Monthly Archives: October 2007

Gimp 2.4 и свободата

Излезе поредната стабилна версия на програмата за графична обработка GIMP. Не казвам “растерна”, както доскоро беше нормално да се казва за GIMP, защото от доста време вече може да се работи и с векторна графика съвсем спокойно, макар само за най-основни обработки. Някои пък използват програмата за анимации от години. С многото нововъведения през последните години и особено с разчистения път към 16-битов цвят на цветови канал в следващата версия GIMP е достатъчно универсален инструмент за графична работа.

Тук спираме за малко и оставяме настрана редовните мрънкания на свикнали с “фотошопа”, че им бил неудобен интерфейсът. Интерфейсът си е страхотен, през последните месеци имаше на различни места из мрежата обсъждания за подобрението му и сигурно в следващата версия ще е още по-удобен. За сведение — на мен ми е ужасно неудобен интерфейсът на Photoshop. Вярно, професионалистите, дето си изкарват пари с графика, трябва да имат всички команди и бързи клавиши на върха на пръстите си и за тях е мъчително да мигрират на GIMP. Но и никой не ги кара, има GimpShop, който така променя изгледа и клавишите на GIMP, че да приличат максимално на програмата на Adobe. Всъщност баш-diehard феновете на Фотопош и Уиндоус няма какво да се интересуват от GIMP и GNU/Linux — да си ползват “шопа” и “бозата”.

Това горното е малко като застраховка. Защото много често като стане дума за The GIMP, някои хора скокват “ама на мен това не ми е удобно”. На когото не му е удобно, да си ползва своето. Същото е като със свободата и с линукс-дистрибуциите — когато стане дума за свободни програми, все някой казва “ама то операта е хубав браузър, то айсикю-то ми е удобно, скайпът и той, а пък флаш-ът е толкова разпространен, че си е must-have”. И други подобни мрънкания.

Да, на фона на това и моето казване, че ползвам само свободен софтуер, защото е по-качествен и принципно по-правилен за ползване и то звучи като “мрънкане”. Но не е. Само звучи така, защото става като оправдание след поредното обвинение в “линукс-фанатизъм”. Е, вече свърши тая — не чувам такива обвинения или призиви за смесване на свободен с несвободен софтуер, “защото били популярни”. GIMP, Blender и Inkscape са правилните програми. Фотошоп не е, също и флаш.

Защо е това категорично въведение?

GIMP (GNU Image Manipulation Program) е проект, свързан пряко с GNU. Нещо повече, GIMP официално е част от GNU. Проектът GNU от своя страна, за тези, които падат от небето, има за основна цел развитието на свободни софтуерни алтернативи. И изобщо на свободни алтернативи, защото “софтуер” в днешно време е нещо все по-трудно за определяне.

Версия 2.4 има представяне в уеб-сайта на програмата. Това представяне включва flash-филмчета, интегрирани от видео-хостинга на Гугъл. Пак спираме за малко и оставяме настрана проблемът на Гугъл със свободата. Да кажем, че това е съвсем странично в случая — просто едни филмчета, а пък и просто един видео-хостинг. Остава флаш-ът.

Flash е технология на Adobe, която стана много бързо популярна преди време, защото с нея можеше човек да изпрати анимирана уеб-картичка на приятел. Преди това картичките бяха едни такива скучни и тъпи. С флаш са си същите, но вече не бяха скучни ;) Веднага може да се добави, че флаш-овете са направили много други неща за развитието на уеб-концепциите, но за мен основното, с което “дръпнаха” потребителите бяха именно уеб-картичките.

В последно време пък стана модерно да се ползва флаш за бързо гледане на видео в уеб-сайтове, ей-така, “на крак”. Бърза видео-закуска. С често лошо и почти винаги незадоволително качество, но “на момента”. Хостингите за такива филмчета са сигурно от най-разлистваните сайтове. Дори и у нас си имаме такъв.

Всичко добре, но защо трябва да се ползва несвободна технология за представянето на свободен софтуер? И то не кой да е, а един от най-успешните и най-популярните в света? Трудно ми е да преценя кое е по-известно сред потребителите — ядрото Linux, Firefox, OpenOffice или GIMP. Но със сигурност GIMP е най-популярният проект, свързан с GNU. Самият GNU даже няма чак такава слава, макар закоравелите му привърженици да се заблуждават в противното.

И накрая, отгоре на всичко какво — flash. По реакции в мрежата си личи, че филмчетата не могат да се видят с някой от свободните проекти-хакове на флаш, като Gnash или Swfdec. Някои казват, че са успели да ги пуснат така, но са единици.

Тоест за да се порадва човек на презентацията на дългоочакваната нова стабилна версия 2.4 на GIMP трябва да си оцапа машината с flashplayer. И къде отива радостта от всичко? Някои от поддържащите сайта на GIMP твърдят в коментари към съобщението за грешката, че едва ли не ако някой не може да види филмчетата, няма да загуби нищо, а само ще спечелят хората, които (най-вероятно с Уиндоус и Фотошоп и Флаш инсталирани) могат да ги виждат. За мен това е лицемерие. А и страницата с презентацията изобщо не изглежда красиво без флаш-приставка. Не мерси, не ми трябват филмчетата ви! GIMP 2.4 е страхотна програма, развитието от предишната версия е огромно и е удоволствие да се работи с нея. Исках да напиша ревю и на окончателната версия, но ще трябва първо да ми отмине неприятният флаш-вкус.

