Category Archives: Uncategorized

Joi Ito – среща във Философски факултет

Освен ако падате от Марс или сте живели в пещера, сигурно вече знаете за посещението на Джоичи Ито в София и за срещата с него в аудитория 65 на Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Лекцията е днес, в сряда, от 17:30 и е организирана от домакините на Joichi, “Интернет общество“. В много от блоговете вече се писа за това посещение, но аз не можах да пропусна поне да припомня. Сред някои от статиите за посещението са тези на Йовко, Пейо, Каладан.

Самият Joi Ito няма нужда от обширно представяне – стига да прочетете нещо за него в мрежата, ако все още не сте и да отидете до Ректората, за да опитаме да го разберем заедно.

А аудиторията си е подходяща за разбирането, в кръга на шегата, но все пак това е голямата аудитория на Философски факултет. Точно “65 ауд.” лично на мен ми е допълнителният стимул да ида на срещата, но и донякъде допълнителната ми лична трудност. Може би прекалено силно свързвам 65-та конкретно с философията – първо с кандидатстването, после с второто кандидатстване :), след това с безброй лекции и семинари по антропология, психология, източна философия най-различни курсове.

Интересно ще ми е сигурно да видя “външен” човек на катедрата пред амфитеатралната 65-та – външен, но все таки пак някак за мен философичен. Всичко, в което Joi Ito е участвал в мрежата, по-пряко и видимо или не чак толкова е свързано с блогсферата и/или с Creative Commons (както бях предложил да се преведе на български, “Свободно Съдържание”). Неговият “пръст” е в Technorati, MovableType, Mozilla Foundation, OSI, Creative Commons, ICANN…

Ако не сте чували поне две от тези имена, кой сте всъщност вие? И какво сте направили с читателите на този блог? :)

Срещи на кръстовища

Центърът на София е особено място. И още по-особени са улиците, които пресичат ларгото “Руски”. Най-особени са кръстовищата им. Не точно тези с “Руски”, защото явно са прекалено “централни” — по-скоро кръстовищата наоколо, например това на “Дондуков” и “Раковски”.

Днес се срещнахме насред кръстовището с Христина. Винаги така се срещам с хора там — забързан за работа сутринта, с мисли някъде надалеч, наваксващ в оставащите малко свободни минути преди да се напъхам зад бюрото до сървърното. И както съм се отнесъл и си чакам на светофара, изведнъж виждам познато лице отсреща. Не съм много сигурен, но в оставащите секунди до зеленото вече съм почти сигурен. Естествено, винаги пресичам в другата посока :)

С Хриси се спряхме точно на средата на пътя, там, където трамвайните линии насичат паважа на “Дондуков”. За съвсем кратко, докато безумните шофьори не са дали газ към нас, и след това побързахме и двамата да се изнесем към края на платното.

Хриси е част от компанията ми от студентските години — едни от най-истинските ми приятели, които съм имал. Все хора, които винаги много се радвам да видя и винаги са ми близки, колкото и далеч да са и колкото и дълго да не сме се виждали. С някои от тези хора поддържам връзката и се срещаме, но с други пътищата ни се пораздалечиха доста. Беше страхотно да срещна точно Хриси, която не съм виждал от няколко години, когато Павката ни се беше обадил и на двамата за среща и се бяхме събрали в едно кафе в центъра след работа да си побъбрим като едно време.

Като се разделяхме сега, вместо “чао” или “до скоро” си разменихме “да направим някаква среща” и “да, супер”.

Центърът на София с неговите кръстовища е странно място. Преди няколко дни пак така, на средата на пътя и на същото кръстовище, срещнах Надя и Биляна, пак на същото кръстовище пък скоро настигнахме с едно такси Иван и Петя.

Напоследък се натоварвам много на новата работа, отказах няколко проекта за сайтове затова, напуснах и един екип за сайт. Нямам никакво време да снимам и опитвам да “крада” две-три минутки преди работа, но все не виждам нищо интересно, може би защото съм уморен. Особено на мястото, където съм в момента, кариера няма начин да се прави, а и другите служебни стимули са слаби. Не крия, че мисля за варианти за по-добра работа, но пък точно преди зимата не е най-доброто време да рискувам да остана без доход. И все пак… Като че ли е време да “върна газта” малко и да си уговарям по-често срещи с приятелите от университета.

Да гласувам? Не, благодаря!

