Monthly Archives: October 2006

Новата структура на страниците ми

Наскоро преместих сайта си на различен хостинг и на различен софтуер. В старите адреси на rss-новините е поставено съобщение за местенето, а пък и тук обявих вече за него. Но все пак на много места има оставени препратки към старите ми адреси – тези, които започваха с “http://iassen.projectoria.org/”.

Предполагам за посетителите няма проблем с намирането на новото съдържание – на стария адрес поставих при преместването постоянно пренасочване (permanent redirect, съобщение 301 от сървъра) към този адрес тук. И все пак, ако някой иска да обнови стари препратки към мен, ето как са променени адресите ми:

* домейнът е сменен от “iassen.projectoria.org” на yasen.lindeas.com

* пътищата на бележника, фотодневника и уики-то се запазват – /book, /photolog, /wiki съответно (редацкия: след 2013г. вече са бележник, фотодневник и уики)

* премахва се окончанията (“.html”, “.static”, “.comments”, “.trackback”) на предишните статии

* премахват се имената на категории в адреса на статиите

Така запис като “http://iassen.projectoria.org/book/linux/jabber/jabberfs.html” сега вече става http://yasen.lindeas.com/book/jabberfs (редакция: след 2013г. вече е http://yasen.lindeas.com/53/)

Адресите в уики-то остават горе-долу същите, само че вече няма раздели, а всички страници са в един общ раздел. Тоест няма “/wiki/Workspace/Photography”, а просто “/wiki/Photography“. Реших, че така е много по-просто и удобно.

Адресът на проекта за нови преводи на стари книги се променя от “/wiki/Workspace/Translations” на “/wiki/OldBooks“.

—-

Въвеждам старото съдържание бавно и на ръка, защото използвам случая да поправя правописни грешки, които съм допускал тук-там. А пък и ми е интересно да си препрочитам какво съм писал преди години, какво ме е вълнувало и какво са съпреживявали по един или друг начин хората в коментарите си. Засега са преместени около 1/3 от статиите и съвсем малка част от коментарите.

Като споменах коментарите – вече има rss-записване за последните коментари. Това е нещо, за което се сещам, че george ме беше питал още когато започнах да блогвам. На Blosxom можех да го направя, но пък там трудно удържах коментарния спам и източникът щеше да е пълен със спам. Сега тук има защити срещу спам, но докато довърша повечето неща, съм включил и една последна защита – коментарите задължително се одобряват. Не се учудвайте, не е нито лично, нито ще бъде отказван нормален коментар.

Уики-то ще може да се редактира, като за по-важните страници ще има регистрация на потребители. Регистрацията ще е обща, за целия сайт – така веднъж влезли, ще можете и да коментирате безпроблемно, и да редактирате уики-страници. По-нататък освен проекта “Нов живот за стари книги” в уики-то ще започна и други, като например мой си архив с фотографски тестове на оборудване и снимачни техники. И други неща, разбира се…

—-

Защо пиша това?… Май за да знам и самият аз докъде съм стигнал с подреждането на новата си къща. А и ако някой се интересува от подробности, може да нахрани любопитството си. Иначе като сухи подробности тези неща не са важни – някой си мести сайта, чудо голямо. ;)

А, и не спирам да се радвам на най-различните възможности, които ми дава Drupal. След като отказах няколко проекта за сайтове наскоро, сега откривам отново тихата радост от това да си донагласяш свой си, личен сайт и нещата да се получават. Без срокове, без провали – то и сега много от частите на сайта ми не работят, но какво от това, нали си е мой и все пак съществува :)

Състояние на “Българска свободна планета”

Технически проблеми:

От известно време до днес имаше проблеми с обновяването на блога “Семки и бонбонки” на Вени Г. Агрегаторът отказваше да изтегли новините от сайта на Вени – единственият в планетата, който вече ползва новата “бета”-версия на Blogger.

Проблемът е оправен, вече всички записи за новини са достъпни.

