Category Archives: Uncategorized

Music idol — животът е плесен

“Мюзик айдъл” не струва. И в това няма нищо лошо, защото това определено не е музиката и тези определено не са “певците на сцената”. Това, което се случва пред очите ни, докато си мислим, че гледаме поредния много интересен певчески конкурс, е едно въртене на пари с есемеси. Добра идея е SMS да се включи някак в националната символика. От доста време, може би откакто мама и татко започнаха да подаряват на детето джиесем, бизнесът с есемеси е навсякъде. Може би го бие само търговията с полуобгоряла дървесина лятно време. Ако имаме възобновими ресурси по тия земи, то сигурно един от тях е пращането на есемеси “с увеличение на тарифата”.

Правя грешката да гледам предаването, признавам. Може би защото родната музикална сцена ме интересува и може би защото все лековерно се надявам да видя нещо истински ценно. Моята позиция иначе е лесна за възприемане — като махнем всякаквата чалга и прикрита под “поп” чалга, родната сцена живее изцяло извън телевизора. Мястото за музика у нас са клубовете. Там ходят и тези от ценителите, които имат време и възможност. Преди години всички мрънкахме, че няма никаква рок-сцена в градовете, че няма клубове, че няма концерти — ами ето, бе, днес има! Всяка седмица има поне няколко събития в София, даже всеки ден човек може да слуша наживо музика. Стига наистина да е фен и наистина да го има времето. Нещо повече, ценни клубни събития има и в други градове — разделът за събития в Last.fm все повече се пълни със съдържание на български и хората въвеждат събития в доста градове.

Така че това по телевизията не е музикално събитие, нито някакво надпяване, а чиста проба бизнес с есемеси. Нито е качествено като съдържание, нито е представително като резултати. Има много начини да се направи по-представителен конкурс, но никой няма да го проведе, защото ако няма цъкане на SMS-и, няма файда.

Журито

Първо журито… Тук е най-тегаво, да се чуди човек откъде да ги подхване. Хайде да ги караме отляво надясно. Люси (не-знам-си-коя), била спечелила немския мюзикайдъл май и имала някаква световно неизвестна група, с която правели хитове. Ах, как харесвам такива с работилница за хитове… “Хит”-ът всъщност е много ценна вещ, ама много — ако не си го чувал и не го знаеш като хит, само фактът, че е “хит” вече те прави негов фен и така си засилва “хитовостта”. Хитовете са вируси, които превземат публиката и не отминават, докато не я изтощят и използват съвсем. До последна капка доларче. Зараза някаква — не е важно да е хубава и ценна музиката, важното е вирусният елемент да е добре изработен. Всичко друго след него е рутинен маркетинг.

Сега трябва да уточня, че може пък току-виж някой от читателите да е чувал и преди за Люси, или даже да е слушал нейна песен. Възможно е, да — на това му се вика допустима отклонение в статистиката. Тоест ако знаете за Люси, сте изключение. Поправка — “бяхте”, защото след рекламата от мюзикайдъл вече всеки я знае като “тая отляво на Вили”.

Следва Вили Казасян, но нека го оставим за накрая, той все пак заслужава. От другата му страна — пак световно неизвестна, този път чалга-певица. Есил Дюран (успях да го транскрибирам, нали) била супер, била върхът, но за разлика от Глория (от предишното издание на мюзикайдъл) тази са я чували наистина само чалгаджиите. Всъщност добре се движат мадамите, правилно — каква по-добра реклама от това да си жури в телевизионен конкурс в праймтайм-а на работните дни? Така не Есил, ами и всяка друга ще стане известна. След това пътят до добра оценка от музикалните медии е кратък. Нали за да те оценяват отново и отново, трябва първо редовно да чуват за теб.

Предаването има обидно малко концерти и прекалено много “риалити-епизоди”. Та в един такъв “епизод” интервюираха Глория, седнала някъде до Азис и я питаха нещо за въпросната Есил. И тя казва с леко усмихната сериозност че била много учудена, че никой не бил казал и никой не се бил възхитил от това, че преди поп-фолк (така си му викат те), Есил била джаз-певица. Е, това прозвуча като “той не чете само жълти вестници, той има Шекспир на рафта вкъщи, как така не знаете и не се възхищавате?” Честно, хич не ми пука кой певец какво образование има, къде е работил в Скандинавия и дали е пял някога джаз или не. Есил Дюран прави ли джаз днес? Не. Прави поп-фолк. Ами значи не е никаква джаз-певица. Джазът, както и много други неща, са начин на живот, стил, отношение към всичко. Не става иначе.

Като намекнахме за музикални недоразумения, някак по естествен път стигнахме до Фънки. Милият, толкова се прави, толкова време вече се прави, а все накрая стои смешен. Аз харесвам “Ера”, не ме разбирайте погрешно. Радвам се също, че фирмата му успя да покани доста от големите музиканти и да направи доста добри концерти и фестивали. Но това все пак е бизнес, нали? Говорим за музика, не за организиране на концерти. Оставяме и “Ера” настрана, защото Фънки не е отишъл да свири — нито е събрал рок-група, нито свири фънкажи на баса. И премълчаваме, понеже за “Ера” никой не чува нищо от доста време. А има едно казване “който почива на лаврите си, ги е поставил не там, където трябва”.

Фънки е и един от най-непоследователните от журито. Чак ме досрамява, че съм рокаджия. Докато Есил си има пет-шест редовни реплики, като “този път ти се представи най-добре”, “аз съм изненадана” или “радвам се, че показа себе си, но това не е подходящата ти песен”, Фънки все се прави на някакъв олигофрен-бунтар, опитва се да говори глупости и все не му се получава. Или бунтарството му е жалко и смешно, или глупостите се размиват от невротичното повтаряне на “мен” в обръщенията към момчетата. Всъщност дотук, от тези трима члена на журито нищо музикантско не се появи. Нищо ценно като критика не казаха, нищо създаващо търсена нагласа и настроение у зрителите не казаха.

