Category Archives: Uncategorized

Без телевизия

От около половин месец вече нямаме телевизия вкъщи. Причината изобщо да имаме кабелна навремето беше най-вече появилият се телевизор. Една вечер изненадах Краси с чиста картина и многобройни канали, много скоро след това даже забравих къде е забутана мъничката стайна антена. Може би вече е изхвърлена, знам ли. Та преди две-три години някъде си пуснахме “кабел” и се започна — гледане на стари филми, дето вече сме ги гледали както си му е редът и ползване само на 4-5 от многото канали. Тъй де, за какво ни е португалска телевизия, примерно. Или пък пет канала с чалга — аз един не гледам, те пет пуснали…

Всъщност взехме кабелна, за да имаме интернет-връзка. Тогава “лан“-ките бяха някакво безумие, писал съм за това как едни идиоти от “БалиБГ” ми взеха инсталационна такса, пари за не знам си колко стотин метра кабеляк, че и два месеца предплата… и имах връзка точно една вечер, няколкото часа след посещението на “момчетата”. Никакво оплакване в офиса, никакви ежедневни обаждания и ходения на крака до тях не помогнаха. Мизерници. Сега били купени от някакви чужбинци, били по-добри. Може, ама да си търсят клиенти другаде — на мен само фактът, че тогавашният им шеф е направил пари от измами като тая, дето ми а скроиха на мен и това, че са толкова некадърни, че не могат за цял месец да си оправят рутера да ми пращат нет ми стига, за да не съм им клиент.

И дълго време святкаше кабелният модем вкъщи. Първо към “Центрум груп”, много скоро след това — към “ЕвротурСат”. Които после станаха “ЕстНет“, още по-после пък — “КейбълТел”. Знам, че съм получавал услуга през това време, но все пак сега, когато най-накрая се отървах и от тия, не мога да не си кажа — е, радвам се, че не съм вече клиент на “Евротур”/”ЕстНет”/”КейбълТел”!

Връзката почти никога не е спирала, което за мен беше важно. Не съм навит да си плащам за интернет, който да се “появява” предимно вечер след работно време, пък дори и да става двойно по-бърз през нощта. Аз работя от вкъщи и за мен е важно връзката да е добра и изобщо да я има и в 13 часа на обяд — всъщност денонощно, нали за постоянен достъп си плащам.

Проблемът с интернет по кабелната беше в 1) все по-голямата цена и 2) незадоволителния bandwidth. Сега, на лан-ката на която съм, скоростта е средно някъде към четири пъти по-голяма, отколкото на кабелната. Вярно, има пак разлика между външен трафик и такъв в peering-а, но пак говорим за пъти по-добра скорост. Скоростта на качване също е много по-висока — доколкото зная и доколкото бях разучавал навремето, самата технология на интернет-достъпа по кабелна телевизия не позволява високи скорости на качване. То си е асинхронна линия, каквато е например бурно рекламираната ADSL на БТК. Между другото — също голяма минавка, само рекламите са интересни… донякъде. При БТК не стига, че обратният канал е бавен, ами и не можеш да си отваряш портове навън. Тоест става, ако си лузър, дето никога няма да поиска нещо повече от “брауз”, “мейл” и “чат”.

Та кабелната взе да ми иска с по един лев по-скъпи такси всеки следващ месец. Когато общата цена за кабелна и интернет наближи 50 лева, решихме вкъщи, че то бива, бива, ама някои неща не могат да се търпят безкрай. И се обадих в една от двете лан-ки, които имат кутии във входа ни и след ден-два вече изключих кабелния модем и го смотах някъде в бюрото. Няма да правя реклама на лан-ката, защото на моменти не ми харесват някои неща — например често им пада DHCP-то и ако не знаех кой адрес са ми дали и какви са адресите на шлюза и сървъра за имена, щях да си вися да ги чакам да се натуткат.

IPTV.bg също има проблеми с този доставчик явно, защото доста често скоростта е ниска за гледане на високото качество и дори ниското на моменти засича и се разминават звук и картина. А и понякога някои канали направо са си даун. Нямам идея дали причината е в IPTV или в доставчика ми, но принципно погледнато, от моя гледна точка би трябвало да е и в двете — аз съм краен клиент и трябва да ползвам някаква заявена услуга. Сто на сто технически проблемът е в доставчика, не в хората на Жоро, но се надявам това да се оправи. Не гледаме изобщо редовно или пък често IPTV, но все пак понякога решаваме да видим нещо… пък то понякога или не може, или е размазано и разминаващо се.

Та без телевизия е добре. Без телевизия е супер даже. Вече не съм в час с актуалните реклами. Което ми харесва много, беше ми писнало има-няма и да почват рекламни блокове. По десетина минути и с усилен звук, все едно сме глухи. Една от друга по-тъпи и по-святкащи и по-разголени или пък по-кичозни и само тук-там някоя свястна реклама, на която даже не й запомняш продукта, защото си залят с останалата помия. Не че съм гледал внимателно или съсредоточено рекламите — не, не съм. Просто така са направени, че каквото и да правиш друго, дори и да намалиш звука, дори и да не гледаш, те лека-полека с всяко следващо пускане ти се забиват все по-дълбоко и по-дълбоко в ума… Зараза някаква… Не, мерси! ;)

“Yahoo!” добрите пичове ли са?

Стив Балмър е крайно нагъл в бизнеса си. Поне така изглежда отстрани, само си представям как стоят нещата всъщност. То в цялата си история Майкрософт са си наглеци, само който не е запознат с ИТ и Интернет отпреди поне няколко години може да не знае това. Ако се чудите защо и откъде накъде Google развяват знамето с “Don’t be evil“, ами най-вече заради такива като Microsoft е. И може би основно заради тях точно, макар да не се казва в прав текст. Много са “нововъведенията” в WindBlows, които бяха в началото на други компании. Те бяха сплашени от гиганта и или изкупени, или осъдени с много пари и пак изкупени и накрая неща като DoubleSpace и други подобни се оказаха “инвенция” и вградени в уиндоса. Опитвам се да се сетя за нещо, което Microsoft са измислили и са успели да наложат и то оцеляло като наистина ценно… и не успявам. А, да, освен едно — да правиш бизнес, като откупуваш други фирми през сплашване и външно обезценяване на акциите със слухове. Или пък направо и буквално крадеш технологии — както са направили още в началото си с графичния интерфейс — после се надяваш да ти се размине и… ти се разминава.

Знаем за тръпката, дето преброди цялата мрежа съвсем наскоро, когато Майкрософт предложиха на Яху да ги откупят. Цената беше привидно даже завишена, защото беше над пазарната за съответния брой акции. Това идва в момент, в който Яху се опитват да стъпят на нова, по-твърда почва за онлайн-услугите си и имат много затруднения. Немалка част от тях точно финансови. И въпреки това от Яху отказват изкушаващото предложение, защото е обидно ниско. И са си прави — от може би година-две се опитват да си възвърнат позицията на една от водещите компании за онлайн-услуги. Купиха Flickr и успяха да не го развалят (което за компания от такъв мащаб, която обикновено е като слон в стъкларница, когато има работа с малки Web2.0 проекти си е много добро постижение). Отвориха голяма част от кода на онлайн-услугите си и например уеб-пощата им, макар да е все още на светлинни години от идеята за удобен и ползваем сайт, все пак става по-добра. Започнаха много проекти за свободен софтуер (YUI Ajax library, Design Patterns library, разбира се Zimbra и т.н.), вярно с много по-малко шум, отколкото има около Google Code, но все пак ги развиват. Купиха също и Del.icio.us и него не успяха да развалят, напротив.

