Долу ръцете, оставете ни да говорим!

Помните кампанията “Спасете българските приказки“, нали? Ето какво съм писал преди за проблема с “Труд”. Кампанийният блог protest.bloghub.org събира ценни и показателни статии от много блогери. Протестът срещу безобразията на издателска къща “Труд” имаше частичен успех и както всяка сериозна инициатива продължава и до днес — осъзналите проблема хора не купуват вестниците на издателството. И сайтът е достъпен, за да напомня всеки ден, че “Труд”, полицията в лицето на ГДБОП и отделни хора като Явор Колев, Стефан Данаилов и Заки Соколов са длъжници на обществеността. Заради избирателната си силова политика на авторските права.

От днес има още една кампания – “Долу ръцете от блогърите“. Проблемът е съвсем актуален и ясен на грамотната и четяща в Интернет общност. Ако сега прочитате за проблема с блогърите, можете да прочетете тук и тук. По-конкретно за проблема – тук (има и списък със статии в други блогове).

Кампанийните блогове са начин иначе разпределената из блоговете на различни хора информация да се събере поне малко на едно място. Това е един от начините – друг начин е читателите на даден блог да се насочват със свързвания към статии в другите блогове. Начини различни, ефектът е важен ;) Дано този нов сайт за проблема с цензурата в Интернет стане поне толкова ефективен и информативен, колкото за кратко време успя да стане другият кампаниен блог.

Блоговете са децентрализирана среда и такива портални сайтове не са някакъв вид централизация, а просто опит статиите да достигат търсещите ги хора по-бързо. Истински “живата” и актуално критична емоционалност си остава в блоговете. Във вашите, в моя.

Властта и придворните писатели

Отвращавам се да пиша толкова начесто за неадекватността на властта, но някои хора и институции просто не дават почивка и правят гаф след гафа.

Министърът на милицията… тъй де, на полицията Петков е подписал дългосрочно споразумение за сътрудничество с председателя на съюза на писателите. СБП, представяно от шефа си Николай Петев се задължава да произвежда придворна хвалебствена литература, с която да прославя “нелекия труд на служителите на МВР” и да оценява “по достойнство и обективно ежедневието им”, което “да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани”…

Съвременната власт в България бавно, но със стабилни темпове върви към тоталитаризъм. Някои казват, че “промяна” и “преход” всъщност хич не е имало и че всички политически циркове през последните вече почти двадесетина години са само за разведряване на народонаселението и за запълване на вечерните емисии новини. Може и да са прави, кой знае…

Самият министър казва, че това споразумение възстановява една “хубава и позабравена традиция”. Така професионализмът, отговорността и изпълненият дълг на хората от силовото ведомство щели да “намерят най-верния път към сърцата на читателите”.

А аз си мислех, че признание за качества се постига само когато човек си върши работата добре, правилно, качествено. И без да се грижи за популярността си, без да гледа “брояча” си в проучвания работи за доброто си име сам. Придворни писачи са нужни винаги само на свръх-властните режими. В по-ново време поръчковото писане е градивна част от пропагандната машина. Нима ще възстановяваме държавния пропаганден апарат? Или може би не е бил премахван?

МВР ще открива излъскания си образ в изданията “Пламък”, “Словото днес” и “Новият пулс” и в документални очерци по конкретни случаи. Ще има и конкурси за разкази.

Никой ли няма дежа-вю? Нещо не ви ли напомня едно друго време, друг свят? С “Работническо дело”, “Вечерни новини” и… да и със СБП. Никога не съм разбирал как може свободни художествени професии да се обвързват със задължения към властта и на това да се казва не пропаганда, а нещо друго…

Работата на писателите е да пишат — да пишат както те решат. Работата на полицията е да хваща престъпниците. Толкова е просто. Ако всички показни престъпления и неуредици в страната поне малко намалеят, заслуженото уважение от гражданите ще дойде само. И без поръчкови разкази.

Има още нещо. Дали е случайност, това идва съвсем скоро след гафа на полицията с разследването на блогер? След като се оказа съвсем неадекватна в интернет-среда и реагира неправилно по отношение гражданската свобода на изказването, дали алиансът с писателския съюз не е част от някаква PR-война на властта с блогществото? Един вид “ще видите вие, ние ще напишем повече от вас”. Хм, ако е така — да видим…

 
Още по темата от: Симион Патеев, Валери Дачев, Иван Бедров, Templara, Вени Г., Дончо Ангелов, Весела Ангелова, Васил Колев, Григор Гачев

Грънчаров, или всеки събира своите си читатели

Днес гледах Ангел Грънчаров по bTV. Хората от “Реално” и Иван Бедров явно бяха решили, че целият шум около блоговете и намесата на полицията за сплашване на свободно пишещите си заслужава малко внимание. С две думи, хареса ми. След всички уговорки за уеб-присъствието на колегата Грънчаров, говоренето му наживо намирам за успешно. Особено имайки предвид явното притеснение от камерите и студиото – нещо, което успяват да избегнат само най-най-претръпналите телевизионно “звезди”.

