Monthly Archives: July 2006

Кратка почивка

Страниците ми тук ще излязат в кратка почивка от утре за около седмица. Причината е, че самият аз отивам на почивка – двамата с Краси ще отидем на място, което ще е отделено от тревогите на мрежата и големите обществени проблеми, с които ни притискат ежедневно медиите, ще са в най-добрия случай просто “нещо за гледане”. Тоест ще бъдат, ако решим да гледаме телевизия :)

Дълго се чудех дали изобщо да си взимам мобилния, но все пак ще го пъхна в багажа – за всеки случай. Предполагам, че ще го държа включен, но нямам идея дали там, където ще сме, ще има покритие. Даже тайничко се надявам да няма. Поне моят оператор да не е стигнал дотам.

Ще вземем обаче книжки за четене и фотоапарат за снимане :) Фотоапаратът може би е проблемен в някакъв смисъл – смятам да замъкна *istDL-а, но пък нямам силни батерии за него. Все още Pentax-чето кара на алкални, втори комплект откакто го взех. След снимане веднага го изключвам, за да се пестят тия мъници. Дори му бях изключил всички прегледи на снимките на екрана по едно време. Батерийките вършат работа – вярно, че трябва някой ден да се оборудва със зареждащи AA, но точно сега не ни е до този разход. Комплект четири батерии 2300mAh със зарядно са някъде между 70 и 100 лева, в зависимост от скоростта на зарядното.

Другият проблем с апарата е, че има само една SD-карта 512MB, а тя побира между 43 и 45 снимки в raw-формата на Пентакс. PEF-овете са много смахнат формат, защото освен пълните данни от CCD-матрицата съдържат и jpeg-копия в два или три размера. Общо всичко е между 9 и 11 мегабайта, в зависимост от кадъра.

Форматите за RAW е тема, която ме занимава много напоследък и мислех преди почивката да напиша нещо тук за различните собственически формати, за компромиса “DNG” на Adobe и за проекта “OpenRAW”. Ще напиша като се върна – предполагам, че ще имам още какво да кажа, след като съм се опитвал да събера десетина дни в само 40-тина кадъра. Смятам да снимам в JPEG-формат, за да събера повече снимки. Снимането в JPEG е ужасно занимание, но все ще се справя – миналата година снимах на лента, пък оцелях. Тъй де :)

Карта точно сега не ми се купува, по същите причини, заради които ще оставя алкалните батерии. Иначе Pentax *istDL може да поеме SD-карта до 2GB – приблизително 180 кадъра в RAW.

Но аз съм уеб-програмист и системен администратор на свободна практика, а това означава, че всъщност не мога да си позволявам такива разходи. Не и сега, не и в България. У нас има ужасно ниска работна култура при работа със специалист на свободна практика. Всеки гледа как да прецака такъв специалист и особено ако човек работи в ИТ-сферата, трябва да има много точни критерии с какво да се захваща и с какво – не, да си прави във всеки момент сметката, с една дума да стане “хиена”. А аз все още не успявам докрай.

Коментарите в сайта ще преминат на режим на модериране. Чудех се дали да ги оставя както са сега – свободни, с автоматична опция за модериране или да ги забраня съвсем. Ако си останат както сега, бас ловя, че бележника ми ще го напълзят спамери. Но и не искам да спирам коментарите съвсем – за мен концепцията за блог без коментари е отблъскваща.

Затова реших преди да замина да включа обща модерация – тоест всеки може да остави коментар, но той ще се появи чак след като се върна от почивка и реша да седна отново пред компютъра. Всъщност… “може” да се появи :) Всякакви спамове, обиди, нападки и коментари на латиница ще намерят по-кратък път.

Доскоро и приятни дни!

Monsters of rock – Bulgaria… ама друг път…

Тази година няма да има “Monsters of rock” във Варна. Тъжно, но факт. Аз така и нямаше да мога да ида — не само че нямам кога, а и нямам пари за пътуването, престоя и за билетите (а билетите струваха между 150 и 180 лева). И все пак новината идва като гръм от ясно небе. Фестивалът се отменя. Защо?

