Monthly Archives: March 2007

Paris Hilton… Париж какво?

От доста време е така, но днес чак се замислих – аз всъщност не зая коя е Парис Хилтън. Наистина, не зная. Днес бръмчеше в кухнята радио “Ретро” и водещата започна някакво много объркано казване. По едно време самата тя се оплете и се измъкна с измънкване от сорта на “е, то всеки знае коя е Парис Хилтън, така че…” Заблещуках с мигли срещу радиото – ами аз не зная коя е. Чувам името тук-там, но нищо не ми говори. Освен че доста от спам-а, който сайтът ми спира съдържа името й.

Преди месец-два, на обучението по HP Service Desk, на което ходих служебно лекторът по време на един от обедите започна да ми разказва как се разхождал предния ден из София. То едно “разхождане”, ама нейсе… Извикал нашият такси и му казал да го закара до центъра. “City center” – това е британският израз за център, за разлика от американския “downtown”.

Между другото, интересно е и обяснението защо ингилизите казват “център”, а американците – “даунтаун”. Типично “имперско” обяснение, разбира се – съдържащо хем смисъл, хем щипка презрение към “низшите”. В британските градове има централна част и тя е средището, а американските градове са от “селски”, “каубойски” тип – там има център, който е в долината, близо до железницата и всичко наоколо е по баирите. Затова когато каубоите отиват да си накупят стоки от града, те “слизат” до него, тоест центърът е “долу, в града”. Обратно – покрайнините са както са били навремето фермите – нагоре, по баирите.

Още по-смахнато се получава, когато американски град се случи да е с център, разположен нависоко и покрайнини в по-ниското. Тогава хората без да усетят абсурдната игра на думи казват “I’m going up downtown”, например. Весело.

Та този лектор, словенец, превърнал се отдавна в британец казваше, че шофьорът на таксито директно го закарал до някакъв мол. Логично – човекът чул “сити сентър” и го закарал до едноименния мол. Патосът на разказа беше насочен към разнообразието от хора в този мол. Прекъснахме храненето си, за да ми разкаже най-подробно как в някое от кафенетата имало две момичета, които си говорели и досущ приличали по стил на обличане на Парис Хилтън. Закимах разбиращо с глава и смънках нещо от рода на “well you know, that’s the power of television”, без да имам представа въпросната мадама дали има пряко нещо общо с телевизията или не. Така или иначе, след като е известна особа, сигурно я дават по клюкарските новини.

Разбира се, за нула време мога да се осведомя коя е въпросната звезда. Това, което ме стресна е, че ИТ-специалист надълго ми заобяснява за нея. А съм сигурен, че не знае нищо или почти нищо за уеблогове, AJAX, свободен софтуер и Web 2.0. А уж е ИТ, уж би трябвало общата му култура да е концентрирана в ИТ-сферата. А не в клюкините. Чашата преля с твърдата убеденост на радиожурналистката днес, че няма начин всички да не сме осведомени вече… Това се казва PR, при това ефективен, на ниво.

Митинг в Южния парк – снимки, част първа

protest for internet rights

В събота, 24-ти март имаше протест в защита правата на интернет-потребителите в Южния парк в София. От два-три дни вече в десния блок на сайта ми стои обявление за част от снимките ми от митинга. Но понеже последната част нещо я забавих с обработването и пубилкуването, реших предварително да обявя снимките и в статия.

Засега в галерията са малко над половината снимки, най-вече останаха тези след залез слънце, когато дойде и ток на сцената. От тях, в тъмницата, май имам повечко несполучливи и сигурно общият брой готови за показване нощни снимки ще е по-малко от по-светлите вечерни, които вече публикувах.

Имам да казвам и неща за самия протест – за целта и средствата му, за организацията и за хората, които видях там. Опитвам се да не засягам темата с причината за протеста, но най-вероятно ще напиша още нещо и за виновниците за цялото фиаско с авторските права – все държавни структури май.

protest for internet rights

Имам и впечатления от гражданската журналистика, която започна да прави първи плахи стъпки май точно на този митинг. Очаквах повече записи и снимки още от лекцията на Джоичи Ито в СУ, но сега имаше далеч повече хора с фотоапарати и любителски видеокамери. Убеден бях, че доста от тях са именно блогери и наистина вече се намират филмчета от събитието в блогсферата. Може би скоро ще се появят и още снимки – забавянето на снимките е обяснимо, добрата обработка и подбор на фотоси е доста по-трудна и бавна работа от подготовката на видео – най-малкото защото истинската обработка на видео е недостъпна за любителите. За разлика от фото-обработката.