Не съм съгласен с начина, по който той води разговорите си в мрежата. Не мога да приема, че е нужно чак толкова силно провокиране на читателя, за да работи той за общия на диалога смисъл. Поне така е казвал преди Ангел, така каза и в предаването – той провокира нарочно. Да, съгласен съм – философското занимание е в голяма степен именно интелектуална провокация – но както всичко друго и то си има своите граници, след които губи ценността си за смисъла и става чисто заяждане.

Не ми харесва и това, че още в самото си започване като бложещ, Ангел Грънчаров показа неразбиране на разликата между авторство и авторско (издателско) право. На всеки друг колега философ съм успявал да обясня ако не по-цялостната идея за свободния софтуер и свободата като ценност в технологиите, то поне идеята за отказ от някои права с лицензите от групата на CreativeCommons. Някои хора приемат за достатъчно обяснение дори само чисто практическата полза от използването на отказа от права и от свободните лицензи. Но трудност в разграничаването на авторството и авторското право не бях имал и точно философ да не ме разбере ми подейства неприятно за дълго време.

Понякога “Грънчи” (както някои започнаха да го наричат) наистина прекалява и след казването му, че Саддам Хюсеин не е човек, а животно и смъртното наказание е едва ли не малко за тези като него (цитирам по памет, извинете ако бъркам, Грънчаров;) аз чисто и просто престанах да го чета. Беше ми наистина неприятно пресечната точка на философията и блоговете да е в такива екстремизми. А аз екстремизма не понасям, страня от него. Когато се отнася до живи хора, всичко крайно, особено всичко политически крайно ме отвращава.

И все пак предаването беше приятно и като се абстрахираме от на моменти видимото притеснение на колегата, всички казванния бяха добре обговорени – нямаше хвърлени на масата слогани-заклинания, нито пък бръщолевене без казване, така характерно за политиците. Ангел във всяка реплика опитваше да постави теза и набързо, преди водещият по журналистически маниер да го отклони надругаде, да нахвърля обяснения, примери – да обговори и очовечи сухата теза.

Това, което можеше да е по-добре, именно да не набляга така на негативните хулигански “изцепки” из форуми и блогове, е свързано със самия му стил на бложене. Той провокира наистина много и вярно, че страницата му е често зареждана и често свързвана. Но има добра и лоша известност – и при него заради скандалните провокиращи текстове се “роят” често такива коментиращи от иначе сравнително редкия в блоговете вид “махленски гамен”. Те са по-типични за форумите, не се срещат в блогсферата. Аз в личния си блог например като не искам да събирам такива коментари, не ги “привиквам” с начина си на провокиране. Защото да, и аз провокирам обмислянето на отделни теми. Но не така явно, нападателно и дори понякога заядливо.

А разликата между форуми и блогове е от земята до небето. След оная тъпа статия в парцала “24 часа” това трябва да се казва. Не че някой като Зюмбюлев ще чуе или разбере, не – той не е целевата група. Личният дневник е различен от публичния форум, той е като да философстваш край трапезата в къщата на приятел след постановка на пиесата му. Да “кръжиш” в общата истинност и с регламентираното обговаряне да я достигаш. За разлика от това да се гмурнеш в шума и праха на площада, където всички, от Диоген до Александър да се надпреварват да ти показват своята си истина. Не казвам, че едното е добро, а другото – лошо. Просто са различни. Блогът не е форум, форумът не може да бъде блог.

Но пак казвам, аз от доста време вече много рядко чета Грънчаров – така че може да бъркам в преценката си. Ако е така, да ме извинят той и читателите му. Пиша това, защото той е нещо като “новината на деня” – показаха го по телевизора и говори за неща, които са ми близки – блоговете.

Вървене за Странджа, вървене за блоговете

Добре беше, хубаво някак. Спокойно, културно и през цялото време свойски. Нищо общо с политическите шествия, с които доста от нас по една или друга линия сигурно са запознати. Имаше едно такова шествие май, преди време, в студентските ми времена, когато цял народ се вдигна срещу хиперинфлацията, мутрите и пирамидите им и след това без да разбере точно защо и как, постави Иван Костов начело и той насра пейзажа нашир и надлъж. Едно от шествията тогава, мълчаливо шествие, с хората от НАТФИЗ в нощници и с будилници и с колежката ни Вера, която отскочи и избърса с хавлия камерата на телевизията, от което неочаквано и ненужно престорено много се очарова Гарелов. Но това е друга тема.

