Monthly Archives: June 2007

Затваряне на потребители

“No lock-in” – срещали ли сте го като израз в уеб? В някое поне малко по-цветно близко бъдеще за Интернет това понятие ще е разпространено и привлекателно, ще е… понятно ;)

Глаголът “lock-in” означава заключване на някого отвън. В смисъла на затваряне във военен арест, арустуване в стая. В Интернет означава да “доиш” съдържание от потребителите си, да си единственият сайт за тях и те да нямат думата и избора.

За разлика от:


No lock-in
You own your own data and are responsible for it
You can terminate you account at anytime and get all your data exported

 

Личи си разликата с така масовото днес “WE can terminate your account” и “WE reserve exclusive copyright, but we are NOT responsible for users’ content”. Нали?

Web 2.0, за което говорят толкова много и най-различни хора има някои същностни особености. И произтичащи от тях задължения. Задължения както на потребителите, така и на осигуряващите услугата сайтове.

Особените и нови неща са много, но нека погледнем едно от тях – съдържанието е на потребителите. Често се повтаря, но дали от сайтовете наистина го разбират правилно?

Има разлика. Едно е съдържанието да е на потребителите в смисъла на “тука едни хора въвеждат съдържание и ние го ползваме, защото е супер да седиш и да гледаш как от реклами печелиш, докато някой се кефи, че има трибуна”. Съвсем друго е съдържанието да е на потребителите, защото наистина е тяхно – и съответно във всеки момент могат да го преместят другаде. Най-важното – могат да го преместят по свое желание в друг сайт, и то заедно с добавената стойност от сайта, който напускат.

Ако наистина притежавам снимките си във Фликър, да кажем, трябва да мога да ги копирам или дори преместя в друг подобен сайт, като запазя цялата моя нова информация за тях – етикети, албуми, описания и т.н. Не давам пример с български сайт, защото тук всички примери са в обратен смисъл и звучат смешно.

Потребителят трябва да може не само да представя, но и да доразвива съдържанието си в мрежата. И сайтовете, които печелят от него трябва да имат винаги предвид, че само осигуряват средата. Подходящата, удобната, приятелска и ненатрапваща се среда. Поне тези сайтове, които ще запазят потребителите си. :)

Вече не се записвам в сайтове, които си взимат изключителни права върху съдържанието ми или имат действащ lock-in по някакъв начин. Дори лека-полека “разчиствам” предишни такива акаунти. Дали да не направя някакъв каталог с web 2.0 сайтове? Не просто такива с ajax или копиращи google. Отсега се чудя кой ли ще е първият български в списъка… и дали изобщо ще се намери?

Ако можеха да говорят

Не животните – говоря за таксиджиите, продавачите в супермаркети и из пазарищата, разносвачите на вестници, амбулантните търговци… Естествено, че са способни речево – мисълта ми е “ако им даваха да говорят”…

Преди ден-два по някоя от измислените ни телевизии направили “анкета сред гражданите” на тема отношението на хората към посещението на Джордж У. Буш и съответно към полицейската блокада на централна София. Един след друг – усмихнати хора на различна възраст, приветстващи камерата с “о, ами това е важна визита, аз се радвам” или “може малко да ни ограничи, но не се оплаквам, защото е за добро”. То кой ще каже нещо друго като му завреш обектива на национална медия в лицето. А и да каже – нали ще го изрежеш след това. За какво ти е някакъв мрънкащ в такъв ведър репортаж за народната любов към братята американци…

Вчера за малко имах ходене до центъра. Извън “зоната” – по-скоро отвъд нея. Отидох с маршрутка и се надявах да се върна с такава. На отиване – едно празно, пусто, с чисти от брички тротоари и спрелите край пътя коли – все таксита. През десет метра знамена, през двайсет – полицай. От “охранителна”, не от КАТ. На няколко кръстовища от скука се бяха събрали на тумбички и шумно си обсъждаха някакви техни си приятни неща. Скитосваха техни колеги из улиците наоколо, далеч отвъд границата на “зоната”. И в парковете лежерно се разхождаха държавни охранители.

