Tag Archives: conference

Тъжно за FOSDEM

Да, тъжно ми е. FOSDEM беше много важно събитие за мен и го смятам за част от израстването ми като компютърен специалист, като философ, ако щете и като човек изобщо. Това е мястото и времето, в което се включваш, макар и за малко, в пулса на цялата общност на свободния софтуер. Това, че е в университетски кампус е още по-показателно. Не успях да ида да уча навън като студент, но още първата година, когато с Jitsi отидох в ULB, все едно имах крила на обувките и търсех да видя коя сграда на кой факултет и на коя специалност е. Не намерих по-социални науки от право, май, но все едно бях в някой от онези колежански сериали, дето във викториански сгради учат ту физика, ту история на американската литература… примерно.

Тази година ФОСДЕМ няма. Е, уж има онлайн събитие, но аз не мога да следя излъчвания в мрежата. Не знам защо, просто не ми се получава. Мога да гледам записи, понякога нарочно търся нещо тематично, но наживо да следя емисии, да гледам “live-ове” – това не е за мен. А има някои неща, които много искам да следя, някои от тях имат редовни емисии – например всеки петък или веднъж на две седмици… и пак не успявам. Случвало ми се е да се сещам вече закъснял и да тичам към компютъра или пък да ровя бързо в мобилния, само за да открия, че излъчването току-що е приключило. Някои казват, че това с живите предавания на събития, конференции и дори концерти било страхотно, така сме щели да се справим с предизвикателствата на ковид – е, сори, но аз своите записи из мрежата не съм догледал, та камо ли друго.

Конференцията в Белгия е по-специална за мен и по други причини. Като франкофон ми беше още по-вълнуващо да крача из улици, сред всякаква френска реч, от разбираема до съвсем нечленоразделна за мен. Помня как първия път се загубих в нощен Брюксел и първо реших да разчитам на естествения си усет за ориентация, който бързо ме предаде и се оказах в квартали, в които не чуваш точно френски говор, а фасадите бяха с една идея по-близки до мизерните квартали на София. Заговорих се на френски с полицаи и разбрах, че съм вървял бързо в обратна на центъра посока. Спомням си как с Емчо вървяхме през половината град към Beermania и като стигнахме се зарекох като се прибера, да изхвърля кубинките. Как с Ицо и Боби се заливахме от смях из нощните улици, след като в Delirium-а бяхме седяли до една италианска двойка на средна възраст, дето подозрително цяла вечер миришеха на джойнт. Разходките из града с Любо и Слави. Всички срещи с българската група там – някои редовни участници от българските конференции и общности, някои съвсем неочаквани, като Шопов. Оглеждането на опашката за жетони за бира, тъкмо пристигнал, дали ще видиш познати лица. Посрещането на Даменчо на гарата и после двата часа по тъмно отвън на по бира, с разказване как са те, как съм аз. Като бонус – всички познати лица от големите проекти, пък и от по-малките, някои легенди в средите, всички интересни проекти, щандове и лекции, на които или си искал да идеш, или случайно си попаднал, защото съседната зала вече е била пълна. Дори лицата от поредното подписване на ключове. Тук-там и някой от големите компании, дето са се свързвали с теб в миналото и ти ги знаеш по име и лице, но те не и си стоиш във фоайето на сграда K и си говориш с тях…

Marché Aux Herbes / Grasmarkt

Още първия път, когато тръгвах, през 2014г., Светко ме пита дали не може да дойде с мен. Даже се отчая малко, като разбра, че заминавам и ще съм без него. Всеки път след това въпросът беше поставян отново, а междувременно и той, и Оги започнаха да ходят на курсове по роботика, да опитват да програмират на Scratch, даже преди две години, то вече са две години и половина, едно лято на морето започнаха да измислят компютърна игра. Няма да издавам тайни, но е свързана с море и вълни. Имахме съвсем сериозни планове като се приберем, да започна да ги въвеждам в програмиране и да имат свой проект, да разучаваме заедно – ако не бъркам, идеята беше да разучим Blender и после Unity, все свръх амбициозни планове. Така и още стои на трупчета, но пък точно миналата година реших, че е крайно време да ѝ изтупаме праха, да направим проект и да идем с децата на FOSDEM следващата година. А то… онлайн излъчване на видеозаписи на лекции.

