Последни дни на работа

Днес подадох молба за напускане и със съдействието на шефа на ИТ-направлението всичко май потръгна бързо-бързо, дори стана стряскащо бързо… Хем сякаш всички само са чакали аз да се наканя да напускам най-после, хем пък и като че ли в личен състав бяха готови всичко друго да чуят, само не и новината, че ще напускам.

Не знаех какво да мисля – дали че съм много “популярен” в средите на последния етаж (ако е така, и ако и директорите са сред “феновете” ми, странно как не ми порастна и заплатата…, само примерно, де;). Е, май съм оправял неведнъж нещо по компютрите на двете каки от “личен”, но пък чак толкова отчаяно да ме гледат. Или пък дали е защото просто не е добре за предприятието и за тях, съответно, да напускат така хората. А подразбрах, че напоследък текучеството не е било като да го няма.

Все едно, не е моя работа. Ще ми се да вярвам, че не са искали да напускам китната служба, защото съм добър професионалист и опитът ми не е за изпускане. И защото са силно впечатлени от уменията ми на Линукс-администратор. И сега ситуацията е отчайваща, защото едва ли ще си намерят такъв.

Виж, това, последното, си е вярно – едва ли… ;) Но проблемът вече не е мой. Сега имам обходен лист и трябва да събера подписи – това си го знам, мене джокер ми не требе. ;) Нали пет години съм гонил за подписи и заверки отнесените преподаватели по стълбите на Философски факултет!

Редактиране на EXIF под Линукс

Не мога да разбера защо няма удобни програми, с които да мога да редактирам EXIF-данните във файловете с изображения под ГНУ/Линукс.

Има всякакви тъпи измислени програми – най-често за .net за WindBlows, има най-различни shareware програми, има и такива с най-лошия лиценз, freeware. Намират се и иинструменти за MacOS. Но за Линукс – нищо смислено, нищо, което да ми свърши работа.

Има libexif и с нея работят много от графичните програми, но това, което правят, е да завъртат изображението, да редактират датата и евентуално коментара. А аз искам да мога прегледно да си добавя “системна” информация за снимката към файловете си. Малко е трудно, като не снимам с цифров SLR.

Мога и да внасям съдържанието на файлове *.exv с метаданни. Но никъде не пише как се създава и редактира такъв файл. Взех случайно изображение с EXIF от фотографската общност с някои запазени права UrbanStyle, изнесох EXIF-а във файл и после го внесох в моя снимка. Дотук – добре. Ама само дотук.

Нямам начин да редактирам въведените полета, а не ми е целта да имам данни от чужди снимки в моите.

The GIMP ми беше една от последните надежди. Сред приставките, които идват с моя Дебиан, има само такава за разглеждате на EXIF. Потърсих в сайта на The GIMP с надеждата да има нещо за промяна/писане на EXIF, но напразно. Четох нещо в разни пощенски списъци и сайтове-форуми за Линукс, че едва ли не “нямало нужда” от такова нещо като промяна на данните за снимката. Може да има нужда от редактиране на коментара, датата и ориентацията, но другото било същностно за снимката и не е логично да се редактира.

Абе ей! Що за недомислица? Първо на първо човек ако е решил да фалшифицира EXIF, няма да го спре липсата на инструменти под Линукс – както казах, има такива за други системи. И второ – как така ще е ненужно редактирането? Кой казва, че всички цифрови изображения са снимани с цифров фотоапарат? Ами ако са цифровизирани при сканиране от аналогова лента, както са моите? Ние, дето нямаме EXIF “по подразбиране” какво – да си трошим главите ли? Или става дума за някакво извратнено “еволюционно” разбиране, при което трябва да отпаднем и ни се помага?

Всъщност, с две думи – ако някой има вредния (явно;) в днешно време навик да редактира EXIF на сканирани от лента изображения и го прави под Линукс със свободен софтуер, нека сподели как става трикът. ;)

Като сравняваме фото-студиата…

Взех си днес преди два часа петте филма, дето чакаха да видят бял свят след почивката ни. Добре че запазих един от филмите – него ще помисля добре на кое фото да го дам. Не мога да проявявам сам ленти С-41, всъщност никакви не мога, нямам нито материали, нито инструменти за лаборатория.

