Sci-Fi клишета

Понякога се замислям колко недомислени неща има наоколо. Буквално, не-до-мислени. Всякакви наслоения от неща, които не са свързани, или поне не пряко, с мисленето и разбирането. Например неразбрани и предпоставени културни наслоявания, всякакви идеи и визии от изкуството, дори неща, идващи от ежедневния навик на бита. Да вземем за пример фантастичните филми и техните културни шаблони, “заклинанията”, които се повтарят, но не се разбират.

Например в космоса няма звуци, или по-точно няма неща, които да можем да чуем, но въпреки това още от “Междузвездни войни” големите кораби бумтят, малките совалки свистят и жужат като въздушни компресори, а изтребителите направо съскат като наежени котки или щракат и дрънчат заплашително като гърмящи змии, зависи от настроението на режисьорите. Совалката на Вейдър мрънка и бучи, все едно двигателят й е някаква хидравлична помпа — но нищо, нали е в синхрон с “Марша на Империята”. Май Лукас беше казал, че се е сетил по някое време за това, обаче е решил да остави нещата така, защото са по-“въздействащи”.

Всички оръжия също са звучни. Не само навън, в космоса — там е очевидно че не може да звучат, но въпреки това лазерите “джът-кат”, далекобойните оръдия на “Галактика” бумтят като гаубици от втората световна, изтребителите пък тракат с някакви лазерни картечници на бъдещето, фазовите торпеда на “Ентърпрайз” свистят като “Катюши”, а като гледа някоя от големите битки в “Междузвездни”, човек съвсем спокойно може ако не гледа екрана да си представи, че това е някой от филмите за обсадата на Сталинград или атаката на Берлин, примерно.

Оставяме настрана всичките пожари в открития космос, дето така и така няма достатъчно кислород за горенето. Но като казах за пожари и взривове — странно как като аканите извънземни атакуват някой кораб на нашите, дето е толкова голям, че мостикът му е едно малко петънце, издатина на корпуса, всички в командната зала се убиват да се мяткат на различни посоки. Докато около тях се сипе бенгалски огън ли, пръски от електрожен ли, не знам. И целият кадър се тресе, падат понякога разни греди от тавана (колко ли пари е получил проектантът на кораба, толкова ли не можа да укрепи тия бичмета на тавана..?). Редовно някой си разбива джуката или скулата в остър ръб на иначе аеродинамичните святкащи пултове, често и отнякъде започва да се стели дим… абе ужас. Иначе корабът е цял, щитовете били на еди-колко си процента, задържали засега радиацията от термоядрените снаряди или светлинните оръдия или каквото там… обаче всеки се надпреварва да си тресне главата и да залитне по-яко. Тъй де, по-спокойно, вижте какъв грамаден кораб си имате ;)

И на Лорд Вейдър определено не са му нужни святкащи разноцветни квадратчета на корема, но без тях някак не върви, нали… Във всеки интериор на космически кораб по филмите е пълно със святкащи табла и контролни пултове. Дори и нищо да не правят по тях героите, пак настава на заден план едно лудо мигане и бляскане, ум да ти зайде. Е, поне в почти всички филми е така. В “Лекс” е по-различно, ама той нали жив там корабът, затова.

Смешно ми става и когато видя някой от тези спиращи дъха “външни” кадри — пътува корабът в пространството или си стои на място, или пък там каквото прави — трепе се с грозните лоши или спасява поредните добри хуманоиди от другия край на света, няма значение — и на фона на всякаквите там приказни двойни звезди, взривове и мъглявини се вижда как по корпуса отвън премигват поне десетина сигнални светлини. Това не мога да определя дали почва с “Междузвездни” или със “Стар Трек”, но е много тъпо като наложен модел. Светлините са нужни, защото нали се сещате, иначе може някой самолет да се блъсне в него нощем…

И почти винаги отвън корабът е като светеща елха — навсякъде прозорци, илюминатори като на “Титаник” и всички светят. Защото хората имат постоянна нужда да виждат своето късче “небе” от каютата си или от коридора. Толкова неефективно — осветяват космоса, а после в някой момент се оплакват, че горивото им свършвало. И на фона на всичко това — почти винаги командният мостик няма никакъв прозорец, а вместо това за “визуален контакт” се използва грамаден екран. Защо бе, нали имате прозорци — турнете един голям джам и на капитана, да се радва и той! Пък отгоре може да прожектирате всякаквите там графики, увеличения на образа и видео-разговори. Май в “Междузвездни” все пак имаше истински прозорци.

