Mail.bg не струва

Първо да уточня, че отдавна съм се отказал да ползвам по-сериозно услугата на mail.bg. То не бяха недоразумения с черни списъци, то не бяха html-форматирания в текстовата част на писмата… Да, може да има html-форматиране в писма, но то се слага в отделна част, не в частта с чистия текст. Нейсе – някои неща си оправиха, други – не. Важното е, че продължават да са си калпава поща и хич не се стряскат от това.

Пиша това не защото ми пречи пряко – както казах, не използвам услугата им активно. Пиша го от възмущение. Пиша го и за да знаят хората, които имат мой стар адрес @mail.bg, че е невалиден. Да намерят новите ми координати. Вдясно тук има препратка “за мен”, там пише. ;)

Проблемът: искам да си закрия кутия в mail.bg. На кякои може да им прозвучи странно и необосновано, но за мен е важно да мога да се откажа от услуга във всеки един момент. Когато се качите в такси и решите да слезете, шофьорът не ви казва “о, чакай, още половин час – трябва да си заработя още пари!”, нали?

Положението е подобно – mail.bg твърдят, че ме имат за клиент, а аз искам да не съм. Казва ми се “изчакайте три месеца и кутията сама ще се закрие”. Но през това време не трябва да поглеждам в тая кутия. Тоест има нещо, то си работи, прави нещо, което ме засяга, но ако не поглеждам вътре, то само ще си спре. След три месеца. За какво ще се използва кутията ми през това време, кой ще пише и какво ще пише в нея – това мен не трябвало да ме интересува.

Не се прави така. Трябва да имам бутон “изтриване на кутията” или поне като се обадя и им кажа, да могат да ми я изтрият. Твърдят, че ако съм бил попълнил точен телефон в личните данни и съм им се “обадел от същия телефон”, щели да я изтрият.

Тази кутия съм я отворил много преди mail.bg изобщо да започне да събира лични данни. И когато започнаха да събират, също нямаше пряк начин за отказ от услугата – пак трябваше да чакам три месеца, да не влизам и т.н.

Затворен кръг. Балъци.

Ето кореспонденцията ми със Стефан Динев, денонощна поддръжка в mail.bg. В мрежата намерих и други оплаквания с неговото име в тях, работи 7-8 години там, така че приемам, че е достатъчно отговорен, за да го обвинявам за неудобстсвото, което ми създава. Неудобство е, защото покрай всичкия спам, който влиза в тия кутии, понякога там ми пишат хора – явно съм оставил в някой превод на софтуер точно този адрес навремето…

—-

>>> Здравейте,
>>>
>>> Моля прекратете пощенската ми сметка при вас и освободете името й.
>>> Става дума за тази поща <***skipped***@mail.bg>. Моля да я закриете,
>>> защото не мога да изчакам автоматичното закриване – хората ми пишат,
>>> аз проверявам и така автоматиката не сработва.
>>
>>Можете да закриете Вашата пощенска кутия в
>>mail.bG, като се обадите на
>>телефона за връзка с нас от телефона, който
>>сте посочили за
>>възтановяване на вашата парола. В противен
>>случай ако не влизате 3
>>(три) месеца в нея, тя автоматично се изтрива.
>
> Това не ме устройва – ако не влизам в пощата три месеца, как мога да
> съм сигурен, че в последния ден някой няма да ми напише нещо важно?
> Искам да закриете адреса, за да не се объркват хората, които ще искат
> да се свържат с мен. Да видят, че няма такъв адрес и да намерят активен адрес.
> Това писмо сега го изпращам от другаде, но предишното е изпратено от
> уеб-интерфейса на mail.bg, от моя акаунт. Ако искате – проверете.
> Не желая да се обаждам по телефон. Искам писмата до този адрес да се
> връщат с грешка.
> Нарочно писах от mail.bg предишния път, за да можете да сте сигурни,
> че пиша от собствения си акаунт.
>
> П.П.: Настройка за автоматичен отговор би ми свършила работа, ако я
> имаше, просто щях да оставя кутията три месеца. Но не намирам настройка
> за автоматичен отговор (vacancy reply)
>
> Разчитам на разбиране и съдействие. Благодаря

По този начин не може да се закрие пощенската Ви кутия. Съжалявам много, но не
мога да Ви помогна в случая. Разберете ни и нас, ние трябва да сме сигурни, че
адреса е на човека, който се обажда. А само с личен контакт може да се усети
или разбере това.