The always busy Jitsi stand

Да, това ме амбицира още повече да направим тази игра и да помогна на момчетата да продължат сами да разучават технологии и концепции. Много е лесно, особено с това “онлайн обучение”, всички не-изкушени от технологиите да разбират от всичко и по много. Не ме притеснява това, че децата растат в такова бурно време или че се учат отдалечено. Повече се тревожа от този “вечен септември” на интернет интерактивността, който започва да създава грешни представи. Всички изведнъж разбират от онлайн комуникации, а всъщност най-често не разбират нищо. Начинът да се остане “на вода” в този потоп е да се осмислят процесите и ценностите на онлайн средата.

Липсва ми това специално събитие в средата на зимата. FOSDEM е нещо специално. Догодина се надявам да има и конференции, и фестивали. 2021-ва я пропускаме, но 2022-ра вече трябва да е ок, че ние остаряваме, децата растат…

Една година Линдеас

Малко преди лятната почивка, гледам година назад и докъде съм с Lindeas, пък и по принцип. Описано шеговито, иначе по-сериозно и конкретно за работата ще пиша в Линдеас. Всъщност не е точно една година, а вече година и половина, но да кажем, че е поглед назад към първата година на работенето ми в моя си фирма. Плюс някои планове за бъдещето.

Говорих на две яки и сериозни конференции в България – OpenFest и TuxCon. Беше истинско удоволствие, момичета и момчета! Още по-голям фен съм. А и имаше интерес към моите неща, да не повярваш. :)

на OpenFest 2015:

на TuxCon 2016:

Спрях се да предложа лекция по другата ми специалност, неща за авторско право, философия, познание в Интернет и социални мрежи. Може да опитам тази година, но дали някой ще иска да слуша такива неща…?

Пропуснах ‪‎FOSDEM‬ тази година в последния момент заради грип. Но пък ходих да карам ветроходна яхта в Бяло море! Вече съм яхтен капитан, имам си и книжка за кораб до 40 бруто тона. Страхотно е, детска мечта ми е, откакто четях за клиперите и за корабомоделизъм и търсех по РЕП-овете броеве на “Катера и Яхты”. Тогава си представях, че си построявам сам фолкбот и обикалям света или че съм юнга на “Калиакра”.

Но на нещо по средата като размер, например 30-тина футова килова яхта си е доста по-добре. Искам да заведа и семейството, но няма да е тази година. Нито време, нито пари. Но някой ден…

Nea Klima, о-в Скопелос

Nea Klima, о-в Скопелос

За работата – от нула в началото до около дузина клиенти, от тях двама със сериозен ангажимент – не изглежда много, но си е доста работа. Скоро се надявам да мога да наема хора и да започна да събирам екип, но зависи от толкова много неща, най-вече поръчки и приходи, та ще видим.

Няколко поредни подвига с Калин за уеб интеграция и цялостни решения. Друго си е до теб да е човек, врял и кипял в уеб. Продължаваме с нови проекти, включително наша услуга за уеб конференции, хоствана в Lindeas и интегрирана с други услуги. Тъкмо място за стабилни доработки и връщане на код към Jitsi. Ако някой иска сайт с някаква сложна интеграция с видеоконференции, сега е моментът, докато не е дошла есента след ваканциите и не сме се зарили в работа. ;)

Нещата, с които изоставам засега:

1) свободно време – колкото и да се фукаме иначе, не можем без него)

2) пакетиране на ‪JitsiMeet‬ за ‪‎Fedora‬ и ‪CentOS‬ – вече два клиента с такива инсталации, но не съм си доволен от пакетите, особено в частта с изключенията за SELinux, така че имам още работа, преди да са достатъчно добри (и неопасни, работещи), за да ги публикувам

3) работа по ElectriClub, включително наскоро назря една идея за конференция на тема електромобилност – няма да съм сам, но има доста работа, включително и по сайта. Блогът върви добре, но хората във форума като че ли позагубиха интерес.

