Нов живот за стари книги

На страниците на уики-то откривам раздел Преводи. В него в близките дни ще започна обявяване на проекти за превод на български на художествени текстове, техническа документация и хуманитарни изследвания. Оригиналните текстове ще бъдат или с изтекли авторски права, или с получено изрично съгласие от собственика на правата за превеждането им.

Получените преводи ще бъдат свободни текстове. Това означава, че според преценката и желанието на преводачите преводите или ще бъдат без запазени права, или ще се запазват само част от авторските права. Тези текстове, които ще са с лиценз, ще бъдат или под GNU FDL, или под някой от по-свободните лицензи от групата на Creative Commons – BY, BY-SA, BY-SA-NC. По-свободните лицензи ще бъдат препоръчвани на преводачите, но и най-ограничителният BY-SA-NC-ND няма да бъде отказан, ако това е изричното желание на преводача.

Ще се приемат, разбира се, и всякакви други подобни лицензи, стига основните свободи на употреба и преиздаване да бъдат осигурени на читателите.

Този проект е в отговор на лицемерието на едно българско издателство, което си позволи да заплашва със съд сайт за незрящи, където бяха публикувани в удобен за екранни четци вид някои класически текстове. Понеже издателството е възможно наистина да е в легалното си право да преследва сайта и понеже въпросното издателство по никакъв начин не улеснява незрящите ни съграждани да се докосват до безценното литературно наследство, този проект за преводи е нужен.

Това е проект, който няма да се развива бързо, но ще е дългосрочен. Целта му е създаване на качествени преводи, които ще могат да се използват не само в Интернет и не само в уики-то тук.

Очаквам съвсем скоро подобни инициативи да стартират и на други места. Ще публикувам редовно информация за този проект, както и за развитието му в другите сайтове.

Защо “Труд” не съществува

Ще спомена само веднъж още името на издателство “Труд”. Както всички други издателски къщи, и тази не заслужава по-обстойно разглеждане. Не заслужава да се споменава в един и същ параграф с думи като “просвета”, “читалище”, “култура”, “грамотност”, “наследство”. Не заслужава и статии в блоговете. Това е издателство, което само ден-два след фиаското на НСБОП със заканите към потребителите на Интернет си позволява да търси издателските си права върху български и преводни класики.

Да, издателството сигурно наистина има пълните издателски (т.нар. “авторски”) права върху преводите на Ярослав Хашек, Артър Конан Дойл, Марк Твен, както и върху творбите на Ангел Каралийчев и Елин Пелин. Сигурно наистина имат много основателна причина да не преиздават редовно тези творби и да не даряват на читалищата и библиотеките из страната безплатни копия. Сигурно има и някаква много основателна причина и в столичните библиотеки дори трудно да се намират безценните публикации на видното въпросно издателство. Сигурно колкото са по-нови, по-пресни изданията, са толкова и по-трудни за превозване до читалищата, на които издателството силно желае да дари литература. Да, може и така да е… но не ми се вярва.

Сигурно в издателството също така знаят много добре, че сайта, който атакуват, bezmonitor.com, е ориентиран основно към незрящата публика. В него се публикува съдържанието на въпросните произведения (а и много друго съдържание, върху което никое издателство няма права) по начин и във форма, която го прави достъпно за незрящите хора. Всеки с такъв недъг и компютър до себе си може да се впусне в приключенията на световната и родна литературна класика, да обсъжда с други хора текстовете като използва софтуерен екранен четец. И наистина е възможно част от тази литература да е с пълни права за издаване, запазени от монополиста – гореспоменатото издателство. Но какво от това?

Има нарушение на закона, да. Но пак питам — какво от това? Нима издателството намира изобщо начин да доближава безценните си хартиени копия до незрящата публика? Може би всички тези книги имат издания в брайлово писмо? И също така ги има в книжарниците? О, сигурно са дарени в много от читалищата и библиотеките в страната? Ако е така наистина, моите извинения!