Разхвърляно 08

Грижа за личното в блога ми

Тези дни дойде време за някои дълго и толерантно отлагани промени. Видимото отвън е, че коментарите вече минават в режим на модерация до второ мое хрумване. Изчакването на одобрение е на общи начала, просто казано всички коментари ще се появяват едва след като аз лично преценя, че не са някаква простотия или безсмислица. Досега работата се вършеше от автоматични филтри, но тези дни съвсем се убедих, че освен спам (който може да бъде разпознат машинно) има и други нежелани коментари. Това е моят сайт, с личния ми уеб-бележник и нямам никакво желание да хоствам съдържание на навъдилите се напоследък “разписвачи”. Дето ровят из разните блог-планети и като видят нещо, с което не са съгласни, бързат да влязат и да оставят свръх-ценното си мнение или съвет.

Който има какво да каже по темата, за която се говори и с тона, който съм задал, ще може да го направи — досега за няколко години общо съм изтрил два или три коментара. Но ако някой смята да обръща блога ми на форум, не е познал.

Който не е съгласен с нещо и иска да “наклони везните”, като остави тъп коментар за личните си предпочитания, да си направи свой си блог и там да си ги бълва колкото си иска. Най-вероятно аз няма да му чета блога, разбира се. Както и никой не е длъжен да чете моя. Тъй де, като толкова не сте съгласни с мненията ми, кой ви кара да ги четете?

Проблеми на “Свободна планета”

Планетата има принципни проблеми със съдържанието и това съм го казвал. Бях обвиняван преди време от Явор и Калоян Доганови, че не трябвало да се нарича “свободна”, че едва ли не как можело хората да пишат за несвободни технологии и какво ли още не. Блогвал съм по темата — който прояви интерес, да ползва полето за търсене в сайта, то е достатъчно точно и адекватно. С две думи — тогава не бяха прави, защото “Свободна планета” беше единствената тукашна планета, която все пак събираше интересни блогове. Които блогове, макар доста от тях да нямаха за основна тема свободната култура или свободния софтуер, понякога пишеха и за тях.

Днес е по-различно, защото планетата се напълни с блогове, които нямат нищо общо с идеята й. Каква е тази идея, ще попитате — описал съм защо и как един блог може да е адекватен на агрегатора, текстът се намира в десния панел, под списъка с блогове. Но доста често хората не само че не симпатизират на идеите на свободната култура, ами и нарушават издателски права, като публикуват съдържание със запазени права.

Не казвам, че това е чак критично, нито пък че чак толкова ми пречи. Но въпросът е принципен и скоро, когато намеря време, ще опиша точна и кратка процедура за “влизане” и за “излизане” от планетата. Най-вероятно ще спретна някаква полу-автоматика, която при липса на ангажираност с целта на планетата просто лека-полека започва да пропуска конкретния блог.

“Свободна планета” бях замислил като динамичен индекс на блоговете, занимаващи се със свободен софтуер и свободно изкуство. Разбирани максимално общо, но все пак не прекалено общо ;) Това, че съм на свободна практика и всеки месец се опитвам да си платя сметките ми пречи да отделя достатъчно време за доизмисляне и донаписване на такъв проект. Но ще стане и то. Все пак не е нужно планетата да се превръща в начална страница за всички — Каладан с “Блогосфера” успява да направи достатъчно широка панорама на българското блогщество.

Шофьори и катаджии

Повечето шофьори и повечето катаджии са идиоти. Никой да не ме обвинява, че обиждам група хора според заниманието им — не обиждам професията, а казвам, че “повечето” от тях са явно силно накърнени откъм интелигентност, съобразителност и възпитание. При шофьорите това идва явно от масовото “вшофьорчване” на куцо и сакато напоследък — всеки кара кола, съответно процентът на кадърните и свестни каращи автомобили хора намалява. Въпрос на отношение. При катаджиите предполагам че идва от особености на приемните критерии и на обучението им. Както и на факта, че сред всички полицаи катаджиите са “митничарите”. Публична тайна е, че катаджиите вземат подкупи постоянно и масово, че охраняват (или може би нещо повече, кой знае) проститутки — това последното даже го бяха снимали със скрита камера по телевизията. Не съм си го измислил аз.