Имам и впечатления от обективите, които използвах – за пореден път вариообективът от тип “помпа”, Osawa 75-150/3.8, който ми е от Марков легна страхотно в ръцете ми. За масови събития доброто дълго варио си е необходимост – в моя случай един най-обикновен и пренебрегван от “профи”-тата стар обектив свърши прекрасна работа. Най-вече защото е достатъчно остър и достатъчно светъл, за да снима лица в далечината.

Видях се и с доста от приятелите и съратници от общността на свободния софтуер и GNU/Linux – хора, които познавам още от времето, когато се срещахме седмично в кръчмички в центъра и разпалено чертаехме идеите си за развитие на свободна ИТ-общност. Или пък обсъждахме технически подробности от едно или друго линукс-решение. Не ни бяха проблем ГДБОП, но властта и тогава правеше глупости, като купуваше за администрацията и училищата уиндоуси. Както прави и сега…

Но по-подредено ще пиша за това като подготвя и кача останалите снимки. Засега в галерията има достатъчно, за да добиете представа за събитието до преди идването на тока. Приятно гледане!

Дипломната ми работа. Версия първа.

Преди малко повече от година се дипломирах. С тема “Онтология на авторските права в Интернет” към катедра “Философия” на Философския факултет на СУ. Най-накрая защитих тезата, след като крайният текст дълго се отлагаше и дори веднъж ме скъсаха. Крайният текст е от декември 2005г. – тогава свършваше срокът за предаване на дипломните текстове за зимна сесия.

Самата защита протече публично на 6 февруари 2006г. Оценката от защитата е “много добър” 5. Комисията беше в състав: председател проф. Валери Динев (който беше и в предишната ми комисия) и членове доц. Пламен Макариев и доц. Красимир Делчев. Рецензент на текста беше гл. ас. Цветина Рачева. Научният ми ръководител – проф. Александър Андонов.

Тук публикувам текста на дипломната ми работа “Онтология на авторските права в Интернет” във формат Portable Document Format (.pdf). Файловете не са изцяло форматирани подходящо, но трябва да публикувам поне първа версия, за да имам основа за пооправяне. А и нали знаете, “release early, release often” :)

—-

Ясен Праматаров – “Онтология на авторските права в Интернет“, дипломна работа (pdf)

Ясен Праматаров – резюме на дипломната работа (pdf)

И двата текста публикувам според условията на лиценза CC-BY (Creative Commons “Признание”). Срокът на лиценза започва да тече от датата на тази публикация, 23 март 2007г. Можете свободно да използвате части или целия текст, като задължително споменавате авторството. Може да се използва заедно с името ми и този сайт (yasen.lindeas.com) за указване като източник.

—-

Смятам да проверя обстойно за грешки и да публикувам по-удобни за четене и преработка версии във формати Open Document Text (.odt) и HTML (.html).

Този текст е започнат някъде през 2001г., когато много малко се говореше в българското интернет-пространство за авторски права и за проблемите с тях. От тогава до днес много и ценни неща се изписаха, самата мрежа се разви по нови начини, появиха се и у нас блоговете и много хора започнаха да публикуват съдържание с отказ от някои права или под свободни лицензи.

“Онтология на авторските права в Интернет” може на места да има фактологични неточности, или пък да открива проблеми, за които в последно време вече е говорено много. Затова имайте предвид, че от една страна текстът е започнат преди време и носи някакво вътрешно наследство. И от друга страна – това е философско изследване и пълната технологична коректност не е негова цел.

Очаквайте новата верися на html и odt когато я подготвя. Приятно четене.

TV7 – репортаж за торентите

Не съм гледал TV7, нямам впечатления от програмата им, но съм изненадан приятно от това. Тази телевизия ми е някъде далече от най-често използваните номера на дистанционното, но ако наистина по повече теми и в повече случаи предаванията са така премерени и представителни, ще започна да ги гледам. Дори и да нямат всеки ден по пет сериала и три документални филма, или по няколко шоу-програми и теле-викторини, дори и да не излъчват музикални конкурси и да нямат “reality”-та.