Миналата година, колкото и глупости да говореше Слави Трифонов, все пак опитваше да казва някакви неща за самата музика. Да обръща внимание на участника и на зрителите към трудни моменти и към успешни музикални внушения. Глория и тя му пригласяше в това. Не казвам, че миналата година като цяло всичко пак не беше боза с повръщано — беше. Просто опитвам да намеря нещо готино — не успявам, но поне се правя ;)

Вили Казасян е приятно да го гледа човек как се майтапи и гледа със сладко-безпомощна физиономия. Пуска свежи лафове понякога и за разлика от другите трима не се изживява като най-висшия музикален цензор. Това е готино, но пак се изгубва музикалното. Предпочитам да слушам оркестъра на Вили Казасян, предпочитам да го гледам на гости в предавания, в които се говори само за музика. А не само за мюзикайдъл — както е сега. Всички участници и жури ги изпопоканиха в разните теле-викторини и на практика пред екрана вече се живее целодневно с техните физиономии.

Участниците

Горките, жална им музикална кариера. Тия момчета и момичета плюят на цялото си евентуално самостоятелно музикално развитие за сметка на едното участие. Миналата година имаше победител — някой да я е чувал? А, да — наскоро издаде албум, рекламираха го по телевизията. За друго говоря — някой да го е слушал, да си го е купил, да го харесва и да търси концертите й? Е, сигурно има и такива хора. Пак както казах по-горе — това е в рамките на статистическата грешка. Тоест ако сте от феновете на Невена (честно, търсих името й в Гугъл, за да го напиша тук…), спокойно — изключение сте.

Мюзикайдъл можеше да е ценен конкурс, ако беше само конкурс. След като решиха да е “риалити” и това означава да показват кой с какво се напива, кой с кого се целува, кой с кого спи, кой носи бельо и кой — не, това значи само едно — тези деца ще са музикално използвани. Отвсякъде, по всякакъв възможен начин. И това ще означава, че всеки от тях, ако реши след време да прави музикална кариера, ще трябва да полага в пъти повече усилия за налагането си. Първо ще трябва да разбие айдъл-имиджа и отделно ще трябва да гради своя си личен.

Нормално — имало е и музикални конкурси по телевизията, но не са печелили пари, поне далеч не толкова. А това е друго — като показват голия задник на Иван или ония двамата, дето се целуват в джакузито, може и да не е музикален конкурс, ама гледай пък какво хубаво риалити се получава! И валят есемеси, валят… На кого му пука за някаква си музика, като валят толкова много есемеси…?!?

Не допуснаха до второто ниво доста хора, които явно можеха да пеят, но не се връзваха иначе с идеята на предаването. Нито един, който евентуално би правил проблеми, не допуснаха. Нямам предвид “проблемното дете” Иван — той изобщо не е грешка, а част от машинката, която цъка още и още есемеси.

Едно от момчетата, Тома, се прави на метъл. Носи тениски на Мейдън, Уайтснейк, Сабат. Всеки може да носи фланелки. Дадоха му да пее поп-фолк, дадоха му песен на Азис. И той си я репетира и сигурно ще я изпее днес. Нали бил рокаджия, нали бил метъл? Защо не откаже, защо не им тегли една майна на всички и не напусне мюзикайдъл? Не ми се вярва договорите да са им толкова ограничаващи, че да му забраняват да напуска. Няма такива договори, не е законно. Значи може да ги напсува, да каже на Азис, че е тъп чалгаджия-педераст и да напусне?

Сто на сто след това много по-лесно ще може да започне своята си кариера на рок-певец. Не на клиширан “професионалист” от мюзикайдъл, тоест поошлайфан кръчмарски певец. А на певец с глас и лице. Доста хора ще го харесат и ще искат да идат да го слушат някъде с група, сигурно и музиканти ще го потърсят да пробват да свирят. И ето — нещата тръгват. Но не, най-вероятно ще си изпее чалгичката момчето, ще помрънка и камерите ще го дават как се плези и мръщи на чалгата. Това си е една от предвидените ръчки за още и още SMS-и. За парички от риалити трябва скандал, трябва малки проблеми и малки интриги, дето да не дават мира на хлапетата, дето пускат есемеси. Не трябва пеене, не трябва изобщо пък рок или метъл…

Това е всеки работен ден в най-гледаното време. Предаване, в което има поне три или четири рекламни прекъсвания. Не от кратките, не като в “Канал 1” — по “Битиви” рекламите са си тлъстички. И в праймтайм-а са си скъпи. Значи хем яко кинти от реклами, хем пълна подигравка и чалга вътре, хем накрая ще искате и да ме убеждавате да ви пускам SMS-и?

Абе… вие ЛУДИ ЛИ СТЕ?!?…

Електронни данъци… или нещо подобно

“Открих” че мога да си плащам данъци и такси през Интернет. НАП, мои бивши работодатели, пак са свършили малко работа, но хем малко, хем наполовина. Сблъскването със система като тази на payments.nra.bg наистина е облекчение в сравнение с реденето по опашки и разправиите с всякакви нервозни лелки. Но не е това, което трябва да бъде. Не може да се казва “и така е добре, щото ако и това го нямаше” — трябва електронното общуване с властта да е изрядно и винаги и по всякакъв начин в услуга на гражданина. Особено когато говорим за плащане на пари — други могат да си позволят уеб-некадърност, но данъчните нямат никакво, ама никакво оправдание. Защото тази услуга си я плащаме. Буквално.