И какво? Да има някаква промяна в катаджийството? Най-много някой и друг “наказан”, иначе са същите. На всичкото отгоре и не разбират от коли. Да се качи, моля ти се, катаджията в закъсал на мост на магистралата автомобил и да пита “тва дизелче ли е”. И после — “а, ще запали, щом е дизел, къде ще ходи”. И ря-я-яс газта до ламарината, две минути пълна газ и въртене на стартер и наистина, двигателят припалва. Бълва отровночерни облаци отзад, а катаджията казва “ей-така ще карате, никакво пускане на газта — постоянно форсаж, докато качите на първа скорост прохода”. Да, ясно е — на бензиностанцията са сипали не дизел, ами нафта за отопление. Ама къде е акълът на катаджията няколко минути да форсира дизелов двигател, който не е с турбо-компресия и очевидно ще прегрее и изпуши? Изобщо, кой форсира така? Тъпанари… А и бензинджиите, дето си позволяват да продават боклук, и те са за бой…

Избори – абе въртим едни пари…

Пак избори. Вече не върви да се каже “пак дойде това време на годината”, щото тая година май е за втори път. В Интернет забелязвам, че доста хора се “литкат” по Заимов, бил готин, видите ли, той щял да оправи нещата. Защото имал блог, защото карал колело, защото… де да знам и аз защо. Една от големите столични градинки дълго време се казваше на името на дядо му, разстрелян за антибългарска дейност. Наскоро я преименуваха на “Оборище”. Който не знае какво е Оборище, да си прерови читанката по история от основното училище. И сега какво стана преди изборите? Изведнъж и без много шум всички скокнаха, плеснаха с ръце и върнаха “Заимов” за име на парка. Че как иначе, нали “нашето момче” сега ще го бутаме за кмет… Без изобщо да съм “ляв” политически, само като слушам нашенските “десни” ми се повдига.

Двамата “генерали” хич не ми се коментират даже. Сегашният кмет-полицай, дето даже не е полицай, ами е пожарникар, става толкова смешен, че няма накъде. Един такъв влажен поглед “ама вижте ги, аз толкова работя, а другите ми пречат” и едно Марлон Брандово а-ла мафиотско излъчване, че гледам да не вечерям, докато дават досадните “изборни” реклами по телевизора. Генералът на комунистите пък (то те само те да бяха комунисти, добре щеше да е, ама айде) бил цял живот шпионин за народната власт, после и шеф на шпионите. Нищо лошо, казват — те шпионите що да са лоши, хората работа са вършели. Едва ли не все едно дали си бил хлебарин, жандарм или шпионин — абе все работа.

За малките пионки пък ми е жал да говоря — ясно е, че доникъде няма да стигнат и Тити, и двете мадами. Обаче много ясно, че полза има — в общинския парламент ще влязат хора от номенклатурите на партиите, дето ги подкрепят. Това “демократическа партия”, това “ново време”, това “гергьовден” нали знаете кога ще видят бюлетина, ако се гласува директно за тях? Правят си всички разни коалиции, коалицийки — всякакви пермутации изборни, само и само да се лапнат повечко местенца в общинския съвет. После има лобиране, има парични интереси, инвестиционни проекти… абе каца с мед, кво се лъжем…

И на тоя фон — бате Бойко явно пак ще стане кмет, така е по проучванията. Има слухове, че масово от околните градове и села из радомирско примерно и навсякъде наоколо хората идват тука и си сменят личните карти. Да се знае, че живеят в София (айде де), за да могат по избори да гласуват. То като погледна наоколо, като ми казват по проучвания, че избирателната активност щяла да е около 50%, това значи поне половината от хората, които познавам, да гласуват. А бас ловя, че ще гласуват много по-малко. Откъде идва разликата — ами от гласовете на “изборните емигранти” от околните градове.

Защото България е в период на зле прикрит феодализъм. Всяка околия си има местен феодал, най-често идващ още от времето на мутрите-застрахователи. Само в София или е по-сложно и има няколко такива “шефа”, или аз не съм достатъчно запознат. Повечето хора в околните градове и села ги знаят кои са, но никой не ги казва по новините. За новинарите те са “бизнесмени”. И изборите са част от този голям политически бизнес. За съжаление точно местните избори, дето би трябвало да са висшата форма на проявление на местното самоуправление, са най-опорочени. При тях най-лесно се “работят” хората, точно защото са на местно ниво. На местно феодално ниво.

Не трябва да се гласува. “Изоборите не променят нищо” не е само куха фраза, а обективно наблюдение. Няма и “нормални страни”, има само по-спокойни страни и страни със сблъсък на интереси (като нашата). Интереси за транспорт, военна стратегия, природни ресурси, работна ръка, туризъм… Абе за пари.

Живот за действие, не ден за действие

Хората говорят за екология и ни се ще да вярваме, че има засилена обществена чувствителност към проблемите на екологичното равновесие. Нищо лошо, но и нищо ново — хората говореха и за светло бъдеще и за разоръжаване, за премахване на глада и насилието в третия свят също. Това, че хората говорят за нещо не дава никаква гаранция, че хората мислят по проблемите на това нещо. Че се ангажират, че постъпват отговорно всеки ден в малките неща, които именно погледнати отвисоко правят “голямата картина”.