Преди месец се разчу, че Yahoo подготвят масово внедряване на OpenID в сайтовете си. След първоначалната еуфория, че ще разрешат идентификация и автоматично влизане във всичките си услуги от всеки OP (OpenID Provider) се оказа, че не е точно така. И сега на практика заменят “yahoo login”-а със своя автентикация, базирана на OpenID, тоест те стават още един OP. Леко разочарование за неползващите услугата им, но пък така е по-добре за вече регистрираните им потребители… може би. Хора от openid-екипа им са постоянно активни в пощенските списъци на разработчиците на OpenID и дискутират свободно имплементацията на Яху, приемат нови идеи и работят по следващата версия 3.0 на спецификацията. Фенове… ;)

Съвсем наскоро пък, май малко след предложението за изкупуване от Балмър, се подочу, че Yahoo изпробват Jabber/XMPP за услугата си за моментни съобщения. Това е толкова добра новина, че си заслужава отделно писане, но наистина данните в мрежата са малко и засега явно нещата са в съвсем начален стадий на изпробване. Малко преди тях AOL/ICQ “изпуснаха” информация за свой сървър, шлюз между тяхната мрежа и джабер-федерацията. И там нещата са тестови, но явно са в по-напреднал етап. Официално от AOL не отрекоха, че опитват да интегрират мрежата си с XMPP, но явно имат доста принципни трудности в стремежа си да запазят ползваемостта на досегашните си клиенти, а и добрата нагласа на досегашните си потребители.

Каза се наскоро, че тази година ще е определено успешна не само за OpenID, но и за XMPP. Защото дори и Майкрософт да изкупи Яху, това значи, че ще скапе всичките им онлайн-услуги в опита си да ги мигрира към уиндоуски технологии. Съответно MSN ще “глътне” и “сдъвче” услугата за моментни съобщения на Яху (YIM) и при неизбежните проблеми от това голяма част от потребителите ще мигрират към сървъри от джабер-федерацията. Където и без това вече има критична маса, най-малкото заради гугълския GTalk/GMail, който си е джабер, макар и не съвсем пълна и на моменти, в детайлите, недобра имплементация.

А Яху имат не само IM, имат много други услуги, които при евентуално откупуване ще подлежат на миграция към Windows/IIS/MSSQL/MSN и тем подобни. Такава е политиката на големия шарен прозорец — преди време, при изкупуването на уеб-пощата Hotmail за сравнително кратко време успяха да а мигрират от FreeBSD към Windows. Имаха големи технически проблеми при тази миграция, които бяха видими и за които е писано много из мрежата. Но пък нямаха проблеми в скапването й.

Всъщност Майкрософт винаги са стояли много зле на фона на онлайн-услугите. Все опитват да са “онлайн”, даже опитват операционната си система да направят “онлайн”, ама или все не става, или никой не им ползва тая “онлайн-ност”. И самите те явно го разбират, но няма как да се спрат — в опита си да откупят Яху си личи надеждата да си оправят уеб-престижа. Но няма начин това да стане, най-много да съсипят поредната компания. Е, този път захапват наистина голяма и известна компания и то след дълги години на “добро поведение”. Ако не броим лобирането им в Novel и подмолните действия в света на GNU/Linux през Lindows/Linspire, които след един удар по главата с чувал с пари им станаха верна “маша”.

А Яху явно са “добрите момчета” на деня. Джери Янг е отказал на Стив Балмър. След като получи публична подкрепа от Гугъл. Днес пък Балмър е казал, че един вид “не приема” отказа на Яху и ще продължи да преговаря и да настоява за откупуването. Има два варианта — или да завиши офертата, което е малко вероятно, или да я занижи, за да “накаже” Янг и да ползва Яху “за назидание” на бъдещите изкупувани фирми. И все пак с всички тия нови технологии (OpenID, XMPP), с проектите си за свободен софтуер и с публичната подкрепа на Гугъл едва ли Яху чак ще се стреснат. Имат и подкрепата и здравия интерес на доста хора в Интернет вече, особено след този отказ на предложението.

А, да — има и трети вариант, който е доста вероятен — Майкрософт да започнат активно тайно лобиране сред акционерите на Яху. По типичния им маниер — “дръж тая бала с пари, я кажи сега за кого ще гласуваш”. Надявам се това да не успее. ИТ-бизнесът вече не е това, което беше през 80-те и 90-те, днес има много по-силна пряка публицистика, има много повече информация за фирмените стратегии, “изтекла” в Интернет, има много по-голямо влияние на онлайн-престижа. Нещо, което Яху не успяваха да поддържат добре, но в което напоследък влагат правилните усилия. И нещо, което Майкрософт никога не са имали.

Като казвам, че Yahoo! са добрите момчета на деня, зад това стои голямото “но” на техните многобройни издънки с издаването на лични данни на потребители на властите и с цензурата, която допуснаха, например миналата година във Flickr. Да кажем, че не че са чак “добри момчета”, просто напоследък се държат по-добре. ;)

Тилт и шифт хем евтино, хем качествено

Вчера в края на проследяването на една дългичка поредица уеб-препратки съвсем случайно забелязах, че се продават преходници с вградено накланяне или изместване на обектива. Ако някой си е казал “пак тия руснаци”, познал е — Аракс са ги пуснали и са страхотна идея, типично по руски са “хак”. Руснаците са хакери, отдавна им го признаваме. И то не само в ИТ, и във фотографията го доказват с не една хитри хрумки, които се оказват и много полезни. Като например “одуванчик”-а (“глухарче”, платка за потвърждение на фокуса на преходници от М42-обективи към канонски тела). И като сега тези тилт- и шифт-адаптери.

Хубавото им е, че са на достъпна цена, а ако човек закачи отпред им качествен средноформатен обектив, комбинацията може да е по-качествена от предлаганите готови решения за тилт-шитф. Особено за slr-системи, различни от канонската — единствено Канон имат някаква традиция в тези обективи и в линията им има наистина добри T/S. Никон наскоро май пуснаха един нов T/S, но тук-там се чуха недобри неща за отношението му оптика/цена, а това е далеч от отзивите за двойката тилт-шифт серия L, на която могат да се радват канонците.

За мое съжаление не само Никон не са си поставяли като цел допълване на системата с тилтшифт-обективи. Пентакс си нямат пък никакъв, изключая един-единствен шифт-обектив, K 28/3.5 Shift. Има и един прототип на тилт-обектив, но той никога не е стигнал до поточната линия — M 32-39/2.8 Flexi. Всъщност не съм сигурен дали това е тилт, почти нищо няма в мрежата за него. Но все тая — колекционерска рядкост е, а и е само прототип, така че е неоткриваема колекционерска рядкост. ;)

Та другото хубаво на тия преходници е, че с добър средноформатен обектив на практика се превръщат в качествен тилт или шифт, който може да се поставя на различна система. Имат варианти за Nikon, Canon FD и EOS (макар че точно за Канон само цената им може да е привлекателна), Minolta MD и Dynax, Contax/Yashica, Leica (тук пък който е дал пари за Лайката, едва ли ще търси вече евтиното решение), всички системи с M42 и, разбира се, Pentax.

Мания направо — на апарат със сменяема оптика се поставя тилт или шифт със сменяем обектив. Няма защо човек да се ограничава с качествата на един или два фабрични T/S-а, а може да си избира с кой обектив да излезе днес, за да снима архитектура с шифт-а си, примерно. Избира си някой хубав обектив и готово. Хоп — в todo-то (тъй де, tohave-то).

