Искате услуга?… Искайте…

Да кажа нещо за хостинг-ите у нас – за нищо не стават. И преди да продължа, да ви кажа кое е истинското решение. Вземете си машина на старо, съберете се с десетина приятеля и си дайте машината за co-location при голям доставчик. Ще ви излезе същите пари, но за сметка на това ще имате истински сървър, на който можете да правите това, което искате. Не това, което благоволи да ви даде “хостинг-ът”.
Ако ви излезе по-скъпо, вземете си dedicated server. Това е виртуална машина при голям доставчик. Няма да имате съвсем пълен контрол, но пак ще можете да правите всичко, което поискате. От което имате нужда за един нормален и хубав сайт. За много такива сайтове.
А не за малка страничка za_men.html – за това ще ви свърши работа и безплатен хостинг ;) Аз (и, вярвам, и другите от “Проектория”) засега се “хоствам”, просто защото в момента нямам възможност и време за описаното по-горе.
—-
Понякога писва да си краставичар и все краставици да ти пробутват. Преди години баща ми, който и повече от мен си е градско чадо, се опитваше да обяснява на баба и дядо на село, че е много по-добре да гледат само едно нещо и да го продават. Например да отглеждат само домати – много и хубави домати. След това да ги продават и с паричките да си купуват от хоремага и чушки, и свинско, и боб, и каквото им душа сака. Ама не – в полупланинските райони е така; там и без това нищо не вирее като хората, не е като в плодородните низини, където к’вот боднеш в земята, все пораства. И хората гледаха и кокошки, и прасе, магаре, чушки, домати, фасул, картофи… Не се сещам всичко, но беше нещо като малка райска градина всеки двор. Прекрасни времена, с прекрасни хора. Но тази статия е за друго – за лошото отношение на доставчиците на хостинг, които опитват да “гледат всичко” и накрая всъщност има само за тях.
—-
Каква е моята логика – ако си доставчик, доставяй това, което доставяш и го доставяй качествено. Печели пари и с парите си купувай за себе си каквото не доставяш. Не може да доставяш “уж всичко” и да тръбиш няколко години, че си хостинг-ът с най-много клиенти, а всъщност да се занимаваш наистина с много неща, но на посредствено ниво. Да, задоволяваш нуждите на средния ламер, но като се вземе предвид, че ламерите и те са хора, и те надобряват… Не ми се мисли направо.
Конкретно. Доставчикът на хостинг ми е dom.bg. Да, знам, че са “майка плаче”, но бяха най-евтините и се водех по цената. И преди някой да каже (не дай си боже някой от dom.bg, не искам да ги чувам…) “ама то за такава цена – толкова”, нека уточним нещо. Щом някой продава домати, тези домати трябва да стават за ядене. Дори и с малки букви да пише в малко листче до всеки домат “този домат става за гледане, за радване и за мятане”. Независимо от всичко всяко нещо си има нормални свои си граници. Границите на пазара са от най-старите и най-добре установени – хората разменят неща по пазарищата от време оно. С две думи – продаваш ли домат, той трябва да става за ядене. Може да не е най-вкусният, може да е най-евтиният, но доматите са за ядене. Основно за ядене.
—-
Така-а-а… Платил съм си за хостинг. Знам, че не мога да очаквам чудеса, но в описанието на плана пише винаги най-общо какви са параметрите. Техническите параметри, тези неща, които ще ми подсигуряват нормалното ползване на услугата. А самата услуга каква е, къде я пише? Освен какъв обем място и трафик ми дават, кое друго е описание на услугата?
Още по-конкретно. Никой не пише дали човек получава достъп до лог-овете си. Неговите си логове, да – защото не ми пука кой ми е доставчикът, данните в логовете са си мои и аз трябва да реша дали да ги дам на доставчика. Не говоря за данните, които той събира за мен – да събира каквото си ще и каквото може. Става дума за това, което касае пряко моя сайт – това е моя информация и задължително трябва да имам копие от нея.
Не “ако поискате, ще ви копираме извадка от логовете ви”. “Извадка”? А аз може ли да ви дам извадка от цената? При поискване само?


Първото е дали има начин да имам достъп до логовете на моя хост? По-специално логовете на уеб-сървъра. Стига ми достъп само за четене и достъп само до моите логове. Може и symlink – проблемът е, че когато има грешка, нямам начин да разбера каква е точно и трябва да налучквам. Също така освен error-лога, access-логът също ще е полезен – за по-подробен анализ на посещенията.
[…]
Можем да копираме по заявка лог файловете в главната Ви папка.

