по-послушен и друг път няма да ви иска пуканките, които сте решили да не му давате? Лъжете се жестоко! Единственото, което ще спечелите, е комплексиран младеж, който не знае защо е толкова объркан в чувствата си, може би защото не помни как са го оставяли да плаче, но със сигурност усеща липсата на гушкането и успокояването. Точно тези пъти, когато е имал истинска нужда, а вместо това е получавал опити за дресировка. Какво ще спечели детето, освен всякакви комплекси за изоставяне? Едва ли ще разбере, че майка му и баща му са тъпи задници, които не са били дорасли да гледат деца. Може би ще види поколенческата логика, когато дядо му разкаже как той е правил същото и когато се усети, че самият той прави същото със своите си деца. Може би ако се усети, няма да е късно да скъса връзката, да се обърне и да гушне детето си, да го успокои и да му повтори десет пъти, че мама и тати са тук и разбира се, че няма да го оставят сам в парка, а даже ще седнат на пейка до люлките и ще му купят пуканки…

Изчаках, докато детето се скри от погледа ми – все така ревящо и протегнало ръка. Вървеше след тях, а те вече бяха свърнали към странична алея към подлеза.

Трябва да гушкаме децата, те са за това. И трябва да им даваме пуканки, сладолед, изобщо за каквото лакомство си мечтаят. Техните мечти за лакомства са малки и евтини за нас, но за тях безценни. Е, ако не искат да ги носим на ръце, защото гоненицата е по-важна, разбира се, че не трябва да ги гушкаме излишно. Но колко и кога – само и винаги те решават, не ние. И затова ни се карат, когато сгрешим – а вие какво си мислехте, че е реването?…

“Епистемология на виртуалните социални мрежи”

Преди около три месеца, в началото на ноември, научният съвет на Института за Философски Изследвания на БАН, по препоръка на секцията “Онтология и епистемология” и научния ми ръководител ст.н.с. Веселин Петров прие темата ми за дисертационен текст “Епистемология на виртуалните социални мрежи”.

Не съм имал време оттогава да пиша за това. А и философията в блога ми напоследък е малко или никаква, поне видимо. Целият ми сайт никога не е имал претенцията да бъде академично философски и лесно ще се погрижа да не я добива занапред. И все пак влязох в ИФИ с идеята да имам свободата и времето точно за философски текстове, така че няма начин тезата на дисертацията ми да не повлияе и нещата тук. Още повече, че областта от проблеми на виртуалното винаги е присъствала, било то по-изявено философски или не.

Накратко, темата е за това как се работи със знания в социалните мрежи в Интернет. По-подробно, става дума за начини за достигане, откриване, изработване, използване и изобщо удържане на нови знания в интернет-средата. За мотиви и следствия от тази работа. Конкретните примери ще бъдат ограничени до най-развитите мрежи за работа по продукт (Уикипедия) и за споделяне на състояние. За второто по мои съображения ще се използва Identica вместо Twitter. Но основно изследването ще бъде предимно теоретично и конкретика ще има само за илюстрация, така че ударението няма да бъде върху технология или употреба. По-скоро ще се търси връзката между тях и идеята, смисъла от използването и технологията.

С текстове за конкретна употреба е пълно в мрежата, вече и на български. Даже самото споменаване на “социална мрежа” вече носи конкретни представи. Опитът ще бъде за философско осмисляне на познанието в Интернет. Текстове по темата липсват изобщо в българската философия, или поне липсват сериозни и мащабни изследвания. (Както, между впрочем, и изобщо по интернет-теми, с малки изключения.) Моята дисертация, макар и да не е такъв сериозен или мащабен текст, ще опита да развие тази област. В която на запад има вече много свършена работа.

Това е само кратка обосновка на темата. Предстои изработване на дисертация, което е по-голямата работа. Надявам се да имам времето и силите да я завърша.

—-


                     Епистемология на виртуалните социални мрежи

1. Актуалност на темата.

   Темите, свързани със социалните мрежи в Интернет са актуални и изследването им е
   перспективно, защото обща тенденция от много години е различните проекти за
   виртуални социални мрежи все по-често да се приемат от потребителите на Интернет
   за източник на достоверни знания. Достоверността на информацията в различните
   уики-проекти или стабилността на знанията в мрежите за споделяне на състояние,
   например, както и механизмите на изработване, удържане и сработване на знания
   трябва да бъдат изследвани с оглед тяхната ценност за академичното познание.