Във въпросния репортаж с коментар в новините на TV7 са представени и двете страни на проблема с ГДБОП. Може би дори малко е наблегнато на това, което се премълчава от другите медии – именно, че действията на полицейската служба са неправилни, нарушават правата на потребителите и дори се намеква, че в процеса има замесени силни икономически интереси. На фона на пълното безхаберие на другите телевизии такъв репортаж възстановява поне малко баланса, като все пак успява да остане вътрешно балансиран и обективен.

Много рядко давам тук връзки към несвободно съдържание. Форматът, в който YouTube излъчват е несвободен и затворен, неведнъж съм писал против него. Но в случая съдържанието наистина си заслужава дори временно само включване на приставката за flash. Приятно ми е, че има и обективна журналистика – нищо, че трябва дълго да се търси, нищо че е непопулярна и нищо, че няма гаранция да е постоянна където се намери. Важното е, че отвреме навреме тук-там се правят репортажи, които спасяват името на журналистиката. Лично аз ще се радвам, ако хора с принципно отношение към обективността и представителността на медията първи започнат професионалното пренасяне на новините в мрежата.

Това е нещо като “хора, пишете вече блогове, телевизиите не струват”. Но иначе – видеото е готино, вижте го и вие :)

(връзката към видеото намерих първо при Жоро Чорбаджийски)

Държава и медии – обърквания

Наскоро НСБОП (май се казва вече ГДБОП), държавната служба, която следва да се занимава с организираната престъпност, вдигна пак шум около себе си и т.нар. “проблем с авторските права в Интернет”. Много се изписа тези дни в мрежата и много журналисти в медиите си оправдаха тези дни заплатите. Блогерите, разбира се, проявиха много повече чувствителност към темата и прецизност в разпознаването на проблема. Журналистите, пак разбира се, проявиха неловкост в боравенето с темата и некадърност в точното отграничаване на проблема.

Нищо ново под слънцето – поредният напън медиите да възвърнат блясъка си отпреди десетилетия, като се подмажат на властта. Не защото не могат да се подмазват и на други. А просто по навик.

Искам да отбележа две обърквания на предназначението и едно объркване от афект.

Първото объркване на предназначението е в начина, по който НСБОП/ГДБОП мисли себе си. Тази служба не е създадена, за да плаши малките деца, нито за да щурмува офисите на интернет-доставчиците. Тази служба не е създадена, за да обърква потребителя на електронна култура и той да се чуди дали не е престъпник. Не е създадена, за да обявява и преследва свободните и културни граждани като престъпници.

Тази служба е създадена, за да работи против организираната престъпност. Това на първо място е такава престъпност, която е свързана с убийства, трафик на хора, трафик на органи, наркотици, проституция, банкови измами. И други подобни. На първо място. Може и да има организация за масово плюене в асансьорите, например, но това изобщо не е приоритет за такава служба. Ама изобщо. Особено когато се знае, че в България има организирана престъпност и се знае, че тя се занимава именно с гореизброените престъпления. Организирано. Фактът, че организираната престъпност продължава да си вирее безнаказано не оправдава по никакъв начин фиксацията върху авторските права в Интернет.

Второто объркване на предназначението е в начина, по който медиите мислят себе си. Медиите са създадени, за да запълнят информационната празнота между събитията и отделните хора. И макар ценността на медиите да е изчезнала почти изцяло във времето на Интернет и личните сайтове, все пак същностните принципи на “журнализма” не трябва да се пренебрегват.

Медиите съществуват, за да представят безпристрастно новини и тълкувания с ясно изразена пристрастност. Недопустимо е да се прилага едностранно представяне на събития в общите емисии новини. Представянето на ограничения избор като напълно свободен и разностранен е това, което е правило медиите неведнъж в миналото основен инструмент на пропагандата. Всяка информация се интерпретира някак при представянето, но когато пристрастно представена новина се обявява за пълно отражение на събитието, това е нещо лошо. Че такава ограничена информационна система като медиите ще го прави все по-често като усеща отмирането си е нещо обяснимо. Но това обяснение не е оправдание.

Объркването от афект го видях по една от телевизиите. То е съчетание от двете горни обърквания. Явор Колев, специалистът в анти-мафиотската служба по ИТ-престъпленията каза в репортаж за поредната акция нещо от сорта на “ами няма да позволим който иска да си разиграва коня”.