Аз силно се съмнявам, че въпросното монополно издателство изобщо има грижата за незрящите си читатели. И че изобщо има представа кой точно сайт акатува със заканите си.

Винаги има начин нещата да бъдат оставени и проблемът да утихне. Но има и начин монополистите в издателския бизнес, които са основна причина изобщо за съществуването на законите за авторско право, да започнат да изчезват. И да изчезне абсурдният, но легален начин за отказ на достъп до общо културно наследство, наречен “пълни права запазени”. Начинът е да спрем да купуваме изданията на тези безсърдечни, бездушни фирми.

Та защо всъщност това издателство вече да не съществува, както твърдя в заглавието? Ами просто защото вече няма да го забелязвам. Истинското бъдеще на споделянето на информация е разпространението в Интернет. Издателският бизнес е крайно време да бъде бойкотиран. Аз вече винаги ще избягвам продуктите на това издателство. И на другите, но най-вече на това.

А вие?

 

—-
Повече по темата в статии от:
Григор, Дончо, Йовко, Алекс, Антоний

Разбира се, че става дума за роптаене на издателя заради запазените права върху преводите. Но това не прави просташката им “акция” по-малко цинична. Видяла жабата, че подковат коня… и решила и тя като НСБОП…
—-
Още статии по темата:
Дафчо, Симион, LeeAnn, Таня, Тиндор, Cheap Thrills, Element, Пейо
—-
Още статии по темата:
Силвина, Владо Герджиков, Ила, Владо Георгиев
—-
Още статии по темата:
NeeAnn, NeeAnn (2), Милен Панков

Блог, посветен на проблема – protest.bloghub.org
—-
Още статии по темата:
Element (2), Виктор, Явор, Тери, Григор (2), Григор (3, отговорът на “Труд”), Григор (4), NeeAnn (3), Владо Герджиков (2), LeeAnn (2), Таня (2), Таня (3), Таня (4)

Проблеми на ИТ-растежа

Тези дни в мрежата и най-вече сред ИТ-специалистите имаше много тревоги, притеснения и отчаяние от безсилието пред невежеството на институциите. След седмицата, в която бяха извършени отново показни наказателни акции, представени от медиите като “удар срещу софтуерното пиратство”, на мен не ми остана желание да пиша за тези недоразумения. Ако се интересувате от развитието на ИТ-културата у нас и от “проблемите на растежа” ни, прочетете статиите на Весо, Валери, Pro_01, Йовко, Антония, Владо и Жоро.

Аз не бих могъл да кажа нещо повече или по по-добър начин от тях. Единственото, което мога да направя, е да се ядосвам на държавата. Не просто на “моята държава”, а на ужасния капан, в който попада всяко общество – от едната страна апаратът на властта, който прониква навсякъде и не може да бъде спрян, а от другата – “корективът”, медиите, които винаги се оказва, че работят в полза на тоталната бюрокрация. Някъде му казват “мафия” и аз поне разлика не виждам.

Превод на 23hq

От вчера сайтът за споделяне на снимки 23hq има превод на български език. Преводът е мой, по него работя откакто от 23 обявиха, че започват работа по пълната интернационализация на системата. Радвам се, че бях от първите включили се в превеждащия екип и че толкова скоро вече всички българи могат да използват услугите на 23 на родния си език.

Преводът не е идеален, не е и съвсем пълен. В момента са преведени 88% от всички съобщения. Това за стандартите на 23 е достатъчно преводът да бъде обявен за “зрял” (“mature”) и да бъде включен не само на сървъра за разработка, но и в потребителския сайт.