3а) искам и да конвертирам Рошко на ток, защото вече си има заместник (децата го кръстиха Дракончо, не ме питайте защо). Миниван за цялото семейство е по-добре от хечбека, но тъкмо Ровъра може да го конвертирам и да карам децата на училище с него, вместо да замърсявам с вана или да спонсорирам корумпираната община с нередовните рейсове сутрин. Но за електромобилна конверсия трябват 1) пари, 2) гараж и 3) ясна процедура в българските институции, а от тия трите неща дори и да намеря първите две, третото е сякаш обречено… Контрастът с например Щатите и как там си правиш и узаконяваш модификации по колата е от земята до небето.

4) за които не знаят, аз съм PhD ABD (All But Dissertation) и мисля, че тази година е последната ми, преди да загубя права – това значи, че трябва да реша дали да предложа нов текст на секцията ми в БАН. Имам почти готов дисертационен текст, който се нуждае от доработки, за да го представя пак. Преди две години ме върнаха с някои леки забележки. Работата не е много, тезата ми е развита и си мисля, че би имала приноси, но трябва да намеря време да я дооправя и да я дам на научния ми ръководител проф. д.ф.н. Веселин Петров да я прецени.

TuxCon 2016

Върнах се от ‪TuxCon‬ снощи в малките часове. Конференцията беше супер, слушах много интересни лекции и се видях с много интересни хора. Поздравления на организаторите за позитивната атмосфера, която изградиха от началото в залите на палата “Киров” в панаирния град и поддържаха чак до края, когато затворихме бирарията. Момчета и момичета, конференцията отново беше супер, браво на вас и благодаря, че сте се потрудили да я направите!

Видях много ентусиазирани млади (и не чак толкова млади, но пък младежи по душа) хора, научих за историята на компютъра ‪‎Пълдин‬. Помня, че съм виждал един навремето в училище, трябва да съм бил 6 или 7 клас. С Явор бяхме или на кръжок по информатика, или висяхме за пореден път в свободните за посещение часове – щракахме някакви наши си програмки на 8-ците и като ни доскучае зареждахме “лунохода”. И тогава учителят събра около неговото бюро по-големите батковци и каки и им показа някакъв компютър с клавиши в бяло и синьо, които не се натискаха, а някак се “пипаха”. Ние се запровирахме да гледаме, но някакви ни се присмяха “къде бе, зайци, това е сериозна техника, за големи” и ние се върнахме да си пишем на бейсика.

А сега разбрах и историята на машината и видях чичковците, част от екипа навремето. Запознах се и с нови хора, видях се и със стари познати. Обсъдих идеи, че даже и пих в една лъскава пловдивска бирария радлер от жива бира и истински лимони. Смееха ми се, ама аз все пак щях да шофирам. Ванката отбеляза, че в случая този radler по-правилно е да е fahrer :)

Имаше и двама-трима чички, които нещо говориха за “безплатен” софтуер (специално за тях: свободен, повтарям сво-бо-ден), как отвореният код побеждавал лошия капитализъм, как някакви щели да ни превземат с партии, колко велика фирма била Novell, колко минути щяло да има светлина от Луната, ако Луната “изгаснела” (?!?) и подобни неща… Абе пийте ги тия хапчета… :P Но всичко беше позитивно, харесах всички лекции.

На връщане закъснях много и пътувахме на фарове. Целият свят беше в посока към Пловдив и почти само ние – обратно. Не успях да се обадя навреме вкъщи, а трябваше. Много зле се справям в (с) компании и често губя своите си приоритети, за сметка на тези на общите, а така не трябва. Трябва да се науча.

