Не животните – говоря за таксиджиите, продавачите в супермаркети и из пазарищата, разносвачите на вестници, амбулантните търговци… Естествено, че са способни речево – мисълта ми е “ако им даваха да говорят”…
Преди ден-два по някоя от измислените ни телевизии направили “анкета сред гражданите” на тема отношението на хората към посещението на Джордж У. Буш и съответно към полицейската блокада на централна София. Един след друг – усмихнати хора на различна възраст, приветстващи камерата с “о, ами това е важна визита, аз се радвам” или “може малко да ни ограничи, но не се оплаквам, защото е за добро”. То кой ще каже нещо друго като му завреш обектива на национална медия в лицето. А и да каже – нали ще го изрежеш след това. За какво ти е някакъв мрънкащ в такъв ведър репортаж за народната любов към братята американци…
Вчера за малко имах ходене до центъра. Извън “зоната” – по-скоро отвъд нея. Отидох с маршрутка и се надявах да се върна с такава. На отиване – едно празно, пусто, с чисти от брички тротоари и спрелите край пътя коли – все таксита. През десет метра знамена, през двайсет – полицай. От “охранителна”, не от КАТ. На няколко кръстовища от скука се бяха събрали на тумбички и шумно си обсъждаха някакви техни си приятни неща. Скитосваха техни колеги из улиците наоколо, далеч отвъд границата на “зоната”. И в парковете лежерно се разхождаха държавни охранители.
Не че съм чак против – но къде са тия хора през останалите 360 дни на годината? Или може би точно сега никъде няма престъпления и затова са свободни да наглеждат софиянци?
Стана време да се връщам вкъщи и се прибирах три часа. Маршрутки нямаше – никой даже не беше и предупредил. Явно след като е паднала бариерата на секретната зона, шефовете на маршрутните фирми са решили че за деня са насъбрали достатъчно парички и могат спокойно да теглят една майна на всички очакващи транспорт граждани. Похвално, нали? Казвал ли съм, че за да се оправи публичният транспорт в София освен СКГТ трябва да фалират и тия сателитни полу-общински фирмички? Трябва да фалират всички и за всяка отделна трамвайна, тролейна, автобусна или маршрутна линия трябва да се конкурират по поне три нови фирми. И да се натискат коя да осигури по-добра услуга за хората.
Накрая, след дълго ходене пеша в моята посока, си разделих таксито с едно момче в същата ситуация. Едвам видяхме свободно такси – заради блокирането на транспорта от маршрутките бизнесът на таксиджиите процъфтяваше. Привечер в центъра на града – пълно си беше с нетърпеливи да се приберат най-накрая хора.
В таксито се разговорихме с шофьора. Аз не си падам така, а и таксиджиите повечето не са стока, но този беше искрено и дълбоко възмутен и разговорът тръгна от само себе си на нивото на общото ни отвращение от статуквото. Моят спътник и той си каза, че едвам изтърпява както блокадата на центъра, така и всички тия американски глупости с великия им президент и това как трябва да го посрещнем с отворени обятия. Щото, видите ли, било много важно за политиката ни. Трънки – за нечий джоб е важно. Семейство Буш, за тези, които не знаят, е една от петролните династии в щатите. Баща и сега син са подпомогнали толкова много бизнеса с горива и са направили толкова много сделки под масата, че е направо смешно да очакваме да приемат Протокола от Киото. Тези дни Буш-младши за пореден път каза да не го занимават с никакви такива. Естествено, че на този фон щатите са най-големият промишлен замърсител на околната среда. В пъти по-голям от втория сигурно. Най-вече с дим от изгаряне на въглища, но то всичко това пак е свързано с бизнеса на Буш.
И тоя “президент” отишъл при Папата и му казвал “господине”. Представете си… Не става дума за изповядване на определена религия тук – човекът си има титла. Огромен брой хора по целия свят го наричат с нея и за тях това е нещо важно. Това е въпрос на уважение. Или, както е в случая на Буш – проява на простотия и неуважение.
Та като правите анкети, говорете вечер с някой безсилен от нерви шофьор на такси. Говорете с пешеходец, промъкващ се между автомобили по тротоара или с велосипедист, целия опръскан с кал и почернял от изгорели газове. Говорете с някой търговец на ножове и ароматизатори след като цял ден е обикалял офиси и е катерил стълби, за да му затръшват вратите под носа и да спечели за цял ден жълти стотинки.
Има с кого журналистите да говорят. Има как да представят живото мнение на хората. Но трябва да го искат.