Category Archives: Uncategorized

Глупаво докладване за грешка

Отварям аз преди малко фото-галерията си, решен да отделя малко време за довършването й, и гледам, че на първата страница се мъдри снимка, дето не съм качвал. Човек, в категория “People”. Вътре има снимка на Нео и отпред пред него – “матрицата”. Отдолу – следният коментар:

“There is a bug in the admin section of “Enhanced Simple PHP Gallery” which give full access. I just post an image and prevent webmaster with this comment.”

—-

Без думи останах. Разбира се, че може да има бъг, разбира се, че явно има, щом пичът е качил снимка и т.н. Обаче никъде в сайта на ESPG няма доклад за грешка, дори и във форума им. Е, то този проект не е от най-“пъргавите”, де, но все пак…

След кратко ровене в гугъл също останах с пръст в устата. А няколко дни преди отпуската хич не ми се дебъгва php.

—-

Сега – кое е нормалното поведение. След като само “предпазваш” уеб-мастера, най-добрият начин е не да “deface”-ваш сайта му, а да се свържеш лично. Имам контакти пръснати в целия ми домейн – и в трите сайта, ако не се лъжа. Ако пък няма начин за свързване със собственика на този точно сайт, защо не се обърнат хората към разработчиците? ESPG е свободен софтуер, докладите за грешки се приемат с радост и отделни възгласи “ура”.

—-

Накрая – защо го пиша това. Не, не ме е страх, че галерията ще се прецака още. Няма значение дали някой се възползва и качи още снимки или изтрие някои от моите – аз имам цялостно резервно копие на всичките си неща и го обновявам и възстаномявам лесно. Най-малкото – всички са без SQL база от данни (М.Балабанов твърди, че е езиково правилно да се казва “база от данни” и е грешна практиката да се ползва “база данни”;) и манипулациите стават и бързо, и без специални инструменти.

А пък и галерията не е довършена – то си го пише най-отдолу на всяка страница.

Като казах защо не ми е проблем да споделя това, да кажа и конкретната причина. А тя е, че такова съобщаване на грешка е адски малоумно, особено, когато е изпратено от измислен пощенски адрес, като . Така съобщения за грешка НЕ ТРЯБВА да се изпращат.

Сега ми хрумна, че току-виж някое роботче прихванало оттук въпросния адрес и ако е истински, почне да му пуска по малко писма – я за виагра, я за евтин софтуер, я за нигерийски или руски милиарди…. ;)

Почистване

От първи декември 2004г. на стария ми адрес, “turin.dnsalias.net”, стоя малка страничка, уведомяваща хората за новия ми адрес. Още преди това пък на стария адрес работеше автоматично прехвърляне към новия с mod_rewrite на уеб-сървъра.

От трети фервуари 2005г. старият адрес от уеб-сървъра се пренасочваше към новия. С “redirect permanent”, както си му е редът. Навремето този начин беше измислен, за да се даде възможност на програмите, които използват стар адрес, автоматично да обновят записите си и вече да се обръщат към новия.

—-

За мое съжаление това улеснение не даде голям ефект – все още има връзки към стария сървър, логовете му се пълнят. Е, вярно, че повечето със заявки за RSS-новини ;) Но на много места все още фигурирам със старото име.

Моля всички, които искат да четат това и занапред, да обновят записите в програмите си!

Защото по-късно днес (ще оставя няколко часа за зареждане на RSS в четците на новини) ще махна виртуалния хост “turin.dnsalias.net”.

—-

В бъдеще може да използавм пак това име, май ми харесва. А пък и е първото ми “мое си” име. ;) Но засега ще остане недостъпно. Както може би се досещате, конкретната причина е, че няма да мога да поддържам повече пренасочването. Ама пък и тъпо е да го поддържам безкрайно – целта му беше да е временно… ;)

Трябва да напусна

Малко ми е тъпо да пиша точно тази статия сега.

Исках да напиша за новия фотографски проект, за който намекнах в предната. Но ще отложа фотографията за следващата статия. И вече ще си пиша повече неща и повечето ще бъдат за фотография и линукс/джабер – както си му е редът. ;) Тоест както ми се ще и ми харесва.

