Бисерите на началството

Трябва някой ден да започна да си записвам “бисерите” на началството. В държавна служба те са просто уникални, уникални. На предната ми работа началниците поне не бяха цинични. Тук е като в някакъв абсурден театър.

Реплика от днес: “Ако ви пуснат в два, да знаете, че аз ще ви пусна в четири, защото ще пиеме”. Става дума за извънредното по-ранно приключване в предколедния ден. То е като бял ден ясно, че няма никаква работа и всеки ден кипи безмислен труд… Така де – по-скоро и той се симулира. Как може някой да разбере, че за служителя е важно да се прибере колкото може по-рано – най-малкото за да пообиколи поне веднъж магазините по светло? Та с малкото пари, останали в картата да купи нещо празнично.

Реплика отпреди седмица-две: “Ти знаеш ли, че ако натисна още малко, оставаш без работа?” Това пък е казване към външен специалист, на когото е леко (разбирай “на шега”) извит пръстът. Поредното “мачо”-изказване. Ако натисне още малко, най-много самият той да остане без работа. Всмисъл без служба – иначе той работа в смисъл на “работа за вършене” така и така си няма. Не знам какво щях да направя аз, ако на мен ми беше приложен тоя “трик” – сигурно щях да счупя нос или да смачкам топки. Не си падам по такива “шегички”.

Реплика отпреди месец: “Ей, Ясене, като си толкова добър, я направи едно PC!”. Бяха ни спрели тока и няколко часа стояхме без работа. Тоест не можехме да симулираме качествено, явно и шефът имаше такива затруднения за пред неговото началство. Съответно – изнервящо мотаене в админската стая и сървърното. Безцелно, разбира се. И тъпи лафове – понеже, видите ли, Ясен бил казал, че разбира от многото неща, дето ги има в CV-то му, той на какъв ни се прави, я да му кажа да “направи едно PC”… Замълчах си. На човек, който казва “да направиш PC” какво да му кажеш?

Реплика отпреди месец-два: “Написа ли доклад кво правиш? Я да видя? Какво е това, бе?!? Чист текст? И от какво е чист? Абе вие младежта няма ли да се научите да ползвате нормални неща! Как кои са нормалните – ами Уърд!”. Първите сървъри с GNU/Linux, които започнах да инсталирам, имаха още неотработена схема на инсталация и си водех записки, поточков план за всяко нещо, което да се направи след началната минимална инсталация. Защото оставаха още двайсет и няколко машини. Естествено, че пиша в чист текст – кой ненормален администратор за своите си неща използва офисен документ? При това на MS-офис…

Реплика от не помня и аз откога – кипна ми като я чух и забравих деня: “Здрасти. Кажи “здрасти” бе, бомбе! Бомбе си, най-малкото съм на повече служба от тебе!”. Аз от казармата съм се уволнил преди години. Там съм бил новобранец, в работата не съм – дори вече мисля, че съм overqualified. Някой, който само ръси простотии и го раздава мениджър не може да говори така на администраторите си. По една много проста причина – изпитателният период е изпитателен и за двете страни. А аз, гледано от моята страна, съвсем не съм доволен, честно казано. Ама съвсем. И след като мога да “уволня” работата си, значи ситуацията е далеч от казармената, където тези отношения са еднопосочни. Ама далеч.

Та вече минава три часа. Чудя се кога ще ни “пусне” наистина… Аз така и така ще пропусна “пиенето”, интересува ме пускането :)

Обновявания:
29.12 – Статията е свалена от публикация. Възхищавам се на всички бедни душици, които ровят из Интернет и търсят къде кого да разпознаят, за да могат да изклюкарстват след това пред началството. Да ви имам свободното време!
29.12 – Това, разбира се, не е истинско решение. Един неангажиран личен сайт не може да се влияе така. Но първо искам да ми отмине откровения яд към “анонимните” доброжелатели. Като ми мине пък ще си припомня, че в мрежата анонимността е относително понятие.
29.12 (вечерта) – Естествено, че няма да оставя на блога ми да се влияе така. Единствено тонът ми е малко по-остър – иначе всичко друго си е ок. Нито лъжа, нито пък по някакъв начин загатвам къде работя и за кои хора става дума. Винаги съм гледал в страниците си да съм коректен към работодател и колеги – само че този път се прекалява. Особено щом се опитва натиск за промяна на блога и се смесват професионалното и личното (каквото е всичко в моя си личен сайт).
Още остава да си изясня защо отидох на тази работа и защо останах, като видях какво е. Но други неща ми станаха ясни – помогнаха ми събитията от днес.