Навсякъде, където има “пари отдругаде” за качеството на ИТ-услугата се обръща слонско стъкларско внимание. Защо например “Софийска вода” след като направи няколко гафа с изтрити бази от данни и опита да въведе “самоотчет през Интернет” продължава да разчита изцяло на проверки на място от инкасаторите? Ами защото не им пречи на печалбите да е така. Защо Енергото продължава да няма цялостна и интегрирана система за услуги и справки през Интернет, а пищи за въвеждане на тримесечното отчитане? Ами така им изнася. Защо НАП хвърлят всяка година безумни пари за нова техника, нови програми, консултиране, курсове за персонала (на които никой нищо не научава, но поне има “присъствие”), поддръжка, а в същото време цялата система продължава да е тромава и ръбата, даже неприветлива и обидна? Ами защото така им изнася.

Сайтовете за разплащане на НАП работят добре само с Explorer на Майкрософт. Някъде на ръба все пак се справя Opera. С Firefox/Iceweasel и базирани на Gecko и WebKit браузъри почти или изобщо не работят. Заглавната страница на payments.nra.bg зарежда подразбиращата се страница на Oracle Application Server. Всички действия се извикват от другите сайтове с линкове към поддиректории навътре. И да, пак само с Explorer или в краен случай — Opera. На шега си помислих, че не знаят, че Opera се “справя” с куците им сайтове, иначе сигурно щяха така да омажат нещата, че и тя да не работи, а само експлодерът. За изпращане на подписани документи пък да не говорим — там, доколкото разбирам, трябва да имаш не само IE, а и Word. Пак на същата фирма, познахте. Да, пак несвободен софтуер, познахте.

Интерфейсът на всички тези и подобни сайтове е като взет от най-страшните кошмари на дизайнерите, уеб-програмистите и специалистите по ползваемост. Само един пример, наистина само един, защото мястото ми тук си ми е ценно — влизаш да си плащаш здравните осигуровки и след няколко екрана глупости се появява огромен списък с двадесет и пет-шест различни “наименования на плащане”. Различни видове причини да си на сайта, които трябва да прочетеш внимателно и пак много внимателно да прецениш коя да избереш. Супер-тъпо и некадърно. Неработещо. Решението? Прави се помощник от 3-5 стъпки, в които с максимално прости въпроси се уточнява потребителят къде трябва да попадне. Съвсем прости и ясни въпроси и възможно по-малко на брой стъпки. А не така — сега за да прочета всичко трябва първо да пия кафе, за да е сигурно че няма да объркам нещо и после трябва да им чета тъпите текстове един по един и то няколко пъти.

Така нямало човек да сбърка? Глупости, точно така човек бърка. С помощник в стъпки човек не отделя излишно внимание на формата и се замисля за съдържанието. Как да отговори на конкретния ясен и кратък въпрос, който му е зададен. И не греши. И е щастлив и си е свършил работата и сайтът си е изпълнил предназначението. Но това са неща от фантастиката за е-правителството ни, нали…

Бях чул преди време, че благодарение на промените в НАП, най-вече вкарването на данните в електронен вид, в бюджета са влезли не-знам-си-колко милиарда допълнително. В смисъл — потрошаваме редовно пари, но пък вижте как покрай всичките глупости дето правим, все пак колко много допълнителни пари сме събрали за разпределение от държавната власт.

Всичко това ми прилича всеки път на злобните подмятания на разни партийни дядковци, които след 10-ти разправяха “толкова добре вървеше всичко, ето, партията даже всичко оправи, вижте колко много автомобили има, а преди да дойде партията само каруци вървяха”. И на партийните дядковци, и на “държавните” служители (имам предвид малките шефчета в държавни и бивши-псевдо-държавни структури, не конкретно редовите държавни служители) им липсва трезва преценка на едно отношение.

Липсва им преценка на отношението между прогрес, развитие от една страна и принос от друга. И без партията щеше да има автомобили, въпросът е какво е направила партията, за да са щастливи хората. И без ИТ-инвестициите и всякаквите ненужни и спечелени под тезгяха търгове в държавните и подобни институции щеше да навлезе употребата на компютри. Въпросът е какво са направили данъчни, енерго, топлофикация, водоснабдяване и всички подобни, за да са щастливи хората. Ами… нищо.

Оптимизации вътрешни и външни

Ако доброто е най-доброто възможно, оптималното, то този блог гледа към него. Може да правя крачки назад, но важното е, че имам пред себе си образ на най-доброто възможно. Или че поне така си мисля. :) За оптимизация говоря…

Има оптимизации на сайтове и на бизнес-процеси. Аз ще ви говоря за тези на личната нагласа, за да видите, че съм чел. Оптимизациите биват два вида — вътрешни и външни. Външна е като ти се откъсне парче… Външната оптимизация на страниците ми е трудна, защото външното винаги е нещо, което се представя и “изглежда”, а аз от дизайн разбирам като куче от месарство. Като български политик от държавно управление. Гледам, отличавам хубавите неща, зная кое е направено добре и то е, дето ми харесва. Но като тръгна аз да правя нещо, оплесквам всичко и първо ми става досадно и ядосано, после почва да ме боли глава и накрая, ако много упорствам от мой си инат, се получава нещо, дето изглежда завършено, ама не е баш както трябва. Това не ми е проблем, просто отбелязвам. Все се сещам как, когато Ийори беше веднъж на гости и аз му казах, че съм си сменил дизайна на блога той, като го видя каза “ама какъв дизайн, това е метранпаж” :)

То в уеб-а май дизайн и метранпаж са малко смесени… :)

Към външното слагам и неща като оптимизиране на кода и микроблог. Сайтът работеше наистина бавно и все си мисля, че е заради някоя бъгава приставка на Drupal, даже имам набелязан виновник — нещата, дето движат уики-то. То хем не е съвсем читаво уики, хем и напоследък не го ползвам много, да не говорим, че не се ползва от други, ама нейсе. Поорязах каквото имаше излишно из сайта и пуснах кеширане и компресиране на джава-скриптовете. Сега скоро зарежданите страници се вземат наготово, и то не от базата, а от файловата система. Това, заедно с компресирането на скриптове и стилове май свърши работа и сега е чувствително по-бързичко.