—-

Трябва да напусна работа. Вече не търпя обстановката. Днес, като се прибирах към вкъщи, си мислех за тази промяна в търпимостта ми и достигнах до извода, че самото принципно решение да си подам оставката е “променило чувствителността ми”, гледам на службата с други очи просто. Това значи само едно – лавинообразен процес, който определено ще спре в един момент. Въпросът е само дали аз ще си подам оставката или ще ме уволнят, ако продължавам много “да се отличавам”.

Важното всъщност е дали изобщо е важно за мен дали съм уволнен или съм напуснал. Предприятието от няколко месеца май не е държавно вече. Чешкото електроразпределение трябваше, доколкото знам, да е влязло в пълно владение преди месец-два. Тоест по никакъв начин не съм държавен служител. Не че преди съм бил такъв в истинския смисъл – просто бях служител в държавно предприятие. Има разлика, “държавен служител” е по-друго май… ;)

С две думи – ако ме уволнят дисциплинарно дали това ще се отрази по някакъв начин на “бъдещето” ми? Струва ли си да чакам цял месец, в който със сигурност ще се опитат да ме потормозят малко. Досега винаги съм бил добре поставен, но единствената причина за това е била, че *единствен* разбирам от линукските сървъри (почти всички – инсталиирани от мен). Тоест нужен съм. Но ако продължа да се карам с началството, това хич може да не е предимство по време на предупредителния едномесечен срок.

Ако някой знае нещо и/или има сходен опит, нека каже! ;) В такава ситуация решенията се вземат трудно и човек има нужда да изслуша различни мнения…

—-

По принцип нито съм скандалджия, нито пък след това мрънкам пред приятели и досаждам. Но този случай май си заслужава.

—-

Днес за пореден (смятам – за последен) път опитах да помоля за TFT монитор. Първият път беше преди две години и причината да го направя сега е именно различният ми поглед към нещата – нали реших принципно да се махам и много формални прегради паднаха сами.

Шефът на ИТ-направлението ни е в отпуск и го замества шефът на моя отдел – отдел “Анализ и развитие на ИТ”. Голяма работа е, когато замества. Може и да става за шеф, но много странно защо никой не му го признава…

Все едно, с две думи – скарахме се. Не било предвидено. Това е отговорът, който получавам, след като миналата седмица с насмешка ми беше казал “окей, нямаш проблеми”, когато му поисках монитор направо. Може би е нормално когато служител намекне за напускане, да му кажеш, че не е незаменим, но да ми съска насреща, очите почти да му изхвръкват и червен-червен да ме плюе докато ми казва “мноо хубаво, ние пък ще си намериме друг!”… е малко… обидно.

—-

За почти три години (започнах около Коледа на 2002г., водя се официално от първи или втори януари) не съм получил удовлетворението от работата, което смятам, че заслужих. Внедрих много ИТ-технологии в Електроразпределение-Столично, всичките от тях – с реализации, основани на свободен софтуер. Когато постъпих, имаше един линукс-сървър, който беше “поща” и адреси имаха около 15 човека. Сега в LDAP-сървъра за пароли има може би около 300, не съм проверявал скоро. Скоростта на интернет-връзката беше 32Kb/s, сега е 1Mbs/. Това е заслуга на шефа ми, наистина, но всичко надолу съм изградил аз. Всичко, свързано по някакъв начин с Интернет. В атмосфера на постоянно оспорване, отричане на технологиите и на решенията ми.

—-

Бога ми, та аз дори с гордост и радост заведох документите си за сертифициран от LPI (Linux Professional Institute). Един от първата група хора, сертифицирани в България. Може и да не сме първите, няма значение. ;)

Да подскажа ли? Ами никой не обърна внимание, въпреки че се “похвалих” и на двамата началника, въпреки че повече от година стоя залепен зад гърба ми рекламен календар на LPI, който получих на първия изпит от Калоян…

За какво си говорим… та аз намразих компютрите, намразих и линукс…

—-

Тази вечер до късно ще чета Кодекса на Труда.

Проблемът ми е основно един, всъщност – дали нещо може да ми попречи да съм в отпуск (или каквото там и да е;) в периода 15 август – 15 септември. Краси може да излезе след 15 август само и ако нещо се обърка и аз трябва да съм на работа по време на вече планираната ни почивка… не знам…

Ясно е, че ако напусна директно (има чернова за допълнения към договора за конфиденциалност, но още не съм ги подписал, сигурно ще ги дадат за подписване след година-две…) ще съм си свободен, но пък ми е интересно какво губя.