Тези, които са следили страниците ми по-дълго сигурно си спомнят отношението ми към представителната демокрация, изразявано неведнъж в предишните статии. Някои от тези текстове може да са вече отново тук, а може и все още да са в огромната опашка, изчакваща публикуване след преместването на сайта ми. Но във всеки случай за мен има ясни неща – едното от тях е, че утре има избори. Българските граждани са призовани да изберат президент – това, че и позицията на президента, и самото общо гласуване са безмислени и неестествени неща, удържани нарочно, насила и въпреки всичко в статуквото е също ясно за мен, но явно не и за всички, дето участват в кампании, щабове, концерти, организации, партии, медии… И цялата тая пушилка, дето се развърта като “дойде такова време”.

Другото ясно ми нещо е, че ако изобщо отида да гласувам, то ще е за да дам някакъв протестен глас. На тези избори няма балансираща кандидатура, която да спре дори Сидеров от второто място, да не говорим пък Първанов от първото – така че изборът за някакво блокиращо гласуване пред мен не стои.

Не си въобразявам нито че от мой глас за някой от мъниците в края на класирането ще спадне процентът на Първанов, нито че ако гласувам за очертаващия се “трети”, Беронов на десницата, ще му мигне окото на сбъркания Сидеров. Какъв е изборът ми тогава? Какво избирам аз?

Моля, не казвайте, че гласуването е действие най-важно, с което заявявам позицията си на гражданин и заставам зад личната си отговорност пред обществото и дрън-дрън и алабала… Няма смисъл – особено пък настроения от типа “който не гласува сега няма право да се оплаква после” ми действат по-силно и от някое от поредните популистки изказвания от “Атака”.

Значи въпросът опира до това дали изобщо ще отида в неделя. Забележете – ден, в който почивам от работа и цяла седмица съм чакал, за да си седя дома на жежко. Защо правят изборите винаги в почивните дни? Не, наистина, сериозно – защо? Толкова ли е важно населението да се бъхти през седмицата и дори и за такова “велико” събитие като изборите ли не може да се направи изключение?

Може да се затвори за няколко дни цяла централна София около НДК заради някаква среща на НАТО (или нещо друго такова подобно), може кметът Борисов да започне с ремонтите точно, ама точно в късното лято, когато всички са се върнали от почивка и в града е пълно с коли. Може и вече две години да се размотават с проблема с боклука и в градинките още да се валят найлонови пликчета от по-миналото лято, когато щяхме и да се изпоразболеем от препълнените кофи. При условие, че още тогава казаха, че до година-две ще има завод за преработка. А минаха вече две и още не са решили дори да го правят…

Ако са такива неща – може да се блокира градът. Може, щом се затрудняват хората. Но виж, щом като им се дават такива удобства – да гласуват в празничния неделен ден в кварталните училища, това е нещо друго.

Знаете ли, че за тези избори са направени нови урни, стъклени? Всяка от тях струва 78 лева. За изборите трябват 13 500 броя, а транспортирането им до всяко кътче на милата татковина е към един милион (877 500 лева без ДДС). Общо изборите ще струват 22 милиона лева – 14 милиона за първия кръг и още 8 милиона за втория.

Социолозите са се разкудкудякали, че на тези избори протестният вот щял да бъде много голям – 9-10 процента може да отидат и да пуснат нарочно невалидна бюлетина. Естествено, всички тези прогнозисти са разтревожени за бъдещето на системата (странно защо на политиците не им пука много, като точно те трябва да се тревожат).

Аз не се тревожа за системата, по-скоро ми е неприятно, че се разпада толкова бавно. Понякога ми се живее в Швеция например, или в Дания – ние сме с темперамент, който ми е много близък, но пък там хората мислят много по-трезво за “проблемите на управлението”. Или по-точно за проблемите “от” управлението.

Казват, че хората щели да гласуват протестно, защото липсвал “одобряван лидер”. На мен не ми липсва, защото не ми и трябва. Аз няма да гласувам, защото съм против системата на представителна демокрация с общи гласувания. Всяко нещо, което е по-далеч от управлението на местната община и искат да гласуваш за него, е нещо лошо.

Може да съм малко по-краен, но поне не агитирам от чуждо име, а говоря лично. Имам гражданска позиция. И това е в нейна защита.

Ако има яйца…

Жената на програмиста го праща на пазар:

— Иди, моля те, и вземи две пръчки салам! А ако има яйца, вземи десет!

Излязъл той до магазина и се връща след малко с десет салама. Тя го пита леко раздразнено:

— Ама защо си взел десет?