GNU/Linux на Amilo 2515

Тези дни имам ту успехи, ту грижи в съвместната си работа с лаптоп Fujitsu-Siemens Amilo 2515. Служебен, даже аз си го избрах от три-четири модела от този клас. Нищо особено като машинка, не е нещо, което ще впечатли мултимедийните манияци или пък отворковците, дето джиткат най-новите игри мобилно. Още повече пък влюбените в Mac и/или ThinkPad — то за тях заместител няма, доколкото зная още не е открито такова лечение ;)

Всъщност не съм съвсем прав — на джуиджицу-то могат и игри да се играят (в линукс-дистрибуциите вече има доста свободни игри, голяма част от тях вече са и готини), и за мултимедия става, макар в някакви нормални граници.

Амило 2515 представлява преносим компютър с Intel Core2Duo (по 1.5 ГХц), вградено видео Intel Mobile GM965, 15.4” WXGA-монитор (1280 на 800) с Brilliant View и безжична карта Intel 3945. Другото са подробности, които варират доста между различните конфигурации, предполагам. Моята е с 2 по 1GB RAM, 160GB SATA-диск и 6-клетъчна батерия, която би трябвало да осигурява около 3 часа и половина нормална работа. Да, ама не съвсем…

Всички неща по компютъра тръгват безпроблемно под GNU/Linux. Инсталирах за нула време Debian testing и го донастроих и обнових до Sid. Всъщност първо се обърках и цяла вечер се опитвах да подкарам инсталация на “ia64”. Правилният порт на Debian, както ми казаха и в българската дебиан-листа, след като леко изтормозен реших да споделя, е “amd64”. Преди това аз в объркването си опитвах да заредя инсталацията от USB-памет, после доста се тормозих с 5-6 варианта на CD, от първи диск на testing до businesscard на stable. По едно време в нарастващото си отчаяние дръпнах 64-битовата версия на Ubuntu. Добре че тя пък не тръгна явно заради лош носител, та сега съм си пак на Дебиан. Не е вярно това, дето имало дистрибуции за начинаещи, за напреднали, дистрибуции дето били по-красиви и други, дето не били… Дрън-дрън, всичко си е линукс, един Slackware или LFS може да се настрои да изглежда и работи както най-най-лъскавото Убунту или каквото там се сетите друго…

А и самата инсталация и настройка на Дебиан не отнема изобщо много време. Сигурно повече щях да се забавя с някоя от по-“лъскавите” дистрибуции. Не бях инсталирал настолен Дебиан от много време — вкъщи Wishmaster ми е инсталиран преди около 7 години може би и от тогава само е обновяван. Когато съм бил линукс-сисадмин пък, системите, които правех и поддържах, си бяха headless, само сървъри. Та не бях виждал графичния инсталатор на Дебиан и останах приятно изненадан. Без да е излишно претрупан, все пак си беше приятен за гледане и удобен за работа. Е, по-голям кеф е без графика, ама нейсе, нали всичкото потребител днес иска да му е шарено и да мърда. ;)

Малко се замотах с безжичната карта, не бях имал работа с такива неща преди, не ми се е било налагало. Накратко, за да работи трябват:

# apt-get install ipw3954-modules-2.6-amd64 ipw3945d firmware-ipw3954

Това последното едвам го открих, защото е в non-free, а аз от много време насам ползвам само main на Дебиан, без да правя компромиси с contrib и non-free. Но за това сега направих изключение, защото ми се налага да ползвам вирелес. Ако сам си избирах лаптоп и знаех за това, щях да го избегна, това е първата причина да не съм съвсем доволен от хардуера.

Почти всички нужни глезотии за работа с лаптоп си се инсталират от съответните task-ове с пакети. Разните датчици, управления на захранването, заключвания, приспивания в паметта и на диска, бързи команди с бутона Fn и т.н. си работят идеално.

Но без едно — не мога да намаля пустата яркост на екрана. Ужасно е — все едно гледам в прожектор. Особено след като последната половин година свикнах с прекрасния монитор Eizo FlexScan S1931. Еизо-то си има и датчик за околно осветление и сам си настройва backlight-а в съответствие със светлината в стаята. През нощта, когато е тъмно наоколо, сам си намалява яркостта и не дразни очите, а при силно осветление наоколо я засилва и така постоянно човек гледа еднакво отчетлива картина. Която не уморява очите — бях забравил какво е да ме болят очите от работа с компютър.

Но Eizo-то си е няколко класи над монитора на Амило 2515. Амило-то е с огледален дисплей, което затруднява още повече работата, докато Еизо-то е с приятно мек матов отблясък и работата с него прилича повече на разлистване на цветно списание, отколкото на гледане в LCD. Друга видима разлика е в зрителните ъгли. Но за работен лаптоп на мен ми върши работа — фотографиите така или иначе ще си ги обработвам предимно на Еизо. Eizo S1931 е с матрица S-PVA, докато Amilo-то предполагам, че е с някаква TN. При накланяне на капака видимо се променят яркостта и цветовете на екрана — типично за TN. Никой никъде не казва в спецификациите на лаптопите какви са ползваните матрици. Много ме дразнят разните идиоти западняци, дето пишат тъпи ревюта за лаптопи и ми обясняват какъв точно отенък на сивото бил капакът, а не са проучили и не пишат дали матрицата е TN, TN+Film, PVA, MVA, IPS… А това е много по-важно.

Touchpad-ът е удобен, вече седмица работя само с него, още не съм излязъл да си взема USB-мишка, а вкъщи имам само PS/2-ки. Представлява правоъгълник със само два еднакви по дължина бутона отдолу. Във въпросните ревюта в Интернет разни неграмотници бяха писали, че тъчпад-ът е добър, ама много лошо, че му липсва поле за скрол. Още една причина да не се четат ревюта — има си скрол и то не само вертикален, ами и хоризонтален, има си даже разпознаване не само на единично, а и на двойно и тройно натискане. Ползвам двойното за среден бутон, тройното — за десен.

Добавя се в /etc/Xorg/xorg.conf:

Section “InputDevice”
    Identifier “SynPS/2 Synaptics TouchPad”
    Driver “synaptics”
    Option “CorePointer”
    Option “Device” “/dev/input/event/2”
    Option “Protocol” “ImPS/2”
    Option “SHMConfig” “true”
    Option “VertEdgeScroll” “true”
    Option “HorizEdgeScroll” “true”
    Option “CornerCoasting” “true”
    Option “LockedDrags” “true”
EndSection

И всичко спи. ;) Е, трябват час-два, за да свикне човек с чувствителността и да си премерва двойните и тройните натискания. Всъщност всички тия неща, че и някои допълнителни, могат да се настройват от Synaptics:

# apt-get install xserver-xorg-input-synaptics gsynaptics

Вместо gsynaptics може да се ползва ksynaptics или qsynaptics. Използват съответно средите на GNOME, KDE и само Qt-библиотеката. Дават лесен начин за настройка на тъчпадите, прелистванията с тях, видове натискания, чувствителности, граници на ръбовете и др. под. Не можело да се прелиства — чушки… Аман от “разбирачи”, дето ги пишат тия ревюта! Видял нашият как изглежда “Виндос Глиста” и вече се пише “експерт”.

Та всичко си тръгна за нула време, никакви проблеми с какъвто и да е хардуер по лаптопа. Изключая един — контрола на яркостта на екрана. Донастройката на всичко друго беше по-скоро занимавка от сорта на “тоя аплет къде точно да го сложа” или “каква цветова тема да си настроя”. Но яркостта е отвратителна.