Официалната причина, поне обявената засега от организатора “Universum Entertainment” е съзнателното и нарочно проваляне на фестивала от Кирил Йорданов, кмета на град Варна. След като всичко е било уговорено и организацията е предвидила всички изисквания на общината, изведнъж тези дни кметът променя изцяло отношението към музикалния фестивал. Опитал се дори да забрани консумацията на алкохол и даже да промени вечерния час на концертите. И какво е искал — рок-концерт без бира и с “осем часът е, хайде по леглата, деца”?

Обвинението към общината и лично към кмета Йорданов е отправено от Меди Крос, шеф на агенцията “Универсум”, която уж щеше да организира и проведе фестивала.

Ако тези са истинските причини за провала на концертите, нямам думи. По-глупаво и недалновидно действие на общинската власт не съм виждал отдавна. На фона на това провалянето преди години на фестивала “Берксток” в Берковица е като детска игра. И там кметството беше “писнало” заради концертите цяла нощ и заради многото хора в градското паркче. Нищо, че тези хора бяха там само за три дни и две нощи, нищо че с купената храна и бира през тези три дни правеха оборота на малките магазинчета за половин година напред, нищо че събираха всички боклуци след себе си. Не, наистина – имаше “бригади” от доброволци всяка сутрин, които почистваха и за компенсация и стимул им се даваше по нещо от наградите от томболите и игрите. Я празна касетка, я фланелка — такива неща. Но кметът забрани музиката късно вечер и тогава почти никой не отиде на “детското матине” и фестивалът пропадна. Чак след години сега опитват да го възстановят, ама никога няма да е същото.

“Monsters of rock — Bulgaria” (или както се обявяваше от организатора “Чудовища на рока в България”) щеше да бъде най-големият от всички фестивали от “веригата”, правен някога. Още от започването на традицията на фестивала през 1980г. в “Донингтън парк” рок и метъл светът не беше виждал афиши с толкова много групи на едно място за фестивал, продължаващ цели пет последователни дни. А в поляните край Донингтън са виждали какво ли не — освен “Monsters of rock”, там са се провеждали един куп други по-малко известни фестивали — “Ozzfest” на две сцени, тридневният “Download”…

Със своите пет дни музика и с огромния списък световноизвестни групи второто родно издание на “Monsters of rock” щеше да е нещо незабравимо. Дълги години вече порасналите фенове сигурно щяха да разказват на децата и внуците си как са отишли под Аспаруховия мост във Варна и са слушали наживо най-големите имена в рока и метъла. Били са пред сцената на няколко поколения в рок-музиката, слушали са песните, с които са се учели как да изразяват социалния си протест в годините, когато разделенията между две политически системи са се рушали, падали са стени в Берлин, комсомолци са горели книжките си и цял народ се е събирал на митинги с надеждата за по-добро бъдеще.

Не е чак като “Woodstock”, но все пак е нещо. Нещо важно в културната история — не на страната, а поотделно личната на всеки, който слуша такава музика.

Кой е виновен за провала на така планирания фестивал? Може би виновна е община Варна, не знам. А може би виновни са организаторите от “Универсум”, най-вече шефът Меди Крос. Все повече си мисля, че май истинският виновник е именно Крос.

Колко некадърен promoter трябва да си, за да вдигнеш шум за нещо толкова мащабно и грандиозно, като петдневен фестивал със страшно много групи в афиша си, без да сключиш договор с общината? Колко невнимателен в планирането трябва да си, за да уговориш всички тези много групи, да започнеш дори да продаваш билети (май са продадени някъде над 2000 билета по 150 лева…), без да се уговориш с най-важния в цялата схема — този, който разрешава цялата проява и я “приютява” на общинска земя, кмета на града? И накрая, колко нагъл трябва да си, за да обвиниш веднага кметската управа, след като за кратката си кариера на импресарио в България си успял вече да провалиш концертите на “Scorpions”, Gary Moore… и да не си върнал все още парите за провалените концерти, между другото… Колко?

Ами много — много некадърен, много невнимателен и много нагъл.