2. Налична литература.

   Fallis, Don (2008) Toward an Epistemology of Wikipedia
   Fallis, Don (2006) The Epistemic Costs and Benefits of Collaboration
   Hjørland, Birger (1992) The concept of "subject" in Information Science
   Hjørland, Birger (2008) Information Science, Epistemology and the Knowledge Society
   Leydesdorff, Loet (2006) Scientific Communication and Cognitive Codification: Social
   Systems Theory and the Sociology of Scientific Knowledge .
   Fallis, Don (2006) Epistemic Value Theory and Social Epistemology
   Garfinkel, Simson (2008) Wikipedia and the Meaning of Truth
   Kittur, A., Chi, E., Pendleton, B. A., Suh, B., & Mytkowicz, T. (2007) Power of the few vs.
   wisdom of the crowd: Wikipedia and the rise of the bourgeoise.
   Surowiecki, J. (2004) The Wisdom of Crowds.
   Magnus, P.D. (2006) Epistemology and the Wikipedia.
   Goodwin, Jean (2009) The Authority of Wikipedia.
   LA Adamic, O Buyukkokten, E Adar (2003) A social network caught in the Web
   B Wellman, CA Haythornthwaite (2002) The Internet in everyday life
   Matzat, Uwe (2001) Social networks and cooperation in electronic communities: a
   theoretical-empirical analysis of academic communication and Internet discussion groups
   SN Dorogovtsev, JFF Mendes (2003) Evolution of networks: from biological nets to the
   Internet and WWW
   MEJ Newman, AL Barabasi, DJ Watts (2006) The structure and dynamics of networks
   M Mueller (2008) Securing Internet Freedom
   Lessig, Lawrence (2001) The Internet under Siege
   Lessig, Lawrence (2004) Free Culture
   Lessig, Lawrence (2008) Remix. Making art and commerce thrive in the hybrid economy
   Moglen, Eben (2006) Free Software and Free Media
   Цацов, Д (2009) Пролегомени към виртуалното
   Петрова, Е (2004) Комуникация и морал

3. Състояние на разработките.

   В България няма мащабни философски изследвания на теми, свързани с уики или
   мрежи за споделяне състояние, както и изобщо на виртуалните социални мрежи. В
   чуждите публикации темите за уики-културата присъстват, като силно е застъпен и
   проблемът за изграждане на нови знания и концентриране на смисли в социалните
   мрежи. Говори се все по-често за епистемология на Уикипедия.

4. Основен проблем на дисертацията.

   Какъв е процесът на развитие на познанието във виртуалните социални мрежи?

   Тоест как в социалните мрежи в Интернет се изграждат знания, как се достъпват и
   осмислят и как се свързват с други знания? Въпросът за процеса на познание в уики-
   проектите и в мрежите за споделяне на състояние е актуален, защото няма
   категорично разрешение и е философски, защото се отнася както до спецификите на
   тези мрежи, така и до връзките, приликите и разликите между познанието в тях и
   познанието като такова.

5. Задачи на дисертацията.

   Изследване на следните аспекти на виртуалните социални мрежи:
      • нови знания в социалните мрежи – определения и проблеми
      • видове социални виртуални мрежи според проблема на новите знания в тях
             • мрежи, в които се работи върху продукт (различните уики-проекти,
                 напр. Уикипедия)
             • мрежи, в които се споделя някакъв вид потребителско състояние
                 (микроблогове, фото-общности и др. под.)
      • организация на знанието в социалните виртуални мрежи
      • стабилност и достоверност на знанието
      • източници, работници и мотивацията им
      • социална епистемология на виртуалните социални мрежи
             • изследване на специфики от социалната епистемология, ако има такива
      • организиране и самоорганизиране на тематично общи смисли
      • удържане на смисъл; синоними, преводи, вандализъм
      • онтологично изследване на виртуалните социални мрежи
             • с оглед на философската онтология
             • с оглед на компютърната и лингвистична онтология
      • обективност и гледни точки
      • обсъждане и история на знанието
      • свободност, гарантирана достъпност на знанието
      • проблеми на несвободните мрежи (т.нар. „closed silo“)
             • непреносимост на знанието към други мрежи
             • отнемане от мрежата на авторските права върху продуктите
             • проблемно и негарантирано развитие на нови знания
      • изследване на примери за социални виртуални мрежи
      • маркиране и изследване на възможностите философията да подпомага и
         удържа развитието на виртуалните социални мрежи с оглед на осмислянето на
         новите знания в тях

6. Методи на изследване.