Да, модерно е да се говори за екология, но какво общо има модата? Става ни приятно, че някой някъде е спечелил Нобелова награда с филм за глобалното затопляне, че има блог-кампания за писане по екологични теми и си казваме преди лягане “ехей, на добре отива светът, браво, браво”? Всички кампании, всички филми и цялата истерията на медиите, дори всичките няколко десетки показно засадени дръвчета не вършат никаква работа, когато изстреляме угарка напосоки и нагазим напряко в тревната площ, когато оставяме боклука си в планинските пътеки или заравяме опаковки от вафли на плажа. Ценно е само моето и твоето осъзнато действие, не кампаниите “някъде другаде”.

Без осъзнаване на отговорността пред общото не може да съществува никакво общество. Ако днес все пак имаме нещо общо, то е защото понякога и отчасти се грижим за него. Но общото в света ни е вечно пречкащото се и досадно малтретирано ни дете, то е това, което правим “въпреки”, а не “заради”. Излизаме да почистим пред входа понякога, когато има организирано почистване, но най-често е за да не ни одумват бабите от блока, да отбием номера. Възмущаваме се, че градът бил шумен, замърсен, пълен с коли, а само да се докопаме до наша си кола и леко-полека почваме все с нея да се движим. Както с пешеходците — когато сме пеша мразим и изскачаме пред шофьорите, когато сме с кола мразим и гоним пешеходците.

И все виновно ни е “управлението”. Всеки път се правим, че не знаем, че изборите са бизнес с ужасно много пари, в който ние сме само наемни работници. Казваме, че всичко зависи от нас, защото ние сме “народът” и властта е нещо, което благосклонно делегираме на нашите “слуги”. И вярваме, че ще оправят задръстванията, ще намалят шума и отровния въздух, ще възстановят горите и оформят паркове, ще закрият замърсяващите заводи (то заводи останаха ли, тук вече само се препродава и се строят панелки и курорти?). Ще направят пречиствателни станции, ще опазят измиращите видове, ще върнат риса по тия земи даже може би…

Абе каквото там трябва, за да оправят климата и да можем да кажем на децата си, че когато те остареят, пак ще има природа, ще има баланс, ще има живот. А не да стискаме зъби и да казваме “нека потопът е след мене”.

Не става така. Трябва всеки. Трябва всеки ден. Това е истинската сила, тя прави истинската промяна. Трябва всеки от нас да прави всеки ден малките неща, които дават голямата картина. Заобикалянето на тревните площи, събирането на боклука и почистването са най-малките стъпки. След тях идват културата на паркиране на автомобилите, способността да убеждаваме други хора около нас да ни последват в тази грижа за общото.

Чак когато успяваме да се грижим за всички тези малки неща в живота, в бита и когато наистина започнем да го правим всеки ден, без да се замисляме, чак тогава ще можем да търсим отговорност от съседа по къща или по служба и да разчитаме на кампании. И на натоварване с отговорност на другите. За да търсим отговорност за общото, трябва самите ние да понасяме много повече от своята, лична отговорност за това общо. Трябва да сме отговорно изрядни и това да не е нещо извънредно, а да е “редът на нещата”, да не ни прави впечатление.

Тогава кампании като тази няма да изглеждат така отчаяни и критични. Някой ден, ако успеем. Затова трябва да започнем от днес, от сега и без краен срок. Ако ли не — светът отива по дяволите, с него и ние…

Аз сърце мусака

Аз сърце мусака

“Това е твоята кампания!” Можеш да напишеш какво ти сърце. Само не излизай с номера, че ти сърце София. Неа такаа опера. Тоа мач сме го гледали. А ако излезеш, значи си кандидат за кмет, значи си в политиката и трябва да пишеш в своя си блог. Не знаеш ли — днес който политик няма блог, не е модерен. А не е фешън да не си модерен. Да не говорим, че не е и модерно.

Кампанията на кампаниите, съвместно с трънки и блогинки, идва до вас благодарение на новия ми монитор, хвала, спасителю на очите ми и на вкусната мусака на гладен стомах. Постна или с кайма, топла или претоплена, със заливка и гъсто студено кисело млекце отгоре. Господ е създал неща като мусаката и шкембето, за да можем изтърпя зимата, изборите и инфлацията!

Блогове и стенвестници

Преди имаше истински блогове, всъщност почти всеки блог си беше “истински”, личен дневник или бележник. Не ме разбирай погрешно, не тръгвам да роня сълзи по миналото на мрежата. Макар както навсякъде по света, и у нас Интернет да има периоди в развитието си, които са разделени от масовото навлизане на повече “модерни фенове”, отколкото средата може да изтърпи. Не се оплаквам, явно е нормално явление — тъкмо нещата започнат да работят добре и се “разчува”, става “яко и модерно” и за нула време плъзват туристи, които със завишената си консумация и практически никакъв принос дестабилизират средата. И трябва да мине време, докато останат само тези от тях, които наистина се интересуват и докато започнат да се грижат за успокояването и после за развитието на тази среда.