Това се преживява – справям се и без логове засега, докато се оглеждам за ново място за мен и евентуално и за цялата “Проектория”. Но ми се наложи да пиша и по друг въпрос на доставчика. Не се изненадах, когато ми отговори почти веднага – тоя човек много малко спи и много се грижи за фирмата си. Да, всеки път е един и същи човек. Беше казал на Владо Герджиков, че прави този бизнес за удоволствие. Хубаво, само че май е само за него удоволствието.
Големият ми проблем напоследък е коментарният спам. И понеже опитвах различни неща – добавях забранени домейни на препращане с mod_rewrite, добавях javascript-ове, които да приемат коментари само от заредени вече форми и т.н., но с малък ефект, реших да опитам с mod_security – всички казват, че това е решението за момента. Като се замисля, наистина става и с mod_rewrite, но трябва да променям периодично генерираните в мрежата файлове със спамерски домейни, за да работят с rewrite, а не искам. Искам да ползвам готови, доставяни правила, като тези например…


Интересува ме дали има инсталиран и включен на уеб-сървъра модул mod_security
http://www.modsecurity.org/
http://www.gotroot.com/mod_security+rules
Имам нужда от този модул, заради възможността да огранича коментарния спам, който залива един от сайтовете ми. Опитах, но неуспешно да огранича спам-а с правила на mod_rewrite.
[…]
Този модул не е инсталиран. Няма нужда и от mod_rewrite (въпреки, че е инсталиран). Лесно с .htaccess може да ограничавате достъпа до определени IP адреси, а ако става въпрос за достъп от различни IP адреси, но с подобна информация, може да промените кода на скриптовете си.

Все едно съм питал за съвет какво мога да направя. Нормалният отговор би бил “съжаляваме, но този модул не предлагаме”. Точка. И “съжаляваме” да си личи, че е искрено. Защото аз съм клиентът и имам право.
А за коментара, че нямало нужда “и от” mod_rewrite направо не ми се говори. То няма нужда изобщо от такъв хостинг… ама айде… кой ме пита мен. ;) Пак казвам – може да е евтин хостингът, но нито логовете, нито mod_security е нещо, което би затруднило или би застрашило услугата на доставчика. И двете искания са неща, с които един админ се справя “между другото”. Особено това с логовете е нещо, за което аз като админ бих се сетил още при проектирането на услугата.

П.П.: И така засега моят сайт остава без по-строг и по-истински контрол на спам-а и без анализ на трафика. За мен първото е важно, а второто е бял кахър. Но за “Проектория” ще е добре да имаме анализ на трафика, тоест *логове*. Отбелязвам си в мисленото тефтерче да проуча възможностите и да обсъдим с екипа това.

П.П.П.: Не искам тук да се прави реклама/антиреклама. Но все пак препоръчайте хостинг, ако имате прекрасни впечатления! Може да обсъдим възможността за временно решение, преди някой ден да идем на вариант А, на описания в началото co-location или dedicated сървър.

Две години по-късно…

Отново е това време на годината…

Днес бележникът ми има рожден ден, става на две години. Наричам този запис по подобие на миналогодишния. Рождените дни някои ги смятат за време на равносметка, на теглене на черти — такива под свършената работа и такива, дето са част от обърканите чертежи на проекта за бъдеще. Все едно така не би трябвало да е и с всички останали дни… Други пък смятат рожденните дни за време само за купон, за пълен отказ от странни упражнения по техническо чертане. Свят широк, хора разни.

Днес си мислех какво да напиша за РД-то на Arcane Lore и понеже ми е едно такова леко смачкано и, понеже си имам безброй мои си грижи на главата сега, ще кажа най-накрая откъде дойде името на бележника. Както все обещавах и, както е видно, все отлагах.

Всичко е свързано с музиката, някои сигурно отдавна са се досетили. ;) Моя милост има много и доста различни любими музикални изпълнения и изпълнители. Но точно когато правех тези страници, реших, че името им трябва да е дошло от нещо спонтанно, да е част от мое настроение. Такъв е и бележникът ми, съ-при-част-ен на настройките ми. А и още имах време да свиря…

“Arcane Lore” идва от песен на Nightwish. Песента е “Wishmaster” от албума “Wishmaster”, издаден през 2000г. Тази песен ме разбиваше на малки парченца, преди да ме събере, за да ме пръсне отново. Както тогава, така и сега. Ето частта от текста, откъдето съм взел “странното и тайно знание”:
—-

Sla-Mori the one known only by Him
To august realms, the sorcery within
If you hear the call of arcane lore,
Your world shall rest on Earth no more
A maiden elf calling with her cunning song
"Meet me at the Inn of Last Home"
Heartborne will find the way!