Лошите извънземни винаги са ужасно грозни или с очевидно неудобни за живеене в тях тела. Ако са врагове и са лоши, но не съвсем и все някак могат добрите да си сътрудничат с тях, тогава са само малко различаващи се. Например с издължени уши като вулканците, грапави чела като клингоните, генетични модификации и бойни шипове в ръцете като ницшеанците. “Междузвездни” пак са леко встрани от тази смешна редица, там виждаме всякакви дизайни на тела, особено в новите серии, където днешната компютърна анимация се е развихрила. Но дори и в старите — да си спомним с добро мечетата от “Завръщането на джедаите”, Чубака, дето може да е космат и да си дере гърлото, ама е пич, Джаба Хатянина (“строг, но справедлив”, хаха). Но “Войните” са филмът, който проправи път на целия жанр и е нормално да е оригинален — ако в него нямаше добри хрумвания, то и в последвалия цял куп копиращи го филми нямаше да има нищо интересно наследено.

Разбиваща е и идеята за междувидови двойки. Очевидно е, че между хора и вулканци има много, много по-малко биологично и еволюционно близко, отколкото между хората и земните крастави жаби. Забравяме за момент как така има толкова огромен брой хуманоиди в космоса и как нашите добри герои все се срещат точно с тях. И на всичкото отгоре почти винаги всички говорят на английски, или поне го разбират перфектно. Тъй де, не английски, ами общия език на федерацията на земните щати (или нещо подобно), създадена след третата световна война (най-често или атомна, или генетична, или времева).

Но да оставим звездните битки, фазерите и междупланетната любов. Има едно клише от книгите на Станислав Лем, което не се наложи през годините и поради тази причина от доста време ми се струва някак “сладко”, “миличко” — става дума за това, че космическите кораби са ракети и излитат като такива, съответно и кацат… като ракети. Не мога да се сетя за всички примери, но се сещам най-вече за “Приключенията на звездния навигатор Пиркс” и “Непобедимият”. Пиркс управляваше точно такива ракети, даже се сещам за описание на тренировъчно кацане на Луната и как е трудно за космическия “ас”, как управляването на огромния кораб на върха на стълб от огън си е признак за висше майсторство. Непобедимият също беше ракета и когато кацна на планетата, пуснаха за щит силово поле, което достигаше до върха на ракетата и предпазваше от това, което тогава си мислеха че е някакъв особен дъжд.

Сигурно тази идея за кораби-ракети не се е наложила заради совалките — американската мини-флотилия и руския “Буран”. Много по-секси е корабът да е като совалка, те совалките са във вечерните новини, иначе ракетите са… толкова от 60-те. ;)

Някои казват, че фантастичният жанр се бил изчерпал. Не е вярно, не се е изчерпал, а се е задръстил от неталантливи имитатори. Самата фантастика не може да стигне границите си, защото именно преместването на границите е това, което я отличава. Има толкова огромно поле за фантастични концепции, то включва дори и нарочно заиграване с днешните клишета. Има, разбира се, и цял куп посредствени филми. Които най-често са с голям бюджет, лъскава визуална глазура, скъпи ефекти и… яко скука.

Интеграции на Drupal, част 1

След излизането на версия 5 в началото на годината Drupal получава все по-видими грижи в една от винаги слабите части на всеки общ CMS — неофициалните приставки. Стигна се дотам, че доста от нововъведенията в ядрото на очакваната скоро версия 6 са в основата си идеи, дошли от полезни и добре измислени приставки. “Update status”, която проверява за обновления в приставките и в ядрото, с настройка на степента им на важност, възможност за избирателно игнориране вече е практически в ядрото. “OpenID”, за влизане в сайта през Open ID също си проправи път бързо. И това са само две от най-видимите подобрения.

Не това ме впечатли, до излизането на Drupal 6 предполагам има поне още една бета-версия и някои неща ще се променят още. Това, което ме впечатлява е все по-внимателното обгрижване на допълнителните приставки. В Друпал, за разлика от други известни подобни проекти, като Joomla например, само приставките, качени на основния сайт drupal.org се толерират официално от разработчиците и огромния сайт с критична маса консултанти и потребители.

Така човек винаги може да е сигурен, че най-качествените модули, най-обмислените и най-обстойно тестваните са тези на сайта на проекта. Има много страници, посветени на Друпал в мрежата, но за разлика от Джумла пак (не конфронтирам нарочно двете програми, просто наистина това е основната им разлика) тези външни сайтове почти никога не съдържат приставки, а са предимно сайтове със статии, новини, дискусии и анализи. Или ако съдържат приставка, то или тя е качена и на сайта на Друпал, или е мъничко парче код, което е за някакви маргинални цели.

Защо тръгнах да разказвам така общо за това? Защото две приставки ми привлякоха вниманието тези дни — “Drupal for Facebook” и “Drupal WordPress”.