О, да — Меди Крос е организирал един концерт, да. “Организатор” си е — единственият концерт, който е направил, е този на Бъста Раймс в София. Страхотно. Лично за мен нямаше да има разлика и ако не го беше организирал тоя концерт, ама нейсе…

На всички рокаджии и метъли, включително и на мен самия, пожелавам някой ден да имаме възможност да станем сутрин, да си опаковаме две-три фланелки с надписи на групи, да си вземем четка за зъби (кой знае, може и да решим да си ги мием, не пречи:), да метнем това в лека раничка и с достатъчно парички в джоба за път и за бири да идем на фестивал. На истински фестивал. Не на лъжа, организирана от Меди Крос, а на действителен рок-фестивал — някъде в друга държава. Например в Англия, на поляните край Донингтън. Където хората знаят как се правят концерти и където няма да треперим дали в последния момент няма да отменят фестивала.

Някъде, където рокът е начин на живот и където и импресариа, и кметове са възпитани в културата на свободната младежка музика и на фестивалите със социални послания. Някъде, но не в България.

А, и тогава да се видим, за да изпием по една бира заедно! :)

Съвместно превеждане на “Приключенията на Гъливер”

По обявения неотдавна проект “Нов живот за стари книги” работят няколко човека вече, като всеки от тях превежда любими свои текстове. Имаме свободни преводи на няколко от басните на Ла Фонтен, два разказа на Леонид Андреев. Преведени от Даниела Соколова и Ила Петрова. Върху превод на “Баскервилското куче” на сър Артър Конан Дойл работи Владимир Георгиев, а с превода на “Приключенията на Гъливер” на Джонатан Суифт се зае наскоро Милен Панков.

В проекта може да се включи всеки и не е нужно текстът да е голям. Важното е преводачът да разбира и приема идеята на проекта, а тя е да има нови преводи на текстове с изтекли авторски права. И тези нови преводи да са съм свободен лиценз или само с някои запазени права, за да могат читателите свободно да ги ползват. Дори и текстовете да имат преводи на български вече, проектът е нужен, защото тези готови преводи са със запазени от издателствата права и ще минат доста години, докато ограниченията върху разпространението им отпаднат. А и тогава няма да е сигурно, че преводите ще бъдат запазени, защото издателят може да реши да ги унищожи. Всички знаем в какво окаяно състояние са големите не библиотеки, няма да е много чудно, ако част от текстовете просто “изчезнат”. Говоря за отпечатаните на хартия копия, защото, както напоследък ни се напомня от всички медии, в Интернет съществувало някакво “пиратство”…

Ако някой си хареса текст, който е по-обемен и има опасност да го затрудни или да го забави и да отнема прекалено от свободното му време, няма проблем текстовете да бъдат превеждани съвместно.

Преводът на “Приключенията на Гъливер” е такава мащабна работа и затова нека всеки, който помни тази книга от детството си и иска да я превежда или който просто иска да се включи екипно в проекта, да се обади – или тук в коментари, или на мен, или на Милен Панков. Няма проблем текстът да се разпредели между много хора. След това тези различни по стил преводи ще трябва да се споят заедно, но това ще стане много по-лесно при работещ вече екип. В етапа на редактиране различните глави ще се разменят така, че всеки да редактира превода на друг и накрая по-лесно ще се достигне до общ стил.

Дори и такова редактиране да изглежда малко сложно на този етап, по-важното сега е текстът да бъде изцяло преведен. Такъв по-големичък текст така или иначе ще трябва да се проверява от няколко човека за грешки и пропуски. Така че да оставим редактирането за по-късен етап.

“Приключенията на Гъливер” от Джонатан Суифт очаква включване на нови преводачи. Обадете се, както казах по-горе, за да се разпределят главите и да не се дублират преводи. :)

HomeLan – отношение към клиента

Чувал съм доста неща за фирмата HomeLan, но честно казано, никога не съм се заслушвал в тях досега. Никога не са ме интересували и особено след крайно неприятния ми опит с друг lan-доставчик, BaliBG, просто не исках да се занимавам с измислените ни lan-фирмички, калпавия им мениджмънт и циничното им отношение към клиента. Досега, защото вчера разбрах как HomeLan са се отнесли с един приятел и как на практика са го принудили да изтрие GNU/Linux от компютъра си и да си инсталира Windows.