—-
“If you hear the call of arcane lore, your world shall rest on Earth no more”… Разбира се, в текста става дума за съдбата на елфите във фантазната реалност, градена и от други текстове на групата. Но неповторимата Таря Турунен така изпява “your world shall rest on earth no more”, че нямаше начин да не взема нещо от “Wishmastrer” за име на сайта.

Всъщност и домашната ми машина се казва “wishmaster” – може би напук на честите ни спорове преди време с Majestic, който все твърдеше, че след “Angels fall first” и особено след любимия му “Oceanborn” Nightwish просто не е същата група вече. Вместо да диктува стила, лека-полека била станала подвластна му… Не че не е донякъде прав, де…

Мотото пък на сайта, “the webbook of Turin Turambar… where the dragon lies bleeding” е намек за друга група, свиреща подобен стил, но доста различна като усещане – HammerFall. Песента е “The dragon lies bleeding”, от албума “Glory to the brave”. Отново скандинавци, но не финландци, а шведи, от страната на Yngwie Malmsteen – недостижимият китарист от годините, когато се учех да свиря и ходех на училище с лейкопласт на пръстите, защото или кървяха, или бяха зачервени и болезнени.

А Turin Turambar (не четете историята в Уикипедия, прочетете легендите в “Силмарилион”!) — ами turin е псевдонимът ми, няма чак конкретна причина да е точно този, може би отново е проява на спонтанност. Все пак за мен Турин е най-важният герой от “Силмарилиион” на Толкин. Не съм проверявал скоро дали “Легенда за Турин Турамбар” или “Легенда за Берен и Лутиен” е по-дълга, но определено Турин кърти мивки и фаянс, пробива, цикли и извозва, с материали на клиента. (това последното след време може изобщо да не се разбира какво значи, ама нейсе;)

Турин е единственият човек в Средната земя, който успява да достигне достойнството и признанието на елфите и също така да падне почти при презрените орки. В най-голяма степен човешки образ в книгата, взел по малко от всички крайности на природата ни. Това е моят аватар, не обратното — това, че в историята на Турин Турамбар има много жестоки неща не означава, че искам да се асоциирам с него. Просто приемам, че с човешкия си образ това е едно от проявленията на всеки от нас. С крайностите си. С терзанията си и с несъвършенството си. Но и със стремежа си към съвършенство — нещо, което липсва в голяма степен на изящните елфи…

Защо точно “dragon lies bleeding”? Турин е единственият човек, за когото се разказва, че е убил дракон. Той убива първия дракон, прародителя на всички дракони и най-силния сред тях — Глаурунг.
—-

И ето че идва моментът, в който казвам защо всъщност се занимавам с блогване и какъв е изобщо смисълът за мен от всички тези грижи през годината. Смисълът за мен си проличава от горните абзаци — видяхте ли, че за всяко нещо, което ми хрумна, съм сложил препратка към статия в Уикипедия? Така е, защото в мрежата все пак има смислено и подредено съдържание. Има и много шум, разбира се, но има и смислено съдържание.

Занимавам се с бележника си, фото-дневника и уики-то си, за да създавам подредено и смислено съдържание в мрежата. Знам, че моето участие не е фатално, с мен не свършва светът, но е приятно да усещам, че поне малко помагам процентът на безмислените сайтове в мрежата да намалява. А безмислени сайтове има толкова много, толкова много, че дори моите понякога леко разхвърляни мисли тук са си цвете направо ;)
—-

Другото, конкретното, което се е случило с мен и покрай мен през изминалата година съм разказал в записа преди новата година. Това тук беше за съдържанието. И за грижата за него. ;)

Справяне с източниците

Най-после преди ден-два успях да налучкам как да си подреждам по-удобно източниците в четеца ми за новини. Та в четеца (liferea в моя случай) могат да се подреждат записите по различни критерии – примерно по дата или по заглавие. С натискане на заглавната лента, както става подреждането в повечето програми.

Но понеже аз имам повече източници от блогове, отколкото от новинарски портали, все не ми остава желание да се занимавам с подреждането. Когато четеш блогове, по-ценно за момента изглежда да останеш “при” конкретния блог, да се оставиш на настроението на статията, отколкото да тръгнеш да ровиш в настройките. Тъй де, човекът е писал нещо с идеята да е ценно, почти винаги е от първо лице – не мога да “обръщам гръб”.

