Monthly Archives: September 2007

Морал и яицазимитпо лъгуг

Исках да не пиша за това, поне не толкова често и не в отделна тема, но този коментар на Вени ме накара да размисля. Има обявено състезание по SEO. Казано накратко, това е борба за първо място в резултатите на Google за България при търсене на низа “яицазимитпо лъгуг“. Оптимизацията на сайтове има много други и много по-сложни аспекти, но у нас явно все още е “модерно” само популяризирането на адреса в гугъл.

Това състезание има хиляда лева награда за първо място. Някои хора в мрежата подкрепят Бого Шопов и неговото решение да дари парите на save-darina, ако спечели. И открито агитират и скандират за него. Има два проблема, които разбуниха духовете покрай състезанието — единият е по-скоро формален, с правилата на състезанието. Питаше се дали така Бого не нарушава правилата. Отговорът е, че не, не ги нарушава, това си е чисто SEO, разбирано като популяризиране на адреса — печелене на свързвания.

Другото нещо, което всъщност може да е проблемно, е някакъв морален аспект на нещата. Не казвам, че Бого да дари сумата е нещо лошо, не. Но определено проблемно е да се агитира за това даряване по начин, който внася вина сред участниците. Ако някой друг утре спечели състезанието, ще му бъде ли натяквано как е “похабил” парите и не ги е дарил? Масово може би не, но със сигурност ще има и такива гласове. Защо? Ако състезанието беше по математика, нямаше да е така “модерно” да се агитира за благотворителност от джоба на победителя, нали?

При състезание по оптимизация основният ресурс за спечелване е именно “гърбът” на популярни сайтове. Каквито са например активните блогове. Така че от гледна точка на SEO Бого Шопов води състезаването си идеално. Всякакви “протести” от сорта на “ама той така прецаква малките, защото е батко с блог” са неадекватни. А защо сте малки? Защо нямате блог? Искате с новосъздадено сайтче да “излъжете” търсачката и да се наредите над човека, който има освен всичко и четено съдържание на страниците си? Това е несериозно “оплакване”, ясно ;)

Но че състезанието е SEO-актив за всички участващи в него и в обсъжданията около него е ясно също. Защото след края на състезанието Google и Yahoo няма да изтрият от индекса си всичко, свързано с него. Темите за яицазимитпо лъгуг дълго ще стоят автоматично намърдани в индексите и ще се котират, докато лека-полека човешкият коректив не ги избута по-надолу.

И какво остава? Остава пак моралният проблем, въпросът “Щом искате да дарите и имате възможност, защо не го направите сами? Защо искате да дарите чужди пари — в случая чужда награда в състезание? Ако пък искате точно тези пари да идат за дарение, защо не участвате самите вие и не ги дарите накрая сами, като победител?”

Моля коментирайте по същество и не скачайте на вестоносеца ;)

Web development the nomad way

While we’re talking about web development… If one tries not to write PHP, what alternatives would you recommend? I’m addressing this to people who are developing with web-frameworks. I’m aware of Django, Pylons, Jinja and Mako, I know about Rails. But in general on the shared hosting plans one finds no support for mod_python or mod_ruby, but just for mod_php and CGI. Not that these are new things, not that they are hard to implement, it’s just because the sysadmins are some lazy bastards. Don’t get mad on me if you’re a sysadmin — I know this because I was a sysadmin myself. En masse people use PHP and CGI, i.e. that’s enough. Who are they to be spoiled with Python and Ruby…

But that’s not a serious attitude. The other obstacle is that many of the python or ruby frameworks need shell access and availability of some commands to get installed and managed. The convenience in writing PHP is that the code may be taken, compressed in an archive and put on another server where it will be almost certain it will just work. Yes, there is for instance CakePHP, but it’s… PHP and I want a little rest from it. :)

I kind of like Jinja and Mako and I try out some little things based on them at home and I have worked on smaller projects with Rails. But I can’t say that a Rails project is something that one could just “deliver” at any hosting. It’s the same with python-based systems, if it’s not worse. So is there a way for me to use some template system or a more complex framework with python or ruby and to have such “portability”? Which of these “environments” is most “nomad”? And which one you would recommend?