Това не е правилно. Първо службата на г-н Колев има много, ама много други и далеч по-важни и по-спешни приоритети, от това да иззема компютри. Които дори в общия случай не съдържат защитена с права медия – торентите, както всеки интернет-грамотен знае, се разпространяват разпределено, а не централно от нечий компютър.

И второ медиите имат много, ама много да наваксват заради неграмотното си отношение към процесите в Интернет. Заради налагането на представата, че който има компютър, той си “разиграва коня” и затова съответно е в контингента на полицейските служби. Заради канализирането и включването във всяко второ шоу на теми, близки до безумната кампания на културния министър. Заради пълното невежество по отношение представянето на социалните групи, които нямат “централен източник” на прес-информация – бил той прес-служба на държавна структура, на партия или някаква друга официална организация.

Това се нарича непредставителност. И е нещо, заради което медиите са ни длъжници.

Run to the hills, Надежда, София

Не е новина, знае се от известно време – Iron Maiden ще свирят наживо в София. За първи път, като не броим идването им с Blaze Bayley, на което не отидох и идването им в новия златен състав, с Adrian Smith, Dave Murray и Janick Gers… на което пак не отидох, просто защото те не дойдоха. А като се сетя, че точно бях събрал парички и точно щях да ходя да си взимам билет, когато баща ми ме събуди с “тези твоите музиканти нещо се били пребили и май няма да свирят”. Не беше точно с тези думи, но пък на мен какви неща ми минаха през сънената глава…

Не зная дали ще отида на стадион “Локомотив”. Една причина може да са парите – докато се навия ще останат от по-скъпите билети само, а като нямам постоянна работа и разчитам на проекти на парче ще е трудно. Особено в близките месеци.

Другото нещо, заради което се колебая е страхът да не си разваля представите. Въпреки че сигурно Мейдън ще забият яко и само ще затвърдят метълското в музикантската ми страна. Остава леко техническо притеснение – да не стане като на концерта на Малмстийн в НДК, където озвучаването беше манджа с грозде. След концерта на Ингви два месеца ходих като ударен с парцал – толкова време не съм се и надявал да дойде да го слушам, а пък те така да омажат всичко. Зала 1 на НДК е конгресна зала, не е концертна – за нищо не става тая каца, не трябва да се правят рок-концерти там. Нещо по-тихо може, Lord of the Dance например там беше супер. Също на Сатриани се изкефихме много с Краси – вярно отдалече, от последен балкон, та може просто да сме уцелили акустично добра точка.

Но Malmsteen и Satriani предразполагат към по-друг вид слушане все пак. Мейдън са си Мейдън – то дори Брус Дикинсън не пее вярно, та аз за едната акустика ли. :)

Стадион “Локомотив” не е толкова голям, като нищо може да посвършат билетите. Не искам седящо място, нито седящо с безплатна напитка – истинското място на концерт на Мейдън е на тревата отпред, пред сцената. Не чак при самата сцена, но определено прав.

Ще си помисля още. Снощи изрових китарите си и посвирих. Страхотно е първото докосване до струни след като дълго време не съм свирил. Всичко е леко, идеите идват една след друга, има тръпка и ентусиазъм. При редовно свирене това трябва да се гради и търси – при първо свирене след дълго време идва само, напира. Намерих и самоделния ми кабел, тези дни може да напиша как се прави за без пари почти. Ако успея да му направя готини снимки. Опитах да се вържа към компютъра, но като не съм се грижил за звуковите програми вътре, нищо не стана. Пуста ALSA, пуст JACKd.

Анти-спам мерки

Днес ми се наложи да се позанимая със системата на сайта. Все си казвам, че имам дизайн за изчистване и украсяване, а пък то какво стана. Новият ми хостинг и той се издъни – ICN.bg са по-добри за мен в момента единствено защото са евтини. Точно сега не искам да си позволявам излишни разходи, затова се преместих в началото на годината. Мога да кажа, че лично аз не съм доволен от услугата, но все пак като се сравнят цените, за парите си е достатъчно добро нещо. Нищо повече, нищо особено, на моменти ужасно дразнещо, неудобно и тясно, но пък евтино. Опитвам се да “задържам” сайта си на този хостинг.