Видях се с Ванката около час преди протеста, който чак сега разбирам, че официално е бил изместен с половин час напред във времето, за да можели телевизиите “да предават наживо”. Да ви се не види и тъпите журналя, не свикнахте ли най-накрая че не сте най-важните на света, че не сте вие точно единствената “жива връзка с обществеността”. Блоговете “предават” със закъснение във времето и пак успяват да намират по-добре пулса на публичното. Аман от медии… Съжалявам, ако досаждам на някого с неприязънта си към конвенционалните медии (тоест “медиите”, като такива днес, обществените посредници), но това да си винаги не-в-час, да си продажен и да си постоянен обект на лобиране, да си продажен и да успяваш да се продадеш и да продължаваш да се наричаш живата съвест на обществото е нещо изначално объркано. Медиите са contradictio in adjecto, колкото и да не се иска на доста хора. Посредничат не за каквото трябва пред хора, които се правят че им вярват. Да, има съвестни журналисти, но също така има и продавачи на сергия, които са велики поети. Важното е човек да има приоритети – аз ако сега решавах, щях да се занимавам с уеб, не с журнализъм. Какво говоря, аз с уеб си се занимавам тъй или иначе. ;)

Видахме се час по-рано и отидохме да удушим по една бутилка бира. С бърза крачка минахме напряко към Витошка, за да пресрещнем шествието, ако сме закъснели. Намерихме хората пред НДК, на “пироните” в очакване. След кратко озъртане видях друга озъртаща се фигура – тази на Бого. Зарадвах се да го видя, винаги заразяващ е веселият му ентусиазъм. После намерихме и Йовко, Бобсън, Лъчко, Пейо и Маниякса. И Тони и Весела мернах. Стори ми се после че видях и Пламен, но от толкова време не сме се виждали, че не бях сигурен. ;)

В шеги и закачки и инцидентно откраднати от мен кадри мина времето и хората затръгваха. Останахме накрая сред доста полицаи от кордона отзад да режем изолирбанди с Йовко за ограничаване на своеволното бръщолевене в мрежата. Имам особено уважение към изолирбанда, наистина – баща ми е разказвал много случки, свързани с изолации. И с неправилната или невнимателната им употреба от негови колеги навремето. С тока шега не бива, най-много трябва да внимават приятелите му… но комай така е и в публичността. Блогерите сме яко електричество – удряме където е най-уязвимо и най-неуредено. Червени точки в екрана на общественото. Не се възгордявам – това е гласът на хората, неопосредстван от тъпи медии и платени репортажи.

Запознах се с Лъчо наживо и с доста хора се видяхме след много дълго време – Владо a.k.a. Kaladan например се появи при двореца пред погледа ми и страхотно му се зарадвах, но след това загубихме следи. Усмихва ми се и казва “Я да видим как ще ми каже “здрасти” – аз бях с изолирбанд на устата. Разкрещях му се насреща от кеф, а той се засмя “Е, хе, не мълчиш нещо май”. И Жоро Чорбаджойски не бях виждал също от години – някъде след Графа чувам зад себе си глас “Ясене, Ясене”, докато търся панорамни кадри на колоната хора. Озъртам се учуден и виждам Жоро, с жена му и дъщеричката им в бебешко “бу-у”. Сега се сещам, че за последен път май го видях на една от бирените срещи за Линукс в “При Кмета”. Отивам аз към кръчмата, а на входа някой ми вика “Ей, Ясене” – обръщям се – Жоро паркира колелото си. После му го откраднаха май, после си взе кола, че и втора… И с него в шествието се разминахме нататък, но беше готино.

Пред “Невски” по мегафон говориха организатори. Не зная точно кои, не зная дали са същите или нови или други – нали протестите бяха до голяма степен спонтанни. Но все пак този път имаше организация и “запазено билетче” за пред бате Бойко полицая в общината.

Въртях се наоколо и снимах. Притесних може би доста от участващите – но ако съм успял да ви направя хубави снимки, тези дни ще ви ги покажа тук. ;) Накрая извиха хората хоро, после стовариха нов рейс с полицаи и ние с Ванката се изнесохме да пием по още една бира. Огледах се за последно и в търсенето на последните кадри за втората ми карта бях изпуснал явно другите блогери.