Това означава, че имам още работа по изчистване и поправяне на превода, както и по доближаването на 100-те му процента. Но в момента 23hq е напълно използваем на български. Радва ме и бързата реакция на хората от 23, които прегледаха статистиките, одобриха превода и публикуваха новината още същия ден:

“…We’ve just added Bulgarian to our list of supported languages at 23 — if you’ve been waiting for this for ages, turn on Bulgarian now. A great big thank you goes to Yasen Pramatarov for doing the translation for us…”

А в същото време преводите на немски, френски и италиански напредват бавно и трудно… :)

—-

23hq е интернет-сайт за споделяне на снимки. В него има място както за професионални и любителски фотографски общности, така и за лични снимки. Всяка снимка, албум, разказ, фотоблог и т.н. имат управление на достъпа. Също така можете да публикувате под различни лицензи – освен пълно запазване на правата можете да използвате лицензите от CreativeCommons. Промяната на лицензите и много от другите настройки става бързо и лесно, защото сайтът използва много AJAX. Промените се записват без да се презарежда страницата. Има поддръжка на фотографски групи, която в момента е в пробен етап. Многобройните етикети към публикациите и удобните лични адресници и списъци със записвания на потребителя правят ориентирането сред безбройните снимки лесно и приятно.

23hq е подобен на Flickr, който преди около половин година беше закупен от Yahoo! и вече не е толкова изчистен на външен вид като преди. 23hq печели единствено от абонаментите за разширено членство (“23 Плюс”) и няма никакви реклами. Единственото ограничение на обикновените профили е месечният лимит на снимките. Но той е достатъчен за повечето потребители и почти не се забелязва.

23hq и Zooomr са двете фотографски места, които се развиха като алтернатива на Flickr. Макар в тях все още да има по-малко снимки и потребители, отколкото в гиганта Flickr, пътят пред тях изглежда чист. Най-малкото защото спазват едно от основните правила на оцеляването в мрежата – не отказват свързаност. В 23hq на всички подходящи места има препратки към подобни снимки, разкази или мултимедия в други сайтове и Flickr не е цензуриран в тези списъци.

—-

Който прояви интерес може да намери моите публични снимки на адрес http://www.23hq.com/turin

Обновяване превода на Psi

Вчера след няколкодневна работа по превода на джабер-клиента Psi изпратих резултатите на Стоян Бонков a.k.a. Stafex, който се грижи за българския превод на програмата. От доста време в ежедневната ми работа с Psi си отбелязвам в списък нещата, които може да се подобрят или поне да се обмислят отново. Надявам се сега поправките ми да помогнат за по-удобното интегриране на Psi в среда на KDE или Gnome. Преводът е поизгладен в съответствие със спецификациите на преводите на тези две настолни среди и като цяло “стои” по-добре на екрана. Все още има много неща, които не са в тон с по-цялостната концепция, но ги откривам едва след като съм предал работата. Евентуално може да предложа такива козметични поправки на Stafex за следващата версия, сега не зная дали има време – очаква се всеки момент май излизането на версия 0.11 на програмата, а и поправките са наистина малки.

Вчера отделих повечко време на изпробване на поправките ми и с радост мога да кажа, че бях горе-долу доволен от тях. В един такъв превод, особено ако е нов (а преводът на Psi е съвсем нов, има само една издадена версия засега), винаги има “камъни за дялане”, но важното е, че един от най-популярните джабер-клиенти спокойно може да се използва на български. Свършена е много работа от Стоян и Мартин Минков, който се е включил наскоро. Аз съм използвал QT-Linguist само за Psi – инструментите за работа с “po”-файлове на Gettext са ми доста по-удобни и с тях се ориентирам доста по-лесно, но и сега видях, че свършената работа е наистина много.

Във версия 0.11 ще има доста нови неща, включително подобрена поддръжка на аватари, по “правилния” начин, както е в Gajim (който също издаде нова версия тези дни). Също така цел на изданието ще е пълна поддръжка на протокола XMPP, сигурни връзки навсякъде с TLS, отдалечено управление на клиента с “Ad-Hoc”-команди, списъци за поверителност (в които можете да се представяте с различно състояние пред различните потребители). Най-важната запланувана промяна за версия 0.11 е преминаването към новата версия на библиотеката – Qt4.

