Category Archives: Uncategorized

Таксиметров етикет

Тази сутрин по радиото чух, че до края на годината (или до есента, не помня) всички 25 хиляди таксиметрови шофьори трябвало да завършат специален курс по етика. Измислили го в новоучредена браншова организация на всички таксиметрови фирми, големи и не чак толкова големи, от столицата и не толкова от там.

Целта е да се стигне положение, в което шофьорът първи ще казва “добър ден” или съответно “добро утро” и “добър вечер”. Няма да е позволено да се кара колата с облекло гащета и потник, ще има специални изисквания за музиката, разговорите по радиостанцията, разговорите с клиентите и пушенето.

Всичко е насочено към това поведението на шофьора да е точно такова, каквото е удобно и полезно за клиента. Сещам се как са ми разказвали, че за да стане човек шофьор на такси в Лондон първо няколко години кара скутер с подробна карта на града, докато запомни всяка улица и всеки номер. И след това системата е такава, че трябва да пази престижа на професията. И да се държи добре с клиентите. Които винаги са прави, разбира се.

Представяте ли си да стане така и у нас, тези проекти за етичен кодекс на таксиджиите да се осъществят? И да е наистина отговорна, трудна и ценена работа. Тъй де, издействаха си толкова много привилегии, дори КАТ почти не ги спира – крайно време е да се променят. Да са пример за добро и съобразено шофиране, пример и за учтивост на пътя и в колата.

Може пък да стане. Дано!

Светът на “Канал 1”

По “Канал 1” върви някаква малоумна реклама на самата телевизия. Не че почти всички останали реклами не са също недомислени, но тази ме хвърли в уплах и размисъл.

Започва с шум от телефонен модем. Може би някои не го помните, това е едно “джжж-тънг-тънг-джжж”, което вярно беше много близко на всеки ползвал Интернет допреди няколко години, но днес е недоразумение. Особено в реклама, която продължава с изглед на екрана на (аз не зная, май нещо, което трябва да е) Уиндоус. С прозорче за dial-up свързване. И след това някъде се изписва адресът на уеб-страницата на телевизията и се стига до слогана на рекламата, който е “Добре дошли в нашия свят!”.

Да, сигурно светът на рекламата е много горещо място и сигурно в рекламните отдели кипи “динамична и стимулираща среда с високи изисквания, работа в екип и възможност за професионално израстване”. Но това не е оправдание да ни пускат по телевизорите вкъщи глупости.

“Светът”, за който говорят е в историята вече от няколко години. Дори и в малките градове сигурно рядко се използва dial-up. И макар навремето да беше много “яко” и “хакерско” – сещам се че още нямаше мобилни телефони с полифонични мелодии или записани звуци и с приятел си говорихме колко ще е яко ако може мобилният да звъни с шума на модема. Но това е отдавна – днес ако доставчикът ми предоставя услуга на нивото на dial-up през аналоговите линии на БТК, няма да го търпя и ден.

Та значи “добре дошли в нашия свят”, а? Чудя се дали да се чувствам обиден или само прецакан. Добре дошли в света от 1990-тте – то “Канал 1” така и не са излезли от него и днес.

Първи пари от Fotolia

Преди малко получих първата си печалба от продажби на фотографии в профила ми във Fotolia. Fotolia е сайт за микропродажби на продуктова и рекламна фотография.

Звучи малко сложно, но не е — става дума за такива снимки, които могат да се използват при изработката на печатни издания и материали, в реклами в медиите и в уеб-сайтове, например. Всъщност всяко нещо, което отговаря на няколко прости условия — да е с добро техническо качество и с идейна композиция, да има ясни акценти с фокус и премерен дефокус, да не съдържа търговски марки или изображения на продукти с авторски права. И ако съдържа ясно различими човешки лица, то снимката да е придружена от подписан от всеки сниман човек отказ от права (“model release”).

Моите снимки не са нещо особено чак — зная много профили на други хора в този и подобни продуктови сайтове, които са класи над мен. Говоря и за хора от България.