Първата е, както си личи от името, възможност да се създават приложения (applications) за Facebook с Друпал. Авторът е пуснал и примерно приложение. С малко код от Фейсбук за връзка с API (несвободен код, за съжаление) и малко настройки всичките възможности на Друпал могат да се впрегнат за създаване и поддържане на… поредното безсмислено фейсбук-приложение… :) Явно Facebook е голяма мода за “масовия” потребител. Но не е нещо чак толкова интересно за самоцелно занимание. И все пак ако човек има някаква наистина гениална идея за фейсбук-приложение (хайде де, и чудеса стават;), Друпал е удобен инструмент. Поне за запознатите с него ;)

Втората приставка е по-интересна. Като казах, че почти винаги приставките са на сайта на проекта, това не важи за “Drupal WordPress”, поне не все още. Авторът казва, че е много зает и затова не го е качил. Всъщност понякога хората се “оправдават” с това, а имат други причини. Да се постави кодът в хранилището на сайта далеч не е трудно, а може да има само ползи в интерес, посещения, всякакъв уеб-ресурс. Но целият код в Drupal, включително този на хостваните на сайта приставки се лицензира под GNU GPL. Странно, но се срещат и разработчици, които имат проблем с това ;)

Та “Drupal WordPress” дава цяла и работеща инсталация на WordPress, “вмъкната” вътре в Drupal. Интеграцията достига до ниво потребители, те могат да се синхронизират. Единственото условие е WP да е инсталиран в под-директория на инсталацията на Drupal. За да бъде “виждан”. Разбира се, комбинация от донастройван Друпал с вграден в него Уърдпрес май не е от нещата, за които мечтая и няма да тръгна да показвам работещ WP тук. Но идеята ми хареса. Авторът твърди, че му е хрумнала, като е гледал другите налични вече приставки за интеграция, тези с Gallery или PhpBB например, които работят на подобен принцип. Интересно дали ще има и синхронизация на съдържанието — ако не сега, то поне в следваща версия. Това може да се окаже по-лесният начин за миграция.

Но едно е да интегрираш CMS със специализирана галерия или форум, а малко по-различно — с блог. Стандартната функционалност за блог в Друпал си се справя доста добре, но с развитието на някои нови хрумки в Уърдпрес може би ще има място и за такава интеграция…

И тук е мястото за една игрива усмивка към WP-феновете — “Resistance is futile!” Не издържах просто ;) Ама да не прекалявам, че току-виж някой написал плъгин “WordPress Drupal”… мнеее, едва ли ;)

PayPal for Bulgarians, at last

I hardly believed my eyes too, but it finally happened — PayPal now supports sending money to Bulgarian accounts. A while ago in the spring this year lot of people jumped with joy that there was a registration from Bulgaria and with Bulgarian bank cards allowed. That was nice, but until now these profiles of ours were no good for anything except payment. If one had money in one’s credit card and a willingness to spend them on the Internet, one had a chance. But the other way transactions didn’t work — you just end up with a big sign “your account is send-only” or something like that when you try a money request.

So all the payment from websites that recognise only PayPal just didn’t work for us. Lately I wrote about my hard times with TextLinkAds, who pay just by PayPal and by cheque. Well, if I only have waited some more for that first test payment from TLA, I could now have transferred my money easily to my PayPal account.

I have recommended many times MoneyBookers, because their service have worked for me and I have received some real money through them. It is something I couldn’t even hope with PayPal until now. Who knows, If some day I receive money through them and it’s all ok, I would recommend them too. Or more likely it will the same whether we’re using MoneyBookers or PayPal, because with both these sites we will be able to do our job.

Just a week ago, last monday I wrote about TLA and the problems with cashing a cheque in Bulgaria. In the comments (in Bulgarian version) I mentioned that I don’t believe PayPal will unlock it’s Bulgarian accounts. And now, only a week later… Wow, my site, it’s influence… scary… :D

(Some conspiracy theory here involved, haha ;)

That means I’ll have to rework the block at the right panel for buying me a beer to work not just with ePay (a Bulgarian online money operator). But with my growing interest in Django and Pylons and fading one in Drupal who knows whether I’ll first update the block or I’ll go for rewriting my site with Pylons…

In the meantime you could by me a beer with the means available :P (Update: the donation form now works with PayPal)

Greetings to all who waited for these PayPal accounts and I hope we receive lots of money through them! :)

PayPal за българи, най-накрая

Да, и аз не можах да повярвам, но явно е станало и това — PayPal вече поддържа пращане на пари до българските акаунти. Май някъде през пролетта много хора скокнаха и плеснаха с ръце, че се разрешавало регистриране от България и с български сметки. Това — хубаво, но до тия дни нашенските профили служеха само за плащане. Ако имаш пари в кредитната карта и си навит да ги пръскаш из Интернет — ставаше. Обаче обратното не можеше — излизаше един голям надпис “your account is send-only” или нещо подобно при опит за поискване на пари.