Тези дни в списъка на Psi премина информация, че в работния код на 0.11 има вградена поддръжка за пренос на глас. По въпроса се работи от няколко месеца вече и много хора мислят, че Psi ще е първият джабер-клиент, който сериозно ще внедри преноса на глас и видео през XMPP. Стана ясно, че това няма да е основна цел на версията 0.11, а на следващата – тоест ако кодът, включващ libjingle е стабилен и напълно използваем по времето, когато се издава 0.11, в тази очаквана съвсем скоро версия ще има пренос на глас. Но ако се открият проблеми, libjingle ще изчака още, може би дори за след версия 0.12. И в момента може да се компилира Psi с пренос на глас, само трябва да изтеглите разработваната версия и да я компилирате, като прочетете в документацията как се отключва поддръжката на libjingle.

Въпросната библиотека Jingle е същата, която преди месеци Google “великодушно” предоставиха на джабер-общността за използване. Това е библиотеката, която стои зад джабер-клиента на Google – “Google Talk”. Или поне ще стои – оказа се наскоро, че първоначалната имплементация на техния клиент била с малко по-различна от публикуваната библиотека. Съответно месеци наред вече “валят” в пощенските списъци оплаквания от разработчици за нестандартната поддръжка на XMPP от GoogleTalk. Google дълго време държаха в патова ситуация разработчиците на свободни Jabber/XMPP програми, като задържаха обещаното публикуване библиотеката си. По време на това “изчакване” се появиха няколко други проекта за вграждане на глас и видео в джабер, но нито един от тях не получи нужната подкрепа от общността. Защото всички втренчено очакваха “добрите Google” да публикуват библиотеката си.

Сега, когато libjingle вече е достъпна, това няма голямо значение, но е ясен механизмът, по който Google успя да фиксира задълго вниманието на една иначе много чувствителна и независима общност, каквато е тази на джабер. Общност, която макар никъде да не се определя като близка до свободния софтуер, на практика винаги се придържа повече към него – сигурно заради идеята на самия джабер-протокол, която е свободната комуникация.

Почина Питър Милард

Питър Милард, един от най-активните разработчици в джабер-общността е починал онзи ден след усложнения в белите дробове в резултат на изтощителната битка с рака, която е водил миналата година.

Питър Милард е автор и основен разработчик на джабер-клиентите за уиндоус “WinJab” и по-новия “Exodus“. Също така е първоначален автор и участва в доработката на много от популярните днес допълнения към джабер-стандарта, сред тях са JEP-016 (Server Side Privacy), JEP-030 (Service Discovery), JEP-045 (Mutli-User Chat), JEP-060 (Publish/Subscribe), JEP-096 (File Transfer) и други.

Можем да кажем, че Питър Милард е основна фигура зад развитието на джабер от смелия проект на Джереми Милър до съвременната комбинация от протоколи и програми, които успяват да запазят основното си предимство пред корпоративните системи за моментни съобщения – отвореността си, свободата си.

Мъката на близките Питър, на съпругата му и малката му дъщеричка е лична и не е редно да се занимаваме с подробности около кончината му. За нас, като потребители на прекрасната услуга, развита освен от всички други и от него е важно, че идеите и работата, с които е помогнал през годините за развитието на джабер се оценяват и използват. От все повече хора по целия свят. Всеки ден. Благодарим, Питър Милард!

24-30 април: седмицата без телевизия!

Тази седмица е обявена от AdBusters за седмица без телевизия. “Социални права България” обяви инициативата и у нас, като я представи на българите. Включете се и вие, включете се и изключете телевизора!

Не е толкова трудно и макар наистина да са нужни усилия да се протегне човек към червеното копче на дистанционното, облекчението след това е огромно. Както е огромен и броят на различните други неща, които се оказва, че можете да правите вкъщи след работа.