—-

“…само с личен контакт може да се усети или разбере това…” Нямам какво да добавя просто. Освен това, че поправих toppost-ването при отговорите ми и изрязах html-подписа с реклами, който е вграден в текстовата част. Не изглежда красиво, спестих го ;)

Кампанията “Иракли” – исканията

Кампанията за защита на местността “Иракли”, подета от други организации (“За земята“, BlueLink) и хора (блог за Иракли) и подкрепена тук, явно е постигнала успех в първия си етап. LTG, който откри темата в различни сайтове и препредаваше заявления за интерес от любители фотографи съобщи, че в МОСВ и РИОСВ-Бургас са постъпили достатъчно много заявления, за да се обърне официално внимание на проблема. За около три дни заявленията са стигнали 250 броя, сигурно общият им брой е по-голям вече.

Време е за втората част от кампанията – искане за обявяване на територията за защитена местност. Става дума за цялата област от южния бряг на нос Емине до Обзор. Плажната ивица и територия в гората навътре.

Сега е моментът да се подадат официални искания до съответните органи. Тези органи са:

  • 1.Министерство на околната среда и водите (МОСВ);
  • 2.Комисия по околната среда и водите към Народното събрание на Република България (КОСВ към НС на РБ);
  • 3.Европейската комисия. (ЕК)

Начинът за подаване на исканията не е сложен и труден, само трябва всеки да разбере и да се съгласи, че от искането на всеки един от нас може да зависи съдбата на местността “Иракли”.

Моля всеки, за когото проблемът е поне малко близък и който чувства отговорността си към природата, да изтегли искането в удобния му формат, да го отпечата в два екземпляра, да го попълни и изпрати.

Иракли – искане за защитена местност

(MS Word .doc) – отдалечена препратка

(Acrobat, Evince .pdf) – локално хранилище

(OpenOffice, AbiWord .odt) – локално хранилище

Ако отдалечената препратка не работи, използвайте файловете от локалното хранилище. Файловете са с еднакво съдържание, форматите са различни за ваше удобство.

Начини на за изпращане на исканията:

1) Всички писма чрез посредник

Посредници в случая са се ангажирали да бъдат екологичните сдружения ”За Земята” и “Балкани”. Можете да изпратите писмата до офиса на едно от тях или да ги занесете лично, ако имате път наблизо.

Адрес на “За Земята”: София, ул. “Иван Асен II” 1, ет. 4, ап. 27 (намира се близо до кръстовището “Орлов мост”)

Адрес на “Балкани”: София 1421, ул.”Цанко Церковски” 67, вх.В, ет. 3, ап. 3 (в Лозенец)

2) Лично до МОСВ и КОСВ

Писмата до МОСВ и КОСВ към НС на РБ изпратете по пощата с обратна разписка (която е официален документ и трябва да пазите).

Адрес на МОСВ: 1000 София, ул. “У. Гладстон” 67

Адрес на КОС към НС на РБ: София 1163, пл. “Александър Батенберг” 1 (До: Комисията по околната среда и водите).

Писмото до Европейската комисия най-добре занесете в офисите на Екологично сдружение ” За Земята” или “Балкани” – те ще се погрижат да го предадат.

Можете да помогнете на кампанията освен само с исканията, и като казвате на познати и приятели за проблема. Много хора осъзнават нуждата от подобни мерки и подобни инициативи, но нямат време да се запознаят с конкретните проблеми и как точно могат да помогнат. Кажете им, помогнете да се извоюва статут на защитена местност на целия район! Един от много малкото райони в крайбрежието ни, който не е застроен.

Станислав Лем почина

Днес в Полша е починал писателят Станислав Лем. Един от най-известните в света фантасти, един от неголямата група съвременни писатели-фантасти, които наистина имат оригинални идеи. Починал е в клиника по сърдечна хирургия в Краков на 85 години.

Лем е легенда в класическата вълна на научната фантастика и много читатели у нас, много мои познати и приятели го познават с книги като “Приключенията на звездния навигатор Пиркс”, “Соларис“, “Кибериада” и “Непобедимият“. По много от книгите на Лем бяха направени филми – повестите за Пиркс бяха филмирани, имаше филм “Соларис”. Дори наскоро излезе холивудска преработка на “Соларис”.

В книгите си Станислав Лем проправяше пътища в неизвестното и разчистваше земите за плодоносната по-нова вълна във фантастиката, модерното днес смесване на sci-fi и фентъзи. Ако приемем, че хора като Зелазни проправяха пътя с меч и магия, то Лем показваше звездите и чертаеше траекториите на звездните кораби. И всички пишеха за човешкото в изследванията, в откритията, в завладяванията. Затова и днешната фантастика е толкова добра – защото имаше прекрасни бащи.

