Рокът е животно

Така пееха Контрол, помните ли? Когато все още бяха истинска група. “Рокът е животно — гладно и огромно, храниш го от шепите си.” Обичам рока, много мои неща са в него, много спомени и много мечти за бъдещето. Не ви карам да ми казвате “ами щом нещо не ти харесва рок-индустрията, слушай други неща — дръм-енд-бейс, хип-хоп”. Всъщност това не е оплакване от проблем за търсене на други решения и други музики. Ако е оплакване, то е вик в лицето на родния ни рок. Не че имаме всъщност истинска индустрия. Да кажем, че има група музикални журналисти, критици, издатели и други подобни странични елементи. Които систематично влияят зле на музикантите. Водят ги и ги събират на лъскави събития заради медийното присъствие. Убеждават ги, че трябва да следват зададени от тях пазарни концепции. А те трябва, напротив, да крещят срещу стените на статуквото.

Убеждават ни от медиите, че музикантите трябвало “да представят България”, “да ни прославят по света” и други глупости. Днешната рок-звезда е някакъв особен вид спортист, който трябва да печели конкурси, да му пращат sms-и и да дава хляб на клюкарните журналисти и поводи за партита на разните измислени светски “лъвове”. Отврат.

Не приемам и турнирния спорт — това е подигравка и със състезателя и със зрителя. Все едно човек да иде някъде в прашен и задушен хамбар и да наддава на незаконни боеве с петли, да кажем. И да каже, че си “пада по спорт”. Трябва някой ден да прехвърля отново “Зелената книга” на небезизвестния напоследък (а, да — “Искаме да сме сами!” вече; смешно става с тия безмислени лентички) Кадафи. В тая книга сигурно има много пълнеж, но все се сещам за някои готини попадения. Едното беше, че в джамахирията няма да има стадиони с трибуни. Ами прав е човекът — стадионите наистина трябва да са без трибуни. Трябва да имат писти, игрища, зали, врати, мрежи и уреди — ама за какво са трибуните? Как всъщност “спортуват” спортните фенове, които киснат там?

Рокът трябва да се прави. Трябва да се свири, пее, трябва да се чувства и изживява. Не трябва да има големи концерти, с много камери и не трябва да има спечелени конкурси със sms-и. Нито пък трябва да се прославя България или която и да е друга държава. Въпросът съвсем не е в славата, да не говорим, че няма нищо общо с лобиране за държавната власт. Рокът е животно.

Рокът е животно. Трябва да го храниш от шепите си. Всеки ден. Всичко друго е вятър работа като поредна телевизионна sms-викторина. Не пускай sms за модна тенденция, а храни своето музикално животно. Най-малко ти трябва да се озърта гладно.

Планетни обновявания

Новите статии в “Свободна планета” вече наистина ще бъдат само нови. Прекалено дълго ме тормозеше въпросът защо статиите от дневници в Blogger (тези с домейн “blogspot.com”) имат ужасно неприятния “навик” да изскачат най-отгоре. Неприятно е тъкмо когато си намерил нещо интересно за четене и решиш да презаредиш страницата всичко да се скрие някъде в края заради “новини” от миналата година, да кажем.

Причината за некоректното обновяване на статии от блогове в Blogger принципно ми беше ясна отдавна, но не знаех решението. А не знаех и защо великите Blogger (съответно и Google) толкова време не оправят нещата. След като дълго време не просто планетите, а и настолните агрегатори се объркваха. Честно казано, и сега не знам. Но вече не ме и интересува. ;)

От вчера вечерта към адресите от blogspot.com има следното правило — ако има обновяване, то ще се пренебрегва и подредбата ще е задължително по дата на публикуване. Който е наясно с концепцията на Atom-формата може да заподозре, че правя нещо като “чупене на мрежата”. Е, не е чак толкова драстично, но наистина е в разрез със стандарта. Ама другото не се търпи, така че ще го преживеем. :)