   Изследването ще се придържа към необходимостта от ясно очертаване на
   проблемната област, която след това ще бъде разучена според поставените задачи.
   Определяне на областта е необходимо, защото липсват конкретни философски
   изследвания на виртуалните социални мрежи и темата не е определяна философски,
   по-специално в българската философска литература.

   За това очертаване ще се използват чуждоезични подобни изследвания и някои
   български изследвания на по-общи проблеми на виртуалното.

   Ще се използва сравнителен анализ на процесите на достигане до нови знания в
   различните мрежи. В анализа ще се търси и значението на масовостта, критичната
   маса от потребители в съответната мрежа за сработване на механизъм за изработване
   на нови знания.

   Ако има долен праг на тази масовост, той ще бъде търсен с анализ на тенденциите при
   появата, достъпността и употребата на нови знания в мрежите.

7. Очаквани приноси.

   В резултат на изследването се очаква да се изпълнят задачите и да се разгърне
   основният поставен проблем. Най-важните резултати, очаквани от разработката, са:
      • уточняване на класификация на виртуалните социални мрежи с оглед на
          процесите на познание в тях.
      • определяне на процесите на създаване на нови знания във виртуалните
          социални мрежи.
      • определяне на вътрешната организация на знанието във виртуалните социални
          мрежи и неговата стабилност, достоверност и преносимост.

And then you win.

Започва отдавна, може би в училище, може би преди. Някъде по времето, когато започваш да можеш да помагаш в работата на големите, но губиш интерес към нея. И затова започват да ти я възлагат. Първо те пренебрегват. Малък си — на ръст и години, на титли и звания, на връзки или пък на акъл.

После трябва да се нагодиш към всякакви чужди изисквания. Учиш глупости сред хулигани, за да получиш някакви знания, които уж щели да ти послужат занапред. Говорят ти веднъж за обща култура, а следващия път те давят в конкретики, които само се зубрят. Ставаш мнителен към всичко предпоставено и градиш свой си вкус за всяко нещо. Обличаш се в каквото ти решиш черно и примерно си пускаш коса. Смеят ти се, защото добрите деца са вече в елитни колежи или пък са посетили пет страни. Не разбираш защо това е важно, не разбираш и тия добри деца. Намеква ти се, че изоставаш и изпускаш влакове, но си спокоен, защото градиш вкус и си създаваш културата. Която не ти показаха, защото бяха заети с оценки, класирания, дисциплина. Дали ще е било училище, или пък казарма — едно и също е. Карат те да учиш съкратено умножение, митохондрии, скорост на затвора и кумулативен заряд. Правиш ненужни, но критично важни неща, като контролно за бензолните групи, спортен полуден със скок от място в някаква жега, през ден караул в някаква друга жега. Или намираш великия смисъл от всичкото, или си за подигравка, защото няма да си конкуренция за изпита в n-ската гимназия. Или пък самото сочене с пръст ще спаси другите от забелязване.

След това изведнъж всичко се променя и те блъскат отпред. Да излезеш, да работиш, да строиш живота нов, да направиш промяната, да извървиш прехода, да построиш завод и да получиш медал от далечен университет. Казват ти, че ти трябва да оправиш нещата, да наредиш света и сложиш навсякъде справедливости. Защото си млад, сега било времето, а пък на другите им било минало и затова само ще те гледат. Хайде де, давай — нали все критикуваш, все си с мнение. И те нападат. Трябва да мислиш политически, и то да си коректен към установените норми. Да се грижиш за малките свободи, които хората са отвоювали. Сякаш изобщо ги има тия свободи и сякаш някой е воювал точно за тях. Не може да отричаш, трябва винаги да даваш алтернативи. Не да посочваш грешките, а да влизаш в машината и сам да я поправяш. Сякаш изобщо може да бъде поправена и сякаш не си само поредната брънка, поредната смазка, жертвана в олтара на бъдещи обществени отвоювания. Жертвана за времето, когато ти ще подтикваш следващите и ще цъкаш с език “ех, какви бяхме ние”. Какви бяхте?

