Monthly Archives: July 2016

Една година Линдеас

Малко преди лятната почивка, гледам година назад и докъде съм с Lindeas, пък и по принцип. Описано шеговито, иначе по-сериозно и конкретно за работата ще пиша в Линдеас. Всъщност не е точно една година, а вече година и половина, но да кажем, че е поглед назад към първата година на работенето ми в моя си фирма. Плюс някои планове за бъдещето.

Говорих на две яки и сериозни конференции в България – OpenFest и TuxCon. Беше истинско удоволствие, момичета и момчета! Още по-голям фен съм. А и имаше интерес към моите неща, да не повярваш. :)

на OpenFest 2015:

на TuxCon 2016:

Спрях се да предложа лекция по другата ми специалност, неща за авторско право, философия, познание в Интернет и социални мрежи. Може да опитам тази година, но дали някой ще иска да слуша такива неща…?

Пропуснах ‪‎FOSDEM‬ тази година в последния момент заради грип. Но пък ходих да карам ветроходна яхта в Бяло море! Вече съм яхтен капитан, имам си и книжка за кораб до 40 бруто тона. Страхотно е, детска мечта ми е, откакто четях за клиперите и за корабомоделизъм и търсех по РЕП-овете броеве на “Катера и Яхты”. Тогава си представях, че си построявам сам фолкбот и обикалям света или че съм юнга на “Калиакра”.

Но на нещо по средата като размер, например 30-тина футова килова яхта си е доста по-добре. Искам да заведа и семейството, но няма да е тази година. Нито време, нито пари. Но някой ден…

Nea Klima, о-в Скопелос

Nea Klima, о-в Скопелос

За работата – от нула в началото до около дузина клиенти, от тях двама със сериозен ангажимент – не изглежда много, но си е доста работа. Скоро се надявам да мога да наема хора и да започна да събирам екип, но зависи от толкова много неща, най-вече поръчки и приходи, та ще видим.

Няколко поредни подвига с Калин за уеб интеграция и цялостни решения. Друго си е до теб да е човек, врял и кипял в уеб. Продължаваме с нови проекти, включително наша услуга за уеб конференции, хоствана в Lindeas и интегрирана с други услуги. Тъкмо място за стабилни доработки и връщане на код към Jitsi. Ако някой иска сайт с някаква сложна интеграция с видеоконференции, сега е моментът, докато не е дошла есента след ваканциите и не сме се зарили в работа. ;)

Нещата, с които изоставам засега:

1) свободно време – колкото и да се фукаме иначе, не можем без него)

2) пакетиране на ‪JitsiMeet‬ за ‪‎Fedora‬ и ‪CentOS‬ – вече два клиента с такива инсталации, но не съм си доволен от пакетите, особено в частта с изключенията за SELinux, така че имам още работа, преди да са достатъчно добри (и неопасни, работещи), за да ги публикувам

3) работа по ElectriClub, включително наскоро назря една идея за конференция на тема електромобилност – няма да съм сам, но има доста работа, включително и по сайта. Блогът върви добре, но хората във форума като че ли позагубиха интерес.

3а) искам и да конвертирам Рошко на ток, защото вече си има заместник (децата го кръстиха Дракончо, не ме питайте защо). Миниван за цялото семейство е по-добре от хечбека, но тъкмо Ровъра може да го конвертирам и да карам децата на училище с него, вместо да замърсявам с вана или да спонсорирам корумпираната община с нередовните рейсове сутрин. Но за електромобилна конверсия трябват 1) пари, 2) гараж и 3) ясна процедура в българските институции, а от тия трите неща дори и да намеря първите две, третото е сякаш обречено… Контрастът с например Щатите и как там си правиш и узаконяваш модификации по колата е от земята до небето.

4) за които не знаят, аз съм PhD ABD (All But Dissertation) и мисля, че тази година е последната ми, преди да загубя права – това значи, че трябва да реша дали да предложа нов текст на секцията ми в БАН. Имам почти готов дисертационен текст, който се нуждае от доработки, за да го представя пак. Преди две години ме върнаха с някои леки забележки. Работата не е много, тезата ми е развита и си мисля, че би имала приноси, но трябва да намеря време да я дооправя и да я дам на научния ми ръководител проф. д.ф.н. Веселин Петров да я прецени.

TuxCon 2016

Върнах се от ‪TuxCon‬ снощи в малките часове. Конференцията беше супер, слушах много интересни лекции и се видях с много интересни хора. Поздравления на организаторите за позитивната атмосфера, която изградиха от началото в залите на палата “Киров” в панаирния град и поддържаха чак до края, когато затворихме бирарията. Момчета и момичета, конференцията отново беше супер, браво на вас и благодаря, че сте се потрудили да я направите!