Но след два часа разглеждане и сравняване качеството на сканираните негативи, силно се замислям дали да не се оборудвам в банята и да си проявявам черно-бели ленти. После да си купя едно хубаво мънинко скенерче и да си щракам снимки на воля. Естествено, спира ме инвестицията в скенер – заради тъпата еуфория около “цифровите фотостудиа” цената на фототехниката продължава да си стои в небесата. Уж основната идея на любителската цифрова фототехника е именно “освобождение от игото” на тия престъпници от фото-студиата. А пък то какво – те продължават да виреят и сега, “на цифрова почва”. Нейсе.

—

Две ленти дадох на “Агфа”-та в началото на “Ломско шосе”. Намира се току до спирката на трамваите от центъра; това е първата спирка след надлеза. (Който всъщност за трамваите е “подлез”;)

Въпреки че вчера нещо не ми харесаха, като оставях филмите, те са по-добрите. Ако ви потрябва фото в района, препоръчвам ви ги тях. Спедват причините. ;)

Първо – дадоха ми касова бележка за предплатено проявяване. Не ми искаха никакви други пари, освен лев и нещо за проявяването на двата филма.

Освен това цената е разбиваща – за сканирането на двата филма платих общо 5 (пет) лева. По два и петдесет на лента. С техен компактдиск.

Лентите не са надраскани, поне засега не съм забелязал. Има много недостатъци в снимките, направо бъкат от недостатъци, но това си е моя грешка, фотографска ;)

Накрая – за качеството на сканираните изображения. Само в това фото ми записаха за всеки филм по три варианта на изображенията – голям, среден и малък размер. Ясно е, че сканираните файлове са тези с “големия размер” – другите са софтуерно намалени за бърз преглед.

При увеличение на изображенията не забелязвам цифров шум – то е ясно, че го има, изображението е цифровизирано. Но не се забелязва. Преди него излиза филмовото зърно, с лекия му цветен шум. Не бих могъл да искам повече, при условие, че все пак това са компресирани изображения.

Размерът на изображенията в големия формат е 2400х1600 точки при големина на файла между 2 и 3 мегабайта, най-често около 2.5 мегабайта.

Общо – за две ленти, сканирани на 2400х1600 – около 6.50. Три лева и нещо на филм.

Другото студио е срещу “Хали Надежда” и има знамена на Fuji отпред. Аз нали съм фен на лентите Fuji, първо го харесах явно от фенщина вчера. Ама трябваше да се усетя, като жената почти с презрение и погнуса ми каза като я питах “О, черно-бели не продаваме ние”.

Не ползвайте това студио. Много са студиата в София, които трябва да престанат да бъдат ползвани и това е едно от тях.

Вчера като ми взимаха лентите разпитах, естествено, с какво качество сканират и колко струва. Въпроса ми за качеството май изобщо не беше разбран и го пропуснахме някак. Цената им пък била “20 стотинки на кадър”. Брях, викам си, вие хляба на трохи ли си го купувате… Ама нищо, нали съм добър, оставих три филма за проявяване и сканиране. Първо оставих два (добре съм бил усетил…), но после реших и извадих от чантата още една касета. След като жената ми изчислява с елка колко щяло да струва, стигнахме до извода, че за трите филма ще трябва да дам около 30 лева. Сви ми се сърцето, ама викам си, нали съм рожденник на следващия ден, ще си направя малко подаръче.

Проблем първи – поискаха ми капаро. Не пари за проявяването, а капаро за сканирането. Не стига, че им оставям лентите си, които явно са ценни за мен, а трябваше и да предплатя половината от парите – оставих им 15 лева.

Сканирането беше с техен компактдиск. Проблем втори – като ми ги даваше днес, видях, че в плика има диск и се зачудих къде му е кутийката. Ами нямаше – просто едно голо “Принко”, мушнато сред лентите.