Ако вие имате добър опит с lan-фирма или сте много и приятно очаровани от някоя “ланка”, не ми я рекламирайте – няма нужда, имам си достъп. Не искам да разбунвам духовете с крайни изказвания за “ланките”, ама… как да кажа… тия “ланки” са пълна скръб и само лъжат хората. Страхотно бърз достъп до локалния файлов сървър, рекламиран от самата фирма и считан от повечето потребители за “златното съкровище с филми и музика”. Заради което си заслужава (пак според някои) човек да си даде парите на “ланката”, да има бавен или проблемен достъп до всичко, което е извън мрежата на фирмата и извън peering-а. Заслужава си? Защо, заради нелегалните филми и музика ли? А, да, вярно – заради тях. ГДБОП ако наистина се интересуват от защитата на издателските права в България, може да проверят колко от “ланките” все още поддържат файлови сървъри. Вярно, доста сигурно са минали на следящи сървъри за bittorrent. И все пак бързият достъп до такива филми и музика е основната причина “ланките” все още да съществуват.

Между другото, имаше някаква наредба, според която до края на лятото (забравих точно кой месец) в София трябваше да няма въздушни трасета и високи строежи за кабели. Нещо, което по принцип си е незаконно – доколкото помня, всеки електрически кабел, прокаран извън частния имот, трябва да бъде одобрен за безопасност от “Електроразпределение”. Причината е наистина в безопасността, не в това, че небето над София е скрито от гъста мрежа, под която е неуютно да се живее. Както помним от физиката в училище, в атмосферата, особено при лошо време, има големи разлики в потенциалите. Представете си какво ще стане с човек, който се качи на покрива на блока си и пипне някой от кабелите при задаващи се откъм Витоша буреносни облаци. Може да го удари леко, да. Но може и да не е леко.

Та какво стана с тази наредба (или каквото беше там)? Няма ли тъпите “ланки” най-накрая да дадат малко пари от иначе безпроблемните си печалби и да си вкопаят кабелите в трасетата на телефонната, електрическата или която там друга компания предлага такива? Тоест няма ли кой да ги накара да го направят? То е ясно, че те самите нито пари за трасета, нито пари за нова техника ще дадат. Да не говорим за добри заплати за привличане на наистина добри специалисти, които са кът там.

Та HomeLan, поредната “ланка” с амбиции, е фирма, която ще отбягвам и ще обяснявам на хората около мен защо е добре и те да не ползват услугите й. Не помня какво точно съм чувал преди за тази фирма, а и няма значение. Сещам се, че все са били лоши неща, но това, което разбрах вчера, ми стига.

Стоян ми се обади, за да му помогна с настройките на Debian-а му за интернета на HomeLan. По смътни спомени прецених, че всичко идва от PPPoE, който ползват в HomeLan и започнах да му обяснявам по телефона какво да направи, за да го настрои. Тук е мястото да кажа, че два пъти са идвали при него “специалисти” от homelan и и двата пъти са си тръгвали с разперени ръце и свити рамене и са казвали “ще видим какво ще кажат във фирмата”. От фирмата, явно сисадминът, който сигурно е един от малкото там, които въобще разбират от компютри, е изпратил е-поща с описание на настройките.

Дотук добре. Тоест пак добре е, че homelan имат един човек, който разбира от GNU/Linux поне малко. Проблемът е, че вместо да му се обадят или да се вдигнат и да му отидат на адреса, пичовете му пращат е-поща. Хм, много интересно… И как се предполага, че трябва да я прочете? По водопровода, може би?

Въпросният компютър винаги е работел без проблеми с GNU/Linux – доколкото разбрах, това е старият компютър на Юнуз и на него съм виждал Fedora за ежедневна работа, обсъждали сме някои нови проекти на Проектория и много добре помня, че работеше под GNU/Linux. Но Юнуз е бил към друг доставчик, а и Стоян не разбира така от GNU/Linux дистрибуции, както Юнуз. То в днешно време и при днешните доставчици човек да не си дава стария компютър – кой знае какви проблеми ще имат хората с него…

Всичко това обаче не е оправдание за HomeLan, по-точно за некадърността на служителите и за циничното отношение на шефа им.

След като няколко пъти с моите телефонни заръки Стоян настрои pppoe и нищо не ставаше, след като ми даде достъп до пощата си, за да вляза и да проверя какво са му писали и след това му диктувах и правеше всичко дословно няколко пъти, той просто реши да им се обади. Отново, за четвърти или пети път. Все пак човекът си плаща за нещо, което го няма. Ако бях аз, сигурно щях накрая да се оплача от “ланката” в комисията за защита на потребителите.