Тоест с две думи – дали си заслужава да кисна там един месец предупредително, или “не съвсем”.

—-

Взех валериан и сега чета кодекса.

Срещах понякога колеги прависти в университета. Сега леко съжалявам, че от моето постоянно псевдо-философско заяждане с тях на тема “доколко изобщо има смисъл в съвременното право” (или нещо от сорта;), хич не сме говорили по-сериозно. И аз продължавам да си нямам конкретно понятие по правните въпроси.

Добре поне, че съм що-годе добър читател ;) Философите поне това си го можем ;)

Изгаряща диета, изгаряща работа…

Да, както диетите, работата ми ме изгаря. Направо съм “прегорял”, психолозите май му казваха “burned-out”. Трябва да питам Краси за точното определение. Защото не съм “прегорял” в смисъла, който те влагат в понятието (по-скоро метафорично го казвам), но едно е сигурно – втръсна ми от работата ми!

Вече не издържам и съм решил (горе-долу) твърдо – след отпуската пускам оставката си по каналния ред. Това значи, че към средата на месец октомври вече ще съм волна птичка.

—-

Сигурно ще имам нужда поне от месец-два, за да си възвърна работоспособността. Сега съм толкова изтощен от глупости, от липса на истинска работа, от неуважение към труда ми и “работене залудо”, че и отпуската няма да ми помогне съвсем. Да, ще си отпочина, ще съм свежарка, но когато вляза в стаята в службата, ще издържа максимум седмица-две.

А пък като си помисля, че от три години се молим за климатик. Не че няма пари предприятието – почти на всеки джам има климатик вече. Просто ние, “програметата”, сме отделна каста и, за наше съжаление, най-низшата в тук.

Чакам от половин година да ми дадат TFT монитор. Дадоха на всякакви измислени секретарки и счетоводителки. Новите собственици, чехите, до един имат нови машини, с TFT. Двама колеги от стаята ни имат и те. А останалите двама – да си траем?

И да стоим три години на заплатата, която ни е била представена като “първоначална, за изпитателния срок”?!?

Миналата година ходих на преглед и съм с очила оттогава, а сега вече усещам, че съм се влошил и трябва да ходя да си сменям стъклата. И всичко това, защото някой някъде го мързи да си размърда и да ми даде TFT монитор?

—-

No pasaran!

Работата на системния администратор е изхабяваща. Особено на админа на GNU/Linux – ако не знаете, администраторите на Microsoft почти не четат на мониторите си, най-много се взират да различат “OK” от “Cancel” и “Register later”.

—-

Какво ще правя?

Едната възможност е да опитам “здравината” на някои мои си идеи. Но за такива неща не се говори предварително, нали знаете – уроки и т.н. ;)

Другата възможност е да си намеря работа на нормално място – място, където няма да затъпявам с всеки изминал ден. Място, където ще ме изчакат две-три седмици или месец, за да вляза в ритъм и да съм работоспособен. Място, където условията са добри и за мен, не само за работодателя. ;)

И понеже опитът ми с търсене на работа през сайтове и агенции не беше успешен (“BulWork” ме пратиха на две-три абсурдни интервюта, дори едното повече свързано в Уиндоз, отколкото с Линукс, а им бях казал…), ще опитам по-сериозно търсене на работа след отпуската.

Когато, надявам се, вече ще тече предизвестието ми за напускане.

—-

А, в този ред на мисли… – ако някой има нужда от системен администратор на GNU/Linux (Debian, RH, Slackware, абе всичко, дето “мърда” ;) с позакърнели от продължителна безмислена работа умения, но с желание за развитие, може да се свърже с мен.

Пък току-виж сме се харесали ;)

—-

Сега като се сетя, при постъпването ми тук “интервюто” ми беше направо смешно, после се усетих, че са имали критична нужда от линуксчия за сървърите. Трябваше да се досетя, че няма да съм ценен кадър и да си обера крушите овреме.

Гадното за мен е, че съм (бях, нали ви казах, че затъпявам) един от най-грамотните в софтуерните ИТ тук. Дори в отдела ни; не единствен, но да има двама още, най-много трима, и то “трудно”. И като помисля колко идеи имах в началото…

Където и каквото и да работя занапред, няма да е безмислено и ще ценя тази работа, която цени и мен.