Pentax и Hoya се сливат

Днес беше обявено, че е договорено сливане на Pentax и Hoya. Сливането е определено за 1 октомври 2007г. Една акция в Пентакс ще започне да се разменя за 0.158 акции в Хоя. Новата фирма ще се казва “Hoya Pentax HD Corp.” и на практика това сливане е поглъщане на производителя на фотографска техника от оптичния гигант. Hoya се оценява на 1.93 трилиона японски йени (12.35 млрд. евро), а Pentax остава далеч назад в тази класация със скромните 82 млрд. йени (526.4 мил. евро). С най-проста сметка се вижда, че парите на Hoya са около 25 пъти повече от тези на Pentax.

Pentax са известни на няколко вече поколения любители фотографи като създатели на легендарни обективи и фотоапарати. Наскоро, макар и сред последните от големите имена във фотоиндустрията, фирмата навлезе и в сектора на цифровата фотография. Освен многото и различни компактни апарачета (каквито прави вече почти всяка компания за електроника) Pentax успя да създаде първия си цифров огледално-рефлексен апарат, *istD. След успеха му следваха другите от серията *istDx – DL, DS, DL2, DS2. После следва серията KD, с двата модела от ниския клас, K100D и K110D, а съвсем наскоро – по-високият клас на K10D. За тези серии Пентакс си партнираше със Samsung, за които се носеха слухове, че може да изкупят и “завладеят” отвътре фирмата и да започнат налагане на DSLR-и с изписано само “Самсунг” вместо “Пентакс”. Може би са били само страхове, хранени от притесненията на най-верните “фенове” на марката.

Hoya от своя страна са един от най-големите доставчици на качествена оптика в света. Доставят например на малките производители на обективи висококачествени асферични лещи, които са такъв елемент в оптичната система на обективите, който влияе върху сферичната аберация в периферията. Казано най-общо, обективът и лещите му са кръгли, а проектират изображението върху равнина. От това следват много дефекти в изображението и сферичната аберация е такъв. Освен във фотографията, Hoya се е специализирала и в телекомуникациите и производството на специални оптични проводници и филтри. Също така – и в медицината, с микроскопи и всякакви прецизни оптични лабораторни инструменти и точни лазери.

На любителя фотограф Hoya е известна почти само с филтрите си за обективи, при това филтри с недобра слава. Аз лично дори знаех само за ултравиолетовите й филтри. Предполагах, че може да има пълна гама филтри, но винаги свързвах Hoya именно с евтините UV. Които пък на цифровите огледалки практически не се използват по предназначение, а само като предпазители от удар и надраскване. В голяма грешка съм бил – оказва се, че в почти всички фотографски марки има нещо от Hoya, и то нещо важно. Качествената оптика.

Съгласно споразумението отделите на двете фирми се сливат така:

  • – медицинските отдели на двете фирми заработват заедно,
  • – оптическите отдели – също,
  • – информационни технологии – сформира се от оставащото след отделянето на оптическите разработки от електро-оптическия отдел на Hoya,
  • – офталмология – сформира се от оставащото след отделянето на медицинските разработки от офталмологичния отдел на Hoya,
  • – фотографски отдел – продължава работата на отдела в Pentax за фотография,
  • – нови и други области – продължават се предишните дейности от фирмите,
  • – проучване и разработки – интегриране на двата изследователски отдела.