Най-много ме впечатлиха две неща – позитивната нагласа, струяща от цялото събитие и възрастните хора, които бяха сред младежите. Не бяха един или двама, доста бяха – но един беловлас дядо беше дошъл с плакат, даже се качи на мини-сцената и каза няколко думи по мегафона. Които стигнаха веднага до хората и отекнаха в аплодисменти.

Видях на площада Димо и с него се зачудихме дали няма други от фото-групата ни, дето правим стрийт освен нас двамата и Йовко. След протеста се застигнахме и си побъбрихме с Рос за психология и философия, за фрилансинг и уеб-предприемачество, за нас и кой как се справя. Казано накратко, имаше хора на всякаква възраст, но нямаше просташки изцепки, така характерни за изцяло политически заредените събирания.

Другото… Другото е в подробности – истинското усещане беше в струящия ентусиазъм и в многообразието на лицата – млади, възрастни, угрижени или не чак толкова, небръснати или оградени в яка и костюм, но винаги усмихнати, поне в очите. А те очите са най-важни…

Пропаганда и провокации

Типично по тоталитарному – контрол на информацията. Пропагандата не е спиране на информацията, а нейно контролиране, нейно използване и извъртане по всякакъв удобен за статуквото начин. За какво говоря – тези дни по повод проблема с разследвания блогер Мишел се появи в публичността някаква “контролирано изтекла от МВР информация”. Цитирам Mediapool:

…От МВР изтече контролирано информация в някои медии, че Михаил Боздуганов е главният организатор на протестите…

Медиапуул се бъзикат явно с една от “националните” телевизии. В новинарската й емисия казаха точно това. Показателно за “информацията” е дори само сгрешеното име на Мишел. Значи няма официално становище (тоест има, но то казва друго), няма информация с име и чин зад нея – има “контролирано изтекла информация”. Ей, хора, това даже не е “източник пожелал анонимност” – такъв ще го разберем, макар да е анонимен, все пак някак по-човешки, по-личен изглежда, защото е изразил желание. А това тук – някаква информация, която контролирано тече. Абе имаме ние тука една дупка, тече от нея, ама ние контролираме – тече там, където искаме и каквото искаме.

Толкова за пропагандата. Всъщност не, защото контролът на информацията си е тясно обвързан с подстрекаването. Не казвам, че “източникът” на въпросната телевизия и “източниците” на появилите се напоследък заплашителните коментари в някои блогове е един и същ. Най-вероятно не е и може би някои младежи със свободно време пишат коментари от интернет-кафета в Мадрид, Испания. Но пък не е невъзможно и някой от тук да има задача да пуска коментарите през испанско прокси. Не вярвам аз на чак такава грамотност и мотивация, че и на чак такава конспирация, но пък знае ли човек…

Коментарите съдържат или заплахи за саморазправа с конкретния блогер, или приканвания към безредици, подписани от името на Мишел. Не искам да си цапам бележника като ги цитирам, пък и не е важно да оцеляват като текст.

В няколко блога вече ги има “на съхранение за поколенията”. Заедно с данните от променливите на средата – данни на браузъра, компютъра, IP-адреса и т.н.

Някой си мисли, че в Интернет е анонимен? Да, някои от нас ако пожелаят можем и да сме. Но тези, които пускат коментари от Мадрид или от местна държавна структура в Пазарджик… мне, не могат. Освен ако решим да не им публикуваме данните. ;)

Днес на протеста нека всички внимават за провокации! Не са нужни никому, освен на подстрекаващите.

 
Повече по темата от:
Пейо, Валери, Йовко, Богомил, Васил

Природа – да, цензура – не!

Утре, четвъртък (19 юли) ще се проведе шествие-демонстрация на подкрепата ни за бълкарската природа. Демонстрация е, защото всеки и всички заедно можем там да покажем ангажираността си с темата. А е крайно време масово да кажем “НЕ” на бандитското застрояване и унищажаване на природни ресурси, подкрепяно негласно от милицията, която мечтае да я наричат полиция.

Началото на шествието е пред НДК, в 19:00 часа. Ще минем по Витошка, Солунска и ще стигнем до “Св. Александър Невски”.

Общината на София, за огромна радост на полицаите и особено на полицая Бой… така де, на кмета Бойко Борисов, е уведомена. В законовия срок 48 часа преди събитието. Да си се разпределят там как ще отцепват движението по Витошка – нищо че е пешеходна зона. Всички знаем, че всъщност изискването за депозиране на обявление за събрание на открито не съществува за да знае общината как да преорганизира движението в града и как да направи така, че събитието да не пречи на гражданите.