Причината за тия занимавки е в хостинга. Споделен хостинг си е кофти отвсякъде, но засега не ми се занимава да местя сайтове. Колкото и да казват някои хора, че еди-кой си хостинг бил супер, имал всичко, дето е нужно за личен сайт, винаги говорят от своята камбанария, а там имат разпънат най-много само един WordPress и то често с включено кеширане. Има различни задачи, с различни решения, съответно и разните хора имат разни нужди. Така че от личен сайт до личен сайт — разлики огромни.

Микроблогването пък ме привлича отдавна, защото много неща отминават, без да влязат тук, при текстовете от по няколко абзаца. Сглобих го за нула време, докато си почивах. Има неща за довършване, без които няма да ми е удобно за ползване, например трябва ми публикуване през джабер. Начинът е да си напиша малък бот или да настроя някой от многото налични свободни софтуери за джабер-ботове. Ботът получава текста, претърсва за специално означени категории, етикети и подобни, после форматира публикацията и я изпраща по XML-RPC.

Така работят някои от разните микроблог-системи и мрежи за споделяне на състояние. Всъщност може и да се направи такава малка система за тия “земи” на мрежата, не е трудно. Но не зная доколко е нужно, защото за всеки сайт с общност и за всяка уеб-две услуга най-важното е точно общността и тя трябва да е голяма, за да има смисъл от заниманието.

Вътрешното… То е като външното, само че е вътре и не се знае какво е. :)

Не че нямам настройка за блогване, не че не ми се работи по мои проекти. Просто нямам достатъчно сили и време след писане на php за пари и по цял ден слушане на бебешки шум. Че понякога и по цяла нощ… Или е рев с плач, към който няма как да съм безразличен, или е писък и крясък нечуван от радост и кеф. Все неща, които не се вписват много-много в типичната “работна среда”. Не се оплаквам, страхотно ми е. Само дето съм уморен, много уморен, ама много…

За пореден път “откривам” last.fm и между разните ми други неща през деня се радвам, когато намеря начин да послушам нещо от там. Май няма голям смисъл от компресирана музикална колекция в днешни дни. Така и така качеството не е като на диск или flac-файл — по-добре само връзка с мрежата и зареден плеър с last.fm.

Артър Кларк и звездите

Днес почина Артър Кларк. Мечтателят с една от най-живите визии за фантастиката. Физикът, който реши да е писател и в писането си беше фантаст, а не просто поредният пишещ физик. Авторът на четирилогията “Една одисея в космоса”. 2001 вече мина, на крачка сме от втората, 2010, а все още нямаме нито “Тихо Магнитна Аномалия Едно”, нито “ХАЛ”, нито сме чували по новините за Дейвид Бауман или Франк Пуул. Никой не е излизал в открития космос, за да сменя повредения комуникационен елемент “Алфа-Ехо-35”.

Да не говорим, че не гледаме към небето със същия възторг и не ни тревожи непознатостта на необятния свят на Юпитер. На необятните светове на Юпитер. “Всички тези светове са ваши, без Европа”.

Немислима е съвместна експедиция на САЩ и Русия с пилотиран кораб с голям екипаж до Халеевата комета. Може би просто защото САЩ отдавна вече не са същите “добри момчета” или защото вече го няма странният червен СССР, а заместващата нова руска империя е заета с политически пози, заплахи и парадиране с много пари у малко хора.

Може би не ни интересува вече Халеевата комета? Може би дори не се сещаме за Юпитер, за необяснените неща в Космоса, за универсалността на съзнанието и за самото ни зараждане и произход като мислещи. Защото сигурно си имаме по-важни грижи. И по-интересни теми за вмечтаване. Може… Какво да прави сред нас тогава старият Артър Кларк?

Любопитството, винаги в основата е любопитството. Здравото, полезно, изграждащо и развиващо, дори здравословно любопитство. Любовта към питането. Дали има нещо отвъд звездите? Дали има нещо отвъд стените на града? Какво има в новите светове, какво има в забранените места? Хората, разбира се, накрая кацат на забранената луна на Юпитер Европа. Какво би бил светът без любопитството?… Какво би било, ако за всяко питане трябваше да полагаме усилия като за нещо неприятно, като за досадно задължение?

Няма да забравим. Нито да сме любопитни, нито че:
1) когато изтъкнат възрастен учен твърди, че нещо е възможно, той почти сигурно е прав, а когато твърди, че е невъзможно — почти сигурно греши,
2) единственият начин за откриване границите на възможното е да се дръзне малко отвъд тях, в невъзможното,
3) всяка достатъчно развита технология е неразличима от магията,

Миналата година по това време си отиде Станислав Лем, преди четири години пак по това време разбрах за Джералд Даръл. Не правя статистика, припомням си ги, защото са ми помагали и развивали, защото са искрено любопитни и говорейки на читателите, ги заразяват с онова “изследователско”. И с безрезервна вяра в доброто развитие на бъдещия свят.

Сещам се колко много са книгите и разказите на Артър Кларк, които още не съм прочел. Колко много са научните статии и интервютата, за които изобщо не зная и тепърва ще ми е интересно и любопитно да чета.

В този смисъл Артър Кларк е жив и още дълго ще живее в страниците, пълни с любопитство. Здравей, Артър Кларк! Благодаря ти и на добър път!

OpenAIM — добър знак или заплаха?

Днес новината е OpenAIM. С две думи — AOL публикуват спецификациите на протокола Oscar, на който се базират системите за моментни съобщения ICQ и AIM. Съвсем видимо в обявлението и в новия сайт на проекта се набляга на понятието “отворен код”. Може би засега няма да освобождават програмен код, но всъщност нямат и нужда — важното е, че от днес вече съвсем официално ще може да се правят клиенти за мрежата на ICQ/AIM, които да работят. Досега се правеха хакове и отгатвания на протокола. От днес той е публично достъпен.