— Защото имаше яйца…

Мобилни дилеми

Да си купиш преносим компютър с инсталиран GNU/Linux на него, да си го купиш при това на по-ниска цена, защото както знаем, инсталацията на Уиндоус струва пари и след това да изтриеш настроения и работещ Mepis (в случая), за да накатериш върху машинката… познайте какво – ами Уиндоус.
Не го разбирам това. Наистина, не го разбирам! Периодично се чуват оплаквания от най-различни хора, че не можели да работят с GNU/Linux, че не бил настроен, че не им откривал инсталаторът еди-какъв си хардуер, че те били тъпи и мързеливи и затова им трябвал само Уиндоус. Ами ето – хората продават лаптопи с настроен Mepis Linux, какво му е на него пък?
Аха – със свободен софтуер компютърът излиза по-евтин, а пък след това няма проблем да му се качи нелегален Уиндоус? И понеже някои хора наистина много искат да се “научат на линукс”, затова си изтриват работеща свободна система и инсталират крадена собственическа? Много са ученолюбиви и много бързо възприемат работата с компютри, затова предпочитат да им отпочиват мозъците в познатата среда на УинXP?

Наистина, когато някой ми казва, че иска да се “научи на линукс”, но си стои на уиндоуса, защото “ах, как не му работело еди-кое си” вече хич не му вярвам. Не че и преди съм вярвал, де.
Аз ползвам само GNU/Linux от… вече не мога да ги сметна, може би около 7 години. Тогава дистрибуциите на свободен софтуер нямаха графични инсталатори, нямаха и автоматично откриване на почти всичкия ти хардуер. Телевизионен тунер например съм настройвал няколко дни след работа тайно от Краси, за да я изненадам. И колкото и да е странно – справял съм се, и дори винаги ми е било интересно. И винаги съм си свършвал работата – независимо дали става дума за графика, чертежи на cad, офисни документи, музика или програмиране. Не използвам несвободен софтуер от години. Изключая инцидентни пускания на flash-плеър, но само защото приятели са искали да видя нещо на флаш в уеб. И когато съм имал видео от nvidia понякога съм ползвал техния затворен драйвер.

Оправданието “той не е достатъчно напреднал този софтуер” всъщност има друго произнасяне и то звучи горе-долу така “мързи ме и съм тъп”. Който наистина иска да навлезе в света на GNU/Linux и на свободния софтуер няма никакви обективни пречки.

Първа улична фотосесия на SimpleStudio

Преди две седмици излязохме четирима из улиците на града за приятно прекарване на следобеда с фотоапарати в ръка и за “откриване на сезона” за офлайн-срещи на общностите на UrbanStyle и SimpleStudio.
През цялото време тази статия и цял куп непроявени raw-файлове стоят в очакване в компютъра ми. Все нямам време покрай новата работа да се занимая с тях. Преместването на сайта ми тук също обърка плановете малко – например все още не съм подготвил място за фотодневника си… Все някакви малки неща не ми харесват в новото ми блоглекло – най-вече дизайнът май ще “пострада” за сметка на предишния ми, който май ми допада повече…
Докато “стягам къщата”, ето какво съм писал малко след фотосесията:

—-

Вчера “открихме сезона” за снимането заедно на фотографии със свободен лиценз. Тръгнахме из улиците аз, yovko, kalvera и emicha. Идеята на Йовко за общо студио, чиито продукти да са достъпни и свободни за използване изкристализира в обявения от него наскоро проект SimpleStudio. Приятно ми е, че успявам и аз да се впиша в този екип – технически най-вече заради приемането и популяризирането на свободните лицензи в изкуството, но и заради самото снимане. А лично – заради снимането с хора, които споделат близки ми разбирания. За фотографията, за културата, за свободата и бизнеса, за нещата от живота.
Сега с нетърпение разглеждам кадрите, които като се прибрах вчера конвертирах докъм среднощ. Малко ме разочарова разликата в мониторите – вкъщи изтормозеното CRT явно е по-тъмно и повечето снимки при конвертирането съм ги преекспонирал леко. Нищо, тъкмо ще имам време да “отсея” кадрите още веднъж, ще “отлежат” още малко. Въпреки че доста от тях носят точно духа на уличното снимане – “тук и сега”-то на забързания град.