Станислав Лем е един от тези бащи на фантастиката. Вече ще е много по-ценно за мен да препрочета “Непобедимият” – книга, надскочила технологиите и еволюционните разбирания на времето си. Или “Соларис”, където човешките проблеми и чувства загатват за необятността си.

Преди време писах за кончината на Джералд Даръл, сега разбрах, че и живият ум на Станислав Лем ни е напуснал. Това, което можем да направим, е да продължаваме да отгръщаме страниците им, за да оживяват в думите си и да си говорим с тях. Така, както са ни говорили, когато като малки сме ги чели притихнали от вълнение и възхищение пред разкриваните ни огромни нови светове.

Любим мой израз още от времето, когато четях за навигатор Пиркс е репликата на трибунала (цитирам по памет, става дума за тази най-долу):
—-


– ….знаех, че в инструкциите пише друго, но всички правят така.

– Какво имате предвид?

– Практически на всички кораби, на които съм летял, се регулираше степента на затягане на коланите, за да се улесни работата.

– Разпространеността на нарушението не го оправдава. Продължете.
—-

На добър път към нови светове, Станислав Лем!

Bike ’em

И аз открих сезона! Преди малко с отмаляли ръце внесох колелото вкъщи, смених дрехите, от които вече капеше вода и седнах да пиша. Приятно е да си припомням, че това е личният ми бележник и освен кампании, призиви и публицистика има място и за най-нормални блогерски статии.

Общо “излетът” ми отне някъде около два часа, може би малко по-малко от два. По средата на пътя, когато взех да се връщам, на два-три пъти си казах, че няма да го бъде и тази година просто ще отсвиря колелото и ще пътувам с гр-“адския” транспорт. Но е било момент на слабост – супер си е на колело! Макар да е опасно… Но е опасно не заради колелото, не заради карането ми, не и заради устройството на улиите ни. Е, можеше да има и алеи, да.
Но най-голямото бедствие на пътя са шофьорите. Бях забравил какви дебили има из софийските улици. Добре че старите навици бавно се забравят и бях нащрек през целия път. Например някакви зареждат магазин. Ще кажете – хубаво, трябва си. “Да, ама не!” Не стига че са задръстили цялото движение в едната посока по “Стамболийски” и минават само ненормалните бакшиши и наперените “голфаджии”, ами и наредили, моля ти се, някакви кашони на ръба на рампата на камиона. Висока купчина, на външния ръб на рампата, този към платното. Тръгвам да заобикалям и гледам все пак да не си убивам съвсем скоростта, а някакъв кретен (в последния момент го виждам) подхвърля поредния кашон върху купа. Кашоните се люшват навън към пътя, към мен, който минавам отдолу в момента. Натиснах педалите и не се обърнах – май нещо се разсипа, ама не ме интересува. Дано да са повредили стока.
Ако беше паднал кашонът върху мене? Празен кашон няма да ме нарани, но отляво фучаха безмозъчните шофьори – на такова място и при такъв трафик ако паднеш, си ставаш на палачинка директно.

Друг пример – има едно кръстовище в София, което е уникално – “Оборище” и “Левски”. Там по цял ден префучават лъскави коли, правят десен завой без да гледат за пешеходци и отлитат към парламента. Наоколо има лъскави заведения и репортажите от парадната акция на полицията по проверка на нощните заведения и колите пред тях винаги са с кадри от това кръстовище. То си е страшно да се пресича пеша на пешеходната пътека и при зелен светофар, пък какво става с колело… Там например не бих експериментирал с левия завой, определено. Дето се вика “не само ще те сгазят, ами и няма да те лежат”.
И там – задръстване. Червено е вече от поне 5-6 секунди, обаче колите продължават да прииждат към центъра на кръставището. Все едно ще закъснеят, да им се не види. Аз слязох от колелото, “спеших” се и пред очите ми видях как едно момче тръгва да пресича (има си зелен сигнал човекът), минава между едно камионче и една лъскава кола и чичката в сребристия металик нарочно дава газ. Притисна му крака гадината и момчето се задърпа, освободи се и го изгледа стреснат. А оня се хили и маха с ръка “ами мини отзад, бе, що минаваш пред мен”. Ами аз ако можех като пешеходец да подпра с коляно въртящата гуми кола и да кажа “къде, бе, пази се, че ще те сгазя”, дали щеше да им е приятно?