Лично аз очаквах да направят крачка към джабер-федерацията. За мен това щеше да е правилинят ход. Не само, че XMPP е стандартизираният протокол за такива неща, ами и след дочулите се наскоро слухове, че от AOL експериментират с джабър-сървър, и нагласата сред общността на XMPP и на свободния софтуер като цяло беше станала поне с малко по-положителна.

Някои ще кажат, че отварянето на протокола Oscar е добра новина. Официално заявената поддръжка на странични свободни проекти, като библиотеката Purple (използвана в Pidgin и други), обещаният примерен програмен код и пълната документация на протокола и различните видове имплементации (за уеб, с флаш и т.н.) — всичко това изглежда много добре, несъмнено… Но все пак е леко подъл ход. Личи си, че е от принудата на обстоятелствата, от засега относително малкия, но все по-осезаем натиск от XMPP-федерацията от сървъри. Но все пак е подъл — защото не е нужно да се правят такива опити да се налага втори протокол.

Oscar можеше да продължи да живее в среда на XMPP — като даде свежи и различни идеи за развитието му. Нямам представа дали Oscar е толкова различен от XMPP, толкова принципно отдалечен, че да не може да се намери някаква средна линия. Не зная, защото не съм чел в подробности още — както казах, всичко това е развитие от днешния ден.

Ще чета — темата за XMPP и развитията около него е сред основните ми тук.

Това, което се разбира от прима виста е, че AOL явно са започнали да го закъсват откъм icq-реклами. Може би защото много хора по света ползват клиенти за ICQ, които не показват реклами. Както някои от вас може би знаят, официалният клиент показва постоянно в каре в прозореца за съобщения автоматични реклами от съръврите на ICQ. Може би има начини това да се спира, навремето се блокираха в защитните стени определени адреси на рекламните сървъри, може сега да има и други начини — не зная, но не в това е въпросът, идеята е, че icq-услугата в голяма част се издържа от тези реклами.

Сега, когато всеки ще може да седне и да напише свой си клиент за icq (да не го превъзнасяме — от години всеки може да напише свой си клиент за нещо много по-яко, именно XMPP), съвсем нормално е доста от тези разработчици да не включват рекламната част. Но от друга страна може да има други, които да правят клиенти, в които основното да са точно рекламите и да се издържат от някакво рекламно партньорство с AIM.

Възможностите са всякакви. Всъщност принципно може и нищо да не излезе — има много услуги, които публикуват своите API, но малко са успешните. Има и много публикувани протоколи, но малко от тях са разпространени и стандартизирани. Новината идва дни след като ISO гласува отново против приемането на MS OOXML, още един такъв пример. Така че само публикуването на протокола и дори заявеното желание да се работи с общността на F/LOSS не значи много.

Надявам се всичко това всъщност да послужи като още един катализатор на процесите и идеите в XMPP/Jabber. Има много неща, които са подготвени от толкова много време, но се внедряват внимателно, разбирай бавно. Пренос на глас и образ, история на разговорите на сървъра, различни начини за идентификация пред сървъра (например с OpenID) и т.н. Самата джабер-федерация носи своите си проблеми, например разпределена свързаност, но в същото време — концентрирана само в един сървър идентичност. При отпадане на сървъра от мрежата идентичността става недостъпна. Има идеи за федериране на идентичностите с всичките им прилежащи данни, тогава въпросът за сигурността и поверителността става по-сложен.

Но това е съвсем встрани от OpenAIM, защото Oscar, макар и публикуван вече, не дава засега начин за федериране на услугата. Тоест за да говоря с някого от ICQ или AIM, пак ще ми трябва идентичност, регистрирана на техния сървър и ще ми трябва и клиент, говорещ техния протокол.

На фона на слуховете за изпробване на XMPP от AOL тази новина наистина ми стои някак сиво… И все пак — честито на всички използващи ICQ и AIM! Най-малкото поне едно е сигурно — вече няма да спират Miranda, Gaim/Pidgin, mICQ и подобни при всяка промяна на протокола. Защото ще знаят за промяната и тя вече ще е подготвена в кода им.

Като си помислим… и това е нещо ;)

Остават Yahoo с YIM и Microsoft с MSN messenger. Всъщност не — за вторите е малко вероятно да отворят протокола, камо ли да се федерират с XMPP. Яху пък хем ритат да се оттласнат от предложението на Майкрософт, хем така и така вече използват XMPP за моментните съобщения в мрежата си в Y! Live. Остава да “очакваме включване”.

Колко много усилия да си запазиш своя си протокол и да пускаш реклами на хората. В дни, когато масово рекламите се филтрират или избягват. И толкова шум, толкова усилия на вятъра при условие, че има работеща свободна алтернатива с критична маса потребители. От федериране с джабер AOL само ще спечели, но не — друго си е да си отделно и наобратно.

Но ще видим — както казах, не съм чел в подробности още, а и не се знае как ще се развият нещата. Все пак честит OpenAIM!

Лични уеб-проекти 01

Сериозна работа по лични уеб-проекти — ден първи.

Някои неща не могат да се отлагат вечно. Опитах да работя на щатни офисни длъжности като GNU/Linux сисадмин — справях се добре, но нервите ми идваха в повече, а пък парите не бяха достатъчно. Админската работа изхабява, а у нас май са малко местата, където оценяват това. Опитах да работя и на свободна практика и да правя сайтове за другите — кофти тръпка, особено когато трябва да се пазариш за стотинки, пък после да ти се карат за всеки ден закъснение. У нас всеки пести всичко възможно от уеб-сайта си, ако може да е без пари е най-добре. То вярно, че за него е разход, но пък за мен е препитание все пак… На запад пък са по-шиорко скроени, но там трябва да се конкурираш с индийци и пакистанци, дето правят клонинги на MySpace за по стотина долара. За кратко се занимавах с разучаване на ITIL и управление на ИТ сред хора, които разбират от това и го работят. Определено един от най-ценните ми работни опити, но пък не останах там, за да “проработя” това. Сега пиша PHP-неща за други и отдалечено. Не се плаквам, но къде са моите неща, уеб-проектите, за които съм писал и които само “на сухо” правя?…

Няма да стане изобщо бързо, понеже ще имам и служебна работа, а пък и на много неща ще трябва да се уча в движение. Django например съм “доближавал” само на теория и в малки учебни примери. Значи ще е работа с учене. Но това е по-добре, отколкото да отлагам постоянно и всеки път да ми се налага да си търся проект или щатна работа и да изоставям идеите за проекти. Не че тези идеи са много добри — по-важното е, че се чувствам най-добре, когато мисля и работя по тях. А искам час по-скоро да дойде времето, когато ще работя това, което ми дава ентусиазъм и силно ме мотивира лично.