Все пак за мен това първо плащане е повод за радост, защото поне половината от снимките ми там са правени с филмовия ми апарат, преди да взема Pentax *istDL. С изцяло импровизирано осветление, временни макро-палатки от подръчни материали и вместо светкавици — лампи и спотове за четене.

Зная, че това не е професионалният начин, дори не е препоръчваният любителски начин. Но за мен беше много ценно като развитие да разучавам в дългите приготовления за всеки кадър как точно влияят тъмните отражения при снимането на стъкло, да речем. Не че съм станал специалист с това първо плащане от сайт — не, но е важно за самочувствието и развитието ми.

Долу вдясно на сайта ми има списък с няколко такива места за микропродажби на снимки. Там са тези сток-сайтове, които са достатъчно удобни, достатъчно развити и в същото време поддържат разплащания до България. До тях може да се пращат снимки през мрежата. Иначе има безброй продуктови агенции, които приемат снимки на компактдиск по пощата. Но аз нито имам достатъчно снимки за дискове, нито вяра на пощите.

В още три-четири от тези други сайтове също имам събиращ се актив, но Fotolia спечели състезанието за първи трансфер. Парите веднага се появиха в MoneyBookers — превърнати в български лева по курса на деня, както бях настроил.

Остава само да реша кога да си ги прехвърля на банковата сметка и да ги дръпна от банкомат. А и да измисля какво да правя — дали да ги взема за да потуша мигащите в червено вече битови сметки или да изчакам да се съберат и да си взема нещо фотографско все пак с тях…

First money from Fotolia

I’ve just received my first money from selling stock photos in my profile at Fotolia. Fotolia is a microstock site for commercial stok photos.

It sounds a bit complicated, but it’s not — it’s about such kind of photos that can be used for instance in the making of newsletters and printed materials, in comercials in media and in websites. In fact it’s about everything, that meets some simple criteria — to have good technical quality and nice concepts in composition, to have clear accents in focus and well balanced defocus, to have no trademarks or copyrighted objects. And if there are human faces to be seen, the photo has to be accompanied with signed by every person in it model release document.

My photos are nothing special — I know about lot of other people profiles in this and in similar stock sites, that are lvels above mine. And I mean even people from Bulgaria like me.

Nevertheless for me this first payment is a reason to feel happy, because at last half of my photos there are made with my film camera before I got Pentax *istDL. And with homemade lightig, DIY macro-tents from home materials and instead of flashes — lamps and reading spotlights.

I’m aware this is not the professional way, it’s not even the recommended amateur way. But for me it was very important im my growing as a photographer to prepare each shot and to for instance see how exactly dark reflections affect the shooting of glass. Not that I’ve beome some kind of expert with this first payment — no, but it’s nice for my self-esteem and for growing up.

In the lower right corner of my site there is a list is several such places for photos microsales. These are the stock sites that are useable enough, enough developed and in the same time have a way to send payments to Bulgaria. And you san send photos there online. Out there there are countless stock agencies, but most of them have the photos mailed to them in CDs. I neither have enough photos for CDs, neither have faith in post offices.

I have some growing earings in several other sites, but Fotolia won the contest for the first earnings transfer. Money came fast in MoneyBookers and converted to my local curreny BGN, as I have ordered.

It just remains to decide when to transfer them to my bank acount and have them in cash. And to decide what to do with them — whether to use them for urgent bills or to wait to have some more and use them later for some photo gear…

Стаи за разговор най-накрая в GTalk?

Днес писах до хората от SimpleStudio, че ще проверя дали може да се участва в джабер-стаята за разговори на проекта с клиент като GTalk или GMail chat. Гугъл като видни “влиятели” на процесите в XMPP/Jabber разработката имат настолна версия, но не за GNU/Linux и интегрират поща и съобщения, но без иначе нормални за джабер-клиентите неща като трансфер на файлове или множество профили. Да не казвам пак, че GMail чат-ът приема всяка комбинация “име@сървър” за адрес на е-поща. И затова добавя възможност за писане на писмо до всеки JID. Лаици… Но да ги оставим за поемат дъх, пък и да не реши някой че прекалено се занимавам с иначе прекрасните Google. :)

Оказва се, че точно днес има съобщения[1][2] за поддръжка на стаи в GTalk. По-точно в уеб-варианта му “Google Talk Gadget”. Не знам как точно работи това, аз не ползвам гугъл за джабер. Може да е ограничено до стаи на самия сървър на Гугъл – както преди време доста дълго @gmail.com сървърът работеше само със свои си потребители, откъснат от джабер мрежата. Нямам представа, само предположения.