Ненормалници. Не зная кои станаха в повече в София – хората или автомобилите, но това определено трябва да спре!

Иначе беше приятно. Повече гледах да карам по тротоарите, защото още не съм свикнал със шофьорите. А пък и те – с велосипедистите. Видях много хора с колела в центъра и с доста се разминахме по тротоарите. Явно и други са имали критичен опит с шофьори. ;)

Мислех си, че тези дни ще ида да изненадам бившите ми колеги от енергото и ще покараме малко с Жоро и Макс. Може след тяхната работа да им ударя среща на по бира.

И друго си мислех. У нас неща като “критична маса” няма начин да станат, поне не в близкото бъдеще. Не за друго, не защото няма да се съберат достатъчно байкъри и пешеходци, ами просто у нас шофьорите са с опасно ниска култура. По време на “критична маса” в големите градове шофьорите се възмущават, но се примиряват и почти винаги проявите минават без големи инциденти. А у нас ако тръгнем така, масово по улиците, май шофьорите хич няма да дават предимство, ами ще газят наред.

Все пак времето вече е хубаво, пролетта дойде и освен в смрадливия и задушен център трябва да се кара и в парковете. Защото обиколката на Витоша наближава ;)

Направи си сам: цифров гръб (задачата)

Отдавна ме занимава една тема, но все не смея да започна да я обмислям по-нашироко, понеже си е… странна. Знаете, че фотографията е едно от нещата, от които съм изкушен. За мен беше голям късмет, че започнах да навлизам във фотографското занимание откъм “филмовата” му страна. Днес е по-лесно някак човек да се изкуши от цифровите апарати, дори някои се прехласват по най-новите мобилни телефони с вградени камери. Без да са наясно, че тези телефони просто не стават за снимане. Или ако стават за снимане, то не стават за “изкушаване” от снимането. Аз се доближавах бавно към снимането – първо с интереса към апаратите на баща ми и брат ми, после с вземаната “назаем” от брат ми Смена 8М, след това с първата Скина, която преди няколко години с Краси топнахме във водите на ахтополския залив и сега седи на части в бюрото ми… Миналата година се престраших да взема лентов Canon EOS и нещо, което още скоро преди това ме глождеше, все ме занимава оттогава.

Дали и как може саморъчно да се направи цифров гръб за филмов апарат?

Ако на някого въпросът му се струва толкова смешен, че чак се задавя, или пък толкова скучен, че почва да ми се ядосва, нека не чете нататък. ;) Знам, че звучи странно и налудно, но ми се струва, че въпросът си е съвсем намясто. И дори мисля, че може да се конструира такъв самоделен апарат.

Вярно – може би ще е ценен само за любители, за “изкушени” и няма да е удобен и “готин” за всекидневна употреба, за снимане по купони и т.н. Но дори и да е ценен само за любители, пак си заслужава. Не, точно затова си заслужава! ;)

Някой може да каже, че съвременните цифрови фотоапарати са толкова фина техника, че е абсурд да се успее с такова начинание. Някои хора си мислят, че прецизността се е появила едва с масовото цифровизиране и преди полупроводниците и интегралните схеми хората са живеели в мрачни пещери, светейки си с разни странни лампи – радиолампи.

Това е явна заблуда. Това ни показват рекламите, затова искаме да си купим най-новата и най-лъскава стока. Не защото е по-качествена или пък с по-фина механика или по-точна. Или пък имаме нужда от нея изобщо. А защото е нова и рекламата ни е казала да си я купим. Съвременните фотоапарати имат много малко области, в които са по-добри от класическите модели филмови фотоапарати. Най-отличимата такава област е именно “цифровата”.

По отношение на всичко друго – оптика, прецизност на изработката, издържливост на конструкцията, дори ергономичност и изящен външен вид много от новите цифрови фотоапарати изостават ужасно много назад в класацията. Когато са поставени до класическите модели филмови фотоапарати, доказали се с времето и “надживели” не един и два цифрови модела.

С две думи – филмовите фотоапарати са достатъчно високо постижение на оптиката и механиката, за да са достоен конкурент на съвременните цифрови. Единственото, което им липсва, за да бъде по-удобно ежедневното снимане с тях днес е, че нямат цифрова матрица. Някои може да поспорят дали това е недостатък или е предимство. Има особено очарование в лентата, което и най-добрият цифров сензор не може да достигне. Има и толкова художествени метафори, свързани с лентата и нейното преминаване. Филмовата лента е по-“жива” от сензора.