Докато пиша това си мисля, че много други неща ме вълнуват, много други теми си заслужават отбелязването. Но после продължавам и си казвам, че моите лични проекти са много по-важни от всички уеб-кампании и пищенета в мрежата, от цялата истерия по “социалното” и по кампании от типа на “спасете това” и “да спасим онова”… Мрън-мрън — избори, подписки и телевизионни интервюта… Ами спасете нещо най-накрая, да ви се не види! Аз започвам — ще си спасявам идеите за уеб-проекти.

“Снимка: Интернет”, ли-и-и-и…?

Медиите отново крадат снимки от хората. Не, не е точно казано… по-скоро медиите още не са престанали да крадат снимки от хората и да градят нагласата, съгласно която “всичкото туй дето йе в интернетя, ми идва безплатно и наготово и ако искам не ще го преиздавам, ми и хоро ще играя!”. Всъщност преиздаването на творби с авторски права е подсъдно. Краденето на материали е едно от двете неща, които петнят журналистическата професия. От тях масово журналистите ходят целите омацани в “петна”, но явно това на огромна част от тях не им пречи, даже ги “извисява” някак професионално. И това не е от днес, ами от доста много години така. “Вестникарин ли-и-и-и…?”.

Та редовното и нагло крадене на материали е единият смъртен грях на журнализма (“журналистика” тук винаги съм го запазвал за онова по-истинското и будно посредничене, което днес май трудно се среща). Другият е наглото затваряне на очите пред истинските проблеми и занимаването с неща, които не са важни, но могат да се “направят” важни заради различни мотиви — пари, кариера, моментен рейтинг, подмазване на политиците на деня и какво ли още не. Знаете ме, че не съм журналист, затова всичкото това го казвам като външен наблюдател и може мъ-ъ-ъничко да преувеличавам. Но щом се вижда така ясно отвън, сто на сто нещата са ако не така, то “около”…

Масово освен готови изработени текстове (не, не само преводни от големите медии, което си е практика на всички у нас явно, ами и директно тафене на статии от Уикипедия) се крадат най-вече снимки. Преди не е било лесно, но днес е песен — има толкова много сайтове в мрежата с толкова много и подходящи снимки… Е как да не дръпнеш някоя и да не я сложиш за броя, дето се приключва в четвъртък и ти остават двайсетина минути? Дъпраш, избираш си, лепиш я там и всички са доволни — хем ти си замазал професионалната си съвест отново, хем редакцията е спестила по някой лев за фотограф, хем и читателят е доволен, щото зяпа шаренко.

Не че в редакцията нямате фотографи — напротив, имате. Има и купен достъп до архивите на фотографски агенции, пък и винаги може да изпрати шефът един или двама от миналите школата на БТА щатни фотографи да ударят някое кадро. Но има разлика… На тях им се плащат пари, аз да снимат това, дето го няма в Интернет — примерно как бат Сергей се здрависва със Симеон или пък се обяснява нещо в парламента с Костов по случай еди-кое си събитие. Тия кадри ги няма в Интернет, щото ако не са платените фоторепортери от редакции и агенции, чисто и просто няма кой да ги заснеме.

Но пък в Интернет е пълно с всякакви, всякакви други снимки — от цветенца и листенца до улични кадри на града или пък любителски фоторепортажи от екскурзии и публични културни събития. И сега въпросът е защо да плащаш за закупуване на такава снимка от уеб-агенциите, като можеш да си я дръпнеш за без пари? И защо да пращаш щатния си фотограф да снима такива глупости, като можеш да си спестиш хонорара му или направо да го пратиш пак на бойната линия да търси къде да щракне политиците? Естествено, че предпочиташ да поспестиш малко пари и да откраднеш от Интернет! Защото си такъв професионалист, който знае значението на неща като “лайфстайл”, “крими”, “мандат” и “скандал”, но не си останал да чуеш лекциите в университета, на които са говорили за професионална етика и за това, че материалите не трябва да се крадат от други, а да се изработват.

Защо го пиша това? Конкретният повод е кражбата от Интернет на две снимки на фотолюбители, която news.bg реши че е по-лесно да направи. И след това в разговор с george по телефона да каже, че “няма проблем, защото това са снимки от Интернет, а там всичко, което циркулира е безплатно”…

За мен това си е скандал и ако всичко е наистина така, тия “нюз.бг” ще си заслужават съдебния процес и съответно якото изръсване след това. Защото някои хора явно не разбират от друго, освен от потупване по джоба. Както казах, кръшнали са от лекциите по етика в университета… За конкретния случай и за наглото действие и оправдание на “news.bg” и други пишат вече. И няма да спрем да го повтаряме, крайно време е някой да накара това “снимка Интернет” да спре. Щом не става по друг начин — със съд.

Кафета и надежди

Хубав ден, вчерата. Топъл. Имах да дебъгвам един мой пооспагетен леко код и пак не излязох на разходка с Краси и Светли, но към файф-о-клок се поразтъпках из квартала. На уговорка на “халите”, а те — заляти с масички с мартеници и суетящи се около тях лели и баби “ей тия, момче, и те са хубави и не са скъпички”. Поотвикнал съм от лятната топлина, а взе сериозно да ми липсва. Винаги съм го казвал — моят любим сезон е следващият. Не, не точно пролетта, а… “следващият”.