Не че съм чак против – но къде са тия хора през останалите 360 дни на годината? Или може би точно сега никъде няма престъпления и затова са свободни да наглеждат софиянци?

Стана време да се връщам вкъщи и се прибирах три часа. Маршрутки нямаше – никой даже не беше и предупредил. Явно след като е паднала бариерата на секретната зона, шефовете на маршрутните фирми са решили че за деня са насъбрали достатъчно парички и могат спокойно да теглят една майна на всички очакващи транспорт граждани. Похвално, нали? Казвал ли съм, че за да се оправи публичният транспорт в София освен СКГТ трябва да фалират и тия сателитни полу-общински фирмички? Трябва да фалират всички и за всяка отделна трамвайна, тролейна, автобусна или маршрутна линия трябва да се конкурират по поне три нови фирми. И да се натискат коя да осигури по-добра услуга за хората.

Накрая, след дълго ходене пеша в моята посока, си разделих таксито с едно момче в същата ситуация. Едвам видяхме свободно такси – заради блокирането на транспорта от маршрутките бизнесът на таксиджиите процъфтяваше. Привечер в центъра на града – пълно си беше с нетърпеливи да се приберат най-накрая хора.

В таксито се разговорихме с шофьора. Аз не си падам така, а и таксиджиите повечето не са стока, но този беше искрено и дълбоко възмутен и разговорът тръгна от само себе си на нивото на общото ни отвращение от статуквото. Моят спътник и той си каза, че едвам изтърпява както блокадата на центъра, така и всички тия американски глупости с великия им президент и това как трябва да го посрещнем с отворени обятия. Щото, видите ли, било много важно за политиката ни. Трънки – за нечий джоб е важно. Семейство Буш, за тези, които не знаят, е една от петролните династии в щатите. Баща и сега син са подпомогнали толкова много бизнеса с горива и са направили толкова много сделки под масата, че е направо смешно да очакваме да приемат Протокола от Киото. Тези дни Буш-младши за пореден път каза да не го занимават с никакви такива. Естествено, че на този фон щатите са най-големият промишлен замърсител на околната среда. В пъти по-голям от втория сигурно. Най-вече с дим от изгаряне на въглища, но то всичко това пак е свързано с бизнеса на Буш.

И тоя “президент” отишъл при Папата и му казвал “господине”. Представете си… Не става дума за изповядване на определена религия тук – човекът си има титла. Огромен брой хора по целия свят го наричат с нея и за тях това е нещо важно. Това е въпрос на уважение. Или, както е в случая на Буш – проява на простотия и неуважение.

Та като правите анкети, говорете вечер с някой безсилен от нерви шофьор на такси. Говорете с пешеходец, промъкващ се между автомобили по тротоара или с велосипедист, целия опръскан с кал и почернял от изгорели газове. Говорете с някой търговец на ножове и ароматизатори след като цял ден е обикалял офиси и е катерил стълби, за да му затръшват вратите под носа и да спечели за цял ден жълти стотинки.

Има с кого журналистите да говорят. Има как да представят живото мнение на хората. Но трябва да го искат.

Блогове срещу планети

Планетите вършат освен всичко и лоша услуга на блоговете. Нищо лошо технически, нищо лошо и по отношение на свободата и споделянето. По-скоро лошото е в развалянето на нагласата. Хората все гледат дали са кеширани вече и на кое “място” са в списъка в момента, сравняват си броячи и рейтинги и на кого с колко са му се вдигнали посещенията след включването в някоя планета. Тук-там избухват и малки войни на тема “ти защо обновяваш статиите и те излизат пак отгоре”. От това последното “Свободна планета” е защитена софтуерно и статиите не “плават”.

Но винаги остава съмнението, че някои хора блогват не заради себе си и заради блогването, а заради популярността в дадена планета.

Продължавам да твърдя, че от агрегатори има смисъл и ще защитавам “Свободна планета” от глупави нападки [link]. Донякъде проблем обаче на общите агрегатори остава това, че събират разнородни блогове. Може би писането по много и често и като че ли на всяка цена стана модно с част от блоговете в “Блогосфера” на Каладан. “Свободна планета” също се разраства постоянно, появиха се и нови агрегатори и някак неусетно хората започнаха да говорят за планетите като за самата блогосфера.