Така е било преди време в Щатите с масовото нахлуване на AOL-потребителите в Usenet през септември 93-та. И с българските блогове днес има нещо като “безкрайния септември” на Usenet. Днес вече е трудно човек да си намери и хареса нов блог за четене. Да му е приятно да ходи на гости на автора и през повечето време само да го чете. Много по-лесно е да се “разпишеш” някъде, да си оставиш линк към своя си блог без да имаш какво да кажеш. Защото отвсякъде ни се втълпява, че мрежата трябвало да стане “социална”, че “социалните сайтове” са “върхЪ” и ако някоя услуга не е “социална” или ако авторът не разбира от “уеб-две”, значи е пълен загубеняк и сайтът му не трябва да се посещава. И аз се радвам на web2.0, но още поначало блоговете, разбирани именно като лични дневници, са си изцяло в концепцията на web2.0. Мрежата не “става” социална, мрежата по начало си е социална. Даже започнаха тук-там да наричат “социалните” сайтове “обществени”. Било превод, било на български. На човек може много лесно да му писне от “социалния уеб”, честно ти казвам! Развитието на мрежата е към личното и ценно съдържание, а не към някакви кухи социални форми.

Блоговете днес масово са стенвестници. Създават се, за да бъдат само посещавани, а ако може пък и да докарват по някое левче от рекламки — мм, цена нямат. На хляба мекото. И аз пускам тук понякога реклами, но те никога не са били основното. Стана модерно гоненето на класации в търсачки и писането всеки ден, за да не се изостава от класациите по блог-хостингите и да не се “изпада” надолу в агрегаторите. Търси се жълтото, което ни е близко. Каквото вълнува класа, училището, квартала и то разказано по пищен начин и с много снимки. Защото стенвестниците се четат на минаване в коридора — важно е да има яко снимки, за да е “смилаемо”. А ако е нещо скандално или е по актуална тема от медиите — мм, още по-добре. Ще минат да прочетат и утре следващото. Никакви блогове не са това. Стенвестници…

Блоговете били новата медия. Всеки се надпреварва да прави по-добри огледала, с които да заслепява минувачите. Да “отразява действителността”, най-често почти без лична позиция и казване от първо лице. А всъщност блоговете са пряка публицистика, директна връзка с публиката — без посредник, без медия. Затова са “не-медия”, отричане на посредника. Някои хора все пак успяват да съчетаят личната позиция, чисто блогерското с добре премерена гражданска журналистика. Но това е трудно и като стил се гради дълго. Затова и другите сайтове са повече. Ако не е предизборно време, ще са някакви кампании или нещо друго в трето лице. Или най-много в първо лице, но множествено число — “ние трябва”. Ами като “трябва”, вижте там, направете си го, разберете се и се оправете и не ни казвайте, че всичко това са блогове. Фирмите си правят “корпоративни блогове”, групи хора списват блогове на кампании… и всичко това всъщност не са блогове, а новинарски сайтове. Истинският блог на фирма или на кампания е нещо, което се пише от първо лице и което разказва за ежедневието “зад кулисите” на работата. А не е основното занимание.

И аз пиша понякога кампанийни неща, и хората които чета редовно и те понякога списват такива статии в блоговете си. Но се ужасявам само при мисълта да превърна сайта си в “медия”, “кампания” и затова всички текстове запазват личното, интимното, моето. И когато дълго време в някой от следените от мен блогове не видя нищо лично, просто отписвам сайта от четеца си, махам отметката от браузъра си и продължавам напред. Безлични сайтове в Интернет има безброй, защо да се спирам и да продължавам да ги наричам “блогове”, като те само формално са такива? Ползват “черупката” на блог-софтуер и затова се наричат блогове? Да си се наричат ;)

Някои мислят, че това отчуждаване на популярните блогове било развитие, някаква блог-еволюция. За тях личната позиция и пряката публицистика са недоразвити, едва ли не срамни форми на бложене. За мен това не е никакво качествено развитие, а си е чисто и просто задръстване на мрежата с глупави сайтове. Винаги го е имало, просто днес е много по-лесно всеки да го прави. Добрата новина е, че доста от тези “опитващи” блоговете хора намират добрата нагласа и започват да пишат ценни, въздействащи и лични неща. Започват да увеличават личното съдържание в мрежата, съдържанието с позиция и с ентусиазъм.

Нека никой не се припознава, не казвам “ти” или “вие”. Това е моята визия за ценността на блоговете и може би е едно от поредните ми опитвания да определя по-добре моя си личен бележник. Имам още няколко месеца до четвъртата му годинка, до рождения ден, когато правя такива премисляния. Но традициите са и за да се нарушават, а и какъв блог ще е, ако не си споделям такива лични размишления ;)

Sci-Fi клишета

Понякога се замислям колко недомислени неща има наоколо. Буквално, не-до-мислени. Всякакви наслоения от неща, които не са свързани, или поне не пряко, с мисленето и разбирането. Например неразбрани и предпоставени културни наслоявания, всякакви идеи и визии от изкуството, дори неща, идващи от ежедневния навик на бита. Да вземем за пример фантастичните филми и техните културни шаблони, “заклинанията”, които се повтарят, но не се разбират.