Правни проблеми:

Антония ми беше предложила да се включи в планетата запис за сайта gorichka.bg – това е невъзможно в момента, защото сайтът е с пълни запазени права и създаването на производна версия (каквато се явява агрегаторът) е забранено. Смятам да пиша на адреса на Горичка и да опитам да ги убедя да пускат съдържанието си под лиценз с някои права запазени (от групата на CreativeCommons) или под друг, изцяло свободен лиценз.

Покрай справката с лиценза на Горичка реших да свърша една отдавна отлагана работа – да проверя лицензите на всички сайтове в планетата и да видя дали е легално да се публикува съдържанието им.

Останах изумен, че от всичките 44 блога (в момента) едва половината, 22 са тези, които позволяват това! 11 блога са под лиценз CC-BY, 8 са под CC-BY-SA, 3 са под CC-BY-NC-SA и един е в Public Domain. Един блог в момента е недостъпен.

Има два блога, които заявяват лиценз CC-BY-NC-ND, а той не позволява да бъдат включвани в планетата, защото тя е вид производна творба – нещо, което се забранява от клаузата “ND” (non-derivative).

18 блога са без никакво заявяване на лиценз – което автоматично ги прави с “всички права запазени”, което е авторското право по подразбиране. Сред тези 18 има сайтове на хора, за които съм сигурен, че знаят за нуждата от освобождаване на изключителните права и някои от тях са го показвали в мрежата.
—-

Моля всички, които имат синдикирани блогове в “Българска свободна планета” да проверят дали лицензът им отговаря на лицензионното им намерение. И съответно всеки, който намери разминаване на желанието си за запазване на определени права и фактическото заявяване на лиценз на страницата си да поправи грешката.

За да бъде включено съдържание в планетата, трябва лицензът му да позволява препубликуване и създаване на производна творба. Желателно е и да се избягва клаузата “NC” (non-commercial), за да е възможно планетата ни да се цитира и от комерсиални сайтове и медии. Но това не е критично за самата планета, а само ще ограничи цитирането в комерсиални сайтове.

Това означава, че подходящи лицензи са:
CC-BY, CC-BY-SA, CC-BY-NC-SA (ако можете все пак го избегнете), GNU FDL, GNU GPL, както и различни други позволяващи горното лицензи.
Допустимо, разбира се, е и публикуването директно за обществено ползване (“public domain”), с отказване от изключителни права.

Имайте предвид, че идеята на тези лицензи е да намалят правата, които запазвате, а не да ви запазват колкото може повече права. Когато избирате лиценз, моля водете се от това – и запазвайте възможно най-малко от правата. Така цитирането ви в други сайтове и агрегирането ви в планети ще бъде възможно. Ако имате по-ограничителен лиценз или нямате споменаване на лиценз (тоест публикувате с пълни запазени права) включването на съдържанието ви в планети и дори цитирането на по-големи части от него се явява незаконно.

А хубавото на блоговете е, че са свързани, нали? Че изграждат общност, “блогсфера”…

Грешки в Kazehakase

Най-удобният ми уеб-четец от доста време насам, Kazehakase, беше изместен на втори и дори трети план през последните седмици – налага ми се да ползвам на работа Epiphany и Konqueror за преглед на уеб-страници. Казвам “налага ми се” и наистина това е неудобство за мен, защото почти всичката ми нужна информация е в отметките именно на Kazehakase. Бързите полета за търсене също бяха настроени по удобен ми начин, дори поведението по подразбиране за отваряне на всеки изписан адрес в нов прозорец много ми липсва в другите браузъри. Най-удобното ми нещо – при вмъкване на текст да се отваря нова страница със съответния адрес го няма – в Kazehakase мога да маркирам нещо с мишката и после със среден бутон някъде в отворения прозорец на програмата да заредя нова страница с избрания текст. И ако не е уеб-адрес, съдържанието му преминава през филтрите на отметката за търсене – най-често това означава, че търся в Google само с едно маркиране и натискане на средния бутон.