С новинарските портали е малко по-различно – при тях усещането не е толкова човешко, по-машинно е. Но пък имам само няколко такива и почти всикчите са на английски. Което отново създава някаква дистанция и се получава обратният ефект – вместо да настройвам изгледа, просто отбелязвам целия сайт като прочетен и продължавам към “човешките” блогове. ;)

Виж, планетите са друго нещо. Все казвам, че трябва да има повече и добре поддържани планети. Не пропагандни новинарски портали, не и дълги списъци с източници, които не ти казват нищо. Планети с жив текст в тях, планети с хора. (много подходящо е името, наистина приляга на тези сайтове; “планети” – това са уеб-агрегатори на общности, сайтове, които събират записите от група блогове на дадена тематика и ги показват като текстове, не като кратки препратки от типа “отбележи ме и някой ден евентуално ме прочени”…) В дясната лента тук ще намерите в категорията ми “Връзки” две планети, за които се грижа аз.

—-

Но конкретното “справяне с източниците”, за което тръгнах да говоря, е много, много по-банално от сложната визия на различните видове страници с новини в мрежата. Става дума за моите проблеми с Liferea при подреждането на записите.

Имам записи на статии в блогове и портали и записи на коментарите към блогове. И докато за статиите е някак нормално низходящото подреждане по дата (тоест най-новите да са най-отгоре), то същото подреждане (по подразбиране ми е;) и за коментарите внасяше странен смут и някакво “неправилно” усещане.

Едва преди ден-два отделих няколко минути просто да гледам екрана на програмата, опитвайки се да изляза от всекидневния навик да я ползвам. Когато всеки ден правите еднакво нещо, колкото и малко или пък значимо да е то, не се замисляте върху него, не го виждате в подробности, нали? И аз така, за мен четецът беше станал инструмент в пълния смисъл – беше скъсил толкова разстоянието между мен и нещата, които обработва, че все едно е продължение на ръцете ми. Такава е идеята на инструментите…

—-

С две думи – записите със статиите трябва да са ви подредени низходящо по дата, а записите с коментарите – възходящо. Най-новите статии да се появяват най-отгоре, за да са видими лесно, а новите коментари – “под” старите, за да бъдат четени след тях. Така нишката на коментарите не се къса, не се налага да помните за какво са говорили няколко човека по-горе, за да “обръщате” реда наум. Наистина е ужасно, вярвайте – моят бележник не е от най-коментираните, но сред страниците около моята има такива с доста коментари. Чета аз и се чудя кой на кого отговаря ;) Ако пишат обръщения хората – пак добре, но често се е налагало да отворя сайта, за да разбера само кой коментар на кой друг отговаря ;)

Сега като си мисля… естествено, че може всички записи да са по подразбиране подредени “надолу”, най-новите да са “най-отдолу”… Но моето “комбинирано” решение повече ми харесва май. ;) Да си се чудя какви проблеми имам. Тъй де… за какви от проблемите си пиша… ;) Все пак беше повод да разкажа за “новинарското ми усещане” на мрежата ;)

—-

А вие как ползвате новините? Какво четете? Споделяте ли тези мои разграничения на видовете сайтове? Ако имате други, опишете ги, ще е интересно! ;)

GoogleTalk се присъедини към Jabber-мрежата

Най-после.

Новината е от онзи ден и Юнуз ведната реагира в коментар към предишната ми статия. Ето я отново самата новина – тук.

Вече XMPP-сървърът на gmail.com приема записвания за състоянието от и на сметки от други XMPP-сървъри. С две думи вече са в джабер-мрежата.

Сървърът продължава да поддържа само основната услуга – само съобщения към включени потребители, нищо друго. Никакви екстри, съвсем в спартански дух. ;) Разбира се, сигурно има много лъскави джаджи за потребителите на клиента, направен от Google, но пък той е все още наличен само за Wind(Bl)ows. :) Какво пък – на мен не ми и трябва; още повече, че не е свободен софтуер и не бих си го инсталирал тъй или инак…

Донякъде добър резултат от дългото чакане на гугъл е наличието на библиотеките LibJingle за пренос на глас и видео върху XMPP. Не съм видял работещ клиент с jingle, та нямам много-много представа що за чудо е и защо точно него избраха. При условие, че имаше вече библиотеки за внедряване на IAX, SIP/SIMPLE… Дано да е добро нещо, щом като заради него чакахме толкова ;)

—-

Между другото, голям купон е начинът, по който googleTalk поддържа (или не поддържа;) състоянието “невидим”. То не е в стандарта на XMPP, а в негово разширение, та не е бял кахър – те гугъл почти нищо от разширенията май не поддържат, та камо ли това…

Но все пак ми беше много странно и интересно – ето разговор между клиента ми и сървъра на гугъл по въпроса за невидимостта:

<presence type=”invisible” >

<priority>5</priority>

</presence>

<presence type=”error” >

<priority>5</priority>

<error type=”modify” code=”400″ >

<bad-request xmlns=”urn:ietf:params:xml:ns:xmpp-stanzas”/>

<text xmlns=”urn:ietf:params:xml:ns:xmpp-stanzas”>unknown type</text>

</error>

</presence>

Ясно, не се поддържа – “неизвестен вид” на състоянието. Ще взема някой ден като си нямам работа да отворя конзолата на клиента си и да започна да пробвам подред всяко нещо, което се сетя… Мне, вярно, че нямам работа отскоро, но чак пък толкова ;)

Това, което ме изненада в първия момент беше, че клиентът ми “мина” в невидимо състояние и си твърдеше, че е невидим… Явно бъг на клиента – спирам дотук, това е тема за googleTalk все пак ;)

—-

Поздрави на всички, които ползват правилния протокол и добре дошли в правия път на потребителите на гугъл ;) (ама направо фанатично прозвуча, нали;)

Някои пишат из мрежата, че това било голяма победа за XMPP/Jabber, но аз продължавам да твърдя, че това е голяма победа за Google, които малко поне си поочистиха визията пред джабер-общността.

Ако Jingle пък се окаже добро решение, ще са още по-добре поставени. И може би ще им бъде простено дългото разтакаване и явния натиск да не се приема друг стандарт за глас и видео, преди да са успели да внедрят и пуснат Jingle.

—-

Но все пак, както писах в предишната статия, Google е търговска компания и за никоя интернет-общност не трябва да е чак толкова интересен конкретният пазарен успех на дадена компания, пък била тя и Google. Нека завладяват пазари, нека делят територии – който е наясно с начина на действие на интернет-комуникациите поне малко знае, че стоки и услуги се продават успешно на “новите клиенти” (някои престават да са “нови”, но продължават да са лесна плячка, остават си “ламери”;). Мен и вас трудно ще успеят да фанатизират с някой нов супер-продукт…

Ще кажете “нищо, така работи пазарът”… Не знам, не съм сигурен – Интернет далеч не е разработен “пазар”, но се забелязва нещо друго – явно с всяка година броят на хората в мрежата, които “са в час” нараства.

Никой не може да си позволи да “продава на ламери” вече. Щом като започнаха и да съдят спамерите, значи вече става поне малко по-важно да си добре поставен в очите на тази част от общността, която е малко повече “в час”.

Явно Google си вадят някакъв подобен извод. Какъв е точно никой не знае – както казах преди, там са в мъгли обвити…

Google подготвят s2s

Изтичат тук-там данни, че най-вероятно Google се готвят да пуснат междусървърна свързаност (s2s) за джабер-сървърите си. Да напомня само, че това, което е познато като googleTalk, всъщност (за щастие на цялата общност;) е услуга, придържаща се към стандарта на протокола за моментни съобщения XMPP, тоест е фактически Jabber услуга.

Дълго време се натрупва напрежение в джабер-общността заради бавното внедряване на стандарта и допълненията му в сървърите на google, най-вече в публичния gmail.com. Най-големият проблем все още е липсата на междусървърна свързаност на gmail.com – това означава, че всеки, който иска да се свърже с човек със сметка в gmail.com (е-поща и, съответно, джабер;) трябва да си регистрира своя сметка там. Трябва да станеш клиент на google, ако имаш дори само един приятел там и искаш да говориш с него. Защото сървърът там не приема връзки от другите сървъри в джабер-мрежата. Поведение, което е много нетипично за джабер-нагласата, която някак съвсем естествено допреди предпоставяше разпределеност на услугата. Ако човек иска, може да си открие сметка в сървър, като се ръководи само от звучността на името му или пък от услугите, които предлага. Или защото познава администратора му и затова се доверява. Дори може да се пуска сървър на отделната машина, който веднага да става част от мрежата при зареждането. Аз, например, имам свой си сървър и когато съм на моя компютър, съм откриваем и през моя джабер-сървър. Не е много удобно, защото може да съм на публичен терминал и там, разбира се, няма да има такава (или същата;) услуга, но принципно междусървърната свързаност е нещо толкова присъщо на джабер-мрежата, че никога не сме предполагали, че заради един (само един публичен – gmail.com, другите са вътрешни на компанията) сървър тази нагласа ще е проблемна.

Преди когато някой сървър отказваше s2s, просто беше изтриван от публичните списъци на мрежата, например нямаше го в списъка на jabber.org или xmpp.net. Сега един сървър прави проблеми, и то от ужасно много вече време и всички го търпят и всички само се оплакват тихичко, но това продължава да е проблем. Въпреки че този сървър не е и никога не е бил в горния списък. Въпреки че като услуга изобщо не заслужава внимание (например май все още не поддържа offline-съобщения…).