Истинската причина да има изискване за обявление за събиране на открито е да се знае не толкова къде и кога, а КОЙ организира въпросното мерзко, недостойно и анахристично действие, каквото е всеки протест за полицаите. Трябва да знаят КОЙ, за да знаят евентуално КОГО…

Шествието за част от хората ще бъде мълчаливо – блогерите и хората, които подкрепят блогсферата дори и без да имат самите те блог, ще са с лепенки на устата. Не искат да говорим – добре, ето сега на шествието няма да говорим.

 
Още по темата от:
nabludatel – Нов протест – четвъртък 19:00 – пред НДК
yovko – Митинг-шествие за природата на България и свободата на словото
doncho – Протест: За българската природа и за свободата на словото
borj – Нов протест – четвъртък 19:00 – пред НДК
bogomil – Айде на протест
marfa – Ади на митинг! :-)
dao – Митинг-шествие за природата на България и свободата на словото
djekova – Ново шествие
akolev – Нов протест
valery – Митинг в защита на Странджа и свободата на словото
vlado – Нов законен протест срещу посегателствата върху българската природа и свободата на словото в България
muffty – Няма да мълчим за Българската природа!
emy – До утре вечер в другия спектакъл
irina – Протест – четвъртък 19:00 – пред НДК
gf – Четвъртък, 19 Юли 2007
pointlessspring – Протест, утре, 19.07.07
monologer – Протест
manchev – Време за действие
tonev – ПРОТЕСТ!
suzercatel – Няма да мълчим за българската природа!
thebestseo – Нов протест за Странджа
velqn – Днес ще се видим
leeneeann – 19 юли 2007, 19:00 h.

 
Шествие ще има и във Варна:
marfa – “На площада шум се вдига…”

Мишел и Йовко в сутрешния блок на БНТ

Симион Патеев публикува в “Дневник” и в личния си блог позицията на полицията по случая с разследването на български блогер. Която трябваше да излезе официално днес, но явно в институциите работят по-бавно. Нищо, все пак пълния текст можете да прочетете при Симион.

Текстът е от писмо на министерството на полицията до БНТ. Писмо, което ще бъде прочетено утре в ефир в сутрешния блок на “Канал 1”. Ще опитам да стана за сутрешна телевизия – колкото и да ми е безинтересна иначе, този път ще си заслужава. Дайте да гледаме тоя “блок” – ще участват Мишел Бозгунов и Йовко Ламбрев, като отдалечено по телефона ще се включи за правен коментар и Нели Огнянова.

Мишел бил подтиквал към гражданско неподчинение, изразяващо се в блокиране на кръстовища и струпване на камъни пред входа на административния съд. Становището е пълно с ИТ-недомислици, като “адресен бар” например.

Мишел бил “започнал с оправданието, че не е автор на информацията за протестите”. Милицията пък ползва оправданието, че “за свикване на събрание на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват общинския съвет или кметството”. Съответно щом някой съобщава за събрание, за което не е съобщено, е в нарушение и трябва да бъде предупреден.

Буря в чаша вода всъщност. Но думите на Богомил ме карат да се замисля – дали това “леко сръчкване” на блогществото не е начин да ни видят какви сме и как реагираме… Е, новина за теб, ченге – всеки от нас пише и реагира по свой си начин, но общи стереотипи не следваме. Блоговете не са военизирана структура – нещо, за което вземам да се съмнявам по отношение на мили… тъй де, полицията.

Сержант, четеш ли? Чети, чети… Има и още, прелисти си – пиша от две и четвърта. И утре да гледаш – “Канал 1”, сутрешен блок. “Блок” бе, не “блог”…

 
П.П.: Запис от предаването – при Жоро [240Mb mpg и 120Mb xvid] и при Пейо [240Mb mpg] (по-бързо за извън България). Също така – вариант за гледане в мрежата.

bTV за полицейската цензура

В момента тече седмата минута от началото на новините на bTV. И преди малко приключи всичко по втората новина в емисията – “ГДБОП задължи интернет-потребител да не публикува информация, свързана с неофициални митинги и протести за парк “Странджа” на личния си сайт”. Или нещо подобно.

Научих за репортажа от Йовко и се настаних пред телевизора, но в две- или триминутния репортаж нямаше нищо, заради което да сменям основния си източник на информиране, именно блоговете.

Сутринта засякох края на частта от предаването “Реално” с Иван Бедров, където Тома Белев, председателят на Асоциацията на природните паркове говореше с водещия за проблемите пред парковете и адекватността на политическите реакции. Споменаха се сайтове и блогове по такъв начин, че явно са говорили за тях по-рано в предаването. В новините разбрах какво са говорили – Тома Белев споменава на водещия за проблема с Мишел, на което вторият реагира учудено и иска разяснение на проблема с цензурата на ГДБОП върху блоговете.