А сега всичко е трудно. Epiphany е прекрасна програма, да – но не е Kazehakase. Ужасно беше да мигрирам поне част от отметките си, за да имам достъп до сайтовете, които посещавам. Навикът да си оставям отметки в отделна папка за неща, които са ми се сторили интересни, но още не съм прочел, сега е неприложим – в Epiphany просто нещата не работят така. Всяко нещо или има етикети, или е в основния списък. А пряка миграция на отметките между двата браузъра е безумна…

Konqueror пък ползвам понякога, когато пиша текст на кирилица в уеб-форми. Не зная защо, но последните версии на Gecko-браузърите (всичките – Firefox, Epiphany, Kazehakase…) при изпращане на форма с кирилица понякога нещо объркват кодирането на някои символи и тук-там из текста се паявяват “ромбчета”. Нещо с поддръжката на Уникод сигурно, не знам. Но е много досадно. Konqueror ползва друга рендваща машина, KHTML, и няма такъв проблем. Но пък е ужасно да зареждаш три различни браузъра, за да свършиш едно нещо. При това бразъри от различни настолни среди, ползващи различни графични библиотеки.

Проблемът с Kazehakase е най-вече в това, че от известно време повечето уеб-форми не работят. Отваряш нещо с бутон “submit”, пишеш си данни в полетата и като натиснеш бутона – нищо не става. Понякога тези форми сработват без съдържание в полетата – при празна форма бутонът за изпращане работи. Но за какво ми е например всеки път да стигам до страница за грешно име или парола? :)

Мислех, че аз нещо бъркам, докато днес използвах “умната отметка” за търсене – “b:kazehakase” ме отведе в страницата на Дебиан за бъговете в пакета Kazehakase. Видях, че има докладвана такава грешка и Явор Доганов също я е потвърдил в отговор. Странното за мен е, че навсякъде в Дебиан най-високата версия на програмата е 0.3.9-1.1, а на официалния сайт вече има 0.4.1, от 30-ти септември.

Каквото и да е, дано се оправи скоро. Тези дни може да взема да си компилирам от кода направо. И без това точно този пакет винаги влиза след всички други браузъри при обновяване версията на Firefox… Не се трае с неудобни инструменти :)

Joi Ito по университетски

Joichi Ito говори пред 30-40 слушателя в 65 аудитория на Философски факултет в СУ. И след това говори с тях. Лекцията му беше интересна и в обстановката на познатата аудитория, седнал на изтърканата и изписана с надписи банка се усмихвах отвътре, че на моменти виждам как Джоичи нарочно обяснява странични подробности за илюстрация и за улеснение на публиката, а пък в същото време самата публика кимва леко с глава и учтиво изчаква отклонението. Повечето хора, вярвам, разбираха доста от нещата, но е в рамките на добрия тон да оставиш лектора сам да води представянето си. Сигурно е нормално да има такива паралелни “изтърпявания”, когато лекторът не познава аудиторията си. Ние знаехме за него, сигурен съм – кой повече, кой по-малко, но той едва ли е следил българския интернет и онлайн- и офлайн-процесите около него. Беше приятно, отдаван не се бях чувствал така.

Отидох горе-долу навреме за лекцията, защото “кръшнах” малко от работа – излязох с 15 минути по-рано, като се обадих само на колегата ми, друтия линукс-админ. Не е готино да се излиза така от място, където всичко се отчита с магнитни карти, но какво пък – Джоичи Ито няма да дойде пак в СУ, само защото предишния път Ясен не е успял да излезе от работа :)

На една от вратите на 65-та мернах Каладан, но ми стана неудобно да му се обадя и влязох направо. Изчакването пред вратите на аудиторията ми е познато, 65-та е единствена на етажа и дава добър обзор към стълбите – не можеш да пропуснеш идването на лектора. А докато го чакаш, защо да не побъбриш с колеги. Сега се сещам, че пред аудитория 41 (на долния етаж, другата “философска” аудитория в Ректората) веднъж в първи курс изпуснахме проф. Ради Радев – човекът минал покрай нас, потърсил с очи погледите ни и като не ги намерил, влязъл вътре. И казал на малкото хора вътре, че поради недостатъчно присъствие отменя лекцията. Академичен хумор :)

Владо (Каладан) ми каза вътре в аудиторията, че 65-та била на историческия факултет. Хм, вярно, че историците я ползват почти постоянно, но много добре помня как като четях за изпит в библиотеката, изрових отнякъде прашен годишник на Университета някъде от средата на миналия век. И там, на първата страница на представянето на философския факултет имаше голяма чернобяла снимка на аудитория 65, препълнена догоре. А отдолу – надпис от сорта на “най-голямата аудитория в южното крило на Alma Mater, 65 във Философски факултет”. Все едно.