Добавих модула “video” с `modprobe video`, не беше включен по подразбиране. И пак — acpi “не знае нищо за никакви американци и не е писала таквоз нящо!”. Тъй де, ACPI не разпознава изобщо яркостта на екрана. Няма и никаква реакция от xev на бутоните Fn+<F8> и Fn+<F7>, които би трябвало да са за понижаване и намаляване на яркостта. И в BIOS няма нищо по въпроса, всъщност биос-ът е ужасно малък като настройки, я има две-три общо, я не. Аплетът “brightness applet”, който идва като част от Gnome Power Manager, няма никакво влияние. Преди добавянето на модула “video” аплетът твърдеше, че не разпознава изобщо екрана, а след това работи, има си плъзгач и т.н. Но не променя яркостта.

В /sys/class/backlight след зареждане на “video” има директория “acpi_video0”, но промени във файловете вътре не оказват никакво влияние. Графичните инструменти на KDE и GNOME имат разни плъзгачи и полета за настройки на яркостта при различните условия (на батерии, на мрежа и т.н.), но и тия настройки не оказват никакво влияние.

На практика яркостта на екрана си е постоянно 100% и след час-два работа очите вече болят. И батерията не издържа много — до обявеното 3ч. 45мин. никога не се стига. Аплетите на батерията предсказват 1ч. 55мин. работа на батерии при издърпване на кабела. Но практически времето е максимум час и половина. От екрана-прожектор консумацията явно се завишава силно. Особено ако се ползва и безжичната мрежа — тая джаджа харчела страшно много ток, не знаех. Логично всъщност, то си е малък радио приемопредавател…

Иначе работата на преносима машинка е много по-различна, най-малкото съм спокоен за данните си и не завися от поредното спиране или премигване на тока (бившите ми колеги от енергото се излагат малко от нова година насам). И клавиатурата е по-удобна, стига човек да свикне веднъж с размерите й. Мога да работя и от кухнята, докато бебето спи оттатък, например. Или пък като се позатопли малко времето — навън някъде в някой парк. Което ми напомня да ида освен мишка да си взема и някаква свястна раница или чанта.

Преносимата машинка се казва Rainmaker (дали някой ще открие връзката между имената), а ресурсът ми в джабер, когато съм на него, е “wandering”. Ако някой се интересува, може да ме “разпознава” така — леле, колко социални данни “изпуснах” :D

Но да не беше само тая яркост на екрана… Още търся начин да регулирам backlight-а, но засега неуспешно. Има из Интернет разни “решения” с промяна на гама-настройките, но тия хора просто не правят разлика между гама и яркост. Едното е съвсем, ама съвсем различно от другото. Като се намалява гамата, яркостта на екрана не се променя, само цветовете стават по-тъмни. С гама-корекциите се настройва цветови профил, яркостта на подсветката на LCD-то е нещо съвсем друго.

Наблюдения 02

Наблюдение първо (блогове-млогове…)

Бложенето стана мода, или казано по модерному — стана “фешън”. Някои с леко пренебрежение отбелязват как до съвсем скоро блогове имаха (имахме) предимно работещите в ИТ, които тъй или иначе по по-естествен начин заживяват в Интернет. И още по-точно — изкушените от темата за софтуерната свобода. Което за мен беше прекрасна среда и днес, във фешън-гмежта взема сериозно да ми липсва.

Какво е лошото на модата? Ами честно казано нищо, стига да не става самоцел. И понеже дълго време с удоволствие следях все по-нарастващ брой блогове, започнах да усещам неудобство в тая среда. Ако някой каже нещо, то се преповтаря пет пъти, четири от които без никаква обратна връзка към първата статия, сякаш всеки е сам за себе си перфектната “медия” и не изпуска ресурс наникъде. Има блестящи изключения, разбира се, има хора, които със самото си бложене работят за цялостта на смисъла в мрежата.

И тук идва проблемът — тези ценни места мога да си ги следя и да си ги чета с кеф и спокойствие и с чаша кафе в ръка и сам. Или с пряко отваряне на сайта, или през настолния ми четец на емисии, или през препратки, намерени в други подобни им по качество блогове. За какво ми е общ уеб-агрегатор тогава? Ами правилно, не ми трябва. То е все едно да се видя с приятели за да обсъдим нещо интересно и да идем насред голям магазин преди нова година. Или пък в кръчма по време на световното, застанали точно под телевизора.

Освен че не си чуваш приказката, или направо събеседниците отказват за се настроят за разговор в тоя шум, или всеки идва отнякъде непознат и незапознат с общите теми и вълнения и почва да си дава мнението. И в двата случая — кофти тръпка и се прецаква ищахът. Е няма начин — не, мерси.

Приближение първо (осмисляне на публичността)

Имам своя си нужда от преосмисляне на бележника ми, от преоткриване на чистия кеф от списването му. Минаха четири години и може би е нормално да не ме влече вече еуфорията на “айде да се съберем”, “айде да си коментираме колкото може повече”, “айде да се линкваме за щяло и нещяло”, “ама ти за оная кампания писа ли”, “айде да сме по-нагоре в класациите”. Като си помисля, май мен и преди никога не ме е тресла тая треска.

Едно от първите неща, които съм започнал да правя, е да събирам и определям по-ясно идентичността си в уеб. Вече ако тръгвам да оставям коментари някъде, то е само през OpenID. (N.B.: да си включа и коментарите тук към openid-поддръжката) Сайтът ми работи като OpenID-адрес за моята идентичност, още преди месеци включих делегиране на yasen.lindeas.com към доставчика ми на OpenID. Доставчик, на който имам доверие за личните си данни, който е доказал се и се развива постоянно — http://yasen.myopenid.com е профилът ми. Единственият друг OP (OpenID Provider), който ползвам, е http://claimid.com/yasen и то не за друго, а защото дава по-добра видимост на профила в уеб. Използвам claimid.com за уеб-профил и myopenid.com за автентикация.

Така поне хората, които мнението ми ги интересува, ще знаят, че наистина съм го дал аз.

Второто нещо е да се отдръпна настрани от общите уеб-агрегатори. “Общи” разбирани едновременно като публични и като такива без ясна и конкретна насоченост. Няма да казвам имена на сайтове, но много шум влиза оттам, ама много. А аз на шум не мога да пиша, не мога и да снимам напоследък. Който наистина иска да следи сайта ми, искрено вярвам, че ще продължи да го прави и след това — има много начини. Или през специализирани агрегатори, или през емисиите ми (те си работят нонстоп, запишете се сами при вас, настолно), или пък с директно зареждане на сайта ми.

Това е стъпка, за която на няколко хора в лични разговори съм казвал вече и в тия ни разговори сме стигали съгласие с “мда” онлайн или замислено утвърдително кимане с глава наживо. Светът не свършва с “фешъна”, а пък е по-добре да влизаме с удоволствие в сайта ми — и аз, и читателите.

Наблюдение второ (фото-криза…)

Напоследък не мога да снимам, казвал съм го на фото-аматьорите, с които дружа — и онлайн, и при срещите ни наживо с някои от тях (много редки срещи напоследък, но и това ще оправим). Донякъде нарочно, донякъде и поради липса на пари в края на миналата година не съм си купувал нищо ново за SLR-системата. Държа си обективите, които имам от доста време. SMC Pentax-M 50/1.7, Super-Multi-Coated Takumar 105/2.8, Super-Takumar 135/3.5, Pentacon auto MC 135/2.8, Pentacon auto 50/1.8, Osawa MC 75-150/3.8 и обектива от комплекта на Pentax *istDL, SMC DA 18-55/3.5-5.6. И отделно филмов пълнокадров Canon EOS 3000 с китов обектив EF 38-76/4.5-5.6.