Телевизията е изостанала от съвремието ни медия. Защитете новите друпосочни свързвания на хората, като започнете да правите сами медии – като списвате свои блогове или коментирате в тези на другите хора! Във времето, когато в мрежата можем да изразим най-ясно и чисто идеите и мнението си е грешка да се толерират еднопосочни медии. Тази еднопосочност не само че може неволно да изкриви информацията, а и може да бъде тотално и безконтролно направлявана от заинтересовани властимащи. Все неща, които се случват през цялото време с всички телевизии.

Нека намалим поне малко информационния монопол на днешните телевизии! Ако такъв призив ви е близък, подкрепете тази инициатива по своя си начин!

Една седмица без телевизия – от 24-ти до 30-ти април.

Следработни дилеми

Казано накратко, това са моите затруднения след работенето ми. Малко е объркано – от една страна, ако тръгна сериозно да си търся работа на бюро, напълно сигурен съм, че ще си намеря. Но от друга страна пък, ако работя нещо, което се доближава до “мечтата на шефа” за 24/7, няма да имам никакво време за моите си проекти. Напуснах работа именно с огромното желание да се захвана с тях. Е, вярно, тогава ме притискаше недовършеното дипломиране, а и вече подготвяхме “тайно” от приятелите сватбата си. Тези двете изобщо не са малки грижи, наистина.

От седмица-две нещо съм се поотпуснал и не се занимавам с моите проекти. Или поне нямам достатъчно видим напредък. Усетих се, че започнах всеки ден да се заглеждам в обявите за работа в мрежата, а и съъщо така да проверявам компаниите, които ми “хващат окото”. Не, не съм решил да търся щатно място, още не. Явно от липса на мотивация за моите си неща лека-полека и без много да искам започвам да “се оглеждам” в опити да съм “адекватен на пазара”.

А защо не движа проектите си е трудно да обясня. Оправдавам се пред себе си най-вече с това, че е много по-трудно да работиш сам. Май се надявах повечко на подкрепа от хората, с които съм споделял идеи за проекти. Не че някой ме е пренебрегнал, мен или въпросните идеи за работа – просто хората си имат ангажименти, постоянни (или поне по-сигурни) работи и е естествено всеки да каже “насреща съм, ама като има нещо конкретно.. иначе ти дерзай, много са яки тия неща!” И аз бих реагирал така, нормално е. И не се оплаквам, просто ми е странно как хората в моята позиция успяват да поддържат мотивацията си след това.

За мен е нормално мотивацията ми да се гради в голяма степен на междинни резултати. Трябва ми периодично да виждам, че “нещо става”, да го преценявам, оценявам и след това да се мотивирам за следващия етап. Казвал съм го и преди – явно ми липсва по-общия план, “гледането отвисоко”. Е, може би не чак липсва, а просто трябва да наблегна на него повече.

—-

Другото нещо, което ме отвлича от проектите ми, е лесното “залитане” по хобитата ми. Има моменти, когато не издържам и просто хващам китарата или фотоапарата. И си свиря разни неща или ремонтирам китарките или излизам и снимам. Или пък снимам вкъщи с разни импровизирани стендове и на светлините на настолните спот-лампи.

То това е добре, интересно е и ме амбицира много. Имам си междинен резултат – музикални парчета и етюди или пък снимки, на които наистина се радвам. Лошото е, че все по-често се зазяпвам в сайтове на китарна апаратура в мрежата. Чета за ремонти на китари, за чертежи за изработката им. Изтеглям всякакви схеми на платки за китарни ефекти и усилватели. И започвам да пресмятам колко пари ще ми трябват за нова готина китара, с усилвател и ефекти.

Най-лошото идва, когато се заровя във фотографски сайтове. Снимането ми определено е нерентабилно за човек, който снима любителски и на филм. Логично се заравям в специализираните сайтове за цифрови SLR-и и започвам да си правя списък на нещата, които непременно искам, за да продължа с хобито си.

—-

А не изкарвам пари нито с музика, нито с фотография. Можехме да направим нещо с групата навремето, но животът ни поразпиля. Някой ден може и да печеля и от свирене, но днес определено съм само на загуба. А за снимането – там си е жив разход отвсякъде. Опитвам по малко микропродажби на продуктова фотография, но на филм излиза скъпо и сканирането не е добро.