Бранден Робинсън на OpenFest 2006

Новината на деня, поне за мен – Бранден Робинсън (Branden Robinson) ще участва в техническата конференция на фестивала OpenFest. Йовко пише за това и от статията му личи ентусиазмът от все пак явно успешно проведената подготовка за тазгодишния OpenFest. Покрай сътресенията в сдружение “Свободен софтуер” миналата година не бяха малко хората, които се опасявахме, че фестивалът може да не се проведе. Не че сдружението е единственият организатор, не че и около фестивала не са останали хора, които да го организират – просто след практическото разбиване на ССС от вътрешните му проблеми и последвалите напускания е естествено да е останало такова притеснение.
Много ми е приятно, че организаторите не са се повлияли от атмосферата в последните месеци на сдружението и са продължили напред без един от формалните партньори, но с мотивиран екип от хора. И резултатът е налице – тази година фестивалът ще се проведе в залите на втория етаж на Военния клуб на 4 и 5 ноември. Две дни празник с технически лекции и обсъждания (OpenTech), презентации на свободно изкуство (OpenArt) и лекции за бизнеса, свободата и връзката между тях (OpenBiz).
Както стана вече традиционно (за трета година) редом с OpenFest ще се проведе и годишната конференция на BSD.

След като първият OpenFest беше точно на рождения ми ден и тогава на шега казвах на Йовко и другите като се срещахме “благодаря, благодаря”, а вторият беше изместен в октомври, доколкото помня, тазгодишният вече се установява в началото на ноември. Дано датата да успява да бъде сравнително постоянна, за да го започнят хората. Да знаят – дойде ли “циганско лято”, значи трябва да се ходи на OpenFest :)

Миналата година пропуснах да вляза в залата в Интер Експо Център и след като въртях педалите на колелото от другия край на София се върнах обратно. Може би неприятното усещане от разбиването на общността на ССС на две ми попречи да се настроя празнично, като за фестивал. Но тази година съм там – не само заради основния участник Бранден Робинсън (доскоро заемал годишния пост “ръководител на проекта Дебиан”), а и за да усетя от вкуса на срещата със съмишленици, с хора с близки интереси и убеждения, с приятели от общността. За да имам поне два дни празник в мрачните есенни дни между едно връщане от работа в петък и едно отиване на работа в понеделник.

Ще се видим там :)

Ново място, с нови дрешки

От днес страниците ми са преместени на yasen.lindeas.com — моля който има препратки към стария ми адрес да ги обнови.

Засега тук съдържанието е малко, всъщност единственото нещо засега е тази публикация, но смятам в близките дни да пренеса цялото съдържание от стария ми адрес тук. Всички записи в бележника, заедно с коментарите ви, както и тези във фотодневника и уики-то ще бъдат пренесени тук. Ще запазя цялата информация и при пренасянето ще проверя препратките и адресите в статии и коментари — ако има невалидни препратки, ще ги поправя, за да сочат към правилните места.

Ще се погрижа старите адреси да се достъпват и тук.

Причините да се преселя тук са много и различни. Ще разкажа за тях скоро. Освен сменен адрес, имам и нов софтуер на сайта — аз отдавна се занимавам с Drupal за изработка на сайтове на други хора и най-накрая реших да се възползвам и аз. Този нов стар мой сайт се задвижва именно от Drupal. Има много неща за дооправяне, най-вече козметики по изгледа, но тях ще ги оправял в движение.

Новата система на сайта ще ми даде повече свобода в работата ми по фотодневника. Макар да доказах, че фотодневник (а и цял личен сайт всъщност:) е възможно да се поддържа с Blosxom, в стария ми сайт започнаха да ми липсват много и различни малки неща, които за обикновен блог не са необходими, но за по-преценената и художествена визия на фотодневник са си нужни.

Уики-то също ще бъде интегрирано тук, като цялото съдържание ще преместя и ще улесня редактирането му – нещо, което спираше много хора от участие в проектите там, защото старото уики, да бъда честен, си беше трудно за работа.

И така — малко преди блогът ми да навърши три годинки се реших най-накрая на голяма промяна. Нов софтуер, с повече възможности и нова структура на сайта, която ще събира всичко под името yasen.lindeas.com.

Преглед на RAW под GNU/Linux

Една статия на george ме накара отново да потърся програма за GNU/Linux, която да зарежда за преглед raw-файлове на снимки. Става дума не за програма за проявяване, не и за програма за редактиране. Проявяването става много удобно с UFRaw (ю-еф-роу, шеговит намек за ю-еф-оу) – като отделна програма или като приставка за The GIMP. Който иска да не се занимава с многото настройки в UFRaw, може да използва приставката gimp-dcraw. И двете програми всъщност са интерфейс към dcraw – проектът се развива стабилно и поддържа много фотоапарати. Същинското редактиране пък на изображенията е ясно, че става в The GIMP.