Съответно и всички плащания от сайтове, които знаят само за PayPal не ни огряваха. Съвсем наскоро писах за перипетиите с TextLinkAds, които плащат само през PayPal и с чек. Е, ако бях изчакал малко с това пробно плащане от TLA, сега можеше спокойно да си прехвърля парите в PayPal-акаунта.

Много често досега съм рекламирал MoneyBookers, просто защото за мен те са вършели работа и съм получавал съвсем реални пари през тях. Нещо, което досега не беше дори възможност с PayPal. Кой знае, ако някой ден получа пари и през тях и съм доволен, ще препоръчвам и тях. Или по-скоро ще стане така, че няма да има значение дали ползваме MoneyBookers или PayPal — защото и през двата сайта ще можем да си вършим работата.

Точно преди седмица, миналия понеделник, писах за TLA и проблемите с чековете. И в коментарите казах, че не ми се вярва PayPal да отключи българските акаунти. И сега, има-няма седмица по-късно… Направо се плаша от сайта ми, въх какво влияние, цъ-цъ… :D

(От ЦУМ, повтарям, от ЦУМ!!;)

Това значи, че ще преработя карето вдясно за почерпка да работи не само с ePay. Но с интереса ми към Django и Pylons и намаляващото ми харесване на Drupal кой знае дали първо ще обновя карето или първо ще пренапиша сайта си точно както на мен ми допада с Pylons…

Е, междувременно можете да ме почерпите и с наличните средства :P

Честито на всички и всички много парички да получаваме (и) през PayPal! :)

Морал и яицазимитпо лъгуг

Исках да не пиша за това, поне не толкова често и не в отделна тема, но този коментар на Вени ме накара да размисля. Има обявено състезание по SEO. Казано накратко, това е борба за първо място в резултатите на Google за България при търсене на низа “яицазимитпо лъгуг“. Оптимизацията на сайтове има много други и много по-сложни аспекти, но у нас явно все още е “модерно” само популяризирането на адреса в гугъл.

Това състезание има хиляда лева награда за първо място. Някои хора в мрежата подкрепят Бого Шопов и неговото решение да дари парите на save-darina, ако спечели. И открито агитират и скандират за него. Има два проблема, които разбуниха духовете покрай състезанието — единият е по-скоро формален, с правилата на състезанието. Питаше се дали така Бого не нарушава правилата. Отговорът е, че не, не ги нарушава, това си е чисто SEO, разбирано като популяризиране на адреса — печелене на свързвания.

Другото нещо, което всъщност може да е проблемно, е някакъв морален аспект на нещата. Не казвам, че Бого да дари сумата е нещо лошо, не. Но определено проблемно е да се агитира за това даряване по начин, който внася вина сред участниците. Ако някой друг утре спечели състезанието, ще му бъде ли натяквано как е “похабил” парите и не ги е дарил? Масово може би не, но със сигурност ще има и такива гласове. Защо? Ако състезанието беше по математика, нямаше да е така “модерно” да се агитира за благотворителност от джоба на победителя, нали?

При състезание по оптимизация основният ресурс за спечелване е именно “гърбът” на популярни сайтове. Каквито са например активните блогове. Така че от гледна точка на SEO Бого Шопов води състезаването си идеално. Всякакви “протести” от сорта на “ама той така прецаква малките, защото е батко с блог” са неадекватни. А защо сте малки? Защо нямате блог? Искате с новосъздадено сайтче да “излъжете” търсачката и да се наредите над човека, който има освен всичко и четено съдържание на страниците си? Това е несериозно “оплакване”, ясно ;)

Но че състезанието е SEO-актив за всички участващи в него и в обсъжданията около него е ясно също. Защото след края на състезанието Google и Yahoo няма да изтрият от индекса си всичко, свързано с него. Темите за яицазимитпо лъгуг дълго ще стоят автоматично намърдани в индексите и ще се котират, докато лека-полека човешкият коректив не ги избута по-надолу.

И какво остава? Остава пак моралният проблем, въпросът “Щом искате да дарите и имате възможност, защо не го направите сами? Защо искате да дарите чужди пари — в случая чужда награда в състезание? Ако пък искате точно тези пари да идат за дарение, защо не участвате самите вие и не ги дарите накрая сами, като победител?”