Непретенциозна система отвсякъде, но допреди половин година ми вършеше страхотна работа, ентусиазираше ме да разработвам фото-идеите си. И днес с ръка на сърцето бих препоръчал на всеки започващ с това хоби да си вземе възможно най-евтиното и да снима. Например един *istDL втора ръка вече струва смешните 300-400 лева, пък аз съм го купувал за хиляда, и то пак от човек. А Pentax *istDL е страхотен апарат, наистина страхотен! Има много неща, на практика всичките достатъчни неща за любителско снимане. С peterst си говорихме, че дори има функции, които са заключени във фирмуера, просто защото няма достатъчно копчета на тялото за управлението им. Той например наскоро си настрои сам фокус-системата на неговия *istDL — през настройки в менюто при включен режим debug на фирмуера. Абе Пентакс са супер, коригиране на бекфокус при Канон или Никон сигурно няма да мине без сервизен стенд в лицензиран сервиз и съответно една кофа пари…

Но ми липсва желанието да снимам. Идеи имам, даже се тормозя от прекалено много идеи и прекалено много “канене”. Трябва ми фото-“reset”. Сигурен съм, че е период и ще го преодолея. Предполагам, че е нормално и е някакъв етап от доброто ми, “здраво” развитие като фотограф.

Иначе продължавам да обичам да седна на спокойствие пред екрана и да разглеждам снимки на други хора. Най-вече на хора, които познавам наживо или онлайн — нещо не ме влече да ровя из големите фото-общности. Дори и в 23hq.com влизам в моя си профил и разглеждам новите снимки на хората, които вече съм добавил в списъка си. И да, разбира се — прелистването на папката “photo” в настолния ми четец е удоволствие, към което пристъпям с жар и нетърпение всеки ден. ;)

Приближение второ (моите снимки в уеб)

Ищахът за снимане сигурно ще си дойде от само себе си, когато разреша нещата, които са наоколо и които му пречат. Първо започнах да интегрирам фото-идентичността си в уеб по подобие на блог-идентичността, за която говорих. Отписах се от всички сайтове, които или не ми допадат съвсем, или пък изобщо не ползвам. Останаха само 23hq, където периодично влизам да дооправям и развивам превода на български и UrbanStyle.org, който пък администрирам.

Махнах се отдавна и от всякаквите родни фотографски спам-форуми, то и без това там не само форумната част, а и средното качество на снимките май западна. Оставам си за “вратичка” форума Bokeh club, който ми е близък и тематично. Но дори и там ако някой ми убива ентусиазма, просто няма да обръщам внимание — за мен точно ентусиазмът е важен.

UrbanStyle ще е един от двигателите за новия ми фото-интерес. Другият двигател ще е личният ми фотоблог. И двата от доста време се каня да реорганизирам. ЪрбънСтайл има много изчакващи идейки, доста от тях дадени от хората от общността там (за което съм им много благодарен и страшно им се кефя). Ще има много нови неща, на практика ще е изцяло нов сайт, като се запази досегашното съдържание и общност. Да, хората в ЪрбънСтайл не са просто “потребители”, защото участват със свой си ентусиазъм, напоследък практически те движат сайта и са точно уеб-общност. Макар и в малки за Интернет размери.

Фотоблогът ми е това, което преди повече от половин година взе много да ми отеснява и донякъде беше причина за фото-спънките ми. Drupal е хубава система, когато става дума да се направи бързо и качествено наистина мащабируем и голям сайт. И аз я познавам достатъчно добре и в подробности. Но за личен проект, дори и за такъв с толкова много и различни раздели като Arcane Lore си е малко излишно претоварване.

Отдавна смятам да пренапиша сайта си, lindeas.com, urbanstyle.org и изобщо всичките си проекти, но все се чудех на какво да започна. Хем да не се забия в девета глуха, хем пък и да не е нещо ограничаващо и да ми отеснее. А пък и все нямах време. След разговор по джабър със zbrox ми се загнезди идеята за Django. Бях започнал малко неща с Pylons и Rails, но като се замисля… мнението на Рос ми стига. А и по-важното е да започна сериозно и фреймуърк-ът да е удобен, всичко друго ще си дойде само.

Та основното ми приближение към проблема ми със снимането в близките седмици и месеци ще е реорганизиране на кода и на дизайна на фотоблога ми. За да ми е по-примамливо да качвам нови снимки, а нови снимки искам да качвам, много искам и искам да качвам по много. ;) След това ще дойде наистина запретването на ръкавите около строежа на новия UrbanStyle.

Когато се постопли малко времето (че сега за един месец вече втори път боледувам), ще направя и втора атака на фото-ентусиазма ми. При всяка удобна възможност — стрийт с фото-тайфата в София. На малки групи, максимум трима или четирима човека — които когато успеем. С повече хора акцентът на вниманието пада върху самата тайфа, а не върху търсенето на кадри. А кадри в стрийта има много, страшно много. Ако има нещо, което да ме вдъхновява истински, това е street- и candid-фотографията. Не “репортажната”, не — репортерите са тия изроди, заради които хората по улиците ни гледат с неодобрение и притеснение нас, стрийтващите фото-любители.

Пък ще видим какво ще излезе. Ако се позакрепя финансово с новата ми отдалечена работа, може да се пресегна за един FA 50/1.4 — ще ми пасне ама много таман на моя стил снимане и ще ми е допълнителен стимул.

icq мигрира към jabber?

Да, звучи малко невероятно, може би дори твърде хубаво, за да е истина. Но все пак си е вярно — ICQ (тоест AOL, значи не само ICQ, а и AIM може би в скоро време) вече изпробват джабершлюз към мрежата си. Това значи, че най-обикновен джабер-потребител ще може да се свързва с “черната кутия”, каквато до днес беше icq. При това да се свързва пряко, без посредничеството на джабер-транспортите, с които досега ставаше връзката с целия куп собственически или остарели протоколи и други измишльотини.

Аз се радвам, защото имам един стар айсикю-номер, от който дълго време не мога да се отърва, колкото и да се опитвам, колкото и да обяснявам на познатите ми защо трябва да се ползва XMPP. В най-“добрите” дни на това отказване свивах списъка с айсикю-контакти до двама-трима, които просто не мога да изтрия, защото ползват само айсикю. Свързвах се само през транспорти (преди на jabber.belnet.be, а от известно време на jabber.minus273.org, където nikky поддържа страхотно услугите) и то само когато наистина имах нужда от айсикю, тоест за връзка с тези няколко човека. И въпреки това е неудобно. А многопротоколен клиент не ща да ползвам — аз се радвам на напредъка на XMPP, чета доста за джабер-разработките и плановете за бъдещето, а и най-малкото това е протоколът за моментни съобщения, който е стандартизиран. Ако ползвам моментни съобщения днес, то е най-вече заради джабер. Затова ми допада как първо Google с техния GTalk/GMail (вредно недоразумение, между другото, но все едно;), после с налагането им на библиотеката Jingle, а сега и AOL с тази интеграция просто “влизат в правия път”. ;)

Новината е сериозна, но докато пиша това, клиентът ми още не се е свързал. Явно наистина сървърът xmpp.oscar.aol.com е претоварен от нетърпеливи ентусиасти в момента. Грешката е заради изтичане на време, не някаква друго и това ме кара да мисля, че натовареността е приемливо обяснение.