Ден на системния администратор

Честито на печелившите! ;)

Всяка година забравям за тоя ден. Беше нещо “последно”, май “последният ден”, обаче на кой месец… Е, месецът е юли, денят е днес. Обаче пак трябваше да ми го напомнят. Мерси на vessela от Проектория, която беше първата! След това заваляха поздравления по месинджъра — от мен и до мен.

Не че този ден е особено голям празник, не че имаме особена нужда от официален “ден” — сисадмините си празнуваме винаги, когато едновременно решим и можем. Та не е важно кой е денят — просто е майтапчийско някак да поздравяваш така.

—-

Та нека и аз честитя сега с това на всички, които са на кеф да получават поздравления! Да сте живи-здрави и да имате повече време за бири и по-малко нужда от администриране! ;) И дори и така, забравен като дата, този ден е готин майтап — нали и вие сте се плеснали по челото с думите “ей, ама днеска ли беше тоя ден, бе”, като видяхте заглавието? ;)

—-

Леки дни, добри заплати и колкото може по-малко от неавтоматизираната работа! ;)

ССС планетата без Силвина?…

Напоследък виждам, че много от блоговете (не само тези в свободната планета) ги е хванала отпускарска (или пред-отпускарска) липса. Но се учудих искрено, като отворих сайта на Силвина и видях, че има статии, които не са минали през уеб-агрегатора. Последната й статия, която е получена, е от месец май (май…;), а аз в напоследък не намирах време да чета отделно страници и разчитах на агрегатора. Трябваше да не изоставям Liferea; вече отново ми е в аплета за бързо стартиране в Гном-а ;)

—-

Силвина, извинения за това отсъствие — хич не е нарочно, причината е, че и мен ме беше хванала липсата и бях решил, че през това време планетата ни ще работи, без да мрънка ;)

Не зная кой и доколко разчита или пък изобщо отваря често този агрегатор, но съм поел ангажимент да го поддържам, затова и пиша това тук.

Бях казал преди време на Йовко (май…;), че това е едно от малкото неща, които едновременно мога и искам да правя за общността на свободния софтуер. Най-видимият ми ресурс за нея.

Затова ще оправя нещата. ;)

—-

Най-видимият, а и най-големият (май…;) след като вече месец и нещо не участвам активно в проекта за превод на Gnome. Опитвам да се върна, тоест да започна да превеждам пак. Ще видим… не ми се пише сега за причините и пречките ми. Мейби лейтър ;)

Станишев – краят

Днес БСП е върнала мандата за съставяне на правителство. Толкоз с амбициите на Станишев за официалното управление на страната. Причината да пиша не е, че съм очарован от такъв ход, нито пък че съм чак отчаян – лошото е, че това “шоу” започва сериозно да писва.
Какъв е логичният следващ ход, ще кажете. Ами някои твърдят, че може да има възможни още комбинации за евентуално правителство между останалите партии в парламента. Истината е, че най-вероятно наесен, пресни-пресни върнали се от отпуска, ще трябва да гласуваме пак.
Тъй де, да гласува който иска ;)
Не помня точно колко милиона струват едни отделни избори, но няма защо да се безпокоим – пари винаги има. Тя държавата крета назаем вече десетилетия, така че щом ще трябва да се харчи, ще се намерят и средства, и наточени пазаруващи, и върли защитници на тезата “ама как, това са належащи разходи, ние дори сме ги свели до възможния минимум”.
И ще се изпокрадат безбожно много пари отново. Както всеки път. Не че при работещо правителство не се краде – краде се, етсествено, с пълни шепи. Просто около избори се прави без срам, а с “мисъл за България”. Блях…
—-
Притесняват ме две неща, основно.
Едното е, че тази поредна истерия този път изглежда режисирана. В смисъл, че режисурата й много прозира. Ако човек беше следил новините през последния месец, можеше съвсем спокойно да прогнозира това развитие. Това е особено и за един друг “жанр” – безбройните слаби филми от Холивуд. Безинтересна завръзка, предвидим сюжет. Накрая изкуствена развръзка.
Аз също бях склонен да прогнозирам отказа от мандат на БСП, но като всички бях заразен от общата еуфорична надежда “този път нещо да бъде различно, да стане някакво чудо и да се оправим”.
Не, не че БСП щеше да ни оправи, тъкмо напротив. Но добре е политическата “класа” да бъде освобождавана от предизборното напрежение, защото и те са хора, а като “се напрегнат предизборно” прекалено, не знаят какво правят.
Държавата била в криза. Дрънделки.
Политиците са в криза. Не разбират какво става, не са доволни повечето, че не са участвали в измислянето на постановката.
—-
Ясно личи, за мен поне, някакъв по-общ замисъл за развитието на България. Нормално – предстояха големи промени. Влизане в европейската федерация, например. Голям стрес – явно някой някъде не е бил доволен от някое от договорените неща.
Не съм привърженик на идеята за тотална световна конспирация. Но смятам, че в съвременния свят определено има най-много няколко големи конспиративни сили, които са в постоянна конкуренция. Не битка – по-скоро пазарна конкуренция; нали знаете – всичко е бизнес.
Който мисли, че политиката е изключение и развитието на държавите се определя от социалните идеи на отделни личности-водачи, че в “развитите демокрации” всичко се решава от избирателя и че предизборните диспути между лидерите имат някакво значение, че в тези диспути има “нападки”, “изненади” и “гениални идеи”… значи просто не е живял на Земята през последните години…
—-
Другото, което ме притеснява, е че от седмица-две опитвам да преосмисля позицията си относно “Атака”. Защото не зная какво да мисля за тях.
Вече зная, че прибързано се съгласих с обвиненията, че са политически крайни. Крайните партии са друга хава – слава Богу, у нас нямаме силна такава партия. Обяснението може би е, че след 45 години тоталитаризъм народът още помни.
Въпросът е какво всъщност е “Атака” в политическия ни живот. Че не е панацея – не е, то е ясно. Надявам се да не е отрова – май и това не е.
Едно е ясно и за най-невнимателния наблюдател – на следващите избори “Атака” ще вземат още проценти. Това, за което трябва да се надяваме, е водачите й да успеят да съберат в себе си в едно гнева и толерантността, да постигнат умереност. Иначе лоши дни ни чакат.
—-
С две думи – аз от сега още започвам с позитивното мислене и послания. Че тя есента – ей я къде е… ;)