Специално в спецификацията Atom има елемент “updated”, който може да се поставя какво в цялото записване, така и в отделен обект в него. Тоест може да е “обновен” както целият сайт, така и отделна статия. Дотук — добре. Но интересното е, че този елемент съдържа времето на последната промяна на цялата емисия или на отделната статия, но такава промяна, която авторът счита за значителна. Не всички редакции на текста на статията следва задължително да обновяват това поле. Нещо повече, обикновените редакции за печатни грешки или пък сгрешени препратки изобщо не трябва да обновяват датата. Този елемент е включен, за да може авторът силово да “измести” статията си в агрегатор, за да съобщи нещо ново или някаква важна промяна.

Няма нужда да казвам, че явно Blogger обновяват записа в “updated” при всяка, дори и най-малка редакция. Защо ли е така — ами да отговорят те. Поредното доказателство, че ако не струваш, не може нищо да те оправи, дори и Google да те купят…

Хубавата новина е, че планетата е доста по-приятна така. Днес опитвах подобрения в дизайна, но не са готови и ги махнах засега. В скоро време ще ги довърша, за да е по-удобна и визията. Обмислям дали си струва планетата да стане тематичен агрегатор. И съответно се вземат статии с определен етикет или категория в блоговете на участниците. Така може да се запази по-видима насочеността към свободен софтуер и свободна култура. Но пък може и да е малко по-скучно.

Сбогом Gaim, здравей Pidgin!

Gaim е многопротоколен клиент за моментни съобщения. Първначално името е било “GTK+ AOL Instant Messenger” – всъщност корените на тази програма, която днес от доста хора се използва като jabber-клиент са оплетени с протокола за съобщения на “Америка онлайн”. Сега става ясно и защо Gaim винаги е бил неподходящият избор за джабер-клиент. Неподходящ избор и за програма за моментни съобщения изобщо.

Защо неподходящ? Ами винаги при Gaim е жертвана функционалност в името на поддръжка на повече протоколи. Вярно, доста време това беше удобна програма за icq – когато беше почти невъзможно човек да убеди приятел, че наистина не иска, не иска и не иска да ползва icq при наличието на свободната и по-развита алтернатива Jabber/XMPP. Дълго време точно разработчиците на Gaim първи правеха хаковете из icq-библиотеката си, за да е съвместима с поредната тайна и внезапна промяна в протокола на icq. Други екипи (например сещам се за този на Miranda) разчитаха да ползват поправения icq-плъгин точно от екипа на Gaim.

Gaim изпусна възможността да стане програмаТА за съобщения в GNU/Linux среда и се залиса по постоянно хакване на собственическите протоколи. В същото време джабер-сървърите вече поддържаха транспортери и всички разпространени собственически протоколи за моментни съобщения можеха да се “прекарват” през джабер-сървъри. Съответно на потребителя му трябва наистина добър – стандартен, поддържан и работещ джабер-клиент. А приставката на многопротоколния Gaim никога не достигна истинско уважение сред ползващите предимно и само jabber.

Проблемът с името е легален – AOL дълго време са водили тайни преговори с екипа на Gaim. Причината в началото е била в първото име на проекта, което съдържа запазена търговска марка на компанията. След това, при преименуването на Gaim проблемът е останал, понеже AOL като големи хитреци са регистрирали “AIM” за означаване на своя си клиент за моментни съобщения. “Gaim” прилича прекалено много на “AIM” и явно от гиганта са притискали дълго време разработчиците със заплахи за скъп процес. Накрая, по съвет на правните си консултанти, разработчиците решават да прекръстят проекта отново и да “избягат” от нападките на медийния гигант.

Новото име на програмата е “Pidgin“, библиотеката се преименува от “libgaim” на “libpurple”, а конзолният текстов клиент от “gaim-text” става “Finch”. Страхотна логика и говорящи имена, нали?… За всичко това е подписано и споразумение с AOL и спираното от правни спорове излизане на новата версия 2.0 на програмата вече е обявено. Само че под друго име – Pidgin.