Видях и Пейо и Йовко и на трима им с Владо се зарадвах много. Винаги свързвам цялото това крило на СУ със студентските ми години, с лекциите и упражненията по философия, с колегите и приятелите ми оттогава. Та аз дори щях да ходя на една от конференциите на сайта “Линукс за българи” и една от причините да не се кача беше точно че е в аудитория в южното крило. Затова като видях Владо, Пейо и Йовко се поуспокоих – за мен интересът и дейността ми в мрежата е свързан много здраво с философията, а тях пък няма как да не ги свържа с дейности в мрежата. Сетих се, че с Владо не сме разговаряли от цяла вечност. Трябва да намерим някой хубав китайски и да се запасим с проблеми по проекта за превод на Gnome за обсъждане :)

Самата лекция на Джоичи Ито беше интересна и ценна по различни начини. Не мога да кажа, че е казал нещо, което никой не е очаквал, че са направени някакви мащабни разкрития – изобщо медийна новина няма да измисля. Но хубавото е точно това, че повечето неща или вече съм ги чувал или чел някъде и съм се съгласявал и ентусиазирал от тях, или ми се струва, че сам съм ги имал поне като настроения. Много пъти се улавях как се подсмихвам или изтръпвам, все защото чувам неща, които и аз съм си мислил по някакъв подобен начин. Голяма част от представянето съдържаше обяснения на основни положения в развитието на Интернет и макар интересни, не бяха чак запленяващи. Но ми направи впечатление, че Джои е от онези хора, които успяват да се ентусиазират в плановете си и с въодушевение всеки път да разсъждават върху прогнозите си. Именно от проектите на Джои за развитието на Интернет, на корпоративните структури във фирмите и на обществото като цяло изтръпвах. Страхотно е да виждаш ентусиазма на човек, разбрал, че идеите са за да се осъществяват и точно осъществяването “важи”. А Джои явно го е изпитал всичко това от първо лице – бил е свидетел и пряк участник на големия наплив на идеи в Интернет и на тяхното осъществяване.

След премерения академичен тон на Лорънс Лесиг, след искрения и жив патос на Ричард Столман този ентусиазъм на осъществяващия идеи Джоичи Ито ми допадна. Дойде на място – зае още едно от празните места в пъзела на разбирането ми на обществото. Не просто “за” обществото – всеки има такова и то винаги е пълно. Общото разбиране е това, което е истинското предизвикателство и Джои Ито показа първи уроци по разбиране на мрежата. Много от присъстващите сигурно разбират доста, но това не е важно – винаги важно е основното разбиране. Като топлата вода, която всеки път трябва да се “открива”, за да… я има.

Joi Ito – среща във Философски факултет

Освен ако падате от Марс или сте живели в пещера, сигурно вече знаете за посещението на Джоичи Ито в София и за срещата с него в аудитория 65 на Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Лекцията е днес, в сряда, от 17:30 и е организирана от домакините на Joichi, “Интернет общество“. В много от блоговете вече се писа за това посещение, но аз не можах да пропусна поне да припомня. Сред някои от статиите за посещението са тези на Йовко, Пейо, Каладан.

Самият Joi Ito няма нужда от обширно представяне – стига да прочетете нещо за него в мрежата, ако все още не сте и да отидете до Ректората, за да опитаме да го разберем заедно.

А аудиторията си е подходяща за разбирането, в кръга на шегата, но все пак това е голямата аудитория на Философски факултет. Точно “65 ауд.” лично на мен ми е допълнителният стимул да ида на срещата, но и донякъде допълнителната ми лична трудност. Може би прекалено силно свързвам 65-та конкретно с философията – първо с кандидатстването, после с второто кандидатстване :), след това с безброй лекции и семинари по антропология, психология, източна философия най-различни курсове.