ФОТО-КУЛТ пристрастеност

От доста време следя движенията във фотографската общност в Интернет, поне тези нейни движения, които мога да видя. Не ходя на сбирките “наживо”, не съм и ходил никога. То аз на ежеседмичните събирания на “моите хора линуксчиите” (поздрави на всички “от квартала”;) от много време не ходя, камо ли нещо друго.

А ми се е приходило напоследък на бирена среща с линуксчии… не е истина. Но все в порядке, системите работят нормално ;) Ще започна да отделям време и за това. Просто трябва, защото напоследък започвам сериозно да намразвам компютрите и ГНУ/Линукс. Не, не мога повече да намразя Уиндоз, за това не става дума изобщо. Въпросът е, че покрай неволите в службата ми и все по-бледите перспективи за професионалното ми развитие самата причина да започна да работя като системен администратор, близостта ми до идеите на свободния софтуер и до Линукс, до ГНУ, до Дебиан… някак остана на заден план.

А трябва “да си върна позициите” там – тъпо е човек да намразва. Но пък и е тъпо човек да прави от хобито си професия, знаейки вероятността да го намрази. Ама в България нямаме чак голям избор – намираш работа, работиш я – пиеш млеко; не я работиш – не пиеш.

—-

Фотографията, за нея идеше реч. Ако не знаете, да ви кажа – от двата най-развити сайта, в които можете да откриете критика за фотографиите си, изобщо където можете да опитате да се развиете (каквото и да значи това… където и да сте “се завили”) – ФОТО-КУЛТ и ФотоФорум, по-популярен е вторият. Първият е пръв по време пък. “Форумците” се отцепват от “Култ”-а по странни за мен причини (разбирай, че следите в мрежата са позатрити за това разделение…), но “Форумът” е по-комерсиално насоченият, с повече “профита”, правят повече конкурси, имат изложби.

Е, то тези неща не са лоши сами по себе си…

Всъщност на мен ми харесва най-много това, че доста от “можещите” фотографи имат профили и в двата сайта и не робуват на измисленото разделение ;)

—-

Може би е глупаво, но точно “култовото” отношение на потребителите на “Култ” към насочеността на сайта ми харесва повече от разхвърляността на “Форума”. А пък и във втория има толкова много повече потребители, толкова много повече безмислени коментари… как да кажа… абе има ШУМ.