Причината да продължава да е проблем? Ами все пак това са google. Вярно, че google не са това, което бяха допреди година-две, когато имаха малко услуги, но качествени. Сега имат безброй услуги, почти всички в “бета” стадий. Някои “бети”, като пощата им, са си ок, но моментните им съобщения са под всякаква критика.

Някой ще каже “защо така, хората не са понаписали сървъра още”… Ами как да кажа… Първо не мога да кажа защо наистина, понеже няма никаква информация по какво всъщност работи google – мъглата от всичките споразумения за конфиденциалност са обвили тази компания с по-плътна завеса и от военните комплекси. Наистина никой не знае защо google пишат свой си сървър за джабер, при условие, че има толкова много свободни имплементации и при условие, че джабер е тръгнал и се е развивал именно заради свободните си имплементации. Но е факт, че вече прекалено дълго “там някъде” пишат сървър със затворен код и този сървър не поддържа почти нищо от нормалните джабер-услуги. О, да – предава съобщения на включен потребител. Браво…

Имаше слухове, че google пишели сами сървъра на googleTalk, защото щели да измислят някаква гениална система за тотално справяне със SPIM-а (спам-а в моментните съобщения). Всъщност в джабер никога не е имало истински spim и много хора твърдят, че няма и да има заради разпределеността на услугата. А и да се появи, почти сигурно е, че мрежата ще се справи за нула време. Има подготвени допълнения към стандарта, които се занимават с това.

—-

Като кажем всичко това и като теглим една черта, какво остава? Защо google 1) пишат свой си сървър за джабер, при това със затворен код и 2) защо толкова дълго време отказват да поддържат междусървърна свързаност?

Отговорът се набива на очи и е толкова прост, че все не ни се иска да е така. Не ни се иска това да са google. Дето са “добри”, дето ги ползваме всеки ден за търсене.

Отговорът е, че така се завладява територия.

Териториалното разбиране на Интернет е така типично за корпоративната нагласа, че колкото и “добри” да са google, няма начин да не му се подчинят изцяло. А google е търговска компания, нали не сте забравили? Не е интернет-общност, нито е фондация с идеална цел…

Жалко за google. Жалко, защото точно джабер е съвременен работещ пример за неадекватността на териториалния принцип в Интернет. Но пък това е добре за самата джабер-мрежа – още една победа. Защото много скоро google ще се принудят да пуснат официално s2s. И ще станат просто още един от многото джабер-сървъри в мрежата. Както трябва да бъде, където им е мястото. Разбира се, ако слушкат и ако услугата им е на ниво. Поне на нивото на другите сървъри там ;)

Баровски – свободен

Николай Баровски е бил признат за невинен от гръцкия съд и ще се прибере в България след повече от година в ареста зад граница.
Днес с радост спирам една от кампаниите на заглавната ми страница. Именно тази, която касае пряко българин. Поздрави на всички за победата и честита свобода на Николай! Прекрасно е, че толкова хора (включая мен;) се вълнуваха от съдбата на човек, когото познават единствено от музиката му ;)
Научете повече от другите блогове – за новината пишат Пейо, Алекс, Григор, Пенчев, Евгени Динев. Вярвам, че ще има още новини.
От мен – поздрави на роднините на Николай, които са изживели мъката на дългото чакане, браво на отделилите от средствата си за хонорари на адвокати и респект на всички, които са помогнали в кампанията за гласност по проблема.

Дипломна работа, 2006г.

В категорията ми “философия” за мое съжаление има много малко текстове, като един от последните е този за миналогодишното ми подаване на документи за защитата. Това, което съм писал за самата защита, мина в друга категория. Просто вече изобщо не пасваше на философската категория.

Покрай всякакви празници, проблеми със сайта, дълго боледуване (все още кашлям, вече мечтая да съм по-добре…) успях да преработя дипломния ми текст и да координирам поправките и предаването му на научния ми ръководител. Той е от преподавателите, които уважават електронното общуване и проявяват дори интерес към спецификите му. За мое щастие, защото с моите грипове щях да изпусна не една консултация наживо.

Текстът ми не е нещо особено от техническата и фактологичната си страна – предупреждавам тези, които може да имат интерес да го прочетат след защитата му. Изследването е строго философско и ако има фактологична част, тя е за подпомагане на спекулативната, не обратното. С две думи – ако очаквате подробни и точни примери, ако четете такива текстове с очите на инженер или на юрист и не можете да “превключвате” тази си нагласа, по-добре не ме питайте за подробности… ;) Ще се разочаровате – както казах, текстът опитва да философизира темата за авторските права в Интернет. И няма никакви претенции за точност в друга област.