Интересно ще ми е сигурно да видя “външен” човек на катедрата пред амфитеатралната 65-та – външен, но все таки пак някак за мен философичен. Всичко, в което Joi Ito е участвал в мрежата, по-пряко и видимо или не чак толкова е свързано с блогсферата и/или с Creative Commons (както бях предложил да се преведе на български, “Свободно Съдържание”). Неговият “пръст” е в Technorati, MovableType, Mozilla Foundation, OSI, Creative Commons, ICANN…

Ако не сте чували поне две от тези имена, кой сте всъщност вие? И какво сте направили с читателите на този блог? :)

Срещи на кръстовища

Центърът на София е особено място. И още по-особени са улиците, които пресичат ларгото “Руски”. Най-особени са кръстовищата им. Не точно тези с “Руски”, защото явно са прекалено “централни” — по-скоро кръстовищата наоколо, например това на “Дондуков” и “Раковски”.

Днес се срещнахме насред кръстовището с Христина. Винаги така се срещам с хора там — забързан за работа сутринта, с мисли някъде надалеч, наваксващ в оставащите малко свободни минути преди да се напъхам зад бюрото до сървърното. И както съм се отнесъл и си чакам на светофара, изведнъж виждам познато лице отсреща. Не съм много сигурен, но в оставащите секунди до зеленото вече съм почти сигурен. Естествено, винаги пресичам в другата посока :)

С Хриси се спряхме точно на средата на пътя, там, където трамвайните линии насичат паважа на “Дондуков”. За съвсем кратко, докато безумните шофьори не са дали газ към нас, и след това побързахме и двамата да се изнесем към края на платното.

Хриси е част от компанията ми от студентските години — едни от най-истинските ми приятели, които съм имал. Все хора, които винаги много се радвам да видя и винаги са ми близки, колкото и далеч да са и колкото и дълго да не сме се виждали. С някои от тези хора поддържам връзката и се срещаме, но с други пътищата ни се пораздалечиха доста. Беше страхотно да срещна точно Хриси, която не съм виждал от няколко години, когато Павката ни се беше обадил и на двамата за среща и се бяхме събрали в едно кафе в центъра след работа да си побъбрим като едно време.

Като се разделяхме сега, вместо “чао” или “до скоро” си разменихме “да направим някаква среща” и “да, супер”.

Центърът на София с неговите кръстовища е странно място. Преди няколко дни пак така, на средата на пътя и на същото кръстовище, срещнах Надя и Биляна, пак на същото кръстовище пък скоро настигнахме с едно такси Иван и Петя.

Напоследък се натоварвам много на новата работа, отказах няколко проекта за сайтове затова, напуснах и един екип за сайт. Нямам никакво време да снимам и опитвам да “крада” две-три минутки преди работа, но все не виждам нищо интересно, може би защото съм уморен. Особено на мястото, където съм в момента, кариера няма начин да се прави, а и другите служебни стимули са слаби. Не крия, че мисля за варианти за по-добра работа, но пък точно преди зимата не е най-доброто време да рискувам да остана без доход. И все пак… Като че ли е време да “върна газта” малко и да си уговарям по-често срещи с приятелите от университета.

Да гласувам? Не, благодаря!

Тези, които са следили страниците ми по-дълго сигурно си спомнят отношението ми към представителната демокрация, изразявано неведнъж в предишните статии. Някои от тези текстове може да са вече отново тук, а може и все още да са в огромната опашка, изчакваща публикуване след преместването на сайта ми. Но във всеки случай за мен има ясни неща – едното от тях е, че утре има избори. Българските граждани са призовани да изберат президент – това, че и позицията на президента, и самото общо гласуване са безмислени и неестествени неща, удържани нарочно, насила и въпреки всичко в статуквото е също ясно за мен, но явно не и за всички, дето участват в кампании, щабове, концерти, организации, партии, медии… И цялата тая пушилка, дето се развърта като “дойде такова време”.