Моля коментирайте по същество и не скачайте на вестоносеца ;)

Web development the nomad way

While we’re talking about web development… If one tries not to write PHP, what alternatives would you recommend? I’m addressing this to people who are developing with web-frameworks. I’m aware of Django, Pylons, Jinja and Mako, I know about Rails. But in general on the shared hosting plans one finds no support for mod_python or mod_ruby, but just for mod_php and CGI. Not that these are new things, not that they are hard to implement, it’s just because the sysadmins are some lazy bastards. Don’t get mad on me if you’re a sysadmin — I know this because I was a sysadmin myself. En masse people use PHP and CGI, i.e. that’s enough. Who are they to be spoiled with Python and Ruby…

But that’s not a serious attitude. The other obstacle is that many of the python or ruby frameworks need shell access and availability of some commands to get installed and managed. The convenience in writing PHP is that the code may be taken, compressed in an archive and put on another server where it will be almost certain it will just work. Yes, there is for instance CakePHP, but it’s… PHP and I want a little rest from it. :)

I kind of like Jinja and Mako and I try out some little things based on them at home and I have worked on smaller projects with Rails. But I can’t say that a Rails project is something that one could just “deliver” at any hosting. It’s the same with python-based systems, if it’s not worse. So is there a way for me to use some template system or a more complex framework with python or ruby and to have such “portability”? Which of these “environments” is most “nomad”? And which one you would recommend?

What are you writing on? I’m not asking about writing from scratch or for customising a general CMS — these things are clear. If you give me some arguments with your recommendations, you’ll just rock ;)

Уеб-разработка по чергарски

Между другото, като стана дума за уеб-разработка… Ако човек опитва да не пише на PHP, какви алтернативи бихте препоръчали? Обръщам се към хората, които са разработвали с web-frameworks. Зная за Django, Pylons, Jinja и Mako, зная и за Rails. Но масово споделените хостинги не предоставят mod_python или mod_ruby, а единствено mod_php и CGI. Не за друго, не защото е трудно или пък защото е нещо ново, а просто защото сисадмините са мързеливи копелета. Да не ми наскачат сега админите — знам го, и аз съм бил админ. Масово хората ползват PHP и CGI, ерго това им стига. Как тъй ще ги глезим с Python и Ruby…

Ама това е върло несериозно. Другата пречка пък е, че много от frameworks на пайтън и руби изискват достъп до команден ред и наличие на някакъв набор от съответни програми за изпълнение. А това, което е най-удобно при PHP-писането е, че кодът може да се вземе, да се сплеска в един архив, да се занесе на друг сървър и ще е почти сигурно, че ще си тръгне и там. Има например CakePHP, но пък е… на PHP, а аз искам малко почивка от него. :)

Имам някакъв афинитет към Jinja и Mako и си пробвам разни малки нещица вкъщи с тях, работил съм по малки проекти и с Rails. Но не мога да кажа, че например проект на Rails е нещо, което може да се “занесе” в хостинг ей-така. При питонските системи си е същото, ако не и по-зле. Та има ли начин да пиша с някаква система за шаблони или по-цялостен фреймуърк на python или ruby и да имам такава “преносимост”? Коя такава “среда” е най-номадска, най-чергарска? И коя препоръчвате?

Вие на какво пишете? Не питам за писане начисто, не питам и за къстомизиране на готов CMS — тия неща са ясни. Ако пък и аргументирате предпочитанията си и препоръките, цена няма да имате ;)

WordPress и стандартните URI

Някои писаха вече, че излезе WP версия 2.3. Има доста нови неща, но това, което най-вече забелязват хората са вградените поддръжка на етикети (най-накрая, браво, браво, да не повярва човек, че най-накрая вече има етикети в основната инсталация) и автоматична проверка за обновления. Като казвам “най-накрая” за етикетите, имам предвид, че масово хората продължаваха да работят с категории, а не с комбинация от категории и етикети или само с етикети, защото чисто и просто инсталирането на приставка е нещо външно, нещо “приставено”. И доста често се избягва. Имам наум и друго — етикетите, колкото и удобни да са в някои случаи, все пак създават трудност в бложенето. Аз използвам етикети още откакто движех сайта си с Blosxom, но тогава комбинирането на етикети и категории правеше някак по-удобно писането и по-приятно описването на текстовете. Етикетите могат да отдалечат текстовете, да ги направят по-студени и по-надълбоко скрити. Особено ако се ползват без строга мярка.

Работата с етикети ме занимава от доста време, ще оставя темата за друг път. Има много неща, които могат да се кажат за ползването на етикети и други “модерни уеб2.0-неща” със и без причина. Малко наслуки мога да предположа, че навикът за ползване на категории при писане в WP ще свърши добра услуга на ползващите платформата. Понякога четенето по категории не може да се сравни с ровенето и в най-добре поддържаните етикети.

Това, което на мен ми прави впечатление в WP 2.3 обаче не са етикетите или пък проверките за обновления. В Друпал етикетите са нещо естествено присъщо, защото представляват просто един от видовете категории, а проверките за обновления също са включени в Drupal 6. По-интересното в WP 2.3 е, че най-накрая разработчиците са обърнали поглед към нормализирането на адресите. Досега адресите в една инсталация на WP бяха пълна каша.