А блогосферата всъщност е нещо много повече. И неин индекс по рейтинг не е този или онзи агрегатор, защото тя просто няма индекс. Блогосферата са самите блогове. Свързани със списъците в самите тях. А то вече някак не е “модно” да се поддържа blogroll — и защо ли, нали в планетите ги има статиите от блоговете. Не е така — blogroll-списъците са това, което прави от блоговете мрежа. Нито един агрегатор не може да го постигне.

Отказът от някои права (СС-лицензите) дава възможност агрегаторите да те “завъртят”. Но не е приятно да се вижда как някой си слага СС-лиценз само и само да го захапят планетите. Отказът от някои или всички права е важен избор и е тъпо да се прави с цел известност. Ако пишеш хубави, интересни или ценни неща, така и така ще те четат. Ако им трябва препубликуване, промяна и друго използване на текста — ще те потърсят за разрешение.

Както е глупаво и запазването на пълни права напук. Както каза Джоичи Ито на лекцията в СУ в София, не се тревожете да не би да ви откраднат творбата и да спечелят страшно много пари от нея — няма. Ако пък е наистина свръх-ценна, дори и да имате запазени права, пак ще се намери някой да ви я открадне.

Важна е нагласата. Аз смятам, че свободата на споделяне и гарантирането на достъпност са нещата, които съставят културата ни. Важен е и кефът. Това са ценните неща. А не кой колко четен е в някоя планета. Вярно, и то е част от културата, но не е определящо.

Бележка към мен: да си пиша заради себе си и заради моя си блог. Само с такава нагласа нещата идват на мястото си. Бложенето не е надпревара.

Как съхранява снимките ви “Фото форум”?

Родният сайт “Фото форум” е с дълга история на неадекватност към авторските права. Пример за това е фактът, че публикува снимки от потребителите без да им оставя пълен контрол върху тях. А на сайта пише “Снимките в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на авторите е незаконно.” Не можеш хем да публикуваш снимки, хем те да са с всички права запазени, хем да си запазваш за себе си правото да използваш тези снимки както решиш за свои (на сайта) цели – “Организаторите на сайта могат да използват снимките за целите на сайта, за организиране на изложби, както и за рекламни материали на Фото Форум (в това число публикации в пресата свързани с дейността на сайта).”

За безумието в затворения кръг на публикуването на снимки в мрежата с всички права запазени сме говорили с Йовко Ламбрев – ако публикуваш с пълни права запазени, можеш или 1) да си самият автор или 2) да ти е предал всичките си права на теб. Тоест да казваш “аз публикувам снимките, те са обаче с всички права запазени от автора” е малко абсурдно. А на фона на това да си запазваш в правилата на сайта изключителното право да използваш коя да е от снимките за свои цели е… меко казано признак за неразбиране.

Всичко това са стари “лаври”, но нещо наскоро ме стресна и реших да пиша на webmaster@. Във форума някой от админите беше споменал, че еди-коя си снимка “е била открита сред изтритите”. Сетих се, че и друг път съм срещал този довод във форума им и се запитах: След като има проблем с гореописаното запазване на правата, след като има проблем и с заявеното изключително ползване на потребителски снимки… нима на всичкото отгоре те не трият снимки?

Публикувам тук кореспонденцията ми с webmaster@. Не съм искал разрешение, защото това не е личен разговор, а кореспонденция до служебен адрес на публичен сайт.

—-
От: yasen[…]
До: webmaster[…]
Дата: Sun, 3 Jun 2007 11:56:42 +0300
Относно: terms of service

Къде мога да прочета условията за ползване на услугата на photo-forum.net, заедно със задълженията на двете страни? Имате ли описани права и задължения на потребителя и на сайта? Не правила за участие в конкурси или за нива на потребители.
 Конкретно имате ли описано някъде правото ви да запазвате във ваш архив на потребителски снимки след тяхното изтриване от потребителя? Във форума на сайта неведнъж казвате, че дадена снимка е била открита “сред изтритите снимки на автора”.
 Ако нямате, това противоречи на съобщението “Снимките в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на авторите е незаконно.”
 Накратко, на кого принадлежат авторските права след публикуването на снимката? А след изтриването й от потребителя?