Другото ясно ми нещо е, че ако изобщо отида да гласувам, то ще е за да дам някакъв протестен глас. На тези избори няма балансираща кандидатура, която да спре дори Сидеров от второто място, да не говорим пък Първанов от първото – така че изборът за някакво блокиращо гласуване пред мен не стои.

Не си въобразявам нито че от мой глас за някой от мъниците в края на класирането ще спадне процентът на Първанов, нито че ако гласувам за очертаващия се “трети”, Беронов на десницата, ще му мигне окото на сбъркания Сидеров. Какъв е изборът ми тогава? Какво избирам аз?

Моля, не казвайте, че гласуването е действие най-важно, с което заявявам позицията си на гражданин и заставам зад личната си отговорност пред обществото и дрън-дрън и алабала… Няма смисъл – особено пък настроения от типа “който не гласува сега няма право да се оплаква после” ми действат по-силно и от някое от поредните популистки изказвания от “Атака”.

Значи въпросът опира до това дали изобщо ще отида в неделя. Забележете – ден, в който почивам от работа и цяла седмица съм чакал, за да си седя дома на жежко. Защо правят изборите винаги в почивните дни? Не, наистина, сериозно – защо? Толкова ли е важно населението да се бъхти през седмицата и дори и за такова “велико” събитие като изборите ли не може да се направи изключение?

Може да се затвори за няколко дни цяла централна София около НДК заради някаква среща на НАТО (или нещо друго такова подобно), може кметът Борисов да започне с ремонтите точно, ама точно в късното лято, когато всички са се върнали от почивка и в града е пълно с коли. Може и вече две години да се размотават с проблема с боклука и в градинките още да се валят найлонови пликчета от по-миналото лято, когато щяхме и да се изпоразболеем от препълнените кофи. При условие, че още тогава казаха, че до година-две ще има завод за преработка. А минаха вече две и още не са решили дори да го правят…

Ако са такива неща – може да се блокира градът. Може, щом се затрудняват хората. Но виж, щом като им се дават такива удобства – да гласуват в празничния неделен ден в кварталните училища, това е нещо друго.

Знаете ли, че за тези избори са направени нови урни, стъклени? Всяка от тях струва 78 лева. За изборите трябват 13 500 броя, а транспортирането им до всяко кътче на милата татковина е към един милион (877 500 лева без ДДС). Общо изборите ще струват 22 милиона лева – 14 милиона за първия кръг и още 8 милиона за втория.

Социолозите са се разкудкудякали, че на тези избори протестният вот щял да бъде много голям – 9-10 процента може да отидат и да пуснат нарочно невалидна бюлетина. Естествено, всички тези прогнозисти са разтревожени за бъдещето на системата (странно защо на политиците не им пука много, като точно те трябва да се тревожат).

Аз не се тревожа за системата, по-скоро ми е неприятно, че се разпада толкова бавно. Понякога ми се живее в Швеция например, или в Дания – ние сме с темперамент, който ми е много близък, но пък там хората мислят много по-трезво за “проблемите на управлението”. Или по-точно за проблемите “от” управлението.

Казват, че хората щели да гласуват протестно, защото липсвал “одобряван лидер”. На мен не ми липсва, защото не ми и трябва. Аз няма да гласувам, защото съм против системата на представителна демокрация с общи гласувания. Всяко нещо, което е по-далеч от управлението на местната община и искат да гласуваш за него, е нещо лошо.

Може да съм малко по-краен, но поне не агитирам от чуждо име, а говоря лично. Имам гражданска позиция. И това е в нейна защита.

Ако има яйца…

Жената на програмиста го праща на пазар:

— Иди, моля те, и вземи две пръчки салам! А ако има яйца, вземи десет!

Излязъл той до магазина и се връща след малко с десет салама. Тя го пита леко раздразнено:

— Ама защо си взел десет?