Чисто чудо е, че някои смятат WP за блог-система, идваща с добре оптимизирани адреси. Чувал съм хората да казват даже, че “гугъл обича уърдпрес”, макар да е ясно, че нещата с търсачките не стават баш така. Много хора не обръщат внимание на това какъв им е адресът и как се формират URI при разлистване на сайта. Според спецификацията си URI се състои от име на сървъра, порт и път до ресурса. За порта е ясно, изписването на подразбиращия се 80-ти се пропуска от програмите. Името на сървъра също има малко вариации, изключая масовото залепяне на “www” отпред, което нито дава някаква информация, нито определя протокола, а само служи на някаква неразбрана от мен висша естетика. И остава последната част, която винаги може да бъде проблемна — пътят до ресурса.

В старите инсталации на WP едно и също съдържание може да се намери на огромен брой адреси. Първо е налице дублиране на съдържание в домейна и в поддомейна “www”. Много малко хора се сещат да поставят пренасочване към адреса, който искат да ползват. Ако ще се ползва даденият домейн, просто трябва в .htaccess-файла да се запише нещо от вида на:


<IfModule mod_rewrite.c>
  RewriteEngine On
  RewriteCond %{HTTP_HOST} ^www\.example\.com$ [NC]
  RewriteRule ^(.*)$ http://example\.com/$1 [R=301,L]
</IfModule>

Ако пък някой много държи да ползва “www”, логиката е обратна. Не помня да съм виждал пренасочване от “www” към основния домейн при WP-блогове. Със сигурност има и такива сайтове, просто не ми е направило впечатление. Достъпни са и от двата домейна, без пренасочване. Не казвам че е нещо чак лошо, но дублиране на съдържанието никога не се толерира от индексиращите машини и едно от първите “правила” (ако има такива) при работата по структурата на сайта при SEO-диагностиката е именно откриване на дублирано съдържание и намиране на начин за премахването му.

WP не ползва .htaccess в основната си инсталация и най-вероятно пренасочванията се правят с изпращане на HTTP-заглавки от PHP. В новата версия 2.3 твърдят, че ако има пренасочване от .htaccess, то трябва да е в синхрон с настроеното в админ-панела на WP, иначе ще се пренасочва в кръг.

Другият проблем на WP бяха пътищата. Безброй различни пътища до едно и също съдържание — основната страница се дублира от /index.php, /index.php/, /?paged=1, /page/1/. Когато се отнася до отделна статия и особено когато са включени кратки адреси на базата на заглавието, тогава комбинациите май надхвърлят десет. Обратните свързвания (trackbacks) и емисиите (rss2, atom) също могат да са налични на различни адреси. И на всичкото това отгоре — почти всеки адрес е достъпен както със, така и без наклонена черта накрая. И цялото това многообразие може да се “стоварва” на търсачките с приставката за генериране карта на сайта. Смея да твърдя, че ако WP нямаше критичната маса потребители в цял свят, това поведение нямаше да се толерира изобщо от търсачките.

Тези дублирания на съдържание могат да се избегнат отново с добре обмислени общи пренасочвания в .htaccess. Идеята е не просто съдържанието да е достъпно от всеки такъв адрес, а да се намира всъщност само на един адрес и всички останали форми на адреса, различните конвенции за образуването му, да водят до това съдържание през пренасочване. С връщане на код за състояние “301”, “постоянно пренасочване”, “permanent redirect”. То казва на търсачките и настолните програми, че съдържанието не е тук, а на еди-кой си адрес. И точка. Браузърите пренаписват URI в адресното поле и обновяват отметките си, а търсачките прочистват индекса си и концентрират рейтинга върху адреса на пренасочване. Така трябва да бъде ;)

Всичко това изглежда е оправено в WP 2.3 с т.нар. “Pretty URLs“. Сред сайтовете по които работя и които поддържам има само един WordPress, който скоро ще обновя да 2.3. Ще се радвам, ако наистина в новата версия адресите са измислени читаво и не се дублира съдържание.

Честита версия 2.3 на всички, които се радват на WordPress и на предизвикателствата и възможностите, които дава свободният софтуер! :)

TextLinkAds – не си струва

Тези дни получих първия си и може би последен чек от TextLinkAds. Ако искате, опитайте услугата им, вие ще си прецените за вас. Но аз не съм доволен изобщо.

Доста се изписа в някои блогове за сайтовете за автоматични реклами. Знаете ги, AdSense, AdBrite, TextLinkAds и подобните. Много хора сигурно са се замисляли дали си струва да си позадръстят малко личния сайт, за да може да получат някакви пари в замяна. Е, поне що се отнася до автоматичните реклами от западни сайтове, моето лично мнение е, че изобщо не си струва. Ще разкажа защо.