Ще очаквам отговорите ви.
Благодаря предварително,
Ясен

—-

От: webmaster[…]
До: yasen[…]
Дата: Sun, 03 Jun 2007 23:39:47 +0300
Относно: Re: terms of service

 Фото Форум не е услуга, а сайт. Функционирането му не се различава от това на останалите сайтове в мрежата. Снимките принадлежат на автора, естествено, негови са и авторските права. Фото Форум не използва за нищо снимките на автора, освен в случаите описани в правилата: http://photo-forum.net/index.php?TEMPLATE=pravila
 Регистрирайки се на сайта, авторът потвърждава че е съгласен с тези правила. Между 3 и 4 всяка сутрин се прави бекъп и архив на харддисковете на сървъра. Тези архиви се съхраняват извън сървъра на Фото Форум. При изтриване на снимка от автора, той я изтрива от сървъра. Не е възможно да изтрие снимката си и от архива, така както не е възможно да я изтриете от кешираните страници на Гугъл, примерно.
 Това не означава че Гугъл или Фото Форум използват снимките ви за нещо. По този начин функционират всички останали сървъри, това че изтривате писмата си от пощата или уеб-страниците си от предоставеното ви пространство не означава че ги няма в бекъпа на сървъра.

—-

От: Yasen Pramatarov yasen[…]
До: webmaster[…]
Дата: Tue, 5 Jun 2007 15:50:01 +0300
Относно: Re: terms of service

On Sun, 03 Jun 2007 23:39:47 +0300 webmaster[…] wrote:

Фото Форум не е услуга, а сайт. Функционирането му не се различава от това на останалите сайтове в мрежата.

 Имам предвид сайтът като услуга. Сайтът ви предоставя услуга на потребителите си, за правата и задълженията на двете страни по тази услуга питам.
 “Това не е услуга, а сайт” не говори нищо – дали го казвате или не, сайтът ви така или иначе предоставя услуга на потребителите си. Хостинг на снимки, класации на снимки, коментари и форуми – да не ги изброявам аз.

Снимките принадлежат на автора, естествено, негови са и авторските права. Фото Форум не използва за нищо снимките на автора, освен в случаите описани в правилата:
http://photo-forum.net/index.php?TEMPLATE=pravila

 Радвам се, но това има ли го описано някъде черно на бяло?

Регистрирайки се на сайта, авторът потвърждава че е съгласен с тези правила. Между 3 и 4 всяка сутрин се прави бекъп и архив на харддисковете на сървъра. Тези архиви се съхраняват извън сървъра на Фото Форум. При изтриване на снимка от автора, той я изтрива от сървъра. Не е възможно да изтрие снимката си и от архива, така както не е възможно да я изтриете от кешираните страници на Гугъл, примерно.

 Има разлика между вашия архив и кеша на Гугъл, да не смесваме нещата. Кешът на Гугъл е част от публичната им услуга. Вашият архив не е публичен, вие пазите някъде копия на потребителското съдържание, без да има описано в текст какви отговорности и задължения към това съдържание поемате.
 Всеки може да си прави архив, нищо против това. Но тъй като работите с потребителско съдържание, част от което представлява и лични данни или авторски творби, въпросът е какви ангажименти поемате за съхраняването му.
 Нещо повече – след като потребител е изтрил съдържанието си от сайта ви, вие нямате право вече да го архивирате точно това съдържание. Справка – въпросните Гугъл, които изрично в условията на услугата на сайта си GMail отбелязват, че си запазват правото да запазват копия на потребителското съдържание.
 При вас такова изрично казване има ли, в правно издържан и видим на сайта ви текст?
 Всеки потребител има право да ви поиска условията на услугата ви.