И това беше. Зная, че Мишел сигурно е търсен от доста журналисти и че сигурно е отказал не само контакта от bTV. Нормално – когато надушат “следата”, журналистите са “неспираеми”. Лошото е, че хем обонянието им е слабо, хем са със забавени реакции.

Единственото нещо, за което се бяха “погрижили” поне малко беше да се свържат с Нели Огнянова, която в качеството си на преподавател по право, политолог и активен блогър коментира проблема. Всъщност в цитираните обявления от страницата savestrandja.ludost.net няма призиви за нарушаване на обществения ред, нито някакви кроежи на масови безредици. Нищо, което да задейства специален орган като ГДБОП или дори изобщо полицията. Доц. Огнянова каза още, че може само да гадае дали това не е първи етап на по-масирана акция срещу блогерите. Която след това първо предупреждение може да прерастне в нещо по-голямо под мотото “Ние нали ви предупредихме!”.

Съжалявам, че често на страниците си говоря с леко презрение към конвенционалните медии (всъщност към медиите като концепция въобще), но не съм бъркал. Как може да се подготвяш за седмично предаване с гост наживо в студиото и да не запознат с най-фрапиращото в развитието на темата ти?

Не е имало време? Случката е отпреди цели два дни, а в логовете на моя сайт (и сигурно и в други блогове) има напоследък редовни посещения от компютри в bTV. Журналистическо разследване? Търсене на информация по темата, подреждане по важност за запознаване на аудиторията? Как, като не знаете нищо?

И защо да ви гледам, след като съществува Интернет? Да, един от журналистите ще каже, че съм “малко черно влечуго” или както беше там (прочетете повече за пасквила в 24часа при Marfa) – но той е идиот, и вестникът му е идиотски, така че не ме трогва.

Григор онзи ден ми каза, че гласността е лекарството, което имаме. Публичността пък е това, което може да ни остави на спокойствие да лекуваме с гласността света ни. Истинска саморегулирана публичност има само в мрежата и само блоговете като най-динамична и в същото време лична част от тази мрежа могат да движат обществените процеси в днешни дни.

Не медиите – медиите са имали роля, когато новини отдалеч са предавани или лично с файтон или трен, или по телеграф. Днес новините се предават пряко, в обща и интегрирана публичност, с не-медии. Както съм казвал и преди, хубаво е че медиите отмират и още по-хубаво е, че в новата среда на пряка публицистика всяко оставане в нормите на конвенционалната журналистика се проваля от само себе си.

Добрите журналисти могат да се развият и в блог-средата, но никога няма да го има вече тоталния приоритет и ценност на “медията”, “вестника”, “списанието” като светая светих на публицистиката и единствена врата към хората. Всеки личен блог може да бъде списван също толкова или повече добре и ценно.

Ах, да – замалко да забравя. Журналистите реагират малко мудно, нали? А знаете ли кога ще реагира МВР? Обещали са да е… утре. Може би е нормално така – първо медиите да “проучат”, после да “информират” и чак тогава – иначе полицията рискува да се изкаже неинформирана по материя, която е непроучена.

Какво ли се хабя – сигурно нищо няма да кажат. Или най-много министърът им ще каже в интервю после, че е готов да защити доблестните мъже, които са работили през десетилетия в системата (моля? кои десетилетия?…) и че всъщност е виновен самият Мишел, който сам се е привикал да се самопредупреди.

 
П.П.: Ако някой се чуди за какво става дума, може да надникне тук. Ще намери достатъчно препратки с информация.

 
П.П.П.: Още по темата от:
 
gf – Понеделник, 16 Юли 2007
yovko – bTV Новините – за optimiced.com

 
Не точно по този проблем, но пак показателно:
 
marfa – Дребни, черни, форумни влечуги :Р
bogomil – Интернет – враг на традиционната журналистика
peio – За глупавото писмо на СДВР, Блогъри в БНТ – запис

Полицията разследва блогери?

Нима е възможно при толкова много други проблеми, при показни разстрели в центъра на столицата, откраднати милиони от управата на парното, ежедневни далавери в големите предприятия и безброй съмнителни сделки за имоти за туристически строежи и какви ли още не други престъпления полицията да се занимава с разследване на блогери? Можете да прочетете повече по темата от Мишел, който разказва с горчилка в устата за обидата да бъде следен като престъпник.

Не искам да казвам на полицаите как да си вършат работата разбира се – нито разбирам, нито искам да разбирам от занаята им. Те това са учили, вярват в ценността на работата си (надявам се) – да си я работят.