What are you writing on? I’m not asking about writing from scratch or for customising a general CMS — these things are clear. If you give me some arguments with your recommendations, you’ll just rock ;)

Уеб-разработка по чергарски

Между другото, като стана дума за уеб-разработка… Ако човек опитва да не пише на PHP, какви алтернативи бихте препоръчали? Обръщам се към хората, които са разработвали с web-frameworks. Зная за Django, Pylons, Jinja и Mako, зная и за Rails. Но масово споделените хостинги не предоставят mod_python или mod_ruby, а единствено mod_php и CGI. Не за друго, не защото е трудно или пък защото е нещо ново, а просто защото сисадмините са мързеливи копелета. Да не ми наскачат сега админите — знам го, и аз съм бил админ. Масово хората ползват PHP и CGI, ерго това им стига. Как тъй ще ги глезим с Python и Ruby…

Ама това е върло несериозно. Другата пречка пък е, че много от frameworks на пайтън и руби изискват достъп до команден ред и наличие на някакъв набор от съответни програми за изпълнение. А това, което е най-удобно при PHP-писането е, че кодът може да се вземе, да се сплеска в един архив, да се занесе на друг сървър и ще е почти сигурно, че ще си тръгне и там. Има например CakePHP, но пък е… на PHP, а аз искам малко почивка от него. :)

Имам някакъв афинитет към Jinja и Mako и си пробвам разни малки нещица вкъщи с тях, работил съм по малки проекти и с Rails. Но не мога да кажа, че например проект на Rails е нещо, което може да се “занесе” в хостинг ей-така. При питонските системи си е същото, ако не и по-зле. Та има ли начин да пиша с някаква система за шаблони или по-цялостен фреймуърк на python или ruby и да имам такава “преносимост”? Коя такава “среда” е най-номадска, най-чергарска? И коя препоръчвате?

Вие на какво пишете? Не питам за писане начисто, не питам и за къстомизиране на готов CMS — тия неща са ясни. Ако пък и аргументирате предпочитанията си и препоръките, цена няма да имате ;)

WordPress и стандартните URI

Някои писаха вече, че излезе WP версия 2.3. Има доста нови неща, но това, което най-вече забелязват хората са вградените поддръжка на етикети (най-накрая, браво, браво, да не повярва човек, че най-накрая вече има етикети в основната инсталация) и автоматична проверка за обновления. Като казвам “най-накрая” за етикетите, имам предвид, че масово хората продължаваха да работят с категории, а не с комбинация от категории и етикети или само с етикети, защото чисто и просто инсталирането на приставка е нещо външно, нещо “приставено”. И доста често се избягва. Имам наум и друго — етикетите, колкото и удобни да са в някои случаи, все пак създават трудност в бложенето. Аз използвам етикети още откакто движех сайта си с Blosxom, но тогава комбинирането на етикети и категории правеше някак по-удобно писането и по-приятно описването на текстовете. Етикетите могат да отдалечат текстовете, да ги направят по-студени и по-надълбоко скрити. Особено ако се ползват без строга мярка.

Работата с етикети ме занимава от доста време, ще оставя темата за друг път. Има много неща, които могат да се кажат за ползването на етикети и други “модерни уеб2.0-неща” със и без причина. Малко наслуки мога да предположа, че навикът за ползване на категории при писане в WP ще свърши добра услуга на ползващите платформата. Понякога четенето по категории не може да се сравни с ровенето и в най-добре поддържаните етикети.

Това, което на мен ми прави впечатление в WP 2.3 обаче не са етикетите или пък проверките за обновления. В Друпал етикетите са нещо естествено присъщо, защото представляват просто един от видовете категории, а проверките за обновления също са включени в Drupal 6. По-интересното в WP 2.3 е, че най-накрая разработчиците са обърнали поглед към нормализирането на адресите. Досега адресите в една инсталация на WP бяха пълна каша.

Чисто чудо е, че някои смятат WP за блог-система, идваща с добре оптимизирани адреси. Чувал съм хората да казват даже, че “гугъл обича уърдпрес”, макар да е ясно, че нещата с търсачките не стават баш така. Много хора не обръщат внимание на това какъв им е адресът и как се формират URI при разлистване на сайта. Според спецификацията си URI се състои от име на сървъра, порт и път до ресурса. За порта е ясно, изписването на подразбиращия се 80-ти се пропуска от програмите. Името на сървъра също има малко вариации, изключая масовото залепяне на “www” отпред, което нито дава някаква информация, нито определя протокола, а само служи на някаква неразбрана от мен висша естетика. И остава последната част, която винаги може да бъде проблемна — пътят до ресурса.

В старите инсталации на WP едно и също съдържание може да се намери на огромен брой адреси. Първо е налице дублиране на съдържание в домейна и в поддомейна “www”. Много малко хора се сещат да поставят пренасочване към адреса, който искат да ползват. Ако ще се ползва даденият домейн, просто трябва в .htaccess-файла да се запише нещо от вида на:


<IfModule mod_rewrite.c>
  RewriteEngine On
  RewriteCond %{HTTP_HOST} ^www\.example\.com$ [NC]
  RewriteRule ^(.*)$ http://example\.com/$1 [R=301,L]
</IfModule>

Ако пък някой много държи да ползва “www”, логиката е обратна. Не помня да съм виждал пренасочване от “www” към основния домейн при WP-блогове. Със сигурност има и такива сайтове, просто не ми е направило впечатление. Достъпни са и от двата домейна, без пренасочване. Не казвам че е нещо чак лошо, но дублиране на съдържанието никога не се толерира от индексиращите машини и едно от първите “правила” (ако има такива) при работата по структурата на сайта при SEO-диагностиката е именно откриване на дублирано съдържание и намиране на начин за премахването му.