Всъщност името “Pidgin” съдържа донякъде скрит смисъл – думата pidgin (пиджин) означава междуетнически контактен език. Това е такъв език, който се формира много бързо при нуждата говорещи на два или повече езика различни групи хора да общуват. Най-често – за търговия или при колонизиране. Намекът явно е за многопротоколността на програмата – Pidgin “говори” няколко езика, поддържа няколко затворени собственически протокола. Хитро.

Нямам големи симпатии към многопротоколните клиенти, а и Gaim от доста време вече не ми вършеше работа за инцидентно свързване при нужда с icq без шлюз на джабер. Явно два месеца да се изостави хакването на icq-протокола е достатъчно, за да спре да работи приставката.

Има развитие в разработката на Gossip и Gajim, очаква се и новата верися на Psi. Дано по-скоро екипите внедрят и поддръжка за пренос на глас и видео. Гугъл нали затова “натиснаха” общността за своята библиотека “jingle” преди време. А Gaim, Pidgin и подобните им – интересни са, да. Но определено пропиляха отдавна шанса си да са водещи в технологията за моментни съобщения.

Излезе Debian Etch

Новината е съвсем прясна, от преди малко – след 21 месеца разработка версия 4.0 (наричана Etch) на проекта Дебиан е официално публикувана. Честито, дебианци!

Дебиан е проект за свободна операционна система, който поддържа общо 11 различни процесорни архитуктури и включва практически всичко от света на свободния софтуер – от малки скриптове през езикови компилатори, среди за разработка, игри и цялостни настолни среди като KDE, GNOME и Xfce. Всъщност Дебиан е цял един отделен свят и като потребител на тази операционна система вече може би около десет години (честно, не помня кога реших, че моята дистрибуция е Дебиан, толкова време мина) мога с ръка на сърцето да кажа, че за мен това е най-успешният софтуерен и социален проект.

Може да има по-добри чисто софтуерни проекти, може да има и по-добре работещи социални мрежи. Макар да се съмнявам и в това, все пак възможно е. Но проектът Дебиан и в частност Debian GNU/Linux като най-мащабната му част съчетава най-напредничавите неща от двата свята – свободния софтуер и социалната организираност с разпределена власт.

Брандън Робинсън на лекцията си на OpenFest ’06 описа вътрешната дебианска организираност като някаква уникална работеща анархия. Известно е, че чисто социалните анархистични проекти винаги са се проваляли – или са изчезвали, или силово са трансформирани в противоположността си, диктатурите. Фактът, че проектът Дебиан не е начинание за пренареждане на “тук-и-сега” социалното е неговият шанс. Във виртуалното всичко е възможно – дори и Дебиан като концепция и принципи да съществува. Нещо повече – да продължава да бъде едновременно най-принципната и най-гъвкавата общност в света на свободния софтуер.

Дебиан 4.0 Etch идва с познатия вече от тестовите версии графичен инсталатор и по подразбиране се инсталира с настроени шифрирани дялове на диска. За работеща система е достатъчен само един инсталационен диск, но пълната дистрибуция е съставена от 21 CD-диска или 3 DVD-та. Освен чрез инсталационни дискове, както и при предишните версии можете да инсталирате Дебиан и с всякакви други медии – мини-дискове, usb-памети, а също така и през мрежата. Разбира се, невъзможно и непрактично е да се инсталират програмите от всичките 21 диска – някои са с повтарящи се функционалности, други конфликтират помежду си. Но има избор. За пореден път Дебиан защитава мотото си “универсална операционна система”.