Накратко, за да се свържете с icq-сметката си през джабер, ползвайте JID от вида icqnumber@aol.com към сървъра xmpp.oscar.aol.com със съответната парола на icq-сметката и на стандартния порт 5222. Трябва да се ползва TLS, но то повечето съвременни клиенти се свързват по подразбиране през TLS. Доколкото разбирам, би трябвало да работи и свързването с AIM — пак на същия сървър, но с JID aimusername@aol.com. Няма да пробвам, макар да имам някакъв “вегетиращ” акаунт — поне от другите затворени протоколи успях да се отърва ;)

Ето го и схематично:

 
1. JID — icquin@aol.com или aolusername@aol.com
2. Host: xmpp.oscar.aol.com:5222
3. разрешаване на SASL PLAIN
4. включване на StartTLS
 

Аз още не съм се свързал, но то си е алфа-тестване и явно наистина е натоварено. А и честно казано, нямам никакво намерение да прехвърлям общуването си към айсикю, пък било то и през джабер-шлюз. Ако този вид свързване проработи, ще го ползвам в крайни случаи, при връзка с айсикю-списъка ми. Поне няма да го има разкачването на някои от транспортите… а, и също редовните проблеми с кодирането на кирилицата при писане с icq-номер.

Иначе засега мрежата на ICQ/AOL си остава затворена, защото обратната връзка май е невъзможна. Тоест не може някой с айсикю да ме добави мен с моето JabberID. GTalk/GMail се присъединиха към xmpp-федерацията и връзката е двупосочна, но дори и така да стане със сървърите на ICQ след време… пак бих имал резерви при общуването в прав текст нешифрирано с хора към такива централизирани сървъри. Сигурността при общуването през джабер винаги минава през една “тясна” част и това е паметта на сървъра. А “големите” в бранша имат навика да “помнят” всичко и такова намесване на “1984”-усещане е неприятна тръпка. Освен ако не се ползва шифриране от край до край, винаги текстът се дешифрира в сървъра. Тъй че макар и за момент, комуникацията може да е достъпна в явен вид за някой сдобил се с root-достъп до сървъра, дори и да минава през шифриране между сървърите и към клиентите през TLS. Да, вярно — това изобщо не е болка за умиране, особено за такива неща като чат и изобщо щом не става дума за парични преводи, а за дреболии като разговори, хич не е толкова важно. Вярно, някой може да кракне както голям, така и малък сървър, но лично аз имам повече спокойствие за поверителността на данните си, ако са по-далечко от “големите” сървъри.

И все пак всичко това е добра новина. XMPP е правилният начин, защото е описан подробно, публикуван е и е стандартизиран. Освен основната част на протокола има и огромен брой допълнения (“предложения за подобряване”, JEP). Които описват практически всичко, за което днес можем да си помислим в света на моментните съобщения. И с развитието на идеите се пишат нови JEP-ове и клиентите с отворен код ги имплементират бързо.

Тъй че добрата новина е за нас, ползващите джабер. За тези с icq сигурно няма да има разлика, а и едва ли ще има значение. ;)

Коментарна наглост

Преди няколко месеца писах за това, че истинската, работеща общност е тази, в която има съзнаване на ценността на общото. За това, че е важно да се постъпва отговорно в ежедневните малки неща, а не да се лае на мегдана колко ни е лоша управата и какъв ни е лош “манталитетът” и каква ни е презряна “народопсихологията”. Че управата е лоша, лоша си е. Но властта има една своя досадна характеристика — тя не става по-добра с натиск отвън, а с разпределението и отслабването си. Силната централизирана власт е еднакво лоша, независимо дали вашата любима партия или любимата партия на съседа е на власт.

Говорех за това, че всеки ден и ежедневно всеки от нас и всички заедно изграждаме отново и отново обществото. Не е трудно да се разбере, вярвам, че не е и трудно да се повярва. Както свободата, която е хляб, дето всеки ден се замесва, пече се и се изяжда. Сещате се, нали? Затова според мен кампаниите са глупаво нещо. Истински ценното е граденето на нагласа, работа по разбирането в обществото, работа по толерантността, свободата. Всеки ден. В малките неща, но ежедневно.

—-

Вчера съм получил коментар към въпросната статия, който няма да публикувам под нея. Не крия, че бях бесен и отвратен. Но първо нека цитирам тук коментара:

Знаеш ли, всеки ден правя тези малки неща и нищо не ми струва да ги правя — това е твърде лесно. И хич, ама хич не ми стига това за успокояване на съвестта в една поробена страна. Или може би не забелязваш че е такава? Че имаме проблем с това кой държи властта и как я употребява? Няма проблем, така ли? Метете си двора, усмихвайте се, садете дръвчета и не гледайте как изнасят България, не е ваша работа. Ако не си от ТЯХ, няма да изтриеш това.

Теди

Не мога да си представя колко злоба трябва да е събрана, за да се напише такова нещо под една от най-позитивните ми статии. Нямам вече ищах никакъв да се обяснявам с въпросния Теди, щом не е разбрал какво съм му говорел с текста си, негова си работа. Пропускам и параноичните подмятания за поробване, злоупотреба с власт — дето може и да ги има, но са неща толкова далеч от темата ми, толкова далеч…

А и ми е писнало вече от два типа поведение в родния Интернет напоследък. Едното е истеричното защитаване на властта, дори и когато видимо греши, защото не било “хубаво” да се “потъпква” или злепоставя властта. Един вид, видите ли, властта тя трябвало да се уважава — не е вярно, на властта човек се подчинява, законите ги спазва. А уважението — уважението, драги, е нещо различно и то е от нещата, които трябва да се спечелват.

Другото е обратното, постоянното плюене срещу властта, но разбирана не като принципи на управление, а като отделни хора. Ах, колко са ни виновни еди-кой си и еди-кой си! Ах, тоя разграбва, оня ни поробва! Знаете ли какво, пука ми — всичките разграбват! Проблемът на властта у нас не е кадрови, а проблем на разбирането на тази власт.

—-

И накрая… Друг път няма да обръщам никакво внимание на такива коментари с “ако ме изтриеш, значи си еди-какъв си”. Ниц, бе! Много знаеш аз какъв съм! Никой няма право да ми държи такъв тон в коментарите, особено под статия, в която и моят тон е мек и посланието ми е позитивно! Откакто коментарите тук се одобряват съм се възползвал от възможността за триене много рядко, в голяма част от случаите заради дублиране на коментари.

Но следващия път, когато видя такъв коментар, без да се ядосвам допълнително го трия и продължавам напред. Егати наглеците са се навъдили, ей…

2008-ма по интернетски

Харесва ми как 2008г. започва за Интернет и ИТ. Много ми харесва.

OpenMoko обявиха, че този месец ще пуснат първия си модел за крайни потребители. Първият смартфон, изцяло изграден да работи със свободен софтуер и съответно първата наистина мащабна програмна среда за смартфон с GNU/Linux. Моделът ще се казва FreeRunner. Прототипът за разработчици, който се продаваше миналата година, беше с име Neo1973. Идва от годината на създаването на първия мобилен телефон, ако не ме лъже паметта — 1973г. Е, FreeRunner звучи по-добре, по-лесно се запомня от незапознатите, предполагам. Все едно, за това има една дума — култово! Други думи нямам просто.