TuxCon 2015

Вчера се върнах от TuxCon 2015 в Пловдив. Страхотно събитие, видях няколко стари познати, запознах се с няколко нови и накрая съжалих, че трябваше да се връщам още същия ден и докато те са пиели бира вечерта, аз карах към София и залязващото слънце блестеше в очите ми. Важното е, че след дълго прекъсване отново искам да намирам време за такива събития и срещи. След първите OpenFest-и престанах да ходя и на линукс-бирата, но лека-полека ще надживея това прекъсване.

Имам ужасно много работа тия дни и ще пиша подробно по-натам, но понеже не издържам, само да уточня набързо за нещо, което ме втрещи на TuxCon 2015

  • XMPP‬ може да се ползва за аудио и видео (справка Jingle)
  • XMPP може да се ползва за пренос на файлове
  • ДА, разбира се, че преносът на файлове и медия в XMPP може да бъде шифриран
  • видеото в XMPP не “лагва ужасно”, или поне не повече от други на един и същи сетъп, защото преносът на файловете и медията е peer-to-peer (хайде пак справка какво е jingle)
  • Jitsi‬ не е “някакво ужасно бавно”, поне не по-бавно от много други настолни Java програми, при условие че Jitsi в сравнение с други XMPP клиенти е сред най-богатите на възможности. Особено пък за шифриране. Особено пък за пренос на медия.
  • XMPP мрежата от доста време е шифрирана, така че нека спрем FUD-а за това
  • Facebook вече НЕ ползват XMPP. Заявиха промяната преди една година и я направиха преди месец-два. Някои клиенти все още успяват да се връзват, но това е като надбягването с ICQ навремето. Вече ползват MQTT, но своя си, затворена, непълна и недокументирана имплементация.
  • SIP‬ далеч не е “едно нещо като XMPP, ама не точно”, а съвсем различен протокол с различно предназначение… даже не знам откъде да започна за SIP…
  • Tox‬ може да изглежда много секси и бунтарски, но няма никакви реални технически предимства пред XMPP, а пълната разпределеност има свои негативи.

Точно името на MQTT ми убегна в репликата ми и това ме спря, но няма значение – да кажеш в отговор “колегата тук възразява, но аз не знам за това, така че игнорирайте го” е некоректно. Защото както аз мога да науча интересни неща от лекцията ти, така и ти можеш да научиш неща и от мен, пък било то и само от реплика – нали затова се събираме на конференции. Трябваше да поговорим след лекцията, но закъснявах и си тръгнах – иначе мога да дам още един пример за съвсем нов и недоказал се проект, Matrix. ;) Също не може да стъпи на малкия пръст на XMPP, но е интересна идея, говорих наживо и с авторите. Така че неща за учене има винаги.

И изобщо хубаво е човек да знае повече за нещата, които представя, аудиторията не е от някакви странични хора, които не знаят за какво иде реч. Всеки лектор, мисля аз, трябва да застава зад катедрата с нагласата, че аудиторията може да е по-запозната от него. Схемата “професор-студенти” вече не работи в ерата на Интернет. Така че малко повече уважение към компетенциите на слушателите, моля!

Разказвах за едни неверни неща, които се казаха на TuxCon‬ и как аз в един момент се спрях да оборвам, за да не преча на лектора – Краси помисли и каза, че ние в България сме тактични по много неправилен начин.

Права е. В една лекция са важни слушателите и правилността на нещата, които се казват, а не щаденето на лектора.

От Jitsi на Lindeas

Основната промяна, която ми се случи през последните два месеца, беше разделянето ми с хората от Jitsi и задвижването на моя собствена фирма, Lindeas. Не съм го планирал, всъщност идеята за Линдеас стои на трупчета от вече много години и кой знае дали щях да се върна към нея, ако не ми се беше наложило.

От една страна промяната е за добро, понеже най-накрая ще започна със своя фирма. Макар това да си има своите трудности и недостатъци, будни нощи и ядосвания за непристигналото писмо от клиент.