—-

Вчера успях да предам всички документи, свързани със защитата на текста ми. Текстът в две копия също е в документната система на Университета. С подписа на проф. Андонов, който беше толерантен да приеме темата, търпелив да ме изчака да развия текста и достатъчно изискващ, за да не загубя философското сред помощния историографски материал.

Ще защитавам изследването на тема “Онтология на авторските права в Интернет” на зимна държавна изпитна сесия, през следващия месец. Дотогава ми предстои подготовка за представянето и обмисляне на всякакви въпроси, които би предизвикала такава нетипична и почти нефилософизирана тема.

2006-та – нови подписи на пакетите в Дебиан

Някои от вас може вече да са забелязали, че от известно време, грубо казано някъде от края на миналата и началото на тази година при обновяване на списъците с пакети в Дебиан се получава следното предупреждение:

The following signatures couldn’t be verified because the public key is not available: NO_PUBKEY 010908312D230C5F
W: You may want to run apt-get update to correct these problems

Това означава, че системата ви не разпознава електронните подписи на пакетите, защото няма наличен съответния публичен ключ. Причината е в това, че ключът е сменен. Можете да решите проблема си, като вземете ключа от ftp-master.debian.org. Не зная причината да бъде сменен предишният ключ, но място за притеснение няма никакво, защото ftp-master е точно мястото, откъдето следва да вземате ключовете, на които да се доверявате. Щом ключът е публикуван там, просто трябва да го вземем и да му се доверим, защото на практика това е най-официалното за Дебиан място.
Процедурата е следната:
(изпълнете като root)

wget http://ftp-master.debian.org/ziyi_key_2006.asc -O – | apt-key add –

След това apt-get и всички програми, които го използват, като aptitude, synaptic и т.н. ще работят без предупреждението и, което е най-важното, можете да сте сигурни, че електронно подписаните дебиан-пакети, идващи от официалните огледални сървъри и подписани с този официален електронен ключ са с гарантираното от разработчиците качество.
Ще знаете, че със сигурност между вас и хранилището няма неоторизиран хост, който променя пакетите. И можете да инсталирате със спокойствие.

Болен след празниците

Пак нещо съм се разболял. Неприятно ми е и че не мога да се видя с приятели, да се поздравим, да си разкажем кой как е прекарал празниците и да обсъдим най-различните планове за близкото бъдеще…
Не, не съм много болен, “болен” ми звучи някак отчайващо. С много одеала, препечени филийки, болки в очите и посещения на дежурния лекар от поликлиниката. Доктор Анчев или доктор Чернокожева, например… Това са ми асоциации със спомени от детството. А тогава боледувах често и много.
Като се замисля, аз май и сега си боледувам често, но просто не обръщам толкова внимание на лекуването. Или пък нямам възможност да обръщам. Докато ходех на работа, например, и с тая нова измислена реформа в здравеопазването изкарвах на крак безпроблемно и най-тежки грипове. То друго в днешни дни няма смисъл – веднъж отидох на доктор, при личната отидох, а тя ме изпрати с направление при “много, ама много добър унг-специалист”. Отидох аз при доктора, като на практика си имах диагноза, дори можех да го насоча какво да ми предпише. Като малък четях медицински книги, исках да ставам хирург, а пък и всичките боледувания и всичкото наблюдение на докторските предписания – тези неща си казват думата. Като малък си бях открил отит още преди да започнат болките в ушите, по симптомите, описани в дебелите книги. Все едно, не съм лекар…
Та въпросният специалист ми даде лекарство за мазане на носа, после видях, че е лекарство против синузит, и ми каза да си мажа носа, после да си запушвам ноздрите и да “надувам”, докато ми изпращят ушите… Причината е ясна, как защо – ами имах остатъчно възпаление в евстахиевата тръба. Това е проход, който свързва носната кухина със средното ухо. И понеже няма друг начин да се “достигне” дотам, нашият човек предлага хамалски механичен метод…
Мога само да добавя, че тогава просто започна да ме наболява и другото ухо. Понеже, нали се сещате, има две евстахиеви тръби – лява и дясна…
—-
Та тия дни си “влача” някакви грипове, понастинал съм още от подготовката за Коледа в Троян. Но ме държеше в полуизлекувано състояние храната и червеното вино.
Което ме подсеща, че отдавна искам да започна в бележника си кулинарна рубрика. Аз не съм голям чревоугодник, по-скоро обичам да се занимавам с готвене, когато имам време. Наистина, през последните месеци май понаблягам на храненето и това се забелязва при среща с мен наживо, но по-интересната част е готвенето. И дори измислянето на сготвянето. Баща ми нарича такъв тип готвене (с “измисляне”) “мъжки” вид. Без да засягам по-нежната част от читателите тук – става дума за вид готвене, който може да бъде наречен и “ергенски”. Готви се това, което има в наличност в момента, като се опитва придържане към еднороден вкус (“буламач” се получава лесно, но не това е целта на занятието;). Обикновено няма под ръка готова рецепта (най-вече защото книгата с рецепти или е някъде зад гардероба, или просто мама не ни е поверила такова ценно четиво).
И затова се готви по мета-рецепти. Именно за такива мета-рецепти ми се пише тук. Конкретната вариация всеки може сам да си я направи, усамотен в кухнята и с недостатъчно продукти или ищах за “нормално” готвене… ;)