Това е моментът, в който можеш да избереш два пътя. Или да продължиш да градиш себе си и да си честен към наивните очакващи, че няма такива решения, каквито очакват. Или да решиш да се бориш за елитните училища, високите оценки и градските отпуски на твоето си вътрешно грешно, но успокоено политическо съзнание. Това е дилемата дали да изгасиш лампата заради помпозна ненужна кампания с еко-привкус или тихомълком да започнеш да мислиш за личния си “въглероден отпечатък”, без да занимаваш другите. Дилемата дали да идеш да гласуваш и да агитираш за политици и партии, защото “нашите ще оправят нещата най-накрая” или да гледаш на изборите като на процес, а не събитие. Процес, който няма установен край, а удържа в себе си в постоянен водовъртеж каймака на политиците, на тези, които печелят от тях и на тези, от чиято наивност печели цялата тая хидравлика. Каймак или пък мръсна пяна, знае ли се. И гледайки го, решаваш да не си цапаш обувките — ясно е, че нито отдолу има шахта за отпушване, нито тинята е до коленете ти. Това е дилемата дали да продължаваш година след година да се залъгваш, че нещо ще се оправи “по принцип”, или да оправиш нещо в своя си живот, без да обръщаш внимание на медийните истерии я за политика, я за живота на другите. Има толкова вили на хълм край езеро, толкова залези за гледане, толкова смислени и близки разговори за разговаряне.

Моментът, в който ако решиш да отлагаш постоянно и все се оставяш на мозъчното гладене на припознаващите се като общество власт и медии, няма да направиш нищо повече. Но ако продължиш като преди — сам да преценяваш кое е истина, кое е смислено, кое е възможно и правилно и кое — не и да преценяваш за себе си, а не за каузи, може някой ден да спечелиш усмивката и погледа на някой друг, който също като теб и заради теб се бори за истината си. За своята истина и истината на двама ви. Не зная как стават тези неща. Не зная дали свободолюбието и чувствителността се предават, но може би аз в голяма степен съм ги приел. Истинската промяна, истинският преход, истинското разбиране, култура и свобода е работа на поколенията. Но не на поколенията като нещо далечно и нещо отвъд. А като тук-и-сега усещане за част от цяло, стъпка от процес, който е много по-мощен и ценен от всичките модерни залитания на деня.

And then you win.

1673

Бях възмутен от нещо неправилно. Подкрепи ме само една колежка, в лично писмо. Другите? Все едно съм влязъл наистина в гнездо на оси, както някои му бяха казвали преди. Един явно много остроумен колега писа:
Знаете ли: роден съм през 1973г. и по обясними причини от 1979-1980г. насам не съм общувал с хора като Вас!
Изискано, нали? Поне се ориентирам кой какъв е.
N.B.: Да не се ядосвам.

1644

Мобилно блогване, може би едва второто ми засега. :) Говорих в БАН и за трите части на докторантския ми минимум и темите са повече от приятни и интересни. 1) есе по приложни онтологии, 2) обзор на литературата по приложна етика (изследователска етика най-вече) и 3) мултимедийна презентация по съвременни формални логики. И трите извън моята област (епистемология), така че ще ходя из съседни секции.

1624

Трябва да уточня полето на изследването ми за PhD-дисертацията и след търсенето в мрежата затъвам. Особено последните дни. Или не намирам нищо, или намирам неща, които след няколко часа изобщо не ми се струват подходящи и ги трия от списъка, или намирам неща, които не разбирам и ровя да разбера, но или не са по темата, или не са подходящи, или пак не ги разбирам. Трябваше вече да съм пратил мейл.

1499

Препоръчително четиво – току-що разбрах от блога на Лесиг, че James Boyle е пуснал под CC-лиценз книгата си “The Public Domain: Enclosing the Commons of the Mind“. Професорът по право Джеймс Бойл участва активно в съвременното осмисляне на интернет-културата. Освен с книгите си е познат и като участник в CSPD и CreativeCommons.