WP не ползва .htaccess в основната си инсталация и най-вероятно пренасочванията се правят с изпращане на HTTP-заглавки от PHP. В новата версия 2.3 твърдят, че ако има пренасочване от .htaccess, то трябва да е в синхрон с настроеното в админ-панела на WP, иначе ще се пренасочва в кръг.

Другият проблем на WP бяха пътищата. Безброй различни пътища до едно и също съдържание — основната страница се дублира от /index.php, /index.php/, /?paged=1, /page/1/. Когато се отнася до отделна статия и особено когато са включени кратки адреси на базата на заглавието, тогава комбинациите май надхвърлят десет. Обратните свързвания (trackbacks) и емисиите (rss2, atom) също могат да са налични на различни адреси. И на всичкото това отгоре — почти всеки адрес е достъпен както със, така и без наклонена черта накрая. И цялото това многообразие може да се “стоварва” на търсачките с приставката за генериране карта на сайта. Смея да твърдя, че ако WP нямаше критичната маса потребители в цял свят, това поведение нямаше да се толерира изобщо от търсачките.

Тези дублирания на съдържание могат да се избегнат отново с добре обмислени общи пренасочвания в .htaccess. Идеята е не просто съдържанието да е достъпно от всеки такъв адрес, а да се намира всъщност само на един адрес и всички останали форми на адреса, различните конвенции за образуването му, да водят до това съдържание през пренасочване. С връщане на код за състояние “301”, “постоянно пренасочване”, “permanent redirect”. То казва на търсачките и настолните програми, че съдържанието не е тук, а на еди-кой си адрес. И точка. Браузърите пренаписват URI в адресното поле и обновяват отметките си, а търсачките прочистват индекса си и концентрират рейтинга върху адреса на пренасочване. Така трябва да бъде ;)

Всичко това изглежда е оправено в WP 2.3 с т.нар. “Pretty URLs“. Сред сайтовете по които работя и които поддържам има само един WordPress, който скоро ще обновя да 2.3. Ще се радвам, ако наистина в новата версия адресите са измислени читаво и не се дублира съдържание.

Честита версия 2.3 на всички, които се радват на WordPress и на предизвикателствата и възможностите, които дава свободният софтуер! :)

TextLinkAds – не си струва

Тези дни получих първия си и може би последен чек от TextLinkAds. Ако искате, опитайте услугата им, вие ще си прецените за вас. Но аз не съм доволен изобщо.

Доста се изписа в някои блогове за сайтовете за автоматични реклами. Знаете ги, AdSense, AdBrite, TextLinkAds и подобните. Много хора сигурно са се замисляли дали си струва да си позадръстят малко личния сайт, за да може да получат някакви пари в замяна. Е, поне що се отнася до автоматичните реклами от западни сайтове, моето лично мнение е, че изобщо не си струва. Ще разкажа защо.

Освен за многото избуели западни сайтове зная че има и няколко български аналога. Нямам никакво наблюдение как стои проблемът при тях, но може би си струва да опитам и проверя. Най-малкото поне самото получаване на печалбите би трябвало да е по-лесно и евтино. И ако не говорим за тези български аналози, наистина най-правилното решение е човек да продава линкове сам, на отделни фирми и хора и на тематики, които са близки му близки по някакъв начин. Трудно се намират рекламодатели така, “на парче” у нас, но не е чак невъзможно. Дори и самият рекламодател има принципно предимство, ако рекламира директно в посещаван личен сайт продукти или услуги, които са по някакъв начин близки на посетителите.

Проблемите на TLA

TextLinkAds държат линковете да нямат “nofollow”. Да, някои ще кажат “ами за какво са им на рекламодателите изобщо линкове с nofollow”. Може и да не им трябват, обаче автоматична система за реклами, която държи на поставянето на html-препратки, при това задължително без “nofollow” намирисва отвсякъде на система за изкуствено “купуване на рейтинг”. На практика рекламиращият в TLA не се интересува от посещенията през препратката (а препратките бяха измислени точно за това, нали за свързване на два документа и за “довеждане” на човек от едно съдържание до имащо връзка с него ново съдържание). Интересува се само от това, че индексиращи машини като тези на Google най-вече ще се подлъжат по линка и ще вдигнат сайта по-нагоре в резултатите, защото бил “линкнат”.