“Жената зад щанда” ми беше казала, че цената се изчислява така, защото не се знае колко са “позите” – понякога били повече. Аз й казах, че това са Fuji Superia и са с по 37 кадъра. Не, не се знаело. Аз пак казвам, че са 37, тя – не, колкото излязат. Реших да не й обяснявам как снимам, как си записвам почти за всеки кадър данните, как имам брояч на апарата и изобщо реших да не говоря и да изчакам до днес.

Днес трябваше да доплатя още 9 и нещо. Такава била разликата. Таксуваха ми два филма с по 37 кадъра и един с 32. На въпроса ми “защо тук има само 32, нали вчера изрично ви казах да сканирате всички кадри, независимо колко добри са и как се виждат”, тя ми каза, че “сигурно някои НЕ СА ИЗЛЕЗЛИ”.

Боже мили… Тия мародери “фото”-тата ме разбиват – какви са тия снимки, как така “излизат”, откъде излизат и ако се въдят някъде, да вземем да им намерим бърлогите и да си вземем наготово…

Бях казал изрично да ми сканират всичко. Това трябва да означава за тях, че лентата е просто разграфена на кадри. И да сканират, не да се интересуват кое имало достатъчно светлина, кое било размазано…

Като се прибрах, видях, че всъщност в директориите има съответно 25, 36 и 37 снимки. Вместо общо 106, имам 98.

Общо платих за три филма 24 лева и нещо, значи един филм излиза горе-долу 8 лева. Срещу 3 лева и нещо си е обир. Особено при това качество.

Качеството е лошо, при увеличение се вижда цифров шум.

По изображенията има видими следи от надиране по лентите.

Изображенията са с размери 1536х1024 точки при големина на файла между 100 и 700 килобайта, най-често около 0.3-0.5 мегабайта.

—-

Изводът.

Ако така и така снимате на лента, добре е да имате предвид, че разполагате с много по-голямо качество, отколкото може да си позволи една цифрова сапунерка, на каквито са свикнали прехвалените “фото”-та.

Затова – изисквайте за парите си качеството, което лентите ви заслужават. Тоест нека имате само един проблем – как да снимате по-добре.

А не да се тормозите къде, на кое фото да дадете лентите, та да не ви ги окепазят. ;)

Не ви чува-а-а-ам!