Прекарах няколко часа в разговор за културата, образованието, нагласите в обществото, интернет-тенденциите и, разбира се, блоговете. Тихичко се прокрадваше думичката “медия”. Говорил съм преди време тук в коментари с Ила за това какво са медиите и дали блоговете са медия. И вчера над чашите с кафе ми се засили усещането, че не посредникът е важен, а посланието. Ако правим блогове, само за да са на върха на купчината с други подобни им, не забелязваме някак, че тази купчина е със смет и сме се изхвърлили. Не че няма ценни блогове — напротив, има. Не че всеки блог, взет поотделно, не е ценен — напротив. Но е много лесно да забравим, че не медията е важна, а това, което ни дава и дали то е качествено и истинско или развалено, престояло и подменено в склада. Дали е премислено, почувствано и преживяно или е конфекция. Лесно е да приемем телевизията, например, за стъклен екран с движещи се образи зад него, когато тя в същността си е нещо съвсем различно. И важното трябва да бъде какво се казва, как се интерпретира, как и защо се обговарят обществените тревоги… а другото е чалга.

Вечерта угасваше и следобедът отвъд витрините на кварталното кафе замръкваше, а ние двамата с Боби пиехме кафе и говорехме за култура. Който както я разбира и който както вижда болките и лековете й, утехите и тревогите й. Кварталът ни е най-изолираният в София и само мисълта за придвижване из него или навън ни носи умора. Но в тази изолираност е запазил много други неща, например хора, които във въртежите на всички други дневни грижи намират време и ентусиазъм да мислят за по-важните неща. Било то в политиката, било в културата или пък в спорта… Успява да ни запазва и дава някаква свежест. Засега.

Помислете и вие някой път за такива неща… Може и с кафе, може и в Надежда.

No Mono

Преди може би месец изчистих настолния си компютър от Mono. Преносимия пък изобщо го отървах от всякакво такова занимаване, като пропуснах с пренебрежение дори лекия намек за F-Spot или нещо от lib*-cil. Не знаех, че е толкова лесно — само се отказваш от F-Spot и преставаш да се заглеждаш по нови пакети, които зависят от някакви lib*-cil. И без това няма нищо от работещите под Mono, което да е хем интересно, хем полезно и ползваемо.

Недостатъците — както казах, разделих се с F-Spot. Разделих се и например с Tomboy, но така и не можах да свикна с него и за жълти бележки си ползвам аплета Sticky Notes. Върши на практика същата работа, но е по-лек и малък. А F-Spot… тия ми писнаха да ги чакам, егати прехваленият проект. Първо няколко поредни версии под Дебиан гърмеше при пускане, после пък гърмеше при внасяне на голяма колекция снимки… И винаги най-важните неща за поддръжка на фотоколекция са им в красиво оформената страничка “Бъдещи подобрения” на сайта им. Digikam е сто пъти по-използваемо приложение (при това от доста дълго време вече), да не говорим, че за бърз преглед и търсене на снимки комбинацията от Nautilus и Eye of Gnome върши прекрасна работа. И се зарежда няколко пъти по-бързо от прехваления F-Spot. Хайде — `apt-get purge f-spot`.

А че Mono ме дразни отдавна е известно на хората, с които сме обсъждали тия неща наживо. Вярно, езиковата независимост на .Net/Mono е нещо слаТТТко за програмистите. Вярно, в Gnome напоследък има някаква епидемия и всички са захласнати по Mono. Не е случайно и не е само по технически причини. Има две други, много по-влиятелни — казват се Мигел де Икаса и Новел. Но аз не се трогвам — първо на първо, Мигел, колкото и готино нещо да е направил навремето със започването на проекта GNOME, си е майкрософт-фен от малък. Съгласен съм, че позициите му по доста от важните за свободния софтуер въпроси са били и са правилни, убедителни и нужни. Но когато говорим за харесване и за впечатление, важни са и някои подробности. Като това, че Майкрософт са били първи в списъка му кандидатствания за работа навремето и че с вече два проекта копира (пардон, “освообждава”) технологии на Майкрософт — Mono и Moonlight. Съответно реализации на концепциите на .Net и Silverlight. Пак казвам, не разбирам от нито една от тези четири технологии, но въпросът на харесването е друг.

Другото “нещо”, което стои зад всички тези проекти, е Novell. Вярно, дадоха рамо на доста и добри софтуерни проекти, дадоха и доста код на общността. Нямаше да има днес например Evolution, Hula (изоставен от тях, но преродил се в Bongo), Mono, Moonlight, SuSE (оп, пардон, те сигурно щяха да оцелеят и без парите на Novell)… може би дори и GNOME без тяхната подкрепа. Всъщност Novell са нещо като Windows в линукс-света. Изкупиха Ximian, които разработваха неща като Evolution, RedCarpet и започваха работа по новосъздадения Mono. Погълнаха в удобен момент и SuSE в опита си да оцелеят на пазара на операционни системи. В дните, когато имаха само един отчайващо заставяращ NetWare. Нещо повече — винаги, когато има някакъв проблем с Microsoft, Novell са на една ръка разстояние от позицията на редмънтския монополист. Последният пример е този с OOXML, предишният беше със софтуерните патенти.

Но за всичко това има изписани тонове страници в мрежата, има и специални сайтове, които се занимават конкретно с далаверите около Novell, Mono, Moonlight, софтуерните патенти и MSOOXML (нека никой не се засяга, че ги постаявм в едно изречение, но за мен тия неща не си струва да се отделят изкуствено).