Та когато се е обадил последния път и е казал за пореден път, че си иска достъпа и или някой да дойде и да му го настрои на място, или още на следващия ден отива и си иска парите обратно, отсреща му е заговорил шефът на HomeLan. Така се е представил поне.

Та въпросният “шеф” е започнал да му се кара и му е казал, че “щом като е под Линукс, трябва да знае как се прави това”. Естествено, при такова отношение от страна на човека, на когото на практика подаряваш пари, няма какво да се отговори. На такъв каквото и да тръгне човек да обяснява за правата на клиента, за задълженията на продавача и т.н., само ще си загуби времето.

“Ние сме на Дебиан и много добре знаем как се настройва и това са точните настройки! Направете каквото сме ви пратили и ще имате достъп!”. Нямам коментар просто… Казал е също, че ако е бил с друга дистрибуция на GNU/Linux, нямало да могат да му помогнат, защото те имали там Дебиан и само за Дебиан знаели…

Но след репликата “Като сте под Линукс, трябва да си ги знаете тия неща как се правят!” моят приятел просто затворил, след това ми се обади да ме пита дали с инсталационния диск на Windows ще замести целия Debian и после просто си е преинсталирал компютъра. След като почти сам си беше инсталирал Дебиан и пак със съвсем малко помощ от приятели си го беше настроил (без достъпа до homelan…). След като е искал да има GNU/Linux дистрибуция на компютъра си, е бил принуден от шефа на HomeLan и от некадърните им “техници” да инсталира WindBlows.

Благодаря и от мое име, HomeLan! И чао-чао! Повече не ща да чуя за вас, но пък приятелите ми ще чуват доста. От мен. За отношението към клиентите ви и за професионализма ви.

Нов живот от Дикс и Фифи

Тези дни мои приятели се сдобиха със син. Дълго очаквано и все пак малко неочаквано – явно тези неща все така стават. Мама и син са добре и се възстановяват от битийния шок :) Хей, бързо да излизате от родилното, че таткото и приятелите му чакат вече! Нямаме търпение да излизаме на срещи с Дикс, докато той разхожда малкия. Че и искаме и като ходим на гости да слушаме разкази за новите приятели в училище, за плановете за бала или пък “какъв искам да стана като порастна” :)

Точно когато малкият им наследник е “бил на път”, аз бях телефонно недостъпен. Имах малко объркване с клиент за изработка на уебсайт, но това е бял кахър в сравнение с неприятното усещане за “не-на-мяст-ност”, когато разбрах със закъснение, че не съм бил с Дикс още първата вечер. Има една малко странна момчешка “традиция” – в такива вечери да се прави всичко по силите, за да се присъства. И съответно човек да се напие/напуши прилично. Или неприлично, ако предпочитате :) И да бъде шумно, доста шумно. Не като на купоните, където вниманието е разпределено върху много хора и вдигаме шум …културно. Когато поводът е толкова различен и вниманието е толкова сгъстено, си е достатъчно просто да си там и да се хилиш, крещиш нещо и периодично да вдигаш чаша. За здравето на цялото семейство.

Ние отидохме на следващата вечер и пак беше добре – Дикс не беше спал от началото на това приключение и накрая все пак го оставихме да поспи. Макар на мен да ми беше някак виновно и загрижено – тъй де, да го оставим самичък у тях… И без котарак дори – черната пантера Джаз е експедиран по направление още в деня на раждането.

Та хубаво беше. Много хубаво. Не това, че се видяхме и говорихме подробности за раждането, за бързането и тревогите. Не това, че “съм отбил номера”, като съм бил с Дикс. Хубавото е това, че все пак се случат и хубави неща. Не искам да говоря с клишета и да казвам как това е нов живот, в който е самият смисъл на живота и т.н. Може да е вярно, може и да не е. Не това е важното.

Важното и хубавото е, че надеждата в света ни е станала с едно дете по-голяма. Страхотно е да виждаш тази надежда в лицето на младите родители. А там тя е най-голяма и най-истинска. Защото това е тяхната надежда, техният син.