Като казвам “тясно” нямам предвид дисковото пространство или трафика – вече е нормално да не се стяга такава примка около врата на клиента. Говоря за това, че ограниченията за ползваните системни ресурси са прекалено ниски. От няколко дни забелязвам, например, че привечер се спира достъпът до SQL-услугата заради превишаване броя на едновременните връзки. Много е досадно изведнъж сайтът ти да изчезне съвсем заради превишаване границите на тъпите “споделени хостинги”.

Предполагам, че многото връзки са дошли от спам. Но е възможно и доста читатели да е имало точно тогава. И двете неща са нормални. It comes with the territory.

Уцелих момент, когато пуснаха сайта и влязох да го превключа в режим на поддръжка. Докато попрегледами настроя някои неща. В сайта остават всички активни раздели – дневник, фотодневник, галерии със снимки, уики-страници, библиографски данни. Между другото, можете да добавяте в библиографията, като си регистрирате профил. Също с профил можете да пишете в уики-раздела, но за това ми напишете какво ще превеждате и т.н. – може през формата за контакт.

Това, което засега временно е спряно, са trackbacks. През цялото време съм получил само три свързвания. Възможно е да не са работили правилно, а може и просто никой да не ме е свързвал – и в двата случая вярвам, че няма да ни липсват много.

Новото нещо пък е текстово captcha за коментарите. Не съм привърженик изобщо на картинките с текст – не са удобни за незрящите, а и много загрозяват изгледа и затрудняват работата със сайта. Текстовото поле ще поспре поне част от спам-а още преди входа. Akismet и локален филтър се грижат за пресяване след въвеждането, но имаше нужда от нещо за намаляване на шума в началото.

M-Tel IMAX – възхищение и възмущение

Пейо ни пресрещна в нощната улица с възгласа “един свободен developer!”. Тъкмо бях напуснал последната си работа, бях писал тук за въодушевлението си от пълния ми контрол на личното време, вече бях успял донякъде да посвикна и да се ориентирам в търсенето на проекти за работене. Всъщност се оказва, че най-сигурният начин човек да срещне Пейо е да се разхожда привечер в София. Е, поне за мен е така. Причината е, че и той се разхожда. :)

Имахме годишнина от сватбата и решихме да го отпразнуваме, като си подарим нещо в града. Имахме няколко варианта наум, може би щяхме да идем на театър – напоследък все се каним и все не остава време. Е, и този път не ходихме. В кината пък не даваха нищо интересно, освен в “Одеон” – то те там винаги дават по нещо интересно. “Одеон” е цяла тема за отделен разговор, затова с две думи – не отидохме.

Аз бях проверил какво се прожектира в IMAX-залата в мол-а на Стамболийски и Опълченска. Въртеше се из телевизиите реклама на “Космическа станция 3Д”, оказа се, че може да се гледа почти през целия ден – и решението беше логично. Донякъде с такава идея, но и с доста опити от моя страна за изненада излязохме. Имахме да ходим до “Св. София”, църквата. Централна София е приятно място за разходки, особено през почивните дни, когато навалицата от коли поне малко намалява. Като студент съм кръстосвал нашир и длъж тези улици, особено в кварталите между Университета и вкъщи. Но не е същото, Краси се уморяваше и ако за мен не е важно толкова да се поуморя малко, бременните жени трябва да внимават с по-големине натоварвания все пак. Имаше и вятър, опитваше се и да вали по малко. На нас ни беше приятно, все пак си ни е празник. Но мол-ът на Стамболийски е далече, няма пряк и удобен транспорт, минава се през хълмове, павирани улици… Мислехме да вземем такси, да – но решихме да се разходим.

Мол-овете са ми много странни. Днес се видяхме с Юнуз на обяд и после отидохме в същия този мол да пием кафе и да си продължим бъбренето. И точно говорихме и за това – как и защо средата, която създават ни харесва и не съвсем. Аз бях с “не съвсем”, както се досещате сигурно.

Не зная защо недолюбвам големите магазини. Мисля си, че ми вдъхват прекалено силно усещане за някаква фалшива “американизираност”. Или че не са оптимални за купувача, а по-скоро за продавачите – никой няма да си купи електронна игра, когато пазарува дрехи. Най-малкото защото наоколо няма електронни игри – обаче в мол-а има, и не само – има и хранителни стоки, и козметика. Само трябва човек да има кола с голям багажник, другото не е проблем. И каквото не е искал или не е помислял да купува – нищо, ще му го продадем.