Но важното е, че ако се направи подходяш проект за механично вграждане в гърба на (например огледално-рефлексен) фотоапарат на цифров сензор, процесор, който да обработва данните от сензора и памет, в която процесорът да записва снимките, това ще е прекрасен инструмент в ръцете на любителя фотограф.

Не е нужно сложно управление на всички настройки на обработката – няма нужда от компресиране, от прелистване на снимките, от триене и възстановяване на изтрити кадри. Няма нужда и от дисплей, защото на него най-вече се показват снимките за запазване/изтриване – ако всички кадри се записват, нуждата от екран изчезва. Не са нужни сложни настройки на баланса на бялото и нивото на компресия, защото всичко ще се записва в суров вид. Обработките могат да се оставят за после, когато човек си източи снимките на компютъра – там може и бялото, и компресията да се коригират, както и да се компенсира изкуствено експозицията…

В апарата са нужни само сензор, процесор, памет и захранване. И съответният софтуер, който да върши всичко в процесора. Тук идва първата добра новина – софтуерът може да е свободен. Не зная дали има такъв, но може да се напише. Зная, че се продават отделни цифрови сензори и процесори. Също така има и памети всякакви, а захранването може да се взема от стандартните батерии на лентовия апарат.

Всичко останало си го има в самото тяло на апарата – електронното регулиране на блендата, измерването на светлината, скоростта на затвора, автофокуса на обективите. Разликата ще е само в това, че когато премине пердето на затвора, отзад няма да има филм, а цифров сензор. Поставен на същото място, определено за филм. Другата разлика ще е, че когато апаратът е с такъв гръб, моторът за придвижване на филма или ще бъде изключван, или просто няма да има ефект. На гърба, около мястото за сензора и в отделението за филмовата ролка има достатъчно място да се побере микроконтролер с нужните му платки.

Само трябва да се проектира. Трудна задача, но някой ден може и да стане. На мен поне ще ми е интересно. Втората хубава новина (освен заменяемостта на свободния софтуер) е, че и самият сензор (матрицата) ще може да се направи така, че да се заменя с друг. Все едно зареждаш друга марка филм. Изваждаш единия сензор и щракваш другия. Евентуално с някакъв цокъл-преходник. Така могат да се използват различни сензори, с различни качества. С по-различно предаване и динамика на цветовете, или пък с повече мегапиксели.

Ще започна да събирам материали за проучване на такъв проект. В мрежата има много малко такива – има всякакви други “направи-си-сам” фотографски проекти, но не намерих много за такъв. Има серийни апарати, които позволяват да им се сменя гърбът с цифров – зная за Mamiya. Но това е професионална техника, за много пари и е далеч от понятието “направи си сам”. Струва ми се, че е крайно време да си помисля по-сериозно за това – досега все си казвах, че е безумно като начинание. А сега започва все повече и повече да ми харесва. :)

Кампанията “Иракли” – отворено писмо

Исках да започна с “който се интересува”, но се спрях. От проблема с масовото застрояване на черноморието трябва да се интересува всеки у нас. Поне всеки, който се чувства граждански ангажиран. Затова – за всички давам информацията, която успях да събера за действията за спиране на застрояването на Иракли.

Някои казват, че ще се строи извън границите на защитената местност и затова не било проблем. Но съгласно европейския проект за защитените местности “Натура 2000” точно там цялата област от нос Емине чак до Обзор се предвижда да стане защитена местност. С европейски статут. Това, което се прави в момента по черноморието е разпределяне на последните парчета от баница, която изобщо не е трябвало да се пече. Застрояването на Иракли днес цели проваляне на проекта за създаване на защитена местност там. Понеже когато има хотели, няма нито начин, нито смисъл да се определя мастото като защитена местност или резерват.

Моля всеки, който се интересува поне малко от проблема, да следи развитието на протестите! Тук ще опитвам да публикувам по-важните неща. За момента такова е отвореното писмо, придружено със заявления за интерес до МОСВ (министерство на околната среда и водите) и РИОСВ-Бургас (регионална инспекция по околната среда и водите).

Отпечатайте заявленията в два екземпляра и ги попълнете. Без датата – тя се попълва при подаването. Можете да подадете заявленията в офиса на екологично сдружение “За Земята“. Те ще се погрижат да ги предадат на място в РИОСВ-Бургас и МОСВ. Ако някой може да ги предаде лично и на двете места, да го направи сам. Трудността идва от това, че министерството е в София, а инспекцията – на другия край на страната, в Бургас.