 

От външен поглед по всичко личи, че нещата са от хубави по-хубави. Голяма фирма с огромен бюджет, специализирана в асферичните лещи, оптичните връзки и медицинската апаратура поема “под крилото си” сравнително малката фотографска фирма “Pentax”. Заявява се желание за продължаване на фотографските разработки. За нас остава само да наблюдаваме с интерес събитията през следващата година – най вече няколко месеца преди и няколко месеца след сливането.

И да се надяваме, че всичко това ще засили конкуренцията и ще доведе до най-доброто за нас, потребителите – ниски цени и високо качество.

Планета Венера

Днес смених софтуера, който задвижва “Свободна планета” и “Планета GNOME“. Всъщност “смяна” е силно казано, защото проектът Venus e направен на базата на добре познатия Planet. Sam Ruby е много енергичен ентусиаст явно — след като дълго време агрегаторът Planet се развива мудно, все няма време за работа по него, все се налага хората да търсят допълнения и кръпки от други сайтове, Сам просто е запретнал ръкави и е написал Venus. Предполагам, че това ще е и новата разработвана версия на самия Planet, защото в последните седмици се чуват из блогове и в пощенския списък на Planet мнения, че двете хранилища трябва да се слеят. Или ако е невъзможно да се слеят, защото Venus е доста основно преработена версия и не съвсем съвместима на ниво код – то тогава просто кодът на Сам да се копира в корена на хранилището на Planet.

“Венера” ползва много по-малко памет, поне по данни от други сайтове — аз не съм правил тестове. Надявам се това да облекчи хостинга на сървъра “Звер”. Преди по едно време агрегаторите бяха тормозили доста машината.

Конкретната причина да мигрирам софтуера е, че в доста от статиите на населяващите планетите се публикуват много големи снимки. Venus, за разлика от Planet, поддържа допълнителни филтри на съдържанието и се надявам когато имам повече време да направя така, че много големите и тежки изображения да се преоразмеряват и кешират в по-малък размер. Сега има ограничение за максимален размер на показването и затова снимките не излизат извън статиите. Но това ограничение е изкуствено, то е в CSS-а — самата снимка пак си се зарежда. А ако отделната снимка е половин или един мегабайт и читателят има бавна връзка е неудобно. Ако пък тези снимки в едно издание на планетата са повечко, тогава е истински PITA.

Друго филтриране, което ще направя на по-далечен етап е заместване на някои вградени обекти с уведомителна картинка. Става дума за тези вградени обекти, които изискват Flash. Те са най-разпространените, особено у нас — аз не съм виждал някой да вгражда SVG в блога си например, а и честно казано сам не зная как се прави ;) Причината за такова филтриране е, че все още няма свободни приставки за Flash, а и двете планети са ориентирани към свободния софтуер все пак.

Остава само да имам време за хакване на python. Надявам се в почивните дни да се намери. Дано нямате проблеми с ползването на сайтовете междувременно. И отново — ако имате препоръки, забележки, мнения — кажете :)

Личност на живота ми

Сигурно сте чули, през последните дни медиите проглушиха мрежата с новината. Списание “Тайм” обяви за “личност на годината” теб. Тоест мен… тъй де, иди разбери… Ентусиазирано се включват и някои блогове, но ми е приятно да видя, че отново на върха на измислената новина са точно измислилите я. Те си вярват, че са значими, ние им вярваме, че ги четем.

Има две големи обърквания в тази номинация. Първото е, че аз (тъй де, тоест ти…) не съм личност на годината, не само. Аз съм най-значимата личност за целия си живот. Не е нескромно, нито егоистично – поне не повече от най-нормалното, от това че именно аз живея живота си и дори да се жертвам или общувам, правя го аз, от мое име. Целият ми свят съществува не по друга причина, а защото аз го правя действителен. Аз “действам” в него. Не казвам, че няма свят сам по себе си, нито отричам действието на другите. Това е отделна тема и доста по-абстрактна. Просто в една действителност винаги има само един субект и това е действащият. А човек винаги има само една действителност – своята.