Знам, че може да прозвуча сектантски, но не това е целта. Искам да изразя пристрастие. Да кажа накъде страстта ми се стреми. Та нали това е, за което art is all about.

А пристрастията сами по себе си са прекрасни. Лошо е друго – когато от тази страст се вършат грешки. Престъпления – престъпват се границите на страстта. Затова се казва “престъпление от…” – навява усещане за движение от нещо определено към нещо друго. Да тръгнеш от страстта си и да излезеш навън, с оръжие в ръка.

А аз само споделям страстта си. Бездействено ;) Или просто бъбря преди заспиване ;)

Нека това е поздрав преди лягане към всички, дето са изкушени от “фотото”! И нека утре поне наум направим всички по един гениален кадър! ;)

Лека нощ и сънувайте цветно! Или черно-бяло, но поне в ISO 400 :)

Под ключ

Вчера се заключих. Без да искам, естествено.
Глупава ситуация – и в двата дни на уикенда Краси е на семинар и аз през деня съм сам вкъщи с котарака. Много исках да се обадя на приятели, много исках да се видя с Юнуз и Калин, например, но нещо не съм съвсем ок с тонуса напоследък. Уморявам се много бързо, а уморя ли се, губя всякакво желание за трамбоване на улиците, влече ме към разходки насън.
Все едно, това е проблем, който трябва да реша в най-скоро време – много ми е неприятно, че не се виждам с моите хора. Ха, та аз с почти никого не се виждам, като изключим колегите в стаята ми, с които се гледаме по осем и повече часа на ден.
—-
Навих се да изляза, че да купя и храна. А пък и имам да давам за проявяване филми. Една черно-бяла лента Fomapan 400, която с голямо нетърпение очаквам да видя (чувствителните черно-бели филми, iso400 и нагоре са супер-тръпка;) и един Kodak 200, от евтините, купен “набързо” в Троян. Проблемът с Foma-та е, че не мога все още сам да си я проявя и копирам. В службата сме се събрали една глутница фотографи, аз и Жоро навихме Пешо, шефа ни, да се включи в кооперацийка, да намери изоставена стаичка и купихме разните му джаджи за фотолаборатория за черно-бели филми. Имаме си дози, увеличител “Крокус”, преси, всичко.
Само че нямаме пари за материали. Всички сме на червено, че дори и на заеми вече, а до заплата остава цяла седмица. Блях, не ми се говори…
—-
Проблемът с цветната лента беше, че имам още 12 кадъра и исках да съчетая пазаруването с търсене на кадри, та белким мога в понеделник да дам и двете ленти заедно във фотото, което съм си избрал да ползвам.
И при излизането се замотах, станало течение и… “щрак” – вътрешната врата се хлопна зад мен. Да ме питате защо съм оставил вътрешна врата, при условие, че металната си върши добра работа. А пък и да не забравите да ме питате за чий дявол съм извадил ключа от връзката си и съм го сложил отвътре на тая вътрешна врата, че даже и съл го завъртял. А пък тази врата е с топка отвън…
—-
Както и да е, след около час и половина – два си влязох. Успях да разглобя донякъде бравата и да освободя горния език – добре че се държеше само на него, ако беше и заключена, щяхме да спим навън. Краси има свой си ключ, ама аз нали съм умен – моят е вътре, завъртян.

Какво занимавам бележничето си с глупости…
Иначе ние сме добре, мерси че попитахте! Живи-здрави сме, очакваме отпуската и търсим почти всяка вечер в Интернет място, където да отидем на море. Където да можем да занесем и Арти, тоест където да не правят проблеми за домашни любимци. Милият – понякога ми се струва, че и той очаква почивката… ;)
Аз не пиша още за дипломната си работа – след като изпуснах срока за лятното дипломиране, сега чакам да наближи зимата. Ще направя всичко възможно да не пропусна сроковете за януари-февруари. А пък и трябва да попреработя тук-там нещо, може би. Темата ми е за авторските права, но пък засягам и софтуерното патентоване, а, както знаем всички, наскоро леко изненадващо Европейският парламент отхвърли проектозакона за промяна на патентоването на софтуер. Тоест статуквото се запазва и все още в Европа софтуерът не се патентова!
Поздрави на всички! Наздраве! Може би можем вече да свалим банерите “No software patents!”, но аз все още няма да го правя – а и е добре хората да четат за това и да научават защо е лошо софтуерното патентоване.