Може би най-неприятното ми в тези мол-нагласи е фалшивата учтивост, прикриваща една в повечето случаи лоша услуга. Първият й признак е униформата. Забелязали ли сте, че служителите в мол-овете, магазините за gsm-и (всичките там “Германос”, “2be” и подобни) са с униформи, най-често доста еднакви. Преобладава ситното синьо райе, често са с широки бели ревери и неотменно им се развява табелка с името. Преди време разните американски сектанти изглеждаха така, а днес така обличат тези служители. Лично аз предпочитам да бъда обслужван от разбиращ и възпитан служител – не е толкова важно нито да е с униформа, нито да мога да му прочета името.

Нека сега никой не се обижда – нямам нищо против отделните служители в такива магазини. Говоря за нагласата, която се създава с изникването на все повече такива места.

Истинският проблем не е нито униформата, нито табелките – истинският проблем е, че на такива места отвън, тоест преди да си дадеш парите, всичко изглежда толкова чисто и спретнато, стегнато като униформата и лъскаво като бялата табелка. А когато или вече си си купил каквото ще си купуваш, или нещо се колебаеш дали ти харесва мястото и май няма да купуваш изобщо – тогава никой не ти обръща внимание. А всъщност най-ценният клиент е този, когото успееш да върнеш от вратата. В тези нови места това не го могат – може би е такава политика, може би управата е некадърна, не знам. Но всеки може да продава на дошлия да купува. Истински трудното в този занаят трябва да е да убедиш колебаещия се и да впечатлиш и привлечеш отказалия се.

В M-Tel IMAX също не умеят да служат. Да, това е работата на служителя – да служи на клиента. Конкретно кое ме възмути в това кино…

За качване към залата има ескалатор. За слизане няма – има стълби. Но нещо повече, те не са за слизане след кино. Те са за някой заблуден, или може би има някакво строително изискване за тях. Значи като отиваш на кино се возиш на ескалатора, а след като вече си си дал парите, изконсумирал си услугата и не можеш да се оплачеш или откажеш – тогава слизаш по стълби. Три етажа, ако не и повече. Надолу по аварийната стълба като говеда. Възмутително. Взехме ви парите – “айде докато още ви държи кефът от киното, давайте през аварийния изход, че ни чакат нови клиенти”. Некадърници.

Вътре залата е амфитеатрална с голям наклон – това е добре за гледане, защото няма опасност цял филм да гледам темето на някой дългуч ербап (както прекалено често ми се случва в другите зали). Но след края на филма едно момче (с, познайте какво, униформа) казва по микрофона да се изнесат всички от “задния” край на залата. Под “задния” се разбира “горния”. Трябва да се качиш около един етаж общо нагоре, за да излезеш. Умно.

Но качването не е чак такъв проблем – винаги по-трудно за трудноподвижните хора е слизането по много стъпала. Всяка бременна жена, всеки възрастен, болен, уморен, сакат човек трябва да слиза надолу три или четири етажа (не ги броих, когато избеснея не съм добре с аритметиката). Иначе из всички такива нови сгради и магазини има разлепени сини табелки със стилизирано изображение на човек в инвалидна количка, навсякъде по улиците са направили всякакви “неща” за инвалидите, има дори (неработещи) асансьори по по-големите подлези… А някой от всички тия големи акъли сеща ли се изобщо, че това стилизираното с бялото на синия фон не означава “човек в количка”? Някой сеща ли се, че идеята е да се улеснят и облекчат всички трудноподвижни хора? И че в тяхната бройка влизат не само хората в колички, ами и всеки от нас, ако си е навехнал крака или ако е зверски уморен и едвам се движи от умора и болка, всеки възрастен човек с подути и отмаляли крака, всяка жена, която е в някакво неразположение, било то месечно, от бременност или от нещо друго…?

На някъде около третия етаж надолу не издържах и отворих аварийния изход. Цялото стълбище е точно от типа противопожарен изход, с аварийни врати на етажите. От другата страна на вратата имаше лъскави пилончета с някаква цветна лента. Демек “не минавайте”. Някакви какички се развикаха в далечината (нещо от сорта на “не оттука бе, е-ей!”) и една от тях тръгна към нас. Водеше двама човека със себе си, момче и момиче – явно приятелчета, които “развежда” из владенията си.