Моят сайт, например, няма нищо съдържателно общо с “Bulgarian Properties” или пък с “Flash Drive Recovery” — имената на двата линка, които три месеца продавах.

Нищо чудно, че доста хора се запитват дали това изискване на TLA не е в разрез с условията на AdSense и на препоръките за платените реклами, давани от самите въпросни Google. Платените реклами трябва по някакъв адекватен начин да бъдат посочвани като такива, защото смислово нямат общо със съдържанието и ползването им за качване на рейтинг е “black hat” практика за оптимизация на сайтове. На практика такива реклами лъжат потребителите на търсачките.

Освен всичко друго на няколко пъти сайтът ми беше блокиран в системата на TLA. Веднъж заради спиране на хостинга ми. Моят хостинг за момента изобщо не е от най-добрите, а TLA явно имат автоматики за редовна проверка на публикуваните реклами. Спирането беше през нощта (българско време) и после им отне няколко дни и 5-6 мои писма, за да ме пуснат отново. Втория път работех по сайта си и при преминаването си ботът на TLA не е видял рекламите. Третият път беше, защото бях сложил “nofollow” на препратките. Както съм убеден, че е редно. Писаха ми, че “they must be followed”, но на моя въпрос къде мога да прочета условията на услугата на TLA и къде точно пише, че трябва да са “followed” не ми отговориха нищо. А аз помня, че в условията няма такова изрично изискване. Бях ги чел, разбира се. Но те са видими само при регистрацията, след това вътре в сайта никъде не може да се намерят. Пуснаха сайта ми няколко дни след като махнах “nofollow” и им писах.

Чековете

Специално за TextLinkAds. Макар че същото ще важи и за другите — една малка част само от тези системи пращат плащания през PayPal и май никоя (освен Oxado.com) не плаща през нещо достъпно за България, като MoneyBookers. Да, зная че има вече PayPal за България, но не става — българските акаунти там са само за плащане и не приемат получаване на пари. За международно плащане на пари удобни за ползване са или банкови трансфери, или MoneyBookers. Всичко останало, PayPal и чекове, са неудобни за у нас.

Значи единствената достъпна “медия” за парите ни в сайтове като TLA остава банковият чек. Който не е опитвал да осребрява чек у нас, той не знае че вземането на пари по този начин е 1) бавно и 2) скъпо. Съвсем логично плащанията с чек от всякакви сайтове имат някакъв долен праг, сума, която трябва да бъде превишена. На практика ако си вземете чек от TextLinkAds за минималната сума $25, нямате никаква сметка. Защото таксите за осребряване на чекове в нашите банки варират от десетина до двадесет лева. Това са минималните такси, иначе таксата е някакви проценти от сумата. Тоест ако имате $25 само, може да вземете например 20-тина лева. И още нещо — това не става веднага, на място, а трябва да се чака. Между 7 или 10 дни докъм 30 дни в някои банки.

Нашите банки

Тези данни не съм ги проверил още, не мога да кажа със сигурност, че наистина е така. Това научих от търсене в мрежата и от сайтовете на някои банки. Но за друго съм сигурен — осребряване на чек явно може да стане само в централата на банката. Обиколихме с Краси и Светли всички клонове на банки в квартала днес по обяд. Няма начин, не работят с чекове. Една жена на касата в клона на Райфайзен ни каза да опитаме в клона на ОББ, защото те май трябвало да работели. Е, в ОББ не влязох, защото опашката се проточваше чак извън помещението. Питах охраната, който пушеше уморено и отегчено край вратата. Каза, че трябва да ида в центъра на града, в някоя централа на банка и то да търся някоя от по-големите, защото ако е някоя малка пак няма гаранция че няма да ме отпратят. ОББ наистина работела с чекове, но само в централата.

Човекът се поразговори с някакво настроение от сорта на “ех, какво да се прави, да му се не види” и ми стана приятно и аз да го заговоря. Казвам “значи тук не работят вътре хората с чекове”. О, разбира се, че не работят — “то тук даже обмен на валута не правят”. Вцепених се за миг… как така не обменят, какво правят тогава, за какво чакат всичките тия хора? Банка е, голяма банка, в центъра на квартала е, ама не работи с чекове и не обменя пари… За какво се редят всичките тия хора на бавните опашки? “Депозити всякакви, дебитни и кредитни карти, погасявания и лихви”, казва. Ясно.

Добре поне че живея в голям град и централите на банките не са ми далече. Не ми се мисли как хората в малки градове ще се борят за тия двадесетина (примерно) лева и каква част от тях ще дадат за път.

Решението?

Решението е да не се впечатляваме, когато хора ни рекламират поредната услуга за “печелене от Интернет”. Почти винаги хората пишат още преди да са се “опарили” и се надяват като повече хора се запишат през техен линк, да печелят от “набиране” на акаунти за сайта. В почти всички такива сайтове се дава процент или твърда сума за доведен нов регистриран потребител или нов потребител, който е спечелил пари.