Например в космоса няма звуци, или по-точно няма неща, които да можем да чуем, но въпреки това още от “Междузвездни войни” големите кораби бумтят, малките совалки свистят и жужат като въздушни компресори, а изтребителите направо съскат като наежени котки или щракат и дрънчат заплашително като гърмящи змии, зависи от настроението на режисьорите. Совалката на Вейдър мрънка и бучи, все едно двигателят й е някаква хидравлична помпа — но нищо, нали е в синхрон с “Марша на Империята”. Май Лукас беше казал, че се е сетил по някое време за това, обаче е решил да остави нещата така, защото са по-“въздействащи”.

Всички оръжия също са звучни. Не само навън, в космоса — там е очевидно че не може да звучат, но въпреки това лазерите “джът-кат”, далекобойните оръдия на “Галактика” бумтят като гаубици от втората световна, изтребителите пък тракат с някакви лазерни картечници на бъдещето, фазовите торпеда на “Ентърпрайз” свистят като “Катюши”, а като гледа някоя от големите битки в “Междузвездни”, човек съвсем спокойно може ако не гледа екрана да си представи, че това е някой от филмите за обсадата на Сталинград или атаката на Берлин, примерно.

Оставяме настрана всичките пожари в открития космос, дето така и така няма достатъчно кислород за горенето. Но като казах за пожари и взривове — странно как като аканите извънземни атакуват някой кораб на нашите, дето е толкова голям, че мостикът му е едно малко петънце, издатина на корпуса, всички в командната зала се убиват да се мяткат на различни посоки. Докато около тях се сипе бенгалски огън ли, пръски от електрожен ли, не знам. И целият кадър се тресе, падат понякога разни греди от тавана (колко ли пари е получил проектантът на кораба, толкова ли не можа да укрепи тия бичмета на тавана..?). Редовно някой си разбива джуката или скулата в остър ръб на иначе аеродинамичните святкащи пултове, често и отнякъде започва да се стели дим… абе ужас. Иначе корабът е цял, щитовете били на еди-колко си процента, задържали засега радиацията от термоядрените снаряди или светлинните оръдия или каквото там… обаче всеки се надпреварва да си тресне главата и да залитне по-яко. Тъй де, по-спокойно, вижте какъв грамаден кораб си имате ;)

И на Лорд Вейдър определено не са му нужни святкащи разноцветни квадратчета на корема, но без тях някак не върви, нали… Във всеки интериор на космически кораб по филмите е пълно със святкащи табла и контролни пултове. Дори и нищо да не правят по тях героите, пак настава на заден план едно лудо мигане и бляскане, ум да ти зайде. Е, поне в почти всички филми е така. В “Лекс” е по-различно, ама той нали жив там корабът, затова.

Смешно ми става и когато видя някой от тези спиращи дъха “външни” кадри — пътува корабът в пространството или си стои на място, или пък там каквото прави — трепе се с грозните лоши или спасява поредните добри хуманоиди от другия край на света, няма значение — и на фона на всякаквите там приказни двойни звезди, взривове и мъглявини се вижда как по корпуса отвън премигват поне десетина сигнални светлини. Това не мога да определя дали почва с “Междузвездни” или със “Стар Трек”, но е много тъпо като наложен модел. Светлините са нужни, защото нали се сещате, иначе може някой самолет да се блъсне в него нощем…

И почти винаги отвън корабът е като светеща елха — навсякъде прозорци, илюминатори като на “Титаник” и всички светят. Защото хората имат постоянна нужда да виждат своето късче “небе” от каютата си или от коридора. Толкова неефективно — осветяват космоса, а после в някой момент се оплакват, че горивото им свършвало. И на фона на всичко това — почти винаги командният мостик няма никакъв прозорец, а вместо това за “визуален контакт” се използва грамаден екран. Защо бе, нали имате прозорци — турнете един голям джам и на капитана, да се радва и той! Пък отгоре може да прожектирате всякаквите там графики, увеличения на образа и видео-разговори. Май в “Междузвездни” все пак имаше истински прозорци.

Лошите извънземни винаги са ужасно грозни или с очевидно неудобни за живеене в тях тела. Ако са врагове и са лоши, но не съвсем и все някак могат добрите да си сътрудничат с тях, тогава са само малко различаващи се. Например с издължени уши като вулканците, грапави чела като клингоните, генетични модификации и бойни шипове в ръцете като ницшеанците. “Междузвездни” пак са леко встрани от тази смешна редица, там виждаме всякакви дизайни на тела, особено в новите серии, където днешната компютърна анимация се е развихрила. Но дори и в старите — да си спомним с добро мечетата от “Завръщането на джедаите”, Чубака, дето може да е космат и да си дере гърлото, ама е пич, Джаба Хатянина (“строг, но справедлив”, хаха). Но “Войните” са филмът, който проправи път на целия жанр и е нормално да е оригинален — ако в него нямаше добри хрумвания, то и в последвалия цял куп копиращи го филми нямаше да има нищо интересно наследено.