И все пак това са програми за проявяване и редактиране, но не и за преглед на файловете.

В raw-файловете освен суровите данни от матрицата почти винаги има и jpeg-вариант на снимката. Дори в някои формати има няколко jpeg-а в различни мащаби. Например когато от фотоапарата си преглеждате снимките, те най-често не се конвертират на момента, а се използва jpeg от raw-файла. Разбира се, не съм сигурен коя камера как работи и дали във всички формати има по няколко jpeg-варианти. Но е ясно, че някакъв jpeg винаги съществува – иначе например прегледът в апаратите би бил доста по-бавен. За PEF-формата на Pentax например се говореше, че съдържа три jpeg-варианта на изображението в различни мащаби. Това лесно може да се провери с командата “exiv2 -et IMGPxxxx.PEF”. При мен се извлича само един jpeg с размери 160 на 120 точки. Но това е умаленото копие, което е описано и в EXIF-а на снимката, иначе в PEF-файла има записани три варианта – 240×160, 640×480, и 3008×2000. Има написана дори малка програмка, която извлича jpeg-вариантите от PEF – pef2jpeg.

Значи не би трябвало да е проблем да се добави поддръжка на някой от големите “прелиствачи” на снимки, например F-Spot или GQview, а също и поддръжка в Nautilus… Странно ми е, защото работата по dcraw е била и продължава да е огромна, свързана е с хакване на всеки нов собственически формат за raw, а нещо толкова по-лесно в сравнение с нея, като преглед на jpeg-вариантите в raw-файловете не е направено.

Преди да ме убеждавате за инсталирам уиндоус да си кажа, че няма да го направя :) Поддръжката за графична работа под GNU/Linux се подобрява непрекъснато – добро доказателство е например един нов проект за raw-проявяване – RawStudio. Макар интерфейсът му да не е впечатляващ, това е програма, която започва работата на dcraw от начало и е започната преди има-няма три месеца. Друг е въпросът доколко е добре да се пише поддръжка за raw начисто, при положение, че го има работещ dcraw.

Все си мисля, че включването на този преглед на raw е нещо лесно и дори може и потребителят да си го отключи и да е описано в някое уики как се прави. Потърсих информация из мрежата и видях споменаване на програма, която така и не бях разбрал какво прави и все съм я махал – Gtkam. Използването й е доволно просто – връзвате апарата си към компютъра и стартирате Gtkam. Той би трябвало да може да ви открие сам модела на апарата и да се свърже с него. След това можете да разглеждате снимките в картата.

За мен това не е решение, защото не ми позволява да прелиствам снимките на твърдия ми диск. Не е практично апаратът да стои с часове включен, само и само да мога да си търся снимките в него. А пък и картата трябва да е голяма, това са си големи файлове ;) Освен това лично на мен не ми върши работа, защото за разлика от dcraw тази програма не ми разпознава апарата. Има разни Pentax-и, но все сапунерки.

Все си мисля, че F-Spot трябва да има или ако няма, то да придобие в скоро време такава функционалност :)

Синдикиране на blogspot

Напоследък “Свободната планета” отново има проблеми с някои от блоговете, които са в blogspot. Доколкото аз знам, за да се синдикира такъв блог, трябва в настройките му да е указано да се създават xml-ите на Atom-формата. Странното е, че дори и блогове, които имат съществуващи адреси на записвания за Atom, също дават грешка в планетата и агрегаторът отказва да ги обработва. Не дава никаква грешка – единствената грешка, която виждам, е тази при валидиране на xml-а при зареждане в уеб-четец. При някои от тези адреси при зареждане на atom-адреса като уеб-страница Gecko дава грешки във форматирането. Най-често това са директно въведени специални символи, без “escaping”. Това според мен е грешка в софтуера, който обработва статиите в блога – не е грешка например човек да слага кавички в заглавието на статията си, грешка е блог-софтуерът му да не ги ескейп-ва при създаване на rss-а.

Странното е, че такива невалидни xml-и от други сайтове си се агрегират в планетата безпроблемно.

Казано накратко, ако някой знае защо блоговете от планетата, които са към blogspot не се агрегират винаги, нека сподели. Аз нямам профил в blogspot и не искам да си правя – затова нека някой с опит с тяхната услуга да каже как се настройва блог за синдикиране. За да мога и аз да предам на хората от планетата. :)