Ето трите документа:

(ако отдалечената препратка престане да работи, използвайте локалното хранилище – то е тук, на сайта)

Отворено писмо:

препратка (.doc)

локално хранилище (.pdf)

Заявление до МОСВ:

препратка (.doc)

локално хранилище (.pdf)

Заявление до РИОСВ-Бургас:

препратка (.doc)

локално хранилище (.pdf)

Кампанията “Иракли”

Близо до нос Емине, на север от него и на юг от Обзор се намира местността Иракли. В най-големия залив в местността в морето се влива река Вая. Големият залив е известен отдавна като ареал на различни видове редки птици и горски бозайници. Това място, съчетаващо планината и морето, е уникално за нашето черноморие – точно там Стара планина слиза до водите на Черно море. Заради нуждата ценните обиталища на животните да бъдат запазени, местността има статут на защитена местност, съгласно българското законодателство.
Към северната част на залива и близо до устието на р.Вая имаше лагер с бунгала, в който почиваха хора, които искаха да бъдат на море, но без стреса на урбанизацията, а със спокойствие и красота около тях.
На юг от този лагер се простира частта от залива, която преминава към защитената местност. Там лагеруване не е позволено. До границите на защитената местност всяка година в гората се опъваха палатки и биваци, а на плажа слизаха хора, на които и лагерът с бунгала им е в повече.

Бил съм там и зная как повечето хора преди тръгване си почистваха всички отпадъци, и пътьом събираха и отпадъците на малкото непочистили. Зная, че това вълшебно място на ръба на планина и море трябва ако не да остане диво, то поне да не се застроява с хотелски комплекс и почивни селища. Иракли отдавна не е дивото място, каквото е било преди, но не си заслужава едно от последните останали по-спокойни кътчета по черноморието да се превръща в поредния комплекс от стъкло, бетон и луксозни вили.

От няколко години се подготвя проект за почивен комплекс в Иракли. От няколко години се чува, че ще дойдат инвеститори и строители с големите багери, но все като че ли нищо не се променя.
Но от тази година вече в Иракли няма да е същото – започва изграждането на комплекс на Swiss Properties Ltd., което е български филиал на швейцарското дружество BPI AG.

БЗДП (Българското дружество за защита на птиците) официално твърди, че “застрояването на въпросните райони в близост до защитената местност Иракли ще доведе до нарушаване ареалите на много птици и дори до изчезването им от района и всякакво застрояване на целия район от нос Емине до целия Иракли ще е пагубно за защитената местност”.

За четене:

  • статия в BlueLink – граждански портал за околната среда в България: Строеж заплашва местността Иракли
  • план на застрояването – спецификация от сайта на фирмата, която ще строи в Иракли
  • пълен списък на защитените територии в България – от сайта на изпълнителната агенция по околната среда
  • защитената местност “Иракли” – пак от там, подробно за “Иракли”
  • Irakli – The END – галерия със снимки на лагера след разрушаването му за разчистване на терена за новия строеж на курортен комплекс
  • тема във ФотоФорум за спасяване на “Иракли” – темата е дълго и активно дискутирана, но си заслужава да прочетете мненията и да споделите и вашето ;)
  • Irakli – блог за спасяване на защитената местност “Иракли”. Публикуват се снимки и съобщения за дейности в подкрепа цялостта на “Иракли”