Честито, приятели! И добре дошъл, малкият! :)

Първата ми фото-сесия

Вчера за първи път опитах снимане за вестник – не точно репортажно, а по-скоро илюстрации към интервю. Може би трябва да го нарека не “фото-сесия”, а “етюд”, какъвто за мен си беше. И интервюиращата журналистка, и интервюираният са ми приятели. Делян – най-добър мой приятел още от първите дни на съвместното ни философско следване в СУ, а Мила е кумата ми, също колежка и приятелка. Всичко това не значи, че тя не си направи интервюто по всичките им правила и похвати на журналистическия занаят, нито че той и аз сме й пречели или сме били прекалено несериозни. Всички се събрахме с цел да се направи възможно най-доброто и аз, макар почти в последния момент да бях разбрал за какво ме викат, опитах да дам също най-доброто от себе си.

Тогава разбрах, че няма никакъв смисъл да се снима с прилична цифрова огледалка, без да се използва RAW-формат. Никакъв, ама никакъв смисъл няма да се снима в JPEG-файлове. Ама никакъв, разберете… Първият ми въпрос към Мила, когато се събрахме беше колко снимки й трябват и за след колко време. Опитах се да стоя колкото може по-настрана, за да не ги разсейвам и затова питах така конкретно. Нямам никакъв опит като репортер, затова и не знаех каква е общата практика – по колко снимки се дават и за колко време. Исках да зная с колко време разполагам, за да преценя дали ще имам време да се прибера до вкъщи и да проявя на спокойствие PEF-файловете (RAW-файловете на Pentax). Знаех, че с RAW ще се справя и ще имам опне няколко добри снимки, от които да избирам и иначе почти всички “ще стават”.

Моя беше грешката, че реших да снимам на jpeg – не само заради възможността да отида до офиса на вестника и там на компютър да ги преточа бързо, а и защото на SD-картата ми се събират “само” 46 снимки в raw. На мен толкова снимки за любителското ми снимане навън и за опитите ми с продуктова фотография са ми предостатъчни. Но пред задачата да снимам за медия се стреснах и се уплаших, че ще са ми малко. А нямам все още лаптоп, на който да ги преточа. И на който да мога на място да се “развихря” с Ufraw и Gimp.

Повечето снимки ги докарвах добре, като изключим факта, че бях оставил автоматичната корекция на експозицията, която ми върши добра работа с raw и често си я донагласям, когато не снимам на изцяло ръчен режим. Когато снимката е в raw и с корекция за по-кратка експозиция при ниска осветеност, при проявяването може да се компенсира експозицията и всичко да се получи прекрасно – хем с достатъчно кратка експозиция за снимане от ръка, хем с достатъчна осветеност и детайли в сенките. Обаче когато се снима в jpeg, няма такива опери. Всичко се отпечатва във файла и остава така – после може да се пипа малко в Gimp цветовите нива, да се променят избирателно насищанията, осветеността и т.н. на отделни участъци, но всичко това си е крайна обработка на вече “съществуваща” снимка. Няма го предварителното нагласяне при проявяването на raw.

На екрана на апарата повечето снимки изглеждаха добре сравнително, не се забелязваше размазване, но когато ги отворих вкъщи се отчаях малко. Тези, които бяха на фокус и не се бяха размазали видимо, не бяха добре експонирани. Следваше кратка, но нервна работа с Gimp (редакторите вече чакаха снимките), при която успях да “спася” седем кадъра, от които всъщност нито един не ми харесваше достатъчно. С изрязване и преоразмеряване, с промени на нивата и яркостта най-накрая успях да докарам горе-долу приличен резултат, който да изпратя точно в последния момент.

Името на изданието няма значение в случая – най-малкото защото не се чувствам особено горд от снимките си. Разбира се, остана приятното усещане, че се пробвах като фото-репортер и първият ми път мина сред приятели, които ме оставиха да си направя доста снимки и гледаха да не ме притискат и изнервят. А нервно си ми беше, но то сигурно и няма как да е иначе. :) Взех си много поуки за намирането на място за снимане, за избягване на отблясъците в иначе по-тъмните затворени помещения, за “издебването” на моментите за снимане на хората, за това, че тези моменти трябва да бъдат открити много бързо и много бързо да бъдат усвоени, за да може след това човекът на спокойствие да си води разговор по темата, а не да се притеснява от щракащия досадник наоколо. И техническата поука, разбира се – винаги, винаги в RAW!