Все пак честито на ползващите джабер от нещото, което трябваше да бъде най-добрата търсачка, но все пак само търсачка. Пък някой ден може да има и неща като OTR-шифриране или пък списъци за уединение. Всъщност не, не шифриране… Google и шифриране в един абзац стои странно. А пък Google и уединение на една и съща страница е някакъв виц. :)

Встрани от шегата, новината е все пак добра. Хубаво е най-накрая да може да се говори конферентно с хора @gmail.com. Лошото е че тези неща стават бавно и с голяма мъка. Не трябва така.

Ето сега видях – “… is not using Google account. Currently, the group chat feature is only operational for such accounts.”

Омръзва ми да съм прав… за гугъл.

SimpleStudio – любов трябва на изкуството

Преди десет месеца Йовко обяви началото на един проект, който като всяко ново и различно нещо беше ясно че ще бъде труден за извървяване. Така е с интересните и ценни неща – иначе е леко да вървиш по утъпкани пътеки и макар нещо да не е точно както трябва, да се успокояваш, че така правят хората, така стават нещата и значи все пак всичко си е в реда на нещата.

Точно реда на нещата има за цел да преустрои проектът “SimpleStudio“. Да покаже нови начини, да открие за фотографията нови начини и нови разбирания. Е, нови за България – но и това е много и трудно.

“SimpleStudio” с радост “изтърпя” свое представяне и свой призив на конференцията OpenFest миналата година. Усещаше се зарядът в цялата зала – очи, вперени в познатото от другите издания на фестивала лице, изненадващо с новата, различна идея този път. Притаили се, хората наостряха слух да чуят наживо раждащата се идея. Обявявана на подуима на една друга идея, самата тя така започната с подобен ентусиазъм преди няколко години.

Минаха десет месеца, в които имаше бюрократични разочарования и радости от преливащия ентусиазъм. Какво има днес – има една малка група хора, почти всички фотографи, почти всички любители. Основен двигател на проекта е Йовко, но такъв проект трябва да се случи не от един човек, а да завихри около себе си интереса на цяла общност.

Много хора се интересуват как да помогнат, как да се включат. Може би няма точна рецепта, може би всеки изкушен от нещо фотографско трябва да потърси сам пътя до “SimpleStudio”. Това, което мога да кажа за проекта е, че не е институция, а постоянно събитие. Няма начин да идем някъде, да попълним бланка, да купим билет, да се подпишем и да сме част от “SimpleStudio”. Трябва да случваме “SimpleStudio” всеки ден, да поддържаме идеята с ентусиазма и да развиваме проекта с усилията си.

Идеята на студиото е хората да могат да в света на фотографията да творят свободно и да споделят. Зад това стои идеята на CreativeCommons за свободно споделяне. В студиото за некомерсиални цели и при споделяне след това творбата свободно могат да се изработват всякакви фотографски визии. Отворена е вратата и за комерсиална употреба – разбира се, тогава използващият ресурса на студиото ще заплаща такса за наем.

Ако сте фризьор или гримьор, фотограф или модел, ако искате, но не сте били такива, защото не сте имали възможност за развитие, заповядайте в “SimpleStudio”! Не е нужно задължително да имате професионално отношение към тези неща – любителският ентусиазъм е по-ценен.

Уеб пренареждания

След няколко месеца вече без постоянна работа и два – с бебе явно имам нужда от леки пренареждания на проектите ми. Някои ще приближа, други ще отдалеча във времето – зависи за кое имам сили и в кое виждам смисъл. Продължавам да опитвам изкарване на насъщния с уеб-разработка на парче и консултации за Drupal. Нищо не минава без трудности, разбира се, и един от проектите с Drupal ме затруднява и отрезвява през последните седмици. У нас като че ли има малко хора, имащи понятие от Drupal, но това само по себе си не е достатъчен актив – трябва човек не само да познава общо общ CMS, а и да може да го използва по най-неочакван и подробен начин.