Време за колело

Вече втори ден времето е изненадващо топло, сухо и приятно. След измислената зима, която нито имаше достатъчно сняг, нито беше достатъчно дълга. Но за сметка на това успя да ни побърка всички с мигновените и нечовешки застудявания, обилните дъждове и вездесъщата кал по улиците.
Вече наистина идва пролет… “Пролет, пролет, пролет пролет! С момичешки устни, с момчешки ръце…”
Вчера си беше дори горещо на моменти, а вечерта беше мека. С Краси се видяхме с Дени и Андрей и отидохме на гости на кумовете ни, които имаха годишнина от сватбата. Дървена – пет годинки ;) През целия път си мислех, че вече е време да постегна байка, да го смажа и да напомпам гумите. И да стана отново нормално мобилен в града, да мога да ида навсякъде, без да се дърпам за реверите с проклетите контрольори в градския транспорт. Тия некадърници май усетиха по-топлото време и започнаха всяка вечер вече да си правят хайки в подстъпите към Надежда – или на спирката на рейсовете на надлеза, или на тази на “Орион”. Много добре знаят, че привечер няма откъде да се купят билети, дори май шофьорите са в комбина с тях. Един идиот отказа да ни продаде билети, нямал уж, а след това го видях как показва тестенцето на един от “хайката”… Да знаете, ако пътувате към най-изолирания транспортно квартал (Надежда и прилежащите му Свобода, Толстой и Връбница) – или се движете на групи, или си вземете още през деня билети. Хайките се събират на тия две места, за които казах, а отделни групи от двама-трима контрольори постоянно сноват между трамвайните спирки “Триъгълника” и тази в началото на Ломско шосе.
Тоест докато големите отряди отцепват района, малки дозорни групи сноват и “прочистват”. Леле, колко са ми познати… и как ги ненавиждам! Всички в Надежда ги ненавиждат, но няма какво да направим – целият квартал е откъснат от железопътната линия. Надежда е най-недостъпният квартал в София. Който ходи там, трябва да плати данък на СКГТ. Някой навремето сигурно е гушнал голям рушвет (или е изпълнил партийна поръчка) за построяването на “Надлез Надежда”, който изолира пешеходно квартала. Другият квартал, който е засегнат от влакова линия, е Люлин, но там има тунел, има мостове, има и метро. А до Надежда няма никакъв, ама никакъв пешеходен достъп. Отгоре през надлеза е самоубийство да се минава пеша – при натоварено време ще те сгази лавината от коли, а нощем ще те отнесат подпийналите шофьори на “най-бързата кола”, фолксваген голф. Откъм “Орион” е същото… Пешеходецът трябва да е наистина смел, за да се добере до Надежда или да се измъкне оттам.
С велосипед е малко по-лесно, поне не е забранено за колела. И по надлеза, и по моста към “Орион” може да се минава с колела. Аз поне не съм виждал знаци за забрана. Но пак си е ужасно опасно – мен преди на няколко пъти замалко не са ме прегазвали разни кретени на надлеза. И на всичкото отгоре – ядосани, моля ти се! Крещят ми и ме псуват, като прелитат с огромна скорост. Аз какво – като съм на две колела, съм с два пъти по-малко предимство, така ли… Тъпанари.

Ако се задържи няколко дни, скачам на байка. Не че имам толкова къде да ходя, де – откакто напуснах работа повече стоя вкъщи. Но въпросът е принципен. Миналото лято почти не съм се качвал на друг транспорт ;)

Честита пролет!

Променяйки света

Говорим за екология. Или може би за нещо много по-мащабно, включващо не само изследването на живия свят, но и на човешката ефективност в него. Действайки в света, човекът го променя. Нима например някой се е съмнявал, че със заниманията ни с екология и с предпазващи еко-проекти не променяме живота, природата, света? В екологията е крайно време да бъде включен като обект на изследване и човекът. “Екологичният” човек дори – този, който прави резерват, за да спаси прелетни птици и обрича на разрушение екосистемите около бъдещата автомагистрала. Който в лаборатории възстановява ДНК на тилацина и птицата додо, когато за производството на електроенергията за тази същата лаборатория всеки ден се издълбава по един декар в открит рудник за лигнитни въглища.

Например.

Тези дни Антония в нейните “Дни” отвори за пореден път темата за контрола и самоконтрола на консуматорството.

Темата е належаща и решенията са много. Затова и няма решение. Когато отговаряме на един въпрос по много различни начини, но отказваме да заемем лична позиция, въпросът продължава да стои. Както има разлика между “теория” и “хипотеза”. Някои казват “има различни теории по въпроса”. Никога няма различни теории – теорията винаги е една. Тезата е една, всичко друго е набор от малки, недокрай доказани тези – “хипо”-тези.

Днес светът се променя много по-бързо, отколкото физически можем да издържаме. Не говоря за социални промени – с тях сме свикнали, днешният човек е на “ти” с постмодерното социално, което никога не застива в традиция и все “изненадва”. Дори не можем да живеем вече без социалните предизвикателства.

Става дума за физическите промени. Промените в жизнената ни среда, но отново разбирани физически, не социално. Климатът се променя със скорост, която поне съвременният човек не е виждал. Може да е имало големи климатични промени преди десетки хиляди години, когато хората са започвали бавното заселване на Земята, но откакто сме се установили, откакто господстваме биологично не е имало промени на климата с такава ужасяваща бързина.

Не говоря за сравнително малка промяна, като изчезването на десетина вида птици или на избиването на бизоните или тасманийските вълци. Свикнали сме с това – просто поставяме описанието на вида в “червената книга” и продължаваме напред с промишлената революция. Ако някой вид пък изчезне съвсем – чудо голямо, нали има толкова много по света. А пък насекомите например са ужасно, ужасно много – най-различни видове гадинки. Така че за нас не е проблем да няма някакви изчанчени птици от някой далечен остров. Има други, а пък и в джунглите нали казват, че имало много още неоткрити видове. Тъй че можем да се успокоим.