Нищо лошо няма в referals, аз самият давам такива, когато препоръчвам някой сайт. Както например препоръчвам за продажби на снимки Fotolia, Dreamstime и Istockphoto. Защото от Fotolia съм получил вече реални пари и вече събирам следващите, а в другите два сайта имам печалби, но са все още под долния праг за изплащане. (Да, зная, малко снимам напоследък, а може би трябва да се занимавам с това, вместо с TLA) И всички те поддържат плащане през MoneyBookers. Една обща такса на цялото нещо с превода от сайта до сметката ми, някъде около 3 лева беше, и всичко останало става лесно, удобно, почти автоматично и за максимум няколко дни.

Та пари от реклами могат да се печелят, ако човек седне и обмисли внимателно в коя част от сайта си и какъв вид реклама може и иска да продаде. След това си измисли някакви поне ориентировъчни тарифи. Може да се ползва за основа рейтингът на сайта в Google и индексите му в Alexa и Technorati. Това са три числа, които достатъчно точно могат да опишат един личен блог, например.

След това остава само да се намерят сериозни рекламодатели, които да нямат нищо против да плащат някакви малки суми по удобен за рекламиращия начин. И тези суми, колкото и малки да са, винаги ще са поне малко по-големи от обещаваните от всякаквите автоматични сайтове за реклами. Били те контекстни, през форми за търсене, графични банери или даже рекламни екрани при прелистване на сайта.

Всичко това го казвам за личните сайтове, най-вече лични дневници. Разбира се, ако говорим за някакъв специализиран сайт с наистина голям брой редовни посещения на ден, там положението е друго и автоматичните реклами може да са по-доброто решение. Аз говоря за блоговете. И то не за блоговете, регистрирани вчера или пък списвани заради самото списване и измислените “класации”, а сайтове, които имат какво да кажат и имат хора, които си ги четат.

Recorder

I’m telling stories all the time, mostly in the evening before I get asleep. And maybe after that, I don’t remember. A permanent blogger. And the most interesting, most precious things remain untold. And unwritten. I have no keyboard around me to write them down. Even if a reach out for one, it all changes a bit, somehow it adapts to go out and imprint itself on the screen. Dreams have to be killed a bit to be written down. In the museum of natural science there is a whole floor with nailed butterflies, beetles and all kinds of bugs. Just a pin through the body and it stays there nailed on for years. Under a glass, with a sidelong description and appointed cleaners to dust around. Writing always changes the world. One who doesn’t notice it is insensible, one who always looks with regret on that turning of thoughts to words is a driveller. So we’re looking for the golden mean, but is there one?

If I could just write my daydreams in raw format… Remember Dr. Aki Ross from “Final Fantasy”? She wrote down her dreams. I’m thinking of something much simpler, about “day”-dreams. And when I’m outside walking or travelling I’m thinking music. I cannot play this music later, because it always turns out to be something diferent and the very act of playing somehow pulls me out to somewhere else. Pins again — and under the glass. And there is no way to write that too, it has to suffer with it’s transition to played music. To get born in pains and become something else. Sure, these happen to be nice songs sometimes. And some of the texts are nice too. But it’s not the same…

Recorder

Разказвам почти постоянно, най-вече вечер преди да заспя. Може и след това, но не помня. Перманентен блогър. И най-интересните, най-ценни неща са така разказани. И незаписани. Нямам наблизо клавиатура, за да ги запиша. А и да се пресегна, всичко поне леко се променя, някак се нагажда, за да излезе навън и да се отпечата на екрана. Трябва малко да се убият мечтите, за да се запишат. В природонаучния има цял етаж със заковани пеперуди, бръмбари и всякакви буболечета. Една игла през тялото и стои застинало там с години. Под стъкло, с описание отстрани и щатни чистачи, дето забърсват прахта наоколо. Винаги писането променя света. Който не го забелязва е безчувствен, който пък постоянно гледа с жал това обръщане на мислите в думи е лигльо. Средата търсим, но дали я има?

А да можех да записвам мечтите си в суров вид… Помните ли доктор Аки Рос от “Реална фантазия”? Тя записваше сънищата си. Аз си мисля за далеч по-просто, “дневните” сънища. А когато пък съм навън и ходя или пътувам, мисля в музики. После не мога да ги изсвиря, защото все става нещо различно и все самото свирене ме придърпва надругаде. Пак карфици — и под стъкло. И няма как да се запише и това, трябва да се измъчи с прехода към изсвирване. Да се роди в мъките и да стане друго. Да, хубави песни се получават понякога. И някои текстове и те са хубави. Ама не е същото…

Синьото в GNOME

Новият GNOME 2.20 идва и с нова подразбираща се тема на изгледа. В началото не го забелязах, после синичкото изведнъж ми дойде в повече и се чудех дали има промяна или пък зрителната ми памет нещо дава накъсо. Ама и как да забележа, като аз 2.20 го получих почти “на части” — обновявам Дебиан-а си почти всеки ден, всъщност всеки път като се сетя. А да ползваш Debian unstable за настолна система си е приятно занимание. Всичко последно и най-ново идва, инсталира си се и заработва за радост на окото и успокоение нервите на потребителя.