Много от най-новите версии на програмите не успяха да влязат в стабилното издание 4.0 и някои може да се учудят, че например GNOME е във версия 2.14 (като вече съществува следващата версия 2.18). Обяснението е много просто – официалното, стабилно издание на Дебиан винаги съдържа подробно изпитани и поправени версии на програмите. Нарича се “стабилно” не само защото програмите са по-обстойно прегледани и по-стабилни в работата си, а и защото не се променя, остава “стабилно” като съдържание. Много хора се притесняват да използват активно другите версии на проекта – testing и unstable. Когато съм имал нужда от по-нова версия на дадена програма, аз без притеснение съм обновявал системата си до unstable, а дори имам и записи за хранилището experimental. Да, всяко такова покачване на версията на програма извън официалното издание трябва да се прави внимателно. Трябва и човек да знае какво прави. И най-вече да не се страхува от малко писане на команден ред, ако нещо дребно се обърка. Но аз лично не съм имал истински проблеми с моя Дебиан, въпреки всички обновявания от unstable и experimental. Дори от доста време подразбиращата се версия на изданието за моя компютър е unstable.

Но все пак е ентусиазиращо да знаем, че започва основната работа по следващата официална версия. Изданието 4.0 Etch съвпада и с обявяването на резултата от гласуването за ръководител на Дебиан. Всяка година разработчиците в прокта избират свой ръководител. Мандатът е точно едногодишен и ролята е по-скоро представителна и организационна, не чак толкова техническа или програмистка. Ръководителят на Дебиан е търсеното лице за въпроси относно развитието на проекта, той е желан гост на конференции и събеседник за интервюта.

Новият DPL е Sam Hocevar (sho). Досегашният ръководител на проекта, Брандън Робинсън, имаше лекции в двата дни на родния OpenFest.

Честито на дебианци! И на всички – Христос възкресе!

За профилите в сайта ми

Регистрацията на потребители в сайта ми е разрешена – сигурно сте забелязали. Има препратки за вход и регистрация, понастоящем са горе вдясно. Зная, че е малко странно в личен сайт да има обща регистрация за други хора – основната причина да я включа е, че така авторите на преводи и други документи в уики-то могат да работят сами. Без всеки път да съм им нужен аз за обновяване на страниците.

Правя малка скоба, за да се извиня за бавното възстановяване на уики-то. Част от преводите не са пренесени на новия сайт, а и не съм написал още нови и ясни правила за работата за евентуалните нови участници в “екипа”. Не съм забравил за това, малкото свободно време е причината.

Друга причина да има потребителска регистрация е удобството на коментиращите. Въпреки че дори и да не ползвате профил, във формата за коментар има отметка за запомняне на данни. В блоговете е приета вече практиката за такива помнещи форми, така че за това профилите не са важни.

Регистрациите са с одобрение. Не съм отказвал такова досега, но понеже днес деактивирах един профил, нека напомня, че това е мое лично пространство и тук аз решавам кое е хубаво и лошо, кое е с добър вкус и кое не. Много хора спират възможността за коментари в сайтовете си. Аз оставям това място и тази възможност, защото ми е приятно да обсъждам неща, които са близки на мен и читателите по начин, който също ни е близък.

Не твърдя, че разбирам от съвременна литература или пък че пиша някакви големи истини – чисто и просто това е моето място, в което пиша по моя си начин. Нека никой не се сърди за това – в мрежата е пълно с други места с други правила. А и винаги човек може да си направи свой сайт и там да пише по “другия” начин.

Казано накратко – има регистрация, ползвайте я ако ви харесва, ще се радвам. Следващото сигурно е за много малка част от четящите ме, но все пак – както в други блогове не се толерира злоупотреба или просто прекалена “странност” и “модерност”, така е и тук. :)

Диалектиката на Цветница

Казват, че около една пета от хората у нас празнуват имен ден на Цветница. Нищо чудно – празнува се не едно име или име и производните му, а много и различни имена. На цветя, на природни явления, на дървета, треви, светлини. И най-различни сложни имена, съставени от две или повече думи. Цветница е на ръба на пролетта, в неделята преди Великден, когато всичко точно е започнало да се раззеленява и да разцъфтява.