Разбиваща е и идеята за междувидови двойки. Очевидно е, че между хора и вулканци има много, много по-малко биологично и еволюционно близко, отколкото между хората и земните крастави жаби. Забравяме за момент как така има толкова огромен брой хуманоиди в космоса и как нашите добри герои все се срещат точно с тях. И на всичкото отгоре почти винаги всички говорят на английски, или поне го разбират перфектно. Тъй де, не английски, ами общия език на федерацията на земните щати (или нещо подобно), създадена след третата световна война (най-често или атомна, или генетична, или времева).

Но да оставим звездните битки, фазерите и междупланетната любов. Има едно клише от книгите на Станислав Лем, което не се наложи през годините и поради тази причина от доста време ми се струва някак “сладко”, “миличко” — става дума за това, че космическите кораби са ракети и излитат като такива, съответно и кацат… като ракети. Не мога да се сетя за всички примери, но се сещам най-вече за “Приключенията на звездния навигатор Пиркс” и “Непобедимият”. Пиркс управляваше точно такива ракети, даже се сещам за описание на тренировъчно кацане на Луната и как е трудно за космическия “ас”, как управляването на огромния кораб на върха на стълб от огън си е признак за висше майсторство. Непобедимият също беше ракета и когато кацна на планетата, пуснаха за щит силово поле, което достигаше до върха на ракетата и предпазваше от това, което тогава си мислеха че е някакъв особен дъжд.

Сигурно тази идея за кораби-ракети не се е наложила заради совалките — американската мини-флотилия и руския “Буран”. Много по-секси е корабът да е като совалка, те совалките са във вечерните новини, иначе ракетите са… толкова от 60-те. ;)

Някои казват, че фантастичният жанр се бил изчерпал. Не е вярно, не се е изчерпал, а се е задръстил от неталантливи имитатори. Самата фантастика не може да стигне границите си, защото именно преместването на границите е това, което я отличава. Има толкова огромно поле за фантастични концепции, то включва дори и нарочно заиграване с днешните клишета. Има, разбира се, и цял куп посредствени филми. Които най-често са с голям бюджет, лъскава визуална глазура, скъпи ефекти и… яко скука.

Интеграции на Drupal, част 1

След излизането на версия 5 в началото на годината Drupal получава все по-видими грижи в една от винаги слабите части на всеки общ CMS — неофициалните приставки. Стигна се дотам, че доста от нововъведенията в ядрото на очакваната скоро версия 6 са в основата си идеи, дошли от полезни и добре измислени приставки. “Update status”, която проверява за обновления в приставките и в ядрото, с настройка на степента им на важност, възможност за избирателно игнориране вече е практически в ядрото. “OpenID”, за влизане в сайта през Open ID също си проправи път бързо. И това са само две от най-видимите подобрения.

Не това ме впечатли, до излизането на Drupal 6 предполагам има поне още една бета-версия и някои неща ще се променят още. Това, което ме впечатлява е все по-внимателното обгрижване на допълнителните приставки. В Друпал, за разлика от други известни подобни проекти, като Joomla например, само приставките, качени на основния сайт drupal.org се толерират официално от разработчиците и огромния сайт с критична маса консултанти и потребители.

Така човек винаги може да е сигурен, че най-качествените модули, най-обмислените и най-обстойно тестваните са тези на сайта на проекта. Има много страници, посветени на Друпал в мрежата, но за разлика от Джумла пак (не конфронтирам нарочно двете програми, просто наистина това е основната им разлика) тези външни сайтове почти никога не съдържат приставки, а са предимно сайтове със статии, новини, дискусии и анализи. Или ако съдържат приставка, то или тя е качена и на сайта на Друпал, или е мъничко парче код, което е за някакви маргинални цели.

Защо тръгнах да разказвам така общо за това? Защото две приставки ми привлякоха вниманието тези дни — “Drupal for Facebook” и “Drupal WordPress”.

Първата е, както си личи от името, възможност да се създават приложения (applications) за Facebook с Друпал. Авторът е пуснал и примерно приложение. С малко код от Фейсбук за връзка с API (несвободен код, за съжаление) и малко настройки всичките възможности на Друпал могат да се впрегнат за създаване и поддържане на… поредното безсмислено фейсбук-приложение… :) Явно Facebook е голяма мода за “масовия” потребител. Но не е нещо чак толкова интересно за самоцелно занимание. И все пак ако човек има някаква наистина гениална идея за фейсбук-приложение (хайде де, и чудеса стават;), Друпал е удобен инструмент. Поне за запознатите с него ;)

Втората приставка е по-интересна. Като казах, че почти винаги приставките са на сайта на проекта, това не важи за “Drupal WordPress”, поне не все още. Авторът казва, че е много зает и затова не го е качил. Всъщност понякога хората се “оправдават” с това, а имат други причини. Да се постави кодът в хранилището на сайта далеч не е трудно, а може да има само ползи в интерес, посещения, всякакъв уеб-ресурс. Но целият код в Drupal, включително този на хостваните на сайта приставки се лицензира под GNU GPL. Странно, но се срещат и разработчици, които имат проблем с това ;)

Та “Drupal WordPress” дава цяла и работеща инсталация на WordPress, “вмъкната” вътре в Drupal. Интеграцията достига до ниво потребители, те могат да се синхронизират. Единственото условие е WP да е инсталиран в под-директория на инсталацията на Drupal. За да бъде “виждан”. Разбира се, комбинация от донастройван Друпал с вграден в него Уърдпрес май не е от нещата, за които мечтая и няма да тръгна да показвам работещ WP тук. Но идеята ми хареса. Авторът твърди, че му е хрумнала, като е гледал другите налични вече приставки за интеграция, тези с Gallery или PhpBB например, които работят на подобен принцип. Интересно дали ще има и синхронизация на съдържанието — ако не сега, то поне в следваща версия. Това може да се окаже по-лесният начин за миграция.