Google не ни разпознава

Google трябва да направят нещо за оправяне на вградения им в GMail интерфейс към jabber. Става дума за списъка с контакти “на линия”, който се показва в левия панел на пощата, ако ви е включен javascript и ако четецът ви е разпознат като “поддържан”. Наистина много, много хора не знаят, че всъщност това е интерфейс към XMPP/Jabber услугата на Google Talk, а не някаква простотийка като усмихнатите и намръщените личица в пощата на Yahoo навремето. Това си е нещо като уеб-вариант на GTalk, само че вграден в сайта за електронната поща.

И точно тук идва голямото объркване – как може досега Гугъл да не са се сетили, че прякото смесване на уеб-интерфейси за е-поща и за джабер ще работи за повечето потребители, но ще е мъка за тези, които са интернет-грамотни поне малко над средното (общо взето доста ниско) ниво. За какво говоря ли – ами както не е възможно да изпратя джабер-съобщение на адрес, който има само е-поща, така и не е възможно да изпратя е-поща на адрес, който има само джабер. Става дума за това, че когато не е възможно, трябва да е направено така, че това да се казва на потребителя. И дори изобщо да не му се показва като възможност – че нали е “невъзможно”…

Джаберът на GMail, както и самият GTalk, приемат записвания и разговори с “нормални” джабер-имена. Аз като имам JID в сървър, който поддържа само XMPP/Jabber, съвсем спокойно мога да поискам записване за състоянието от адрес @gmail и когато човекът види съобщението и ми разреши записване мога пак спокойно да си говоря с него. От моята страна разговорът ще се вмества в прозорците на jabber-клиента ми, а от неговата – в javascript-прозорчета в уеб-пощата на Google или в GTalk-клиента му, зависи кое всъщност използва в момента.

Проблем за мен няма до момента, в който потребителят на GMail не реши да ми изпрати е-поща. Дори и да ме има в адресника си, много по-набиващо се на очи и много по-удобно на пръв поглед е да използва “бързите контакти” (тоест джабер-списъка си) и да ми изпрати е-поща на джабер-името ми. Много рядко се среща човек да има джабер-име и е-поща на един и същи адрес. Аз с удоволствие бих поддържал такава комбинация, но засега това означава да имам свой си сървър, където сам да си настроя услугите. Безплатните пощи и по-евтините хостинги не поддържат джабер. А публичните джабер-сървъри в огромната си част не поддържат потребителска услуга за е-поща. И правилно, и аз не бих я поддържал, ако имах такъв сървър – както много други в джабер-средата, и аз тая надежди, че по-рано или по-късно XMPP/Jabber ще измести електронната поща. Но това е друга тема.

Не е правилно на потребителите на GMail да се предоставя лесен и удобен начин да пращат е-писма на адрес, който изобщо не поддържа е-поща като услуга. Масово е объркването, че щом нещо е от вида “име@машина.домейн”, значи е адрес на електронна поща. Всъщност това изобщо, ама изобщо не е задължително. Е-пощата е частен случай – това, което всъщност означава това е, че в сървъра “машина.домейн” има регистриран потребител “име” и за него най-вероятно се осигурява някаква услуга. Каква е обаче услугата не може да твърдим със сигурност – това се проверява по съвсем други начини. Може да не е е-поща. Може да не е и джабер, може например да е само услуга за влизане (login).

Няма значение каква е конкретната услуга, важното е, че когато видите “име@машина.домейн” това не означава, че трябва да изпращате писма на този адрес. Изобщо не означава! А какво са направили Google? Свързаха джабер-сървъра си GTalk с останалата част от мрежата, вдигнаха много шум покрай това, много хора започнаха да им благодарят за това. След това тихомълком вградиха джабер в уеб-пощата си. Наистина, по много кадърен начин – GMail продължава да бъде пример за правилно и успешно използване на ajax-технологиите. Прозорчетата на разговорите в GMail са толкова удобни и сладки, че ми е било наистина приятно да ги изпробвам.