На мен лично така ми е добре. Без Mono. Вече поне мога да разпозная операционата си система и нямам смешни файлове с “разширение .exe”. Докато не се развият достатъчно програми като gThumb, ще съм доволен потребител на Digikam под Gnome. Което ме подсеща да обновя превода му, че е поизостанал доста, като гледам. Но всъщност Nautilus наистина се доказва за пореден път като много удобен. Включен в режим “брауър”, с един прозорец, и с превю-та на всички графични файлове, включително и на raw-снимките ми. И с бърза интеграция на EoG за разглеждане в пълен размер и на UFRaw за проявяване на raw-кадри. А, да — и на GIMP за подробно редактиране. Музика! Иначе докато дочакам някаква свястна поддръжка на Exif и конвертиране от raw във F-Spot ще ми избелеят снимките във файловете… :D

Google спонсорират Photoshop за GNU/Linux

Всъщност заглавието не е съвсем точно. Но ви привлече вниманието, нали? Е, и с мен стана така, като почетох днес, че Гугъл са наели Codeweavers да подобрят работата на Wine с приложения като Photoshop CS/CS2. Не е точно Photoshop за GNU/Linux, а пригаждане на Wine да го изпълнява. Това било една от програмите, за която потребителите толкова много настоявали, важно било…

Използвам програми за графична обработка. И както използвам и програми за каталогизиране на снимки и зная, че макар и леко лъскавичка отгоре, Google Picasa става само за “между другото”, така смятам, че и този шум “ама искаме фотошоп, щото той нали знаете, че върхът на сладоледа” е напълно безмислен.

Под GNU/Linux или *BSD няма никаква нужда от Photoshop. Който го казва или не ползва такива операционни системи за работа със снимки и графика и говори от страната на опита си с WindBlows, или не обработва снимки и графика, а само казва, че “той шотошопът е най-якият, щото всички така казват”.

GIMP има всичко нужно за работа със снимки и растерна графика, даже включително и до някаква степен с анимация и векторна графика. За по-сериозна работа с вектори програмата е Inkscape, а за анимации — Blender. Три наистина мощни продукта, които при това ги има вече инсталирани в повечето машини, защото са включени във всички по-големи дистрибуции. GIMP с последната си версия направи голяма крачка точно към удобността и ползваемостта. И след продължилото доста версии пренаписване на кода, днешният “модулен” GIMP с всяка следваща версия ще вгражда нови възможности и ще подобрява интерфейса. Само във версия 2.4 подобренията са достатъчни за нормалната всекидневна обработка на любителите фотографи, например.

Много хора се оплакват от решението на интерфейса на GIMP, но това е само защото са свикнали с Photoshop, а не защото при сериозно решаване за работа с GIMP интерфейсът пречи — напротив, помага много и е много по-удобен. В послените версии бяха добавени някои малки неща, особено при работата с инструментите, които улесняват много работата. На мен пък ми е много некомфортно, когато видя отворен Photoshop и смятам интерфейса му за ужасно дървен и неудобен. Но както аз нямам намерение да работя с Фотошоп, така и критиците на Гимп всъщност не се интересуват от работа с него, а само от бърз поглед, смръщване на вежди и отминаване.

С подобрените инструменти, с добавянето на някои нови инструменти, например за избиране на цели обекти, за вземане на цвят отвсякъде, с работата по поддръжката на 16 бита на цветови канал и библиотеката GEGL днес GIMP няма конкуренция в настолните свободни операционни системи. Нещо повече, за втора и малка програма доста хора търсят по-леки и мънички алтернативи, като Krita от пакета KOffice или дори програми за преглед като GQview или EoG, когато става дума за малки промени.

Е, който иска да работи с Фотошоп винаги ще намери причина да го прави. Но не разбирам къде Google видяха тази огромна нужда у потребителите на GNU/Linux да работят с Фотошоп… Такава нужда просто липсва, който много си държи на “шопа” тъй или иначе си ползва уиндоус и една наблъскана в Wine Photoshop CS2-ка няма да се ползва от никого, освен от 2-та процента Windows/Google diehard-фенове, когато по някаква независеща от тях причина изведнъж се озоват пред машина с “линукс”. За кратко, преди да се върнат към своя си “шоп”.

Разбира се, Google ще направят тази нова версия на Wine и ще пуснат Фотошоп през нея. Както пуснаха и Picasa — доколкото зная, тя масово се използва от уиндоус-потребители и макар да има версия Picasa/Wine за други операционни системи, малко са гугъл-феновете, които я ползват така. Не се сещам за нещо настолно от Google, което да си заслужава ползването в свободните системи, което да е по-добро по някакъв начин от наличните свободни алтернативи. Наскоро се разбра, че даже няма да използват вече XMPP в Android, защото, видите ли, не било нужно да се използва в целия код, а само за дебъгване и не било нужно да е XML, а по-добре да си го напишат двоично и затворено, за да е по-бързо. Изобщо, тия хора имат голям проблем с настолните си програми за не-уиндоус.

Да, щом стигне до нас, потребителите, всичко е въпрос на лични принципи и лични вкусове (и евентуалния компромис между тях, ако е нужен). На мен странното ми е друго — двуличието на Гугъл, когато става дума за свободен софтуер. Използват постоянно такъв за уеб-услугите си, а така и не се стигна до освобождаване на достъпваните през мрежата приложения и вписването им в GPLv3. Днес за това се грижи AGPL (Affero GPL), но нека питаме Google какво мисли за него като лиценз. Като първо да изведем децата от стаята, за да не слушат неприлични думи. Ебен Моглен вече е казвал, че големи компании като Google и Yahoo имат не правното, но осезателното морално задължение към общността на свободния софтуер да връщат повече ресурс към нея и да освобождават кода на уеб-услугите си, в духа на AGPL. Че това няма да стане, особено в обозримо бъдеще, е ясно като бял ден. И без да говоря за предпочитания и симпатии, това не променя горчивия вкус от лицемерниченето на Google пред потребителите на свободен софтуер.