— Защото имаше яйца…

Мобилни дилеми

Да си купиш преносим компютър с инсталиран GNU/Linux на него, да си го купиш при това на по-ниска цена, защото както знаем, инсталацията на Уиндоус струва пари и след това да изтриеш настроения и работещ Mepis (в случая), за да накатериш върху машинката… познайте какво – ами Уиндоус.
Не го разбирам това. Наистина, не го разбирам! Периодично се чуват оплаквания от най-различни хора, че не можели да работят с GNU/Linux, че не бил настроен, че не им откривал инсталаторът еди-какъв си хардуер, че те били тъпи и мързеливи и затова им трябвал само Уиндоус. Ами ето – хората продават лаптопи с настроен Mepis Linux, какво му е на него пък?
Аха – със свободен софтуер компютърът излиза по-евтин, а пък след това няма проблем да му се качи нелегален Уиндоус? И понеже някои хора наистина много искат да се “научат на линукс”, затова си изтриват работеща свободна система и инсталират крадена собственическа? Много са ученолюбиви и много бързо възприемат работата с компютри, затова предпочитат да им отпочиват мозъците в познатата среда на УинXP?

Наистина, когато някой ми казва, че иска да се “научи на линукс”, но си стои на уиндоуса, защото “ах, как не му работело еди-кое си” вече хич не му вярвам. Не че и преди съм вярвал, де.
Аз ползвам само GNU/Linux от… вече не мога да ги сметна, може би около 7 години. Тогава дистрибуциите на свободен софтуер нямаха графични инсталатори, нямаха и автоматично откриване на почти всичкия ти хардуер. Телевизионен тунер например съм настройвал няколко дни след работа тайно от Краси, за да я изненадам. И колкото и да е странно – справял съм се, и дори винаги ми е било интересно. И винаги съм си свършвал работата – независимо дали става дума за графика, чертежи на cad, офисни документи, музика или програмиране. Не използвам несвободен софтуер от години. Изключая инцидентни пускания на flash-плеър, но само защото приятели са искали да видя нещо на флаш в уеб. И когато съм имал видео от nvidia понякога съм ползвал техния затворен драйвер.

Оправданието “той не е достатъчно напреднал този софтуер” всъщност има друго произнасяне и то звучи горе-долу така “мързи ме и съм тъп”. Който наистина иска да навлезе в света на GNU/Linux и на свободния софтуер няма никакви обективни пречки.

Първа улична фотосесия на SimpleStudio

Преди две седмици излязохме четирима из улиците на града за приятно прекарване на следобеда с фотоапарати в ръка и за “откриване на сезона” за офлайн-срещи на общностите на UrbanStyle и SimpleStudio.
През цялото време тази статия и цял куп непроявени raw-файлове стоят в очакване в компютъра ми. Все нямам време покрай новата работа да се занимая с тях. Преместването на сайта ми тук също обърка плановете малко – например все още не съм подготвил място за фотодневника си… Все някакви малки неща не ми харесват в новото ми блоглекло – най-вече дизайнът май ще “пострада” за сметка на предишния ми, който май ми допада повече…
Докато “стягам къщата”, ето какво съм писал малко след фотосесията:

—-

Вчера “открихме сезона” за снимането заедно на фотографии със свободен лиценз. Тръгнахме из улиците аз, yovko, kalvera и emicha. Идеята на Йовко за общо студио, чиито продукти да са достъпни и свободни за използване изкристализира в обявения от него наскоро проект SimpleStudio. Приятно ми е, че успявам и аз да се впиша в този екип – технически най-вече заради приемането и популяризирането на свободните лицензи в изкуството, но и заради самото снимане. А лично – заради снимането с хора, които споделат близки ми разбирания. За фотографията, за културата, за свободата и бизнеса, за нещата от живота.
Сега с нетърпение разглеждам кадрите, които като се прибрах вчера конвертирах докъм среднощ. Малко ме разочарова разликата в мониторите – вкъщи изтормозеното CRT явно е по-тъмно и повечето снимки при конвертирането съм ги преекспонирал леко. Нищо, тъкмо ще имам време да “отсея” кадрите още веднъж, ще “отлежат” още малко. Въпреки че доста от тях носят точно духа на уличното снимане – “тук и сега”-то на забързания град.