Тъпо ми изглежда да хвърлям много пари за китари и фотоапарати, при условие че не изкарвам пари с тях. Явно трябва да задвижа моите си неща, от които следва да получавам приходи. Но как да го направя, като ми липсва мотивацията от междинния резултат?…

Нали казах, че е объркано малко… :)

Blogerrors – между “между”

Продължавам темата за грешките, която отворих преди време с грижа за блоговете. И логично кръстих “blogerrors“. Случването на блоговете е прекрасна стъпка към коренно нов вид медийност, при който посредниченето, “медийността” се свежда до минимум. И затова уеб-дневниците могат да са искрен изказ на лична позиция, която наистина се чува и точен коректив на налагания от властта и традиционните медии мироглед.

И все пак щеше да е още по-добре ако хората, които пишат в мрежата, пишеха езиково правилно. Преди Illa ме попита дали не рискувам да засегна свободата на изказ на хората. Нека отново кажа, че пълната свобода е злоупотреба с власт. Няма такова понятие, това е противоречие, което имащият властта смята за свобода, а подчиненият — за потисничество. Свободата винаги съдържа в себе си определение за несвободното, за своите граници. Когато говорим за свобода на словото, едни от тези граници са тези на самото слово. А границите на словото са словесните правила, законите, с които се съобразява езикът.

Тези правила са измислени да ограничават, да. Но както всяка човешка дейност има нужда от своите граници, така и общуването с езика не може без своите. За да има общуване, за да се осъществи целта на говоренето, трябва не само да говорим, а и отсреща да ни разбират. За да ни разбират, трябва да говорим адекватно на общи социални езикови конвенции. В конкретния ни случай това са най-често граматически правила.

Ако няма правила, по които да ни разбират, почти сигурно няма да ни разберат. Поне не правилно. А ако не ни разбират не общуваме, а си бърборим неразбираемо.
—-

Повтаряне на предлога “между”

Много честа грешка в употребата на българския език е неправилното използване на предлога “между”. Както всички други предлози, “между” изразява отношение. Поставя се пред първата част от отношението и не се повтаря до края на отношението. Казва се “има разлика между голямо и малко”, а не “има разлика между голямо и между малко”. За изразяване на отношението между двете съпоставяни (съществителни, прилагателни, местоимения и т.н.) има нужда от едно и само едно споменаване на “между”.

Грешно е да се повтаря “между” пред всяко едно от съпоставяните неща. “Между” се използва само веднъж в конструкцията и след това се изброяват сравняваните неща, със запетайки и накрая със съюз “и” пред последното. Ако се изброяват множество групи (двойки или по-големи групи) сравнявани неща, то тогава логично групите се изброяват също — със запетайки между групите и накрая с “и” или “или”.
—-

Примери:

Вървя между високи блокове отляво и реката с празнично осветените корабчета вдясно.

Има разлика между свобода на словото и социални конвенции за разбиране на това слово.

Трябваше да избирам между обяд, кино, среща с приятели и подарък за нея.

Винаги може да се избере между ново и втора ръка, току-що произведено и употребявано, работещо и с дефекти.

Винаги може да се избере между ново и втора ръка, между работещо и с дефекти.
—-

Неправилно:

Неправилно е да се повтаря “между” пред всяко от сравняваните неща:

“Това е връзката между обществеността и между медиите” — между КОЕ?!?…

“Полицаите предотвратяваха пререканията между политиците и между протестиращите” — последно между кои и кои са предотвратявали пререкания полицаите?!?

Когато се повтаря “между”, се затруднява разбирането на отношението. Във втория пример от горните два смисълът, който се разбира е, че полицаите са предотвратявали пререкания сред различните политици и в същото време — сред различните протестиращи.
—-

Лесно правило за запомняне:
Когато изразявате отношение с “между”, кажете само веднъж “между” и след това избройте всички части на отношението. Не употребявайте втори път “между” преди да сте приключили с отношението.
—-

Весел пример за запомняне:
— Каква е разликата между крокодила?
— Че е повече дълъг, отколкото зелен.
— Защо?
— Защото е дълъг по цялата си дължина, а е зелен само отгоре.
— А каква е разликата между жабата?
— Че често също е зелена само отгоре, но е по-къса от крокодила.