Да се каже, че досега е имало отделни други най-значими хора на годината, а сега изведнъж и то само за тази година това се оказвам аз е… просто тъпо. Ясно е, че медията “Тайм” е попаднала в собствения си капан на медийността – всеки посредник неминуемо губи съзнание за действителността, защото изпуска действието. То минава покрай него, без да е “негово”. Когато хората са откъснати от събитията, между събитието, действащите лица в него и публиката винаги остава някакъв вакуум. И този вакуум се завзема от медиите, с него те все повече отдалечават хората от събитията. Макар да твърдят, че “приближават света”. А във вакуум не се вирее. Още повече, че този е онтологичен.

Затова да се каже изведнъж, че “Ти” е най-значима личност на тази година е нищо повече от медиен трик. Поне не внася никаква ценност в общността, на която се подмазва – това действие е извън уики-общностите и блогсферата, то е в онзи вакуум на медиите. Хубав жест, благодаря, но ставате жалки вече. :)

Другото голямо недоразумение е, че уикитата, блоговете и всички създаващи съдържание в Интернет общности са наречени “медии”… Мо-о-оля? Някой трябва да отиде да се срещне със журналисти и да им съобщи “новината”, че блоговете не са медии. Блоговете са без-медийност, те са “не-медия”. Блогът е формата на пряка публицистика, директна връзка с публиката, читателите, хората – такава достъпна връзка, чиято липса в предишните времена е довела до появата на посредниците, “медиите”.

Винаги е имало такава пряка публицистика – такива са разказите на приятели, приказките на баба и дядо, клюките на чаша чай, обсъжданията на политика и мачове по спирки и опашки. Разликата е, че днес всеки има техническата, практическата възможност да заформи своя си седянка, да създаде свои си приказки и предания. Без да е ограничен от място, без да трябва да плаща с пари или с нещо трудно за правене или учене. Иначе всичко друго е същото като преди ерата на масовите медии – хората, самата “публика”, имат възможност да се свързват директно с други, да правят “публицистика” пряко. Без медии.

Но като оставим настрана тези две грешки и неразбирането, което проличава от тях, иначе жестът е готин. Та пак казвам, мерси… Смешни стават, ама нищо – стига да не прекалят. Догодина да не изберат някой друг, защото нали е ясно – щом вече са усетили силата на пряката публицистика, няма как да намерят медийното си скривалище. Просто не е такова вече – хората ще избират да общуват без посредници. Нали се сещате за онази реплика от “Синьо лято” – “Посредникът е лайно” :)

В търсене на кадрото

В неделя се събрахме с няколко момчета да поснимаме. Момичета не дойдха, макар поканата да беше към всички и макар любителското снимане да не е изобщо някакво запазено мъжко занимание. Сигурно доста хора са били заети преди празниците, но нищо – идеята е за периодични фото-сбирки на общността, завихрила се около UrbanStyle и някои лични сайтове. Най-големият двигател на тези срещи е стремежът за споделяне на хобито, за снимане в “защитената среда” на любителското изкуство. Където не е важно как изглеждаш, колко си добър или пък какво точно снимаш, а се цени удоволствието по пътя в търсене на “Негово величество Кадъра”.

Предишните два пъти описвах съвместната улична фотосесия с повече думи и с право бях порицан леко и на майтап в коментарите. Сега ще оставя снимките да ви разказват. Както казах наскоро, все повече и повече ми липсва тук фотодневникът, но докато го възстановявам открих, че колекциите със снимки от вида на галериите също са удобни. Свойски някак – е, не по същия начин като фотоблога. Но все пак като няма риба, и галерията е фотоблог. :)

Качил съм почти всички снимки в тази галерия. Пропуснах няколко повтарящи се и няколко, дето не са станали както ги виждах. Приятно ми е, че повечето са се получили. Е, не са идеалните кадри, но поне показват пътя ми в търсенето на идеалните. :) След като снощи цяла вечер и днес през деня разглеждах кадрите и все не ми харесваха, когато реших, че това са снимки от събитие и трябва да бъдат точно такива, каквито са всичко дойде на мястото си.