Но не е допустимо толкова време да не се прави проверка кой адрес е с поща и джабер и кой е само с джабер. Получавам оплаквания от приятели, че пощата ми е недостъпна – накрая се оказва, че са изпращали през GMail на адреса ми в джабер-сървър. Не само че е досадно, а и изобщо не спомага мигрирането към джабер. Такова нещо не би могло да мине проверките за съвместимост с HIG на Gnome или KDE например. Щеше да си е бъг.

Проблем с отхвърлянето на спам

Колкото и странно да звучи, да – понякога защитата от спам пречи. Знам и точно кога – когато не работи както трябва. :)

Преди време бях настроил Blosxom при обработката и подготвянето на коментарите за вписване да включва проверка за съвпадения в черен списък с често срещани спамерски адреси, ключови думи от спам-коментарите и т.н. “Обучих” бързо тази база от данни с черните списъци от gotroot.com. Естествено, тази поддържана, но все пак обща база не спря всички коментари – винаги се намират разни “тарикатчета”, които пускат нов спам. Включително и роден спам – сред нашенските фирми има образци за неправилно поведение в мрежата. Ето например днес отварям блога на Дончо и какво да видя – точно 36 минути след като е публикувал статията си, фирма “Нола 7” са пуснали като коментар огромна и подробна реклама на български. Е как да не ги заобича човек такива идиоти… Те правеха някакви басейни, нещо с вода, нали? Това се казва наглост в Интернет – виждаш свободно място и без да се интересуваш за какво е поставено изобщо там и как се ползва, си плясваш задника там. Че спам-ът се трие, трие се. Но спамерите разчитат не на това, че ще останат во веки веков на съответната страница, а че все пак някой ще ги види. Евентуално ще ги индексира, ако имат късмет. Някои потребители ненавиждат спам-а и такова дебилно рекламиране няма да ги накара да станат клиенти. Аз например вече си ги вписвам тия от “Нола 7” наум в черния списък на хора и фирми, с които не искам да имам нищо общо.

Но има и други потребители в мрежата – както каза наскоро Весо Колев, спам-ът вирее, защото хората са прости. Тъй де, защото сред хората има и много в престъпни даже мащаби неграмотни и лековерни. Един такъв да види такава спам-реклама, ще запомни името. И дори ще си направи труда да “проучи”, защото може точно в този момент да се интересува от изграждане на басейн… или там каквото се рекламира…

Има си начини бизнес-информацията да се достига. Има каталози, специализирани портални сайтове, сайтове с продуктови ревюта, сравнения на промоции, има обратна връзка от в сайтовете на потребителски общности, има (далеч не на последно място) приятели и познати, които могат да дадат съвет… Но да се чете изобщо спам… това е простотия, ще извинявате. Всеки трябва да има такъв “черен списък” с фирми-спамери и да си го припомня всеки път, когато си отвори портфейла или си поглежда банковата карта.

Та точно спам-ът и контролът му ми беше проблем и на мен тук. Преди съм казвал, че ще поработя по оправянето на пропускането на спам в бележника, но все нямах време. След това вградих въпросната проверка и сравняване с черен списък, за която казах в началото. Всичко вървеше добре, редовно триех по малко спам и съответно добавях нови изрази в черния списък. Но явно през последните седмици съм направил грешка някъде и съм написал грешен израз в точи черен списък. В резултат всеки коментар е бил вземан за спам и се е показвало едно съобщение на английски. Което всъщност трябва да се показва само ако коментарът е наистина спам. Вярно, че спам-ът е почти винаги автоматичен и такова съобщение е безсмислено малко, но исках да се появява нещо в случа на грешка. Да може човек да разбере защо не се появява мнението му.

Точно това е ставало през последните дни. Всички коментари са били спирани от грешно настроения филтър.

Моля за извинение всички, които са имали неприятното изживяване да видят съобщението, което ги обвинява, че са спамери! Проверката в момента е ограничена и ще я доразвивам, преди да я включа пак изцяло.

Преди време бях видял имплементация на Akismet за Blosxom. Ще трябва да проуча как е направено и ако няма готова точно за моя тип коментари, да си напиша. Akismet спира доста от общия спам, поне се държи добре в WordPress.