Много неприятно, от около седмица съм с отит. Най-досадното е, че е и на двете уши. Имал съм много проблеми с ушите, най-вече като малък, стигна се до перфорация на тъпанчето веднъж, но смешното е, че при изследванията с въпросното ухо чувах по-добре от преди и по-добре от другото. А пък докторът си понаправи кариета, дори имаше кратък репортаж по новините. Нещо от сорта на “съвременни технологии в квартална поликлиника”.
Дори баба и дядо на село ме бяха видели и то без да им казваме – самите ние не знаехме дали и кога изобщо ще се излъчат няколкото кадъра… Правя знак с ръка зад стъклото, че чувам звука, въртят ме на някакъв стол, изобщо голямо хубаво беше… ;) Кеф за хлапето. Измъчено от дългото боледуване… Отитът е много неприятен в малка възраст – боли ухото, боли и коремът.
Не че е приятен сега, де. Както установявам.
—-
Днес реших да изляза най-накрая – в най-топлите часове, малко след обяд. Да взема неща за закуска утре, да се разходя. Евентуално да си пробвам късмета в някоя аптека и да дам най-накрая шестте ленти за проявяване.
Взех храничка, разходих се.
В аптеките нямах шанс обаче. Първата лелка ме погледна през дъна от буркани и аз не посмях да тръгна да я разпитвам. Викам капки за уши ми дайте, еди-какви си, нали имате. Аз още имам на дъното в шишенцето, ама то не пречи. Три лева – три лева. Питам я после за някакво лекарство. Евентуално слаб антибиотик, който действа там на бръмбъзъците, дето са се навъдили. Тя вика не може. Можело да ми даде еди-си-кое лекарство, то било много хубаво, ама добре било с лекарска консултация и предписание.
Абе ей – нали учите повече и от лекарите бе! Толкова ли не можете да дадете там каквото трябва – ако става с аналгин, аналгин дайте. Ако трябва ампицилин/whatever – дайте го. Нали не е с рецепта?
—-
Пролетта също имах възпаление – то беше за първи път май от детството. И като стана кофти вече, събота отиваме с Краси (кой ме убеди и “заведе”, сетете се;) в Първа градска – само там имало дежурни. И след чакане по коридори с течение, прегледа ме една кака. Почти “на крак”, съвсем набързо. Каза ми – ами то почти се е успокоило, слагайте още малко капки, после то само ще мине.
Супер. Сега не се сещам дали платих 10-тте лева за преглед. Май не, но единствено защото каката беше дежурна.
А сега – да ходя да диря GP-то си (колко от вас си познават лекарите по-добре от “просто по име”?), да търся направление, за да може накрая някой, дето вече сигурно ще е почти на моя възраст, да ми каже “ами то ще мине само”.
Или, другият вариант, естествено – да ида в близката поликлиника и да си цакам 10 лева. Защото иначе ме осигуряват здравно, нали. А, да – сетих се! Май си платих, защото имах “дупка” в осигуряването, въпреки че работех вече над две години без прекъсване в Енергото и бая пари бяха удържани за осигурявания. Значи удържат от заплатата ми, за да може след това да не ме обслужват, само защото преди 4 години и нещо за два-три месеца след завършването на университета не са ми внасяни осигуровки.
Ами другите пари, бе? Какво става, когато човек работи, да кажем, 20 години и си плаща и след това един месец просто не плати. И после работи още 10 години и пак си плаща. И след това изведнъж, да не чуе дявол, вземе че се разболее?
“Ама не е осигурен, имал е прекъсване.” – вие имате прекъсване, в мозъчната кора.
—-
В другата аптека едно момиче ме наплаши, че можело слуховият нерв да е възпален, затова трябвало да ми даде съдоразширяващи. Ама по-добре да мина през лекар, за да каже той. Иначе не било опасно, не – можело с такова възпаление дни наред никакво развитие да нямам. Тоест хем “нерв”, хем хич “не се нерви” ;)
Но беше учтива каката и почти ме убеди да се завтека към чичо доктор.
—-
И дадох най-накрая пет от лентите за проявяване и сканиране. Две – в едно по-измислено фото, дето пишеше с големи букви “Цифрово фото”. Кое ви е цифровото, бе, вие знаете ли каква е идеята на цифровата фотография? Ами просто е – вие да изчезнете! ;)
Викат ми “джипег само”, резолючията не запомних, ама не ме впечатли. Малка, а пък по едно CD на лента. Нейсе!
Три Fuji-та дадох на по-близко до блока ни фото. Жената май разбра, че искам не “просто снимки там” – това е добре, ако напускам работа, трябва да си намеря близо до блока ми фото, че от предишното нямам оплаквания, но е до работата.
Само дето по-скъпо излиза нещо. На лента излиза десет кинтен горе-долу. Като сложиш и филма (ако е на цени на едро, да е 2-3), излиза доста. 12-тина лева, толкова май е копирането на цяла лента на 10х15см.
—-
Не издържах и на връщане, като пазарувах, взех една Konica и веднага я заредих. Но нищо не снимах – вече около две седмици посвикнах да гледам само кадрите. Всъщност истинският майсторлък трябва да има май две части – едната е да видиш снимката, другата е да я направиш.
Не зная коя е по-важната и дали има такава.
Но пак съм armed and ready ;)
Само да ми се оправят ушетата…

Отново в София

Отново съм в София, пред Wishmaster. Което ми напомня, че наистина трябва да си взема свестен монитор – след двадесетина дни без никакво облъчване това сега ми идва в повечко…
Бяхме на море, дори пообиколихме малко, после на сватба в Балкана, пък и в другото “вкъщи”, дето пак е в Балкана…
Изщраках шест ленти за три седмици. Осветих ги избирателно ;) Отсега се настройвам, че поне от една трета до половината от снимките няма да стават за нищо. (е, дано се изненадам приятно, де;)

Имам много за разказване, много впечатления, някои от които се опитах да блогвам още “на място” – я на плажа, я другаде. В МБТ (Мазен Бакалски Тефтер) ;) Не съм сигурен дали успявах… Ще пресея от тези неща и ще допълня и от тук и сега.