Освен за многото избуели западни сайтове зная че има и няколко български аналога. Нямам никакво наблюдение как стои проблемът при тях, но може би си струва да опитам и проверя. Най-малкото поне самото получаване на печалбите би трябвало да е по-лесно и евтино. И ако не говорим за тези български аналози, наистина най-правилното решение е човек да продава линкове сам, на отделни фирми и хора и на тематики, които са близки му близки по някакъв начин. Трудно се намират рекламодатели така, “на парче” у нас, но не е чак невъзможно. Дори и самият рекламодател има принципно предимство, ако рекламира директно в посещаван личен сайт продукти или услуги, които са по някакъв начин близки на посетителите.

Проблемите на TLA

TextLinkAds държат линковете да нямат “nofollow”. Да, някои ще кажат “ами за какво са им на рекламодателите изобщо линкове с nofollow”. Може и да не им трябват, обаче автоматична система за реклами, която държи на поставянето на html-препратки, при това задължително без “nofollow” намирисва отвсякъде на система за изкуствено “купуване на рейтинг”. На практика рекламиращият в TLA не се интересува от посещенията през препратката (а препратките бяха измислени точно за това, нали за свързване на два документа и за “довеждане” на човек от едно съдържание до имащо връзка с него ново съдържание). Интересува се само от това, че индексиращи машини като тези на Google най-вече ще се подлъжат по линка и ще вдигнат сайта по-нагоре в резултатите, защото бил “линкнат”.

Моят сайт, например, няма нищо съдържателно общо с “Bulgarian Properties” или пък с “Flash Drive Recovery” — имената на двата линка, които три месеца продавах.

Нищо чудно, че доста хора се запитват дали това изискване на TLA не е в разрез с условията на AdSense и на препоръките за платените реклами, давани от самите въпросни Google. Платените реклами трябва по някакъв адекватен начин да бъдат посочвани като такива, защото смислово нямат общо със съдържанието и ползването им за качване на рейтинг е “black hat” практика за оптимизация на сайтове. На практика такива реклами лъжат потребителите на търсачките.

Освен всичко друго на няколко пъти сайтът ми беше блокиран в системата на TLA. Веднъж заради спиране на хостинга ми. Моят хостинг за момента изобщо не е от най-добрите, а TLA явно имат автоматики за редовна проверка на публикуваните реклами. Спирането беше през нощта (българско време) и после им отне няколко дни и 5-6 мои писма, за да ме пуснат отново. Втория път работех по сайта си и при преминаването си ботът на TLA не е видял рекламите. Третият път беше, защото бях сложил “nofollow” на препратките. Както съм убеден, че е редно. Писаха ми, че “they must be followed”, но на моя въпрос къде мога да прочета условията на услугата на TLA и къде точно пише, че трябва да са “followed” не ми отговориха нищо. А аз помня, че в условията няма такова изрично изискване. Бях ги чел, разбира се. Но те са видими само при регистрацията, след това вътре в сайта никъде не може да се намерят. Пуснаха сайта ми няколко дни след като махнах “nofollow” и им писах.

Чековете

Специално за TextLinkAds. Макар че същото ще важи и за другите — една малка част само от тези системи пращат плащания през PayPal и май никоя (освен Oxado.com) не плаща през нещо достъпно за България, като MoneyBookers. Да, зная че има вече PayPal за България, но не става — българските акаунти там са само за плащане и не приемат получаване на пари. За международно плащане на пари удобни за ползване са или банкови трансфери, или MoneyBookers. Всичко останало, PayPal и чекове, са неудобни за у нас.

Значи единствената достъпна “медия” за парите ни в сайтове като TLA остава банковият чек. Който не е опитвал да осребрява чек у нас, той не знае че вземането на пари по този начин е 1) бавно и 2) скъпо. Съвсем логично плащанията с чек от всякакви сайтове имат някакъв долен праг, сума, която трябва да бъде превишена. На практика ако си вземете чек от TextLinkAds за минималната сума $25, нямате никаква сметка. Защото таксите за осребряване на чекове в нашите банки варират от десетина до двадесет лева. Това са минималните такси, иначе таксата е някакви проценти от сумата. Тоест ако имате $25 само, може да вземете например 20-тина лева. И още нещо — това не става веднага, на място, а трябва да се чака. Между 7 или 10 дни докъм 30 дни в някои банки.

Нашите банки

Тези данни не съм ги проверил още, не мога да кажа със сигурност, че наистина е така. Това научих от търсене в мрежата и от сайтовете на някои банки. Но за друго съм сигурен — осребряване на чек явно може да стане само в централата на банката. Обиколихме с Краси и Светли всички клонове на банки в квартала днес по обяд. Няма начин, не работят с чекове. Една жена на касата в клона на Райфайзен ни каза да опитаме в клона на ОББ, защото те май трябвало да работели. Е, в ОББ не влязох, защото опашката се проточваше чак извън помещението. Питах охраната, който пушеше уморено и отегчено край вратата. Каза, че трябва да ида в центъра на града, в някоя централа на банка и то да търся някоя от по-големите, защото ако е някоя малка пак няма гаранция че няма да ме отпратят. ОББ наистина работела с чекове, но само в централата.