Това не означава че Гугъл или Фото Форум използват снимките ви за нещо. По този начин функционират всички останали сървъри, това че изтривате писмата си от пощата или уеб-страниците си от предоставеното ви пространство не означава че ги няма в бекъпа на сървъра.

 Да приемем, че разбирам прекрасно как функционират сървърите. Не ви питам за това, нито дали си правите архиви на сайта. Въпросът е дали в архивите си включвате копия на вече изтрита потребителска информация.

—-

От: webmaster[…]
До: Yasen Pramatarov yasen[…]
Дата: Thu, 07 Jun 2007 10:05:01 +0300
Относно: Re: terms of service

 В правилата на сайта ясно са описани правата и задълженията на двете страни. Мисля че въпросът е изчерпан.

—-

Разбира се, какво друго да ми кажат. Няма да се занимават да обясняват защо нямат описано никъде какво правят с изтритите данни и снимки, я. И защо запазват за себе си права върху снимки, които иначе са с всички права запазени за потребителя.

Да поясня пак – нямам нищо против някой някъде да си прави архив за себе си от публично достъпни данни. Проблем има, когато някой дава място за публикуване на данни и снимки и твърди, че хем снимките са с авторски права на качилия ги потребител, хем може да се използват за нуждите на сайта. Има и проблем с неизтриването на лични данни и снимки с авторски права – пак казвам, впечатляващо е сайт от ранга на “Фото форум” да се сравнява с Google, но разликите са очевидни.

Нещо повече – не е вярно, че тези въпросни изтрити снимки не се използват никъде. Използват се, най-малкото като аргумент за отказ на участие в конкурс – “вашите снимки бяха открити сред изтритите, значи са били публикувани вече и затова нямат право да участват“. Брех…

На концерт с тати

Мейдън цепят мрака буквално, дошли на концерт в града ми, в квартала ми. Не само че предишния път дълго се бях настройвал за концерта им, дето не се състоя, ами и никога не съм гледал Iron Maiden наживо. Е, какво пък – не е толкова лошо. Пропуснах и концерта на Blind Guardian. Ще си слушам записи.

По-важното е, че казах на сина си, когато днес се прибрахме вкъщи и Мейдън кънтеше в мрака навън, че някой ден ще идем заедно на концерт. Или на повече от един. Може на Гардиън, може на Мейдън или на каквото тогава ще слушаме и двамата. Може да не е много прието тогава да се ходи на рок-концерт с татко, но всичко е до нагласа към нещата. Както решим – важното е да сме щастливи и да не съжаляваме за такива странични неща. Като изпуснат концерт, пък бил той и на известна любима група, бил той и през десетина преки.

Каква ли ще е хубавата музика след петнадесетина години…? Да, хубава – ясно, но как ли ще звучи? Сигурно ще е готина ;)

Две минути размисъл на година

Втори юни, денят на Ботев. И не само на него, на всички жертвали най-ценните си неща за свободата и мира на другите. Сирените вият две-три минути на година само, а хората не обръщат внимание. Да, не е приятно – но те не се пускат, за да е приятно, идеята е друга. Да, сигурно на много хора им пречи – и колите по тротоарите пречат, и продажните политици пречат. Но има разлика, нали? Или поне би трябвало да я виждаме?

Децата не обръщат внимание – ученици с чанти бързат за някъде и ръкомахат, унесени в някакво модерно споделяне. И как да обърнат внимание, като възрастните не ги интересува? Профучават коли, даже един човек слиза от блока, пали колата и тръгва. Чува се звук от метални инструменти – някой долу си поправя бричката. Някакви сирени – на кого са нужни… Не, не са нужни, не са и приятни – тези сирени се пускат не защото са нужни на отделен човек или пък са приятни – пускат се въпреки това. Защото са нужни на всички.

Толкова ли е трудно да се спре и помълчи минута-две? Толкова ли е трудно да се стане прав, независимо дали си в парка или в офиса? Всеки знае, че по пладне на този ден са отделени две-три минути за това – не може да каже, че “са го изненадали” в някакво неудобно положение. Но и да са, добре – а другите?