С все по-голямото ми ангажиране с уеб-неща проличават някои близки промени.

Lindeas. Линдеас (Linux Ideas) беше преосмислян много пъти и може би вече е крайно време да започна по-конкретно с него. Основният домейн lindeas.com ще събере новини, статии и услуги за интересуващите се от GNU/Linux и свободен софтуер по принцип. Имам идеи за наченки на социална мрежа вътре – но само наченки, нещо основно. Във времето преди семантичната мрежа създаването на затворени социални мрежи, с тяхното заключване на лични данни и отношения е нещо лошо. А и неефективно – вижте в момента, всеки социален сайт, който по някакъв начин не се отваря или затихва, или е част от Google. Без второто да е нещо хубаво само по себе си. ;)

Lindeas News. Отдавна не е публикувано нещо ново там, но има хора, които явно проверяват. По едно време това беше най-активната част от Lindeas, изключая личния ми сайт. Новините ще се преместят в lindeas.com – и там също ще бъдат основно съдържание.

Lindeas Web. Така и не съм получил поръчка през web.lindeas.com, макар преди време да имаше повече съдържание в него и да беше по-подреден. Не нахвърлян, както е сега. Беше събран и малък екип, който да прави тези уеб-проекти. Сега участвам в правенето на нов уеб-екип, може би и с едно от момчетата отпреди. Сайтът на студиото ни май няма да е в Lindeas, но каквото и да стане в lindeas.com изработката, оптимизирането и промотирането на уеб-проекти ще е част от услугите. Дори и само като линк към новото уеб-студио.

Lindeas Pub. Пак като част от услугите на новия lindeas.com ще бъде и сървърът за реклами. Мисля да може да се ползва и от други. Няма нищо срамно или нередно в добре преценената реклама – никой не е казал, че в Интернет съдържанието трябва да е безплатно. Особено пък когато в магазина сиренето не е. Големите сайтове си пускат свои си системи, но хората с лични сайтове, блогове и дори малки проекти с услуги нямат ресурса за това.

Тоест всички неща освен личния ми сайт (yasen.lindeas.com) се събират в lindeas.com. Централно място за новини, достъпно място за статии и видими услуги. В услугите лека-полека ще навлизат нещата, за които само съм писал и нищо не съм направил засега – управление на проекти, софтуерно консултиране и поддръжка, разработка на софтуер, философско консултиране, работа по текстове, изследвания, анкети.

Философското консултиране звучи най-странно може би. Не става дума за кандидатстудентски курсове, макар май и това да не е лоша идея :) Става дума за вид консултиране, който свързва в едно проектите, управлението им и нуждата на средата. Философско е, защото при консултирането се набляга не върху спецификата на дейността, а пряко върху осмислянето. Казано накратко, ползата от него е, че се работи върху понятия, идеи. Нещо като мета-консултиране. :)

В повечето места ще има място за реклами, макар ненатрапващи се и достатъчно малко на брой.

Ново 20 ще се премести от novo20.lindeas.com на негов си домейн. Сайтът е работещ от 3 март и е време да премине от вътрешното тестване към публична бета. Има много неща за доизглаждане, но какво пък – в движение ще е по-интересно. :)

PhotoClubs претърпя най-много метаморфози. Още не съм сигурен какъв ще бъде крайният проект на photo-clubs.net, но докато работя по него можете да видите forum.photo-clubs.net. Първоначално този форум се правеше от george и за няколко месеца събра много интересни теми и снимки в себе си.

Един час без мощност

След инициативата “Lights Out London”, за която наскоро писа Антония, обръщам внимание на подобен призив. Става дума за “Един час без мощност“. В него можем да участваме всички – и макар да не е с показността на потъналия за един час в мрак Лондон, все пак помага за намаляване на разхищението. Това разхищение на енергия, което е в основата на всички екологични проблеми.