Наричат го и Връбница, заради посрещането на Иисус Христос при влизането му в Ерусалим. Посрещали са го, като са хвърляли дрехите си и отрязани клонки, да застелят пътя под краката му. В християнската традиция Цветница е не толкова открояващ се празник, колкото Великден – цялата седмица след влизането в Ерусалим е изпълнена с важни за вярата събития, Цветница е някак “по детски” чистият и невинен парад на искрената вяра в идващото спасение. Христос през цялата Страстна седмица показва нагледно голяма част от залегналите по-късно в учението принципи. Ако за вярата е най-важен самият живот и божественото, то за писаното и предавано през поколения учени разбиране най-централна е проявяваната мъдрост, показваните ясно и еднозначно основни истини именно през тази изпълнена със събития седмица. Тогава изгонва търговците от храма – а еврейският централен храм е бил свръх-мощна и влиятелна сред евреите институция. Едно от малкото неща, оставени от римляните с привидно самоуправление – и това във времена, когато само мисъл за местно, не-римско самоуправление е невъзможна. По отношение на религията империите винаги са пристъпяли много внимателно, не една голяма власт се е срутвала именно заради неумела религиозна политика в провинциите. И точно в този храм, който, макар и политически изцяло подчинен на столицата Рим, все пак е бил религиозно и ритуално независим и силно уважаван от голяма част от евреите, точно там някой да си позволи да пренарежда статуквото според волята на Бога е определено трудно.

За конформистите с властта – дори кощунство. Знае се, че именно жреците на храма предават Христос на римския понтийски наместник Пилат. И когато днес казваме, че някой “си измил ръцете като Пилат Понтийски”, това е малко неточно. Защото първи прехвърлят отговорността именно сънародниците, жреците от храма. Нещо повече – смъртната присъда е издадена не от римския наместник, а именно от синедриона – съвет, съставен от жреци и старейшини. Пилат само я потвърждава, като одобрява настояванията на жреците да включи в традиционната амнистия не Иисус, а политическия затворник Варава.

Казва се често, че хората, тълпата, народът крещял “Разпни го!” и как това било подло, предателско и нечестно след като само няколко дни преди това са викали “Осанна!”. Интересно е как популярната църковна демагогия дълги години насажда такова разбиране – при условие, че истината е съвсем друга. Именно свещениците от храма “подбудили” народа да иска от Пилат смъртта на Иисус и амнистията на Варава. И когато римлянинът се обръща пряко към хората и ги пита какво да прави с този, когото наричат “Юдейския цар” те, подтикнати от свещениците, казват “Разпни го!”.

Политичеса ирония – римският наместник е управник, но вярва, че народът винаги решава най-добре и затова се допитва до хората. Не налага властта и първата си преценка, както би направил някой самодържец – и не се получава каквото е очаквал. Свещениците от храма, от друга страна са религиозни водачи, които би трябвало да се занимават повече с духовни, морални, социални и други въпроси. А напротив, те мислят трезво и властнически, като политици. Овладяват ситуацията на ниво дипломация и власт и печелят. Пилат, като представител на императора, не губи нищо, защото въпросът не го касае чак така пряко. Но и не спечелва – уповава се на суверенността на народа и била подлъган от лесното подлъгване на тълпата. Дотук с ценностите на демокрацията.

Между другото, ролята на Пилат в осъждането на Иисус е много интересна тема и има много други неща, които могат да се кажат. Аз определено не съм специалист в областта и не познавам текстовете, но например кардинал Йозеф Ратцингер (понастоящем вече папа Бенедикт XVI) е писал за това (статия в “Православие.бг”). Темата сигурно е натоварена с много разсъждения – просто тази статия с казвания на папата ми попадна.