Но малко по-нататък, сега ми предстои аклиматизация. Ама мноу вали тука бре!… Искам да се видя “офлайн” с доста хора, ще въртя телефони тия дни – че и рожденни дни се задават… А пък и шест филма са си малко състояние, като се изчислят в проявяване и сканиране на всеки от тях… И вадене на избрани копия… Че нали и сватба снимах… Е, пропуснах фолклорния фестивал в Бургас, макар да минаха “под носа ми” през Сарафово, ама нейсе – друг път ;)
Ще видим. Засега – по малко телевизия, по малко Интернет. И без преуморяване. ;)

Здравейте!

Пред отпуска 2005

Днес е последният ми работен ден! Преди отпуската.

Наздраве! ;)

Естествено, има най-различни малки “грижи”, които се появяват – вчера се счупи един raid, днес имах проблеми с архивирането през bacula… Но това няма значение, мили деца, защото чичко ловец ще ви купи сладолед! ;) ;Р (някой помни ли “Улицата”? А “Цата-ули”?;)

Преди малко довърших статията си за Ърбанстайл на тема “Направи си сам… макро“. Събрах набързо малкия си опит в това нестандартно, но супер-приятно снимане на макро. Ако имам по-стандартна техника за макро, сигурно няма да ми е толкова манияшко и интересно да отвинтвам обектива си всеки път… ;) Като казах това… – дано пластмасовият ми байонет няма проблеми. Аз много внимавам при тези манипулации с обектива, но знае ли човек – EOS 3000 е нисък клас апарат, обективът му е съвсем непретенциозен. Дори няма такъв обектив в сайта на Canon. Е, има го някъде навътре, при старите продукти, но пък без снимка…

Като се върна от морето, ще напиша статия за качествата и недостатъците на Canon EOS 3000. Качествата му са доста, особено за първи SLR-апарат. Но и недостатъците не отстъпват – аз вече силно страдам от два от тях. Но за това – след отпуската.

Ще ходим в Сарафово. За десетина дни, най-вероятно – 12. Без котарака – милият Арти ще прекара нашата почивка при Петето, колежка на Краси и наша приятелка. Тя дори сама предложи да приюти животинката. Дано нашият познайник не пакости, докато е при нея – тя е имала много опака сиамка преди време, но Арти си е котарак и има неизбродими граници на начините си да досажда. Ама пък всъщност е съобразително и мило коте, което се приспособява бързо. Дано са ок ;)

За пътуването взех от “Илиенци” три ленти Fuji Superia 100, от които едната вече е преполовена в апарата ми. Остават в хладилника две, плюс една Superia 200. Три ленти за 12-дневно море… А пък и на връщане ще минем през Търнов за сватбата на Сашо, барабаниста на групата… Та смятам и там да поснимам.

Не зная колко ленти да помъкна. В “Илиенци” “Суперия”-та е по 9.50лв. комплекта от три бройки, ама си е ходене до там. Вие колко ленти бихте взели на мое място?

Лентите на Фуджи са винаги по 37 кадъра, винаги има един “бонус”. Значи имам 74 кадъра iso100 и за сватбата – 37 кадъра iso200. В апарата също имам половин лента…

Ще видя, в краен случай може да купя оттам. ;)

Не можах да намеря време да взема статив, а пък сега няма да може – хем ще внимаваме за паричките, хем имаме багаж да събираме и няма да има време. Толкова с изгревите с дълги експозиции ;) Но ще снимам, да, определено.

Пък дано нещо става от снимките ми – ще видя, като се върна чак.

Сигурно няма да пиша тук от морето, затова:

Леки дни на всички и до скоро!

Глупаво докладване за грешка

Отварям аз преди малко фото-галерията си, решен да отделя малко време за довършването й, и гледам, че на първата страница се мъдри снимка, дето не съм качвал. Човек, в категория “People”. Вътре има снимка на Нео и отпред пред него – “матрицата”. Отдолу – следният коментар:

“There is a bug in the admin section of “Enhanced Simple PHP Gallery” which give full access. I just post an image and prevent webmaster with this comment.”