А когато пускат химна – всички показно стават прави, опитват се фалшиво да пеят, даже и по някакъв нов маниер си държат ръка на сърцето. Когато дават химна по телевизията на мач на футболния отбор, даже тогава се пази тишина. На всякакви общи събирания, военни паради за Гергьовден и други подобни когато командващият каже “моля гражданите на колене да почетат паметта на загиналите” всеки кляка, сваля шапка, каквото там трябва.

Когато ни гледат можем, иначе не. Няма смисъл, нали – то нали не ни гледат, защо да го правим. И после ще ме “активизират” за избори – активизирайте народната памет, оставете глупавите си избори! Тия земи са пропити с тъга, раздели и обиди. Различни хора са живели през вековете тук и всички те са имали трудна съдба. Политики са се обръщали, войни са се подпалвали, хората са настройвани едни срещу други, разделяни са от семействата си и са се били далеч от дома. Някои от тях – за да умрат на бойното поле или войната да ги умори извън битките. И днес даже хората все още страдат от последната война, в която съюзниците ни наказаха показно – с бомбардиране и после с окупация. Страдат и от следвоенните тормози на милиция и военни. Не говоря за политика, нито за история – това са измислени неща. Казвам за чисто човешкото признание, състрадание и почит.

И толкова ли беше трудно да постоите прави и да помълчите две минути? И ако не мислите за тези неща, то поне да си давате такъв вид? За да може не вие, но поне някое от децата да реши да спре и то и да се замисли.

Zooomr – геройство или глупост?

Наскоро бях проверил как се е развил Zooomr, един сайт за споделяне на фотографии, който все не съм ползвал активно. В началото се впечатлих, но днес вече зная защо не съм качвал фотографии там – вече две седмици “компанията от двама” и “с един само разработчик” се опитва да пусне новата версия на сайта. Или поне така твърдят. Постоянно на страницата им има разни неща от сорта на “Кристофър работи усилено”, “Говорете с Томас Хоук наживо по време на фоторазходката му” или “Гледайте наживо как Кристофър спи”. Две седмици няма сайт, а те се снимат с уеб-камери на фоторазходки и как спят. Откачена работа.

Толкова хора са отделили толкова време и с желание са качвали и подреждали снимките си там, а те две седмици не могат да се справят с един сайт. Да, сигурно е много сложно, сигурно наистина хардуерът не е издържал, сигурно базите от данни са много натоварени… А тестове?

Тъпо е две седмици да гледаме уеб-камери, като истинската причина да зареждаме сайта е фотографията, а не некачествени широкоъгълни уеб-камери с ниска резолюция.

Когато се прави такъв проект, написването на кода е най-малката част от работата. По-голямата е измислянето на всичко – от най-малката идея до пускането. А най-продължителното са изпитванията, тестовете. Отделяш пробна машина, на която започваш с малко натоварване и малък обем на данните да проверяваш дали всичко се държи както трябва във всички възможни комбинации от действия и натоварвания. После увеличаваш натоварването, доколкото позволява пробната установка, увеличаваш и действията… Изпитваш продукт. Хората пишат стотици страници в стандартите с най-различни процедури на изпитванията. И тези стандарти се четат, изпитванията се правят – дори и най-малкото нещо, като вафла в станиолче например, е минало изпитвания по стандарти – държавни и международни.

На фона на безхаберието на двамата кибер-герои от Зуумър отношението на екипа на 23hq не престава да ме изненадва приятно. Вчера писах на човек от екипа им с молба да провери какъв е проблема с паролата ми за тестовия им сървър. За да поработя върху превода, когато намеря време. Отговори ми с решение след минути.

Вярно, че в 23hq по-бавно се внедряват новите неща, особено след като Flickr в последно време лека-полека навакса и стана читав сайт. Вярно, че 23hq няма да стане хостинг за видео, онлайн-телевизия или пък агенция за фотопродажби и онлайн-изложби – все неща, които обещаваха от Zooomr. Но поне работи и си личи, че се прави с кеф – а това значи и внимателно.