Но все пак… блогери? Защо, защото в Интернет е разпространяван в последните две седмици призив за спонтанно протестиране в защита на парк “Странджа”? Тези протести са в рамките на половин час, с малки разлики като при протеста на Орлов мост, продължил около час.

Последният до днес осъществил се протест даже изобщо не е в нарушение на закона – група хора обикалят пешеходните пътеки на Руски паметник, за да привлекат вниманието на шофьорите и медиите към проблема с унищожаването на природата ни. Има снимки, на които полицаите (между другото колкото половината протестиращи, че и повече) регулират движението и дават път на протестиращите.

Конфликтът на протестите за “Странджа” въобще не е насочен към полицията. Да, тя е силов орган на властта и при протест винаги “поема напрежението”. Но в случая става дума за съвестни граждани, загрижени за бъдещето на околната среда и живота на децата ни. Какво общо има тук организираната престъпност?

Защо? Може всичко това да не е вярно, може властта да води разследване, което не е пряко свързано с протестите и споменатия в началото разпит да е подтикнат от нещо друго, не от статиите във въпросния блог.

Защо? Защо един блогер, който определено не е най-опасният или престъпно организиран “елемент” у нас бива четен служебно, привикван и разследван? С две думи – сплашван. От служба на държавна издръжка и в условия на ширеща се показна истинска престъпност, когато не минава месец почти без показни стрелби в центъра. Сигурно има обяснение, вярвам че има обяснение.

Може би разследването е криминално и мащабите му са отвъд нашите ограничени разбирания за големите процеси в обществото и в престъпния свят.

Може би… Ако е така – няма проблем и се извинявам за шума. Но така ли е наистина? Питам като гражданин, който има право да знае – какво става, кой е следен и най-вече защо?

…Ти! Теб следят ли те?

 
П.П.: Още по темата от:
 
optimiced – “Странджа”: Да мълча или не?, Ключова дума: “Странджа”, A Short Story: To Speak or Not?
maniax – №1939 (english version), Отговорността
antonia – Кой се страхува от истината?
george – гдбоп вс. блогери?, гдбоп вс. блогери? епизод 2
dao – 1984???, Как да…?
ladyvera – Петък 13
nabludatel – Полицията привиква блогъри заради Странджа, Полиция vs.блогъри – как е по света
yovko – Ще продължим!, За правата ни
nellyo – Не тези с блоговете, ГДБОП чете: мрежовото общество, За статуса на блогърите – отново, 325 НК
semkiibonbonki – ГДБОП следи и тормози блогъри, Блогърите срещу тормоза на ГДБОП
doncho – Полицейски махмурлук, Блогър в милиция how-to
kaladan – Полицията чете блогове
veni – “Българската полиция не бие, господа”
sasho – Полицията сигурно е полудяла
valery – Полицейщина, Homo sapiens срещу Homo blogus
e-stankov – Модерна власт, Гражданската партия
marfa – Избирателна законност
minus273 – Quis custodiet ipsos custodes?
monologer – :-X
dnevnik – Полицията привиква блогъри заради протестите за Странджа
digg – Blogger Harassed by Police in Bulgaria, Bloggers Harassed by Police in Bulgaria [2]
grigor – Срещу полицейския произвол, Срещу полицейския произвол – 2
hadzhiev – Да, Време е!!!
djekova – Върхът на наглостта
milenafuchedjieva – Героите на Странджа
naous – блог мафия?
angeligdb – Полицията срещу… блогърите: май наистина сме най-фантастична страна
sickboy – Аз съм блогър и терорист, чакам призовка
tin4e – Блогърите под прицел
pointlesspring – Свободата на словото и полицейския произвол…, Bloggers Harassed by Police in Bulgaria
bloody – Господа организирани престъпници… ВНИМАВАЙТЕ!!!, 5 пъти мисли, един пиши… или направо заеби!
dzver – Michel – Optimiced е новото лице на организираната престъпност
georgiev – Bloggers Harassed by Police in Bulgaria, The organized crime (not bloggers) in Bulgaria
freezombayo – Природата не се продава!
supudo – Странджа
markucz – ГДБОП се развихря
fxcoup – Freedom restricted – Post in Bulgarian
ivanov – Да спасим Странджа!
abator – Двоен стандарт
novo20 – ГДБОП разследва блогер: Да мълча или не?
gorichka – Тихо
kaloian – Свободата е в нашите ръце
lemon – Саламандърче
nojivilichka – Специална рецепта
nakom – Живеем в полицейска държава
ratm – ГДБОП тормози български блогъри
antoniy – All for one and one for all!
akolev – No comment
teri – Bulgarian police tries to close the mouth of bloggers, Полицията привиква блогери
jdbg – Big brother: Blogging edition
bborisov – Блог блогувам – кътища потайни…
yurukov – НСБОП разследват блогър във връзка с протестите за Странжда
peio – И аз по повод сплашването на Мишел
nedman – Сплашването на блогъра Оптимайст: Моите 50 пари
slavy – Майор Чичолина от ГДБОП
pippi – To blog or not to blog…
newbiemanager – НСБОП са страшни!, Моето мнение по ВЪПРОСА.
borj – Държава, полиция, общество, Йовко е цар
bogomil – Защо ме хванаха “куките”, НСБОП събира мед за кошера
delian – Блогър = престъпник
divedi – Милицията подгони блогърите!
ju-lian – Блогъри са привикани в МВР заради Странджа
gery – За блоговете, Странджа и ГДБОП
ss7 – Поредната полицейщина
waterfairy – Свобода на словото?
vpetkov – Dead Silence
petyr – Затвор за български блогъри?
criticalconsumer – Strandzha and the Freedom of Speech. A brief in English.
eenk – МВР и блогърите
thebestseo – Блогвам – значи съм ТЕРОРИСТ
selene – Свобода на словото в блоговете
juji – Свободата на словото и последствията от него
zlika – Не знам дали ще съм жив…
stanislavtochev – @ГДБОП: БРАВО МОИТЕ ХОРА!
gotha – Ето какво се случва в нашата мила родина
dreamkeeper – Гласовете ни чуват
julianpopov – Някои хора живеят в 1976 година или мечтаят за 1984
gerdjikov – Защо не трябва да мълчим и как ГДБОП чете Конституцията
grupa-geo – Райски времена за престъпниците, Време за оставки
longanlon – Хайде и аз за полицията и Странджа
foxburrow – За Странджа!
hardtrance – Шапкарска интелигентност
segabg – Дневници за забраняване
vlado – ГДБОП завинаги!
taralezh – Не ме е страх!
terranatura – Протестите за Странджа били израз на неподчинение – ГДБОП започва чистка по комунистически почин
bluelink – ГДБОП ”съветва” блогърите, които отразяват протестите за Странджа
iko – Да пиша или не?
orlin – Брожение в блогосферата
niko – Ей, господин полицай.. и аз имам шапка!
batpep – За Мишел и неговата борба
willl – Свободата на словото: сдъвкано и изплюто
avangardisco – Блогъри от всички страни обединявайте се!
shizoid – A.C.A.B.
lifecirclerc – Police against bloggers. Or where it goes?
freedombg – Блогър стана опасна “професия” и в България
forkbomb – За свободата на словото
sami – Новата медия
zbrox – To serve and protect