—-

Без думи останах. Разбира се, че може да има бъг, разбира се, че явно има, щом пичът е качил снимка и т.н. Обаче никъде в сайта на ESPG няма доклад за грешка, дори и във форума им. Е, то този проект не е от най-“пъргавите”, де, но все пак…

След кратко ровене в гугъл също останах с пръст в устата. А няколко дни преди отпуската хич не ми се дебъгва php.

—-

Сега – кое е нормалното поведение. След като само “предпазваш” уеб-мастера, най-добрият начин е не да “deface”-ваш сайта му, а да се свържеш лично. Имам контакти пръснати в целия ми домейн – и в трите сайта, ако не се лъжа. Ако пък няма начин за свързване със собственика на този точно сайт, защо не се обърнат хората към разработчиците? ESPG е свободен софтуер, докладите за грешки се приемат с радост и отделни възгласи “ура”.

—-

Накрая – защо го пиша това. Не, не ме е страх, че галерията ще се прецака още. Няма значение дали някой се възползва и качи още снимки или изтрие някои от моите – аз имам цялостно резервно копие на всичките си неща и го обновявам и възстаномявам лесно. Най-малкото – всички са без SQL база от данни (М.Балабанов твърди, че е езиково правилно да се казва “база от данни” и е грешна практиката да се ползва “база данни”;) и манипулациите стават и бързо, и без специални инструменти.

А пък и галерията не е довършена – то си го пише най-отдолу на всяка страница.

Като казах защо не ми е проблем да споделя това, да кажа и конкретната причина. А тя е, че такова съобщаване на грешка е адски малоумно, особено, когато е изпратено от измислен пощенски адрес, като . Така съобщения за грешка НЕ ТРЯБВА да се изпращат.

Сега ми хрумна, че току-виж някое роботче прихванало оттук въпросния адрес и ако е истински, почне да му пуска по малко писма – я за виагра, я за евтин софтуер, я за нигерийски или руски милиарди…. ;)

Почистване

От първи декември 2004г. на стария ми адрес, “turin.dnsalias.net”, стоя малка страничка, уведомяваща хората за новия ми адрес. Още преди това пък на стария адрес работеше автоматично прехвърляне към новия с mod_rewrite на уеб-сървъра.

От трети фервуари 2005г. старият адрес от уеб-сървъра се пренасочваше към новия. С “redirect permanent”, както си му е редът. Навремето този начин беше измислен, за да се даде възможност на програмите, които използват стар адрес, автоматично да обновят записите си и вече да се обръщат към новия.

—-

За мое съжаление това улеснение не даде голям ефект – все още има връзки към стария сървър, логовете му се пълнят. Е, вярно, че повечето със заявки за RSS-новини ;) Но на много места все още фигурирам със старото име.

Моля всички, които искат да четат това и занапред, да обновят записите в програмите си!

Защото по-късно днес (ще оставя няколко часа за зареждане на RSS в четците на новини) ще махна виртуалния хост “turin.dnsalias.net”.

—-

В бъдеще може да използавм пак това име, май ми харесва. А пък и е първото ми “мое си” име. ;) Но засега ще остане недостъпно. Както може би се досещате, конкретната причина е, че няма да мога да поддържам повече пренасочването. Ама пък и тъпо е да го поддържам безкрайно – целта му беше да е временно… ;)

Трябва да напусна

Малко ми е тъпо да пиша точно тази статия сега.

Исках да напиша за новия фотографски проект, за който намекнах в предната. Но ще отложа фотографията за следващата статия. И вече ще си пиша повече неща и повечето ще бъдат за фотография и линукс/джабер – както си му е редът. ;) Тоест както ми се ще и ми харесва.

—-

Трябва да напусна работа. Вече не търпя обстановката. Днес, като се прибирах към вкъщи, си мислех за тази промяна в търпимостта ми и достигнах до извода, че самото принципно решение да си подам оставката е “променило чувствителността ми”, гледам на службата с други очи просто. Това значи само едно – лавинообразен процес, който определено ще спре в един момент. Въпросът е само дали аз ще си подам оставката или ще ме уволнят, ако продължавам много “да се отличавам”.