Фоторазходка 17.12

На 17-ти декември, в неделята, малка група фотографи-любители ще се съберем пред пилоните на НДК. Планът за няколото часа след срещата в 11ч. е да пием наблизо нещо — кой кафе, кой чай, да се стоплим и да решим накъде да тръгнем. Следва разходка в търсене на интересни кадри и снимане — и двете изцяло според вкуса и настроенията на всеки.

Засега сме трима, като има евентуално може да дойдат още трима. Ако сте изкушени от снимането и все или нямате време или не ви е на път да снимате скритите в софийските улички кадри, чувствайте се поканени! Ще почакаме десетина минути пред пилоните — ще се познаем по фотографските чанти.

Това ще е третата улична фотосесия, на която ще ходя. Първо през есента се събрахме с yovko, emicha и kalvera покрай проектите UrbanStyle и SimpleStudio. След това преди няколко седмици дръпнахме към Южния парк с emicha и peterst. Сега ще измислим къде да отидем, но все ще е интересно. Ще имаме време и да си поговорим за фотография, фототехника. Ще извадим някоя и друга тема за обективи. Който си намери вдъхновението и кадрите пък и ще може да поснима на спокойствие. Понякога минувачите или пък “фирмаджиите” се наежват срещу сам фотограф, но на повече се гледа като на нещо по-представително и никой не те закача.

Аз лично ще съм след сватба от предния ден и нямам идея как ще успея да се замъкна на срещата, но все някак ще стане :)

Значи:
НДК, пилоните, 11ч., 17-ти декември, неделя. Да не кажете, че не съм ви казал. :P

Дупката за сирене, наречена “Топлофикация”

Има една голяма дупка, която никой не знае как точно съществува, как се е появила и какво всъщност се прави в нея, но едно е ясно – леле, как само яде сирене… а, тъй де – не сирене, а пари. Дупката се казва “Топлофикация”.

След като имаше много скандали с източване на пари от парното, след като бившият шеф е в ареста вече дълги месеци и всичката вина е хвърлена на него и заместниците му, тези дни гръмна още един скандал. Имало още едно източване на пари, пак много сирене е глътнала дупката – този път някаква си заместничка на Вальо “Топлото” имала сейф в същата банка, в която той наливал от кранчето с парите и в тоя въпросния сейф при разследването намерили още пари. Сега още заместници са били махнати и подведени под отговорност, макар най-голямото изкупление явно се очаква да дойде от шефа все пак. Едно е да пуснеш пред репортерите цял отбор заместници с различно разпределена вина, а съвсем друго си е да дадеш един, когото да снимат постоянно и когото хората да мразят.

Не казвам, че не е виновен, сигурно е – то не само в парното, ами и в енергото, водоснабдяването и други подобни ситуацията е еднаква. Всичко, което е общинско или държавно и е голямо, е в някаква степен такава дупка за сирене. Истинска работа се върши сигурно само в някои малки организации, които се занимават с нещо видимо и критично. Всичко друго е безхаберие в добрия случай и крадене от общото в по-лошия. Само се огледайте в града – и градският транспорт, и фирмите за чистота (какво почтително име, като всъщност са фирми за боклука – те печелят от боклук, не от чистота), почти всичко е такова.

На този фон се появяват снощи по телевизията сегашните изпълняващи длъжността шефове на парното. И със стреснати и зачервени лица, с изписан истински ужас на тях казват “Ако хората пак започнат да не си плащат парното, ами то тогава… то просто може… да спре!”