Не пренаселеността на големите градове ни е виновна, не са и вредните производства. В основата на промените в климата е нашето лично решение да оставим лампата включена за през нощта, да си купим без нужда мощна кола, да купуваме замърсяващи стоки в замърсяващи опаковки защото “така е модерно”.

Замърсяването на природата с отпадъци и емисии от вредни производства и всички други вреди на свръх-консуматорството са нищо друго освен проявление на нас, консуматорите.

Нека не консумираме за един час, между 12:00 и 13:00 местно време на 1 юли! Един час в компания на приятели и близки, с книга в ръка или на пейка в близкия парк. Не е толкова трудно, но може да е важно да го направим заедно, по едно и също време – за да бъде и то показно, да може да предава послание.

Разхвърляно 04

Срещи в Морската градина

Как да не е разхвърляно? Спя на почивки, работя на почивки. Тоест опитвам се да работя – то не става без спокойствие и продължителност. Както каза веднъж преди години Жоро Колев в Морската градина във Варна, “Аз съм програмист, моята работа е креативна и ми трябва спокойствие”. Е, аз не съм чак програмист, но все пак…

Като се сетих за учредяването на Сдружение “Свободен софтуер” и страхотните два дни, които по това време прекарах във Варна сред толкова ентусиазирани и толкова близки ми като нагласа хора…

Та като се сетя и се сещам как трябваше да минат няколко години, за да могат други едни хора да взривят това сдружение отвътре. Сещам се как почти нищо не съм знаел за истинските събития тогава. И как наскоро приятели ми ги разказваха. Сещам се и как на едно друго “място” вече три години се “учредява” фондация за свободен софтуер. Три години…! Сещам се и как периодично мрънках в пощенския списък, как предлагах аз да ида и да занеса в съда проклетия документ за заявяване условията на фонда.

И ми се приисква да съм пак в Морската градина преди години и пак да говоря с Жоро Колев за неговата визия за бъдещето, за квантовите машини, предизвикателствата пред шифрирането и новите потребителски интерфейси. Жоро щеше да стане председател на сдружението и после хората щяха да го оплюят и сменят. Но нищо, иска ми се да съм там. Тогава още имаше линукска среща в София, още Йовко Ламбрев само разпалено планираше бъдещия OpenFest, още всички спорехме и се съгласявахме с Васко Томанов, единственият по-“трезв” и фирмаджия в тази среда.

Да, сега е различно – имаме ежегоден OpenFest, ССС за радост на някои загина и за тиха радост пак на някои фондация за свободен софтуер все така и не се създава. Има даже и списание за отворен код, има блогове. Но каква от това, като толкова много хора вече не се срещат? Даже и аз, дето винаги съм гледал свръх-положително на всичко, вече имам някои, дето не искам да ги виждам поне в близките месеци. Какво от това, като някои вече имат деца, а бас ловя, че не всички пили заедно с тях преди време бири и планирали сдружения и опънфести изобщо знаят за това.

Да си бебе е трудно

Не, не просто трудно – да си бебе е ужасно, непосилно трудно. Тъкмо се родиш, тъкмо свършат напъванията, натисканията и дърпанията и почват отвсякъде да ти светят светлини. Свикнеш, поизбистрят ти се очите и тъкмо минат няколко дни и започваш да ревеш при всяко акане и пишкане. Боли, предполагам.

Колики ли казах? Не, още няма колики, при добър късмет. Обаче се изреждат баби, лели и всички роднини да те дундуркат и да обясняват на мама и тати как “това тук не е правилно”, а трябва да се прави “ето така, виждаш ли”. Добре поне че още нямаш колики.

Изреждат се доктори и поликлиники. Дето някой умник е решил да им казва “де-ка-це”, неграмотникът му с неграмотник. Прегледи и мерения – съблечи-облечи и чакане из коридори.