Важното всъщност е дали изобщо е важно за мен дали съм уволнен или съм напуснал. Предприятието от няколко месеца май не е държавно вече. Чешкото електроразпределение трябваше, доколкото знам, да е влязло в пълно владение преди месец-два. Тоест по никакъв начин не съм държавен служител. Не че преди съм бил такъв в истинския смисъл – просто бях служител в държавно предприятие. Има разлика, “държавен служител” е по-друго май… ;)

С две думи – ако ме уволнят дисциплинарно дали това ще се отрази по някакъв начин на “бъдещето” ми? Струва ли си да чакам цял месец, в който със сигурност ще се опитат да ме потормозят малко. Досега винаги съм бил добре поставен, но единствената причина за това е била, че *единствен* разбирам от линукските сървъри (почти всички – инсталиирани от мен). Тоест нужен съм. Но ако продължа да се карам с началството, това хич може да не е предимство по време на предупредителния едномесечен срок.

Ако някой знае нещо и/или има сходен опит, нека каже! ;) В такава ситуация решенията се вземат трудно и човек има нужда да изслуша различни мнения…

—-

По принцип нито съм скандалджия, нито пък след това мрънкам пред приятели и досаждам. Но този случай май си заслужава.

—-

Днес за пореден (смятам – за последен) път опитах да помоля за TFT монитор. Първият път беше преди две години и причината да го направя сега е именно различният ми поглед към нещата – нали реших принципно да се махам и много формални прегради паднаха сами.

Шефът на ИТ-направлението ни е в отпуск и го замества шефът на моя отдел – отдел “Анализ и развитие на ИТ”. Голяма работа е, когато замества. Може и да става за шеф, но много странно защо никой не му го признава…

Все едно, с две думи – скарахме се. Не било предвидено. Това е отговорът, който получавам, след като миналата седмица с насмешка ми беше казал “окей, нямаш проблеми”, когато му поисках монитор направо. Може би е нормално когато служител намекне за напускане, да му кажеш, че не е незаменим, но да ми съска насреща, очите почти да му изхвръкват и червен-червен да ме плюе докато ми казва “мноо хубаво, ние пък ще си намериме друг!”… е малко… обидно.

—-

За почти три години (започнах около Коледа на 2002г., водя се официално от първи или втори януари) не съм получил удовлетворението от работата, което смятам, че заслужих. Внедрих много ИТ-технологии в Електроразпределение-Столично, всичките от тях – с реализации, основани на свободен софтуер. Когато постъпих, имаше един линукс-сървър, който беше “поща” и адреси имаха около 15 човека. Сега в LDAP-сървъра за пароли има може би около 300, не съм проверявал скоро. Скоростта на интернет-връзката беше 32Kb/s, сега е 1Mbs/. Това е заслуга на шефа ми, наистина, но всичко надолу съм изградил аз. Всичко, свързано по някакъв начин с Интернет. В атмосфера на постоянно оспорване, отричане на технологиите и на решенията ми.

—-

Бога ми, та аз дори с гордост и радост заведох документите си за сертифициран от LPI (Linux Professional Institute). Един от първата група хора, сертифицирани в България. Може и да не сме първите, няма значение. ;)

Да подскажа ли? Ами никой не обърна внимание, въпреки че се “похвалих” и на двамата началника, въпреки че повече от година стоя залепен зад гърба ми рекламен календар на LPI, който получих на първия изпит от Калоян…

За какво си говорим… та аз намразих компютрите, намразих и линукс…

—-

Тази вечер до късно ще чета Кодекса на Труда.

Проблемът ми е основно един, всъщност – дали нещо може да ми попречи да съм в отпуск (или каквото там и да е;) в периода 15 август – 15 септември. Краси може да излезе след 15 август само и ако нещо се обърка и аз трябва да съм на работа по време на вече планираната ни почивка… не знам…

Ясно е, че ако напусна директно (има чернова за допълнения към договора за конфиденциалност, но още не съм ги подписал, сигурно ще ги дадат за подписване след година-две…) ще съм си свободен, но пък ми е интересно какво губя.

Тоест с две думи – дали си заслужава да кисна там един месец предупредително, или “не съвсем”.

—-

Взех валериан и сега чета кодекса.