Олеле, ужас, ще ни спрат парното! Най-голямото бедствие, монополистът ни казва: “Да, аз съм лош, да, откраднал съм ужасно много пари и явно продължавам да го правя, но ако не ми плащате… Ами ако не ми плащате, знаете ли какво може да стане? Ами може да спрем да ви искаме пари вече!” И всяка баба пред телевизора леко потръпва – я от страх, я от предусещане на студа. Не обвинявам бабите, те са си прави – нагледали са се на какво ли не в тоя живот и не стига, че сега им се подиграват с пенсиите, ами и има възможност да фалира парното. Още едно от нещата, които така и така не могат да си плащат, но пък поне знаят, че го има и че няма да се умира от студ. Аз също мога да разбера това – и на мен парното понякога ми идва като даденост, като нещо, което “не върви някак да го няма”.

Но нека помислим трезво – след като толкова много сирене изяде дупката “Топлофикация”, не е ли по-добре да оставим конкуренцията на парното да си каже цените и да опитаме как е да се отопляваме както и когато искаме, а не “централно”? Защото ако така и така някога трябва всички да платим (че и с лихвите искат, безсрамниците) на парното, защо да нямаме свободата да изберем да плащаме на други? С всичките тези умопомрачаващи харчове и преточвания в “Топлофикация”, днес съм сигурен, че много по-изгодно щеше да ми е да се отоплявам на ток. Има икономични печки, но няма икономично парно.

С две думи – че фалирайте де! Колко време ще ви чакаме? Фалирайте, за да може да се появят конкурентни оферти от различни фирми, за да могат хората да преценят дали да си вземат печка с водна риза, дали да се отоплява блокчето с газово котле, дали всеки да си вземе електрически радиатори или пък от входа да се съберат пари и да се сложат слънчеви панели на покрива. Изглежда малко нереалистично, но защо пък да не може да се направи? Защото я има “Топлофикация” и защото е монополист, явно затова…

Възгъзнички

Все ми се ще да го кажа. Нали знаете какво е възглавница – аз след малко ще заспя с глава върху една такава, това е нещо, което… ами “възглавница” не е нещо, което се слага върху главата ви. Тя е нещото, “връз което” човек си слага главата. “Въз-главница”, в смисъл, че “въз” него е главата. Иначе щяхме да й казваме “подглавница”, защото се слага под главата. И понеже за нас е по-важна главата ни от “нещото” под нея, затова и е “въз-“, а не “под-“. Е, опитах се – поне е възможно обяснение… :)

Другото е по-интересно. Значи “възглавници” са всички онези неща, върху които полагаме главите си – най-често като полягаме морни да поспим. Добре, а сега помислете си за всичките “възглавнички”, които се слагат на дивани, фотьойли, столове, табуретки, понякога и на пода, ако домакините си падат по изтока и фън-шуи.

Накратко – помислете за всички възглавнички, предназначени за сядане върху тях. Така, а сега сещате ли се как следва да се наричат те? Всеки път като видя такава ме напушва смях наум и се сещам за това ми “откритие”. :) Ами “възгъзнички”, разбира се!

Garland и за WordPress

Новата версия на свободния CMS Drupal завладява феновете и на други уеб-платформи. Явно и в лагера на WordPress са били очаровани от лъскавините в Drupal 5 и новият му изглед (т.нар. “тема”) вече има версия за WP. Инсталирана е в блог-хостинга WordPress.com. Темата се казва “Garland” и освен изчистения си и стандартизиран изглед има една много удобна екстра, “color picker” – лесен начин да изберете сами с няколко натискания на мишката цветовете на сайта си. Разбира се, малко пипване на общия изглед тук-там също ще ви даде допълнителна визуална уникалност. И в това Garland улеснява, защото е изцяло базиран на CSS и XHTML 1.0 Strict. След като за версиите 4.6 и 4.7 имаше най-различни и наистина добри визуални теми, но подразбиращата се и идващата с инсталацията “Bluemarine” беше нелоша, но за времето отпреди пет години, сега Garland обира овации наред.