 
Подобни списъци има при Антония, Валери, Станислав, Dao … и на още доста места.

 
Програма за достъп до информация – Държавно-репресивният апарат създава условия за автоцензура

За общото и грижата

Истински ценното и общото между нас е в грижата за средата ни, а не е тази среда като самоцел. Това, което ни прави хора не е нещо, което трябва да поставяме нависоко и да му се кланяме. А е самото ни общо действие, самата ни общност, виреенето ни в обща среда, за която полагаме естествени грижи.

Истински важното е не да извеждаме абстракции и да ги изписваме над арките на входовете, а да извървяваме всеки ден пътя от конкретното до абстрактното и обратно. И да правим всичко това с грижа за средата — защото ако няма здрава обща среда, честна, справедлива и човешка, няма никакво общество.

Можем да кажем винаги, че проблемите на средата са “нечий друг проблем”. Че има хора, които следва да се грижат за дърветата в градинката до блока или за почистването на боклука. Да, има хора за всичко, но грижата за общото е всеобщо занимание.

От всеки поотделно зависи целият ни свят и жизнеността на обществото. И всяко наше действие затвърждава или подронва общата вяра в обществото, в средата. Ако аз и ти вървим по алеите и не мачкаме и газим напряко тревата в градинките, тази ни грижа оправдава съществуването в света на тревни площи и на алеи.

Това наше съзнателно ограничение на самите нас е малката цена, която можем да платим. Тази и много други мънички, ежедневни цени, които можем да си позволяваме. Да се усмихнем ведро поне веднъж на сърдит човек в града, да спрем ненужния си яд поне веднъж, да отстъпим предимство поне веднъж, да постъпим честно поне веднъж, макар и да не е в наша полза.

Поне веднъж на ден. Тихомълком — без да парадираме и трупаме точки, че правим компромиси. Малки цени. Вместо голямата, ужасната цена — да имаме криза на общото. Която цена е тежка за изплащане винаги.