Но едно е да интегрираш CMS със специализирана галерия или форум, а малко по-различно — с блог. Стандартната функционалност за блог в Друпал си се справя доста добре, но с развитието на някои нови хрумки в Уърдпрес може би ще има място и за такава интеграция…

И тук е мястото за една игрива усмивка към WP-феновете — “Resistance is futile!” Не издържах просто ;) Ама да не прекалявам, че току-виж някой написал плъгин “WordPress Drupal”… мнеее, едва ли ;)

PayPal for Bulgarians, at last

I hardly believed my eyes too, but it finally happened — PayPal now supports sending money to Bulgarian accounts. A while ago in the spring this year lot of people jumped with joy that there was a registration from Bulgaria and with Bulgarian bank cards allowed. That was nice, but until now these profiles of ours were no good for anything except payment. If one had money in one’s credit card and a willingness to spend them on the Internet, one had a chance. But the other way transactions didn’t work — you just end up with a big sign “your account is send-only” or something like that when you try a money request.

So all the payment from websites that recognise only PayPal just didn’t work for us. Lately I wrote about my hard times with TextLinkAds, who pay just by PayPal and by cheque. Well, if I only have waited some more for that first test payment from TLA, I could now have transferred my money easily to my PayPal account.

I have recommended many times MoneyBookers, because their service have worked for me and I have received some real money through them. It is something I couldn’t even hope with PayPal until now. Who knows, If some day I receive money through them and it’s all ok, I would recommend them too. Or more likely it will the same whether we’re using MoneyBookers or PayPal, because with both these sites we will be able to do our job.

Just a week ago, last monday I wrote about TLA and the problems with cashing a cheque in Bulgaria. In the comments (in Bulgarian version) I mentioned that I don’t believe PayPal will unlock it’s Bulgarian accounts. And now, only a week later… Wow, my site, it’s influence… scary… :D

(Some conspiracy theory here involved, haha ;)

That means I’ll have to rework the block at the right panel for buying me a beer to work not just with ePay (a Bulgarian online money operator). But with my growing interest in Django and Pylons and fading one in Drupal who knows whether I’ll first update the block or I’ll go for rewriting my site with Pylons…

In the meantime you could by me a beer with the means available :P (Update: the donation form now works with PayPal)

Greetings to all who waited for these PayPal accounts and I hope we receive lots of money through them! :)

PayPal за българи, най-накрая

Да, и аз не можах да повярвам, но явно е станало и това — PayPal вече поддържа пращане на пари до българските акаунти. Май някъде през пролетта много хора скокнаха и плеснаха с ръце, че се разрешавало регистриране от България и с български сметки. Това — хубаво, но до тия дни нашенските профили служеха само за плащане. Ако имаш пари в кредитната карта и си навит да ги пръскаш из Интернет — ставаше. Обаче обратното не можеше — излизаше един голям надпис “your account is send-only” или нещо подобно при опит за поискване на пари.

Съответно и всички плащания от сайтове, които знаят само за PayPal не ни огряваха. Съвсем наскоро писах за перипетиите с TextLinkAds, които плащат само през PayPal и с чек. Е, ако бях изчакал малко с това пробно плащане от TLA, сега можеше спокойно да си прехвърля парите в PayPal-акаунта.

Много често досега съм рекламирал MoneyBookers, просто защото за мен те са вършели работа и съм получавал съвсем реални пари през тях. Нещо, което досега не беше дори възможност с PayPal. Кой знае, ако някой ден получа пари и през тях и съм доволен, ще препоръчвам и тях. Или по-скоро ще стане така, че няма да има значение дали ползваме MoneyBookers или PayPal — защото и през двата сайта ще можем да си вършим работата.

Точно преди седмица, миналия понеделник, писах за TLA и проблемите с чековете. И в коментарите казах, че не ми се вярва PayPal да отключи българските акаунти. И сега, има-няма седмица по-късно… Направо се плаша от сайта ми, въх какво влияние, цъ-цъ… :D

(От ЦУМ, повтарям, от ЦУМ!!;)

Това значи, че ще преработя карето вдясно за почерпка да работи не само с ePay. Но с интереса ми към Django и Pylons и намаляващото ми харесване на Drupal кой знае дали първо ще обновя карето или първо ще пренапиша сайта си точно както на мен ми допада с Pylons…

Е, междувременно можете да ме почерпите и с наличните средства :P

Честито на всички и всички много парички да получаваме (и) през PayPal! :)