Е, случват се и малки засечки, но вече много, много години инсталацията на Wishmaster не е сменяна, а само обновявана. Може би към 8-9 годинки, помня ли. Не че не съм оправял проблеми във файловете status или available на dpkg, или да кажем инцидентни омазвания на scrollkeeper или gconf. Да, на ръка — макар че не съветвам ако не знаете какви са тези файлове да ги пипате :) То ако не ги знаете няма и да ги намерите, де ;)

Но новият изглед на работната ми площ и все по-натрапващото се синичко във всяко нещо, дето пусна и погледна взе да ми идва в повечко… Какво се оказва? Подразбиращият се изглед на Gnome се казва “Clearlooks”, в нашия превод — “Яснота”. Такъв е в повечето дистрибуции поне — може да има тук-там и други, все пак всичко е до решението на дистрибутора. Някои, доколкото зная, издават Gnome с подразбиращ се Firefox вместо Epiphany, та камо ли един изглед ;) Тъй… обаче новата версия на “Яснота” е ле-е-еко преработена, както биха казали дизайнерите. Работното заглавие на тази промяна е било “Gummy”. Е добро попадение е било — стои ми като някаква лепкава гума и на мен.

Абе то хубаво синичкото, пипнали са навсякъде и всичко изглежда наистина по-“красивичко”… И синичките “асансьорчета” и те радват, макар да омръзват доста бързо. Обаче това със синята преливка в листовете из настройките и подпрозорците ме плаши насън вече. Искам си новите програмки, новата тема, обаче не искам да се тормозя с толкова много синьо, синьо навсякъде… Изходът не е в смяна на цветовете — опитах всички идващи в Дебиан теми за Gnome.

Решението? Създаваме или отваряме файл ~/.gtkrc-2.0 и в него пишем нещо такова:
 

style "my-clearlooks" = "clearlooks-default"
{
  engine "clearlooks"
  {
    colorize_scrollbar = FALSE
    menubarstyle = 0
    toolbarstyle = 0
  }
}
class "*" style "my-clearlooks"

 
Първата настройка е за оцветяването на плъзгачите — в синьо са красиви, обаче прекалено излишно се набиват в очи и отклоняват вниманието от съдържанието.

Втората настройка е за ефектите на менюто. По подразбиране менюто в новата тема е с едни сенки, едни приплъзвания, едни ефекти… тръпки да го побият човек. Пак разсейва вниманието от съдържанието. “0” изключва ефектите, “1” включва тия вдлъбвания и изпъквания, а “2” слага цветна преливка. Бррр.

Третата настройка е за лентите с инструменти. По подразбиране сега вече всички ленти са изпъкнали и бутоните в тях при преминаване с мишката леко се вдлъбват, при натискане — още повече. Всичко добре, обаче сега приличат на кръгли дървени пръчки и особено когато имаме няколко ленти една под друга се получава някаква вълнообразна неприятност. Плоските ленти с нормално вдлъбващи си се при натискане бутони са си идеални. “0” тук изключва шарениите и връща старите познати плоски ленти. Които в комбинация една до друга не отвличат вниманието към заоблените си граници, а просто съдържат бутони и надписи. Каквото е предназначението им. “1” пък включва ефектите, логично.

Само от цветната преливка в етикетите (“tabs”) на подпрозорците не успях да се отърва. Опитах с логично изглеждащия код:
 

style "my-clearlooks-notebook" = "clearlooks-notebook"
{
  bg[NORMAL] = #AFAFAF
  bg[ACTIVE] = #c3c3c3
  bg[INSENSITIVE] = #AAAAAA
}
widget_class "*<GtkNotebook>" style "my-clearlooks-notebook"

 
Но пак си стоят с преливка. В почти всички инсталирани готови теми също има преливка. Някъде са успели да я направят едва забележима, но това “3D” в табовете явно е някаква нова мода. И преди в подразбиращата се тема на Gnome доколкото помня имаше такива “залитания”, но все са оставали за в някоя от допълнителните теми, като дойде време за издаване на поредната версия. Сега заради “Виста” и “Макос” ли, заради нещо друго ли, но е плъзнала малко излишна шарения. KDE го правят все по-бързо, а GNOME само все по-шарено. Ще взема да си напиша моя си тема, за да ми е удобно. Наръчници за това има много в мрежата, например този

П.П.: Да, винаги мога да ползвам например програмата “gnome-art”, с която да преровя всички налични теми, икони и тапети из сайтовете за такива неща за Gnome и после да си инсталирам някоя подходяща. Но не се знае дали тази допълнителна тема ще се поддържа през версиите. Най-сигурна в това отношение е подразбиращата се тема.