Тръгна да ни казва да сме се върнели по стълбите, аз й обясних, че жена ми е бременна и няма да търпя да ни карат да слизаме по безброй стъпала, след като дори не са ни били предупредили. Естествено, че виках. Когато се ядосам така, не говоря обидно като думи, но мое право си е да обяснявам с какъвто тон аз си реша. Онази нещо се хвана отривисто за главата (“ох, колко ми е тежко, само да не се ядосам сега, че ще видите”) и ми казва да не съм й викал “защото…”. “Защото какво? Защо да не ви викам, че не разбрах нещо?”. Може да е казала “защото не е хубаво” или подобно, но мен не ме интересува. Интересува ме да ми осигурят по-бърз достъп до изхода на измисления им магазин. Без стълби. Обясних й още как се чувствам подведен като клиент и че това е възмутително. Накрая, след като два-три пъти неуспешно опита да ни респектира каза, че “ами мога да ви сваля със служебния асансьор, ако толкова искате”. Служебен асансьор? “Служебен”?!? “Ако искаме”?…

След това всичко мина ок, излязохме и отидохме до друго наше любимо място още от студентството ни – един китайски ресторант в центъра. Не си развалихме доброто настроение от филма, не си загубихме приятните минути с космическата станция.

Но това тук е не за празнуванията ни, а за проблемите на лъскавата фасада без никакво обслужване всъщност. А пък това, което след време, като си мисля, най-много ме впечатлява е, че горе на изхода от залата, където събираха поляризиращите очила, стоеше един едър батко. Естествено, в униформа на охрана – техните са спортни сака в убити тонове на сивосиньо или бежово, пак с табелка на ревера. Препречил “неправилния” изход, за да могат клиентите да се ориентират към посоката със стълбището. Обслужване, нали ви казвам…

Ще имаме син

Аз ще бъда татко, Краси ще бъде мама, къщичката ни ще бъде дом за едно малко човече. Очакваме отдавна вече, всякакви мисли, планове, тревоги и радости са хем отминали, хем всеки ден отново понасящи ни. Искам всичко да е наред и да се радваме на грижите по едно здраво бебе. Наследник, дето се казва. И да наследи от нас добрите неща, които успеем да открием в нас за него, да развие още по-добрите от себе си и да е щастлив. И ние покрай него.

Промени в планетата и едно извинение

Преди няколко дни направих промени в блог-агрегатора “Свободна планета“. Заедно с добавянето на един-два нови адреса, което се опитвам да правя периодично, изключих няколко блога. Моя лична грешка е, че не обсъдих проблемите с авторите или поне не предупредих или уведомих отписаните.

Извинението ми отива специално към Весо Колев, който може би най-малко заслужаваше да се окаже отписан без предупреждение и без обяснение. Не че планетата е някакъв супер-важен сайт, без който блогът му не може — напротив, той е един от най-активно работещите за F/LOSS у нас — както по-“скрито” технически, така и публично пред всичките си читатели от страниците на блога си. Но важна или не, планетата е работещ сайт и такава неочаквана промяна, която засяга автори и читатели е мой личен пропуск. Не на администрацията на сървъра zver.fsa-bg.org, не и на организация или екип — за планетата отговарям аз и грешките в нея са мои грешки.

Весо, извинявай за некоректното отписване! Благодаря за бързата реакция — страниците ти са отново в планетата.

Отписани са няколко други блога, като причините са две — най-често става дума за неактивни сайтове. Много от блогерите престават да пишат и изтриват сайтовете си. Втората и основна причина за отписване от планетата е пълното запазване на авторските права. Идеята на “Свободна планета” е да промотира свободния софтуер, copyleft и отказа от някои или от всички авторски (издателски) права. Това популяризиране се прави през статиите на авторите, през съдържанието, което те създават и публикуват свободно в мрежата. Колкото и да е неприятно практически да се изключва иначе интересно, но запазено съдържание, все пак със статиите с всички права запазени има формален и принципен проблем.

В близките дни ще пиша лично на всички, които са били някак засегнати от промените. Отписването не е по лични причини, а заради основната причина да съществува точно тази планета — свободните лицензи и отказа от издателски права. Почти всички от другите отписани или са с неактивни сайтове, или не блогват активно от много време, но нека и те ме извинят за забавянето на личните писма до тях. При следващи промени в планетата ще пиша предварително.