Срещах понякога колеги прависти в университета. Сега леко съжалявам, че от моето постоянно псевдо-философско заяждане с тях на тема “доколко изобщо има смисъл в съвременното право” (или нещо от сорта;), хич не сме говорили по-сериозно. И аз продължавам да си нямам конкретно понятие по правните въпроси.

Добре поне, че съм що-годе добър читател ;) Философите поне това си го можем ;)

Изгаряща диета, изгаряща работа…

Да, както диетите, работата ми ме изгаря. Направо съм “прегорял”, психолозите май му казваха “burned-out”. Трябва да питам Краси за точното определение. Защото не съм “прегорял” в смисъла, който те влагат в понятието (по-скоро метафорично го казвам), но едно е сигурно – втръсна ми от работата ми!

Вече не издържам и съм решил (горе-долу) твърдо – след отпуската пускам оставката си по каналния ред. Това значи, че към средата на месец октомври вече ще съм волна птичка.

—-

Сигурно ще имам нужда поне от месец-два, за да си възвърна работоспособността. Сега съм толкова изтощен от глупости, от липса на истинска работа, от неуважение към труда ми и “работене залудо”, че и отпуската няма да ми помогне съвсем. Да, ще си отпочина, ще съм свежарка, но когато вляза в стаята в службата, ще издържа максимум седмица-две.

А пък като си помисля, че от три години се молим за климатик. Не че няма пари предприятието – почти на всеки джам има климатик вече. Просто ние, “програметата”, сме отделна каста и, за наше съжаление, най-низшата в тук.

Чакам от половин година да ми дадат TFT монитор. Дадоха на всякакви измислени секретарки и счетоводителки. Новите собственици, чехите, до един имат нови машини, с TFT. Двама колеги от стаята ни имат и те. А останалите двама – да си траем?

И да стоим три години на заплатата, която ни е била представена като “първоначална, за изпитателния срок”?!?

Миналата година ходих на преглед и съм с очила оттогава, а сега вече усещам, че съм се влошил и трябва да ходя да си сменям стъклата. И всичко това, защото някой някъде го мързи да си размърда и да ми даде TFT монитор?

—-

No pasaran!

Работата на системния администратор е изхабяваща. Особено на админа на GNU/Linux – ако не знаете, администраторите на Microsoft почти не четат на мониторите си, най-много се взират да различат “OK” от “Cancel” и “Register later”.

—-

Какво ще правя?

Едната възможност е да опитам “здравината” на някои мои си идеи. Но за такива неща не се говори предварително, нали знаете – уроки и т.н. ;)

Другата възможност е да си намеря работа на нормално място – място, където няма да затъпявам с всеки изминал ден. Място, където ще ме изчакат две-три седмици или месец, за да вляза в ритъм и да съм работоспособен. Място, където условията са добри и за мен, не само за работодателя. ;)

И понеже опитът ми с търсене на работа през сайтове и агенции не беше успешен (“BulWork” ме пратиха на две-три абсурдни интервюта, дори едното повече свързано в Уиндоз, отколкото с Линукс, а им бях казал…), ще опитам по-сериозно търсене на работа след отпуската.

Когато, надявам се, вече ще тече предизвестието ми за напускане.

—-

А, в този ред на мисли… – ако някой има нужда от системен администратор на GNU/Linux (Debian, RH, Slackware, абе всичко, дето “мърда” ;) с позакърнели от продължителна безмислена работа умения, но с желание за развитие, може да се свърже с мен.

Пък току-виж сме се харесали ;)

—-

Сега като се сетя, при постъпването ми тук “интервюто” ми беше направо смешно, после се усетих, че са имали критична нужда от линуксчия за сървърите. Трябваше да се досетя, че няма да съм ценен кадър и да си обера крушите овреме.

Гадното за мен е, че съм (бях, нали ви казах, че затъпявам) един от най-грамотните в софтуерните ИТ тук. Дори в отдела ни; не единствен, но да има двама още, най-много трима, и то “трудно”. И като помисля колко идеи имах в началото…

Където и каквото и да работя занапред, няма да е безмислено и ще ценя тази работа, която цени и мен.