И Qtopia за OpenMoko

Търся думи, че останах безмълвен като прочетох. Само разглеждах в единия прозорец обявлението за пресата от Trolltech, разработчиците на платформата за мобилни устройства Qtopia и в другия прозорец — страницата на първия продукт с платформата OpenMoko, очаквания през октомври Neo1973.

От доста време вече, може би към цяла година, анализаторите в мрежата “шумят” нетърпеливо около OpenMoko. Първо беше обявен проектът, в който водеща роля има разработчикът на Linux-ядрото, основният човек зад пакетния филтър NetFilter — Harald Welte, който беше гост на първия OpenFest в София през 2003г., тогава едва 24-годишен. Накратко, OpenMoko е проект за създаване на свободна операционна система за мобилни устройства, която да има и съответната хардуерна основа. Много от GNU/Linux-вариантите могат да се инсталират на мобилни и вградени устройства, има и специализирани програми вече за такива инсталации. Но OpenMoko отива малко отвъд всичко това и предоставя и хардуерни спецификации, примерен смартфон с пълна поддръжка на програмите в проекта. Този “свободен телефон” е засега само моделът на FIC, наречен “Neo1973”.

Макар хардуерните характеристики да не са чак впечатляващи, сравнени с последните джобни компютри от Nokia или други подобни, като iPhone например, има нещо, което прави OpenMoko коренно различен проект. Това, че е лицензиран изцяло под свободни лицензи го прави идеална платформа за изработване на още и още нови и нови телефони и устройства. “Neo1973” беше първата птичка, крайъгълният камък, по който да се равняват другите.

И сега Trolltech, които също имат подобен проект за телефон, Qtopia Greenphone, се присъединяват към инициативата за съвместимост с OpenMoko. И софтуерът от проекта OpenMoko ще може да работи и на Greenphone. Доскоро част от набора програми за разработка на платформата Qtopia беше с несвободни лицензи, имаше ограничения от различен вид. Вече всичко в софтуелния проект Qtopia Phone Edition ще е лицензирано под GNU GPL и ще може да е съвместимо с OpenMoko-телефоните. Досега програмите за OpenMoko бяха напълно съвместими само с “Neo1973”. Частична съвместимост има с Treo 650, Palm TX и моделите на Motorola E680i, A780 и A1200E.

Но и “Neo1973” е прекрасна машинка. Даже е страхотен, има си всичко — bluetooth, 266MHz процесор, вграден GPS, GPRS, слот за карти MicroSD, голям екран, управляван с пипане. Даже писалката за екрана и слушалките, които вървят в комплекта са изпипани. Камера няма в този модел, но това е едно от послединте неща, които трябват на един телефон и органайзер. Аз хич не бих отказал такава линукс-играчка. Както мразя телефоните, така добре ще ми дойде един свободен. :) Пък и не е скъп — версията за разработчици, която се продава сега, е само 300 долара. А особено сега с отварянето на платформата Qtopia разработките ще се увеличат и подобрят. Как се досещам кой ще е следващият ми истински телефон… :)

Разхвърляно 07

Как да не е разхвърляно — дълго пред-рожденно смъцъфърцване и съвсем мъничък, но приятен импровизиран празник с няколко приятеля, дошли на гости за час-два след работа. Преди десетина дни пък започнах да пиша текстове срещу заплащане, в това поне нали би трябвало да съм добър, нали съм учил все неща, свързани с разбирането и изработването на текст. Малко след това получих и първите си парички от това. Засега съвсем мъничко на брой в сравнение с нормалното щатно офисно заплащане, но в крайна сметка всичко опира до постоянство, интерес и развитие. Един вид първи ми подарък за рождения ден, който сам си направих. Да вляза в ритъм още малко и може да пиша и другаде. Да се надяваме, и в моите сайтове.