Защо говорим за Пилат на Цветница? Ами за пилатовия проблем почти не се говори, поне не извън традиционната църковна концепция. Която се е пренесла и в публичното, както я знаем – Пилат е лош и безотговорен, а хората, тълпата са нечестни и изменчиви. Никой и дума не казва за демагогията на свещениците от храма. Църквата, храмът като институция, религиозното като професия май винаги има много повече политически опит от чисто политическата каста. Може обяснението да е в това, че много по-дълго са се упражнявали. Много по-отскоро има “чисти”, нерелигиозни политици.

Цветница е свързана с надеждата за спасение, по-скоро с обземащата човека твърда убеденост в спасението. Но в същото време е и много близка с всичките негативи, които религиозното (разбирано като професионална верска политика, а не като вяра) дълги години е трупало. С влизането на Христос в Ерусалим, със заявяването на позицията срещу религиозната каста в централния храм и след това с политическите игрички, в които свещениците оплитат както народа, така и императорския наместник – с това време на практика започва оформянето и на самото християнство. Но и започва да се наслоява най-тежкото му бреме – професионализирането на вярата. Предадено на бъдещата църква от “колегите” жреци – няколко поколения след времето на апостолите вече ще се счита за съвсем в реда на нещата религията да се професионализира, да става власт, да демагогства… и да не бъде вяра. Диалектиката на Цветница не е толкова между радостта от идването на Спасител и мъката от разпъването. А между принципни учения и постъпки от вяра от една страна и религиозно управление в името на земно оцеляване и върховенство от друга.

Това е хубавото на този празник, че е видимо двойнствен в посланията си. Ще мине седмица и ще дойде Великден, който е много по-еднозначен. Нормално, великите неща не могат да съдържат толкова вътрешно противоречие – те трябва да са спокойни, стабилни и сигурни. Не че и това не е хубаво, разбира се.

Честит имен ден и на другите, които празнуват днес! :)

Paris Hilton… Париж какво?

От доста време е така, но днес чак се замислих – аз всъщност не зая коя е Парис Хилтън. Наистина, не зная. Днес бръмчеше в кухнята радио “Ретро” и водещата започна някакво много объркано казване. По едно време самата тя се оплете и се измъкна с измънкване от сорта на “е, то всеки знае коя е Парис Хилтън, така че…” Заблещуках с мигли срещу радиото – ами аз не зная коя е. Чувам името тук-там, но нищо не ми говори. Освен че доста от спам-а, който сайтът ми спира съдържа името й.

Преди месец-два, на обучението по HP Service Desk, на което ходих служебно лекторът по време на един от обедите започна да ми разказва как се разхождал предния ден из София. То едно “разхождане”, ама нейсе… Извикал нашият такси и му казал да го закара до центъра. “City center” – това е британският израз за център, за разлика от американския “downtown”.

Между другото, интересно е и обяснението защо ингилизите казват “център”, а американците – “даунтаун”. Типично “имперско” обяснение, разбира се – съдържащо хем смисъл, хем щипка презрение към “низшите”. В британските градове има централна част и тя е средището, а американските градове са от “селски”, “каубойски” тип – там има център, който е в долината, близо до железницата и всичко наоколо е по баирите. Затова когато каубоите отиват да си накупят стоки от града, те “слизат” до него, тоест центърът е “долу, в града”. Обратно – покрайнините са както са били навремето фермите – нагоре, по баирите.

Още по-смахнато се получава, когато американски град се случи да е с център, разположен нависоко и покрайнини в по-ниското. Тогава хората без да усетят абсурдната игра на думи казват “I’m going up downtown”, например. Весело.

Та този лектор, словенец, превърнал се отдавна в британец казваше, че шофьорът на таксито директно го закарал до някакъв мол. Логично – човекът чул “сити сентър” и го закарал до едноименния мол. Патосът на разказа беше насочен към разнообразието от хора в този мол. Прекъснахме храненето си, за да ми разкаже най-подробно как в някое от кафенетата имало две момичета, които си говорели и досущ приличали по стил на обличане на Парис Хилтън. Закимах разбиращо с глава и смънках нещо от рода на “well you know, that’s the power of television”, без да имам представа въпросната мадама дали има пряко нещо общо с телевизията или не. Така или иначе, след като е известна особа, сигурно я дават по клюкарските новини.