Нещо още по-интересно – понеже Drupal 5 все още не е съвсем готов, има само beta1 и beta2, но няма официално издание, някои хора са се притеснили да не би WordPress с това експресно клониране на Garland да отвлекат полагащото се внимание на общността от Drupal. Още преди да е излязъл официално. И макар всичко това да е свободен софтуер, разработчиците са достигнали някакво негласно вътрешно решение да не включват Garland в наличните за потребителите на хостинга WordPress.com теми. И така хората ще могат да видят в действие изгледа първо в друпал-сайтовете. А тези сайтове са много в мрежата и докато досега повечето уеб-разработчици полагаха много усилия да избягат от визията на добрия, но остарял Bluemarine, сега със сигурност ще виждаме честичко варианти на Garland на Drupal. Както вече сме свикнали да виждаме често Kubric на WordPress.

А най-хубавото е, че колкото и да се дърпат и закачат помежду си “феновете”, от своя страна разработчиците много добре разбират как работи свободното лицензиране на продуктите им, в случая дизайна – и не е страшно, че някой може да вземе готовия ти продукти да го използва, защото всичко това в среда на свободно лицензиране просто не е фатално.

Хубавото е, че ако имам начин, метод, решение, софтуер… идея и я споделя аз не губя нищо, а пък печелят всички.

Изненадващата зима

Отново е това време на годината. Нищо чудно след седмица-две зимата пак да ни изненада. Ако някой от столичната много голяма община види това, да знае, че в София почти винаги вали коледен сняг. Най-много да позакъснее, но тогава пък ни изненадва новогодишно. Общинарите са странен народ – говоря за много големите общинари, дето са в една сграда в центъра и шефче в момента им е някакъв як батко. Странна работа – как може за да идеш до кмета си да трябва да пътуваш час и нещо? Това не е местна власт, че то сградата на правителството е по-близо ако идвате от западните квартали.

Нищо де, такава е уредбата – това е друга тема. За изненадата казвах. Хората в общината са много стреснати по принцип, да знаете – всяка зима се изненадват от снега, всяка пролет се изненадват от дъждовете, изненадват се като листа запушат каналите и се наводнят улиците, изненадват се и като изведнъж по някаква странна зависимост се увеличи броят на хора със счупени кости през зимния период. Странно, да – точно по времето, когато зимата идва изненадващо. :)

На път за работа днес гледах улиците през прозорците на трамвая и какво да кажа… Тротоарите са затрупани с всякакви боклуци, плочниците са масово потрошени от наложилата се в последните години практика да се паркират автомобилите върху тях. Значи като паднат снеговете ще започне първо изгребване на снега от платното върху тротоарите, после някои магазини ще си прочистят проходи и ще върнат снега на платното “за да се стопял” (?!?). С тия задръстени канали ще има пак кални локви от въпросното “стопяване” и колите ще ни къпят редовно с кални пръски. След първата по-студена нощ пък ще плъзне поледицата. Абе – весело. Счупените плочки ще се разхлабят от водата и ще заплуват за радост на децата и ужас на всеки със скоро изпрани дънки.

Видях и че са изкарали отрязаните борчета вече. В квартала имаше цяло площадче пълно с “елхички”. Като че ли този бизнес се разраства, вместо да замира. Навсякъде се говори за обезлесяването, за проблемите със защитените местности, дето някои хора искат да не са защитени. Дори най-накрая се призна международно, че отношението между икономика и екология е двупосочно. И след като цяла година се говореше тук-там за незаконната сеч, за изсичането на цели гори в края на годината (помислете само – дрян и бор за всеки дом, заради недоразбрани езически традиции), нещата пак се повтарят. Цяла година журналистите си изкарват хляба с тръбене за незаконната сеч, ама като дойдат празниците няма мърдане – всеки почва да се оглежда за дрянова пръчка и за “елха”.

Преди две години с Краси си взехме живо дръвче. Малко закъсняхме със засаждането, а пък и после наетите от блока косачи замалко да го погубят, но и сега ми е приятно като се прибирам след работа и погледна към нашия смърч “Шмръкльо”. Миналата година нямахме истинска елха, за тази още се чудя дали да ползваме нещо изкуствено, дали да вземем клонки само или да си вземем пак живо дръвче.

Така де, мисля отсега – не искам и мен като общинарите зимата да ме изненадва. :)