Хроники на старата година

В предпоследния ден на петата година на века се обръщам за кратко назад, с поглед през рамо. Мда, точно петата година, защото новият век започна с 2001г., не с 2000-та, както шумяха всичките вестникари преди време. Столетието свършва, когато свърши стотната година – толкова е просто. А като се сетя, че някои журналисти бяха тръгнали да обясняват, че нулата щото и тя е число и други подобри пръстосмуци. Нулата е цифра, участва в образуването на числата, иначе специално годините си ги броим по “изтеклост”, нямаме “нулева година”. Нейсе ;)

2005-а беше странна година за мен. Сред добрите неща беше, че с Краси си прекарахме страхотно две седмици на Сарафово, но пък по същото време Арти се беше измъчил в София и беше поизтормозил Петя. Чакал ни нас, милият. За пореден път се видяхме за малко с приятел на морето и се разминахме с много други. Тази година се видяхме с Ванката, и по тоя повод обиколихме целия бургаски залив – от Созопол до Несебър. Трябва да поразкажа повечко за това, сега се сещам. Но пък аз имам да разказвам още за предишното море ;) Нищо, всичко с времето си. Пък и този бележник не е новинарска емисия все пак ;)

Това е годината, в която най-накрая започнах да се занимавам сериозно с фотография. Любителски сериозно. След като преди време оставих четката и молива, бях решил да не рисувам изобщо, от някакво мое си разбиране за перфекционизъм. Нали се сещате, за рошавите гарги и т.н. Сега, с фотоапарат, много от онези детски и юношески усещания се възстановяват. И не нарушавам решението си – това не е рисуване. И все пак е близко. Много близко…

Годината, в която за пореден път не успях да се дипломирам. На лятната сесия. Този път проблемът беше, че изпуснах срока. Иначе текстът ми е почти готов, сега го подготвям да го дам на научния по пощата и другата седмица ще му го представям на консултация. Подал съм документи за зимна сесия, надявам се в началото на февруари 2006-та най-накрая да приключа с този етап на образованието си. Стискайте палци и вие, че моите явно не стигат!

Ох, да – годината, в която напуснах работа. Хубавата, сигурна работа, с която се справях отлично и за която имах постоянен трудов договор. Системен и мрежов линукс-администратор в Електроразпределение Столично. Или, по документи – аналитичен специалист ПОКС към отдел “Анализ и развитие на ИТ” в направление “ИТ”. “ПОКС” значело “програмно осигуряване на компютърни системи”.

Заболяха ме пръстите докато го изпиша. Някого сигурно го е заболяла главата, докато го измисли. На практика бях човекът, който разбираше от GNU/Linux в “Енерго”-то. Три години там ми стигат, нищо че сега нямам постоянната им заплата. Нищо, че не беше хич голяма, разликата се усеща. Сега нямам пари, но вече мога да изкарам по няколко дни без валериан.

Годината, в която започнах да работя директно за свободния софтуер и с тази работа да си изкарвам хляба. Не “със”, а “за”, “по” свободен софтуер. Конкретно – по проекта за превод на КДЕ ми плащаха. Какво по-хубаво… мечтата – работиш по свободен софтуер и ти плащат. Песен… ;)

Но свърши – прекратиха договора след само две заплати. Тук е моментът да спомена – ако някой много желае да спонсорира превода на КДЕ, може да се свърже с мен, аз ще го насоча.

Имаше и други неща, разбира се. Някои от тях – много по-важни от тези, но ще ви ги давам на порцийки. Че нали са казали хората – много хубаво не е на хубаво ;)

П.П.: 2005-та – годината, в която започнах редовно да използвам анонимни проксита и да се грижа за неприкосновеността личните си данни. Заслужава си, прочетете какво пише за tor.eff.org. Tor се инсталира на Дебиан с една команда, “apt-get install tor”.

После само си настройвате програмите да ползват проксито privoxy.

Ето и малко литература по въпроса за четене по празниците край камината, до новогодишната елха или където там празнувате – freehaven.net/anonbib

Весели празници! И не преяждайте много – оставяйте си място за пиенето! ;) Много здраве и щастие!