KDE 4 се очаква да излезе до дни. Не съм сигурен, но май до два дни :) Лъскавините в новото КДЕ са нашироко обсъждани през последните месеци и за пореден път слуховете са, че за разлика от GNOME, който с всяка версия става все по-лъскав, но и по-бавен (ах, това Mono), КDE става хем по-лъскаво, хем по-производително. Или ако не по-бързо, то поне не по-бавно. Имаше, разбира се, ревюта от разни западни “познавачи”, най-вероятно писани на MS Word и под WindBlows. Бях чел някакви “преки впечатления” от човек, дето пробвал някоя от RC-версиите под гадна дистрибуция като SuSE или Linspire или нещо подобно. И човекът пищеше как имало някакви видимо недовършени неща, как някои бутони не му работели, как някои програми му забивали. Ми недовършено е, идиот такъв, те хората ти казват, че е недовършена версия… и у нас има такива “познавачи”. Миналата година четох някъде за това колко “страхотна” и “удобна” дистрибуция била Linspire (защото на човека му приличала на уиндоус, естествено) — същият стил. Но KDE 4 ще е нещо, което с удоволствие ще видя. И ако ми пасне, може да реша да сменя GNOME с него. Аз всъщност съм си потребител на Fluxbox, но заради преводите ползвам тия среди. След като се махнах от КДЕ-екипа и останах да си работя по гном-ските преводи, минах изцяло на него, за да си ги гледам. Концепцията на превода на КДЕ и отношението към преводачите на сегашните ръководители не ми допада, иначе може би бих си ползвал КДЕ. А не ми допада идеята да изключа превода. Ще видим.

Wikia на Джими Уелс набира все повече скорост и идеи. Тръгна Wikia Search и напук на мрънкането на разни световни интернет-отворковци, това наистина е революционна търсачка. Защото Wikia Search не се занимава с търсенето, а с намирането. Ето това е, което всичките залепнали за чисто формалната страна на Web2.0 не могат да вдянат. Google беше добро нещо, да. Но не е Web2.0 — колкото и Ajax-и да слагат из страниците на проектите си, в основата си всичко това е стара концепция. Чак в последно време Гугъл тръгна да вкарва по-силен потребителски елемент в индекса си и също така започна да прави своя си потребителска енциклопедия… забравих как се казваше, а даже и не ми се търси. Затова Wikipedia е велик проект, защото изкарва напред хората, човешкото, личното. Затова и Wikia Search ще бъде по-доброто търсене, защото ще е изцяло ориентирано към ценността на търсенето, към намирането. А не към формалната страна, в която даже избуя цяла отделна уеб-специалност, тази на работещите по по-доброто машинно позициониране на сайта в резултатите в Гугъл. Да, вярно е — засега Wikia не изглежда впечатляващо, но хората забравят нещо. Преди време и Wikipedia не е изглеждала изобщо впечатляваща. Оригиналното е в концепцията, във визията за растеж на проекта. А не в петабайтите обработена информация — ясно е, че днес никой не може да стъпи на мастодонт като Гугъл по тоя признак. Въпросът е в това дали петабайтите са най-важното… дали е по-важно търсачката ти да е огромна… или е по-важно да намираш търсеното?

OpenID набира все повече ресурс. Все повече сайтове приемат идентификация през OpenID, което е прекрасно. Аз лично си имам списък на сайтовете, в които имам регистрация. Направих си труда и един ден миналата година ги издирих и ги изписах. Огромна, огромна част от тях вече не са ми нужни и профилите ми в тях са неизползвани. И само пощенският ми адрес стои и събира още и още спам. Много малка част от сайтовете имат опция за деактивиране и изтриване на сметката от самия потребител. Тези, които не поддържат това, получиха от мен фалшиви данни и адрес в mailinator.com. Да, зная че OpenID не е точно и само за контрол върху деактивирането на акаунтите. Той е за много повече неща, но и контролът върху данните на акаунта също е едно от тях. Доста хора се притесняват, че централизирането на идентификацията и съответно аутентикацията на едно място само (в доставчика на OpenID-услуга) може да е слабо място. Тоест ако някой ти разбие сметката в OpenID-доставчика, добива контрол върху данните ти в много сайтове. Така е, няма живот без болка. И все пак предимствата на OpenID са много повече. Да не говорим, че има толкова много, толкова много калпаво написани сайтове, в които един най-прост sql-injection и можеш да имаш контрол не само върху своя, ами върху всички профили. Така че предпочитам да мога да си избера добър доставчик на OpenID и да му делегирам сигурността си (или да си пусна сам OpenID-услуга при мен), отколкото да се предоверявам на всичките PHP-ученици из мрежата.

Blogger включиха OpenID за коментиране (най-накрая!). Yahoo явно ще започнат да поддържат OpenID. Засега работи във Flickr, но в кода на страницата се вижда, че идентификацията се делегира на външен сървър (още едно от готините неща в OpenID, по този начин и адресът на сайта ми е OpenID). И този външен сървър е в домейна yahoo.com. Явно изпробват услугата и в скоро време ще пуснат обща идентификация за всичките си услуги през OpenID. Нямам идея и не мога да гадая дали ще допускат и външни идентификации. Тогава би било по-сложно технически, защото всяко влизане с OpenID би трябвало да активира профил в Яху, със съответните пощи, търсачки и т.н. Не е невъзможно, може да го направят така, че съответната услуга да се активира на новия потребител чак като той я достъпи за първи път. Но нямам идея, може и да подходят откъм по-лесната страна и да си пуснат вътрешен OpenID, който само да улеснява общите акаунти за услугите на компанията, намиращи се на различни домейни и под-домейни.

Тръгна и български сървър за доставка на OpenID. Нещо не ме впечатлява много идеята, защото малко ми прилича на истерията миналата година около Digg.com-подобните сайтове. Тогава куцо и сакато се юрна да инсталира Pligg в надпреварата за повече рейтинг и повече посещения и т.н. Дано да бъркам, пък и сега някой да не ми се обиди. Все пак за сайт, който ще съхранява данните ми, bgid.eu предлага много малко инфо за себе си. Как се съхраняват данните, на какви машини, кой стои зад проекта (от странични сайтове се разбира, че Илия Базлянков от Тиликс и домейните на кирилица има общо с проекта, но това си е съвсем неофициално, само слух)? Какъв софтуер е използван — писан специално за сайта или е направен редизайн на нещо готово като Claimshell примерно? Ако е писано специално за сайта, достъпно ли е като свободен софтуер, тоест мога ли да видя в кода, мога ли да наема човек при мен, който да го види?… и т.н. Големите и сериозни проекти си поддържат корпоративен блог. Това не е блог на хората от фирмата, както някои у нас смятат, а блог на самата фирма. Вътре се пишат неща от “кухнята”, от процеса. В родните проекти такова нещо няма. В най-добрия случай някой от основните хора зад даден проект си прави свой си блог и почва да пише “интересни” неща вътре, които в общия случай нямат нищо общо с проекта. У нас всички ги тресе някаква параноя да не би някой да им “открадне” творбата. Съвсем сериозно, получавал съм предложения за работа с допълнителна клауза за поверителност към договора… Смешно, но това е друга тема и не засяга OpenID и bgid.eu. Пожелавам на хората от bgeu да развият добре проекта си и потребителите им да са доволни. Аз си оставам на claimID.

За виното, философията и… всичко останало

Щом се видим с Яската Захариев, не мога да сваля усмивката от лицето си. Когато чуя някъде зад мен веселото “Яска, как си, пич?”, не мога да не се засмея и аз и в отговор да върна “Добре съм, Яска, а ти как си?”. Темите, които съм обсъждал с Яската на по бира са толкова много и различни, че не успявам да се сещам за подробности, а само за позитивното настроение дори при засягане на иначе болни теми. Рядко успявам да се видя с Ясен Захариев, особено напоследък, но вече това не е причина да се откъсвам от интересните теми, защото отскоро той има свой блог с краткото и ясно заглавие “Ясен” и малко по-общо мото “за изгубеното време, многото вино, малкото философия и накрая… нищо лично!”.