Човекът се поразговори с някакво настроение от сорта на “ех, какво да се прави, да му се не види” и ми стана приятно и аз да го заговоря. Казвам “значи тук не работят вътре хората с чекове”. О, разбира се, че не работят — “то тук даже обмен на валута не правят”. Вцепених се за миг… как така не обменят, какво правят тогава, за какво чакат всичките тия хора? Банка е, голяма банка, в центъра на квартала е, ама не работи с чекове и не обменя пари… За какво се редят всичките тия хора на бавните опашки? “Депозити всякакви, дебитни и кредитни карти, погасявания и лихви”, казва. Ясно.

Добре поне че живея в голям град и централите на банките не са ми далече. Не ми се мисли как хората в малки градове ще се борят за тия двадесетина (примерно) лева и каква част от тях ще дадат за път.

Решението?

Решението е да не се впечатляваме, когато хора ни рекламират поредната услуга за “печелене от Интернет”. Почти винаги хората пишат още преди да са се “опарили” и се надяват като повече хора се запишат през техен линк, да печелят от “набиране” на акаунти за сайта. В почти всички такива сайтове се дава процент или твърда сума за доведен нов регистриран потребител или нов потребител, който е спечелил пари.

Нищо лошо няма в referals, аз самият давам такива, когато препоръчвам някой сайт. Както например препоръчвам за продажби на снимки Fotolia, Dreamstime и Istockphoto. Защото от Fotolia съм получил вече реални пари и вече събирам следващите, а в другите два сайта имам печалби, но са все още под долния праг за изплащане. (Да, зная, малко снимам напоследък, а може би трябва да се занимавам с това, вместо с TLA) И всички те поддържат плащане през MoneyBookers. Една обща такса на цялото нещо с превода от сайта до сметката ми, някъде около 3 лева беше, и всичко останало става лесно, удобно, почти автоматично и за максимум няколко дни.

Та пари от реклами могат да се печелят, ако човек седне и обмисли внимателно в коя част от сайта си и какъв вид реклама може и иска да продаде. След това си измисли някакви поне ориентировъчни тарифи. Може да се ползва за основа рейтингът на сайта в Google и индексите му в Alexa и Technorati. Това са три числа, които достатъчно точно могат да опишат един личен блог, например.

След това остава само да се намерят сериозни рекламодатели, които да нямат нищо против да плащат някакви малки суми по удобен за рекламиращия начин. И тези суми, колкото и малки да са, винаги ще са поне малко по-големи от обещаваните от всякаквите автоматични сайтове за реклами. Били те контекстни, през форми за търсене, графични банери или даже рекламни екрани при прелистване на сайта.

Всичко това го казвам за личните сайтове, най-вече лични дневници. Разбира се, ако говорим за някакъв специализиран сайт с наистина голям брой редовни посещения на ден, там положението е друго и автоматичните реклами може да са по-доброто решение. Аз говоря за блоговете. И то не за блоговете, регистрирани вчера или пък списвани заради самото списване и измислените “класации”, а сайтове, които имат какво да кажат и имат хора, които си ги четат.

Recorder

I’m telling stories all the time, mostly in the evening before I get asleep. And maybe after that, I don’t remember. A permanent blogger. And the most interesting, most precious things remain untold. And unwritten. I have no keyboard around me to write them down. Even if a reach out for one, it all changes a bit, somehow it adapts to go out and imprint itself on the screen. Dreams have to be killed a bit to be written down. In the museum of natural science there is a whole floor with nailed butterflies, beetles and all kinds of bugs. Just a pin through the body and it stays there nailed on for years. Under a glass, with a sidelong description and appointed cleaners to dust around. Writing always changes the world. One who doesn’t notice it is insensible, one who always looks with regret on that turning of thoughts to words is a driveller. So we’re looking for the golden mean, but is there one?

If I could just write my daydreams in raw format… Remember Dr. Aki Ross from “Final Fantasy”? She wrote down her dreams. I’m thinking of something much simpler, about “day”-dreams. And when I’m outside walking or travelling I’m thinking music. I cannot play this music later, because it always turns out to be something diferent and the very act of playing somehow pulls me out to somewhere else. Pins again — and under the glass. And there is no way to write that too, it has to suffer with it’s transition to played music. To get born in pains and become something else. Sure, these happen to be nice songs sometimes. And some of the texts are nice too. But it’s not the same…