Разбира се, за нула време мога да се осведомя коя е въпросната звезда. Това, което ме стресна е, че ИТ-специалист надълго ми заобяснява за нея. А съм сигурен, че не знае нищо или почти нищо за уеблогове, AJAX, свободен софтуер и Web 2.0. А уж е ИТ, уж би трябвало общата му култура да е концентрирана в ИТ-сферата. А не в клюкините. Чашата преля с твърдата убеденост на радиожурналистката днес, че няма начин всички да не сме осведомени вече… Това се казва PR, при това ефективен, на ниво.

Митинг в Южния парк – снимки, част първа

protest for internet rights

В събота, 24-ти март имаше протест в защита правата на интернет-потребителите в Южния парк в София. От два-три дни вече в десния блок на сайта ми стои обявление за част от снимките ми от митинга. Но понеже последната част нещо я забавих с обработването и пубилкуването, реших предварително да обявя снимките и в статия.

Засега в галерията са малко над половината снимки, най-вече останаха тези след залез слънце, когато дойде и ток на сцената. От тях, в тъмницата, май имам повечко несполучливи и сигурно общият брой готови за показване нощни снимки ще е по-малко от по-светлите вечерни, които вече публикувах.

Имам да казвам и неща за самия протест – за целта и средствата му, за организацията и за хората, които видях там. Опитвам се да не засягам темата с причината за протеста, но най-вероятно ще напиша още нещо и за виновниците за цялото фиаско с авторските права – все държавни структури май.

protest for internet rights

Имам и впечатления от гражданската журналистика, която започна да прави първи плахи стъпки май точно на този митинг. Очаквах повече записи и снимки още от лекцията на Джоичи Ито в СУ, но сега имаше далеч повече хора с фотоапарати и любителски видеокамери. Убеден бях, че доста от тях са именно блогери и наистина вече се намират филмчета от събитието в блогсферата. Може би скоро ще се появят и още снимки – забавянето на снимките е обяснимо, добрата обработка и подбор на фотоси е доста по-трудна и бавна работа от подготовката на видео – най-малкото защото истинската обработка на видео е недостъпна за любителите. За разлика от фото-обработката.

Имам и впечатления от обективите, които използвах – за пореден път вариообективът от тип “помпа”, Osawa 75-150/3.8, който ми е от Марков легна страхотно в ръцете ми. За масови събития доброто дълго варио си е необходимост – в моя случай един най-обикновен и пренебрегван от “профи”-тата стар обектив свърши прекрасна работа. Най-вече защото е достатъчно остър и достатъчно светъл, за да снима лица в далечината.

Видях се и с доста от приятелите и съратници от общността на свободния софтуер и GNU/Linux – хора, които познавам още от времето, когато се срещахме седмично в кръчмички в центъра и разпалено чертаехме идеите си за развитие на свободна ИТ-общност. Или пък обсъждахме технически подробности от едно или друго линукс-решение. Не ни бяха проблем ГДБОП, но властта и тогава правеше глупости, като купуваше за администрацията и училищата уиндоуси. Както прави и сега…

Но по-подредено ще пиша за това като подготвя и кача останалите снимки. Засега в галерията има достатъчно, за да добиете представа за събитието до преди идването на тока. Приятно гледане!

Дипломната ми работа. Версия първа.

Преди малко повече от година се дипломирах. С тема “Онтология на авторските права в Интернет” към катедра “Философия” на Философския факултет на СУ. Най-накрая защитих тезата, след като крайният текст дълго се отлагаше и дори веднъж ме скъсаха. Крайният текст е от декември 2005г. – тогава свършваше срокът за предаване на дипломните текстове за зимна сесия.