Преди време, още когато випускът ми завършваше, Ясен вля нови сили и идеи във философския ни екип “Проектория”, може би тогава се и запознахме. След това ние завършихме, той стана асистент, повечето от нас се пръснаха и проекторианствахме най-вече аз и Юнуз, всъщност по-малко аз. Няколко пъти след това се виждахме с Ясен и си говорихме за Австралия, където той ходеше всяка наша зима и тяхно лято, за да работи в производството на вино. За австралийците, които пият (бира) много повече от прехвалените балканци, за страстта им към хазарта, за пингвините на о. Тасмания, за отношението към аборигените, австралийските закони за животните и природата от средата и края на миналия век, за велосипедите ни, за какво ли не.

Спомням си как една сутрин двамата с Юнуз се домъкнахме до стъкленото кафе в двора на университета. Едвам гледащи, пребити буквално от умора и преносно на компютърни игри. Идвахме то поредната “нощна” — тогава все още правехме такива геройства, а днес нещо все не намираме време. Пък то и компютърни клубове не останаха. И жадни за сън, над чаши с кафе и накакъв общ наш си разговор, виждаме Яската, който може би имаше някакви упраженния. Не помня да съм бил повече уморен, защото веднага наляхме с големи чаши ентусиазъм и добро настроение в разговора. Той тогава, ако не ме лъже паметта, беше вече започнал работата си по запазване и систематизиране архива на проф. Иван Саръилиев в НБУ. Тази зима, за кандидат-докторантския ми изпит четох “Прагматизъм” на Саръилиев и се сетих за това.

Отскоро, от няколко месеца и аз имам малка лична мания на тема вино. Не казвам нищо повече, защото далеч не разбирам от вина, да кажем, че само имам интерес към темата. И тъй като възприемането на виното и съответно насладата от него си е нещо лично и не може само да се обговаря, готино е, че вече имам къде да чета впечатления за философия и за вино. Това не замества срещите наживо, разбира се, но пък има и неща, които по-скоро се пишат в личния блог, отколкото се обсъждат всеки път нашироко наживо. Като “много вино, малко философия” и “нищо лично”. :)

Квартално озеленяване

През 2004-та за коледа и нова година бяхме взели живо дръвче, смърч с корени, който нагласихме в голяма саксия и украсихме като празнична елха. Всичко беше страхотно, живо дръвче за елха е в пъти по-приятно от отсечено с кръстачка. След празниците, като се постопли, го засадихме в тревната площ до блока, заедно с малкото борче, което открихме сред корените на смърча. Какво стана с тях след това?

Борчето “Борко” не издържа много. Като порасна висока трева, все си казвах, като минавах по пътеката след работа, че трябва някой ден да пооскубя тревата около дръвчетата или поне да я утъпча или да поставя някаква ограда, за да ги предпазя. Тогава имаше практика цигани да се наемат за косене на междублоковите пространства. То май още си я има, де… последната година се разкарваха разни дядковци с ръчни тримери, ама то като скорост, качество на косенето и внимание към дървета и цветя си е същото. И така един слънчев ден видях, че борчето чисто и просто е окосено заедно с тревата. Намерих корена и известно време го поливах, когато слизах да полея смърча. Но така и не се съвзе — нормално.

“Шмръкльо” и той същата есен пострада. След въпросното косене около месец някъде остана сеното разхвърляно и неприбрано. Аз пак все се канех някой почивен ден да сляза да го събера, но покрай ходенето на работа не намерих време. Изпревари ме някоя бабка или дядко от входа — сеното един горещ ден беше скупчено край кофите за смет, по-точно между тях и дръвчето ни. След няколко дни и след очевидното нежелание на събиращите боклука фирми да отнесат сеното, незнайно как, пламнал огън в тая купа и сеното изгоря. По някаква “случайност” изгоряха точно тогава и всички други купи сено в квартала.

  

Смърчът беше така опърлен, че успя да се съвземе и да покара нови клонки едва миналата пролет. Поливахме го в най-горещите дни и когато много избуяваше тревата наоколо, я разчиствахме. Покрай това ни занимание аз даже почистих цялото каре тревна площ. Беше пълно с боклуци, под и в тревата имаше цял пласт вестници, найлони, цигарени кутии, стъкла, кофички от кисело мляко… и така из цялата площ.

Дръвчето много трудно успя да се позакрепи и въпреки че като го купувахме изглеждаше силно и стройно, пълно с енергия за растеж, сега вече няколко години не може да тръгне нагоре. И даже, честно казано, изглежда все по-малко и свито, сякаш се смалява.

Най-последният удар по него беше по празниците. Когато се върнах след нова година от Троян, пътувал точно в най-голямата виелица и премръзнал, видях дръвчето с отчупено връхче. Нямам представа дали някоя случайна пиратка или изтървано хлапе от квартала му е откъснало връхчето. По-скоро ми се вярва да е второто. Откъснато е самото връхче, десетина сантиметра, това, което е в основата на всеки растеж на тези иглолистни дървета. Без връхче практически не може да расте сега. Е, може би все пак ще успее да си пусне някак друго, но жалкото е, че няколко години вече това измъчено дръвче не може да порасне малко и да премине критичната граница от метър и петдесет, под която е постоянно уязвимо от хората.

 

Стои леко край пътеката, навътре в тревната площ и сякаш все повече се свива, смалява и накланя на една страна. А сега вече е и без връхче.

Ужасно тъпо ми е. След като се роди малкият, тъщата дойде по някое време и реши да вземе да засади и тя някакво дърво. След около месец въпросната череша, след като точно беше пуснала първите листенца, осъмна с отчупени клончета и бързо изсъхна. Тази тревна площ се намира от южната страна на блока и имам силното съмнение, че бабите от блока държат там да няма дървета, за да не им се хвърля сянка върху южния калкан. Няма да се учудя, ако всичко това е било нарочно, но не се замислям много по въпроса, за да не се ядосвам.

Но всеки път, като минавам по пътеката и погледна настрани към нашата елхичка, ми се свива сърцето. И за какво да купуваме скъпите елхи в саксии, дето тая година стигнаха цени минимум 45-50 лева? За да си успокояваме съвестта, че видите ли, ние тая година не сме секли дърво, не сме “нарушавали екологията”. Дрън-дрън. Дори и в планината да ида да засадя елхичката, пак само подпомагам родния дърводобив. Дървета трябва да се садят в градовете — но виждате какво става, едвам кретат или направо си изсъхват. Работещ отдел по озеленяване към общината трябва, но няма. Кметът Борисов има пари за какви ли не глупости, като огромната рампа за инвалидни колички, дето изтипоса отстрани на “Св. Александър Невски” и загрози цялата му северна фасада, а пари за озеленяване няма. Да, трябва да има достъпност за инвалини, да — но това се прави с малка платформа с електромотор, която се вгражда отстрани на входа и не загрозява толкова фасадата. Защото една платформа е широка 80-тина сантиметра, а рампата е огромна. Е, вярно, огромните неща повече се забелязват и са “повече работа”.

Без служба по озеленяване можем само да си джафкаме в публичното пространство, че бил мръсен градът, че се изсичали дървета, че това, че онова… Да, всички заедно и всеки поотделно можем да засадим дръвчета из тревните площи. Но не това ще е доброто нещо, доброто дело. Доброто ще е да създадем такава нагласа, в която да се появи и задържи, да се оцени и стимулира експертно отношение към озеленяването. А експерти по озеленяване съм сигурен че има. То философи има толкова много, та сигурно и лесотехническият университет и той дипломира кадри всяка година. Това, което няма е отношение към проблемите.