Празнувания

На рожден ден дойдоха Мила с малка Дени и Дени и Андрей. Не очаквах, всъщност не, очаквах и това беше проблемът. Цял ден се тормозих и се притеснявах, че ще има купон, макар и малък. Не можах да се отпусна, а мразя така. Все пак когато дойдоха едни весели и се разприказвахме за наши си глупости, веднага ми стана приятно. Следващия ден пък скитах из кръчмите с Иван и Павел, за това сега хич не ми се припомня даже. Исках да ида на BarCamp-а, организиран от Богомил и да пия една бира с други като мен изкушени от новия днешен уеб, но не успях да стигна. Не че съм се прибрал, то пиенето с Павката е олимпийска дисциплина — въпрос на чест и изтощително. Сърдит съм, че трябваше да остана, не ми харесва и не бяха такива чак сбирките ни като студенти — но какво пък, рожден ден ми е, приблизително веднъж в годината е. Обадиха ми се приятели, докато съм бил навън е дошъл и Сашо. Много исках да видя нашия дръмър, пък и той чака в близките дни дете, а не съм го виждал от зимата май. И семейството на брат ми дойде, но на следващия ден, когато си бях вкъщи и беше много весело. Малките за първи път видяха Светли и го гушкаха постоянно и двамата. Той ги гледаше леко учуден и с безмерен интерес, но на моменти му писваше и… пискваше :)

SCO и Microsoft

Две хубави новини — SCO фалират, а Microsoft ги ощипа европата с половин милиард в зелено. Накратко, след няколкогодишно увъртане и от двете страни, най-накрая европейските съдии са решили, че M$ провеждат нечестно конкурентната си политика. Преди по едно време беше проблемът в интегрирането на уеб-четец към операционната система, сега пък е нещо с програмата им за филми. Или там какъвто боклукец е “медиа плеярът”. Не ползвам такива неща и не ща да зная. Не ми е интересно и самото решение — то бива, бива ама толкова време да се бавят и да оставят явен монополист да си разиграва коня… Нещо повече, това сега е поредното вдигане на медиен шум около Майкрософт. И кой печели от него? Хайде да познаем! Всички журналисти се надпреварват да казват, че “тях Майкрософт бълха ги ухапала” и че официалните годишни приходи на фирмата били почти 50 млрд. долара. Милиарда, годишно! Четири години ги чакаха, и накрая ги глобиха с половин милиард. И половината новини са за това. Е, честито! Както каза Николай Манчев тия дни, това си е начинът да си купиш монопол.

А SCO са вече не смешни, а направо жалки. Преди уикенда адвокатите им казаха, че ще “се възползват от процедурата” за обявяване на банкрупт. Днес пък стана ясно, че вече наемали счетоводители на час, понеже през уикенда половината им счетоводен персонал бил или напуснал, или уволнен поради недостиг на средства. Двама от напусналите счетоводители били известни в бранша и със стаж в SCO над десет години. И всичко това само за да се оформят документите за фалита. Който не знае кои са SCO, да провери. Много показателен пример. Тогава Novell им посочи среден пръст и заслужено ги изрита настрани. Днес същите Новел правят малки смели глупости, ще видим докъде ще стигнат. Най-прясната е увъртането им около подкрепата за бързата процедура по приемане на измисления офисен стандарт на Майкрософт OOXML. С подкрепата си за OOXML още от миналата година Novell “издърпа” силово от другата страна няколко дистрибуции на GNU/Linux, като TurboLinux, Xandros, своята си SuSE и най-показно Linspire. Сключи и сделки за патентни споразумения с Microsoft. Упорства да направи лошо впечатление и с подкрепата на Mono, при която се набляга не на това, че се пише по-лесно на него, а че приложенията са преносими платформено. Последната “междуплатформена” заигравка на Novell се нарича Moonlight. Но тя е съвсем нова инициатива.

Аз лично чакам кой ще е следващият в редичката на Microsoft и SCO. Малко ми е неприятно, че Мигел де Икаса е все в центъра на стратегиите на Новел откъм техничарската им страна. Напоследък друга фигура ме интригува все повече — Марк Шатълуърт на Ubuntu. Ще пиша отделно за него.

Велосипедът

Колелото ми стои почти цяло лято прибрано в коридора. Последно излизах с него преди няколко месеца, и то инцидентно. Работенето вкъщи на свободна практика има и негативите си — преди ходех на работа с велосипед, а сега като излизам рядко и то за срещи с приятели, колелото все е неудобно. Няма паркинги за колела, не мога да си го оставя пред заведението и да не се тревожа кой и кога ще го открадне или повреди. Автомобилите са навсякъде, но в часовете за ходене на работа са някак по-малко, тоест всичките са в движение и човек може да кара покрай бордюра или върху тротоара. А когато аз излизам сега, след работното време на приятелите ми, всичко е фрашкано с паркирани автомобили. Не зная кой ще е следващият кмет на София, а и не ме интересува, нито ще гласувам. Но и да не гласувам, и да не ме интересуват полит-игрите им, все пак имам интереси и изисквания към града. Не е приемливо да има толкова много автомобили из улиците и тротоарите. Не ми е работа да решавам как да оправят проблема, но трябва да го оправят. Заплата получават, да им се не види и търтеите…