Самата защита протече публично на 6 февруари 2006г. Оценката от защитата е “много добър” 5. Комисията беше в състав: председател проф. Валери Динев (който беше и в предишната ми комисия) и членове доц. Пламен Макариев и доц. Красимир Делчев. Рецензент на текста беше гл. ас. Цветина Рачева. Научният ми ръководител – проф. Александър Андонов.

Тук публикувам текста на дипломната ми работа “Онтология на авторските права в Интернет” във формат Portable Document Format (.pdf). Файловете не са изцяло форматирани подходящо, но трябва да публикувам поне първа версия, за да имам основа за пооправяне. А и нали знаете, “release early, release often” :)

—-

Ясен Праматаров – “Онтология на авторските права в Интернет“, дипломна работа (pdf)

Ясен Праматаров – резюме на дипломната работа (pdf)

И двата текста публикувам според условията на лиценза CC-BY (Creative Commons “Признание”). Срокът на лиценза започва да тече от датата на тази публикация, 23 март 2007г. Можете свободно да използвате части или целия текст, като задължително споменавате авторството. Може да се използва заедно с името ми и този сайт (yasen.lindeas.com) за указване като източник.

—-

Смятам да проверя обстойно за грешки и да публикувам по-удобни за четене и преработка версии във формати Open Document Text (.odt) и HTML (.html).

Този текст е започнат някъде през 2001г., когато много малко се говореше в българското интернет-пространство за авторски права и за проблемите с тях. От тогава до днес много и ценни неща се изписаха, самата мрежа се разви по нови начини, появиха се и у нас блоговете и много хора започнаха да публикуват съдържание с отказ от някои права или под свободни лицензи.

“Онтология на авторските права в Интернет” може на места да има фактологични неточности, или пък да открива проблеми, за които в последно време вече е говорено много. Затова имайте предвид, че от една страна текстът е започнат преди време и носи някакво вътрешно наследство. И от друга страна – това е философско изследване и пълната технологична коректност не е негова цел.

Очаквайте новата верися на html и odt когато я подготвя. Приятно четене.

TV7 – репортаж за торентите

Не съм гледал TV7, нямам впечатления от програмата им, но съм изненадан приятно от това. Тази телевизия ми е някъде далече от най-често използваните номера на дистанционното, но ако наистина по повече теми и в повече случаи предаванията са така премерени и представителни, ще започна да ги гледам. Дори и да нямат всеки ден по пет сериала и три документални филма, или по няколко шоу-програми и теле-викторини, дори и да не излъчват музикални конкурси и да нямат “reality”-та.

Във въпросния репортаж с коментар в новините на TV7 са представени и двете страни на проблема с ГДБОП. Може би дори малко е наблегнато на това, което се премълчава от другите медии – именно, че действията на полицейската служба са неправилни, нарушават правата на потребителите и дори се намеква, че в процеса има замесени силни икономически интереси. На фона на пълното безхаберие на другите телевизии такъв репортаж възстановява поне малко баланса, като все пак успява да остане вътрешно балансиран и обективен.

Много рядко давам тук връзки към несвободно съдържание. Форматът, в който YouTube излъчват е несвободен и затворен, неведнъж съм писал против него. Но в случая съдържанието наистина си заслужава дори временно само включване на приставката за flash. Приятно ми е, че има и обективна журналистика – нищо, че трябва дълго да се търси, нищо че е непопулярна и нищо, че няма гаранция да е постоянна където се намери. Важното е, че отвреме навреме тук-там се правят репортажи, които спасяват името на журналистиката. Лично аз ще се радвам, ако хора с принципно отношение към обективността и представителността на медията първи започнат професионалното пренасяне на новините в мрежата.

Това е нещо като “хора, пишете вече блогове, телевизиите не струват”. Но иначе – видеото е готино, вижте го и вие :)

(връзката към видеото намерих първо при Жоро Чорбаджийски)