Когато имате проблем с определяне на мястото на “между”, припомнете си абсурдността на въпроса за “разликата между крокодила”. За всяко “между” трябва да имате най-малко две неща в отношение. Никога едно!

Цветница вкъщи

Не ходих никъде тази Цветница, а и никой не дойде. Не че съм чакал с притаен дъх, но нали казват, че на имен ден не се кани. Е, как да поканиш някого… :) Понякога правя така, стоя си вкъщи и напук на общата представа за купоните като истинско “добро прекарване”, си бях прекрасно. Цяла неделя си мързелувахме и малко почистихме и подредихме вкъщи. Преди две години видях баба и дядо, тази година пропуснах. Е, истината е, че посрещнах именния си ден на купон – в съботната вечер отидохме на рождения ден на приятеля ми и колега от следването Емо. Там стояхме някъде докъм 3-4 часа сигурно и си прекарахме чудесно. Отдавна не бях виждал приятелите от компанията – по-точно от сватбата (за която трябва да разкажа скоро). Май отново бях във вихъра си – цяла вечер ръсих кратки майтапи. Разни реплики, които са просто смешни или пък са концептуални и са част от смешен разговор – резултатът е, че околните все не могат да изтрият усмивката от лицето си, а пък аз все повече и повече набирам скорост, докато почна да рискувам да стана досаден. Знаете ситуацията, то смешното не е толкова в съдържанието на разговора, а в настроението. Весело може да бъде всичко, важно е как се представя. И после само се подхилкваме всички – не с гръмкия смях от наистина добрия виц, а с нервното весело “ситуационно” хихикане. Аз вицове не мога да разказвам, като тръгна да разказвам виц, го обръщам на въпросните весели реплики. От което страда сюжетът му и често казвам “опа, не беше така, сега се сетих” и се връщам почти в началото на вица. Веднъж в Студентски град в първи курс замеряха стола ми с нож за това ми разказване. Или пък беше някакъв въздушен пистолет… май пистолет беше и въпреки че човекът не искаше и нямаше да ме нарани, а и на мен не ми пукаше особено (все пак пиехме алкохол междувременно), след това май престанах да общувам с него. Май самата компания го изолира и откъсна.
—-

Та в полунощ срещу Цветница си бях на купон, дори и шампанско имаше. Което ми напомня за още един вид пиене, който съм употребил. Странно, как някои хора успяват да пият само едно нещо? Моята груба грешка винаги е, че започвам да “сменям” питиетата и не държа сметка, че всъщност ги “смесвам”. Сега ще проличи, че все едно съм пияница някакъв… не, просто като пия малко и ставам друг човек. А онзи, другият… смесва питиетата :)
—-

В неделята са се обаждали много хора – имам цяла камара пропуснати повиквания на мобилния. Приятели, извинявайте, не е лично – просто бях спрял звука и не съм ползвал телефон цял ден. Всъщност точно лично е, но мое си лично. :) Все пак когато видях колко хора са ме търсили, ми стана толкова приятно, топло, близко. В един момент съжалих, че не съм изключил телефона, за да не се объркват хората и да не ме чакат да вдигна. В следващия момент се радвах, че знам, че са ме търсили приятели.

Честит имен ден на всички именници! Да ви е живо и здраво името! …И вие покрай него :) А аз ли? Аз се сещам винаги на този празник, че майка ми казва, че не съм кръстен на дърво. Не, не съм кръстен на дървото ясен! Моето име е препратка не към растение, а към ясния и слънчев ден. И все пак Цветница също е свързана с ясното време, затова “от мен да мине” – празнувам и аз.