От друга страна екипът около Jitsi и Bluejimp ще ми липсва – това беше най-смисленото ми сътрудничество досега, най-добрият екип, с който съм работил. И то – забележете – през почти цялото време ставаше дума за отдалечен екип. Редките случаи, в които сме се събирали офлайн (така де, “наживо”), малко е ставало дума за работа. Много хора, свикнали с работенето в офис, няма да разберат, но с този отдалечен екип, когато се е налагало, съм работил по-бързо и по-точно, отколкото с колегите ми в предишни фирми, когато сме седели на съседни бюра. Има начин – ключовите думи са комуникация и мотивация. А “наживо” е за бири. ;)

Имах възможността да пожелая на повечето от колегите успех в новата компания, но тук наведнъж към всички – Good luck, guys! Hook ’em horns! Успех и да разправяте после!

Bluejimp беше купена от Atlassian и почти всички колеги заминават да работят в една от централите зад океана. Аз реших да остана и да рискувам да направя нещо с Lindeas. Вече не съм съвсем сам, макар че за да привлека хора на постоянен щат, ще ни трябват повече контакти с клиенти и повече поръчки.

Това, с което ще се занимава Lindeas, е поддръжка на решения с Jitsi Meet, продуктът за WebRTC видеоконференции, по който работихме в Bluejimp. Ако някой има нужда от нещо като Google Hangouts, но на свой си сървър и под свой контрол, към което да може да има например и телефонни участници, ако иска всичко да е достъпно директно в браузър, а не през приставки, флашове и настолни програми, може да се свърже с нас. Както за малки, отделни “Proof Of Concept” инсталации, така и за големи корпоративни системи, които да се използват от много хора наведнъж.

Можете да се свържете с Линдеас както през сайта, така и през twitter или facebook.

На практика аз продължавам да правя това, което правех за предишните ни клиенти в Bluejimp – инсталирам, настройвам, интегрирам и доработвам система за уеб-конференции. Софтуерът е свободен и с отворен код, но компонентите са много и настройките може да са по-сложни. Освен това Lindeas ще осигурява мониторинг на услугата, статистики на използването на конференциите и освен това разработваме административен панел. За панела има много идеи, които също ще улеснят и интеграцията с календари, свързването със SIP, споделянето на записи от конференции и много други.

Всичко това започна официално от 1-ви април, но не е първоаприлска шега. Доскорошните ми колеги вече се приготвят да заминават за Щатите, някои от тях може би вече са там и най-добрата новина за стария екип всъщност е, че Atlassian ще продължат да поддържат софтуера като свободен и на практика, дори и с някакво закъснение, кодът ще влиза и в Git-хранилищата, достъпен за всички под свободен лиценз. А аз запретвам ръкави да търся контакти с нови клиенти за поддръжка на видеоконференции в уеб.

Единствената обективна трудност засега е бавната бюрокрация в България. Или може би просто аз нямам търпение да започнем, да startup-нем. :)

FOSDEM 2014

На FOSDEM можете да ме намерите, да побъбрим за свободен софтуер и/или да пийнем по бира. С Jitsi  съм. Нямах време да проверя дали и кой от хората наоколо ще идва, така че ако ме видите, кажете “бау”. Аз също ще се огеждам за познати физиономии. Happy hacking! :)

Manneken-Pis
Marché Aux Herbes / Grasmarkt
Belgian pavement

 

1466

OpenFest тази година ще мине без мен. Въпреки че бях казал, че ще ида, вчера ме надуха вятърът и съм с капки в ушите. Ентусиазъм за каквото и да е = нула. Пак твърдя – фестът се отдалечи от общността, която му е най-близка и стана някак казионен. По себе си съдя – щом не горя от нетърпение да ида на всяка цена, а стоя да се лекувам с утехата “айде догодина”. Нищо, скоро ще има един по-друг фест.