Като се замисля, лошото на промишлената революция е само едно и то е, че доста се е застъпила с постмодерна. И защото в постмодерността има една стряскаща, но и очароваща съвременния човек особеност – да “няма излизане”, затова и никога не можем да избягаме от революционното в промишлеността. Постмодернът носи в себе си способността да се въртиш в кръг и всеки път да намираш нещо ново и нова причина да продължаваш да се въртиш в кръг. “Въртенето в кръг” в постмодерна е развито до такава степен, че се привижда дори като движение по спирала и така се оправдава. Затова са възможни например явните диктаторски режими във време, което вече е разсъждавало върху свободата, личната воля, справедливостта. Възможно е да се излъчва “наживо” по телевизията свръх-технологична война с държава, която не само че не е свързана с терористични атентати, не само че няма оръжия за масово унищожение, ами е била светска и в някаква степен “западна” културно.

Въпросът е как може отделният човек да противостои на общите процеси на “вървене в кръг”. Защото друго отличително за постмодерна е и голямата роля на отделния човек. Не на “гениалния водач”, а на случайния отделен човек, който се включва заради отделния случай. Как може всеки от нас да помогне за забавянето на промените във физическия свят? Промени, които, ако продължават със същата или близка скорост, съвсем закономерно ще доведат до физическо изчезване на биологичния ни вид.

Всеки може да помогне да се нормализират промените в климата. Като не унищожава тревни площи, като не използва автомобила си, когато може да походи малко пеша, като събира отпадъците си разделно и ако не може да ги изхвърля разделно, то поне предава хартията на вторични суровини. Като спестява електроенергия – не защото сметката му ще бъде по-малка, а защото така ще забави поне малко унищожаването на плодородни земи от ТЕЦ-овете в “Марица-Изток”. Като опитва да пести хартия във всеки възможен случай и не унищожава без нужда салфетки, амбалажна хартия, офисни консумативи – не защото ще му струва по-евтино, а защото ще намали поне малко изсичането на горите…

Като казва на познатите си наживо и на непознатите си в мрежата как могат да помогнат на света. Как могат да променят света… да спасят света. Защото ако утре изчезнем, няма да има кой да ни впише в “червена книга” и да продължи работната си седмица.

Звярът се завръща

Който още не е разбрал… Е-хе-хе-хееей, да знаете, че ще пукне топчето! Да не се плашат децата…! Опс, обърках нещо новината :)

Радио Тангра се завръща! Back for the attack! All hell breaking loose and comming in your direction! В понеделник (20-ти март) да бързате да си пуснете компютърчетата, най-малкото заради адреса http://radiotangra.com!

Новината разбрах преди малко от Алекс, която цитира Лина… изобщо… мания, братче, мания! Имало сайт за “спасяване” на радио Тангра, за който аз изобщо не знаех. А и никой от приятелите ми не е споменавал. Това, което си спомням от времето, когато разтуриха радиото е как всички, включително и тези от нас, които гледаха мачове и тем подобни, бяхме бесни, ама бесни задето от хубавото радио ще правят поредната тъпня на тема спорт, мачове и други подобни тъпотии. Сега се сещам как Ванката, който иначе освен супер-голям фен на музиката си пада и по футбола и Славия, като отворихме темата само смръщи нос и каза през зъби “Абе бегай бе, лайна…” И дълго време след това когато сме отваряли дума за музикалните медии, винаги сме били единодушни, че само старият вестник Ритъм и старото радио Тангра са били нещо хубаво и добро. И сегашните радиа са пълна бозица резлива и списанията (особено списание Ритъм – мале, мале…) са тъпня.

Вече зная кого ще зарадвам наживо с новината. Днес ще видя Калин, после Дикс. Тия дни ще се срещна да пием по нещо с Павката и Ванката. Отсега знам, че Ванката хич няма да се мръщи. Жалко само, че малко от моите хора имат връзка с мрежата… Защото новото радио Тангра ще се излъчва само в Интернет, няма да се “цапа” със свръхкомерсиализирания и вече разпределен “ефир”.

N.B.: Хората си правят проектите лека-полека. Йовко си пусна Фотозин (UrbanStyle тук не го броя, там май няколко човека го “навихме” да го съживи.) Радио Тангра влиза с устрем в мрежата. Бележка – да сложа в ред проектите си и да започна да ги избутвам и аз.