За пореден път си казвам, че ще пиша по-често.
Писането тук е едно от нещата, които “ме събуждат”. Дано за вас е така с четенето им. ;)

Избирателно

В събота гласувах на парламентарните избори. За ОДС. Защо го казвам и защо го казвам чак сега? Ще обясня ;)

Принципно съм против парламентарната демокрация. Но все пак гласувах, защото симпатизирането на безвластието много лесно може да бъде (и е) изманипулирано в очите на околните като симпатизиране на някакъв вид тоталитаирзъм.
Много странно защо, но властта, каквато я познаваме, винаги противопоставя безвластническите пристрастия на самата нея, като ги приравнява с тоталитаризма. Всъщност хич не е странно. Властта, в случая парламентарната власт, властта на “гласо-вземащите”, цели на първо място оцеляването на поддържащата я система. Най-големият враг на тази система е безвластието, анархизмът. Най-голям и в същото време най-трудно забележим, най-тих, най-кротък. А с нещо тихо, кротко и незабележимо трудно се води война.

Затова анархизмът се облича в зловещи дрехи, за да бъде по-лесна мишена за замерянето с камъни. Редовна е асоциацията на анархизма с комунизъм, фашизъм и изобщо с някакъв тоталитаризъм.
Грешка. Нарочна “грешка”, познат реторичен похват – противната позиция се атакува най-лесно, когато може да бъде манипулирано разбирането й.

Та гласувах всъщност против “коалиция Атака” – въпросната “изненада” на изборите. Гласувах против възможността баби и дядовци (предимно) да докарат на власт тоталитарна партия в България. Не, съвсем не е невъзможно – у нас БКП взема властта със сила, но пък в Германия хитлеровите национал-социалисти първоначално са съвсем нормална и законно избрана сила.
И после Болен Сидеров ще ми разправя, че не бил “фашист”. Първо на първо – фашист си е. Освен това, дори и да не е фашист, пак е краен тоталитарист. Разликата всъщност между “фашизъм”, “комунизъм” и подобните е почти никаква.

Прочетете “Фашизмът” на колегата проф. Желю Желев, ако не вярвате! Доста добра книга, а пък и осмислянето й е бавно и идва с времето и с наблюдението на политическия живот “наживо”.
Не е важно как една система на свръх-власт се нарича сама себе си. Не е важно и какви етикети й лепват журналистите и истороиграфите.
—-
Истински важното е, че такава сила е тоталитарна. Като тоталитарна е опасна, защото в действието си разрушава собствените си корективи.
Да имаш корективи може да е неудобно, но винаги е полезно. Нарича се “безопасност”. Тоталитарната партия не е безопасна – *опасна* е.
—-
Затова гласувах. Още две седмици преди изборите забелязах сайтовете на “Атака” и сродните им. Реших, че е точно такъв вид организация, но се успокоих, че българите не са толкова заблудени, че да се юрнат да дават власт в ръцете на такива. Да наливат масло в огън.

В деня за размисъл размислих и видях, че “Атака” има някаква, макар и странно неопределима, моментна, обществена подкрепа. На фона на забелязващото се отдавна отстъпване от урните и намаляване на активността, вотът за тоталитаризма може да стане наистина опасен.
И, въпреки че съм принципно против тоталното делегиране на управленските права, против изборната демокрация и “за” такава, основана на референдуми на общинско ниво, отидох и гласувах.

Ще ме попитате защо не съм казал мнението си по-рано, пък макар и в предизборния ден. Защо не съм убедил поне още един човек чрез сайта ми да иде и да гласува срещу безумието, наречено “Атака”. Причината е, че не искам да агитирам никого. Просто за мен политическата агитация е вид насилие. Човек трябва сам да реши.
Неприятно ми стана, когато близки до моя блогове подеха агитационна кампания. Принципно неприятно, защото съм против изборите.
Така че за мен решението беше лично и спешно. Критично. Слава Богу – явно доста хора са решили да гласуват обратно на “наказателния” вот, да го накажат него и тоталитаристите от “Атака” не получиха по-голям процент.
Всъщност донякъде и не бях в настроение да блогвам – аз затова и пиша рядко и по доста – когато имам какво да кажа, тогава пиша.
—-
Надявам се искрено на следващите избори да мога с чиста съвест да остана извън тъмната стаичка. Да няма по-голяма заплаха за свободата от самите избори. Да не се налага да спасявам по-малкото зло.