Видях много ентусиазирани млади (и не чак толкова млади, но пък младежи по душа) хора, научих за историята на компютъра ‪‎Пълдин‬. Помня, че съм виждал един навремето в училище, трябва да съм бил 6 или 7 клас. С Явор бяхме или на кръжок по информатика, или висяхме за пореден път в свободните за посещение часове – щракахме някакви наши си програмки на 8-ците и като ни доскучае зареждахме “лунохода”. И тогава учителят събра около неговото бюро по-големите батковци и каки и им показа някакъв компютър с клавиши в бяло и синьо, които не се натискаха, а някак се “пипаха”. Ние се запровирахме да гледаме, но някакви ни се присмяха “къде бе, зайци, това е сериозна техника, за големи” и ние се върнахме да си пишем на бейсика.

А сега разбрах и историята на машината и видях чичковците, част от екипа навремето. Запознах се и с нови хора, видях се и със стари познати. Обсъдих идеи, че даже и пих в една лъскава пловдивска бирария радлер от жива бира и истински лимони. Смееха ми се, ама аз все пак щях да шофирам. Ванката отбеляза, че в случая този radler по-правилно е да е fahrer :)

Имаше и двама-трима чички, които нещо говориха за “безплатен” софтуер (специално за тях: свободен, повтарям сво-бо-ден), как отвореният код побеждавал лошия капитализъм, как някакви щели да ни превземат с партии, колко велика фирма била Novell, колко минути щяло да има светлина от Луната, ако Луната “изгаснела” (?!?) и подобни неща… Абе пийте ги тия хапчета… :P Но всичко беше позитивно, харесах всички лекции.

На връщане закъснях много и пътувахме на фарове. Целият свят беше в посока към Пловдив и почти само ние – обратно. Не успях да се обадя навреме вкъщи, а трябваше. Много зле се справям в (с) компании и често губя своите си приоритети, за сметка на тези на общите, а така не трябва. Трябва да се науча.

Първа седмица на изправено бюро

Една седмица на изправено бюро – 2 килограма свалени. Режим: без хляб, три-четири пъти през деня лицеви опори (засега полу лицеви, серии по 10) и (почти) без хранене след залез слънце. Теглото свалено бавно, със задържане в средата на седмицата. Два свалени, още 10-12 чакат. За първи път работя изправен, бях силно скептичен и критичен към метода, но е супер.

Като си прав, постоянно се движиш и през десетина минути се раздвижваш леко (сечения, тръскания), отделно упражнения – миналата седмица опори, сега вече е добре да мина и на клякания.

Болките в лявото рамо почти изчезнаха (понякога още мажа с диклофенак), а болките в кръста намаляха. Но за тях си трябва клякания и/или преси.

Тонусът определено е по-висок и макар да имам ужасно много изостанала работа с клиенти покрай децата, съм с една идея по-уверен, че ще се справя. Освен всичко, не пропусках възможност да изляза и да ходя пеша в квартала – то колата е на почти километър от квартирата (благодаря ви, столична община, и на вас, зелена зона, и на вас идиоти, които не издавате стикер за паркиране на хора под наем), така че всяко ходене до колата си е физ-зарядка. За цялата седмица съм изпил най-много общо две-три бири с приятели, което пак е много за мен, защото напоследък отказвах и като се виждахме на “цар Иван Асен II”, аз сърбах кафе.

Самото бюро не е готово, не е и читаво сглобено. Знам, че продават готови такива, включително разни с механизъм за вдигане и сваляне, знам, че може човек да си събере бюро, като сложи масичка върху нормално бюро… Но при нас с три щъкащи викинга време и пространство за майсторене няма. А пари в нова мебелировка – или в следващата квартира, или, живот и здраве, в нашето си място. Затова сега просто съм с монитора върху два кашона и отделно гнездото на Тинкпад-а – на други два-три кашона. Вдясно имам един кашон за мишката, която ползвам рядко, но все пак и тя е добре да ми е удобна. Супер е, стабилно е и е таман. Лактите ми са под 90 градуса.

Първите дни на всеки 45-50 минути посядах за 5-10, а сега нямам нужда. Когато вземат да ми се уморяват краката и движението на място не помага, или се разхождам някъде, или се махам от бюрото и сядам на фотьойл с книжка за 5 минути с вдигнати крака.

Остава само да отметна общо 3 задачи за клиенти (стоят ми на жълто листче на стената, за да ме притесняват), после да оправя спирачките на колата, да си прегледам презентацията – и заминавам за TuxCon. След това пък дано имам седмица-две да си почина – нашата почивка не е истинска, с тишина и неправене на нищо, но поне да нямам грижи за сървъри и срокове. Пък ако успея тази седмица да задържа теглото и евентуално да смъкна още половин или един килограм – супер. В началото се смъква бързо, защото е най-вече вода и отоци. Трудното е после, когато започват да се харчат “запасите”, които най-много ми пречат.