Никой сигурно не се ражда без никакви проблеми, всеки трябва да свиква със света. Някои бебета пък имат и друга занимавка – ако са родени или получили в това си ранно бебство нещо за лекуване, значи и разходки из болници ги чакат. Нови лекари, всеки те разглежда, мама и тати се тревожат. А не можеш да ги успокоиш. Лекарства, системи, операции. И вместо на бебе да миришеш на ранички. А те трябва да се почистват. Боли и ревеш, разбира се, вие как мислите?

Пак добре че покрай тия тревоги коликите и да са се появили, остават на заден план. И тъкмо посвикваш с режима на хранене, тъкмо разбереш, че онова мокрото не е страшно, а дори е приятно да те къпят и почват коликите.

Ден и нощ, преди и след хранене – щом те боли коремчето викаш. Стряскаш и държиш със сенки под очите мама и тати и те се тревожат. Пак не можеш да им кажеш какво ти е и да ги успокоиш и това те изнервя още повече. Не стига че ти е некомфортно, ами и те ти прехвърлят тревожност.

Да, има капки, чайове, компреси. Всяко помага в различна степен, но еднакво за кратко. Всички се радват, като се появят нови капки и решават, че явно ще ти спрат коликите. Как да кършиш хатъра на такива мили хора? Кротуваш си малко. После пак ще намерят нови чайчета и капки.

И на този фон пак идват баби и всички роднини и приятели и казват на мама и тати “е, то коликите ще минат, всяко бебе има – те и моите имаха колики, да знаеш какви – е-хей”. А на мама и тати им е дошло до гуша вече. Но как да ги успокоиш, като не те разбират?…

Затваряне на потребители

“No lock-in” – срещали ли сте го като израз в уеб? В някое поне малко по-цветно близко бъдеще за Интернет това понятие ще е разпространено и привлекателно, ще е… понятно ;)

Глаголът “lock-in” означава заключване на някого отвън. В смисъла на затваряне във военен арест, арустуване в стая. В Интернет означава да “доиш” съдържание от потребителите си, да си единственият сайт за тях и те да нямат думата и избора.

За разлика от:


No lock-in
You own your own data and are responsible for it
You can terminate you account at anytime and get all your data exported

 

Личи си разликата с така масовото днес “WE can terminate your account” и “WE reserve exclusive copyright, but we are NOT responsible for users’ content”. Нали?

Web 2.0, за което говорят толкова много и най-различни хора има някои същностни особености. И произтичащи от тях задължения. Задължения както на потребителите, така и на осигуряващите услугата сайтове.

Особените и нови неща са много, но нека погледнем едно от тях – съдържанието е на потребителите. Често се повтаря, но дали от сайтовете наистина го разбират правилно?

Има разлика. Едно е съдържанието да е на потребителите в смисъла на “тука едни хора въвеждат съдържание и ние го ползваме, защото е супер да седиш и да гледаш как от реклами печелиш, докато някой се кефи, че има трибуна”. Съвсем друго е съдържанието да е на потребителите, защото наистина е тяхно – и съответно във всеки момент могат да го преместят другаде. Най-важното – могат да го преместят по свое желание в друг сайт, и то заедно с добавената стойност от сайта, който напускат.

Ако наистина притежавам снимките си във Фликър, да кажем, трябва да мога да ги копирам или дори преместя в друг подобен сайт, като запазя цялата моя нова информация за тях – етикети, албуми, описания и т.н. Не давам пример с български сайт, защото тук всички примери са в обратен смисъл и звучат смешно.

Потребителят трябва да може не само да представя, но и да доразвива съдържанието си в мрежата. И сайтовете, които печелят от него трябва да имат винаги предвид, че само осигуряват средата. Подходящата, удобната, приятелска и ненатрапваща се среда. Поне тези сайтове, които ще запазят потребителите си. :)

Вече не се записвам в сайтове, които си взимат изключителни права върху съдържанието ми или имат действащ lock-in по някакъв начин. Дори лека-полека “разчиствам” предишни такива акаунти. Дали да не направя някакъв каталог с web 2.0 сайтове? Не просто такива с ajax или копиращи google. Отсега се чудя кой ли ще е първият български в списъка… и дали изобщо ще се намери?